Решение № 886 от 16.6.2025 г. на Районен съд - Плевен по дело № 1241/2025 г.

Постъпила е молба от ЗАД ОЗК –Застраховане против Н. П. Н. по чл.500 от КЗ.Твърди се, че на 26.02.2020 г., около 14: 55 г. в ••••, управлявано от Н. П. Н.. В района на 10 км, поради управление на МПС след употреба на алкохол водачът на влекача губи контрол над него и навлиза рязко в съседна лява, при което удря движещото се в нея МПС марка ••••, управлявано от •••. Вследствие на ПТП настъпват материални щети по МПС марка ••••.За произшествието е съставен Протокол за пътен инцидент с предизвикани материални щети от 26.02.2020 г„ издаден от Пътна полиция - Верия, видно от който действията на водача на влекача марка „••••, са станали причина за настъпване на ПТП. На водача на влекача е извършен тест с дрегер за алкохол и наркотични вещества, видно от резултатите от който, Н. Н. е управлявал товарния автомобил с концентрация на алкохол - 0, 28 мг/л.Твърди се, че към датата на ПТ за процесното МПС марка „МАН“ е била налице валидна международна застраховка, която е издадена и Международна карта за автомобилна застраховка••••, със срок на действие от •••• и Международна карта за автомобилна застраховка•••• със срок на действие от 11.09.2019г. до 10.09.2020г. Твърди се, че собственикът на увреденото имущество е подал уведомление за щета пред дружество •••• била е заведена щета, установени са били щетите, извършен е бил ремонт от сервиз на територията на Гърция на стойност 2038, 86евро, ведно с разходи да репатриране- 50евро. Изплатеното е от посоченото дружество обезщетение 1800евро на собственика на увреденото МПС на 18.05.2020г.Във връзка с изплащането дружество е отправило искане до молителя за възстановяване на сумата 2066- 1800лв. изплатено обезщетение – 50евро такса експертизи, 216 евро – такса обработка на претенция и са издаде фактури.Посочва се, че приложимото право е по Регламент /ЕО/864/2007г. на ЕП и ще се прилага гръцкотото законодателстолство.Твърди се, че са налице условията на чл.500 от ЗК, тъй като водачът със застраховката при молителя е управлявал при ПТП същото с алкохол в кръвта и се дължи посочената сума.Претендират се разноски. В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил отговор, като признава предявения иск. Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: От приложените доказателства към ИМ не еспорна изложената фактическа обстановка: че на 26.02.2020 г., около 14: 55 г. в ••••, управлявано от Н. П. Н.. В района на 10 км, поради управление на МПС след употреба на алкохол водачът на влекача губи контрол над него и навлиза рязко в съседна лява, при което удря движещото се в нея МПС марка ••••, управлявано от •••. Вследствие на ПТП настъпват материални щети по МПС марка ••••.За произшествието е съставен Протокол за пътен инцидент с предизвикани материални щети от 26.02.2020 г„ издаден от Пътна полиция - Верия, видно от който действията на водача на влекача марка „••••, са станали причина за настъпване на ПТП. На водача на влекача е извършен тест с дрегер за алкохол и наркотични вещества, видно от резултатите от който, Н. Н. е управлявал товарния автомобил с концентрация на алкохол - 0, 28 мг/л.Твърди се, че към датата на ПТ за процесното МПС марка „МАН“ е била налице валидна международна застраховка, която е издадена и Международна карта за автомобилна застраховка••••, със срок на действие от •••• и Международна карта за автомобилна застраховка•••• със срок на действие от 11.09.2019г. до 10.09.2020г. Не се спори, че собственикът на увреденото имущество е подал уведомление за щета пред дружество •••• била е заведена щета, установени са били щетите, извършен е бил ремонт от сервиз на територията на Гърция на стойност 2038, 86евро, ведно с разходи да репатриране- 50евро. Не е спроно, че изплатеното е от посоченото дружество обезщетение 1800евро на собственика на увреденото МПС на 18.05.2020г.Не е спорно и приложимия закон относно факта на нарушението и вредоносните резултати, произтичащи от настъпилото ПТП. Представените доказателства не са оспорени по надлежния ред и съдът ги приема като годно доказателство относно отразените в тях обстоятелства. С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 500, ал.1 т.1 ТЗ, а именно: изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено застрахователно събитие и застрахователят има регресен иск срещу лицето, причинило вредата. Правото на застрахователя да иска от лицето, причинило вредата, след заплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице, е регресно право.В случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователния договор, а фактът на изплащане на сумата на правоимащите лица, по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес.Именно поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата, спрямо причинителя, след плащането, като упражнява тези права от свое име.В този смисъл регресния иск е особен самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на договора, макар да има връзка него. С оглед на изложеното следва да се уважи предявения иск като основателен и доказан. С оглед изхода на процеса се дължат и разноски от страна ответника в размер на общо 1946, 63лв./като адвокатското възнаграждение -1740лв. е с ДДС/, с оглед представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства, както по настоящето, така и във връзка с обезпечителното производство. По така изложените съображения Плевенският районен съд