Решение № 644 от 26.6.2023 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1262/2023 г.

Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Понс комерс“ ЕООД, ЕИК: 102260752, със седалище и адрес на управление: ••••, против Наказателно постановление №653066- F668375/22.08.2022г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.2, изр.2 във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 900 лева. В жалбата се излагат доводи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено изцяло, като се излагат подробни аргументи в тази насока. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател редовно призовано се явява адв.К., който поддържа жалбата. Претендира се шрисъждане на разноски. За АНО, редовно призован, се явява юрисконсулт Ч., която моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно и за присъждане на разноски. Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното: На 18.07.2022г. била извършена проверка в търговски обект – склад за хранителни стоки, стопанисван от жалбоподателя „Понс комерс“ ЕООД, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“. При извършената проверка било установено, че дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство марка TREMOL M20 per. № 4520446, с ИН на ФУ № ZK159628 и ИН на ФП № 50206075, съгласно междинн отчет. № 010595/18.07.2022г. е в размер на 38 246, 57лв. В същото време е констатирана фактическа наличност в касата на обекта в размер на 44 168, 55лв., съгласно изготвен опис на паричните средства. Монтираното в обекта фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени” суми. Установената промяна в касовата наличност е в размер на 5921, 98лв. и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена чрез фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута. АНО е приел, че от горното се установява, че „ПОНС КОМЕРС“ ЕООД не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Като доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка № 0473757/18.07.2022г. С оглед така установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган е приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. В тази връзка А. И. – инспектор по приходите в НАП, съставила АУАН cep. AN № F668375 от 19.07.2022г., връчен на П. А. К., ЕГН: ••••••••••, в качеството му на управител/пълномощник на нарушителя на 19.07.2022г. Срещу така посочения АУАН е направено възражение. Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на основание чл.185, ал.2 вр. чл.1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 900 лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Актът за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя и не по-късно от една година от нарушението, а издаденото въз основа на него наказателно постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок и е издадено от компетентен орган, видно от представената по делото заповед на изпълнителния директор на НАП. БРС констатира обаче, че в случая са допуснати процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на обжалваното НП. На първо място БРС споделя изложените в жалбата доводи за неяснота касателно мястото на извършване на нарушението. В НП като такова е посочено единствено - склад за хранителни стоки, стопанисван от жалбоподателя „Понс комерс“ ЕООД, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“. Липсва обаче посочен адрес на така посочения обект, като АНО се е задоволил да посочи единствено, че той се намира в ж.к.“Изгрев“ на гр.Бургас. Датата и мястото на извършване на нарушението са въздигнати в чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН като задължителен реквизит на НП. Ето защо и наличието на съмнения респ. неточното посочване на мястото на извършване на нарушението съставлява съществено нарушение при издаване на НП. Същото води до накърняване възможността на жалбоподателя да разбере, за извършването на какво точно нарушение е ангажирана административно – наказателната му отговорност респ. да организира защитата си съобразно вмененото му във вина нарушение. Изложеното съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Основателно се явява и възражението, наведено с жалбата относно липсата на произнасяне от страна на АНО по депозираното от жалбоподателя възражение. Следва да се има предвид в тази връзка, че АУАН има функцията на своеобразен обвинителен акт, който очертава границите на обвинението респ. възраженията на жалбоподателя се явяват единствената защита на същия срещу повдигнатото му обвинение. Развиващото се пред АНО производство има за цел произнасяне по АУАН-а и депозираното от страна на жалбоподателя възражение на база на всички събрани по преписката доказателства. Именно по тази причина в чл.44, ал.3 ЗАНН е предвидено, че в 14-дневен срок от връчването на акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката. В случая, видно от съдържанието на самото НП, възражението на жалбоподателя не е изпратено на АНО респ. той не е имал възможност да вземе предвид същото при произнасянето си и издаването на НП. Това безспорно е лишило жалбоподателя от право на защита на една инстанция, тъй като настоящото производство се явява въззивно такова. В тази насока е и представената от жалбоподателя с жалбата практика /Решение №5624/06.10.2022г. на АС София по дело №305/2022г./, в която се приема, че липсата на произнасяне по възраженията на жалбоподателя пред АНО го е лишило от възможността да бъдат проверени в хода на административно – наказателното производство неговите твърдения. По този начин се е достигнало и до лишаване на санкционираното лице от възможност да разбере мотивите, с които са отхвърлени възраженията му. Изложеното съставлява допълнително основание за отмяна на НП. Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63д ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е представил доказателства за сторени такива в размер на 800лв. /видно от представените два договора за правна защита и съдействие – л.40 от КАНД №269/2023г. на БАС и л.42 от АНД №3656/2022г. на БРС/. Доколкото се прилага чл.205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди НАП-София да заплати сторените в настоящото производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе. Така мотивиран, Бургаският районен съд