Решение № 184 от 11.7.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 717/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК, и е образувано по постъпила частна жалба от К. Т. А., живуща в гр. С., ул. „О.“ № •, чрез повереника й – адв. Р. О., срещу определение № 66/20.02.2023 г., постановено по н.ч.х.д. № 569/2022 г. по описа на РС-С., с което е прекратено наказателното производство поради това, че тъжбата не отговаряла на условията на чл. 81, ал. 1 от НПК. Прекратяването е предприето от съдията- докладчик по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК, което е изрично посочено. По тази причина, определението, което го постановява, подлежи на проверка по реда на глава XXI, т.е. в открито съдебно заседание по арг. от чл. 250, ал. 4 НПК. В жалбата срещу определението се твърди, че прекратяването не било правилно, защото не бил нарушен срокът за отстраняване на нередовностите на тъжбата – невнасянето на държавна такса и не съдържането на данни за обстоятелствата на престъплението. Сочи се в жалбата още, че били нарушени правилата на чл. 178 и сл. НПК и че връчването на указателното съобщение, извършено в случая по реда на чл. 178, ал. 2 НПК, било опорочено, тъй като информация за местонахождението на тъжителката била получена от М. З., която освен че е съседка на тъжителката, е и лицето, срещу което е подадена тъжбата. Излагат се доводи, че приложима в случая била разпоредбата на чл. 180, ал. 3 от НПК и че било налице нарушение на правилата за връчването, тъй като тъжителката не отсъствала от страната за посочения период в докладната записка. На последно място се твърди, че в случая била налице хипотезата на връчване на съобщение, предназначено за частния тъжител чрез противника – посочения от него подсъдим, което било недопустимо. Моли се ОС да отмени обжалваното определение и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на районния съд. Срещу така депозираната частна жалба не са постъпили възражения от лицата, срещу които е подадена. Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства. В открито съдебно заседание частната тъжителка не се явява, не се явява и нейния повереник – адв. Р. О.. Постъпила е молба от последната, в която заявява, че желае да се даде ход на делото и жалбата да се разгледа без участие на частния тъжител и неговия повереник. Пред настоящата инстанция лицата, срещу които е подадена частната тъжба – М. А. З. и Н. Й. З., не се явяват в съдебно заседание, в което е даден ход на делото. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и провери правилността на обжалвания акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. НЧХД №569/2022 г. по описа на РС-С. е образувано въз основа на частна тъжба, подадена от К. Т. А., срещу М. А. З. и Н. Й. З. – нейни съседи, с твърдения, че на 20.05.2022 г., привечер в гр. С., на ул. „О.“ 13, наричайки я „курва“, „проститутка“, „пачавра“, „мъжете не ти стигат“, „парцал“, „боклук“, „ненормална“, „луда“ и отправяйки й груби и вулгарни псувни, унизителни за честта и достойнството й, М. А. З. и Н. Й. З. я обидили и осъществили състав на престъпление по чл. 146 от НК, а Н. З., чрез нанасяне на удар в областта на едното й ухо, осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК като й причинил разстройство на здравето, представляващо лека телесна повреда. С тъжбата се отправя искане М. А. З. и Н. Й. З. да бъдат признати за виновни за тези престъпления. С тъжбата е предявен и граждански иск за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди на К. А. за престъплението по чл. 146 от НК. А за престъплението по чл. 130 НК е предявен граждански иск срещу Н. Й. З. за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието му неимуществени вреди на К. А.. След постъпването на тъжбата, съдия-докладчикът е констатирал, че тя не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК – не била внесена дължимата държавна такса и тъжбата не съдържала данни за обстоятелствата на престъплението, поради което с разпореждане от 24.11.2022 г. е дал указания на тъжителката да приведе нейното съдържание в съответствие с тези изисквания. След като приел, че е налице редовно връчване на съобщението за констатираните нередовности на тъжителката на 10.02.2023 г. и в указания седмодневен срок, изтичащ на 17.02.2023 г., не била постъпила тъжба с отстранени нередовности, първоинстанционния съд прекратил с обжалваното определение наказателното производство, а частната тъжба – върнал на подателя. В конкретния случай съдът е приел наличието на прекратителното основание по чл. 24, ал.5, т.2 от НПК, а именно несъответствие на тъжбата с изискванията на процесуалния закон. Настоящият съдебен състав не е съгласен с тази преценка, защото: За да постанови обжалваното определение, районният съд е приел, че е налице редовно връчване на съобщението за отстраняване на нередовностите на тъжбата на тъжителка, тъй като същата се била отклонила от посочения в тъжбата адрес и не уведомила съда за промяната на местоживеенето си. След неуспешно връчване на разпореждането на съда на посочения в тъжбата адрес от служител при РС-С., съдът разпоредил книжата да бъдат връчени чрез органите на МВР по реда на чл. 178, ал. 2 НПК. По делото е постъпила докладна записка от служител на РУ-С., съгласно която тъжителката не може да бъде открита на посочения в тъжбата адрес за призоваване, защото е във Франция. Тази информация била получена по данни на съседката М. З. – т.е едно от лицата, срещу което е подадена тъжбата. Съгласно чл.180, ал.1 от НПК, призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначена, а когато лицето отсъства, те се връчват на изброените в ал. 2 на същия член категории лица – пълнолетен член на семейството му, домоуправител или портиер, съквартирант или съсед, когато поемат задължение да му я предадат. Съгласно ал.3, когато призовката е предназначена за частен тъжител, който отсъства и е невъзможно връчването й на изброените лица, тя може да се връчи на повереника му, ако той се съгласи да я приеме, а ако лицата по ал.2 и ал.3 откажат да подпишат или не могат да приемат съобщенията, то тогава връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва /ал.4/. В случая не е спазено нито едно от посочените законови изисквания. Ако връчителят не е успял да открие на посочения от тъжителя адрес пълнолетен член от семейството му, то тогава той е следвало да направи връчване на съобщението на посочените в ал.2 други лица, предвид че К. А. не е посочила в тъжбата си, респ. не е приложила към нея договор за правна помощ, повереник /за да се връчат съобщенията нему по реда на ал.3/. Едва ако домоуправителят, портиерът /ако има такива в блока/ или съквартирант или съсед на тъжителя откаже да поеме задължението да му ги връчи /напр. поради това, че има данни, че той е напуснал адреса/, то връчителят е следвало да отбележи това в съобщението – съобразно задължението си, фиксирано в нормата на чл.180, ал.4 от НПК и то в присъствието на поне още едно лице, което също да се подпише. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установява, че съобщението до частната тъжителка не е връчено на лице от визираните в посочените разпоредби категории лица, поради което и същата не е била редовно уведомена за разпореждането на съда, с което й е даден седемдневен срок да отстрани констатираните в тъжбата нередовности. В този случай съобщението се смята за невръчено. Основателно е в тази връзка и възражението на повереника на частната тъжителка – адв. Р. О., че получената информация във връзка с отсъствието на тъжителката от посочения по делото адрес от противна по делото страна няма как да бъде кредитирана. Настоящият съдебен състав намира, че съдията – докладчик не е изпълнил задълженията си за проверка досежно спазването на процедурата по чл.180 от НПК като по този начин е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на тъжителката. Предприемайки действия за прекратяване на наказателното производство, без тъжителката да е редовно уведомена и без за нея да тече съответен срок за отстраняване на нередности по тъжбата, РС-С. е лишил К. А. от възможността да защити евентуално нарушените си права по съдебен ред. Поради това, настоящият съдебен състав намира правния извод на съдията при РС-С. за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство, образувано въз основа на подадена тъжба от частния тъжител К. Т. А. срещу М. А. З. и Н. Й. З. за неправилен, поради което и съдебният акт следва да бъде отменен. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 вр.335, ал.2 от НПК, в случая на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, Благоевградският окръжен съд