Решение № 1077 от 30.5.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 185/2024 г.

Производството е образувано по жалба от В. К. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] бл....ап....срещу Заповед рег. № 349з-858/23.02.2024 г. на Директора на ОД на МВР – С. З. в частта й по т. 2, с която на основание чл. 204 т. 3, чл. 197 ал. 1 т. 3, чл. 194 ал. 2 т. 1 и чл. 200 ал. 1 т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание „п.” за срок от шест месеца на м. е. В. К. М. - м. п. и. в група 02 „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – С. З. при ОД на МВР – С. З., считано от датата на връчване на заповедта, като служителят е предупредена, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще й бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК. В жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Оспорващата М. твърди, че фактическата обстановка е описана неясно, цитираните в акта болнични листове не били представяни пред дисциплинарно - наказващия орган, а и същите били анулирани като погрешно посочени като първични, а не като продължение на вече издадени такива. Вписаното в заповедта, че със заповед от 28.03.2022 г. й е предоставен достъп до ИИС „Справки“ оспорва с твърдение, че такава не е връчвана за запознаване, а в периода от февруари до август 2022 г. била в о. след м.. Връчената й покана № 8245р-24170/30.11.2023 г., във връзка с която дала обяснения на 29.11.2023 г. била премахната от преписката като неправомерна, а обясненията й били приложени към първоначалните такива от 07.11.2023 г. Заявява още, че с оспорената заповед същите не се споменавали, поради съставянето им след законовия срок, в която връзка прави позоваване на чл. 206 ал. 1 от ЗМВР. Счита това за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед императивния характер на разпоредбата. Цитира и нормите на чл. 207 ал. 7, ал. 8 и ал. 10 от ЗМВР, с твърдение, че правото й да се запознае с изготвената обобщена справка било нарушено. Твърди още, че дисциплинарно – наказващият орган не е доказал, че тя като с. виновно е нарушила служебната дисциплина и е извършила дисциплинарно нарушение в някоя от хипотезите на чл. 194 ал. 2 от ЗМВР. Видът на вината не бил посочен от субективна страна, което също съставлявало съществено процесуално нарушение. Моли съда да отмени обжалвания административен акт, като претендира разноски. В открито съдебно заседание оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. Г. Х. от АК - С., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи на посочените в същата основания. Заявява, че от събраните доказателства се установява, че М. като д. се е ангажирала и с установяване на правилното функциониране на асансьорната уредба във входа, което е станало повод да се конфронтира с предходния д.. От представените в съдебно заседание писмени доказателства се установявало, че асансьорната инсталация е с множество повреди, поради което М. е инициирала среща с Д.. Въпреки многократните разговори, последният отказвал да й предаде книгата за установяване изправността на асансьора. По повод това по жалба на М. срещу Д. било образувано досъдебно производство в РП – С. З., което провокирало последващи действия на Д. срещу нея. Вписаното в обжалваната заповед, че преписки срещу Д. не са възлагани на М. не било доказано. Досежно сроковете по ЗМВР заявява, че приетото от дисциплинарно – наказващия орган начало на срока 10.01.2024 г. не е мотивирано, доколкото жалбата срещу п. с. М. е депозирана на 13.10.2023 г., когато за пръв път е образувана проверка със заповед от 25.10.2023 г. В тази връзка счита акта за материално и процесуално незаконосъобразен и претендира от съда неговата отмяна, с претенция за присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание ответният административен орган Директор на ОД на МВР – С. З., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява, не изразява и становище по жалбата. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Настоящият оспорващ В. К. М. била н. на р. в органите на МВР на 01.08.2013 г., като по време на службата си била награждавана 4 пъти с „писмена похвала“ – през 2015 г., 2016 г., 2019 г. и 2023 г., не са й налагани дисциплинарни наказания. Тези обстоятелства се установяват от писмо от Началник сектор КАПОЧР до дисциплинарно – разследващия колективен орган с № 349р-40228/15.11.2023 г. (коментирано от ответника като „кадрова справка“). Едновременно с това в хода на съдебното дирене е представена Служебна бележка от същия орган – Началник на сектор КАПОЧР при ОД на МВР – С. З., според данните в която, М. е на р. в МВР по ЗМВР от 16.10.2012 г. С УРИ: 349000-24457/13.10.2023 г. при Директора на ОД на МВР – С. З. постъпила жалба от И. Д. Д., в която било заявено, че негови граждански и служебни права са били нарушени от п. с. В. М.. В жалбата Д. заявил, че е съсобственик на СД „Асансьорни услуги Д. и сие“ и има сключен договор за поддръжка на асансьор на Домсъвета на [улица]от 30.12.2021 г., подписан от представляващия Домсъвета „Градски дом“ ЕООД, като за месеците юни и юли 2023 г. не била фактурирана абонаментната такса; през м. 08 занесъл фактурите при дружеството, но научил, че са прекратени взаимоотношенията; на 11.09.2023 г. му телефонирала М. и се представила за новия у. на етажната собственост, с уговорка да се чуят след 18 часа, за да заплати по фактурите. Няколко уговорки за среща се проваляли по нейна вина. На 05.10.2023 г. уведомил М., че ще се извършва годишен преглед на асансьора и такъв бил извършен в нейно отсъствие от инспектор при ТН Лифтконтрола. На 10.10.2023 г. телефонирал отново на М., за да й предаде фактурите и ревизионната книга, а тя го повикала на работното си място на 11.10.2023 г. в 10.00 часа. Приела го в кабинета си и му обяснила, че от позицията си на с. в МВР има достъп до всякаква информация и е установила, че при извършени от ДАМТН проверки на неговото дружество от 45 проверени асансьора са спрени 8, както и го уведомила, че няма да му заплати нищо, а иска той да й предаде ключа. Последвали обвинения от нейна страна, че е счупил вратичката на ел. таблото, фалшифицирал подписа на ревизионната книга, но тъй като след два дни има рожден ден, няма да иска експертиза на подписа. Пресъздал разговор между с. му и човек от входа, според когото живущите се съгласили М. да им е д., но при условие, че продължат да работят с Асансьорни услуги Д.. Минути след това М. му се обадила и отправила заплахи за експертиза на подписа на ревизионната книга, а малко след това отново му телефонирала и го уведомила, че новите монтьори са проверили асансьора и са установили, че липсва UPS - устройство. Д. отишъл на адреса и видял, че това са същите хора, които са монтирали асансьора през 2021 г. и са оставили такова устройство, но следи от това липсвали. Предоставил на М. протокола от проверката на ДАМТН и отново предявил искане за заплащане по фактурите. Подателят на жалбата заявил още, че М. като п. с. злоупотребява с правомощията си и поставил въпроси в тази връзка. Към горната жалба Д. представил копие от екрана на телефон, на който са видни входящи и изходящи разговори по дати, часове и продължителност, Договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори от 30.12.2021 г., сключен между СД „Асансьорни услуги Д. и сие“ и Домсъвета на адрес [населено място], [улица], банково бордеро за заплатени абонаментни такси за м. 06, 07 и 08.2023 г. по посочения договор, фактури за услугата, в т.ч. и за м. 09.2023 г., фактура от 06.10.2023 г. за периодичен преглед на асансьор, издадена от „ТН Лифтконтрола“ ЕООД с получател етажна собственост на посочения адрес, Протокол от 05.10.2023 г. за извършена от инспектори при ДАМТН проверка за спазване обхвата на издаденото на СД „Асансьорни услуги Д. и сие“ удостоверение с констатация за липса на системни нарушения, Ревизионен акт от 06.10.2023 г. от „ТН Лифтконтрола“ ЕООД за преглед на асансьор с констатация за изправност. Със Заповед № 349з-4795/25.10.2023 г. Директорът на ОД на МВР – С. З. разпоредил да се извърши проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200 ал. 1 т. 11 и т. 12 от ЗМВР. Със заповедта органът определил поименен състав на комисията, която да извърши проверката, като разпоредил резултатите от същата да се обективират в писмена справка, която да се изготви в срок до 30.11.2023 г. Актът бил връчен на М. на 02.11.2023 г. С писмо УРИ: 349р-402021/14.11.2023 г. директорът на ОД на МВР – С. З. изискал от Дирекция КИС – МВР информация относно извършени от м. е. В. М. справки по отношение на лицето И. Д. Д. в ИИС „Справки“ в периода 01.09.2023 г. – 10.11.2023 г. В отговор с писмо на ВПД Директор на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при МВР рег. № 5290р-22259/17.11.2023 г. предоставил разпечатки, от които се установява, че посоченият служител е извършил такива справки на 06.10.2023 г., в т.ч. справка за установен извършител на престъпление и справка за криминалистическа и съдебна регистрация. На 13.11.2023 г. било снето обяснение от И. Д. Д., в което той заявил, че оплакванията му срещу М. са от нейното отношение – дружеството има съставени актове и Д. е подправил подписа й в ревизионната книга; отношението на М. към него било грубо и неадекватно през всички месеци, през които са комуникирали; основното му оплакване било за съсипано реноме на фирмата му и обвинението в кражба на UPS. На 07.11.2023 г. било снето обяснение и от В. М., в което същата заявила, че на 01.09.2023 г. е и. за у. на етажната собственост на входа, където е настоящият й адрес; преди избора й входът се е управлявал от професионален д. – „Градски дом“ ЕООД, като на 04.09.2023 г. М. посетила у. на това дружество и поискала всички документи, свързани с обслужването на входа; по отношение на договора за асансьорно обслужване й било заявено, че липсва, но е прекратен; при срещата на работното й място на 11.10.2023 г. Д. й предал ревизионната книга, като ревизионния акт за проверката на асансьора бил подписан от трето лице и тя изразила възмущение, че друг е положил подпис вместо нея; след подписването се уговорили да му звънне за заплащане на дължимите такси, но нито той, нито с. му отговаряли на обажданията, поради което М. превела сумата по банков път. С. М. заявила още, че предвид некоректното отношение на Д. направила справка на интернет сайта на ДАМТН дружеството, при което установила, че в периода от 01.11.2022 г. до 04.11.2022 г. инспектори от дирекцията са проверили 45 асансьора и спрели от експлоатация 8 от тях, с посочени причини за това; след така установеното се свързала с друга фирма за асансьорна поддръжка „Лифт Вертикал“ ЕООД, като при тяхната проверка се оказало, че асансьорът не е „смазан“, не са правени реални профилактики, липсва карта за разговори, както и UPS, в която връзка представила протокола от проверката. Видно от цитирания протокол, на 11.10.2023 г. представител на „Лифт Вертикал“ ЕООД извършил проверка на асансьорна уредба на адрес [населено място], [улица], при която било установено, че липсват сим-карта и UPS, не е смазан релсов път, като било извършено смазване на релсов път, поставена сим - карта, проверка на шахтна врата, блокировка на ел. табло. В протокола още било вписано: „За смяна въже, скоростен ограничител, ролка“. На 29.11.2023 г. отново В. М. предоставила обяснения, в които заявила, че след разговора на 05.10.2023 г. е възприела поведението на Д. като измамно и цялото му поведение и неспазването на уговорката да се срещнат преди прегледа на асансьора и уточнят сумата за услугата я е навело на мисълта, че той е фирмата, обслужвала асансьора и трябва да му заплатят сума, каквато поиска. Поради това и решението, че става въпрос за измамна схема, извършила справка за съдебния статус на лицето и в същия ден около 15.30 ч. му позвънила, мотивирана от отговорността, която носи пред останалите етажни собственици за сумите по поддръжка на общите части. При този разговор съмненията й се потвърдили, поради факта, че проверката е извършена както в нейно отсъствие, така и без да е осигурено присъствие на друг от етажната собственост и сумата, която Д. поискал била голяма. С УРИ: 8245р-23161/29.11.2023 г. проверяващата комисия съставила Обобщена справка относно извършената проверка и изпратила до М. Покана рег. № 8245р-23170/30.11.2023 г. за запознаване и депозиране на писмени обяснения или възражения. С УРИ: 8245р-23146/29.11.2023 г. проверяващата комисия отправила до Директора на ОД на МВР – С. З. предложение за удължаване на срока за извършване на проверката. Със Заповед № 349з-5435/06.12.2023 г. Директорът на ОД на МВР – С. З. изменил т. 5 от Заповед № 349з-4795/25.10.2023 г., като определил нов срок за приключване на разследването – 30.12.2023 г. Според приложена по преписката Телефонограма УРИ 8245р-24736/18.12.2023 г., съставена от с. и. [населено място] и свидетели г. и. П. М. и с. и. С. Т., на 18.12.2023 г. в 12.18 ч. е проведен телефонен разговор с В. М., при който е поканена да се яви до края на работния ден за запознаване с горната заповед, но служителят заявила, че поради з. – нейно и на д. й, не е в състояние да се яви, не е посочила и дата, когато това ще се осъществи, съответно – кога изтича отпуска й за временна нетрудоспособност, а категорично отказала да се яви и запознае с акта. С възражение вх. № УРИ8245р-269/03.01.2023 г. М. заявила пред Началника на Второ РУ при ОД на МВР – С. З., че изнесеното в горната телефонограма не отговаря на истината, като представила копие от кореспонденция между нея и с. и. Г. по Вайбър, видно от която уведомила, че е на работа на 28.12.2023 г., освен това на 13.12.2023 г. е представила при работодателя болничен лист, според който е в отпуск от 11.12.2023 г. до 22.12.2023 г. и следва да се яви на работа на 28.12.2023 г. От цитираното копие е видно, че на 18.12.2023 г. в 14.04 ч. М. е изпратила на С. Г. съобщение, в което го уведомява, че на 28.12.2023 г. е на работа. На 19.12.2023 г. колективният орган съставил Писмена справка УРИ: 8245р-24827, в която с позоваване на съдържанието на подадената жалба и обяснения от И. Д., е извършена проверка в Дирекция „КИС“, според която на 06.10.2023 г. за това лице и за периода от 01.09.2023 г. до 10.11.2023 г. м. е. М. е извършила справки в АИС БДС и АИС ЦПР, без да е налице служебна необходимост. Дисциплинарно – разследващият орган приел, че са налице предварителни данни, че с поведението си м. е. В. М. е извършила нарушение на служебната дисциплина за това, че на посочената дата от зачисления й служебен компютър е извършила справка в информационните фондове на МВР относно лицето И. Д. Д., в противоречие с изискването на чл. 24 ал. 4 от ЗМВР. Колективният орган приел още, че не може да бъде безспорно доказано дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР. Въз основа на възприетото от фактическа страна и правните изводи било отправено предложение към Директора на ОД на МВР – С. З. да наложи на м. е. М. дисциплинарно наказание „п.“. Със съдържанието на справката М. се запознала на 03.01.2024 г. и в същия ден депозирала възражения, идентични по съдържание с горните. На 25.01.2024 г. Директорът на ОД на МВР- С. З. постановил Мотиви рег. № 349р- 3112, в които приел, че м. и. В. М. е нарушила разпоредбите на чл. 24 ал. 4 от ЗМВР „Информационните фондове, изграждани за административно обслужване на гражданите се използват и за целите на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство“, с което е извършила нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194 ал. 2 т. 1 предл. първо от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“, съставомерно по чл. 200 ал. 1 т. 15, предл. първо от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. По отношение на извършено нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР дисциплинарно – наказващият орган приел, че не са събрани достатъчно доказателства за неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и не следва да й се търси дисциплинарна отговорност, като производството в тази му част се прекрати. К. М. била отправена покана за запознаване с мотиви рег. № 349р-3118/25.01.2024 г., връчена на 26.01.2024 г. С идентични на горните мотиви на 23.02.2024 г. Директорът на ОД на МВР – С. З. издал Заповед № 349з-858, с която по т. 2 за извършено нарушение на чл. 24 ал. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200 ал. 1 т. 15 от ЗМВР и на основание чл. 194 ал. 2 т. 1 и чл. 204 т. 3 и чл. 197 от ЗМВР наложил на м. е. В. М. дисциплинарно наказание „п.“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта била връчена на В. М. на 05.03.2024 г. Жалбата срещу същата е депозирана чрез административния орган пред съда на 18.03.2024 г. По преписката и доказателствата по делото са приложени два болнични листа, като периода на временна нетрудоспособност на единия е включен и в другия. Видно от Заповед № 349з-1109/28.03.2022 г. на Директора на ОД на МВР – С. З., в списъка на служители с достъп до ИИС „Справки“ е и настоящият оспорващ В. М.. По доказателствата е приобщена представена от жалбоподателя М. С. бележка, издадена на 30.04.2024 г. от Началник отдел КАПОЧР при ОД на МВР – С. З., според чието съдържание В. К. М. р. в системата на МВР от 16.10.2012 г. и към настоящия момент. В хода на съдебното дирене по доказателствата е приобщено заверено копие от жалба, депозирана на 13.10.2023 г. от В. М. до Районна прокуратура – С. З.. В жалбата Заявила, че на общо събрание на етажните собственици на кооперацията, в която живее от м. юни 2022 г., проведено в края на месец август е било прието решение да се прекрати договора с частния д. и за у. на ЕС била избрана тя. Във връзка с това се поинтересувала от цялата налична документация и договори за обслужване на входа. При прекратяване на договора с „Градски дом“ ЕООД у. й посочила дружеството, което обслужва асансьорната уредба и заявила, че трябва М. да се срещне с техен представител за сключване на нов договор. Разговаряла по телефона с И. Д., който й обяснил, че е необходимо сключване само на анекс към договора, а на 05.10.2023 г. я уведомил, че асансьорът трябва да мине технически преглед, като не могъл да й отговори за цената. На следващия ден – 06.10.2023 г., когато му телефонирала, прегледът вече бил извършен, а сумата за прегледа била 72 лв. Това подразнило М. и поради факта, че проверка на уредбата се извършва без нейното и на лице от кооперацията присъствие. На 11.10.2023 г. при среща за предаване на ревизионната книга установила, че на ревизионния акт от проверката е вписано нейното име, с положен подпис от трето лице. По-късно в същия ден с представители на „Лифт Вертикал“ ЕООД извършили проверка на асансьорната инсталация, при която се установило, че липсва устройство „UPS EATON 5E“, служещо за допълнително захранване на асансьора, при спиране на електричеството. Уведомили я, че те са хората, които са поставили това устройство при монтажа на асансьора. Телефонирала на Д. и той пристигнал веднага, като предложил да купи ново такова устройство. М. посочила още, че е налице престъпление при попълване на ревизионната книга, като не е присъствала на извършване на техническия преглед на асансьора, а с премахването на устройството е ощетена етажната собственост (на стойност 300 лв.), а липсата му може да създаде проблеми при прекъсване на електрозахранването. По жалбата било образувано досъдебно производство № 25/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – С. З., видно от писмо на РП – С. З. № 10525/22.01.2024 г. и Удостоверение № 10525/15.04.2024 г. на РП – С. З.. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна и на база приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество: Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона 14 – дневен срок, от лице с правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава, следва да бъде уважена. Съображенията на съда в тази насока са следните: След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК. Обжалваният административен акт, в случая Заповед за налагане на дисциплинарно наказание на п. с., е издаден от Директора на Областна дирекция на МВР – С. З., т.е. от компетентен административен орган, в кръга на правомомощията му, вменени по силата на чл. 204 т. 3 от ЗМВР, в съответната писмена и предметна форма и съдържание, което го прави валиден. Съгласно разпоредбата на чл. 204 т. 3 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197 ал. 1 т. 1-3. Съобразно цитирания чл. 37, в ал. 1 т. 2 от същия са посочени като основни структури на МВР областните дирекции. Следователно, налице е персонална и териториална, нормативно установена компетентност за издаване на атакуваната заповед от настоящия ответник - директор на ОД на МВР – Сливен. Макар валидна, като постановена от компетентен орган, в изискуемата писмена и предметна форма и съдържаща фактически и правни основания, атакуваната заповед е издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които съдът преценява като съществени и обуславящи извод за незаконосъобразност. Производството по установяване на извършено дисциплинарно нарушение е започнало при наличие на данни в подадена жалба до Директора на Областната дирекция на МВР (чл. 205 ал. 1 от ЗМВР), образувано е въз основа на заповед, издадена от материално компетентен орган (чл. 205 ал. 2 от ЗМВР), възложена е и извършена проверка от определена от компетентен орган - комисия, приключила с писмена справка след събиране на относими доказателства, за които е уведомен с. М.. Последната е представяла писмени обяснения във връзка с направените констатации и с оглед предоставената й за това възможност. От доказателствата по преписката се установява, че оспорващата М. като у. на етажна собственост при осъществени контакти с представител на дружеството, обслужващо асансьорната уредба в обитаваната от нея жилищна кооперация, се е усъмнила в почтеността и коректността на същия. Това е провокирало извършването на проверка от нейна страна в информационните масиви на МВР досежно наличието на съдебни и криминалистически регистрации на И. Д., като по делото е безспорно, че извършената от с. справочна дейност е била предмет на личен интерес и не е била обвързана с изпълнение на служебните й задължения. В хода на проведеното дисциплинарно производство не са установени факти и обстоятелства, сочещи, че придобитата информация от извършената от м. е. М. проверка в ИИС „Справки“ на МВР за лицето И. Д. Д. е предоставяна на други служители или граждани, както и не са налице данни, че извършеното от нея е станало достояние на лица, извън системата на МВР или други служители. Действително, възприетото от ответния орган в тази насока, че с извършените от нея действия, м. е. В. М. не е спазила реда за ползване на информационните масиви в МВР, разписан в ЗМВР е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 24 ал. 3 от ЗМВР, информационните фондове, изграждани за административно обслужване на гражданите, се използват и за целите на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство. Съдържанието на цитирания законов текст сочи, че с него се урежда възможността посочените бази данни да се използват и за други цели, различни от дейността на МВР по обслужване на гражданите, които цели са ясно регламентирани. Т.е. чл. 24 ал. 3 не е императивен по своя правен характер, доколкото не съдържа задължение за изпълнение на определено действие или забрана за извършване на такова. Въпреки, че тази норма е регулативна и не вменява конкретно задължение или забрана, материалната законосъобразност на акта съдът няма да обсъжда, доколкото установените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени и достатъчни за прогласяване незаконосъобразността на оспорената заповед. При преценка на съдържанието на оспорената заповед и съобразяване с относимите и приложими процесуални норми на ЗМВР и Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи съдът намира, че при издаване на акта органът е изпълнил изискването на чл. 206 ал. 2 от ЗМВР формално и бланкетно. Съгласно тази разпоредба, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В процесния случай в атакуваната заповед част от изискванията на тази норма при определяни вида и размера на наказанието са формално изброени, но по същество не изпълняват законодателната воля, съобразяването с която е императивно условие за законосъобразност на приложеното дисциплинарно наказание. В справките на проверяващата комисия също липсва подобна правна преценка. Дисциплинарно наказващият орган не е посочил конкретни факти и обстоятелства за какви по тежест нарушения става въпрос, дали от тях са настъпили вредни последици и какви са същите по интензитет, не е обсъдил и цялостното поведение на служителя по време на службата. Ответникът в качеството на решаващ орган в дисциплинарното производство формално е упоменал в своя акт всички изисквания на чл. 206 ал. 2 от ЗМВР, но не е извършил правна преценка както на установената липса на настъпили вредни последици, така и на данните в изготвена от сектор КАПОЧР справка (писмо), съдържаща данни за цялостното поведение на с. М. по време на службата. Данните в последната справка сочат, че м. е. В. М. от времето на назначаването си до момента няма наложени дисциплинарни наказания, а е награждавана четири пъти с „писмена похвала“ - през 2015 г., 2016 г., 2019 г. и 2023 г. Бланкетното посочване на разпоредбата и семпли фактически констатации без изложени правни съображения и мотиви съставлява необсъждане от органа на тежестта на нарушението по предвидения законов ред и опорочава административнопроизводствената процедура, което е предпоставило налагане на наказание, несъответно на нарушението. Липсата на мотиви в тази насока съставлява съществено нарушение и на чл. 63 т. 3 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. В хода на дисциплинарната проверка и по делото е безспорно установено, че с придобиването на информация от извършената проверка в информационните масиви на МВР за едно лице не е целено предоставяне на същата на други служители или граждани, както и че извършеното от М. не е станало достояние на такива лица. Не е налице съмнение и относно мотива на жалбоподателката да извърши процесната справочна дейност, а именно: да намери отговор на съмненията си относно наличието или липсата на съдебна и криминалистическа регистрация на лице, с което е в договорни отношения от името на етажна собственост и касаещи извършване на обществено значима дейност, свързана с поддръжка на съоръжения с повишена опасност и носещи риск от аварии и злополуки. Различна от тази цел на извършената справка ответният орган и проверяващата комисия не са установили. Безспорно е, че М. не е съхранила извлечената информация и не е разпространила същата по какъвто и да било начин. Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира, че наложеното по чл. 197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, т.е. нормирано като трето по тежест дисциплинарно наказание се явява несъразмерно спрямо извършеното от служителя дисциплинарно нарушение. Съобразно установения в чл. 6 от АПК (приложим и при дисциплинарните производства по ЗМВР) принцип на съразмерност, при определянето на дисциплинарното наказание, същото не следва да засяга правата на наказаното лице в по-голяма степен от най-необходимото. Налице е необосноваване на вида на наказанието, като същественото нарушение на установените от законодателя процесуални правила е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, без да е необходимо разглеждането на спора по същество. Нарушението на закона при определяне на наказанието води до незаконосъобразност на обжалваната заповед и е основание за отмяната й като такава по смисъла на чл. 146 т. 4 от АПК. За пълнота на гореизложеното следва да се отбележи и още едно установено в съдебна фаза процесуално нарушение. В хода на съдебното дирене оспорващата страна представя Обобщена справка УРИ: 8245р-23161/29.11.2023 г. и Покана рег. № 8245р-23170/30.11.2023 г. за запознаване с нея, като двата документа липсват в представената административна преписка. Нещо повече, видно от последната, на 29.11.2023 г. едновременно със съставяне на обобщената справка, проверяващата комисия е отправила до дисциплинарно наказващия орган и Предложение УРИ: 8245р-23146 за удължаване на срока за извършване на проверката, съгласно чието съдържание: „Необходимо е време за изготвяне на обобщена справка…….“. По същество, според нормата на чл. 207 ал. 7 със съставянето на обобщена справка се поставя край на дисциплинарната проверка, извършвана от проверяващата комисия. Съгласно тази разпоредба, за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, която заедно с всички материали по производството се предоставя за запознаване на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, и на подпомагащите лица по чл. 205, ал. 3. В процесния случай, след изготвяне и връчване на тази обобщена справка срокът за извършване на проверката е удължен, като на 19.12.2023 г. колективният орган е изготвил Писмена справка УРИ: 8245р-24827, чието съдържание е напълно идентично с обобщената такава. При наличието на две справки (наименувани „писмена“ и „обобщена“) от комисията, изготвени във времева отдалеченост от двадесет дни, но с напълно идентично съдържание, за съда остава неясно с коя от тях се приключва проверката и се ангажира дисциплинарно наказващия орган да се произнесе по установените данни. Това е така, тъй като според нормативната регламентация в чл. 207 ал. 7 от ЗМВР и чл. 33 ал. 1 от Инструкция № № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи и двата уредени вида справки съставляват крайни актове в работата на колективния орган и са предпоставка за издаване на заповед от дисциплинарно наказващия орган, относими към приключване на проверка по чл. 205 ал. 2 от ЗМВР и приключване на дисциплинарно производство по чл. 205 ал. 1 от с.з. Неяснота по преписката внася и произнасянето на дисциплинарно наказващия орган с Мотиви рег. № 349р-3112/25.01.2024 г., доколкото волеизявление в такава форма се формира от органа единствено в случаите, при които приетото от фактическа и правна страна от проверяващата комисия или дисциплинарно разследващия орган не го удовлетворява. Съгласно чл. 13 ал. 6 от Инструкцията, в случаите, в които не приема изводите и предложенията на проверяващата комисия или на дисциплинарно разследващия орган, дисциплинарно наказващият орган излага своите доводи в писмени мотиви, като според ал. 7, с мотивите по ал. 6 се запознават служителят, срещу когото се извършва проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР или се провежда дисциплинарното производство, и подпомагащият го в защитата, като им се предоставя възможност да направят възражения по тях. В разглеждания случай, видно от съдържанието на оспорената заповед, компетентният орган изцяло е споделил възприетите от проверяващата комисия изводи от фактическа и правна страна, поради което буди недоумение постановяването на нарочни мотиви, по които служителят да вземе отношение. При горните съображения настоящата съдебна инстанция преценява, че в процесния случай неправилно дисциплинарно наказващият орган е приел, че В. К. М. е извършила нарушение на служебната дисциплина, подлежащо на санкциониране с дисциплинарно наказание “п.” за срок от шест месеца и в този смисъл оспорената в настоящото производство заповед на Директора на ОД на МВР – С. З. се явява незаконосъобразна. С оглед изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт – Заповед рег. № 349з-858/23.02.2024 г. на Директора на ОД на МВР – С. З. в частта й по т. 2, с която на основание чл. 204 т. 3, чл. 197 ал. 1 т. 3, чл. 194 ал. 2 т. 1 и чл. 200 ал. 1 т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание „п.” за срок от шест месеца на м. е. В. К. М. - м. п. и. в група 02 „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – С. З. при ОД на МВР – С. З., считано от датата на връчване на заповедта, като служителят е предупредена, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще й бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото, се явява основателна и следва да се уважи претенцията на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски. Реално извършените такива са в общ размер на 860, 00 (осемстотин и шестдесет) лева, от които 10, 00 (десет) лева внесена държавна такса и 850, 00 (осемстотин и петдесет) лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие. Водим от горното, съдът