Решение № 1127 от 8.12.2025 г. на Районен съд - Перник по дело № 6521/2024 г.

Производството е образувано по искова молба подадена от М. Л. Г., ЕГН •••••••••• с адрес с. •••• чрез адв. М. Х. срещу М. Л. Г., ЕГН •••••••••• с адрес гр.•••••, с която са предявени искове по чл. 50 вр. чл.45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания вследствие на ухапвания на 04.05.2024 г. от отглежданото от ответницата куче, ведно със законната лихва считано от датата на деликта – 04.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК. Представя писмени бележки в срок. Т върди се, че страните са съседи в с. •••• като от около две години ответницата отглежда в двора си куче, подпомагана от сина си М.И.. Ищецът описва кучето като голямо, черно, рошаво, с рунтава опашка, с бяло около врата, хипер агресивно, без поставен чип. Твърди се, че животното се отглежда в двор, връзва се със синджир и се отвързва по преценка на ответницата. Поддържат се доводи, че животното многократно се опитвало да напада ищецът и неговата съпруга, но в тези случаи синът на ответницата е предотвратявал евентуален инцидент. Твърди се, че когато М. Л. Г. пускала кучето да се разхожда свободно в нейния двор, то скачало на оградата, поради което ответникът изпитвал страх да излиза на улицата пред дома си. В исковата молба се излага становище, че ответницата оставяла вратата на двора си отворена, поради което кучето излизало свободно, без надзор, без повод и намордник на улицата. Ищецът информирал ответницата и сина й за страха му от животното без да бъдат предприети мерки от тях в тази връзка. Ищецът сочи, че на 04.05.2024 г. около 9.00 часа, когато отивал към своя съсед М.Д., кучето на ответницата било отвързано, изкочило от двора на имота през отворената врата, нахвърлило се върху М. Л. Г. и го съборил на земята.Въпреки опитите на ищеца да се предпази, животното го захапало от вътрешната част на лявото бедро, причинявайки му няколко хематома. Твърди се, че при падането си ищецът получил хематом в областта на дясната част на таза. При нападението на животното над М. Л. Г., съпругата на последния започнала да вика поименно ответницата, в този момент М. Л. Г. се появила и след усилия от неина страна, успяла да отблъсне животното от М. Г.. Поддържа се становище, че от падането на улицата в резултат на нападението от кучето и от захапванията му, ищецът получил травматични увреждания: по вътрешно-задната повърхност на лявото бедро в средната трета, охлузвания с надигната тъмночервеникава коричка с размери 1.5/0.3 см.; на разстояние от 5 см., две охлузвания с размери 0.5/0.3 см., и едно с размери 05/04 см. Около охлузванията ищецът твърди, че е получил кръвонасядане с моравочервен цвят и зеленикавожълтеникава периферия на площ от около 20/15 см. По външната повърхност на лявата подбедрица в горната трета му били причинени още три охлузвания с диаметър около 0.3 см. По седалището вдясно, ищецът получил кръвонасядане със зеленикав цвят на площ от около 6/4 см. Твърсе, че в резултат на инцидента, пострадалият претърпял психологическата травма. По подробно изложените в исковата молба съображения, моли предявените искове да бъдат уважени. В срока по чл. 131 от ГПК ответницата чрез адв. Д. оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа доводи, че собственик на кучето е синът й - М.М.. Счита, че искът е завишен по размер. В писмен отговор се излагат твърдения, че към датата на инцидента, кучетото не е било под надзора на ответницата. Същевременно се твърди, че причина за реакцията на кучето вероятно е влизането на ищеца в двор на ответницата, без пострадалият да е получил разрешение за това. Сочи, че ако на ищеца са причинени твърдяните от него телесни увреждания, същият няма основание да търси обезщетение както от ответницата, така и от собственика на кучето – нейният син, доколкото инцидентът е настъпил в техния двор на имота им. Моли за отхвърляне на исковите претенции.Претендира съдебни разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото относими доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От прието по делото писмено доказателство съдебномедицинското удостоверение №94/2024 г. изготвено от д-р С. специалист в Съдебномедицинско отделение на МБАЛ "Рахила А." АД, гр. Перник, се установява, че на 10.05.2024 г. ищецът е посетил здравно заведение за извършване на преглед. На прегледа е констатирано, че пострадалият има охлузвания по вътрешно-задната повърхност на лявото бедро в средна трета, голямо кръвонасядане по ляво бедро около охлузванията, охлузвания по лява подбедрица и кръвонасядане по седалището вдясно. Посочено е, че описаните увреждания са в резултат на действието на твърд тъп и твърд тъпоръбест предмет и е възможно да са получени по начин и време, както съобщава прегледания–при ухапване от куче на 04.05.2024 г. Описаните травми са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Приложен е лист за медицински преглед на ищеца от 04.05.2024 г., от които се констатира, че на М. Л. Г. е била поставена основна диагноза ••••: •••••: •••••. При прегледа е установено, че пострадалият е получил голям хематом с екскориация в областта на лявото бедро, хематом в областта на дясна тазобедрена става с ограничени движения и болка. В амбулаторен лист от 13.05.2024 г. е посочена основна диагноза: ••••: клонарекс 0.5 мг 3.1 т 2, деанксит табл -1.1.0, сlonareks, tablet, 0.5 mg, pack: 30, сlonareks, tablet, 0.5 mg, pack: 30, 1 таблетка перорално 3 пъти на ден за 10 дни. При извършен вторичен преглед видно от амбулаторен лист от 28.05.2024 г., е продължена терапия с медикаменти клонарекс 0.5 мг., 3.1 т, 2, коаксил 12.5 мг. т., 2.1 т. дн. При последващ вторичен преглед на 07.06.2024 г., се установява, че медикаментозната терапия на ищеца е продължила. Представени са рецепти, удостоверяващи изписаните за прием на ищеца лекарства. Приобщени са писмени доказателства паспорт за домашен любимец, в който като собственик е вписан М.М. (син на ответницата) и бележка от община Перник за подадена декларация по чл. 117 от Закона за местните данъци и такси за притежаване на куче. По делотo e прието заключение по назначена съдебно-медицинска експертиза вх.№13297/11.06.2025 г. от вещо лице д-р К. С., неоспорена от страните в производството, която съдът кредитира като обективна и изготвена от експерт с нужните познания в областта. Вещото лице е дало заключение, че при процесния инцидент, ищецът е получил увреждания както следва: три охлузвания по вътрешната страна на ляво бедро в средно - горна част с размери 1, 5/0, З см., 0, 5/0, 3 см., 0, 5/0, 4 см. и голям подкожен хематом около тях, вследствие от ухапването от кучето, контузия с подкожен хематом в областта на дясна тазобедрена става и контузия в областта на дясна подбедрица и седалището от падането. През периода на възстановяване, ищецът е търпял болки и страдания около 20-25 дни, като първите 7 дни, болките са били с по-голям интензитет. Експертът е изложил становище, че уврежданията при ищеца, може да са получени по описания в исковата молба начин. В съдебно заседание, вещото лице е заявило, че не може да бъде определено кои кравоизливи причинени на пострадалия са вследствие на ухапвания от кучето и кои от падането при нападението. Вещото лице е заявило, че кравоизливът от вътрешната страна на бедрото на ищеца излиза от самата захапка на кучето, като има и причинена тъпа травма, която уврежда кръвоносни съдове. Експертът е дал заключение, че останалите нараниявания на ищеца, намиращи се от другата страна на тялото, са от падането на пострадалия при инцидента. От приетото по делото заключение по допусната съдебно-психиатрична експертиза вх.№27240/23.10.2025 г., което съдът изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че М. Л. Г. е потърсил своевременно психиатрична медицинска помощ след преживяната стресова ситуация описана в исковата молба. Вещото лице е посочило, че при ищеца е било установено от специалист по психиатрия наличието на посттравматично стресово разстройство, възникнало в причинно-следствена връзка с преживяното нападение от куче и изразяващо се в интензивни и реактивно изводими тревожно-депресивни изживявания, ярки и оживени натрапливи спомени за случилото се по типа на „проблясъци”, изразена вегетативна симптоматика - ••••, ••••. При ищеца е била проведена над една година, медикаментозна терапия с •••••, в резултат на която състоянието му е частично стабилизирано, но не е овладяно напълно и същият продължава да приема и към настоящия момент транквилизатор. Вещото лице е заключило, че съществува вероятност поради наличието на постоянен психотравмиращ фактор, а именно присъствието на кучето в непосредствена близост до жилището на ищеца, психичното му разстройство да продължи с години, да премине в хронична форма или да премине в разстройство в адаптацията, въпреки приеманото медикаментозно лечение като качеството на живот на пострадалия ще бъде сериозно влошено. В съдебно заседание експертът заявява, че няма друга причина, която да предизвика такава симптоматика при лицето за освидетелстване освен описаната в исковата молба. Вещото лице е изразило становище, че при напредване на възрастта при човек е налице амортизиране на психичните механизми за справяне със стрес, но това зависи от индивидуалността на всеки и се влияе от това колко е устойчива личностната структура, дали е бил подлаган на стрес, колко е изхабена нервната система. Експертът е посочил, че индивидуалната устойчивост, която е генетично заложена, при някой хора се проявява с малко по-тежко протичане, при други с по-леко протичане, а възрастта има значение, но не е водещ фактор при процесния инцидент. Вещото лице е заявило, че болките и страданията на ищеца продължават и към момента, но в по-лека степен в сравнение с първоначалните. С най-голям интензитет болките и страданията на ищеца са били около един месец, след което постепенно в резултат на лечението симптоматиката е затихнала. Експертът е дал заключение в съдебно заседание, че счита, че болките и страданията на пострадалия са били с голям интензитет в продължение на още 2-3 месеца. По делото e разпитан свидетелят Е. Г. Г. (съпруга на ищеца), чиито показания съдът кредитира като логични, подкрепи от събраните в производството доказателства при съобразяване с разпоредбата на чл.172 ГПК. Съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. С доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица (Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК). От свидетелските показания на Е. Г., се установява, че същата е приствала на инцидента на 04.05.2024 г. макар и не от непосредставена близост. Свидетелката заявява, че когато ищецът е излязал от дома им, за да носи зеленчуци на свои приятели, изведнъж от двора на ответницата М. Г., е излязло и се нахвърлило върху М. Г. кучето, което тя отлеждала от няколко години.Кучето нападнало ищеца като се хвърлило върху гърдите му, при което Г. паднал на земята на два метра от вратата на дома му. В отговор на виковете на съпругата на пострадалия, след известно време се появила ответницата, която прибрала кучетото. След инцидента, внукът на ищеца го закарал в лечебно заведение, където му е била указана медицинска помощ. Свидетелката споделя, че многократно към ответницата и сина й са отправени молби по отношение на контрола, който следва да се упражнява над животното и който липсвал през годините. От показанията на К.С.А. (внук на ищеца), на които съдът дава вярва отчитайки чл. 172 ГПК, се установява, че при посещенията му при баба му и дядо му, кучето на ответницата го посрещало с лай. След нападението над дядо му, свидетелят е откарал последния в болнично заведение. Ищецът бил пребледнял, със скъсан панталон и видими наранявания. От показанията на свидетелят, се установява, че имало видими следи от мястото, където е станал инцидента, като К. А. заявява, че това се е случило на улицата на около 2-3 метра пред дома на дядо му. Свидетелят споделя, че е виждал ответницата да полага грижи за кучето, слагайки му храна, като единствено М. Г. е връзвала кучето на синджир и го е пускала да се разхожда. От показанията на свидетеля се констатира, че ищецът многократно му е споделял притесненията си по повод агресивността на съседското куче. От показания на Р.Т.М., се установява, че свидетелката е виждала кучето както да бъде вързано в двора на ответницата, така и да е пуснато свободно. Свидетелката заявява, че стопанин на кучето е ответницата, тъй като тя полагала грижи за него. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Е.Б.С. и Е.С.Ш., тъй като те са в противоречие с показанията на първата група свидетели, които съдът кредитира и с останалите по делото събрани доказателства. Суверенно право на инстанцията по същество е да преценява свидетелските показания по вътрешното си убеждение. Показанията на Е.Б.С. са и в противоречие с тези дадени на другия свидетел Е.С.Ш. воден от ответницата. Е.Б.С. заявява, че в деня на инцидента, тя, ответницата, синът й, дъщеря й и мъжът, с когото живее свидетелката, са се намирали в дома на ответницата. Свидетелят Е.С.Ш., от своя страна споделя в съдебно заседание, че в деня на инцидента синът на ответницата, не се е намирал в къщата на ответницата. Свидетелката Е.Б.С. заява, че собственик и стопанин на кучето е синът на ответницата – М.М. като именно последният купил кучето, оставил го в дома на ответницата с идеята той да се грижи за животното, без М. Г. да има какъвто и да било ангажимент към него. Свидетелят Е.С.Ш. заявява, че М.М., който живее в гр. Пернк осъществявал грижите за животното – ваксинирал го, хранел го като същият пътувал за това до село ••••. Житейски нелогично е изложеното от двамата свидетели. Съдът намира за естествено закономерно след като животното се отглежда в двора на ответницата, че именно тя е тази която полага преките и непосредствени грижи за кучето. Необосновано и лишено от логика е, синът на ответницата, който не живее в едно домакиство със своята майка, всеки ден да пътува от гр.Перник до село ••••, за да полага ежедневните елементарни грижи за животното свързани с храна и разходка. Въпреки това, следва да бъде отбелязано от настоящия състав, че разпоредбата на чл. 50 ЗЗД предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. В практиката на ВКС (Решение № 309/04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012 г., IV г. о.) е изяснено, че отговорността по чл. 50 ЗЗД се свързва със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа, с оглед на управлението и употребата й. Собственикът има задължение да упражнява надзор върху притежаваните от него вещи, а нарушаването на това задължение, когато от това са произтекли вреди за друго лице, е основание за ангажиране на деликтната отговорност. Възможно е при причиняване на деликта вещта да е била под надзора на друго лице, в който случай, както е предвидено в чл. 50 ЗЗД, това трето лице заедно със собственика, отговаря солидарно към пострадалия като те не са необходими задължителни, а обикновени другари. Поради гореизложеното и във връзка с представения паспорт на животното, е нужно да се подчертае, че той се издава и ползва за ветеринарномедицински цели (отчитане на извършени ваксинации и обезпаразитявания на животното) и не представлява нарочен (специален) документ за собствеността върху същото. Съдът намира, че от събраните по делото и обсъдени по-горе гласни доказателствени средства, надзод на животното упражнява ответницата, която е неговият действителен собственик поради което тя е пасивно легитимирана да отговаря за вредите причинени от него по арг. чл. 50, изр.1 ЗЗД. Ето защо фактът, че М.М. е бил отразен като собственик в паспорта на кучето не е в състояние да промени направената фактическа констатация, че всъщност лицето, което действително отглежда кучето е ответницата. Не се споделят доводите на ответницата касателно становището, че причина за реакцията на кучето вероятно е влизането от страна на ищеца в двора на ответницата, без пострадалият да е получил разрешение за това и поради което ищецът няма основание да търси обезщетение. Съдът намира, че от съвкупната преценка на приобщения доказателствения материал в производството, се установява, че инцидентът между ищеца и кучето е станал на улицата пред имотите обитавани от страните. В тази връзка съдът взе предвид показанията на единствения свидетел очевидец на събитието от 04.05.2024 г. – съпругата на ищеца. Отделно от гореизложеното, независимо от мястото, на което е осъществен инцидента между пострадалия и кучето, при доказване на фактическия състав на непозволено увреждане по чл.50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, ответницата би се освободила от отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са причинени изключително и изцяло от трети лица, както и ако увреждането се дължи на изключителната вина на пострадалия. По делото не са ангажирани доказателства в тази връзка. Следователно без да се търсят произтичащи пряко от поведението на ответницата причини относно настъпилите увреждания, достатъчен е фактът, че увреждащото животно е под надзора й. В този смисъл е Тълкувателно решение № 54 от 23. VI. 1986 г. по гр. д. № 21/86 г., ОСГК. В конкретния случай от приетата фактическа обстановка не може да се направи извод за наличие на случайно събитие или непреодолима сила, както и за поведение на пострадалия, с което е допринесъл или изцяло е причинил уврежданията си. Ищецът е излязал от дома си, когато е бил нападнат от кучетото. Поведението на ответната страна е противоправно, защото то е в разрез със забраната да не се вреди другиму, щом като е било засегнато чуждо благо, което е обект на абсолютно субективно право (неприкосновеността на телесния интегритет и душевното спокойствие на ищеца). Ответницата отглежда кучето като свой домашен любимец по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗВМД, наричано още "животно – компаньон" по смисъла § 1, т. 9 от ДР на ЗЗЖ. Съгласно чл. 35, ал. 1 Закона за защита на животните собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места. Съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЗЖ собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Това предотвратяване предполага собственикът да е в близост до кучето. Разпоредбата на чл. 33 от ЗЗЖ задължава собствениците на животни- компаньони да ги отглеждат при спазване изискванията за защита на животните по този закон и по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съгласно чл. 172, т. 2 ЗВМД собствениците на домашни любимци (респ. лицата, които ги отглеждат) са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хората. Под опасност се разбира всяко действие на животното, насочено срещу физическото и емоционално – психическото здраве на човека. По делото е установено, че М. Г. е осъществяала пряк надзор и грижи над животното, поради което по арг. чл.50, изр.1 ЗЗД е обвързана от задълженията регламентирани по-горе разпоредби по ЗЗЖ и ЗВДМД. По отношение на животните, които се отглеждат като домашни любимци – компаньони или за охрана на обекти, термините, които се употребяват съответстват буквално или смислово на понятието стопанин. По делото има безспорни доказателства, че именно ответницата е тази, която упражнява надзор на кучето, въпреки че формално и документално като стопанин е вписан нейният син. Основната отговорност за поведението на животното носи ответницата. Поради липсата на взети от нея мерки, изисквани от закона при отглеждане на кучето, са причинените на ищеца телесни увреждания, обуславящи отговорността по чл. 50 ЗЗД. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От приетите медицински документи и заключения на вещите лица по СМЕ и СПЕ, се установява, че ищецът е получил увреждания както следва: три охлузвания по вътрешната страна на лявото бедро в средногорната част с размери 1, 5/0, З см., 0, 5/0, 3 см., 0, 5/0, 4 см. и голям подкожен хематом около тях вследствие от ухапването от кучето, контузия с подкожен хематом в областта на дясната тазобедрена става и контузия в областта на дясната подбедрица и седалището от падането. През периода на възстановяване, ищецът е търпял физически болки и страдания около 20-25 дни, като първите 7 дни, болките са били с по-голям интензитет. Пострадалият е развил посттравматично стресово разстройство, възникнало в причинно-следствена връзка с преживяното нападение от куче, изразяващо се в ••••, ярки спомени за случилото се по типа на „проблясъци”, придружени от ••••, ••••. За овладяване на посочените симптоми, ищецът е провел медикаментозна терапия, продължила над година с •••••, в резултат на която състоянието му е частично стабилизирано, но не е овладяно напълно. С най-силен интензитет психичните болни и страдания са били около месец, продължили са да бъдат силни още 2- 3 месеца и към настоящия момент пострадалият приема медикаменти за превъзмогване на случилото се. Уврежданията на ищеца са пряка и непосредствена последица от действията на животното, което е било под надзора на М. Г.. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, каквито са претърпените от ищеца, се определя от съда по справедливост. Справедливостта като заложен в закона критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, не е абстрактна, а изисква отчитане на конкретните специфики на всеки случай. Тя обхваща всички конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за пострадалия (В този смисъл т. 11 от диспозитива и раздел II от мотивите на Постановление № 4 от 1968 г., Пленум на ВС). Такива релевантни обстоятелства са: видът и тежестта на причинените телесни и психични увреждания; продължителността и интензитетът на претърпените физически и душевни болки; други страдания и неудобства; стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако да – каква е медицинската прогноза за неговото развитие; начинът, при който е настъпило увреждането; възрастта на увредения; неговото обществено и социално положение ( Решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр. д. № 419/2012 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/2014 г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 223 от 27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о. на ВКС). В случая следва да се отчете и факта, че ищецът към момента на нападението е бил на 81 години, което предполага по-бавно и трудно възстановяване с оглед неговата възраст. При подобно нападение от едро куче съпротивителните сили и възможностите за адекватна защита при мъж на възрастта на ищеца, не могат да бъдат достатъчни, за да се спаси без увреждания. От показанията на вещото лице психиатър, се установява, че медикаментозното лечение на ищеца породено от посттравматично стресово разстройство развито след инцидента, продължава и към настоящия момент. Т.е, въпреки че е изминала над година и половина от инцидента, М. Л. Г. не е превъзмогнал психическата травма от случилото се. Ето защо след съобразяване на гореизложените данни за интензивността на болките за продължителността на оздравителния процес, за обстоятелствата по причиняване на нараняванията и за емоционалните последици оставили трайна следва у ищеца, съдът счита, че справедливото обезщетение на претърпените неимуществени вреди е в размер на 8 000 лева. Според теорията на гражданското право, обезщетението за вреди вследствие на деликт, в частност, обезщетението за неимуществени вреди, като всяка отговорност, има освен санкционна функция – делинквентът да бъде санкциониран за противоправното си деяние, има и обезщетителна функция – да замести накърненото с деликта благо, а при невъзможност същото да се замести, да достави на увреденото лице заместваща престация, която да облекчи страданията, и превъзпитателен характер – да възспира и двете страни – увреден и делинквент от последващо извършване на подобни деяния. В изпълнение на горното, при съобразяване на превъзпитателния характер на обезщетението за вреди и превенцията – да се предотврати следващ инцидент с участието на кучето, под надзор на ответницата се определя обезщетение в сочения от съда размер. Съдът е длъжен да посочи, че избягването на последващ индидент с кучето не следва да става посредством държането на животното вързано постоянно на синджир. Животът на куче, което е лишено от възможността да бъде пускано свободно или разхождано на повод и е ограничен до стоенето на животното завързано със синджир е проява на жестоко отношение. Всичко това води след себе си за кучето физически последици (травми от синджира – рани, прорязвания на врата, инфекции, ограничена подвижност-проблеми със ставите, паразити и кожни заболявания), психологически последици (стрес, тревожност) и поведенчески такива. В тази връзка ответницата следва да осъществява дължимата грижа за кучето, разхождайки го на повод под надзора й. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД в полза на ищеца следва да се присъди и обезщетение в размер на законната лихва върху уважената част от претенцията, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до претендирания размер от 15 000 лева, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на правния спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца, съразмерно на уважената част от иска сторените съдебни разноски в общ размер 1573, 34 лева, от който 933, 34 лева адвокатски хонорар и 640 лева разноски за държавна такса и депозит за вещи лица. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответницата с оглед отхвърлената част от иска следва да се присъди сумата от 466, 67 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Воден от горното, втори граждански състав на Районен съд-Перник