Решение № 457 от 26.12.2024 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 1215/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от „У. 84“ ЕООД- гр.Пазарджик, депозирана чрез адв.П. П. от АК-Пазарджик, против НП №37/16.08.2024г. на директора на ОДБХ- Пазарджик, с което на основание чл.131а ал.3 вр. ал.2 от Закона за храните /ЗХ/, за нарушение на чл.78а ал.1 от ЗХ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. В жалбата се излагат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Жалбоподателят намира, че е налице несъответствие между изложената в АУАН и НП фактология. Твърди, че не е посочена конкретно нарушената хипотеза от разпоредбата на чл.78а от ЗХ. Счита, че неправилно е приложен материалния закон, доколкото в НП е прието, че нарушението се изразява в „съхранение и продажба“, а в същото време посочената за нарушена разпоредба на чл.78а от ЗХ не регламентира този вид дейности. С тези доводи моли за отмяна на обжалваното НП, като претендира сторените съдебно- деловодни разноски. В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща законен представител. За него се явява пълномощникът адв. П. П., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в становището си по съществото на спора. Ответникът по жалбата- директорът на ОДБХ- Пазарджик, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника юриск.Н. Х.-Д., която оспорва жалбата, излага доводи за законосъобразност на атакуваното НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното: На 04.07.2024г., по повод писмо от РЗИ- гр.Пазарджик с вх. №3284/03.07.2024г., била извършена проверка от инспектори при ОДБХ- Пазарджик- св.В. Н. и колегите й М.П. и Д.С. на обект- смесен магазин за търговия с няколко групи храни и приготвяне на място на сандвичи и топли напитки, находящ се в гр.Пазарджик, ул.П. №79Г, стопанисван от "У. 84" ЕООД- гр.Пазарджик ЕИК 204449101, представлявано от управителя П. К. У.. По време на проверката било констатирано, че в качеството си на „бизнес оператор“ дружеството допуска съхранение и търговия с диазотен оксид /добавка в храни Е 942/ в количество от 165 литра в бутилки и 74 бр. кутии по 24 броя- 1774 бр. капсули, подробно описани в съставения на място Констативен протокол №002590/04.07.2024г. /л.13, 14/, както следва: 1/ 78 бр. carbon Shaker- боровинка с вместимост 1л.; 2/ 28 бр. whip carbon shaker- бисквита с вместимост 1л.; 3/ 42 бр. whip chaker- маракуя с вместимост 1л.; 4/ 13 бр. Rotass whip 640Е- 950 ml- без етикет на български; 5/ 3 бр. Fresh whip strawberry Flavor 615 бр.- без етикет на български; 6/ 2 бр. carbon magnum х 2- натурален; 7/ 16 бр. whip carbon shaker- бисквита х 2- 2, 2л.; 8/ 21 кутии х 24 бр. всяка- без етикет на български; 9/ 21 кутии х 24 бр Fresh strawberry Flavor- без етикет на български; 10/ 32 кутии х 24 бр. Fresh whip mint Flavor- без етикет на български. Гореописаните хранителни добавки били изложени в търговската зала за продажба на стелажи. По време на проверката управителят на дружеството, който присъствал на място в обекта, предоставил на инспекторите при ОДБХ- Пазарджик касов бон за покупка на капсули за сметана на стойност 25 лева за брой /л.15/. Освен така изготвения Констативен протокол №002590/04.07.2024г. на място от страна на проверяващия екип било съставено и Разпореждане за забрана търговията на диазотен оксид №2128/04.07.2024г. /л.16, 17/, което след обжалването му било потвърдено с Решение №4416/19.11.2024г. на Административен съд- Пазарджик по адм.д. №895/2024г. Във връзка с извършената на 04.07.2024г. проверка св.В. Н.- главен инспектор при ОДБХ- Пазарджик съставила АУАН №0000240/12.07.2024г., в който описала фактите, обуславящи констатираното от нея нарушение, като изрично посочила, че установеният в обекта диазотен оксид /добавка в храни Е 942/ е в количество от 165 литра в бутилки и 74 бр. кутии по 24 броя-1774 бр. капсули, подробно описани в Констативен протокол №002590/04.07.2024г. В АУАН бил направен извод, че дружеството е нарушило чл.78а ал.1 от ЗХ, съгласно който употребата на диазотен оксид, като добавка в храни се допуска само в обекти за производство и преработка на храни и в заведения за обществено хранене, като добавка в помещенията за приготвяне на храни, докато инспектираният обект е „смесен магазин за търговия с харни“ и не принадлежи към гореописаните категории обекти. Така съставеният в присъствието на представляващия „У. 84“ ЕООД- Пазарджик и двама свидетели АУАН бил подписан от същия без възражения. В хода на административнонаказателното производство постъпили писмени възражения /л.9, 10/ срещу АУАН, съгласно на чл.44 ал.1 от ЗАНН, които били отхвърлени от АНО като неоснователни. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП, което било връчено на дружеството жалбоподател на 20.08.2024г., съгласно известие за доставяне /л.8/, а жалбата срещу него е подадена до компетентния да я разгледа районен съд, от активнолегитимирано лице, на 29.08.2024г./входящ номер/, т.е. в законоустановения срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в материалите по АНП, и изцяло от показанията на св.В. Н./актосъставител/, които са еднопосочни и безпротиворечиви и като такива бяха поставени в основата на фактическите изводи на съда. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл.84 от ЗАНН вр. чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление №10/28.09.1973г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. На първо място атакуваното НП е издадено от компетентен орган в лицето на директора на ОДБХ- Пазарджик. Според разпоредбата на член 3, § 3 от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламента), "компетентни органи" за целите на този акт на общностното право са: а) централните органи на държавата членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2; б) всеки друг орган, натоварен с тази отговорност; в) когато е целесъобразно- съответните органи на трета държава. Видно е, че втората хипотеза от тази дефинитивна норма касае посочването на всеки друг орган, който е натоварен чрез правилата на съответната държава членка със същата отговорност като тази на централните органи, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности. Съгласно разпоредбата на чл.3 §5 от Регламента "орган с делегирани правомощия" е отделно юридическо лице, на което компетентните органи са делегирали някои задачи, свързани с официалния контрол, или някои задачи, свързани с другите официални дейности. По отношение на компетентността на органа, издаващ НП, „съответното ведомство“, съгласно нормата на чл. 7 ал.1 т.4 от Закон за управление на агрохранителната верига /ЗУАВ/, е именно ръководителят на Българската агенция по безопасност на храните. В същото време, според разпоредбата на чл.4 §1 от Регламента "За всяка от областите, уредени с правилата, посочени в член 1, параграф 2, държавите членки определят компетентния орган или компетентните органи, на които предоставят отговорността за организиране или извършване на официален контрол и други официални дейности“, а според §2 „за една и съща област дадена държава членка може да предоставя отговорността за организиране или извършване на официален контрол или други официални дейности на повече от един компетентен орган на национално, регионално или местно равнище“. Предвид изложеното, може да бъде направен извод, че общностното право дава възможност на държавите членки да определят повече от един компетентен орган на централно и/или местно ниво, който да организира, респ. да извършва контрола и прилага правомощията по чл.1 §2 от Регламента. Съгласно чл.109 т.1 от ЗХ, БАБХ осъществява официален контрол върху храните на всички етапи на производство, преработка и/или дистрибуция с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води. В този смисъл директорът на ОДБХ- Пазарджик се явява компетентен местен орган във връзка с издаването на обжалваното НП за нарушение на чл.78а ал.1 от ЗХ. По същите аргументи такъв е и актосътавителят по отношение процесния АУАН. По-нататък, налице редовна процедура по връчването на АУАН и НП. Спазени са сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от ЗАНН /ТП №1/27.02.2015г. по т.д. №1/2014г. на ВКС и ВАС/. АУАН и НП сдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание, съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН- посочено е нарушението, обстоятелствата и датата на извършването му, установен е нарушителят. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може жалбоподателя да разбере какво е нарушил. Предвид изложеното, АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила. Тук следва да се посочи, че действително съдържанието на процесните АУАН и НП не е напълно идентично. Въпреки това между тези два акта съществува пълна еквивалентност по отношение изложените релевантни факти и определената въз основа на тях нарушена материалноправна норма. Липсата на конкретно посочване на наименованието на всеки един търговски артикул в АУАН, каквито фигурират в атакуваното НП, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. В текста на АУАН изрично е отразено, че се касае за допускане съхранение и търговия с диазотен оксид- добавка в храни Е 942 в количество от 165 литра в бутилки и 74 бр. кутии по 24 броя, подробно описани в Констативен протокол №002590/04.07.2024г. В този смисъл и доколкото последният се явява неразделна част от съдържанието на АУАН, то процесните търговски артикули, съдържащи диазотен оксид, са индивидуализирани в степен, идентична на тази в НП, въпреки различните, използвани от актосъставителя, словесни подходи. Предвид изложеното, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, засягащо правото на защита на дружеството жалбоподател, което да е свързано със съдържанието на констативния и санкционен акт. По-нататък, съгласно чл.78а ал.1 от ЗХ, употребата на диазотен оксид като добавка в храни се допуска в: 1) обекти за производство и преработка на храни и 2) заведения за обществено хранене, когато диазотният оксид се използва като добавка в помещенията за приготвянето на храни. В АУАН и НП е посочено изрично, че дружеството е нарушило именно нормата на чл.78а ал.1 от ЗХ, поради което релевираните в жалбата възражения в този смисъл са абсолютно неоснователни. Посочен е конкретният текст на нарушената разпоредба на закона, определяща в т.1 и т.2 обектите, в които е допустима употребата на диазотен оксид като добавка в храни, сред които търговският обект, стопанисван от „У. 84“ ЕООД не попада. На следващо място съдът намира за доказано по безспорен начин, че веществото диазотен оксид, съдържащо се в процесните хранителни добавки, е било изложено за съхранение и продажба в търговския обект. Веществото диазотен оксид следва да се отнесе към легалното определение, посочено в чл.3 т.2 б."а" от Регламент (ЕО) 1300/2008г., според което "добавка в храната" означава всяко вещество, което обикновено не се консумира самостоятелно като храна и не се използва като характерна съставка на храни, независимо дали притежава хранителна стойност или не, и чието целенасочено влагане с технологична цел в храни на етапа на тяхното производство, преработка, приготвяне, обработка, опаковане, транспортиране или съхранение води или може да се счита, че води, до прякото или непряко превръщане на това вещество или на вторичните му продукти в съставна част на тези храни. Още повече, веществото е поименно посочено като такова в същия регламент, който има директен ефект и пряко приложение. Е-номер Е942, съгласно списък на добавките в храните в Регламент (ЕО) №1333/2008 от 16.12.2008г. относно добавките в храните, кореспондира именно на веществото диазотен оксид. Установи се също, че именно дружеството жалбоподател стопанисва търговския обект, който е бил проверен от инспекторите на ОДБХ- Пазарджик на инкриминираната дата. Не е спорно между страните, че същият представлява смесен магазин за търговия с няколко групи храни и приготвяне на място на сандвичи, хамбургери, топли напитки и сокове. В този смисъл той попада в обхвата на определението за "обществено място" по смисъла на §1а от ДР на Закона за здравето, поради което съгласно чл.54а т.5 от ЗЗ за него е налице забрана за продажба на диазотен оксид освен за продажба за медицински цели и в случаите по чл.78а от ЗХ, каквито в случая не са налице. Нормата на чл.9 от ЗХ въвежда понятието „бизнес оператори“ за субектите, произвеждащи, преработващи и/или дистрибутиращи храна. Съобразно §1 т.5 т.6 от ДР на ЗХ "Дейност по производство, преработка и/или дистрибуция" е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на един от етапите на производство, преработка и/или дистрибуция, но може да бъде извършвана самостоятелно по време или място, а "Дистрибуция на храни" е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. Поради което дружеството жалбоподател попада в категорията на регламентираните от ЗХ „бизнес оператори“, които преработват и дистрибутират храни, доколкото стопанисваният от същия търговски обект представлява смесен магазин за търговия с няколко групи храни и приготвяне на място на сандвичи и топли напитки. Съгласно чл.54а от Закона за здравето /в приложимата редакция, обн. с ДВ, бр.80 от 2023г./, се забранява продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него, включително и онлайн: 1) на лица под 18 години; 2) на територията на детските градини, училищата, общежитията за ученици, лечебните заведения; 3) на спортни прояви, организирани за деца и ученици; 4) на обществени мероприятия, организирани за деца и ученици и 5 ) в закритите обществени места, с изключение продажбата за медицински цели и в случаите по чл.78а от Закона за храните. Етимологичното значение на думата „употреба“ е процесът на използване на нещо за постигане на дадена цел или за задоволяване на някаква потреба. В този смисъл и доколкото нормата на чл.54а от ЗЗ при въвеждане на забрани за продажба на диазотен оксид препраща към чл.78а от ЗХ, то несъмнено употребата, която законодателят е регламентирал с последната от посочените правни норми, включва и продажбата, а оттам и свързаното с нея съхранение на посоченото вещество. Предвид изложеното възражението на дружеството жалбоподател касателно правилното приложение на материалния закон е неоснователно. По-нататък, посочените в чл.78а ал.1 от ЗХ случаи касаят употребата на райския газ в хранително-вкусовата промишленост. Оттук няма място за разумно съмнение, че в магазин за продажби на дребно от типа на процесния диазотнитят оксид би могъл да бъде предназначен за хранително-вкусовата промишленост, каквото е предвиденото в чл.54а т.5 от ЗЗ изключение от забраната. В случая целта на употребата на райския газ е единствено за потребителски цели, а конкретната му употреба от крайния потребител, в т.ч. за сладкарски цели, не се съотнася към хранително-вкусовата промишленост. За да бъде предназначена една продажба за нуждите на хранително-вкусовата промишленост, дейността на търговеца, следва да отговаря по предмет и обем на нуждата на производител на храни, така щото последният да задоволи нужда със значителен обем при извършването на определена производствена дейност. Както беше посочено по-горе, процесният търговският обект представлява такъв за търговия на дребно. За това свидетелства и установения търговски асортимент в магазина, подробно описан в съставения Констативен протокол №002590/04.07.2024г. При така установената дейност на търговския обект, житейски и логически необосновано е изброените в НП търговски асортименти да бъдат предназначени за промишлена дейност. Не може и да се приеме също така, че установеното в изброените в НП стоки вещество представлява суровина за производство на хранителни продукти. По изложените мотиви следва да се приеме, че същото не се е предлагало в обект за производство и преработка на храни, съгласно чл.78а ал.1 от ЗХ, а в обикновен търговски обект, представляващ закрито обществено място Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че продажбата на диазотен оксид в конкретния случай, не попада в изключението на правната норма по чл.54а т.5 от ЗЗ, поради което нарушена се явява именно нормата на чл.78а ал.1 от ЗХ. Разглежданото административно нарушение е такова на просто извършване, като не е предвидено настъпването на конкретен общественоопасен резултат. Доколкото административнонаказателната отговорност е ангажирана при условията на чл.83 ал.1 от ЗАНН, последната следва да се приеме за обективна и безвиновна. Съдът намира, че в конкретния случай не е приложима хипотезата н а чл.28 от ЗАНН, предвид обществените отношения, които са засегнати с установеното нарушение, свързани с опазване здравето на хората и най-вече това на подрастващото поколение. Размерът на наказанието е индивидуализиран правилно. Съгласно чл.131а ал.3 от ЗХ (в приложимата редакция, обн. с ДВ, бр.80 от 2023г.), на бизнес оператор, който извърши нарушение по чл.78а от ЗХ, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв. Доколкото се посочва, че нарушението е първо по ред за субекта на отговорност и липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че административно наказание в предвидения минимален размер е подходящо за постигане целите по чл.12 от ЗАНН. След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин, а наложеното наказание- за правилно определено, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и като такова то следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, искане в какъвто смисъл е направено от страна на пълномощника на АНО. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и участието на юрисконсулта в единственото проведено ОСЗ, то възнаграждението следва да бъде определено по чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 80 лв., поради което и на жалбоподателя следва да бъде възложено да заплати тази сума. Водим от горното, съдът