РЕШЕНИЕ

№ 232

гр. Пловдив, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330118544 по описа за 2023 година Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 03.01.2024г., подадени от Г. Л. Д. срещу „Еко Стийм 2017“ ЕООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 54, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 55, ал. 1, пр. „3- то“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 3200 лева, представляваща заплатената от ищцата покупна цена за стока- „Система за почистване ECO 2000SB” по силата на сключен между страните Договор за покупко- продажба извън търговски обект от 31.10.2023 г. и във връзка с който договор, ищцата като потребител е упражнила правото си на отказ в 14- дневен срок от сключването на договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда / 14.12.2023 г./, до окончателното й изплащане.

Ищцата поддържа, че на 31.10.2023 г. с ответното дружество е сключила Договор за покупко- продажба извън търговски обект. Предмет на договора е „Система за почистване ECO 2000SB”, за която ищцата заплатила сума в размер от 3200 лв. с вкл. ДДС и за което е издадена фактура №............................................ Още на дата 31.10.2023 г. служител на ответното дружество (Г. Д.) e доставил уреда до дома на ищцата, като е настоял лично да го разопакова и да го изпробва в нейно присъствие. Служителят на ответното дружество изпробвал почистващия уред върху няколко вида повърхности в дома на ищцата, сред които кожени мебели и повърхности с мазилка. Няколко дни след като уредът бил изпробван от служителя, върху посочените повърхности се образували петна и други увреждания. През това време ищцата не била ползвала уреда (единственият път, в който е бил включен било при изпробването му от служител на ответното дружество). На 12.11.2023 г. ищцата изпратила уведомление по електронната поща на ответното дружество, че се отказва от договора, сключен извън търговския обект. Към уведомлението приложила и стандартен формуляр за упражняване на правото на отказ. На 13.11.2023 г. посетила офис на ответника с цел да върне уреда и аксесоарите към него. На място бил съставен приемо- предавателен протокол, като служител на ответното дружество отказал да приеме уреда, тъй като счел, че същият е разопакован. Ищцата излага твърдения, че ответникът неоснователно не приема заявения от нея като потребител отказ от договора, съответно неоснователно не е приел върнатия уред и не е възстановил заплатената за него покупна цена. Предвид изложеното, моли се исковата претенция да бъде уважена. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Еко Стийм 2017“ ЕООД, с който е взето становище за недопустимост на предявения иск, а по същество – за неговата неоснователност. Не се оспорва обстоятелството, че на 31.10.2023 г. между страните е сключен Договор за продажба извън търговски обект с предмет на договора- „Система за почистване ECO 2000SB“. Продажбата била извършена след направена демонстрация от служител на ответното дружество на качествата и свойствата на уреда с демонстрационен такъв. Изтъква се, че след като ищцата се съгласила да закупи уреда, на същата била доставена нова машина – опакована и неизползвана. Възразява се, че лицето Г. Д. ( доставил системата за почистване ) е разопаковал уреда и го е въвел в употреба. Твърди се, че процесният договор не е развален на посоченото от ищцата основание, доколкото същият е подписан при условията на чл. 57, т. 5 ЗЗП. Ответникът поддържа, че в случая правото на отказ по чл. 50 ЗЗП е неприложимо, тъй като потребителят е използвал по преназначение системата за почистване ЕСО 2000 SB, представляваща продукт, свързан с хигиената и защита на здравето. Предвид това се твърди, че след като бъде разопакована тази система, същата не може да бъде върната поради съображения, свързани с хигиената и защита на здравето, каквото е нейното предназначение и естество. Поддържа се, че веднъж попаднала в определена среда, системата не може да се използва ефективно в друга, без това да се отрази на хигиената и здравето. Изтъква се, че при подписване на процесния договор от 31.10.2023 г. потребителят се е съгласил да закупи уреда при условие, че за предлагания от ответника продукт се прилагат правилата на чл. 57, т. 5 ЗЗП, което условие е разписано в т. 6.4 от общите условия за продажба на ответното дружество. В допълнение се посочва, че съгласно т. 6 от общите условия на дружеството, уредът може да бъде върнат в 14-дневен срок, ако не е разопакован и не е използван, а в настоящия случай системата за почистване не само е разопакована, но е използвана по предназначение. Предвид изложеното, моли се за отхвърляне на иска. Претендират се сторените разноски.

С влязло в сила Определение № 2856/ 06.03.2024г. (л. 67 от делото) съдът е върнал насрещната искова молба подадена от „Еко Стийм 2017“ ЕООД срещу Г. Л. Д.. Предвид това, претенциите на „Еко Стийм 2017“ ЕООД за осъждане на Д. да върне процесната система за почистване и да заплати на дружеството сумите от 480 лв. и 640 лв. (неустойки) не са предмет на разглеждане в настоящото производство.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 50, т. 1 Закон за защита на потребителите, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на сключване на договора. Същевременно, чл. 54, ал. 1 ЗЗП повелява, че когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора.

В рамките на настоящото производство не се спори между страните, поради което са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е възникнало правоотношение на дата 31.10.2023 г. във връзка със сключен Договор за продажба извън търговски обект, по силата на който ищцата е закупила за лично ползване „Система за почистване ECO 2000SB“, като уредът е предаден на ищцата на дата 31.10.2023г. от служител на ответното дружество.

От представените по делото Стандартен формуляр за упражняване право на отказ (л. 13) и Протокол за оглед на процесния уред от 13.11.2023г., подписан от ищцата и представител на ответното дружество (л. 14) се установява, че в предвидения по чл. 50, т. 1 ЗЗП 14- дневен срок ищцата е упражнила надлежно правото си на отказ от сключения извън търговски обект договор. Самият договор е сключен на 31.10.2023г., а ищцата е уведомила ответното дружество, че се отказва от договора на 13.11.2023г., когато е посетила и офис на продавача с цел да върне процесния уред. Последното обстоятелство се изяснява и от разпитаните в хода на производството свидетели Олег Д. (л. 83 гръб), Васил Теодосиев (л. 84) и Петър Д. (л. 87 гръб- л. 88).

Спорът между страните в настоящото производство се концентрира върху обстоятелството дали процесният уред попада в изключението на чл. 57, т. 5 ЗЗП (запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето), при което положение и ищцата не би могла да се откаже от сключения договор извън търговски обект. В тази връзка съдът не споделя изложените от ответника възражения относно наличието на изключението по смисъла на чл. 57, т. 5 ЗЗП. Процесният продукт представлява система за почистване на дома (по думите на св. Ч. почиства повърхности и мебели) и не попада в изключенията на чл. 57, т. 5 от ЗЗП, която дерогира действието на нормите на чл. 50 - 56 от ЗЗП за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект. Както вече бе посочено, правото на отказ не се прилага за доставки на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето. В тази смисъл, налице е задължително тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 27 март 2019 г. по дело C- 681/17, съобразно което член 16, буква д) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че понятието "запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им" по смисъла на тази разпоредба, не обхваща стоки като матраците, чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката им. В т. 40 от посоченото решение на СЕС са изложени принципните съображения, че изключението от правото на отказ по член 16, буква д) от Директива 2011/83 е приложимо само ако с разпечатването на опаковката съдържащата се в нея стока става окончателно негодна за продажба поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини, доколкото поради самото естество на тази стока за търговеца е невъзможно или прекомерно трудно да вземе мерки, позволяващи отново да я пусне в продажба, без обаче да наруши едното или другото от тези изисквания. Следвайки задължителните разяснения дадени в решението на СЕС, след като се приема, че разопакован матрак би могъл да бъде върнат в 14- дневен срок (да се упражни валидно право на отказ от договора), то на още по –голямо основание същото се отнася и за уред (система за почистване), който е разопакован. Съдът счита за нужно да посочи и че процесната вещ не представлява сама по себе си уред, който след еднократно ползване става окончателно негоден за продажба поради съображения, свързани със защитата на здравето или по хигиенни причини, нито за търговеца е невъзможно или прекомерно трудно да вземе мерки, позволяващи отново да я пусне в продажба. Премахването на опаковката на уреда и еднократното използване на микрофибърната кърпа за почистване към него, също не представляват действия на потребителя, които окончателно са обезценили уреда. Самата подмяна на микрофибърна кърпа (която е консуматив) не представлява съществен разход за продавача и не би могло да се приеме, че е налице изключението разписано в чл. 57, т. 5 ЗЗП. В допълнение към изложеното, съдът счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че от показанията на св. Д. (л. 87 гръб), които съдът кредитира изцяло като обективни и безпротиворечиви, се установява че процесният уред е бил разопакован и първоначално изпробван от служител на ответното дружество. Тоест, отказвайки впоследствие да приеме уреда по съображения, че е разопакован и ползван, ответникът се стреми да черпи права от недобросъвестното си поведение. Нещо повече, от показанията на св. Ч. (л. 88) се установява и че служители на ответното дружество са сглобили процесния уред, тъй като е нужно да се поставят колелца, да се напълни с вода и напръска със спрей („Сглобихме я ние, понеже колелцата се слагат, пълни се с вода, пръска се със спрей“).

Съдът счита за нужно да посочи и че процесният уред не би могъл да бъде определен като сертифицирано медицинско изделие на база на представените от ответника сертификати (л. 50- 54 от делото). Сертифицирането на дадено изделие като медицинско в рамките на ЕС се осъществява съобразно изискванията на Регламент (ЕС) 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 година за медицинските изделия. Документи в насока успешно преминаване на сертифициране на уреда съобразно изискванията на цитирания регламент не са представени. Предвид това и съдът не счита за нужно да подлага на допълнителен коментар твърденията на ответника в тази насока. По същите съображения не би могло да бъде ценено и представеното от ответника „експертно становище“ на д-р Й. Щ. (л. 52 от делото), че почистването на повърхности с процесния уред унищожава всички вируси с обвивка. В допълнение, цитираното „експертно становище“ представлява по своето същество експертиза, която не е изготвена по реда на ГПК, поради което и не би могла да бъде допустим информационен източник.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че нарушаването целостта на опаковката на процесния уред и еднократното му ползване не дават основание на ответното дружество- продавач, да откаже да възстанови на ищцата – потребител платената покупна цена на стоката след валидно упражняване на право на отказ от договора в срока по чл. 50, т. 1 ЗЗП.

В допълнение към вече изложеното, следва да се посочи и че т. 6 от приложимите към процесния договор общи условия (установяваща забрана за потребителя да върне уреда при нарушена опаковка) е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1, т.2 ЗЗП, тъй като с нея се ограничава/ изключва правото на потребителя да се откаже от договора. Отразеното в тази клауза, че при разпечатване/отваряне на опаковката на стоката, купувачът губи право за отказ от сделката, на основание чл.57, т.5 ЗЗП, представлява уговорка във вреда на потребителя, неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. След като процесната вещ не представлява медицинско изделие или такова защитаващо здравето (по изложените по- горе съображения) и след като самото разопаковане на уреда не го компрометира, то напълно неоснователно се ограничава правото на потребителя да се откаже от договора (в тази връзка – Решение № 363/ 17.01.2019г., по т.дело № 1900/ 2018г., по описа на ВКС, II- ро т.о.). Впрочем, подобно необосновано ограничаване на правото на потребителя да се откаже от договора от разстояние в 14- дневен срок от сключването му, следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира нелоялните търговски практики).

За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да изтъкне и че обстоятелството, че процесната вещ се намира у ищцата към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, не променя изводите за основателност на предявения иск. В хода на процеса безспорно се изясни, че в рамките на 14- дневния срок потребителят- ищец съвсем добросъвестно е заявил желанието си да се откаже от договора и за тази цел е посетил офис на ответното дружество и е сторил опит да върне процесната вещ. По повод на това е съставен нарочен протокол от 13.11.2023г., като представител на ответното дружество неоснователно е отказал да приеме уреда. След като самият ответник е проявил недобросъвестност и е отказал да получи уреда (въпреки че ищцата лично го е занесла в офис на дружеството), то впоследствие не би могло да се твърди, че потребителят не е изпълнил задължението си по чл. 55, ал. 1 ЗЗП. Същевременно, ответникът не е въвел материалноправно възражение в процеса по реда на чл. 90, ал. 1 ЗЗД за едновременно осъждане на страните да престират дължимото. След като такова възражение не е релевирано своевременно от ответника с отговора на исковата молба, то за съда не съществува задължение да обсъжда допълнително този въпрос (от ответника е предявен насрещен иск, с който се претендира връщане на процесната вещ, но насрещната искова молба е върната с постановеното по делото Определение № 2856/ 06.03.2024г.).

Предвид гореизложеното, предявеният иск с правна квалификация чл. 54, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 55, ал. 1, пр. „3- то“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 3 200 лева, представляваща заплатената от ищцата покупна цена за стока- „Система за почистване ECO 2000SB” по силата на сключен между страните Договор за покупко- продажба извън търговски обект от 31.10.2023 г. и във връзка с който договор, ищцата като потребител е упражнила правото си на отказ в 14- дневен срок от сключването на договора, следва да бъде уважен изцяло.

Върху главното вземане се дължи законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба в съда /14.12.2023г./ до окончателното й изплащане.

По отношение на разноските: Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, са представени доказателства за заплатени държавна такса в размер от 131, 50 лв. и адвокатски хонорар в размер от 744 лв. с вкл. ДДС.

Предвид изложеното, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сума за сторени разноски в общ размер от 875, 50 лв.

Така мотивиран, Съдът