РЕШЕНИЕ

гр. Варна, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110104846 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното: Ищцата И. Б. М., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: •••, чрез адв. Г. Д. Д., АК - Варна, вписана в Единен регистър на адвокатите с личен номер ••••••••••, със съдебен адрес: •••, телефон: + •••, имейл: ••• е сезирала РС Варна с искова молба подадена в съда на 14.04.2025 г. против ответника „Б. Е.“ АД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от Б. Ц. М.. Видно от титулната част на иска ищцата е посочила цена на иска от 608, 60 лева (шестстотин и осем лева и 60 ст.).

Правното основание, на което ищцата основава иска си също е посочено в титулната част на исковата молба: чл. 4, § 3, във вр. с чл. 7, § 1, б. „а“, във вр. с чл. 8, § 1, б. „а“, първо тире от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства: Ищцата И. Б. М. твърди, че притежава самолетен билет за полет FB 977 от летище София (SOF) до летище Варна (VAR) на 01.09.2024 г., опериран от ответника "Б. Е." АД. След като ищцата се е явила на летище София за чекиране за полета авиокомпанията й отказала достъп до борда на самолета против нейната воля. Следователно пътничката не била превозена с полета, за който имала билет, а организирала самостоятелно пътуването си до гр. Варна. Вследствие на отказания достъп до борда на самолета, ищцата твърди да е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Счита, че вредите подлежат на обезщетяване от опериращия въздушен превозвач на основание чл. 4, § 3 във вр. с чл. 7, § 1, 6. „а" във вр. с чл. 8, § 1, б. „а", първо тире от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (наричан по-долу за краткост "Регламента").

Ищцата сочи, че има право на: фиксирано парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 488, 95 лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и 95 ст.), равняващо се на 250, 00 евро, дължимо на основание чл. 4, § 3 във вр. с чл. 7, § 1, 6. „а" от Регламента и сума в размер на 119, 65 лв. (сто и деветнадесет лева и 65 ст.) за претърпените имуществени вреди, представляващи стойността на билета за неосъществения полет, дължима на основание чл. 4, § 3 във вр. с чл. 8, § 1, б. „а", първо тире от Регламента или обща претендирана сума за имуществени и неимуществени вреди 608, 6лв. (шестстотин и осем лева и 60 ст.).

Сочи се още от ищцата, че на 12.09.2024 г. подала извънсъдебна покана до ответника с искане за заплащане на дължимата сума. Поканата била входирана с вх. номер 047-W- 21402/12.09.2024 г. Към момента на сезиране на РС Варна с исковата молба /14.04.2025 г./ обаче ответната авиокомпания не отговорила на поканата. Поради това и ищцата, действаща чрез процесуалния си представител, е сезирала РС Варна с предявената искова молба. По същество на спора ищцата излага твърдения, че обезщетението за неимуществени вреди по Регламента е лимитирано в определени размери. Критерий за присъждане на конкретен размер бил разстоянието между начална и крайна точки на полета. Съгласно чл. 7, § 4 от Регламента разстоянието се измервало по метода на дъгата на големия кръг. В настоящия случай разстоянието между летище София (SOF) и летище Варна (VAR) било 365, 00 км, поради което случаят на ищцата попадал в хипотезата на чл.7, § 1, буква "а" от Регламента - полети до 1500, 00 километра. На следващо място ищцата е обосновала и избора си на РС Варна да разгледа спора. Съгласно задължителната практика на Съда на Европейския съюз, а именно Тълкувателно решение по дело С-204/08, сочи ищцата, че компетентният съд да разгледа иск за обезщетение на основание Регламента е по избор на ищеца: или съдът, в чийто район се намира мястото на излитане или съдът, в чийто район се намира мястото на пристигане на самолета, тъй като всяко от тези две места се намира в достатъчно близка връзка с материалните елементи на спора и следователно се гарантира тясната връзка с компетентната юрисдикция. В настоящия случай ищцата е избрала съда по мястото на кацане на полета - гр. Варна, България. За решаването на спора по същество в този случай смята ищцата, че следва да се приложи съответното местно законодателство на държавата, в която е заведен искът.

С оглед на гореизложеното, ищцата е сезирала съда със следното искане по смисъла на чл.127, ал.1 т.5 ГПК: Да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде осъден ответника „Б. Е.“ АД, ЕИК: •••, седалище и адрес на управление: •••, представлявано от Б. Ц. М. да заплати на ищцата И. Б. М., ЕГН: ••••••••••, постоянен адрес: ••• следните суми:

488, 95 лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и 95 ст.), равняващо се на 250, 00 евро, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, дължимо на основание чл. 4, § 3 във вр. с чл. 7, § 1, 6. „а" от Регламент (ЕО) № 261 /2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба по делото - (14.04.2025 г. ), до окончателното изплащане на вземането, 119, 65 лв. (сто и деветнадесет лева и 65 ст.) - обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи стойността на билета за неосъществения полет, дължима на основание чл. 4, § 3 във вр. с чл. 8, § 1, б. „а", първо тире от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба по делото (14.04.2025 г.), до окончателното изплащане на вземането, или обща претендирана сума за имуществени и неимуществени вреди 608, 60 лв. (шестстотин и осем лева и 60 ст.), претендирана във връзка с отказан достъп до полет FB 977 от летище София (SOF) до летище Варна (VAR) на 01.09.2024 г. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищцата е посочила и банкова сметка за заплащане на присъдените суми, водена при Банка: ••• (••• АД).

Ищцата желае и да й се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на исканията си ищцата е представила и моли по делото да бъдат приети писмени доказателства Самолетен билет, ведно с превод на български език; Извънсъдебна претенция - копие; Актуално състояние на „Б. Е." АД. Адвокатско пълномощно -копие.В уточнителната си молба ищцата е прецизирала петитума на иска си и представила доказателство за заплатена държавна такса по сметка на РС Варна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Б. Е.“ АД, ЕИК ••• със седалище и адрес на управление: •••, чрез процесуален представител: В. Н. - юрисконсулт оспорва иска, предявен от ищеца И. Б. М., представлявана от адв. Г. Д. Д., във връзка с полет № FB977 от 01.09.2024 г., като намира претенциите на ищцата за неоснователни.

На първо място ответникът е релевирал възражение за местна неподсъдност, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК. Ответникът счита, че РС Варна не е местно компетентен.Регламент (ЕО) № 261/2004 не съдържал правила относно международната юрисдикция на съдилищата на държавите членки, затова въпросът за юрисдикцията трябвало да се разглежда в светлината на Регламент (ЕС) № 1215/2012. Съгласно раздел 9.1. цитира ответника: „Компетентност по отношение на исковете съгласно Регламента" от Тълкувателните насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 (С/2024/5687): „За полети от една държава членка до друга държава членка, осъществявани по силата на договор, сключен с един опериращ въздушен превозвач, иск за обезщетение съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 може да се предяви по избор на ищеца пред националния съд, който е компетентен по отношение на мястото на излитане или мястото на пристигане, посочено в договора за превоз, при прилагане на Регламент (ЕС) № 1215/2012. Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 пътниците си запазват възможността също и да предявят иска пред съдилищата по местоживеене на ответника (т.е. на въздушния превозвач)." Горепосочените тълкувания се извеждали от Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-204/08), което гласяло, цитира ответника: „при превоз по въздух на лица от една държава членка до друга държава членка, извършен на основание договор, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач, компетентният съд да разгледа искане за обезщетение на основание на този договор за превоз и на Регламент (ЕО) № 261/2004 е съдът - по избор на ищеца - в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения договор." Предявеният иск отчита и ответника, че е във връзка с отказан достъп на борда - хипотеза, при която реалното пътуване не се осъществило изобщо. В този случай, неизпълнението на задължението за превоз по сключения договор настъпвало на мястото на отпътуване, тъй като именно там пътникът не бил допуснат на борда и не бил превозен. При отказан достъп на борда, логиката и систематичното тълкуване на правото налагали извод, че неизпълнението настъпва на летището, от което превозът е следвало да започне, а именно - летище София. В конкретния случай летището на отпътуване, подчертава ответника, че се намира в съдебния район на Софийски районен съд. Допълнително: общата подсъдност по ГПК предполагала ищецът да заведе делото пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Седалището на „Б. Е." АД, съгласно вписването в ТР било: „••• (•••), •••", което сочи ответника, че е видно и от справката за актуално състояние на дружеството, която прилага към отговора на исковата молба. С оглед на изложеното, ответникът моли сезирания РС Варна производството да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

По съществото на спора становището на ответника е следното: Обезщетението на основание чл. 7, пap. 1, буква „а“ във връзка с чл. 5, пap. 1, буква „в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 твърди ответника, че е изплатено. Като доказателство прилага заверено за вярност с оригинала копие на платежно нареждане. Във връзка с горното твърдение, ответникът моли съда след взимане на становище от насрещната страна фактът на плащане сумите, предмет на настоящото дело, да бъде отделен като безспорен между страните.

Относно разноските: Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Счита, че същите се намират в диспропорция с реално вложените усилия и фактическата и правна сложност на делото. Моли съдът да съобрази претендираните разноски в настоящото исково производство, като отче не само материалния интерес на спора, но и степента на правна и фактическа сложност на делото. Тази преценка намира ответника за особено наложителна в случаите, когато процесуалният представител на ищеца действа в рамките на правоотношения с търговско дружество, специализирано в посредничеството между пътници и въздушни превозвачи при предявяване на искове за обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004. В подобни хипотези, идентични с настоящия случай, намира ответника, че следвало да се изхожда от обективния характер на предоставяната правна услуга, която, поради установената практика по тези спорове, рядко предполагала висока степен на правна сложност или необходимост от индивидуализирани действия от страна на процесуалния представител. Напротив, предвид изложените съображения съдържанието на правната работа често било сведено до предприемането на предвидими и повтарящи се действия. Това обстоятелство значително редуцирало обема на необходимия правен анализ и времевите ресурси, вложени в конкретното производство. Възлагането на прекомерни разноски в тежест на ответника, които не съответстват на действителния обем работа на процесуалния представител на ищеца, би било несъвместимо с принципа на пропорционалност и би довело до неоснователно обременяване на ответника, намира ответника. Все във връзка с отговорността за разноски ответникът моли съдът да съобрази претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и задължителния характер на тълкуванията, дадени от Съда на Европейския съюз в Решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22, с което се потвърждават и доразвиват разрешенията, обективирани в Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С- 427/16 и С-428/16.В този ред на мисли ответникът се позовава на практиката на СЕС, измененията в Наредба 1 от 2004 за да обобщи, че в дискрецията на съда е да определи размера на адвокатското възнаграждение, като вземе предвид извършената дейност, фактическата и правна сложност на делото и неговата продължителност, и като не допусне прекомерност на адвокатските възнаграждения, което да доведе до ограничаване на достъпа на гражданите до правосъдие, съгласно цитираната практика на Съда на Европейския съюз.На това основание, с оглед констатацията на Съда на Европейския съюз за ограничаване на конкуренцията от минималните хонорари в този им вид и указанието му съдът да следи за легитимните цели за въвеждането им, ответникът моли съдът да намали разноските въз основа на разумни критерии за пропорционалност, като счита, че общ измерител следва да бъде количеството вложен от адвоката труд. С оглед задължителния характер на даденото от съда на Европейския съюз тълкуване, счита още ответникът, че съдът е длъжен да не прилага ограничението на чл. 78, ал. 5 in fine. C оглед настоящото производство, ответникът изрично моли съдът да съобрази, че съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тьлк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение страната, която претендира за тях, трябва да докаже реалното плащане на това възнаграждение. В конкретния случай, твърди ответникът, че доказателства за това не са представени от страна на ищеца, поради което оставал недоказан в пълна степен фактът за заплатена правна помощ. Още повече, счита, че нямало уговорено конкретно възнаграждение, тъй като съдържанието на договора за правна помощ между ищците и техния процесуален представител не било инкорпорирано в адвокатското пълномощно. Изрично е отправено искането възражението за прекомерност да се счита направено и в случай на последващо искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение: с молба по делото - самостоятелна или инкорпорирана в становище на страната - устно или писмено или в списък с разноски по смисъла на чл. 80 ГПК. С оглед на гореизложеното, ответникът моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и и необосновани. Моли, в случай, че не се яви представител на ответника в първото заседание по делото, същото да се разгледа в тяхно отсъствие. Приложено към ОИМ е платежно нареждане и пълномощно, които ответникът желае да се приобщят по делото.

Видно от протокола от проведено на 05.12.2025г. страните по делото: ищецът И. Б. М., редовно призован, не се явява, не се представлява, ответникът „Б. Е.” АД, редовно призован, не се представлява. Съдът в о.с.з. е докладвал молба вх.рег.№ 97185/20.11.2025 г. от адв. Г. Д. – пълномощник на ищцата по делото, в която сочи, че няма възможност да се яви лично в съдебно заседание, като няма възражение делото да бъде разгледано в нейно отсъствие и моли да бъде даден ход. Заявява, че няма възражения по доклада на делото. Представя документ за извършено плащане на 02.06.2025 г. от страна на ответника по делото в размер на 488, 96 лв. – сума, покриваща част от претенцията на ищцата, а именно за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По същество моли съдът да уважи исковата молба в частта, с която се претендира заплащане на законна лихва върху сумата от 488, 96 лв. от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането – 02.06.2025 г., както и сумата от 119, 65 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляваща стойността на билета за неосъществения полет, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба по делото до окончателно изплащане на вземането, както и сторените в настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски по приложен списък. Моли за отхвърляне на исковата молба в частта, с която се претендира заплащане на сумата от 488, 96 лв., поради плащането й от ответника в хода на процеса. Процесуалният представител на ищцата желае съдът да остави без уважение възражението на ответника за прекомерност на претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователно, за което сочи практика.

СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, приложимия закон, след запознаване със становищата на страните и съгласно нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за безспорно установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:

С Определение № 14848/28.10.2025 г.изготвено на осн. чл.140 и сл.ГПК РС Варна е направил проект за доклад по делото, дал е правна квалификация на предявените искове е разпределил тежестта на доказване между страните. Проекта за доклад по делото е обявен за окончателен в о.с.з. без възражения на страните.

С оглед посочената по-горе правна квалификация на иска, съдът е разпределил тежестта на доказване между страните както следва: Съдът е указал на страните, че доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. В тежест на ищеца съдът е възложил да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: че е страна по договора за въздушен превоз по цитираното в исковата молба направление, че е изпълнил собствените си задължения по договора - че е изплатил стойността на пътния билет и че се е явил на летището навреме. В тежест на ответника по делото съдът е възложил да установи наличието на факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици, в т.ч. наличието на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички разумни мерки; че е предложил удобен алтернативен полет на ищеца; че е изплатил претендираните искови суми на ищеца, в случай, че ищецът докаже тяхната дължимост.

За доказване на исковата си претенция ищцата е представила и по делото са приобщени като писмени доказателства представените с исковата молба заверени копия на следните: електронен билет – разписка за пътнически маршрут от 26.07.2024 г. – превод от английски език на български език; обобщение на информация за полет № FB977/01.09.2024 г.; писмо от електронна поща от 12.09.2024 г.; справка актуално състояние за „Б. Е.” АД към 14.04.2025 г. Ответникът е ангажирал още с отговора на искова молба и по делото е приобщено като писмено доказателства заверено копие от платежно нареждане за кредитен превод от 02.06.2025 г. В първото открито съдебно заседание с молба вх.рег.№ 97185/20.11.2025 г., ищцата е представила и по делото е приобщено заверено копие на платежна форма № 81851546/05.06.2025 г. във връзка с извършеното в хода на съдебното дирене частично плащане от ответника към ищцата.

Други доказателства по делото не са ангажирани. СЪДЪТ, в настоящия му съдебен състав, след запознаване със становищата на страните намира че предявените от ищцата искове са процесуално допустими, поради което и подлежат на разглеждане по същество.

Съвкупния и поотделен анализ на събраните доказателства и становищата на страните мотивира съда да изведе следните изводи от фактическа и правна страна:

Ищцата е депозирала във ВРС исковата си молба на дата 15.04.2025 г., като е твърдяла, че са налице предпоставките за ангажиране на ответника - въздушен превозвач да й изплати на основание чл. 4, § 3, вр. чл. 7, §1, б.“а „, вр. с чл. 8, § 1, б.“а „, първо тире от Регламент ЕО № 261/2004 на Европейския парламент на Съвета от 11 февруари 2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент ЕИО 295/91. Твърдяло се е от ищцата, И. Б. М. твърди, че притежава самолетен билет за полет FB 977 от летище София (SOF) до летище Варна (VAR) на 01.09.2024 г., опериран от ответника "Б. Е." АД. След като ищцата се е явила на летище София за чекиране за полета авиокомпанията й отказала достъп до борда на самолета против нейната воля, поради което и подала извънсъдебна покана до ответника за изплащане на дължимото й се обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в търсените размери.Твърдяло се от ищцата, че до датата на сезиране на съда 14.04.2025 г. поканата не била отворена от ответника и плащане не било извършено.

Ответникът е релевирал възражение по чл.119, ал.3 ГПК, по което РС Варна се е произнесъл с Определението по чл.140 ГПК приемайки, че ищцата е направила избора си РС Варна да се произнесе по същество по спора, като определението по подсъдността не обжалвано от ответника.

Спора по делото, в хода на така развилото се съдебно дирене се, свежда само до това дали с извършеното от ответника и признато от ищцата плащане в хода на съдебното дирене ответникът е изпълнил изцяло, пълно и точно задължението си да обезщети ищцата.

От представения от ответника с отговора на искова молба и приложено на л. 26 заверено за вярност с оригинала копие на преводно нареждане безспорно е доказано, че на дата 02.06.2025 г. ответникът по банков път е изплатил на ищцата сумата от 488.96 лв.

Сравнявайки датата на която е депозирана исковата молба и датата на изплащане на сумата от 488.96 лв. (14.04. и 02.06.2025 г. )съдът достига до извода, че ответникът е извършил плащане на сума от 488.96 лв. около два месеца след подаване на исковата молба.

Видно е от исковата молба, че ищцата е предявила претенции за плащане на главница от 488.95 лв. (левова равностойност на 250 евро ); 119, 65 лв. обезщетение за имуществени вреди представляващо стойността на закупения от ищцата билет за процесния полет ( общо 608, 60 лв. ), ведно със законната лихва върху търсените обезщетения от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Представените от ищцата писмени доказателства с исковата молба, неоспорени от ответника, по същество обосновават от правна страна извод, че ищцата е доказала всички елементи на фактическия състав на нормата на чл. 4, § 3 във вр. с чл. 7, § 1, 6. „а" във вр. с чл. 8, § 1, б. „а", първо тире от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 поради което и искът е доказан по основание. По размер на исковете спор не е въведен от ответника, а и е ноторно начинът на определяне на размера на тези искове.

Доказано е извършеното на 02.06.2025 г. от ответника в хода на съдебното дирене на исковата сума от 488.95 лв. /левова равностойност на 250 евро /, което обосновава извод, че искът за тази главница подлежи на отхвърляне поради погасяване на вземането чрез плащане.

Върху сумата от 488.95 лв. ищцата е претендирала законна лихва.На основание чл. 86, ал.1 ЗЗД законна лихва се дължи от ответника, който очевидно е изпаднал в забава, но законната лихва следва да се присъди от датата на сезиране на съда – 14.04.2025 г. до датата на плащане на главницата – 02.06.2025 г. Изчислена от съда посредством онлайн калкулатор законната лихва която се следва на ищца е 9, 26 лв. и този размер на законна лихва съдът присъжда в полза на ищцата.

Видно е от материалите по делото, че ответникът не е извършил плащане на сумата от 119, 65 лв. представляваща равностойността на закупения от ищцата билет, поради което и искът следва да бъде уважен изцяло в тази част ведно с присъждане и на законна лихва върху сумата от 119, 65 лв. от датата на поддаване на исковата молба и до окончателното изплащане на вземането.

Не се твърди от ответника и няма доказателства последният да е заплатил на ищцата сторените по делото разноски.

Ищцата претендира присъждане на съдебно - деловодни разноски като е представила списък на разноските; преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета от 30.04.2025 г.; Договор за правна защита и съдействие от 10.04.2025 г.; пълномощно.

Доказан е разхода сторен от ищцата за заплатена държавна такса от 50 лева за водене на настоящото производство и този разход следва да бъде присъден в полза на ищцата на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, но съразмерно на отхвърлената част на иска.

Ищцата претендира и разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв. вписани в списъка по чл. 80 ГПК. Видно е обаче от приложения на лист 42 договор за правна защита и съдействие/заверено копие/, че ищцата и процесуалния й представител са сключили договор, по силата на който процесуалното представителство на ищцата да се осъществи при условията на чл. 38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. Или при така представения договор се налага извод, че съдът е този, който следва по правилото на чл.38, ал.2 ЗАдв. да определи дължимия се размер на съдебно -деловодни разноски за оказана безплатна правна помощ в полза не на ищцата, а на адв. Г. Д..

При определяне на размера на разноските за процесуално представителство по чл. 38, ал.2 ГПК съдът съобразява релевираното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, факта че ответникът е станал причина за водене и поддържане на висящността на настоящия процес и обстоятелството че производството не се отличава със значителна фактическа и правна сложност. Отделно от горното съдът отчита и материалния интерес по делото – заявен като сбор от 488, 95 лв. и 119.65 лв. = 608, 60 лв., уважена част на иска 119, 65 лв.+9, 26 лв. =128, 91 лв. При този изход на спора съразмерно на уважената част на ищцата се дължат разноски от 0, 21 процента от реално сторените / както за заплатена такса, така и досежно адвокатско възнаграждение/. (Ответникът също има право на разноски, но не е поискал присъждане на такива, не е представил и списък по чл. 80 ГПК, поради което и съдът не присъжда разноски в полза на ответника. ) Съдът съгласно нормата на чл. 38, ал.2 от ЗАДв, принципът на чл. 36, ал. 1 ЗАдв, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя в полза на адв. Г. Д. минимума от 400 лв. за осъщественото от нея процесуално представителство без ДДС или 480 лв. с ДДС.

Изхода на спора обосновава и извода на съда, че на ищцата се дължат съдебно деловодни разноски от общо 10.50 лв.за заплатена държавна такса с оглед частичното уважаване на иска и на осн. чл.78, ал.1 ГПК. В полза на адв. Г.Д. се дължи сумата от 84 лв. без ДДС / 100, 80 лв. с ДДС за осъществената безплатна правна помощ на ищцата, като размера на това възнаграждение е съобразен с мининума на дължимото се и с отвърлената част на иска.

Водим от горното, Варненският районен съд: