Решение № 22690 от 10.12.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 10426/2025 г.

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК Образувано е по искова молба вх.№ 62351/21.02.2025 г. на И. И. Г., ЕГН •••••••••• постоянен адрес гр. София, ул. З № 53, чрез пълномощника си адв. М. В. М., Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.Пловдив, ул. ПД К № 3Б ет.3 ап.11, против „К“ ЕАД, ЕИК............, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б“, представлявано от С Я и И К и „АТ“ ЕООД, ЕИК...................., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „В“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б“, представлявано от И. Шаламанова, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание: установителен по чл. 124 от ГПК във връзка с чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №............/07.10.2024 г., сключен с „К“ ЕАД и че Договор за поръчителство от 07.10.2024 г., сключен с „АТ“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит №............/07.10.2024 г., е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит №............/07.10.2024 г., сключен с „К“ ЕАД, съгласно който трябва да върне сумата по кредита която се явява сума от 866.29 лева, при сума на получаване 800 лева, при срок на кредита от 3 вноски. Съгласно чл.4.1 от Договора ищецът следвало да сключи Договор за поръчителство с дружеството „АТ“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит. Такъв Договор за предоставяне на поръчителство от 07.10.2024 г. е сключен с ответника „АТ“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният Договор за кредит, по силата на който договор следвало да заплати възнаграждение в размер на 153.23 лева. Счита, че Договор за потребителски кредит №............/07.10.2024 г., сключен с „К“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит №............/07.10.2024 г., е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. Ищецът счита, че Договор за поръчителство от 07.10.2024 г., сключен с „АТ“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1 пр.2 вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, като съображенията му за това са следните: На първо място, Договорът за потребителски кредит №............/07.10.2024 г., сключен с „К“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. Счита, че Договорът за потребителски кредит №............/07.10.2024 г., е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая, в Договора за потребителски кредит №............/07.10.2024 г., бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му, липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Счита, че нарушението е още по-съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищеца и е основание за недействителност на Договор за потребителски кредит №............/07.10.2024 г. Ищецът сочи, че в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай има погасителен план, но той не отговарял изцяло на чл. 11, ал. 1 от Договора за кредит и договор за гаранция е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Така претендираната сума по Договор за потребителски кредит №............/07.10.2024 г., и Договор за поръчителство не била индивидуализирана по никакъв начин, не ставало ясно каква част от нея е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума. Това не е сторено от кредитодателя, а последният единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създавало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Счита, че това е още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем. Позовава се на трайната съдебна практика. Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Счита, че Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски кредит №............/07.10.2024 г., според ищеца, е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият). Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Счита, че в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство по договора за кредит, не ставало ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямало никаква информация какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, които е следвало да бъдат подробно описани. Твърди, че в процесния договор за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. На посочените основания ищецът счита, че Договорът за потребителски кредит №............/07.10.2024 г. е нищожен, поради неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК. Твърди, че посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителя е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, поради което заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Счита, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 г. Ищецът твърди, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни, се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "АТ" ЕООД е "К" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "АТ" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "К" АД. Твърди, че с оглед на горните обстоятелства, със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което в последствие да бъде разпределено като печалба на "К" АД. Счита, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "К" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "К" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство, според ищеца се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Позовава се практиката на съдилищата в страната, като цитира такава. Счита, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. Позовава се на преюдициално заключение по дело С-453/10, по което е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Сочи, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече иищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая счита, че не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния Договор за потребителски кредит №............/07.10.2024 г. относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид горното, според ищеца, в случая не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславяла недействителността на целия договор. Предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, която предвижда, когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Счита, че на горните основания Договора за потребителски кредит №............/07.10.2024 г., следва да се прогласи за недействителен. В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №............/07.10.2024 г., въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, като съображенията му за това са следните: чл.4 ал. 1 от Договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на ищцата е необходимо тя да сключи договор за поръчителство. Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквИ.лентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. За да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквИ.лентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, ищецът прави извод, че клаузата на чл.4 ал. 1 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея той бИ. задължаван да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 80% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.4 ал. 1 от Договора за кредит, противоречи на добрите нрави, според ищеца. Клаузата на чл.4, ал. 1 от Договора за кредит е нищожна, според ищеца, и като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на потребителя (чл.143, ал.1 ЗЗП). Посочените по-горе клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин (чл.147, ал.1 ЗЗП) и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция (поръчителство) не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора (чл. 143, ал.2, т. 19 ЗЗП). Счита, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за кредит е нищожна и на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за кредит не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП, тъй като от Договора за кредит по безспорен начин се установявало, че клаузата на чл.4 ал.1 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство от 07.10.2024 г., сключен с дружеството „АТ“ ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като съображенията му за това са следните: В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било то изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение (чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД). Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна не еквИ.лентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато е налице явна не еквИ.лентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Или както е прието в решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, IV го. „понятието добри нрави предполага известна еквИ.лентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. Твърди, че в настоящият случай, такава нееквИ.лентност между престациите е налице, тъй като сумата, която се претендира чрез него е в размер на 153.23 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 30% от сумата на отпуснатия кредит от 800.00 лева. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Твърди, че тази сума от 153.23 лева се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е., чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 30%, без каквато и да е насрещна престация. Счита, че Договорът за поръчителство от 07.10.2024 г., с дружеството „АТ“ ЕООД е нищожен, поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК. Сочи, че възнаграждението, което следва да се заплати по Договора за предоставяне на поръчителство е в размер на 153.23 лв., и е следвало да бъде отразен в определение ГПР. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Счита, че така уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Позовава се и на обстоятелството, посочено по-горе, че двете ответни дружества са свързани лица, тъй като едноличен собственик на капитала на "АТ" ЕООД е "К" АД, а основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната, а печалбата на "АТ" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "К" АД. Счита, че Договорът за поръчителство с дружеството „АТ“ ЕООД, е недействителен на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП. Счита, че същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител (чл.143, ал.1 ЗЗП). Според ищеца Договорът за поръчителство не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора (чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП). Моли съда да прогласи за нищожни процесните договори на посочените основания и да му присъди разноски. Ответната страна „К“ ЕАД е депозирала отговор на исковата молба в законовия срок. Оспорва исковете изцяло по основание. Признава сключването на Договор за потребителски кредит №............/07.10.2024 г., по силата на който ответникът е отпуснал кредит в размер на 813.83 лв. със срок на договора 3 месеца, при приложим ГЛП в размер на 38.02 % и ГПР в размер на 45.41 %, като общият размер на всички плащания е 866.29 лв. Моли тези обстоятелства да бъдат отделени като безспорни между страните. Оспорва всички доводи на ищеца за нарушенията в начина на формиране на ГПР. Твърди, че към момента на сключване на договора за кредит и формиране на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, поради което не е имало как същото да се включи в размера на ГПР. Дава подробна информация за процедурата по отпускане на кредита. Въпреки, че „К“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АТ“ ЕАД, сочи, че двете дружества са самостоятелни юридически лица със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност, поради което „К“ ЕАД нямал достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно нямал данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по него. Счита, че дори да бъдат споделени доводите на ищеца за свързаност на двете дружество-ответници по производството и да се приеме наличие на скрито обогатяване за ответника „К“ ЕАД, то това не водело недействителност на договора за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство, а само до недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на „АТ“ ЕООД. Моли съда да отхвърли исковите претенции и да му присъди разноски. Оспорва твърдението, че ищецът е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Ответната страна „АТ“ ЕООД в отговора си на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковете като неоснователни. Признава, че между ищцата и „К“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №............/07.10.2024 г., както и че между ищцата и „АТ“ ЕООД е сключен Договор за поръчителство от 07.10.2024 г. за обезпечаване на Договора за кредит. Сочи, че е сключил договор с „К“ ЕАД за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца по договора а кредит, като сумата от 153.23 лв. се явява възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти, която дейност не е забранена от закона. Сочи, че възнаграждението е съобразено като размер с риска, който ответното дружество е поело, като то се дължи само за периода на предоставяне на услугите. В случай, че заемателят погаси кредита предсрочно, то той не дължи възнаграждение на поръчителя за периода след пълното плащане на кредита. Подробно излага сведения как е сключен процесния договор между страните, като сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните по него. Сочи, че сключването на договора ставало в рамките на независима електронна среда на „АТ“ ЕООД, до която „К“ ЕАД нямало достъп. Впоследствие „АТ“ ЕАД предоставяло на „К“ ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, единствено с цел за улесняване на плащането от страна на потребителя. Поради горното, счита, че възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на §1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на чл. 3, б. „Ж“ от ДиректИ. 2008/48/ЕО. Твърди, че към момента на сключване на договора за кредит на кредитора не са му били известни параметрите на договора за предоставяне на поръчителство, в това число на уговореното възнаграждение по него, поради което последното нямало как да се включи в размера на ГПР. Моли съда да отхвърли иска срещу него и да му присъди разноски. Оспорва твърдението, че ищецът е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв и моли ищеца да предостави доказателства в подкрепа на твърденията си. Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че между ищеца и „К“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №............/07.10.2024 г., по силата на който ответникът е отпуснал кредит в размер на 813.83 лв. със срок на договора 3 месеца, при приложим ГЛП в размер на 38.02 % и ГПР в размер на 45.41 %, като общият размер на всички плащания е 866.29 лв., както и че между ищеца и „АТ“ ЕАД е сключен Договор за поръчителство от 07.10.2024 г. с уговорено възнаграждение от 153.23 лв., на основание чл. 146 ГПК. По делото е представени заверени от страните копия на Договор за потребителски кредит №............ от 07.10.2024 г., сключен с „К“ ЕАД, Приложение № 1 към договора за кредит, Договор за предоставяне на поръчителство от 07.10.2024 г., сключен между „АТ“ ЕООД като поръчител и ищцата, като потребител. Други доказателства не са ангажирани. Ответниците признават сключването на процесните договори при сочените от ищеца условия. Не оспорват, че в ГПР не е включено дължимото към поръчителя възнаграждение. Оспорват обаче, че същото следва да бъде включено в ГПР. В представения от ищеца Договор за потребителски кредит се установява, че в чл.3 от същия изрично е посочено, че сключването на договор за застраховка или договор за поръчителство не е задължително условие за сключване на договор за кредит и че кредитополучателят не е длъжен да избере да предостави обезпечение или да сключи договор за застраховка. В чл. 4, ал. 1 от Договора е уговорено, че ако кредитополучателят е посочил в заявлението за кредит, че ще предостави обезпечение, то следва същото да отговаря на определените в договора условия предоставяне на поръчителство, като следва да предостави посоченото и избрано от него обезпечение в срок от 10 дни, ако избере банкова гаранция и срок от 48 часа, ако ибере поръчителство от одобрено от кредитодателя юридическо лице. Ако в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, съгласно алинея 2 се счита, че заявлението не е одобрено и договорът не поражда действие между страните. В случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение е 14 дни от подаване на заявлението (ал. 3), а при осигуряване на обезпечение – срокът е 24 часа от предоставянето на обезпечението. В Приложение № 1 към Договора са отразени основните елементи на договора за кредита, а именно: отпусната сума по заема 813.83 лв., срок на договора 3 месеца, приложим ГЛП в размер на 38.02 % и ГПР в размер на 45.41 %, като общият размер на всички плащания е 866.29 лв., платими на три месечни вноски. Окончателният падеж по договора е настъпил на 31.12.2024 г. В Договора за предоставяне на поръчителство е уговорено възнаграждение от 153.23 лв., платимо на три вноски, заедно с вноските по договора за кредит. Спорният момент в отношенията между страните е дали разходите, които потребителят е следвало да направи във връзка с Договора за потребителски кредит за обезпечаване на вземането по този договор чрез сключване на Договор за предоставяне на поръчителство с трето лице за Договора за потребителски кредит, следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. Ответниците оспорват това твърдение, поради което съдът дължи извършване на проверка относно това доколко сключването на договора за предоставяне на поръчителство обуславя възможността за сключване на самия договор за кредит и дали се явява условие за това. Установява се от представения договор за потребителски кредит (чл. 3), че ищецът като кредитоискател е имал възможност да избере дали да сключи договор с обезпечение или без обезпечение, като предоставянето на такова не е задължително условие за предоставянето на кредит. Предоставянето на обезпечение е обвързано единствено със срока, в който кредитодателя следва да одобри искането за отпускане на кредит. Ето защо, съдът счита, че предоставянето на поръчителство чрез договор за предоставяне на поръчителство от юридическо лице, не е задължителен елемент от договора за кредит и разходите по него не следва да се включват в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Съдът счита за основателен довода на ищеца, че договорът за кредит е нищожен, поради това, че не са посочени условията за прилагането на приложимия лихвен процент, съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. В случая, в Договора за потребителски кредит №............/07.10.2024 г., е посочен фиксиран годишен лихвен процент, но липсват условия за неговото прилагане. Съгласно § 1, т. 5 от ДР към ЗПК, "Фиксиран лихвен процент по кредита" е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит или уговарят няколко лихвени проценти за отделни периоди от продължителността на договора за кредит, през които се прилага само определеният фиксиран лихвен процент. Когато не всички лихвени проценти по кредита за отделните периоди са определени в договора за кредит, приема се, че лихвеният процент по кредита е фиксиран само за отделните периоди, през които лихвеният процент е определен изключително с помощта на определен фиксиран процент, уговорен при сключването на договора за кредит.“ Кога и как се прилага този лихвен процент обаче от представените доказателства по делото не се установява, липсва такава информация в договора за кредит. Ето защо, съдът приема, че с оглед императивната разпоредба на чл. 22 от ЗПК, Договорът за потребителски кредит №............/07.10.2024 г. следва да бъде обявен за нищожен. Касае се за порок, който законодателят приравнява на пълна недействителност на договора, тъй като е нарушено императивно правило, имащо за цел защита на потребителите на кредитни услуги. По отношение на иска срещу „АТ“ ЕООД, съдът счита, че същият е неоснователен поради това, че се касае за договор, който не се регулира от ЗПК, независимо, че същият е сключен във връзка с Договора за потребителски кредит. Не се твърдят конкретни клаузи на договора за предоставяне на поръчителство, които да заобикалят закона или да накърняват добрите нрави, нито съдът констатира такИ. при извършената служебна проверка. Възнаграждението, което се твърди, че е следвало ищецът да заплати по този договор е под 20 % (19 %) от главницата по договора за кредит, поради което не е налице и нарушение на добрите търговски практики. С оглед изложеното следва исковата молба да бъде уважена относно исковата претенция срещу „К“ ЕАД по предявения главен иск и отхвърлена по отношение на иска срещу „АТ“ ЕООД. При този изход на делото право на разноски има ищеца по уважения иск и ответника по отхвърления иск. Ищецът е заплатил държавна такса по уважения иск от 50 лв. Същият претендира възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 480 лв. с ДДС. Ответникът „К“ ЕАД е възразил срещу размера, поискан от ищеца за възнаграждение и моли съда да определи справедлив размер от 150 лв., съобразно ниската правна и фактическа сложност на производството, позовавайки се на актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 г. и на практика на ВКС. Съдът счита, че производството, макар и да е приключило в едно открито съдебно заседание и със събирането само на писмени доказателства и то без личното участие на представители на страните, касае специфична материя, като пълномощникът на ищеца е аргументирал подробно доводите си и исковите си претенции, което е видно и от мотивите към настоящото решение. Съдът счита, че не са налице основания за слизане под размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за възнагражденията за адвокатска работа и следва да се присъди адвокатското възнаграждение в пълен размер с претендирания ДДС. В полза на „АТ“ ЕООД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съобразявайки същите обстоятелства, коментирани при преценка възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, като се взема предвид и подробния анализ на исковата молба, доводите на ищеца и съдебната практика, извършени в отговора на исковата молба от този ответник. С оглед горното, съдът