Решение № 655 от 22.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 909/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 - 278 ГПК. Образувано е по жалба на „Е.Е.В.М.“ ООД срещу отказ № 20230425002240- 5/02.05.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията по заявление - Образец А4 № 20230425002240, за вписване по партидата на дружеството на договор за прехвърляне на дружествени дялове и промените, настъпили въз основа на прехвърлителната сделка. Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения за неправилно приложение, от длъжностното лице по регистрация, на чл.56 КМЧП, вместо на чл.61 КМЧП, съгласно който формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката. В тази връзка твърди, че договорът е сключен, съобразно английското право и е заверен от английски нотариус, който има компетентност да извършва такива действия, доказателство за което е апостилът към договора, издаден от английските власти. Съгласно английското законодателство изискуемата форма на договор като процесния е единствено с удостоверявяване на подписите, но не и на съдържанието, което право английският нотариус е длъжен да приложи като процесуално право на държавата, от която произтича компетентността му. Отделно от това се сочи, че макар и да не е предвидено по английското право по настояване на страните е заверено и съдържанието на договора, поради което е спазена и формата по чл.129, ал.2 ТЗ. Предвид изложеното иска отказът да бъде отменен и да се разпореди вписване на обстоятелствата, заявени с посоченото по – горе заявление. Постановеният отказ е мотивиран с липса на изискуемата, съгласно чл.129, ал.2 ТЗ, вр. чл.56, ал.1 КМЧП форма на договора за прехвърляне на дружествени дялове, нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, независимо, че удостоверяването е извършено в чужбина. От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв. Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок и от страна, която има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От жалбоподателя „Е.Е.В.М.“ ООД е подадено заявление - Образец А4 № 20230425002240, за вписване по партидата на дружеството на договор за прехвърляне на дружествени дялове и промените, настъпили въз основа на прехвърлителната сделка. Към заявлението е представен договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен на 18.04.2023 г., с който К.Ф.Б. продава на М.Г.О.Б., всичките си 3300 дружествени дялове от капитала на „Е.Е.В.М.“ ООД, с номинална стойност от 1 лв., съдържанието на който и подписите, поставени от продавача и купувача, са удостоверени от К.П.Ш., в качеството му на нотариус в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, което качество и подпис са удостоверени с апостил. Отказът за вписване е постановен поради извършена от длъжностното лице преценка за неспазване на предвидената в закона форма на договора, представен за удостоверяване на настъпилите промени, заявени за вписване. Договорът е с международен елемент, предвид страните по него, поради което приложение, относно изискването за форма, следва да намерят стълкновителните норми на КМЧП, доколкото от приложното поле на Регламент № 593/2008 за приложимото право към договорните задължения, са изрично изключени въпросите, уреждани от правото, приложимо към дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани образувания /чл. 1, ал. 2, буква „е“/. Формата на договорите е увредена в чл.98, ал.1 от КМЧП, съгласно който за действителността на договора е необходимо спазването на изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора, съгласно разпоредбите на тази глава, или от правото на държавата, в която е сключен договорът. Така формата на договора се урежда алтернативно или от правото на държавата, което е приложимо към самия договор ( lex causae ), или от правото на държавата, в която е сключен договорът ( lex loci contractus ). Именно това стълкновително правило настоящият съдебен състав намира, че е приложимо към формата на договор за прехвърляне на дружествени дялове, като специален закон, спрямо правилата относно приложимото право към правния статут на юридическите лица /чл. 56 – 58 КМЧП/, уреждащи и придобиването и загубването на членство /чл. 58, т. 6 КМЧП/, доколкото последните имат по – широк обхват. Същевременно, при приложението на чл.98, ал.1 КМЧП следва да се съобразят особени повелителни норми, с оглед предмета и специалната им цел, които държавата, в която се претендират последиците на съответния договор, може да съдържа и да изисква да се прилагат, независимо от прилагането на чуждото право – чл.45, ал.1 КМЧП. Следователно към процесния договор за прехвърляне на дружествени дялове може да намери приложение правото на държавата, в която е сключен договорът – правото на Англия и Уелс, но като се съблюдават и особените повелителни норми на правото на държавата, в която се претендира признаване на последиците от прехвърлянето на дяловете – българското право. В българското право формата за действителност на договора за прехвърляне на дружествен дял от ООД е уредена в чл. 129, ал. 2 ТЗ, която след изменението от ДВ, бр. 105/30.12.2016 г., в сила от 3.01.2017 г., е утежнена – писмена с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Промяната е мотивирана с цел предотвратяване на т.нар. „кражби на фирми“, което е идентифицирано като значим обществен и икономически проблем. По тази причина изискването към формата по чл. 129, ал. 2 ТЗ представлява и „особена повелителна норма“ на българското право, която съобразно чл. 46, ал. 1 КМЧП следва да се съблюдава от българските правоприлагащи органи. Ето защо независимо от препращането към чуждо право изискванията на чл. 129, ал. 2 ТЗ към формата на прехвърлителните договори за дялове от ООД, регистрирани в Република България, следва да се прилагат винаги на основание чл. 46, ал. 1 КМЧП, когато се иска правните последици на подобен договор да бъдат зачетени в Република България. Представеният по делото прехвърлителен договор е със заверка на подписите, която е извършена в компетентността на английския нотариус. Последният, доколкото прилага правото на държавата, от която произтича компетентността му ( английското право ), което по твърдения и на самия жалбоподател не предвижда заверка на съдържание, не разполага с компетентността да заверява такова, поради което извършената такава заверка на съдържанието на процесния договор, не е извършена от нотариус, в кръга на правомощията му. Предвид изложеното предвидената в чл.129, ал.2 ТЗ форма за едновременно извършване на нотариалните заверки на подпис и съдържание не е спазено и въз основа на него не може да се извърши вписване на заявените обстоятелства, а постановеният отказ е законосъобразен и жалбата следва да бъде оставена без уважение Отговорността за разноски в гражданския процес е правоотношение между страните по делото, с оглед изхода от спора и преценката за основанието този спор да се поддържа. Именно в посочения контекст следва да се тълкува разпоредбата на чл.541 ГПК. В охранителното производство не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо. С това производство се цели единствено да се оповестят промени /обстоятелства/, възникнали и подлежащи на вписване по определени партиди, поради което не е уредена отговорността за разноски и такива не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран, съдът