Решение № 626 от 5.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 897/2022 г.

Софийски градски съд05.05.2025 г.докладчик Петя Георгиева

Диспозитив

РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ предявените от „КИДАТ ГРУП”ЕООД ЕИК 104696104 против „НСК София“ ЕООД ЕИК 831838874, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение последно от ЗЗД, във връзка с чл.266 от ЗЗД вр. с чл.288 ТЗ и чл.92 ЗЗД за осъждането му да заплати на „Кидат Груп“ ЕООД, ЕИК 104696104 сумата от 157 541, 40 лева, от които: • 155 014, 90 лева с ДДС незаплатена сума по Договор за строителство от 02.06.2021 г.; • 2 526, 50 лева - неустойка за забава по чл.15 от Договора от 04.12.2021 г. (първия ден след изтичането на срока за плащане) до 16.05.2022 г., законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ. ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „КИДАТ ГРУП”ЕООД ЕИК 104696104 да заплати на „НСК София“ ЕООД ЕИК 831838874, разноски за възнаграждение на вещи лица – 1550 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 21 902 лв. Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му. Препис от решението да се връчи на страните. Съдия при Софийски градски съд: _______________________

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 626

гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г.ева при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Г.ева Търговско дело № 20221100900897 по описа за 2022 година Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение последно от ЗЗД, във връзка с чл.266 от ЗЗД вр. с чл.288 ТЗ и чл.92 ЗЗД от „КИДАТ ГРУП”ЕООД ЕИК 104696104 представлявано от управителя К.И., чрез адвокат А. Д. срещу „НСК София“ ЕООД ЕИК 831838874, представлявано от управителя С.В. за осъждането му да заплати на „Кидат Груп“ ЕООД, ЕИК 104696104 161 сумата от 157 541, 40 лева, от които:

• 155 014, 90 лева с ДДС незаплатена сума по Договор за строителство от 02.06.2021 г.;

• 2 526, 50 лева - неустойка за забава по чл.15 от Договора от 04.12.2021 г. (първия ден след изтичането на срока за плащане) до 16.05.2022 г., законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените по настоящото дело разноски, включително за адвокатското възнаграждение.

Ищецът твърди, че с ответника са в договорни правоотношения възоснова на сключен на 02.06.2021 г. Договор за строителство с предмет: Модернизация и внедряване на мерки за енергийна ефективност на ОДЗ „Ангел Каралийчев“ гр. Стражица. За изпълнение на възложените по договора строително-монтажни работи (СМР) страните са договорили, че Възложителят ще дължи заплащане на възнаграждение в размер на 212 498, 80 лева без ДДС или 254 998, 68 лева с ДДС - чл. 10, ал. 1 от Договора. Съгласно чл. 11 от Договора за реално извършените СМР между страните се подписва Протокол (Образец 19). За всички извършени по Договора СМР на обща стойност 254 514, 90 лева с ДДС е бил подписан Протокол обр. 19 от 19.11.2021 г., без забележки от Възложителя. Въз основа на подписания протокол обр. 19. Изпълнителят е издал на Възложителя фактура Хо 973 от 19.11.2021 г. за цялата сума на извършените СМР-та, а именно 254 514, 90 лева с ДДС. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Договора Възложителят е 1 следвало да заплати фактурата в 10 работни дни от датата на издаването или най-късно на 03.12.2021 г. На 23.12.2021 г. Възложителят е направил частично плащане по издадената от Изпълнителя фактура, а именно сума в размер на 99 500 с ДДС. Незаплатеният остатък от 155 014, 90 лева с ДДС остава незаплатен и към момента на подаване на настоящата искова молба.

Ответникът с писмения си отговор оспорва иска, като твърди, че не са налице договорни правоотношения и прави възражение за недействителност поради липса на съгласие за сключването на сочения в исковата молба договор.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства се установи, че между Община Стражица и ответника „НСК София“, на основание чл.183 от ЗОП във връзка с проведената обществена поръчка е сключен договор за строителство №2 от 03.01.2018 г., в т.ч. за Обособена позиция №3 за обект: Модернизация и внедряване на мерки за енергийна ефективност на ОДЗ „Ангел Каралийчев“ гр. Стражица и Допълнително споразумение №86 от 18.05.2021 г., срещу уговорената цена на изпълнение на договора в размер на 340 391, 70 лева без ДДС, съответно 408 470, 04 лв. с ДДС. Единичните цени на договорените СМР са посочени в КСС. Видно от представеният образец на Единен европейски документ за обществени поръчки - Информация за процедурата по ЗОП, изпълнителят не е посочил че ще използва други субекти за да изпълни поръчката.

От писмо вх.№8373/15.10.2021 г., актове обр.12, заповеди и протоколи съставени във връзка със строителството, акт обр.15 от 21.10.2021 г. както и фактура №0000000644/15.11.2021 г. се установи, че договорените СМР са изпълнени от НСК София и е заплатено уговореното възнаграждение по банков път.

Спорният въпрос е дали ищцовото дружество е било в търговски правоотношения по повод сключен договор за строителство, имащ белезите на договор за изработка и сключен за изпълнението на СМР, за същия обект с предмет: Модернизация и внедряване на мерки за енергийна ефективност на ОДЗ „Ангел Каралийчев“ гр. Стражица, от който да произтичат задължения на ответника да заплати възнаграждение. От събраните по делото доказателства и заключението на СГЕ се установи, че представеният с исковата молба договор от 02.06.2021 г. не е подписан от управителя на ответното дружество, нито от негов упълномощен представител. Видно от заключението на вещото лице графолог управителя не е подписал договора, фактурата и протокол за приемане на изпълнение СМР от 19.11.2021 г. От заключението се установи, че подписът на С.В. е имитиран и следователно той не е подписвал двустранен констативен протокол за приемане на работата от 19.11.2021 г. Такова изпълнение и приемане на работата не се установи и от показанията на разпитаните свидетели на ищцовата страна – свид.Й. и свид.А., от чиито показания се установи единствено, че са били в трудови или граждански правоотношения с „Кидат груп“ ЕООД. Дори и да са извършвали отделни СМР на процесния обект, както твърдят, не се установи да се касае за изпълнение по представения с исковата молба договор. Показанията им не са подкрепени от другите събрани по делото и поради възможната тяхна заинтересованост не следва да бъдат кредитирани от съда. Дали е налице фактическо извършване на уговорените с договора с Община Стражица СМР с участие на работници, които са имали, или имат трудови или други правоотношения с „Кидат груп“ ЕООД, това не доказва възлагането на работата от „НСК София“ ЕООД на „Кидат груп“ ЕООД.

От заключението на допуснатата и изслушаната съдебно счетоводна експертиза се установи, че в счетоводството на „КИДАТ ГРУП“ЕООД издадената фактура № 973 от 19.11.2021г., която е осчетоводена като вземане по счетоводна сметка 411 - Клиенти - „НСК София“ЕООД общо в размер на 254 514, 90 лв. Фактурата е включена в дневника за продажби за данъчен период месец ноември 2021 г. на „КИДАТ ГРУП“ЕООД под пореден номер 5 и е намерила отражение в подадената справка- декларация за ДДС за данъчен период месец ноември 2021г. Резултатът от справката- декларация за ДДС е ДДС за внасяне в размер на 44 320, 67 лв. Сумата от 44 320, 67 лв. е преведена по банковата сметка на ТД на НАП - Велико Търново на 14.12.2021г. В счетоводството на „НСК София“ЕООД получената фактура е осчетоводена като задължение по счетоводна сметка 401 - Доставчици - „КИДАТ ГРУП“ЕООД общо в размер на 254 514, 90 лв.Фактурата е включена в Дневника за покупки за данъчен период месец декември 2021 г. под пореден номер 86 и е намерило отражение в подадената справка-декларация за ДДС за данъчен период м.декември 2021 г. За този данъчен период дружеството е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит с начисления ДДС по тази фактура в размер на 42 419, 15 лв.В последствие в счетоводството на „НСК София“ЕООД за получената и осчетоводена фактура е извършена сторнировъчна операция, с която задължението по счетоводна сметка 401 - Доставчици - „КИДАТ ГРУП“ЕООД общо в размер на 254 514, 90 лв. е осчетоводена с отрицателен знак. В резултат на тази сторнировъчна операция, задължението на дружеството към „КИДАТ ГРУП“ЕООД е занулено.На основание на тази сторнировъчна операция фактурата е включена в Дневника за покупки за данъчен период месец януари 2022г. под пореден номер 138 с отрицателен знак и е намерило отражение в подадената справка-декларация за ДДС за данъчен период м.януари 2022г. За този данъчен период дружеството е намалило ползването на правото на приспадане на данъчен кредит с начисления ДДС по тази фактура в размер на минус 42 419, 15 лв. Вещото лице изяснява, че в резултат на описаните по-горе осчетоводяване на задължение към „КИДАТ ГРУГР'ЕООД и сторнирането на това задължение, реално дружеството не е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит с начисления ДДС по тази фактура в размер на 42 419, 15 лв.

От справката в счетоводството на ответника е отразено на 23.12.2021г. по банковата сметка на „КИДАТ ГРУП“ЕООД получен превод от „НСК София“ЕООД в размер на 99 500, 00 лв. Основание за превода - СМР по Договор. В счетоводството на „КИДАТ ГРУП“ЕООД на основание на получения превод, вземането на „КИДАТ ГРУП“ЕООД от „ИСК София“ЕООД е намалено със сумата от 99 500, 00 лв. и остава вземане в размер на 155 014, 90 лв.В счетоводството на „НСК София“ЕООД на основание на извършения превод, същият е осчетоводен по дебита на счетоводна сметка 401 - Доставчици - „КИДАТ ГРУП“ЕООД. С това осчетоводяване в счетоводството на „НСК София“ЕООД е отразено вземане на дружеството от „КИДАТ ГРУП“ЕООД в размер на 99 500, 00 лв. Експертизата след извършена проверка на ГФО на „НСК София“ЕООД за 2021г. и всички приложения към него, както и в частност хронологията на Група 60, не е установила фактура № 0973/19.11.2021 г. да е отразена в разходите на дружеството „НСК София“ЕООД 2021 г. С оглед на това доводите на ищеца, че с подписването на фактурата от представител на ответника, следвало да се приеме че работата е извършена и приета са несъстоятелни. Издадената фактура е анулирана счетоводно преди приключване на устните състезания, поради което не представлява недвусмислено признание на задължението и не доказва неговото съществуване.

От пълномощно от 21.06.2021 г. е видно, че „НСК София“ е упълномощило инж.К.А.И. да представлява търговското дружество при откриване на строителна площадка и съставяне на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на обектите, предмет на сключения с Община Стражица договор за строителство, включително и за обособената позиция №3. Видно от писмените доказателства е, че в рамките на предоставената му представителна власт той е подписал Приемо- предавателен протокол от 21.06.2021 г., Протокол обр.№2 от 21.06.2021 г. и е положен печата на търговското дружество. Нито от текста на представеното пълномощно, нито от другите събрани по делото доказателства се установява той да е имал право да извършва други действия от името и за сметка на „НСК София“, нито да потвърждава извършени без представителна власт действия.

Съдът намира, че изводът, че работите се считат за договорени и приети не може да бъде направен по презумпция на чл. 301 ТЗ. Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име действия. Те съставляват факти, които сочат на липса на противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ. При извършване на действия от името на ненадлежно представляваният търговец, не се изисква изрично потвърждаване, а то се счита извършено, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването, т.е. потвърждаването се счита извършено чрез бездействие. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като търговецът се е противопоставил след узнаването им с връчването на исковата молба с препис от договора, оспорвайки предявения на основание договора осъдитилен иск.

Съгласно тежестта на доказване, която носи по предявения иск за наличието на облигационна връзка по твърдяното търговско правоотношение между страните, ищецът не доказа възникването и съществуването на правоотношението, нито изпълнение на СМР, които твърди да са му възложени.

Установи се, че на 03.01.2018г. между Община Стражица, като Възложител от една страна и „НСК София“ЕООД, като Изпълнител от друга страна, е сключен Договор за строителство № 2, по силата който Възложителят възлага, а Изпълнителят приема срещу възнаграждение да извърши СМР на обект: „Модернизация и внедряване на мерки за енергийна ефективност на ОДЗ „Ангел Каралийчев“, гр.Стражица“, финансирана от Националния доверителен екофонд, в съответствие с изискванията на действащото законодателство. Общата цена за изпълнението на договора е в размер на 280 599, 71 лв. без ДДС, съответно в размер на 336 719, 65 лв. с вкл.ДДС. Срок за изпълнение на договора - до 90 дни, след подписване на Протокола за откриване на строителна площадка. На 18.05.2021г. е сключено Допълнително споразумение към Договор за строителство № 2. С него страните се договарят за промяна на цената за изпълнение на договора, като същата се определя в размер на 340 391, 70 лв. без ДДС, съответно в размер на 336 719, 65 лв. с вкл.ДДС. Срок за изпълнение на договора - до 90 дни, след подписване на Протокола за откриване на строителна площадка. На основание на договореното и изпълнените СМР, „НСК София“ЕООД издава на Община Стражица фактури. Вещото лице със заключението си установи, че от Община Стражица на ответника са заплатени по фактура № 0000000644/15.11.2021г. общо в размер на 325 150, 50 лв. с вкл.ДДС. С платежни нареждания за плащане към бюджета, Община Стражица превела по банковата сметка на „НСК София“ЕООД суми общо в размер на 325 150, 50 лв., в т.ч. по дати и суми, както следва: на 14.12.2021 г. - 48 772, 58 лв. - основание за плащане - ф-ра 0644/15.11.2021 г.; на 14.12.2021 г. - 276 377.92 лв. - основание за плащане - ф-ра 0644/15.11.2021 г.; или всичко 325 150, 50 лв. Задължението на Община Стражица към „НСК София“ЕООД по фактура № 0000000647/19.11.2021г. е общо в размер на 71 609, 96 лв. с вкл.ДДС. С платежно нареждане за плащане към бюджета, Община Стражица превела по банковата сметка на „НСК София“ЕООД сума в размер на 71 609, 96 лв. на 14.12.2021г. с основание за плащане - ф-ра №0647/19.11.2021 г. следователно видовете СМР, изпълнени на процесния обект, са изпълнени на основание сключеният договор между Община Стражица и ответника и е заплатено уговореното възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна съдът намира предявения главен иск за неплатено възнаграждение по договора за изработка за неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД договорът за изработка, чиито предмет е един трудов резултат и изпълнителят се освобождава от задължението си по него само ако предаде точно извършената работа, а изискуемостта на насрещната парична престация - уговореното възнаграждение, възниква, след като възложената и извършена работа бъде приета от възложителя - арг. чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Спрямо сключения договор за изработка, приложение намират и разпоредбите на ТЗ, когато учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ - арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ, какъвто е настоящия казус. По силата на чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна.

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя са породени две основни облигаторни задължения - да извърши дължимите фактически действия по договора точно и добросъвестно и да предаде работата на възложителя, а за възложителя - да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

В случая се установи, че между страните не е сключен договор за изработка, тъй като представеният като доказателство за сключването му писмен договор не е подписан от представител на „НСК София“ ЕООД и не се установи постигането на съгласие между страните за изпълнение на СМР на обекта Модернизация и внедряване на мерки за енергийна ефективност на ОДЗ „Ангел Каралийчев“ гр. Стражица и Допълнително споразумение №86 от 18.05.2021 г., срещу уговорената цена на изпълнение на договора в размер на 340 391, 70 лева без ДДС, съответно 408 470, 04 лв. с ДДС и по единичните цени на договорените СМР са посочени в КСС, представена с исковата молба. Съгласно чл. 26, ал. 2, предложение второ ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Съгласието предполага валидно обективирано волеизявление, с ясно намерение за сключване на сделка– в случая –договор за изработка. Последният е двустранен и съответно изисква наличието на валидно и съзнателно формирана воля от двете страни по него, насочена към постигане на облигационна връзка. Липсата на съгласие прави договора абсолютно, изначално нищожен.

Всички СМР на обекта са изпълнени от НСК София ЕООД възоснова на договор сключен по реда на ЗОП, което се установи от събраните по делото писмени доказателства. Също така се установи, че инж. К.А.И. – който според показанията на свид.Н. е имал и приятелски отношения с управителя на „НСК София“ ЕООД, е бил упълномощен за извършване на правни действия именно във връзка и изпълнението на този договор с Община Стражица. Тъй като от заключението на СГЕ се установи, че положеният подпис върху договора от 02.096.2021 г. всъщност е имитация на подписа на управителя на ответното дружество С.В., без да е установен неговия автор, то неподкрепени са и доводите за изразяване на воля за сключване на договора чрез инж.К.А.И.. С оглед на горното се установи, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение, нито неговото изпълнение или приемане на работа съответна на уговореното - арг. чл. 264, ал. 1 ЗЗД, като условие за пораждане на правното задължение за заплащане на възнаграждение, което е и предмет на исковата претенция. Ето защо, предявеният главен иск е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен с решението по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойка се дължи ако: А/ е била уговорена от страните или да е установена от закона; Б) кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни при двустранните договори, но не и ако е изключително виновен за неизпълнението на другата страна; В) длъжникът виновно да не е изпълнил изцяло договора или да го е изпълнил лошо или със забава. С оглед на установеното от фактическа и правна страна по делото, съдът намира, че на първо място такава уговорка между страните не е постигната, а и тъй като за ответника не е възникнало задължение да заплати възнаграждение, поради акцесорния си характер, претенция за неустойка за забавеното му плащане е изцяло неоснователна.

Като последица ищецът следва да заплати на ответника сторените по делото разноски за възнаграждение на вещи лица – 1550 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 21 902 лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното, съдът

Цитирани разпоредби

18