Решение № 50 от 22.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 394/2023 г.

производството по делото е прекратено по отношение на Министерство на правосъдието. И са конституирани ЕТ „С. н.-Т. Н.“ и „ Интерконсултинг“ ЕООД като помагачи. С Решение № 2067/03.11.2017год., постановено по т.д.№ 2162/2016год. на СГС са отхвърлени като неоснователни предявените от „ Ф-Строй Груп“ ЕООД против Висш съдебен съвет обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД, чл. 61, ал.1 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД като същото е потвърдено с Решение № 2288/04.09.2018год., постановено по възз. т.д. № 1751/2018год. по описа на САС. Срещу въззивното решение е депозирана касационна жалба от „ Ф-Строй Груп“ ЕООД, въз основа на която е образувано т.д.№ 630/2019год. С постановеното по делото Решение № 124/11.05.2021год. обжалваното въззивно решение, в частта, с която е потвърдено решение № 2067/03.11.2017год. на СГС за отхвърляне на предявения от „ Ф-Строй Груп“ ЕООД срещу ВСС частичен иск по чл.59 от ЗЗД, както и самото решение в тази му част, е обезсилено и делото е върнато в обезсилената част на СГС за ново разглеждане. В мотивите на решението на ВКС е прието, че исковата претенция е по чл.59 от ЗЗД и че по делото са събрани доказателства, достатъчни за да се извърши съпоставка на обедняването на ищеца и обогатяването на ответника и от тях се установявало, че по- малката от двете суми е тази на обедняването- 225 275.77лева с ДДС. Прието е също така, че предявеният правен спор е възникнал с държавата, чрез нейните органи, но доколкото искът бил предявен срещу министерство на правосъдието, респ. Висш съдебен съвет, вместо срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, то било налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Посочено е, че това било довело до разглеждане на делото и постановяване на решение срещу лице, което няма качеството на надлежна страна и че надлежният ответник следва да се конституира и процесът да започне срещу него отначало пред първата инстанция след изпълнение на процедурата по чл.129 от ГПК. При новото разглеждане на делото в СГС и в изпълнение указанията на ВКС производството по делото е оставено без движение като на ищеца е дадена възможност да отстрани констатираните от ВКС нередовности на исковата молба. С молба вх.№ 330728/22.06.2021год. ищецът е посочил Държавата чрез Министъра на финансите като ответник по предявения от него частичен иск по чл. 59 от ЗЗД. Новоконституираният ответник е депозирал писмен отговор, в който е изложил твърдения че не е пасивно процесуално легитимиран по предявения против него иск. Изложил е и доводи за неоснователност на исковата претенция. В допълнителна искова молба се поддържа, че пасивната процесуална легитимация на ответника се определя по твърденията на ищеца, а в случая тя била определена и от ВКС. Изложени са доводи и по основателността на исковата претенция. С молба вх.№ 360523/04.11.2021год. ищцовото дружество / в открито производство по несъстоятелност / е поискало съдът да допусне увеличение на исковата претенция със сумата от 2 080 655 лева с ДДС или да се счита предявена за сума в размер на 2 106 659 лева с ДДС. С постановеното при повторното разглеждане на делото Решение № 260086/13.02.2023год. искът по чл. 59 от ЗЗД е уважен частично - за сумата от 1 934 009.37лева, ведно със законната лихва, считано от 02.09.2021год. до окончателната й изплащане и е отхвърлен - в останалата му част - до пълния предявен размер от 2 106 659 лева с ДДС и по отношение претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД. В решението първоинстанционният съд е приел за установено че процесните имоти са държавна собственост и че по решение на МС тяхното управление било предоставено на Министерство на правосъдието, преминало впоследствие към ВСС по силата на параграф 82 от ЗИДЗСВ. Прието е че след проведена обществена поръчка от Министерство на правосъдието било възложено по сключен с ищцовото дружество договор проектиране и извършване на СМР, преустройства и реконструкции на имотите, както и че извън възложените му по договора СМР изпълнителят бил извършил и допълнителни такива. Позовавайки се на изготвената по делото експертиза /назначена при новото разглеждане на делото / съдът е приел също така, че с извършване на допълнителните СМР е настъпило обедняване / намаляване на неговото имущество/ в размер на 1 934 009.37 лева, за която сума предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Така постановеното решение, е валидно и допустимо в обжалваната му част. Обжалваното решение е правилно по изложените в него мотиви, които настоящата инстанция споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК. Въз връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания настоящият съдебен състав намира следното: По въпроса за допустимостта на предявения иск, респ. допустимостта на обжалваното решение от гледна точка процесуалната легитимация на ответника, е формирана задължителна съдебна практика – постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК Определение № 284 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 518/2009 г., II т. о., ТК, с което е прието, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. Споделяйки така формираната задължителна съдебна практика, настоящият съдебен състав намира за несъстоятелни възраженията на ответника, станали и оплаквания във въззивната жалба, че същият не е пасивно процесуално легитимиран по предявения иск. В случая, с оглед обосновката на твърдението за липса на процесуална легитимация по иска, възраженията респ. оплакванията във въззивната жалба следва да бъдат разгледани като такива по отношение материалноправната легитимация на ответника, която както се посочи по- горе е въпрос по основателността на исковата претенция, респ. по правилността на обжалвания съдебен акт, доколкото същата е частично уважена с обжалваната част на първоинстанционното решение. Въпросът за материалноправната легитимация на надлежния ответник по предявения иск /Държавата, представлявана от министъра на финансите / е бил обект на разглеждане и обсъждане в Решение № № 124/11.05.2021год., постановено по к.т.д.№ 630/2019год. на ВКС.В него изрично и във връзка с възникнал в процеса въпрос относно надлежния ответник по предявения иск по чл.59 от ЗЗД, касационната инстанция е посочила за такъв Държавата, чрез министъра на финансите.В тази връзка са обсъждани събрани при първото разглеждане на делото пред първата и въззивна инстанция доказателства, които са приобщени към доказателствения материал и при новото разглеждане на делото пред СГС, където не са събирани нови доказателства в тази връзка. Съгласно чл. 294, ал.1, изр.2 ГПК указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. С формираната по реда на чл.290 ГПК: решение № 128 от 29.04.2011г. по гр.дело № 1356/2009г. IVrp.c, решение №193 от 4.07.2011г. по гр.дело № 1649/2009г. IV гр.с, решение №246 от 15.01.2014г. по гр.дело № 3117/201 Зг. на II гр.с, решение №217 от 3.07.2012г. по гр.дело № 579/2011 г. на IV гр. с. и др., е прието, че с разпоредбата на чл. 294, ал.1, изр.2 ГПК е въведено изрично задължение за въззиввия съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да зачете процесуалните действия /на съда и страните/, посочени от касационната инстанция като надлежно извършени и да не зачете тези, посочени като ненадлежно осъществени, както и да извърши или повтори предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия и да не извърши указаните му като недопустими. Указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон задължават въззивния съд да приеме същото каквото е приела касационната инстанция, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото / освен при хипотези на оттегляне на иска, отказ от иска, признание на иска или на отделни факти, постигане на спогодба и др./ В същия смисъл е и Решение № 83 от 26.03.2013год. по гр. д. № 799/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е прието, че при новото разглеждане на делото, след връщането му от ВКС, споровете относно правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират и постановявайки решението си въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване. При съобразяване на цитираната законова разпоредба и възприетото в цитираната съдебна практика настоящият съдебен състав намира, че по отношение материалноправната легитимация на ответника по предявения иск не може да се достигне до различен правен извод от вече направения такъв от касационната инстанция в Решение № 124/11.05.2021год., постановено по к.т.д.№ 630/2019год. на ВКС, на който съответства и възприетия от първоинстанционния съд в обжалваната част на решението му. Гореизложеното се отнася и за основателността на исковата претенция за сумата от 225 275.77 лева с ДДС като по-малката сума в сравнение със сумата, с която ответникът се е обогатил в резултат на тяхното извършване, извод в който смисъл също е направен в цитираното решение на ВКС. Събраните обаче при новото разглеждане на делото доказателства /съдебно- техническа експертиза / обосновават извод, че исковата претенция се явява основателна и доказана в по-висок размер от приетия от касационната инстанция/. Последният е определен определен единствено на база стойността на извършените в процесния имот допълнителни СМР по част Електро и при липса на доказателства за стойността на извършените СМР по част Архитектурна, ОВК и съставените във връзка с тях протоколи образец 19/ и то в размера, приет от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Определеният от първоинстанционния съд е съобразен и с допуснатото увеличение на исковата претенция по надлежно заявеното искане на ищеца в този смисъл. При новото разглеждане на делото пред СГС е допусната и изслушана съдебно- техническа експертиза, от която се установяват обстоятелства, които не са били установени пред предходното разглеждане на делото. Експертизата установява, че действителните допълнителни разходи на ищеца за извършване на претендираните от него СМР / извън част Електро / към датата на изпълнението им 2012/2013год. са в размер на 1 423 944 лева или 1 708 733 лева с ДДС, включвайки стойността на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка с СМР, но без формиране на печалба за изпълнителя. От експертизата се установява също така в следствие на извършените допълнителни и непредвидени СМР, претендирани от ищеца пазарната цена на имота се е увеличила със сумата от 2 258 744 лева. В проведено в първоинстанционния съд с.з. на 08.02.2022год. вещото лице е уточнило, че в повишената цена на процесния имот допълнително извършените СМР са включени и стойности, имащи отношение към ел.частта. Изрично вещото лице е посочило ползвания от него метод на изчисление на увеличената стойност на имота, както и че същият е приложен от него поради липсата на данни за стойността на имота б ез подобренията и оттук-невъзможността, поради липса на данни, да извърши нужното сравнение спрямо стойността на имота с вече извършените допълнителни СМР-та. Същевременно е посочил, че в стойността от 1 708 733 лева не е включена стойността на допълнително извършените дейности по част Електро, данни за които обаче се съдържали в изготвената при първото разглеждане на делото техническа експертиза от вещото лице –електроинженер. Настоящият съдебен състав намира така обсъдената съдебно-техническа експертиза на в.л. Е. Ц. за съобразена с доказателствата по делото, за обективна, обоснована и компетентно дадена, поради което се позовава на нея. В определената в нея стойност на извършените от изпълнителя допълнителни СМР –та е включена стойността на материалите и труда, които са били вложени за тяхното извършване, към релевантния времеви момент, включително и ДДС, но без да е включена печалба за изпълнителя, с което определянето й съответства на възприетото в съдебната практика. Същевременно и в съответствие със съдебната практика и възприетото в Решение № 124/11.05.2021год. по т.д.№ 630/2019год. на ВКС в експертизата е определена и средната пазарна цена на допълнително извършените СМР-та, включително и с тези по част Електро и същата възлиза на обща сума в размер на 1 964 125.60лева. Така базирайки се на приетото в Решение № 124/11.05.2021год., постановено по к.т.д.№ 630/2019год. на ВКС и на данните в цитираната съдебно-техническа експертиза настоящият съдебен състав приема, че със стойността на извършените допълнителни дейности по част Електро и стойността на извършените допълнителни СМР / извън договореното по процесните договори реално е намаляло имуществото на изпълнителя, тоест с тяхната обща стойност се съизмерява неговото обедняване. Обедняването на изпълнителя е в размер на посочената в обжалваното решение сума и доколкото същата е в по-малък размер от размера на спестените от ответника разходи за тяхното извършване, които би дължал като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор, а именно 1 964 125.60лева, то искът по чл.59 от ЗЗД се явява основателен и доказан именно в уважения от първоинстанционния съд размер от 1 934 009.37 лева. При извършване съпоставката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника в резултат на извършените допълнителните / извън възложените с процесните договори / СМР-та настоящият съдебен състав не се позовава на изготвената във въззивното производство съдебно-оценителна експертиза. Това е така, тъй като в нея е определена увеличената пазарната стойност на процесния имот вследствие на всички извършени по процесните договори СМР-та към различни времеви моменти. Определената увеличената стойност на имота и то по този начин, не може да служи за определяне обогатяването на ответника в следствие извършените допълнителни СМР-та в процесния имот /извън възложените такива/ и би било в противоречие с възприетото в цитираното вече по-горе решение на ВКС и съдебната практика. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за несъобразяване от страна на първоинстанционния съд с уговорения в клаузата на чл.5, ал.1, т.4 на Договор № 93-00- 183/14.08.2012год. и Договор № 93-00-227/24.10.2012год. лимит от 10 % за заплащане на извършени непредвидени в договорите СМР- та. Това е така, тъй като в случая тяхното възмездяване не се претендира от възложителя по договора и на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, а на основание чл.59 от ЗЗД. Поради съвпадащия извод на двете съдебни инстанции за основателност на предявената искова претенция по чл.59 от ЗЗД в размер на 1 934 009.37 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.09.2021год. до окончателното изплащане на сумата, първоинстанционното решение, в обжалваната му част, следва да се потвърди. На въззиваемото дружество, предвид изхода от обжалването, се дължат от въззивника разноски за въззивното производство. Такива се доказват в размер на 53 660 лева и съставляват заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство. Неоснователно е и не следва да се уважава направеното от въззивника възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, тъй като уговореното и заплатено на адвокат пълномощника на въззиваемото дружество е в минималния размер съгласно чл. 7, ал.2, т.7 от Наредба № 1 /2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По частна жалба вх.№ 271235/04.04.2023год.: Настоящият съдебен състав намира така подадената частна жалба за допустима, но неоснователна. С обжалваното определение № 260634/20.03.2023год. в полза на ищеца „ Ф Строй Груп“ ЕООД са присъдени разноски, които са доказани като направени при новото разглеждане на делото и е отказано присъждането на такива като направени в производството пред въззивната и касационна инстанция. Мотивите на първоинстанционния съд за това напълно се споделят от настоящата инстанция. Държавата, представлявана чрез Министъра на финансите е конституирана като надлежен ответник по иска по чл.59 от ЗЗД съобразно молба на ищеца от 22.06.2021год., подадена от него в изпълнение указанията на ВКС в Решение № 124/11.05.2021год. по т.д.№ 630/2019год. на ВКС. Държавата, представлявана от министъра на финансите не е била страна в първоинстанционното и въззивно производство / при първоначалното разглеждане на делото/, преди постановяване на отменителното решение на ВКС, както и не е участвала като страна в касационното производство. Тъй като не е имало качеството на ответник в тези производство, същата не носи отговорност за направените в тези производство разноски от ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Такива, с оглед изхода на делото, се дължат от новоконституирания ответник единствено като направени от ищеца при новото разглеждане на делото и с оглед изхода от него /неблагоприятен за ответника/, което правилно е съобразено от първоинстанционния съд. Неоснователно се поддържа в частната жалба, че първоинстанционния съд не се съобразил със задължителните указания на ВКС в цитираното по-горе касационно решение доколкото не бил присъдил в цялост на ищеца претендираните от него разноски. Съгласно чл. 294, ал.2 от ГПК при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. В случая това е направено в обжалваното определение. Първоинстанционният съд е изпълнил указанията на ВКС –произнесъл се е по разноските за водене на делото пред ВКС, тъй като е отхвърлил искането за тяхното присъждане в полза на ищеца. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно, поради което следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Апелативен съд-София