Решение № 310 от 19.5.2023 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 2532/2021 г.

Производството е образувано по депозирана искова молба от Е. Д. И., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с.Д. л. община С., чрез адв. В. У., вписана в АК Б. срещу К. С. Ч., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с.П., община С., с която е предявен иск за осъждане на ответника К. С. Ч., с ЕГН ••••••••••, да заплати на ищеца Е. Д. И., с ЕГН ••••••••••, сумата от 24 999 лв., представляваща обезщетение за причинени на Е. Д. И. неимуществени вреди във връзка с причинени му средни телесни повреди, представляващи нараняване, проникващо в гръдната кухина – прободно – порезно нараняване в дясната гръдна половина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, заради проникване на кръв и въздух в плевралната кухина – хемопневмоторакс и контузия на десния бял дроб, от които ищецът е претърпял болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт, които вреди са пряко и непосредствена последица от извършеното на 28.01.2018г. около 1: 50 часа в къща намираща се в с.П., община С., собственост на Г. Л. Х. и Ц. В. Х. от ответника К. С. Ч. престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК, за което последният е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 858/2019г. по описа на РС Б., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /08.10.2021г. / до изплащане на сумата. Твърди се от ищеца, че с влязла в сила присъда № 4865/19.06.2020г. постановена по НОХД № 858/2019г. по описа на РС Б. подсъдимият е признат за виновен за това, че на 28.01.2018г. около 01: 50 часа в къща, намираща се в с.П., община С., собственост на Г. Л. Х. и Ц. В. Х., чрез нанасяне на удар с нож в областта на гърба на ищеца му причинил средни телесни повреди, изразяващи се в нараняване, проникващо в гръдната кухина - прободно -порезно нараняване в дясната гръдна половина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, заради проникване на кръв и въздух в плевралната кухина - хемопневмоторакс и контузия на десния бял дроб, заради което и на основание чл.54 вр. с чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Твърди се, че присъдата е обжалвана от подсъдимия пред ОС Б., като било образувано ВНОХД № 607/2020г. по описа на БОС, като с Решение № 165/11.08.2021г., постановено по горното дело присъдата на районния съд е изменена, като е намалено наложеното наказание на подсъдимия от три години на две години лишаване от свобода и е отменено приложението на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и чл.59, ал.1 и 2 от НК, като вместо това изпълнението е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 4 години от влизане в сила на присъдата. Твърди се, че в частта, с която ответникът е признат за виновен присъдата не е изменена. Излага се, че нанесените вреди от подсъдимия са причинили на ищеца разстройство на здравето, което било временно опасно за живота му. Ищецът останал за болничен престой за една седмица след извършената му операция, след това взимал болкоуспокояващи лекарства и спазвал ограничен режим на движения и работа за период от 3 месеца. Твърди се от ищеца, че в резултат на деянието е претърпял изключително много болки и страдания, както физически, така и психически. Сочи се, че в резултат на получените наранявания е имало опасност за живота му и той е осъзнавал тази опасност, затворил се в себе си, депресирал се, отслабнал, изпитал голям стрес, шок, влошило се психическото му състояние, не можел вече да води нормален живот и др. При поддържане и описване на конкретни негативни преживявания ищецът обосновава правен интерес от предявяване на иска с обосноваване на претендирания размер със сочените като претърпени негативни преживявания, които твърди, че са в пряка връзка с причинените му от ответника наранявания, като поведението на ответника на основание чл.300 ГПК е признато за престъпление с присъда. Така се обосновава и тезата за наличието на всички елементи от състава на чл.45 ЗЗД. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. В срока по чл.131 ГПК от ответната страна е постъпил писмен отговор, с който не се оспорва допустимостта на иска, а неговата основателност изцяло. При евентуалност се сочи, частичната му основателност за сумата от 500 лв. Не се оспорва твърдяното обстоятелство, че с влязла в сила присъда № 4865/19.06.2020г., постановена по НОХД № 858/2019г. по описа на БРС ответникът е признат за виновен за това, че на 28.01.2018г. около 01: 50 часа в къща, намираща се в с.П., община С., собственост на Г. Л. Х. и Ц. В. Х., чрез нанасяне на удар с нож в областта на гърба на ищеца му причинил средни телесни повреди, представляващи нараняване, проникващо в гръдната кухина - прободно -порезно нараняване в дясната гръдна половина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, заради проникване на кръв и въздух в плевралната кухина - хемопневмоторакс и контузия на десния бял дроб - престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изтърпяване е отложено за срок от 4 години. Оспорва се твърдението на ищеца, че е бил хоспитализиран за болничен престой една седмица и след това е спазвал определен режим и приемал болкоуспокояващи. Оспорва се, че на ищеца били причинени изключителни болки и страдания. Оспорват се всички твърдения на ищеца, касаещи твърдените претърпени неимуществени вреди, болничен престой, болки и страдания, които твърди в исковата молба, че е претърпял, както и твърдението му за влошено здравословно състояние. Сочи се, че ищецът е заминал да работи в чужбина след това. Твърди се, че вредите са причинени в резултат на виновно поведение от страна ищеца, който нападнал ответника, като е налице съпричиняване. При обосноваване на твърдения в горната насока искът се оспорва като неоснователен. С определение № 642/22.11.2021 г. на основание чл.140 от ГПК съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените исканията на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. В съдебно заседание, ищецът не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа предявения иск, ангажира доказателства и моли същия да бъде уважен изцяло, като представя допълнителни писмени бележки по съществото на спора. Допуснато е ищецът по реда на чл. 176 ГПК да отговори на поставени от ответника въпроси. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание ответникът Ч. не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва предявения иск. Ангажира доказателства и моли същия да бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното: Не се оспорва от страните и съдът е приел за ненуждаещо се от доказване, че с присъда № 4865/19.06.2020г., постановена по НОХД № 858/2019г. по описа на БлРС ответникът е признат за виновен за това, че на 28.01.2018г. около 01: 50 часа в къща, намираща се в с.П., община С., собственост на Г. Л. Х. и Ц. В. Х., чрез нанасяне на удар с нож в областта на гърба на ищеца му причинил средни телесни повреди, изразяващи се в нараняване, проникващо в гръдната кухина - прободно -порезно нараняване в дясната гръдна половина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, заради проникване на кръв и въздух в плевралната кухина - хемопневмоторакс и контузия на десния бял дроб - престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. С Решение № 165/11.08.2021 година, постановено по ВНОХД № 607/2020 година по описа на Окръжен съд Б., е изменена постановената присъда, като е намалено наложеното наказание лишаване от свобода от 3 години на 2 години лишаване от свобода и е постановено на основание чл. 66, ал. 1 НК отлагане изтърпяването му за изпитателен срок от 4 години, от влизане на присъдата в сила. Присъдата е влязла в законна сила на 11.08.2021 година. Установява се от представените материали по досъдебното производство, приложено към наказателното дело, че на 28.01.2018 година в 02.30 часа на ищеца е оказана спешна медицинска помощ в СПО на МБАЛ Б. АД. Резултатът от прегледа бил отразен в лист за преглед на пациент в спешно отделение № 1206/28.01.2018г., като му е поставена приемна диагноза прободно нараняване на гръдния кош в дясно, хемопневмоторакс в дясно. Постъпил с прободна рана в десен бял дроб под лопатката, кървяща. Отслабено везикуларно дишане в цялата дясна белодробна област, тахикардичен. С прободна рана в дясно на гърба под лопатката, рана с 2 см с дълбочина приблизително 3 см. Установява се от представената епикриза, издадена от МБАЛ Б. АД, че на 28.01.2018 година ищеца И. е постъпил в хирургично отделение, като е изписан на 03.02.2018 година. Извършена му е операция. Видно от амбулаторен лист № 000131 от 02.03.2018г. от д-р Г. Д., е посочено, че обективното състояние на пациента е задоволително, без огнищна неврологична симптоматика, психичен статус: психомоторно – вял, дистантен, тревожен лицеизраз, дистимен. С актуални страхови изживявания. Предписана му е терапия. Представени са касови бележки за закупувани лекарства и извършени изследвания, както и рецепти. От приетата като доказателство по настоящото дело справка от ТД на НАП С. с изх. № 2136#1/01.02.2022 година се установява, че Е. Д. И. за периода от 01.01.2018 година до 01.02.2022година няма регистрирани трудови договори, а от писмо с рег. № 10-08-01-87#1 от 31.01.2022 година на Агенция по заетостта е видно, че И. считано от 18.01.2018 година до момента на извършване на справката няма регистрация в териториалните поделения на Агенция по заетостта. От приетата справка от ТП на НОИ Б. от 01.02.2022 година, се установява, че И. не е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица считано от 18.01.2018 година, както и за периода 28.01.2022 година до 07.02.2022 година не са подавани болнични листове. По делото е приобщена като доказателство справка от ЦПЗ Б., от която се установява, че лицето Е. И. не се води на диспансерен отчет и не е лекуван в лечебното заведение. От справка за задгранични пътувания на ищеца с рег. № 328200-1899 от 03.02.2022г., от ГД „ГП“ се установява, че ищецът е напуснал пределите на страната на 19.04.2018г. през ГКПП Аерогара С., като е влязъл на територията на страната на 13.09.2019г. Приобщена е като доказателство етапна епикриза, издадена от ЕТ „Д-р С.Н ИППМП, от която се установява, че И. еднократно е посетил кабинета на д-р Н на 05.02.2018 година, с отразена в същата диагноза открита рана на задната стена на гръдния кош, проведено е изследване ренгенография на гръден кош и бял дроб от 05.02.2018г. По делото по реда на чл. 176 ГПК ищецът е отговорил на зададените му въпроси, като сочи, че никога не е работил в К., дори не е ходил там. Споделя, че е работил в А. до 2015г., като след това решили да се приберат с М., да си имат бебе и да си работят в България. Споделя, че след инцидента е заминал за К., за да се успокоят, като единствено са ходили на екскурзия на И., където чествали на майката на Н. Т. рожден ден, като с тях била и жената на ответника. Споделя, че след инцидента три месеца не е работил нищо, като след това един приятел му предложил да започне работа като надзирател на детска пързалка. По делото в качеството на свидетели на страната на ищеца са разпитани Н. Т., Й. Т., О. П., а на страната на ответника К. Т., С. Ч. и Т. Ч.. Свидетелят Н. Т. в показанията си сочи, че не е присъствал в деня когато И. е получил нараняванията, но знае за инцидента когато Ч. е наръгал И. с нож. Споделя, че ищецът седмица лежал в болница, като Т. го посещавал в болницата. Споделя, че три месеца не е излизал никъде, само е ходил до магазина. Споделя, че Е. живее със сестра му, като са ги карали да ходят на вечеря, но И. не искал да ходи никъде, стоял си само вкъщи. Споделя, че една година след инцидента им предложил за Нова година да се съберат, но отказал и прекарали Нова година сами. Сочи, че след изписването от болницата И. се прибрал в с. П., като не е вдигал тежки неща, имало е моменти да не може да спи. Споделя, че му се увредила психиката, тъй като не можел да спи, бълнувал, ставал през нощта. Сочи, че И. спи срещу неговата стая и го усеща когато става. Споделя, че е ходил на психиатър, като причината Е. да замине за К. е, че не иска да вижда извършителя, тъй като когато го види започвал целият да се тресе. Сочи, че през месец май ищецът заминал за К.. Заявява, че след инцидента не можел да се движи много, заради нараняванията, но сам се хранил, не може да каже дали е бил на специален режим на хранене. Сменяли са му превръзките на гърба, не може да каже колко време е продължило това. От разпита на свидетеля Й. Т. се установява, че дъщеря му М. живее с Е., като в момента същата е в К.. Споделя, че от месец януари когато станал инцидента до месец май не са излизали от вкъщи, като през месец май комшийката им тръгвала за К. и им предложила да ги закара за година-две там, за да се успокоят. Споделя, че дори и след четири-пет години все още спокойствие няма. Споделя, че Е. все още като види К. се притеснява, тъй като бил на косъм от смъртта. Сочи, че след инцидента Е. вече не бил трудоспособен и не е като преди. Сочи, че след изписването на болницата Е. живял в неговия дом, като три месеца не излизал от вкъщи, изписани му били някакви лекарства, които ги пил три месеца. Споделя, че един или два пъти в седмицата ходел да му правят превръзки на раната. Заявява, че от болницата Е. излязъл слаб, прежълтял, бил променен. Свидетелят П. сочи, че живее в С., на В. 5, като визуално познава лицето Т. Ч., тъй като са в един квартал, като сочи, че и Е. И. го познава. Споделя, че е правил ремонт на плоча на гараж, което било преди 4 години, може би и повече. Сочи, че ремонтът на гаража му го правили есента, като имал гараж, бил нова плоча, тъй като същата била морално остаряла и направил нова плоча. Споделя, че от майсторите на плочата познавал само един – Д., който е от П., като няма друга информация. Когато се е правела плочата бил извън България. Сочи, че с този Д. имало и други работници, но не знае кои са, тъй като само с него контактувал във връзка с това строителство. От разпитания по делото свидетел на страната на ответника - К. Т. се установява, че същия е съсед с Е. и М.. Споделя, че знае за инцидента, тъй като той се случил на рождения ден на детето му. Споделя, че края на м. януари началото на м. февруари видял ищеца на два пъти, движел се, дърва носел. Тъй като Е. имали външна тоалетна и баня го виждал как излиза навън, за да я ползва, но не е видял да ползва помощ от М. или от друг. Сочи, че до месец най-много след инцидента Е. е работил в С. на един обект. Споделя, че след инцидента К. не е идвал у тях, тъй като дълго време лежал в ареста. Свидетелката С. Ч., съпруга на ответника излага, че на 27 януари 2018 г. задържали съпруга й К. и когато го попитала какво е станало, същият и казал, че не помни, като споделя, че кръв е текла от пръстите на ръката му и имал синини от дясно на лицето и отток в областта на носа. Когато го попитала кой е ударил същият и заявил, че не помни. Споделя, че докато пуснат К. от Ареста спяла при брат й, който живее в къща на втори етаж откъдето виждала двора на Е.. Споделя, че видяла как Е. носи цепеници за камина, което било след изписването му, както и го виждала как цепи дърва. Споделя още, че сестрата на К. - Т. Ч. й пратила снимка на вайбър по телефона в къща в С. където се строи гараж и се виждало как Е. бърка бетон. Свидетелката Т. Ч., сестра на К. споделя, че живее в центъра в град С., като познава Е. И.. Сочи, че два-три дни след изписването на Е. от болница, уж бил много зле го видяла да работи на съседен на гараж и го снимала, като бъркала цимент на земята и с кофи качвали нагоре да избиват плоча. Споделя, че след това го засичала да се разхожда с приятелката му. Споделя, че го видяла как прави плоча на гараж на О. П.. Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. Т., Й. Т., като намира същите за непротиворечиви, последователни, дадени от лица, които непосредствено са възприели състоянието на ищеца след инцидента. Същите се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Съдът намира, че показанията на свидетелите на ответната страна също следва да бъдат кредитирани, тъй като почиват на личните им възприятия. От приобщеното заключение на вещото лице д-р З. се установява, полученото прободното- порезно нараняване в дясната гръдна област е засегнало гръдната кухина и повърхността на белия дроб причинило е кръвоизлив с наличие на въздух в гръдната кухина. В случая е създало контакт /пряка връзка/ между тази част от гръдната кухина и външната среда. При такива проникващи наранявания вещото лице сочи, че винаги е налице опасност от навлизане на инфекция и да се създадат условия за развитие на инфекциозни усложнения, поради което е проведено съответното квалифицирано и оперативно и антибиотично лечение за почистване на засегнатото място, спиране на кървенето и предотвратяване на инфекция с антибиотици. Сочи, че главната причина да се приеме проникването като телесна повреда е възможността да се развие инфекциозен процес, а не непременното му възникване. Проникване в гръдната кухина и възможност от възникване на инфекция. Вещото лице сочи, че установеното проникващо нараняване в гръдната кухина, по своята медико-биологично характеристика представлява: Нараняване, проникващо в гръдната кухина. Медико-биологичния признак е безспорно изпълнен непосредствено след причиняване на нараняването. Последвал кръвоизлив в гръдната кухина и хемопневмоторакс, подкожен ефизем, изразено затруднено дишане, наложили високо квалифицирано, оперативно и интензивно лечение, като по своя медико-биологичен критерий представляват: Разстройство на здравето временно опасно за живота, поради възможността от настъпване на смъртен изход, без оказване на такова лечение. Сочи, че в конкретния случай нараняването е локализирано в дясна гръдна половина, като засяга гръдната стена и прониква в гръдната кухина, като в същата са разположени жизнено-важни органи, магистрални съдове и нерви. Сочи, че се в приложените в гражданското и наказателното производство писмени документи не се установява наличие на обективни медицински документи за реално наличие на тежки усложнения, последвали острия оздравителен процес. Ищецът е изпитвал леко затруднено дишане и умерени болки в дясната гръдна половина, усилващи се при дълбоко дишане, кашлица и резки движения, които постепенно намаляват през възстановителния период за около 2 месеца. По делото е допусната и назначена комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза, изготвена от Д. - специалист-психиатър и д-р С. М. – психолог, заключение по която е приобщено по делото. От същото се установява, че ищецът е изпитал душевни болки и страдания от деянието извършено срещу него. Настъпила е негативна промяна в психическото състояние на освидетелствания. Е. И. страда от мъчителни спомени и живо припомняне на травмиращото преживяване, нарушени емоционални реакции (нервност, тревожност, безпокойство, безразличие) и активно избягва неща, ситуации и места които му напомнят за травматичното събитие дори и към момента на изследването. Вещите лица посочват, че възстановителният период е различен и е в зависимост от провежданото лечение съобразно оплакванията, както и личностовите характеристики с наличен капацитет и възможности за ефективни стратегии за справяне със стреса. Посочват, че няма данни за склонност към невротични, тревожни или депресивни реакции, които да са налагали търсенето на психиатрична помощ или да са се явявали предразполагащ фактор за оформянето на постравматично стресово разстройство. За периода от инцидента до момента на изследването, освидетелстваният отрича да е имал други сериозни психотравмиращи събития, поради което приемат, че съществува пряка причинно-следствена връзка между извършеното деяние и претърпяното увреждане и поставената диагноза „посттравматично стресово разстройство“, чието лечение при наличие на невротична и/или тревожно- депресивна симптоматика се провежда с транквиланти и/или антидепресанти. Посочва се, че съгласно критериите заложени в МКБ-10 между началото на заболяването ПТСТР и травмата може има латентен период от няколко седмици до месеци, рядко повече от 6 месеца. Ходът на заболяването е флуктуиращ, но в болшинството от случаите завършва с оздравяване. В много малка част от случаите заболяването може да приеме хроничен ход с продължителност много години и да премине в трайна промяна на личността. Вещите лица сочат, че ключова роля за справяне с последствията на ПТСТР има самия индивид с неговата житейска нагласа, статуса на вътрешен самоконтрол и наличието на стратегии за справяне със стреса. Вещите лица посочват, че в вследствие на психическата травма от претърпяното телесно увреждане, са настъпили промени в начина на живот на освидетелствания. След инцидента Е. И. живее в чужбина и избягва да се прибира в България и по точно в с. П., защото виждайки дееца все още изпитва нервност, напрегнатост, безпокойство, сънят му се нарушава, сънува кошмари. Наблюдава се ограничение на социалните контакти, избягва да се събира с хора, да ходи и кани на гости близки и познати, да посещава места доставяли му удоволствие преди /бар, дискотека/. Налице се прояви на свръхбдителност с оглеждане кой се движи зад него, избягва да излиза вечерно време, непрекъснато заключва вратите, търси алтернативни методи на лечение /ходел на „баячка“, пие специални успокоителни чайове/. Изпитва страхови изживявания, тъй като има знанието, че дееца е посягал и на други хора, безпокои се не само за своята безопасност, но и за тази на съпругата си, която също е пострадала при инцидента. Съдът кредитира изцяло приетите по делото заключения на СМЕ и СПЕ, като намери, че същите за пълни, обосновани, изготвени въз основа на личните възприятия, теоретични познания и професионален опит на експертите. И двете експертни заключения касаещи И., с направените в съдебно заседание уточнения от вещите лица установяват причинените травматични увреждания и периода на отшумяване. При изготвяне на заключенията си вещите лица са взели предвид наличната по делото медицинска документация и събраните доказателства. Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявения иск е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – ищеца твърди, че в резултат от противоправно действие на ответника е претърпял неимуществени вреди, чието парично възмездяване претендира. Заявената искова претенция е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Основателността на този иск предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние в една от двете форми – действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира /оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Вредоносният резултат може да се изрази в претърпяване на негативни последици, както от имуществено, така и от неимуществено естество. Съдът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника. Установи се от приложеното НОХД № 858/2019г. по описа на РС Б. и ВНОХД № 607/2020 година по описа на БлОС, че с присъда № 4865/19.06.2020г., постановена по НОХД № 858/2019г. по описа на БлРС К. С. Ч. е признат за виновен за това, че на 28.01.2018г. около 01: 50 часа в къща, намираща се в с.П., община С., собственост на Г. Л. Х. и Ц. В. Х., чрез нанасяне на удар с нож в областта на гърба на ищеца му причинил средни телесни повреди, представляващи нараняване, проникващо в гръдната кухина - прободно -порезно нараняване в дясната гръдна половина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, заради проникване на кръв и въздух в плевралната кухина - хемопневмоторакс и контузия на десния бял дроб - престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК, за което му е наложено съответното наказание. Присъдата е влязла в законна сила на 11.08.2021 година. Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая с влязлата в сила присъда по НОХД № 858/2019г. по описа на РС-Б. се установява безспорно деянието, авторството на ответника, както и неговата вина. Предвид приложимостта на цитираната норма в настоящото производство, съдът намира за доказана по основание предявената претенция с правно основание чл.45 ЗЗД. Безспорно е, че деянието на ответника е противоправно и виновно извършено. Относно вредите: В следствие на деянието за ищеца е настъпил вредоносен резултат, изразяващ се в нараняване, проникващо в гръдната кухина - прободно -порезно нараняване в дясната гръдна половина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, заради проникване на кръв и въздух в плевралната кухина - хемопневмоторакс и контузия на десния бял дроб, като на ищеца е проведено оперативно лечение и е хоспитализиран за болничен престой 7 дни. Установените травматични увреждания се доказват от приложената по делото медицинска документация. За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, в хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н. Т., Й. Т.я, чиито показания съдът кредитира, доколкото същите са резултат на непосредствени и лични възприятия и не противоречат на приети за установени факти. Освен физическите болки, в следствие на инцидента, ищеца е претърпял психологически и емоционален стрес и страх, обстоятелство което се доказа, както от свидетелските показания, така и от приобщеното заключение на вещите лица по назначената съдебно – психиатрично психологична експертиза. Констатираните неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние, тъй като този вид установени вреди са типичен и непосредствен резултат от такова деяние. Налице са в кумулативност всички предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие – то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се взимат впредвид от съда при определяне на размера на обезщетението. От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че непосредствено след инцидента и в периода на възстановяване ищецът е изпитвал физически болки и дискомфорт, като е бил нарушен обичайния му начин на живот – не е бил в състояние да извършва трудова дейност за продължителен период от време. Не се установи от увреждането да са настъпили физически усложнения, но инцидентът е провокирал у пострадалия емоционален стрес, страх, той се е затворил в себе си, самоизолирайки се, което е довело до невъзможност за поддържане на нормални междуличностни отношения. Всичко това го е поставило в положение на физически и психически /емоционален/ дискомфорт, който следва да бъде адекватно възмезден. Предвид изложеното и като съобрази икономическото състояние в страната към датата на увреждането, съдът намира, че справедливото обезщетение, което ответникът дължи на ищеца за причинените му болки и страдания, и стрес следва да бъде определено в размер на 10 000 лв., за която сума предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан. Трайната съдебна практика сочи, че за нанесена средна телесна повреда при която се търпят обичайните /по интензитет и продължителност/ за този вид телесни увреждания болки и страдания, справедливо е обезщетение в размер на около 10000 лв. /Решение № 43 от 30.03.2018г. по гр.д.№ 1461/2017г., III г.о. на ВКС, Определение № 525/08.06.2018г. по гр.д.№ 1205/2019г., IVг.о. на ВКС и др./ Съдът намира, че възражението направено в отговора на исковата молба за съпричиняване остана недоказано в процеса. Не се установи по категоричен начин, че поведението на ищеца е станало причина за осъщественото от ответника престъпление. За да се приеме, че е налице съпричиняване е необходимо поведението на ищеца да е създало предпоставки за възникване на деликта, каквото не е установено по делото. Останалите възражения в отговора съдът намира също за неоснователни. Предвид горното и съобразявайки се с принципа на справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че сумата от 10000 лева би била достатъчна да обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се във физическите болки и страдания на ищеца в момента на извършване на деянието и в първите месеци след това, както и настъпилото посттравматично стресово разстройство. Искът за разликата до пълния предявен размер от 24 999 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер и поради това неоснователен. Доколкото претърпените от ищеца неимуществени вреди произтичат от непозволено увреждане и предвид разпоредбата на чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на входиране на исковата молба /08.10.2021 г/ до окончателното изплащане на сумата. С оглед на това че искът е уважен отчасти следва да се присъдят в полза на ищеца направените по делото разноски съобразно уважения размер от иска. Видно от материалите по делото и представения списък по чл.80 от ГПК, ищецът е направил разноски в размер на 1600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Съобразно уважения размер от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 640, 03 лв. направени по делото разноски. С оглед на това, че искът е уважен отчасти следва да се присъдят в полза на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърления размер от иска. Видно от материалите по делото и представения списък по чл.80 от ГПК, ответникът е направил разноски в размер на 1500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и 50, 00 лева за издаване на съдебни удостоверения. Съобразно отхвърления размер от иска ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 929, 98 лв. направени по делото разноски. Предвид частично уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 83 ал. 1 т. 4 НК ответникът следва да заплати по сметка на РС-Б. сумата от 400, 00 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска, както и сумата от 569, 22 лв., представляваща изплатено на вещите лица възнаграждение по назначената съдебно- медицинска експертиза и комплексна съдебно психиатрична-психологична експертиза, съразмерно с уважения размер от иска. Водим от горното и на основание чл. 45 от ЗЗД, и чл.78, от ГПК, съдът