Решение № 502 от 9.10.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 715/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274 – 279 от ГПК. Образувано е по жалба от 28.08.2025 г. на заявителя „Велика Инк“ ООД срещу решение № 1199/13.08.2025 г. по т.д. № 1074/2025 г. на Софийския градски съд, VІ-19 състав, с което е потвърден отказ № 20250519172608/21.05.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20250519172608. В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел за законосъобразен обжалвания отказ. Твърди се, че неправилно е прието, че решенията по т. 2 и 3 от дневния ред не са приети с нужното мнозинство от общото събрание н съдружниците, проведена на 16.03.2025 г. Сочи се, че не е съобразено, че с решението по т. 1 от същото ОС е бил изменен дружественият договор, като е било отменено изискването за пълно единодушие на всички съдружници за освобождаване и избор на управител. Твърди се, че това решение имало незабавно действие и противно на приетото от съда – за него не важало изискването на чл. 140, ал. 3 ТЗ относно влизането му в сила след вписването в ТР, доколкото самият дружествен договор, вкл. неговите изменения, не подлежат на вписване, а единствено на обявяване съгласно чл. 119, ал. 4 ТЗ. Поддържа се и, че конститутивното действие по чл. 140, ал. 3 ТЗ важи само за тези промени в дружествения договор, които се отнасят до обстоятелства по чл. 119, ал. 2 ТЗ, сред които не било мнозинството за избор или освобождаване на управител. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и отказа на длъжностното лице по регистрацията. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Велика Инк“ ООД с жалба от 28.05.2025 г. срещу отказ № 20250519172608/21.05.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20250519172608, с което е поискано заличаване на управителя А. М. В. Й. и вписване за такъв на П. П. К.. От служебно извършената от въззивния съд справка в електронния Търговски регистър се установи, че „Велика Инк“ ООД е регистрирано на 7.04.2021 г. с капитал от 100 лв. и съдружници К. Р. К. с дялово участие от 80 лв. и А. М. В. Й. с дялово участие от 20 лв., която е вписана и за управител на дружеството. Към процесното заявлението с вх. № 20250519172608 е приложен протокол за проведено на 16.03.2025 г. общо събрание на съдружниците, на което са участвали и двамата съдружници – лично съдружника К. К. и чрез пълномощник за съдружника А. М. Й.. С решение по т. 1 от дневния ред е била приета промяна в дружествения договор за отмяна на клаузите на чл. 33, ал. 2 и чл. 37, ал. 2 от дружествения договор, според първата от които решенията по чл. 31, т. 2 и 5 се вземат с пълно единодушие от всички съдружници /за приемане и изключване на съдружници и за избиране и освобождаване на управител/, а клаузата на чл. 37, ал. 2 предвижда, че за управител се избира съдружника А. М. Й.. Приета е и промяна в чл. 41, т. 1 от договора, като е заличено изискването за единодушие при приемане на решение за прекратяване на дружеството. Решението по т. 1 от дневния ред е прието с гласа на съдружника К. К., притежаващ 80 % от дяловете в капитала, а против е гласувал другият съдружник чрез пълномощника си. Със същото мнозинство впоследствие са приети и решенията по т. 2 и 3 от дневния ред – за освобождаване на досегашния управител А. М. Й. и за избор за нов управител на П. П. К.. Към същото заявление са приложени и: 1) нотариална покана за свикване на ОС, отправена от съдружника К. К. до управителя и съдружник А. М. Й., връчена лично на 21.02.2025 г.; 2) декларации по чл. 141, ал. 8 и чл. 142, ал. 1 ТЗ на новоизбрания управител; 3) актуален дружествен договор. С атакувания отказ от 21.05.2025 г. е прието, че решението за смяна на управителя не е прието с изискуемото мнозинство /единодушие/ по чл. 33, ал. 2 от дружествения договор, обявен в ТР по реда на чл. 119, ал. 4 ТЗ. В обжалваното решение от 13.08.2025 г. СГС е споделил доводите на ДЛР. Приел е, че извършената промяна в дружествения договор на същото ОС не е влязла сила, тъй като не е вписана в ТР съгласно чл. 140, ал. 3 ТЗ, които вписване имало конститутивно действие. При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното: Жалбата е подадена срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е допустима. Разгледана по същество е основателна. За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. В конкретния случай е поискано заличаване на досегашния управител и вписването на нов на основание решенията от 16.03.2025 г. на общото събрание на съдружниците. Както бе посочено по-горе – същите са приети с мнозинство от 80 % от капитала, а не с единодушие. Спорният въпрос е какво е нужното мнозинство за вземане на подобно решение, което пък зависи от това коя редакция на дружествения договор е приложима – първоначалната или изменената на същото ОС. По този въпрос въззивният съд намира следното: С търговския регистър се вписват обстоятелства и се обявяват актове, за които закон предвижда това – чл. 2, ал. 1, чл. 4 и чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Вписването на обстоятелство по правило има оповестително действие спрямо трети лица /чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ/, но по изключение може да има и конститутивно действие /арг. от чл. 7, ал. 2/ – ако закон предвижда самото обстоятелство да се счита възникнало по силата на вписването. Конститутивните вписвания са ограничен кръг – напр. регистрирането и заличаването на търговско дружество, преобразуването на същото, както и учредяването на редица обезпечителни мерки /ипотека, особен залог, възбрана, запори върху определени обекти/ и др. Обявяването на акт винаги има само оповестително действие – чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ. Не съществуват конститутивни обявявания, което би било и правен non sens. Не съществува и вписване на акт, тъй като актът практически може единствено да се обяви. Поради това дори и законът да предвижда, че даден акт се вписва, то следва да се тълкува, че всъщност се обявява. В подобна хипотеза се касае за законодателна непрецизност – напр. чл. 622 ТЗ предвижда, че редица съдебни решения в производство по несъстоятелност се вписват, а в чл. 613а, ал. 1 ТЗ е предвидено, че хем се вписват, хем се обявяват, докато в по-новия ЗНФЛ терминологията е прецизирана и всички съдебни актове само се обявяват /вж. напр. чл. 35, ал. 2/. Пред подобна законодателна непрецизност сме изправени и по отношение на учредителните актове на търговските дружества и техните изменения. Така законът предвижда, че при първоначалната регистрация на дружество се представя за обявяване учредителния акт – чл. 79, ал. 1, чл. 103, чл. 119, ал. 1, т. 1, чл. 174, ал. 4, чл. 260г, ал. 1, т. 1 ТЗ. Спрямо изменението на учредителния акт за ООД и АД обаче законът едновременно и непоследователно предвижда, че: 1) изменението се обявява – чл. 119, ал. 4 и чл. 174, ал. 4, изр. 2 ТЗ, и 2) изменението се вписва и дори влиза в сила след вписване на решението за изменение – чл. 140, ал. 3 и чл. 231, ал. 3 ТЗ. Очевидно е, че няма как и двете неща да са верни едновременно, като е допуснато вътрешно законово противоречие, което следва да се разреши по пътя на тълкуването. Независимо от предвиденото в чл. 140, ал. 3 и чл. 231, ал. 3 ТЗ решението на ОС за изменение на учредителния акт не се вписва в ТР – в партидите на дружествата липсва съответен раздел, графа или поле за това, а и това е практически невъзможно. Единственото, което се прави, е че измененият учредителен акт се обявява в раздел „Актуален учредителен акт“ на съответната партида в ТР. Същевременно, няма нито правна, нито житейска логика първоначалният учредителен акт да се обявява, а неговите изменения – да се вписват. Поради това горепосоченото вътрешно противоречие следва да се разреши, като се отдаде предпочитание на разпоредбите на чл. 119, ал. 4 и чл. 174, ал. 4, изр. 2 ТЗ, предвиждащи обявяване на изменения учредителен акт, а не неговото вписване. Впрочем, подобно тълкуване е застъпено и в мотивите към т. 7 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК, която точка макар да се отнася до отговора на друг въпрос, в тази част има и принципно значение относно действието на решението за изменение на дружествения договор. Така е предвидено следното: „Изменението на дружествения договор и приемането на нов съдружник настъпват с решението на общото събрание по чл. 137, ал. 1, т. 1 или т. 2 ТЗ и имат конститутивно действие за съдружниците и дружеството от този момент… Разписаното в нормата на чл. 140, ал. 3 ТЗ влизане в сила на решението за изменение на дружествения договор от неговото вписване не може да аргументира извод за промяна на момента, от който то има действие във вътрешните за дружеството отношения. Това решение не представлява подлежащо на вписване обстоятелство, тъй като съгласно чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ измененият дружествен договор е акт, който се обявява.“. Следователно, нито решението за изменение на дружествения договор на ООД, нито самият изменен договор подлежат на вписване. Измененият дружествен договор подлежи само на обявяване. Обявяването обаче принципно не може да има конститутивен характер, а има само оповестителен такъв – то не може да обуславя влизането в сила на съответния акт или изменението му, тъй като обявеният акт е вече влязъл в сила такъв /ако не е влязъл в сила, той не подлежи на обявяване/. Поради това разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ТЗ и във вр. с чл. 119, ал. 4 ТЗ следва да се тълкува в смисъл, че измененият акт се обявява, а решението за изменение има незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството и между самите съдружниците. Да се възприеме буквалното тълкуване на чл. 140, ал. 3 ТЗ означава, че самото влизане в сила на изменението на дружествения договор ще се постави в зависимост от волята на управителя на дружеството да подаде съответното заявление за вписване в ТР, тъй като само представляващият е легитимиран за това /чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ/. По този начин действието на решението на върховния орган на дружеството ще зависи от действия на управителния орган и той ще може да го блокира. Така, ако решението за изменение на дружествения договор не е в интерес на управителя, то той никога няма да го впише и то никога няма да влезе в сила, което не може да се приеме за разумен и приемлив резултат в областта на корпоративното управление. Предвид така възприетото тълкуване на разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ТЗ процесното решение по т. 1 за изменение на дружествения договор на процесното ОС от 16.03.2025 г. е породило незабавно действие във вътрешните отношения на дружеството, от който момент договорът се счита за изменен според приетото. Изменението премахва досегашното изискване за единодушие при приемане на решение за избор или освобождаване на управител, вследствие на което изискуемото мнозинство остава това по чл. 137, ал. 3 ТЗ – за подобно решение то е повече от 1/2 от капитала. В случая това мнозинство е спазено, тъй като за решението е гласувал съдружникът, притежаващ 80 % от капитала. Ето защо налице са надлежно приети решения по т. 2 и 3 от дневния ред за освобождаване на досегашния управител и за избор на нов, които са породили действие във вътрешните отношения. Спазени са и останалите изисквания по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ за вписване на тази промяна. Ето защо обжалваният отказ се явява незаконосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение се явява неправилно и следва да се отмени, като се отмени и обжалваният отказ на АВ с указания да бъде извършено вписване на процесното заявление. Така мотивиран, Софийският апелативен съд,