Решение № 6376 от 22.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 11090/2024 г.

Производството е по реда на чл.463 ал.1 ГПК вр. чл.278 ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 758 от 19.08.2024г. по описа на ЧСИ П.М., рег.

№845 на КЧСИ, подадена от длъжника „БКС О.“ ЕООД, ЕИК •••••••. Предмет на обжалване е Разпределение от 14.08.2024г. на сума в размер на 17 717.75 лв., получена от запор върху вземания на длъжника от БАНКА ДСК АД.

Жалбоподателят оспорва разпределението като неправилно. Поддържа, че ЧСИ неправилно е разпределил суми, за задължения, които според длъжника не се дължат. Твърди, че не е уведомен за дължимите суми и по този начин е бил лишен от правото си да възрази относно прекомерността на приетото за събиране адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство, като прави възражение за прекомерност с настоящата жалба. Отделно от това, посочва, че разпределението не е извършено при съобразяване на привилегиите по чл.136 от ЗЗД, като не е съобразил, че в полза на БАНКА ДСК АД има вписан особен залог върху вземанията на длъжника в същата банка, считано от 30.06.2022г. Сочи, още, че ЧСИ не е отчел настъпилото погасяване на част от подлежащите на изпълнение задължения.

Взискателите, редовно уведомени за жалбата, не депозират отговор. По делото са представени мотиви по реда на чл.436 ал.3 от ГПК от ЧСИ П.М., с които е заявено становище за неоснователност на депозираната жалба. По отношение на твърденията на длъжника, че не бил уведомен за дължимите такси и разноски, сочи, че на същият е изпратена покана за доброволно изпълнение с посочване на дължимите суми, включително и тези за адвокатско възнаграждение, като поканата била получена на 09.05.2024г. По отношение на оспорването за неспазване на привилегиите по чл.136 ЗЗД, посочва, че вземането на БАНКА ДСК АД е включено в разпределението на основание чл.16 ал. 1 от ЗОЗ във вр. с чл. 136, ал.1 т. 3 ЗЗД след вземанията за разноски по изпълнението по чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД. Във връзка с възражението, че ЧСИ не е отчел погасените задължения, посочва, че единственото погасено задължение е това на НАП, като длъжникът го е платил директно в НАП, а не чрез ЧСИ, какъвто е реда след като вече е било образувано изпълнително дело, поради което ЧСИ е начислил таксата по т.26, включвайки и размера на задължението към НАП.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и направените възраженията, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното:

Изпълнителното производство срещу длъжника БКС О. ЕООД ЕИК ••••, е образувано по молба на С. ЕАД, ЕИК ••••, въз основа на която е образувано изпълнително дело 20248450400038 по описа на ЧСИ П.М. с рег. №845 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, за суми по изпълнителен лист от 02.02.2024г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.64632/2023г. по описа на СРС, 34 състав, както следва: 11 563.16лв. – главница за неплатени услуги – прием и депониране на строителни отпадъци, съгласно фактури №2000131962/31.12.2022г. и № 2000131963/31.12.2022г. по договор от 14.12.2022г. ведно със законна лихва за периода от 24.11.2023г. до изплащане на вземането, 1 238.02лв. – лихва за периода от 01.01.2023г. до 22.11.2023г., 36.95 лв. – лихва за периода от 01.01.2023г. до 22.11.2023г., 257лв. – държавна такса, 780лв. – адвокатско възнаграждение. С молбата за образуване е поискано да бъде събрано и адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело в размер на 1 025лв.

При образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил като изпълнителен способ налагането на запор върху всички банкови сметки на длъжника.

Длъжникът е уведомен за образуваното изпълнително дело с покана за доброволно изпълнение с изх. №400 от 24.04.2024г., в която са посочени всички суми по изпълнителен лист, както приетия за събиране адвокатски хонорар за изпълнителното производство, установените публични задължения и дължимите такси към ЧСИ. Поканата е връчена на длъжника при условията на чл.50, ал.3 ГПК – на работник или служител, който е съгласен да приеме книжата.

Въз основа на извършена справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове е установено, че длъжникът има банкови сметки в ОББ АД, БАНКА ДСК АД и И.А.Б. АД. Със запорно съобщение с изх. №401 от 24.04.2024г. е наложен запор върху всички сметки на длъжника в БАНКА ДСК АД. С писмо с изх. на банката номер 17-10-06-36-27/2/13.05.2024г. банката е признала запора и е уведомила ЧСИ, че върху вземанията на длъжника по банковите сметки в банката (настоящи и бъдещи) е учреден особен залог за обезпечаване на вземанията на БАНКА ДСК АД по сключен договор за банков кредит. Информира, че към датата на налагане на запора БАНКА ДСК АД не е вписала пристъпване към изпълнение.

В резултат от наложения запор в БАНКА ДСК АД на 14.05.2024г. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 24 226.40лв.

С разпореждане от 30.07.2024г. ЧСИ е присъединил като взискател БАНКА ДСК АД на основание чл.10 ал.3 от ЗОЗ, като присъединеният взискател е удостоверил размера на задължението с декларация по чл.10 ал.3 ЗОЗ, видно от която задължението на длъжника към банката е в размер на 36 252.06лв.

Процесното разпределение е изготвено на 14.08.2024г. и на същата дата е редовно предявено на длъжника и взискателите, видно от приложените по делото доказателства, доколкото всички заинтересовани лица са били надлежно уведомени за дата и часа на предявяването.

Във връзка с предявяване на разпределението БАНКА ДСК АД е уведомила ЧСИ за актуалния размер на вземането си към датата на предявяване на разпределението, а именно 35 338.23 лв.

По делото са приложени доказателства и за погасяване на публичните задължения на длъжника към държавата.

Видно от протокола за разпределение, от постъпилата сума от запора в размер на 24 226.40лв., ЧСИ е разпределил сума в размер на 17 717.75 лв., както следва:

I. В първи ред, с привилегия по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД, са поставени: 1. Вземания за разноски по принудителното изпълнение в полза на ЧСИ, както следва:

• такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ – 2033.53 лв. с ДДС; - такса по т.13 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и предявяване на разпределение – 36 лв. с ДДС;

• такса по т.4 от ТТР към ЗЧСИ за изпращане по пощата на 4 бр. призовки за предявяване на разпределението – 48 лв. с ДДС, Или общо сума в размер на 2 117.53 лв. с ДДС за ЧСИ. 2. Вземания за разноски по принудителното изпълнение в полза на взискателя С.

ЕАД, както следва:

• 1 025лв. – адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство; - 114лв. с ДДС – обикновени такси по точки 1, 2, 4 и 9 от ТТР към ЗЧСИ, - 5 лв. – допълнителни разноски по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ Или общо сума в размер на 1 144 лв. За погасяването на горните суми е разпределена сума в размер на 3 261.53 лв. II. Във втори ред, с привилегия по чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД e поставенo вземане на БАНКА ДСК АД /заложен кредитор/, който е присъединен взискател по право на основание чл.10 ал.3 от ЗОЗ, с вземане в размер на 35 338.23лв., за което вземане е разпределен остатъкът от 14 456, 22 лв.

Като за вземанията на първоначалния взискател С. ЕАД по изпълнителен лист в общ размер на 13 875.13лв. не остава сума за разпределение и остава непогасено.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител.

По основателността на жалбата, съдът намира, че същата е неоснователна, поради следните съображения:

Относно възражението за неспазен ред на привилиегиите по чл.136, ал.1 ЗЗД. В разпределението участват взискатели, предявили вземанията си в рамките на съответното изпълнително дело преди изготвяне на разпределението. Взискател по изпълнителното дело е кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и който е образувал изпълнителното дело или се е присъединил в последствие по реда на 456 от ГПК. Взискател е и този кредитор, за когото е предвидено, че е присъединен по право - чл. 458 и чл. 459 от ГПК. Разпределението се извършва между взискателите по реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД и особените закони. От сумата подлежаща за разпределение се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума от нея се удовлетворява следващото по реда на привилегиите и така до изчерпване на сумата. При няколко вземания от един и същи ред, общия размер на които надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, те се удовлетворяват съразмерно.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОЗ заложният кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства по ГПК и ДОПК, в които изпълнението е насочено върху заложеното имущество. В тези случаи обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението. Заложният кредитор упражнява правата си на присъединен взискател, включително правото да получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си.

Наличието на особен залог не освобождава банката от задълженията й по чл. 507 и чл. 508 от ГПК. Затова и в случая тя е превела наличните по сметките на длъжника суми по сметка на ЧСИ. Поради вписания особен залог обаче, върху имуществото към което е насочено принудителното изпълнение от първоначалния взискател и на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ, тя е присъединен по право взискател до размера на сумата по разпределението, получена от тази сметка. Представено е изискуемо от посочената норма удостоверение от ЦРОЗ за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането на банката. Ирелевантно в настоящия случай е обстоятелството, че същата не е вписала пристъпване към изпълнение. Съгласно чл.17 ал.5 от ЗОЗ, когато върху заложеното вземане бъде наложен запор преди пристъпване към изпълнение от заложния кредитор по реда на този закон, удовлетворяването на заложния кредитор се извършва чрез присъединяването му към изпълнителното производство, по което е наложен запорът, а съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗОЗ вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява в поредността по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.

Предвид установеното от фактическа страна и гореизложеното от правна стана, съдът приема, че ЧСИ е спазил законосъобразно разпоредбите на чл.136 от ЗЗД, доколко е погасил сумите в посочения в чл. 136, ал.1 от ЗЗД привилигирован ред, спазвайки правилата за погасяване на задълженията при принудително изпълнение, поставяйки в първи ред задълженията за разноски по изпълнението и във втори ред следващото привилегировано вземането, а именно това на банката-заложен кредитор, тъй като нейното вземане се ползва с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, а вземането на взискателя С. АД е необезпеченото, поради което се удовлетворява накрая, след привилегированите вземания, ако остане наличност след разпределяне нагоре по редовете.

По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното производство, което възнаграждение е прието за събиране от ЧСИ, съдът намира, че същото е неоснователно. Това е така, защото възражението за прекомерност на направените разноски следва да бъде направено след като страната в изпълнителното производство бъде уведомена за размера на заплатеното адвокатско възнаграждение и ако ЧСИ откаже редуцирането на разноските, то тогава неговият отказ подлежи на обжалване. Видно от доказтелствата по делото на жалбоподателя е връчена ПДИ, в която се съдържа информация за таксите и разноските по изпълнението и в тази си част съобщението има характер на постановление за разноските (съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г.), спрямо което длъжникът може да възрази както относно дължимостта им, така и относно техния размер, като постановлението на ЧСИ по повод на направените възражения ще подлежи на обжалване. В случая длъжникът не е възразил своевременно срещу постановлението за разноски, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение, същото не е и обжалвано, поради което е влязло в сила и следва да бъде взето предвид при извършването на разпределението. До момента на извършването на разпределението от ЧСИ, жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и не може да навежда същото едва при обжалването на разпределението, както е процедирал с настоящата жалба срещу разпределението.

По изложените съображения подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, Софийският градски съд,