Решение № 494 от 18.4.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 2173/2022 г.

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК. С решение № 261235 от 07.04.2022 г. по гр. д. № 4980/2019 г. Софийски градски съд е отхвърлил предявения от „Орхидея Пропъртис“ ЕООД срещу А. С. Г. и С. А. Г. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание договор за продажба, извършен с нотариален акт № 41, т. VІІ, дело 18327, рег.№ 1095/2018 г. на нотариус С. Т., и на основание приращение на недвижим имот апартамент № 20 с идентификатор 68134.905.1040.1.20, находящ се в гр.•••, р-н •••, ул.•••, № •••. Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Орхидея Пропъртис“ЕООД чрез пълномощника адв.К. от САК. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Извън датата, за която е прието, че сградата е достигнала етап „груб строеж“, не се оспорват останалите фактически констатации, направени в решението. Конкретните доводи са против изводите на съда за липса на воля у праводателя на ищеца „Датекс“ ООД да прехвърли и собствеността и върху сградата; за непротивопоставимост на продажбата за 9/10 идеални части при прилагане на чл.113 от ЗС. Жалбоподателят счита, че след като с договора е прехвърлена собствеността върху дворното място „заедно с всички подобрения и приращения в имота“, не е оборена презумпцията на чл.92 от ЗС, тъй като сградата в дворното място не е изключена от предмета на договора. На този извод не противоречало препращането към предварителния договор, към момента на сключването на който сградата не е била построена. Неправилно съдът извършил тълкуване на договора, каквото не било необходимо, тъй като договорът не бил неясен или двусмислен, не пораждал съмнение. Сочи, че нееквивалентността на престациите не влече нищожност на договора. Относно упълномощаването на Г. Г. се позовава на чл.301 от ТЗ. Счита, че чл.113 от ЗС не е приложим към вписването на договора за доброволна делба, тъй като не е налице конкуренция между лица, договаряли с един и същ праводател, като се позовава на решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр.д.№444/2012 г. на ВКС. Счита за неправилен извода, че доказателствената сила на констативен протокол от 10.11.2018 г. не е оборена, поради което оспорва сградата да е достигнала етап „груб строеж“ на 10.10.2008 г. В тази връзка се излагат съображения против констатациите на експертизата, която била противоречива. Твърди, че Акт 14 от 30.08.2014 г. и КП 152 от 02.09.2014 г. установявали, че правото на строеж не било реализирано в петгодишен срок, но дори и да се приеме, че е реализирано в срок, М. М. и Й. Г., а впоследствие „Комстрой - 94“ ЕООД са се разпоредили с права, които не са притежавали. Изтъква се още, че придобивната сделка на „Датекс“ ООД от 1996 г. за 1/10 идеална част и договорът за доброволна делба, по силата на който дружеството придобило останалите 9/10 идеални части, легитимират праводателя на ищеца като собственик, а вписването на договора за делба по-късно през 2018 г. няма отношение към неговата валидност. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което искът по чл.124 ГПК бъде уважен. В срок е постъпил отговор от въззиваемите А. С. Г. и С. А. Г., с който оспорва всички оплаквания в жалбата, като акцентира, че правилно съдът е тълкувал волята на страните по договора, от който ищецът черпи права и е достигнал до извод, че презумпцията на чл.92 от ЗС е оборена. Правилно е приел, че сделките, от които ищецът черпи права, са им непротивопоставими. Поддържат се доводи, че правилно съдът е приел за доказан факта, че сградата е завършена в груб строеж през 2008 г., тъй като констатациите в протокола от 10.11.2008 г. не са оборени. Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: При служебна проверка по чл.269 ГПК се установява, че решението е валидно и допустимо. С него съдът се е произнесъл по предявения от „Орхидея Пропъртис“ ЕООД установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК /първоначално предявен като ревандикационен по чл.108 ЗС и в последствие изменен по отношение на вида на търсената защита/, насочен срещу А. С. Г. и С. А. Г., за установяване, че ищецът е собственик на апартамент № 20 с идентификатор 68134.905.1040.1.20, находящ се в гр.•••, р-н •••, ул.•••, № •••, изграден в дворно място с идентификатор 68134.905.1040, съставляващо УПИ IV-1040 в кв.29 по регулационния план на м.Витоша ВЕЦ –Симеоново. Ищецът е изтъкнал придобиване правото на собственост върху дворно място в гр.•••, район •••, ул.•••, № •••, с идентификатор 68134.905.1040, съставляващо УПИ IV- 1040 в кв.29 по регулационния план на м.Витоша ВЕЦ –Симеоново с площ от 663кв.м. /по документ 700кв./ чрез договор за покупко-продажба от 21.12.2018 г., извършен с нотариален акт № 41, т. VІІ, дело 18327, рег.№ 1095/2018 г. на нотариус С. Т.. Твърдял е, че неговият праводател „Датекс“ ООД е придобил 1/10 идеална част от дворното място чрез договор за покупко-продажба от 1996 г. от М. М. и Й. Г., а останалата част чрез договор за доброволна делба от 11.04.1996 г. със същите. След като вече не били собственици, М. М. и Й. Г. учредили през 2007 г. право на строеж на „Комстрой - 94“ ЕООД, а на 11.12.2008 г. „Комстрой -94“ ЕООД продало на ответниците процесния апартамент. Сградата е въведена в експлоатация през 2016 г. Тези разпоредителни сделки са станали след като учредителите на правото на строеж са прехвърлили правото си на собственост и съответно не са можели да се разпореждат с права, които не притежават. От друга страна нито ищецът, нито неговият праводател „Датекс“ ООД не са учредявали право на строеж и съответно построената в дворното място сграда се придобива по приращение от собственика на земята. На това основание ищецът претендира да е придобил правото на собственост върху процесния апартамент като самостоятелен обект в сградата, построена в собствения му имот. В срока за отговор ответниците оспорват твърдяното от ищеца придобивно основание с възражения, че договорът, с който „Датекс“ ЕООД е прехвърлил на „Орхидея Пропъртис“ ЕООД дворното място, е недействителен като привиден (абсолютна симулация). Сочи се, че уговорената цена от 12376 лева е абсурдна както като размер, така и като начин на плащане: заплатена при подписване на предварителен договор от 20.12.1997 г., като такъв не е представен при изповядване на сделката, а към 1997 г. купувачът не е съществувал в правния мир – ищцовото дружество, купувач по договора, е вписано в Търговския регистър на 19.12.2018 г. Възражение за нищожност се поддържа и по отношение на договора за доброволна делба от 11.04.1996 г., вписан на 13.11.2018 г. Възражението за привидност на двата договора, освен с посочените доводи, се обосновава и с липсата на активност от страна на „Датекс“ ЕООД при поредицата разпоредителни сделки с дворното място и обекти от построената впоследствие сграда в него: 2007 г. - учредяване от М. М. и Й. Г. на право на строеж в полза на „Комстрой - 94“ ЕООД; в периода 2007-2013 г. – продажба от „Комстрой - 94“ ЕООД на 15 обекта в построената сграда; 2013 г. – апорт, извършен от „Комстрой - 94“ ЕООД в капитала на Г.В.М.М пропъртис“ ЕООД на единадесет обекта от сградата, както и апорт, извършен от М. М. и Й. Г., на пет обекта в капитала на „М.И.Пропъртис“ ЕООД; в периода 2014 г.-2016 г. – апорт на дворното място, извършен от М.И.Пропъртис“ ЕООД в капитала на „Графит 04“ ЕООД, както и продажба от последното дружество на седем обекта в сградата; 2017 г. – апорт от „Графит 04“ ЕООД на дворното място в капитала на „ГАЛГМ“ ЕООД. Излага се, че всички посочени дружества са свързани с първоначалните собственици М. М. и Й. Г., тъй като са еднолична собственост на М. М. или на сина на двамата В. Г.. Според ответниците изброените разпоредителни сделки с имота, осъществени от първоначалните собственици, сочат на извод за абсолютна симулация при сключване на договора за продажба, с който „Датекс“ ЕООД е прехвърлил на „Орхидея Пропъртис“ ЕООД правото на собственост върху дворното място, както и на договора за доброволна делба от 11.04.1996 г. Договорите са привидни, защото страните не са искали настъпване на последиците им – прехвърляне на правото на собственост. Ответниците твърдят, че са придобили правото на собственост върху процесния апартамент по силата на договор за продажба с „Комстрой - 94“ ЕООД, вписан преди договора за доброволна делба, с който ищецът твърди, че праводателят му „Датекс“ ЕООД е придобил правото на собственост. За да се произнесе по въззивната жалба, съставът на САС съобрази следното: Основателността на предявения установителен иск е предпоставена от установяване твърдените от ищеца правопораждащи факти, заявени в исковата молба: Придобиване от ищеца правото на собственост върху дворното място на валидно правно основание – действителен договор за продажба; непротивопоставимост на учреденото в полза на „Комстрой - 94“ ЕООД право на строеж в мястото; наличие на изградена в мястото сграда, в която е обособен като самостоятелен обект процесният апартамент; липса на обстоятелства, оборващи презумпцията на чл.92 от ЗС по отношение на сградата. От фактическа страна пред първата инстанция не се спори и се установява от приетите по делото доказателства, че към 1996 г. М. Г. М. и Й. В. Г. са били собственици на дворно място, съставляващо имот пл.№ 1040 в м.Зоопарк по плана на гр.София, с площ от 700 кв.м. по плана на гр.София. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.1996 г., извършен с нотариален акт № 176, том XXXIV, дело № 6889/1996 г. на нотариус Д.Т., І – ви нотариус при Софийски нотариат при СРС М. М. и съпругата му Й. Г. са продали на „Датекс“ ООД 1/10 идеална част от същия недвижим имот, индивидуализиран като дворно място в гр. София, съставляващо имот с пл. номер 1040 по плана на гр. София, м. Зоопарк, цялото с площ от 700 кв.м., за сумата от 10 710 лв. Актът е вписан на 11.04.1996 г. На същата дата между „Датекс“ ООД, М. М. и Й. Г. е сключен в писмена форма договор за доброволна делба на недвижим имот от 11.04.1996 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 75575 с Акт № 285, том XII, дело № 54864, имотна партида № 586450 на 13.11.2018 г. С договора за доброволна делба М. М. и съпругата му Й. Г. като собственици на 9/10 идеални части и Н. Б. И. – управител на „Датекс“ ООД, са постигнали съгласие за прекратяване на съсобствеността и възлагане на имота в дял на “Датекс“ООД, който става изключителен собственик на процесния имот срещу платена цена на другите съсобственици. С договор от 07.11.2007 г. за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строителство, извършен нотариален акт № 92, том V, рег. № 7219, н.д. 847/2007 г., М. Г. М. и Й. В. Г. като собственици на земята са учредили върху същия имот, индивидуализиран като УПИ ІV -1040 в кв.29 по плана на гр.София, м.“Витоша ВЕЦ- Симеоново“ с площ по документ от 700 кв.м., по скица 652 кв.м., в полза на „Комстрой 94“ ЕООД, представлявано от М. М. безсрочно право на строеж за изграждане на жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна и два магазина, съгласно разрешение за строеж № 372/09.10.2006 г., състояща се от сутерен, пет етажа, подпокривен етаж и кула, със застроена площ на сградата от 337, 45 кв.м. и РЗП от 2317, 62 кв.м., с изключение на обекти, за които учредителите изрично са си запазили изрично право на строеж върху точно посочени обекти, срещу задължение на приобретателя – изпълнител да построи лично или чрез трето лице посочените обекти и поеме разходите по тяхното проектиране и строителство. Сградата е построена и въведена в експлоатация. Въпросът за датата, на която е достигнат етапът „груб строеж“, е спорен и пред настоящата инстанция. Законната дефиниция на понятието “груб строеж” е дадено в § 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби от ЗУТ, съгласно което това е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. Дотогава строежът представлява незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост и правото на строеж все още не е упражнено. Съгласно ТР № 1/2011 от 04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС упражняване право на строеж означа сградата да бъде построена до етап груб строеж. От това следва, че правото на строеж се погасява по давност, ако притежателят му в рамките на 5 години не построи сградата до етап на груб строеж. Предвид твърденията в исковата молба, че правото на строеж в полза на „Комстрой 94“ ЕООД е учредено от несобственици, настоящият състав намира, че въпросът дали правото на строеж е реализирано в 5-годишния срок не е относим към спора, доколкото искът е положителен установителен за установяване правото на собственост на ищеца върху апартамента, за който ответниците се легитимират като собственици. Независимо от изложеното, приетите писмени доказателства установяват обстоятелството, че сградата е била построена до „груб строеж“ към 10.10.2008 г. (Окончателен доклад съгласно чл.168, ал.6 от ЗУТ, в т.3.13 е отбелязано съставяне на акт образец №14 за приемане на конструкцията без хидроизолационни работи по покрива от 01.03.2009 г.; констативен протокол от 10.11.2008 г., съставен на основание чл.181, ал.2 от ЗУТ и вх. № АБ 70/10/03.09.2008год. по искане на М. М., в който се сочи, че сградата е изпълнена в груб строеж, частично монтиран ПВЦ дограма, изпълнени са ел.инсталации и ВиК инсталации, частично са изпълнени ОВ инсталации, с вътрешна мазилка, без външни мазилки). По този въпрос съдът препраща към изводите, направени в първоинстанционното решение, по реда на чл.272 от ГПК. С договор за продажба от 11.12.2008 г. „Комстрой – 94“ ЕООД продало на наследодателя на ответниците А. Л. Г. процесния апартамент № 20 в сградата. За да се прецени основателността на предявения иск, на първо място следва да се обсъди дали предмет на договора от 21.12.2018 г., извършен с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 41, том VII, дело 18327, peг. № 1095/2018 г. на нотариус Т., с който „Датекс“ ООД е прехвърлило на „Орхидея Пропъртис“ ЕООД правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор № 68134.905.1040, е и сградата, построена в него. От отговора на този въпрос ще зависи дали е относимо защитното правоизключващо възражение за нищожност на договора като привиден, сключен при абсолютна симулация. Договорите, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, съдържат подробно описание на тези имоти с всичките им индивидуализиращи белези – вид на имота, местонахождение, означение по кадастралната карта /или друг план/, площ, съседи и др. В определени случаи може да възникне съмнение за действителния предмет на договора. Най- често това са случаите, при които се прехвърля право на собственост върху застроен имот, без в договора изрично да е посочено, че заедно със земята се прехвърля и съществуващата върху нея сграда. В тези случаи в съдебната практика е изразено разбирането, че щом като продавачът не е изключил изрично от продажбата сградите, които се намират в прехвърляния имот, те също са предмет на прехвърлителната сделка – решение № 756/17.03.2070 г. по гр. д. № 133/1970 г. на ВС, І ГО; решение № 529/09.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, І ГО и др. Същевременно в последното решение е направена уговорката, че във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване на нотариалния акт по реда на чл.20 ЗЗД. Възражението във въззивната жалба относно тълкуването на договорите е неоснователно. Законът задължава страните и съда винаги да тълкуват договорите съобразно посочените в чл.20 от ЗЗД критерии, а не само когато са неясни или двусмисленни. Необходимостта от тълкуване на договора е разгледана в решение № 370 от 06.07.2009 г. по гр. д. № 994/2008 г. на ВКС, І ГО, в което е прието, че когато в договора няма изрична уговорка за запазване на собствеността върху сградата, но от обстоятелствата по делото следва, че тя не е била предмет на договаряне, нито изрично, нито по подразбиране чрез включване на стойността и в уговорената цена на имота, презумпцията на чл.92 ЗС следва да се счита оборена. Същевременно в други решения на ВКС са дадени насоки за начина на тълкуване на договорите за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот. Така в решение № 1/24.07.2010 г. по гр. д. № 777/10 г. на ВКС, І ГО е прието, че тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключване на договора, както и според обкръжаващите сключването на договора факти, други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля. Сходни са и мотивите в решение № 349 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 453/2010 г. на ВКС, І ГО - действителната обща воля на страните следва да бъде търсена с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението им към момента на сключване на договора. В конкретния случай фактите от значение за установяване действителната воля на страните при сключването на договора от 21.12.2018 г., извършен с нотариален акт № 41, т. VІІ, дело 18327, рег.№ 1095/2018 г. на нотариус С. Т., са следните: с договора „Датекс“ ООД, чрез пълномощника си Г. М. Г., е продало на ищеца „Орхидея Пропъртис“ ЕООД поземлен имот с идентификатор 68134.905.1040 с площ от 663 кв.м., а по документ за собственост от 700 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, за цена в размер на 12 376 лв., която съгласно изявленията на страните „продавачът е получил изцяло от купувача преди подписването на настоящия договор, при подписването на предварителен договор от 20.12.1997 г. „Датекс“ ООД е придобило правото на собственост върху поземления имот с два договора от 11.04.1996 г. за покупка на 1/10 идеална част и за доброволна делба, при която получава собствеността на 9/10 идеални части. Вторият договор не е вписан при сключването му, а на 13.11.2018 г. Цитираният в нотариален акт № 41 от 21.12.2018 г. предварителен договор от 20.12.1997 г. е сключен между „Датекс“ ООД като продавач и М. Г. като купувач. С него те са постигнали съгласие за сключване на окончателен договор за прехвърляне на Г. собствеността на процесното дворно място срещу продажна цена от 12 376 000 лева, изплатена напълно и в брой към подписването му. Със споразумение от 21.12.2018 г., сключено между „Орхидея Пропъртис“ ЕООД, М. Г. и „Графит 04“ ЕООД по повод обсъждания договор, „Орхидея Пропъртис“ ЕООД е заявило, че дължи на М. Г. сума в размер на 12 376 лева, представляваща продажна цена по посочения договор за продажба от 2018 г., която М. Г. е платил на „Датекс“ ООД по предварителен договор от 20.12.1997 г. за дворното място, предмет на двата договора. „Орхидея Пропъртис“ ЕООД се е задължило да заплати на М. Г. посочената сума в едномесечен срок след приключване на съдебните дела и предаване владението на всички изградени в дворното място самостоятелни обекти, държани от трети лица вследствие разпореждания от М. М. и Й. Г. с права, които не притежават. Уговорено е след като получи владението на всички изградени в дворното място самостоятелни обекти, държани от трети лица, „Орхидея Пропъртис“ ЕООД да заплати на „Графит 04“ ЕООД дължимите суми по повод изграждането на сградата, които ще бъдат допълнително изчислени. Посочената в договора продажна цена, освен че на практика не е платена от купувача, е около два пъти от данъчната оценка на дворното място- 23656, 50 лева. В пълномощното, с което е учредена представителна власт в полза на М. М. и Г. М. за извършване на продажбата от името на дружеството, е предоставена власт за разпореждане само с поземления имот. В този смисъл е и решението на Общото събрание на дружеството продавач. Всичко изложено обосновава извод, че и продавачът, и купувачът са считали, че с договора се прехвърля само правото на собственост върху дворното място без сградата в него. Продажната цена е формирана от цената, заплатена от М. М. по предварителния договор от 1997 г. с предмет само дворното място: към този момент сградата в него не е съществувала. Продавачът не е взимал решение за продажба на сградата, нито за прехвърляне правото на собственост върху подобренията и приращенията в дворното място; не е упълномощавал Г. М. за такова разпореждане. По делото няма нито едно доказателство, сочещо на извод, че „Датекс“ ООД се е считало за собственик на сградата в поземления имот, придобивайки я по приращение. В нито един момент от изграждането на сградата „Датекс“ ООД не е извършил разпореждане с обектите в нея. От друга страна купувачът по разглеждания договор се е задължил в споразумението от 21.12.2018 г. да заплати на „Графит 04“ ЕООД допълнително дължимите суми по повод изграждането на сградата, следователно не е считал, че придобива права върху сградата от „Датекс“ ООД. Извън изложеното, предварителният договор от 1997 г. между „Датекс“ ООД и М. М. и разпорежданията, които последният е извършил с имота лично и чрез притежаваните и управлявани от него търговски дружества, сочат, че в отношенията между „Датекс“ ООД и М. М. собственик на поземления имот и сградата в него е именно последният. Ето защо ищцовото дружество, черпещо права от договора с „Датекс“ ООД, не може да ги противопостави на ответниците, черпещи права от договорите, с които М. М. е учредил право на строеж в полза на притежаваното от него дружество „Комстрой - 94“ ЕООД, а последното се е разпоредило в полза на ответниците с процесния апартамент. В обобщение съдът приема, че „Орхидея пропъртис“ ЕООД не е придобило права върху сградата, построена в поземления имот, тъй като предмет на договора от 21.12.2018 г. е бил само поземленият имот без сградата в него. Презумпцията на чл.92 от ЗС следва да се счита за оборена. Не се е осъществило придобивното основание, от което ищецът претендира права върху процесния апартамент. С оглед на това разрешение съдът не следва да се произнася по направеното от ответниците възражение за абсолютна симулация при сключване на договора от 21.12.2018 г., сключен между „Датекс“ ООД като продавач и „Орхидея пропъртис“ ЕООД - купувач, и на договора от 11.04.1996 г., сключен между М. М. и Й. Г. като продавачи и „Датекс“ ООД като купувач. За пълнота ще се посочи, че липсват доказателства за абсолютна симулация при сключване на договора от 11.04.1996 г. При абсолютната симулация на договор за покупко-продажба във вътрешните отношения между съконтрахентите прехвърлителят остава собственик на вещта, а приобретателят не придобива права и не дължи заплащане на цена; страните осъществяват външно фактическия състав на договора, за да създадат привидност пред третите лица, че са обвързани от него, но са съгласни, че във вътрешните им отношения остават необвързани. Приетите косвени доказателства не обосновават единствено възможен извод за липса на воля у страните по договора за продажба от 11.04.1996 г. правото на собственост върху 1/10 идеална част от дворното място да се придобие от „Датекс“ ООД. При договора от 21.12.2018 г. данните са за персонална симулация относно продавача предвид изложеното, че в отношенията между „Датекс“ ООД и М. М. собственик на поземления имот и сградата в него е М. М.. Последното не се отразява на извода, че ищецът не е придобил права върху сградата и обектите в нея, включително и процесния апартамент. Това е така, защото ако се приеме наличието на персонална симулация на страната на продавача, при която действителният продавач е не „Датекс“ ООД, а М. М. (по силата на вътрешните отношения, установени чрез предварителния договор от 20.12.1997 г.), договорът от 21.12.2018 г., от който ищецът черпи права, ще е нищожен като симулативен, а прикритият договор с продавач М. М., ако е действителен, не би могъл да прехвърли права върху сградата, защото тя е построена въз основа на отстъпено от М. М. и Й. Г. право на строеж в полза на притежаваното от М. дружество „Комстрой - 94“ ЕООД, праводател на ответниците. Горните доводи не са решаващи за крайния изход на спора, а се излагат за пълнота в отговор на възраженията на ответниците по иска. В допълнение съдът споделя изводите в обжалваното решение относно непротивопоставимостта на придобивното основание на ищеца за 9/10 идеални части от имота предвид защитното действие на вписването, като препраща по реда на чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Оплакванията във въззивната жалба срещу тези изводи са неоснователни – в случая е налице именно конкуренция между лица, договаряли с един и същ праводател – М. М. и Й. Г., които са учредили право на строеж върху мястото в полза на Комстрой - 94“ ЕООД, праводателя на ответниците. Договорът за делба, по силата на който праводателят на ищеца е придобил от М. М. и Й. Г. право на собственост върху 9/10 идеални части от имота, е вписан преди договора за учредяване право на строеж и именно затова не може да се противопостави на ответниците, които черпят права от суперфициара. Поредността на вписването от същите прехвърлители, респективно техните правоприемници по деривативните придобивни основания, е в основата на непротивопоставимостта, при което по-късно вписаният акт на разпореждане със същите права не поражда вещноправни последици - чл. 113 ЗС. По изложените съображения съдът приема, че ищецът не е придобил права върху процесния апартамент. Правилно предявеният иск е отхвърлен с обжалваното решение. Изводите на двете инстанции за неоснователност на положителния установителен иск за собственост по чл.124 ГПК съвпадат, поради което обжалваното решение следва да се потвърди. Водим от горното, Софийският апелативен съд