Решение № 40 от 18.3.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 516/2023 г.

Производството е по глава ХХІ от НПК. Делото е било образувано във връзка с въззивна жалба на адв. М. Р. в качеството му на защитник на подс. С. Д. А., срещу присъда № 37 от 06.07.2023 г., постановена по НОХД № 516/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, наказателно отделение. С посочения съдебен акт подс. С. Д. А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54 НК – две години лишаване от свобода. Изпълнението на това наказание е било отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, след влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от началото на изпълнение на това наказание. Присъдата се обжалва с оплаквания за незаконосъобразност, небоснованост и постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения. От въззивния съд се иска да отмени акта на първата инстанция и постановяване на нова оправдателна присъда. В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение намира, че авторството на деянието, вменено на подсъдимия е било безспорно установено. Счита, че с действията си подсъдимият като водач на превозно средство виновно е нарушил правилото за движение по пътищата, което му е било вменено, като по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия. Наложеното на подсъдимия наказание намира за съответно на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Сочи, че правилно първият съд е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна пледира, че правилно първият съд е акцентирал върху обстоятелството, че подсъдимият има регистрирани множество нарушения на правилата по ЗДвП като водач на МПС. Моли присъдата на първия съд да бъде изцяло потвърдена. В хода на съдебните прения адв. М. Р., в качеството му на защитник на подс. С. Д. А. оспорва причинната връзка на вмененото нарушение по ЗДвП с вредоносния резултат. Намира, че размерът на наказанието е несправедливо определен и несъобразен с обстоятелството, че тежкият противоправен резултат е следствие от непредпазливо престъпление, а личната обществена опасност на подсъдимия не е висока. Моли въззивния съд А. да бъде оправдан по обвинението, при съобразяване на заключенията на назначените по делото съдебно-медицински експертизи, които не изключват възможността инцидентът да е настъпил в следствие на болестно обусловено некотролируемо заспиване на водача. При условията на алтернативност, моли делото да се върне за ново разглеждане на първия съд или наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК предвид продължителността на разглеждането му. Подсъдимият поддържа изцяло заявеното от неговия защитник. В последната си дума изразява съжаление за тежкия престъпен резултат, като моли съда да бъде оправдан по обвинението. Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид постъпилите жалби и съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК на законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт в пределите на компетентността си, намери жалбата на подсъдимия за неоснователна. Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното следствие и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав на въззивния съд възприема фактическата обстановка, възприета и от първия съд, при която се установява извършването на деянието, участието на подсъдимия, механизма на осъществяване на деянието, причините за това, личността на подсъдимия, субективната страна на престъплението, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които то е било извършено в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, както следва: С. Д. А. бил правоспособен водач на МПС, категория „В“ от 1990 г. (в този смисъл е справката за нарушител/водач, издадена на негово име на 04.10.2019 г. от ОД на МВР – •, л. 103 – л. 104, т. 1 от досъд. пр.). Той притежавал лек автомобил марка „•“ с рег. № •, с автоматична скоростна кутия (л. 102, т. 1 от досъд. пр.). Живеел на съпружески начала със С. Д. Т., която имала сестра близначка – И. Д. Т.. Сестрата на С. – И. била омъжена за Г. И. В., с когото имали двама сина – К. Г. В. (роден на 27.06.2007 г.) и Д. Г. В. (роден на 03.10.2012 г.). Подсъдимият А. и С. Т. често вземали със себе си К. и Д., когато ходели на почивка, тъй като семействата били много близки. Така станало и на 08.09.2019 г., когато около 11.30 часа подсъдимият А., С. Т. и племенниците й К. и Д. отпътували от • към • с управлявания от подсъдимия А. лек автомобил марка „•“, рег. № •. На предната дясна седалка в превозното средство пътувала С. Т., а децата били настанени на задната седалка – К. отляво (зад шофьора), а Д. – отдясно, на детско столче. Всички били с поставени обезопасителни колани. По пътя спрели в • да заредят газ, а във • - за кафе и сладолед за децата. Продължили през •. По пътя С.Т. поиграла с племенниците си на различни игри, след което тя и децата заспали. Според подсъдимия А., това се случило около средата на прохода. След преминаване на •, управляваният от подсъдимия А. лек автомобил продължил да се движи от изток на запад по първокласен път I-6, който бил с две ленти за движение, разделени с единична непрекъсната линия – М1. Южната била с широчина 3, 7 м., а северната – 3, 75 м. Участъкът в км. 341+500 бил прав и равнинен и се намирал в землището на гр. •, обл. •. Пътното платно било сухо, покрито с гладък дребнозърнест асфалт, без неравности. Денят бил ясен, топъл и слънчев. Следобед около 15.30 ч. А. управлявал автомобила си с около 89 км./ч. в северната лента за движение. Всички пътници в него спели, радиото работело, а климатикът поддържал температура 24-25 градуса. Подсъдимият А. също заспал и загубил контрол над системите за управление на автомобила, в резултат на което без обективна причина превозното средство плавно започнало да променя траекторията си на движението. Лекият автомобил напуснал северната лента (по която се движел), минал през южната лента и южния банкет, като се движел равнозакъснително. Така, движейки се под много малък ъгъл, за около 4-5 секунди автомобилът изминал 107 м. с променена траектория (39 м. по южния банкет), като скоростта му от 89 км/ч. намаляла на 72, 4 км/ч. С тази скорост автомобилът достигнал до железобетонните колони на железопътния надлез, които се намирали от двете страни на пътя, до банкета. Там бил реализиран първият удар на лекия автомобил – неговата лява средна странична част (в областта на средната колона на лекия автомобил с последващи контакти в областта на задната лява врата, заден ляв калник и задно ляво окачване) влязла в контакт със североизточната част на първата колона на надлеза (по посоката на движенето на лекия автомобил). Този удар бил по своя характер страничен – кос. Тъй като настъпил с малка контактна повърхност, същият бил и приплъзващ. В момента на удара надлъжната ос на лекия автомобил била разположена леко косо вдясно спрямо надлъжната ос на платното за движение, като предната част на автомобила била насочена леко в посока северозапад. При този удар настъпили травматичните увреждания на К. В. – съчетана тежка открита черепномозъчна, гръдна и коремна травма (разрушаване на главата с липси на нейни анатомични структури; счупване на ребра лявостранно с кръвонасядане; разкъсване на сърцето и околосърцевата торбичка; контузия и разкъсване на белия дроб; кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина; счупване на двете ключици; разкъсване на черния дроб, слезката с кръвоизлив в корема), открито счупване на лявата мишнична кост с разрушаване на лявата мишница, както и множество охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по лицето, шията, тялото и крайниците. Разрушаването на главата е несъвместимо с живота грубо анатомично увреждане, вследствие на което мигновено и неизбежно настъпила смъртта на К. В.. След първоначалния удар, под въздействието на резултатните сили и моменти, автомобилът ротирал около вертикалната ос на масовия си център в посока обратна на часовниковата стрелка и след като масовият му център изминал около 4, 8 м., на 72, 9 м. западно от ориентира и на 3, 2 м. южно от южния край на платното за движение настъпил вторичен удар. Той бил между предната лява част на лекия автомобил и североизточната страна на третата железобетонна колона на надлеза. След вторичния удар лекият автомобил, движейки се транслационно-ротационно и след като масовият му център изминал около 17 м. в източна посока, спрял напречно на пътното платно, с предна част в южната лента за движение, обърната към описаните по-горе колони на надлеза. В това местоположение лекият автомобил бил фиксиран впоследствие и в огледния протокол и фотоалбума към него (съответно, л. 26– л. 27 и л. 28 – л. 39, т. 1 от досъд. пр.). В резултат на ударите в колоните на лекия автомобил и завъртането му, С. Т. и подсъдимият А. се събудили и се спогледали. Според А., от този момент започват и неговите спомени за пътнотранспортното произшествие (тъй като и той бил заспал преди това). С. Т. се обърнала към децата на задната седалка и видяла, че К. В., който седял зад А., е с травми, несъвместими с живота. По изражението й подсъдимият разбрал, че с К. се е случило нещо фатално. Обърнал се и видял, че Д. В. (който седял зад С. Т.) е добре. По същото време М. Д. Д. пътувал с личния си автомобил по същия път от гр. • към гр. •, в посока от запад на изток. При приближаване на надлеза имал достатъчна видимост, тъй като пред него нямало други автомобили. Преди да достигне надлеза Д. видял, че под него има облак прах, което го накарало рязко да намали скоростта на автомобила си и да спре на около стотина метра преди него (надлеза). Непосредствено след това зад автомобила на М. Д. Д. спрял с автомобила си и М. К. К.. Д. и К. се приближили към катастрофиралото превозно средство на подсъдимия А. и видели, че то е напречно на пътя и в близост няма друго превозно средство. Двамата помогнали с каквото могат и се обадили на тел. 112, за да съобщят за случая. Съгласно справка № 10584р-2061/01.10.2019 г. на Дирекция „Национална система 112”, „Районен център 112” – • и приложения към него 1 бр. CD, освен свидетелите Д. и К., на тел. 112 се обадили и други хора (л. 116, т. 1 от досъд. пр.). Сред тях била и Р. Ж. Д., която пътувала със семейството си от • към • (в посока от запад на изток). Автомобилът, в който се придвижвала Д., бил вторият или третият спрял на пътя, препречен от автомобила на подсъдимия А.. Д. видяла до катастрофиралия автомобил мъж, който бил клекнал, с ръце на главата (подсъдимият А.). В същото време към спрелите автомобили се приближила жена, която треперела, с дете на ръце (С. Т. с Д. В.), която спрелите качили в първия автомобил. Д. занесла на детето вафла и го заговорила, като се опитала да го успокои, защото то много плачело. В това време дошли екипи на полицията, пожарната и „Бърза помощ”. На място пристигнали и свидетелите Д. В. И. и И. К. М. (към онзи момент, съответно, инспектор пътен контрол и старши полицай в Участък – •, към РУ – •). И. и М. тествали подсъдимия А. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ № ARBB-0072, което отчело 0, 00 промила съдържание алкохол в кръвта. Подсъдимият А., С. Т. и Д. В. били откарани във ФСМП –•. Там подсъдимият бил тестван и за наркотици, като пробата му била отрицателна. Резултатите от тестовете за употреба на алкохол и наркотици били нанесени в констативен протокол за ПТП с пострадали лица № •. (л. 105 – л. 106, стр. 2, т. 1 от досъд. пр.). На подсъдимия А. бил съставен АУАН с бланков №• г. (л. 110, т. 1 от досъд. пр.). Той го подписал с особено мнение, тъй като в него като причина за ПТП било отразено, че се е движел с несъобразена скорост. АУАН с бланков №• г. бил връчен на А. от полицейските органи във •, което е видно от преписката между РУ–• и Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – • (приложена на л. 129– л. 136 от делото на ОС). Съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 193/2019 г. от 09.09.2019 г. (л. 61 – л. 64, т. 1 от додсъд. пр.), при огледа и аутопсията на К. Г. В. на 12 г. е установено следното: Съчетана тежка открита черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма при автозлополука. Разрушаване на главата с липси на нейни анатомични структури. Счупване на ребра лявостранно с кръвонасядане. Разкъсване на сърцето и околосърцевата торбичка. Контузия и разкъсване на белия дроб. Кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина. Счупване на двете ключици. Разкъсване на черния дроб, слезката с кръвоизлив в корема. Открито счупване на лявата мишнична кост с разрушаване на лявата мишница. Множество охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по лицето, шията, тялото и крайниците. Смъртта е настъпила вследствие несъвместими с живота груби анатомични увреждания – разрушаване на главата. Механизмът на причиняване е високо енергийно действие на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия, условие за каквото има в купето на лек автомобил при удар в препятствие. Всички увреждания са прижизнени. Смъртта е настъпила бързо, мигновено. Била е неизбежна. Във връзка със заключението на автотехническата експертиза от 20.09.2020 г. (л. 114 – л. 128, т. 2 от досъд. пр.), е била изготвена мащабна скица на произшествието спрямо елементите на пътното платно, приложена към експертизата. Според експертизата първоначалният удар е настъпил на около 66, 3 м. западно от ориентира и на 3, 2 м южно от южния край на платното за движение (на южния банкет) в първата железобетонна колона на надлеза по посоката на движение на лекия автомобил. Вторичният удар е настъпил на около 72, 9 м западно и 3, 2 м южно от южния край на платното за движение, в третата железобетонна колона на същия надлез. Скоростта на движение на процесния лек автомобил е възлизала непосредствено преди настъпването на произшествието на 24, 8 м/сек. = 89 км/ч. Към момента на първоначалния удар скоростта е била 20, 1 м/сек. = 72, 4 км/ч., а към момента на вторичния удар е била 13, 7 м/сек. = 49 км/ч. Тъй като в случая произшествието е настъпило самостоятелно и по субективни причини, следва да се приеме, че от техническа гледна точка водачът е имал възможност да предотврати неговото настъпване. Определената скорост на движение 89 км/ч. не е надвишавала максимално разрешената за конкретния пътен участък от 90 км/ч. съобразно категорията на МПС. При посочените пътни условия, на 08.09.2019 г., около 15.30 ч., по първокласен път – ПП-1-6, в посока към гр. •, със скорост 89 км/ч. се е движил лек автомобил „•“, с peг. № •, управляван от А.. В зоната на км. 341+500, в землището на гр. •, на повече от 30 м. източно от ориентира, водачът загубил контрол върху управлението и на около 27 м. западно от ориентира навлязъл в южния банкет, където на 66, 3 м. западно от ориентира и на 3, 2 м. южно от южния край на платното за движение настъпил удар със скорост 72, 4 км/ч. в първата колона на железопътния надлез. Първоначалният удар бил реализиран с лява средна странична част на лекия автомобил в областта на средната колона на лекия автомобил с последващи контакти в областта на задната лява врата, заден ляв калник и задно ляво окачване, което определя удара като страничен – кос. Тъй като същият настъпил с малка контактна повърхност, следва да се приеме и за приплъзващ. За да се реализира такъв по характер удар, би следвало в момента на удара надлъжната ос на лекия автомобил да е била разположена леко косо вдясно спрямо надлъжната ос на платното за движение, с предна част насочена леко в посока северозапад. Към този момент са настъпили травматичните увреждания по тялото на К. В.. След така описания първоначален удар, под въздействието на резултатните сили и моменти, автомобилът е ротирал около вертикалната ос на масовия си център в посока обратна на часовниковата стрелка и след като масовия му център е изминал около 4, 8 м. на 72, 9 м. западно от ориентира и на 3, 2 м. южно от южния край на платното за движение, бил реализиран вторичен удар с предна лява част на лекия автомобил в североизточната страна на третата железобетонна колона на надлеза. След така настъпилия вторичен удар процесният лек автомобил, движейки се транслационноротационно и след като масовият му център изминал около 17 м., се е установил на местоположението, в което бил фиксиран в огледния протокол. Липсват технически данни и свидетелски показания за други участници в произшествието. Автомобилът катастрофирал самостоятелно. Пострадалият К. В. е ползвал предпазен колан. Според експерта инж. Н., на около 107 м. преди мястото на удара, както е посочено на л. 9 от заключението, автомобилът започнал да променя траекторията си от северна лента, като се е насочил през южната лента до мястото на първия удар. Така автомобилът плавно променил траекторията на движението си, като изминал тези 107 м. (39 м. по южния банкет) под много малък ъгъл, за около 4-5 секунди. Автомобилът намалявал скоростта си посредством двигателя, когато водачът отпуснал газта. В случая автомобилът продължил движението си равнозакъснително и така от 89 км/ч. е стигнал до първата колона, в която се е ударил със скорост от 72, 4 км/ч. Експертът инж. Н. е бил категоричен, че от техническа гледна точка и от описаното в протокола за оглед на местопроизшествие няма данни за рязка промяна на траекторията на движение на автомобила чрез задействане на кормилната му система или на спирачната му система. Този извод се подкрепя и от следите, наслоени от автомобила при напускането на платното за движение и навлизането в южния банкет, както и от характера на първоначалния удар, който не е централен, в предната част, а е страничен и приплъзващ. От техническа гледна точка причината за ПТП е загубата на контрол върху автомобила, излизане в южния пътен банкет и последвалия първичен удар. На л. 11 от заключението е било посочено и какви биха могли да са причините за това (преумора, заспиване на водача, здравословни проблеми и др.). В хода на наказателното производство за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед спецификата на случая – на какво се дължи загубата на контрол върху лекия автомобил от страна на подсъдимия А., са били назначени общо четири съдебномедицински експертизи – две на досъдебната фаза и две в хода на съдебното следствие, проведено пред първия съд. Това е било сторено, тъй като след пътнотранспортното произшествие подсъдимият А. е представил медицински документи, че страда от обструктивна сънна апнея, за която не е знаел към 08.09.2019 г. По настояване на защитата, първият съд е призовал и разпитал и експертите, изготвили първата съдебно-медицинска експертиза на досъдебното производство относно здравословното състояние на А. – доц. д-р М. М. Г. и д-р Д. Д. М., които не са били включени в списъка за призоваване към обвинителния акт. В хода на съдебното следствие пред Окръжен съд - Стара Загора, са били разпитани всички експерти, изготвили четирите съдебномедицински експертизи (съдебномедицинска експертиза по писмени данни от 02.02.2021 г., представена от доц. д-р М. М. Г. със специалност съдебен лекар и д-р Д. Д. М. със специалност пулмологолия, приложена на л. 91 – л. 99, т. 2 от досъд. пр.; тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни, изготвена от д- р Х. М. М. (пулмолог), д-р А. С. Н. (интернист и хематолог) и д-р Р. Т. Х. (съдебен лекар), приложена на л. 103 – л. 106, т. 2 от досъд. пр.; повторна тройна съдебномедицинска експертиза № 32/2022 от 02.03.2023 г., изготвена от д-р К. Г. Ш.и (невролог), д-р В. С. Б. (пулмолог) и д-р Е. Н. Б. (съдебен лекар), приложена на л. 257 – л. 273 от делото на ОС; повторна тройна съдебномедицинска експертиза вх. № 8148/28.06.2023 г., изготвена от доц. д- р М. М. М. (невролог), д-р Д. Г. Т. (невролог) и д-р П. М. Ч. (пулмолог), приложена на л. 328 – л. 355 от делото на ОС). Основните въпроси, поставени на експертите са били дали към 08.09.2019 г. и към момента на изготвяне на заключенията подсъдимият А. е страдал от сънна апнея; какви са характеристиките и клиничните изяви на заболяването, свързано ли е с моментно заспиване; ако да – за какъв период от време са тези цикли и през този период А. можел ли е да извършва волеви действия; ако подсъдимият А. страда от сънна апнея, в каква форма и степен и от кога датира заболяването му; в причинна връзка ли са действията на подсъдимия А., като водач на МПС, на 08.09.2019 г. и заболяването му, ако има данни за такова. Заключенията на посочените съдебномедицински експертизи (първоначална по писмени данни, тройна по писмени данни и две повторни тройни експертизи, назначени и изслушани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд) са дали сходни отговори на основните въпроси, свързани с пътнотранспортното произшествие на 08.09.2019 г. Всички експерти са били единодушни, че е възможно към датата на деянието подсъдимият А. да е страдал от сънна апнея, от каквато страда и понастоящем. Правилно първият съд е отбелязал, че различията в отговорите на експертите засягат степента на сънната апнея към 08.09.2019 г. и доколко това заболяване има причинна връзка с поведението на подсъдимия А. като водач на МПС на 08.09.2019 г. Т. е. – дали и доколко сънната апнея, от която е страдал към онзи момент подсъдимият А. (без да знае за това), може да е причина за заспиването му на волана. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от НПК, заключението на експерта не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство, а според чл. 154, ал. 2 от НПК, когато не е съгласен със заключението на експерта, съответният орган е длъжен да се мотивира. Вземайки предвид състава (като численост, квалификация и специализация в областта на сомнологията), многобройните специфични изследвания, проведени в Медицински център „•”, гр. •, специализиран именно в диагностиката, лечението и профилактиката на белодробни болести и нарушения на съня, първият съд е поставил в основата на изводите си посоченото четвърто по ред заключение с подекспертен подсъдимият по делото. С основание е посочил, че визираните изследвания в своята цялост не са били провеждани при изготвянето на предходните три експертизи. Освен това, правилно е акцентирал върху изчерпателното и подробно излагане на отговорите на поставените въпроси и задачи, както и подробното обсъждане на всички събрани по делото доказателства. При тази мотивировка, настоящата инстанция намира, че окръжният съд е имал основание да възприеме именно заключението на повторната тройна съдебно- медицинската експертиза вх. № 8148/28.06.2023 г., изготвена от доц. д-р М. М. (невролог), д-р Д. Т. (невролог) и д-р П. Ч. (пулмолог). Това заключение е било съобразено с всички събрани доказателства в хода на наказателното производство по делото, а направените специфични изследвания са били детайлно анализирани и експертните изводи са били подробно обосновани. Видно от заключението на повторната тройна съдебномедицинската експертиза вх. № 8148/28.06.2023 г., изготвена от доц. д-р М. М. (невролог), д-р Д. Т. (невролог) и д-р П. Ч. (пулмолог), приложена на л. 328 – л. 355 от делото на ОС, във връзка с резултатите от проведената полисомнография на 10.06.2023 г., вещите лица намират, че С. Д. А. страда от средно-тежка форма на обструктивна сънна апнея към момента на освидетелстването си. На база ретроспективния анализ на проведените след инцидента с ПТП на 08.09.2019 г. изследвания на дишането по време на сън (на 08.10.2019 г. с АХИ 7/час, на 07.01.2020 г. с АХИ – 15/час, на 27.07.2020 г. с АХИ 22/час) и на съня като цяло (амбулаторна полисомнография на 30.01.2023 с АХИ 18.8/час, лабораторна полисомнография на 10.06.2023 г. с RDI – 16.5/час), както и на база характера на болестта обструктивна сънна апнея, експертите са счели, че е възможно и вероятно подсъдимият А. да е страдал от тази болест и към момента на инцидента на 08.09.2019 г. Спекулации относно тежестта й, обаче, както и ефектът й върху качеството на съня и тонуса му през деня не могат да се направят е висока степен на вероятност, предвид разликата в две важни за сънната апнея обстоятелства – възрастта и теглото на подекспретния, които са се увеличили към момента на освидетелстването му спрямо момента на инцидента. Сънната апнея като болест тенденциозно се влошава с напредване на възрастта и с наддаването на тегло. По отношение и на двата фактора А. има риск от влошаване към 2023 г. спрямо 2019 г., тъй като тогава е бил на 47 години и е тежал приблизително 82 кг., по данни от полиграфското му изследване от 07.01.2020 г., а към момента на освидетелстването си по повод четвъртата по ред съдебно-медицинска експертиза, е бил на 50 години и е тежал 94 кг. Тази промяна, обаче, по-скоро говори в полза на по-лека апнея и по-добро качество на съня, свързано е тази апнея към момента на инцидента спрямо тези, които са се установили с изследванията към момента на изготвяне на четвъртата експертиза. Сънливостта като симптом на обструктивната сънна апнея не се проявява в правопропорционална зависимост от тежестта й, т. е. може да има лека апнея с тежка сънливост и тежка апнея с лека сънливост. В този смисъл предположението, че сънната апнея към 08.09.2019 г. при А. е била по-лека заради това, че е бил по-млад и по-лек, не означава директно, че той е бил тогава по-малко сънлив във връзка с предполагаемата си сънна апнея тогава. Въпреки това, е по-вероятно той да е бил по-малко сънлив и по-бдителен тогава спрямо сега (момента на освидетелстване от четвъртата СМЕ) поради по-леката си апнея тогава (към момента на деянието ) спрямо сега. Съответно, тестът му за ниво на будност, който към настояща дата показва ниска сънливост и високо ниво на бдителност и будност при една средно тежка апнея, е по-вероятно да е бил поне с такова ниво на сънливост, бдителност и будност и тогава (към момента на процесния инцидент), ако не дори и по- добре, като А. дава средна латенция на съня 40 минути от теста си за ниво на будност към момента на освидетелстване от експертите, което на практика е максималният възможен резултат и не е възможно да е можел да постигне дори по-висок тогава. При едно нормално ниво на будност и липса на сънливост, сънните атаки като феномен при обструктивната сънна апнея са възможни, но са малко вероятни. В науката и в практиката обичайно тези крайни форми на сънливост се коментират в контекста на налична и персистираща ексцесивна дневна сънливост, независимо от степента, в която болният я усеща. В този ред на мисли „сънната атака“ трябва да се разглежда не директно като следствие от сънната апнея и/или като „функция“ (или „дисфункция“) на нейната тежест (на сънната апнея) и ефект върху качеството на съня, а по-скоро като следствие или функция/дисфункция на сънливостта, доколкото можем да я установим и измерим обективно. С друга думи, колкото по-сънлив е един човек, толкова по-вероятно е той да получи „сънна атака“ или да заспи внезапно без продроми (предшестващи усещания за настъпване на състоянието) и обратното – колкото по-малко е сънлив, толкова по-малко е вероятно такова събитие да настъпи. Важно уточнение по въпроса за „сънните атаки“ е и фактът, че те могат да се случат и/или да зачестят и във връзка с други фактори, странични на сънната апнея. Фактор, който би повишил риска за настъпването им е, например, нередовният режим на сън и бодърстване и т. нар. „сънна депривация“’ или недоспиването. Резултатът от изследванията на експертите, въпреки че вероятно са получени на фона на една по-тежка апнея спрямо тази към 09.2019 г., са били добити след препоръчан, обективно проследен и спазен редовен режим на сън и бодърстване. В тази връзка, липсва информация относно тези важни фактори около настъпилия инцидент с ПТП, които може да са повишили тогава вероятността за внезапно заспиване на А.. Обструктивната сънна апнея е хронична болест, която се изявява основно по време на сън. Тя представлява повтарящи се периоди на отпускане и колабиране на мускулите на горните дихателни пътища, което води до тяхното частично („хипопнея“) или пълно запушване („апнея“). Всеки период на апнея или хипопнея се прекратява от кратко микросъбуждане на мозъка, наречено араузъл, за което болният не си спомня на сутринта. Това микросъбуждане обичайно се провокира от спадове в нивата на кислорода в кръвта, което се дължи на нарушеното дишане в контекста на тези събития. Араузълът в мозъчната активност често връща съня в по-повърхностните му стадии, т. нар. NREM 1 и 2 стадии. Когато болният от обструктивна сънна апнея спи, честите дихателни паузи водят до чести микросъбуждания и от там – до промени в цикличната структура на съня, който става непълноценен и неосвежаващ. От там болният от тази болест може да има промени в поведението, свързани е висока дневна сънливост, нарушена концентрация, проблеми с паметта, потиснато настроение, раздразнителност и прочее. Чести нощни симптоми на обструктивната сънна апнея са хъркането, епизодите на спиране на дишането по време на сън, обилно потене и ставането по малка нужда през нощта. Симптомите на обструктивната сънна апнея много често са неосезаеми за болния. Той не усеща, че хърка и че спира да диша, докато спи. За това най-често свидетелстват близките му и хората, които са го наблюдавали докато спи. Нещо повече, той често неглижира тези симптоми в продължение на години по ред причини: Тъй като много хора хъркат и смятат това за нещо нормално. Ставането по малка нужда през нощта отдават на проблеми с простата или прекомерен прием на течности вечер. Високата сънливост през деня отдават на натовареното си ежедневие и преумора. Така от изявата на симптомите до поставянето на диагнозата най-често минават години. Ексцесивната дневна сънливост е един от най-честите и най-тежки симптоми на обструктивната сънна апнея. Тя води до намалена работоспособност и повишава 3 до 5 пъти риска от заспиване зад волана и пътнотранспортни произшествия с летален изход. Сънливостта при болните от обструктивна сънна апнея се развива бавно. Болният често се адаптира към нея, не я чувства толкова тежка, колкото е в действителност и вследствие на това я неглижира. Като симптом тя може да достигне степен, в която води до внезапни пристъпи на сънливост („сънна атака”), внезапни заспивания, микросън (периоди с продължителност 3-15 секунди, в които мозъчната активност наподобява тази по време на сън) и резки спадове във вниманието. Въпреки че е характерна за обструктивната сънна апнея, ексцесивната дневна сънливост не е специфичен симптом за тази болест, т. е. тя може да се наблюдава и при други болести и състояния, например при продължително недоспиване и нередовен режим на сън и бодърстване. На база проведените му изследвания за периода 06.06.2023 г. 11.06.2023 г. С. А. страда от средно-тежка форма на обструктивна сънна апнея с влошено качество на съня, но с добро ниво на будност и бдителност, без наличие на обективна регистрация на патологична дневна сънливост и с добра перцепция на сънливостта. Ако се допусне, че инцидентът с ПТП на 08.09.2019 г. е настъпил заради внезапно настъпване на сънна атака, то тогава подсъдимият не би могъл да контролира волево своите действия и да възприема адекватно околната среда, още повече на фона на високата скорост и краткото време, за което са се случили събитията. Тази хипотетична причина за настъпването на инцидента, обаче, е малко вероятна според резултатите от проведените изследвания на А. към днешна дата, макар и да е възможна. С. А. страда от средно-тежка форма на обструктивна сънна апнея, тъй като при многократно измерване на дихателните нарушения през нощта се установява, че те са над 15 обструктивни събития на час от направените записи или на час от съня. Предвид серията от изследвания през период от време, проведени при него, може да се твърди с голяма степен на вероятност, че той е страдал от сънна апнея към 08.09.2019 г. Давността на болестта преди тази дата не може да се определи, тъй като не съществуват изследвания за това. Хипотетично той е страдал от нея и преди, тъй като е имал вариации в теглото с тенденция към напълняване и съпругата му споделя в своите показания, че преди инцидента е хъркал и го е виждала да спира да диша докато спи. Хроничният, бавен ход на развитие на обструктивната сънна апнея не позволява да се определи кога болестта дебютира и в какъв период се влошава. Симптомите, с които тя се изявява, често са неосезаеми за болния и той може да боледува в продължение на години, без да го осъзнава. Дори когато се чувства сънлив през деня и знае за това, че хърка и става по малка нужда през нощта, той често не отчита тези проблеми като симптоми на болест, а ги смята за нещо нормално, тъй като се срещат често при много хора. От проведения преглед и попълнените въпросници А. спада в рискова група за наличие на обструктивна сънна апнея. Съпругата му съобщава за характерни симптоми на болестта и преди 08.09.2019 г., което прави възможно и вероятно той да е боледувал дълги години от нея. В медицината няма тестове и изследвания, които могат да покажат е точност давността на обструктивната сънна апнея. В практиката установяването на тежка форма на обструктивна сънна апнея при възрастни предполага a priori голяма давност на болестта, т. е. давност от порядъка на години. За средно-тежката и лека апнея, обаче, вероятно това не може да се твърди със същата степен на сигурност, макар че в конкретния случай при А. изследвания, проведени в период от 3 години (2020-2023 г.) показват сходни резултати на индексите на дихателните нарушения (т. е. над 15/час), което предполага един стабилен ход на болестта в порядък от поне 3 години назад, което е спекулативно, но е възможно да е вярно. Установяването на сънна апнея при А. post factum и предположението, че тя е съществувала и към 08.09.2019 г. не дава отговор на въпроса какво се е случило при инцидента с ПТП, при които той е шофирал автомобила. По неговите показания, той няма спомен от един неопределен момент до момента, в който колата вече се е завъртяла след катастрофата. На фона на предполагаемото му към 08.09.2019 г. заболяване сънна апнея се твърди, че той може да е заспал докато е шофирал и затова да няма спомен за случилото се до момента, в който инцидентът вече е бил факт. Това си състояние подсъдимият обяснява с поява на „сънна атака“. В деня на инцидента А. се е качил да шофира отпочинал, по неговите показания по делото. Преди и след този инцидент той не е имал повторно такива случаи, въпреки че продължава да шофира и то – често. Макар че при обструктивна сънна апнея, независимо от нейната тежест, сънни атаки са възможни, при А. те са малко вероятни по причините, изтъкнати по-горе в тази СМЕ – в настоящето изследване той има обективно изследване за ниво на будност и сънливост в рамките на нормата, което не показва наличие на патологична дневна сънливост, той има добра перцепция за сънливост и би следвало да усети, когато му се доспива, той не съобщава за прояви на висока дневна сънливост преди и след инцидента, включително по време на шофиране. Експертите не биха могли да определят с точност дали сънната апнея и придружаващите я симптоми са обяснение за инцидента. Както бе упоменато по-горе, А. има няколко проведени изследвания на дишането по време на сън и на съня като цяло в периода 10.2019 г. – 06.2023 г. Всички те показват АХИ и RDI над нормата, която е до 5 събития на час запис или на час сън, т. е. диагноза сънна апнея при наличие на симптоми. Освен това, този показател е тенденциозно над 15/час в периода 2020 г. – 2023 г., което според общоприетите към момента степени на тежест на сънната апнея означава средно-тежка форма на обструктивна сънна апнея. Тежестта на апнеята по тази скала за степенуване, обаче, не е определяща за това доколко сънлив е пациентът, тъй като няма правопропорционална зависимост нито между АХИ/RDI и степента на нарушенията в качеството на съня, нито между степента на нарушенията в качеството на съня и дневната сънливост, нито между АХИ/ RDI и дневната сънливост. До изготвянето на СМЕ от вещите лица М., Т. и Ч., подсъдимият не е провеждал обективни изследвания на дневната сънливост, поради което тя не може да се анализира в динамика обективно, а само субективно по свидетелските показания на подсъдимия и неговата съпруга. Вещите лица сочат, че тези показания на места се разминават или не са много категорични по отношение на това дали преди 08.09.2019 г. подсъдимият е бил сънлив ежедневно или не. Тежестта на този симптом е определящ за оценката на вероятността за това инцидентът с ПТП с участието на С. А. да се е случил заради внезапна поява на „сънна атака“ и заспиване зад волана. При липса на ежедневна висока дневна сънливост към периода около инцидента вероятността за поява на сънна атака е ниска, макар че такава е възможна, доколкото експертите предполагат, че подсъдимият е имал обструктивна сънна апнея към тогавашния момент, макар и вероятно в лека форма. Резултатът от проведения към момента на освидетелстване тест за ниво на будност показва нормално ниво на будност и бдителност при липса на висока дневна сънливост, с добра перцепция на сънливостта. Това заключениеa, при наличие на средно-тежка форма на сънна апнея към 06.2023 г. и лека форма на сънна апнея към 10.2019 г., дава основание да се предполага, че вероятно бдителността и сънливостта на С. А. към момента на инцидента на 08.09.2019 г. би трябвало да са били най-малко на същото ниво, ако не и по-добре, макар че много други фактори влияят на тези прояви и експертите не могат да бъдат сигурни какви са били тези фактори тогава, за да ги симулират в настоящия момент, а и една такава симулация би била подвеждаща по своему. Експертите са били единодушни в становището си, че с оглед вида и степента апнея, от която страда подсъдимият А., не отхвърлят възможността той да заспи внезапно в определени ситуации, но това не е много вероятно. Този извод е бил направен на база резултатите от всички проведени изследвания, подробно описани в заключението. Коментираните и възприети от първия съд заключения по назначените АТЕ и СМЕ експертиза са били изготвени от вещите лица със съответната професионална подготовка и опит в съответната научна област, компетентно и мотивирано, след внимателно и задълбочено проучване на всички материали по делото, включително и след провеждане на съответните изследвания на подсъдимия, като същите не са били оспорени от страните по делото, поради което първият съд правилно ги е кредитирал. Във връзка с възраженията на защитата пред настоящата инстанция по повод втората повторна експертиза, назначена от първия съд в хода на съдебното следствие пред инстанцията (четвърта по ред СМЕ с подекспертен подсъдимият А.), следва да се каже, че в мотивите към присъдата си първата инстанция правилно е припознала заключението на назначените в хода на съдебната фаза на процеса тройна СМЕ на подсъдимия, която я е ползвала при изграждане на фактическата обстановка по делото. Окръжният съд е имал основание да възприеме коментираното заключение за аргументирано и обосновано. В оплакванията си пред настоящия съд, защитата на подсъдимия твърди, че инстанцията е игнорирала определени пунктове от заключението, в които се сочи, че е възможно подсъдимият да е заспал внезапно и некотролирано в вследствие на заболяването си „обструктивна сънна апнея“, като претендира, че са налице известни противоречия в самата експертиза, които първият съд не е коментирал. Разбира се, при наличието на различни по съдържание заключения по едни и същи въпроси, съдът съобразно разпоредбата на чл. 154 НПК може да приеме само някое/някои от тях. Несъгласието с други, обаче, предвижда подробно мотивиране след съпоставяне и обсъждане на останалия събран по делото доказателствен материал, което в случая е било надлежно сторено. Възприемайки част от резултатите от назначената по делото експертиза, първият съд я е подложил на дължимата оценка, съобразявайки спецификата на възложените задачи и обема на ползваните при изследването изходни данни. Вече се посочи, че първата инстанция е изразила съмнение в обосноваността и правилността на предходните експертизи, назначени на досъдебното производство, като не е спестила процесуалните си усилия за назначаването на повторни експертизи в съдебната фаза на процеса, като експертните изводи на четвъртата по ред експертиза, която е била възприета и ползвана при изграждане на фактическата обстановка, са били оценени от контролираната първа инстанция съобразно всички събрани материали. Контролираният съд не се е лишил от възможността за преценка на действителния принос на всяко едно от цитираните четири заключения с подекспертен подсъдимия и чрез обективен подход към качествата на отделните експертизи, убедително е обосновал защо поставя в основата на решаващите си изводи становището на назначената в хода на съдебното следствие втора повторна (четвърта по ред по делото) съдебно-медицинска експертиза с подекспретен подсъдимия. В тази връзка, за да се избегне всякакви съмнения относно експертизите и да се гарантира в максимална степен правото на защита на подсъдимия, е била назначена и новата най-актуална съдебно-медицинска експертиза с различни вещи лица, като лекарският колектив, изготвил четвъртото заключение, в посочения вече и по-горе смисъл, е бил съставен от тесни специалисти в областта на сомнологията или медицината на съня. Същите притежават дългогодишен опит в сферата на съня, като сред тях е и международно сертифицирания на база натрупания си стаж и успешно положен изпит в чужбина д-р Ч.. В този смисъл, първият съд е възложил изготвянето на коментираното и възприето четвърто по ред заключение, посветено на изясняване на въпроси, свързани с болестта „сънна апнея“, на безспорни авторитети в медицината на съня. Наред с това лекарският колектив на база на получени резултати от специфични изследвания е могъл да коментира всички неизяснени обстоятелства във връзка с процесния инцидент като възможни и вероятни, макар и не с категоричност предвид изминалия период от време след настъпване на инцидента и промяната на много различни обстоятелства от тогава до изготвяне на заключението, поради което доводите на защитата пред въззивния съд, че контролираният такъв е пренебрегнал моментите от експeртизата, в които се сочи на вероятност заспиването да се дължи на неизвестно за подсъдимия заболяване, не могат да бъдат споделени. Най-малкото защитата пропуска обстоятелството, че подобна вероятност е била посочена като малко вероятна и в зависимост от други фактори, които правилно са били преценени като субективно зависими от самия подсъдим по време на деянието. Застъпването на мнение от страна на експертите със степен на вероятност, също така в никакъв случай, не може да се прецени като порок на експертизата и процесуалната дейност на първия съд, в претендирания от страна на защитата смисъл, тъй като е напълно допустимо вещите лица да ангажират преценката си със степен на вероятност. При посочените условия, експертите са депозирали писменото си заключение, като са поддържали същото и убедително са го защитили и в съдебното заседание пред контролираната инстанция. Не намира опора м материалите по делото и оплакването на защитата, че първият съд не е взел под внимание първото полиграфско изследване на А., което му е било направено от д-р П. Г. от 09.10.2019 г. Видно от коментираното по-горе заключение на СМЕ прегледът на д-р Г. не е убягнал на вещите лица при изготвяне на заключението, като тежестта на изследването и неговите показатели при диагностиката на заболяването сънна апнея са били подробно изяснени в експертизата. Визираното изследване е било приложено на л. 60-61, том 2 от досъд. производство, като на л. 62 от същия том е бил приложен и амбулаторен лист от 03.12.2019 г. на името на подсъдимия, в който д-р Г. е отбелязал, че е била провеждане амбулаторна полиграфия, разчетена като лекостепенна сънна апнея с AHI 7/час без необходимост за апаратна вентилация, като пациентът е бил насочен към повторно изследване през януари 2020 г., което е приложено на л. 63, том 2 от досъд. пр. и е било проведено на 07.01.2020 г. Вещите лица от най-актуалната СМЕ на А., не само не са игнорирали посочените изследвания, но подробно са описали тяхното значение при диагностиката на сънната апнея. Видно от л. 336 от делото на ОС, същите са цитирали визираното от защитата изследване, наред с други подобни, при обсъждането си, а съгласно л. 332-333 от експертизата (съобразно номерацията в делото на ОС), е била отбелязана информативната стойност на различните изследвания – полиграфско и провежданата в случая полисомнография под видеонаблюдение. Още повече, че изрично са коментирали в заключението си, показателят AHI е с норма до 5 събития на час запис (5/час) – този смисъл л. 340 от делото на ОС. Във връзка с изтъкнатото, не могат да бъдат споделени оплакванията на защитата, че първият съд е подценил едно конкретно изследване, което от друга страна е било подробно коментирано във възприетата от инстанцията експертиза. Отделно от казаното, в принципен план визираното от защитата изследване, което е било описано в най-актуалната експертиза на вещите лица, е при изследване на 09.10.2019 г. в амбулаторни условия с полиграфско изследване, което е без висока информативна стойност, особено в контекста на резултатите от същото на AHI със 7 събития на час при записа при норма 5 събития /час, при което на пациента дори не е било препоръчано ползване на апаратна вентилация от д-р Г. в оформения медицински документ на 03.12.2019 г., където е бил отбелязан същият показател. В конкретния казус, както пред първата, така и пред въззивната инстанции, основният въпрос по който се спори е дали подсъдимият А. е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП виновно в причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат, или е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Първият съд подробно е аргументирал в мотивите си своята теза, че подсъдимият А. е нарушил посоченото по-горе правило за движение виновно, като е отхвърлил тезата на защитата му, че А. не е нарушил горната разпоредба и е налице случайно деяние, тъй като заспиването зад волана било неконтролируемо и предизвикано от заболяването обструктивна сънна апнея, от което е подсъдимият страдал без да знаел към момента на деянието. И пред настоящия съд защитата намира, че подсъдимият А. следва да бъде оправдан във връзка с изтъкнатата причина. Въз основа на задълбочен и подробен анализ на всички доказателства, събрани по делото, окръжният съд е възприел описаната по-горе фактическата обстановка, която с основание е приел за безспорно установена въз основана на събраните по делото материали. Действително по делото са били събрани противоречиви доказателства кой е извадил от катастрофиралия автомобил Д. В. и дали подсъдимият А. е коментирал пред свидетелите Д., И. и М. причините за ПТП. При все установените противоречия да са несъществени и да не се отнасят до съставомерни признаци на деянието, особено след като е установено, че лекият автомобил, който е бил управляван от А. е самокатастрофирал поради заспиване на водача му зад волана, би могло и да не се взема отношение по тези разминавания, но за пълнота на изложението и с оглед обстоятелството, че са били проведени очни ставки във връзка с тяхното отстраняване, настоящата инстанция ще изложи съображения и за тях. На първо място свидетелят М. Д. е твърдял в досъдебната фаза на процеса, че пред него подсъдимият е посочил, като причина на настъпване на процесния инцидент, че бил засечен, за което самият свидетел добросъвестно сочи, че първоначално водачът споделил, че не знаел какво станало. Показанията на свидетеля са били включени от първия съд чрез прочитането им от подготвителната фаза, като същият ги е потвърдил в СЗ пред инстанцията. Действително извънсъдебните разяснения на подсъдимия, които са били дадени в една обстановка, в която не е бил лишен от възможност да съобщи или да не съобщи това, което намери да добре пред случаен гражданин, който му се е притекъл на помощ, би могло да се ползва при преценката на застъпените в последствие от А. тези. За това дали е било съобщено нещо за причината на ПТП пред свид. М. Д., е била осъществена и очна ставка между свидетеля и подсъдимия, която не е дала резултат при разрешаване на противоречието. Настоящият съд намира, че следва да се кредитира заявеното от свид. М. Д., както в съдебната, така и на досъдебната фаза на процеса за прочетените обстоятелства, като обективно, конкретно, последователно и устойчиво. Същевременно споделеното от свид. Д. на досъдебната фаза за това, което е посочил пред него като разяснения за инцидента самият подсъдим, е било потвърдено от свидетеля при прочитане на неговите показания и се подкрепя по един опосреден начин и от заявеното от свидетеля И., пред когото водачът също така е посочил, че не знае какво се е случило, но е добавил, че „нещо го изхвърлило извън платното вляво“ (л. 90 гръб от делото на ОС). Действително свидетелят И. не е могъл да уточни точният момент, в който посоченото обстоятелство му е било съобщено от участвалия в пътния инцидент водач, поради което са били прочетени и показанията му от досъдебното производство, в които не е споделил водачът да е направил подобно уточнение, а е заявил, че му било споделено, че „не си спомня какво е станало“. В СЗ пред Окръжния съд И. подробно е разяснил, че теза в посочения смисъл е била застъпена най-вече от пътничката в катастрофиралия автомобил – свид. С. Т., като И. действително не е могъл да си спомни момента, в който А. е направил заявлението, което съобщава пред съда. За последното противоречие също е била направена очна ставка в първата инстанция, като в принципен план, това процесуално-следствено действие между свидетел и подсъдим не е било задължително, съобразно указаното в процесуалния закон. Направената съпоставка между обясненията на подсъдимия и показанията на И., не са дали очаквания резултат, тъй като всеки от участниците в очната ставка, се е придържал към първоначално заявеното. При възникналата ситуация, настоящият съд намира, че следва да се кредитира заявеното от свидетелите М. Д. и Д. И. за поясненията, които е направил пред тях по повод възникналия пътен инцидент водача на самокатастрофиралия автомобил, като конкретно, обективно и добросъвестно съобщено тяхно възприятие, без обаче това да води до промяна във възприетите от първия съд факти. От една страна, самият Д., който е искал да окаже първа помощ на пострадалите, е съобщил, че узнал за „засичане“ и пред И.. От друга страна, както самият И. сочи пред първия съд, а и в потвърдените си частично прочетени показания от подготвителната фаза И. М. също споделя, че водачът е посочил, че колата „се е дръпнала наляво“ и никой не го е засичал. Следователно са били задавани изрични въпроси за засичане още на момента, поради породилото се съмнение дали, че автомобилът не е самокатастрофирал, които в последствие са били разсеяни. Във връзка с коментираната процесуална ситуация следва да се приеме заявеното от свидетелите Д. и М. в показанията им от досъдебната фаза на процеса като по-близо до събитията и потвърдено от тях в СЗ пред съда, поради което следва да се отдаде на изминалия период от време, а и честите занимания на М. като полицейски служител с разнообразни инциденти. Във връзка с последното следва да се подходи снизходително и по отношение на разминаването в показанията на свид. И. по отношение на това дали водачът е споделил нещо по повод на случая и в кой момент, като поради съответствие на заявеното от заявеното от И. пред първия съд за това, че действително в даден момент някакво разяснение е било обективирано от водача, следва да се приеме с кредит на доверие именно заявеното от последния пред окръжния съд. С това следва да се приеме за установено, че водачът на претърпелия пътен инцидент автомобил, непосредствено след него, е посочил, че няма обяснение какво се е случило, а след това е изложил различни противоречиви твърдения за катастрофата. Първоначално казал, че бил засечен, след което твърдял, че „нещо дръпнало“ автомобила му наляво. Настоящият съд намира, че при възникналата ситуация, следва да се съобрази и обстоятелството, че при обективиране на горецитираните извънпроцесуални изявления от страна на катастрофиралия водач, същият е бил силно притеснен и в шок от трагичния инцидент, за което негово състояние показанията на лицата от автомобилите, спрели да окажат помощ, са идентични, като и сама по себе си ситуацията е била извънредна и тежка и за това няма как да не се е отразила на психиката на водача и на пътниците в катастрофиралия автомобил. Чрез споделеното от свидетелите, възприели пост-фактум автомобила на мястото на катастрофата и оцелелите лица извън него, включително свид. Д., е напълно нормално и очаквано, в съвсем човешки план, да направят опит да си обяснят генезиса и механизма на случая. Въз основа на показанията на Д., И. и М., може да се направи извод за една непоследователност на твърденията на водача-подсъдим в опитите му да намери някакво обяснение за трагичния инцидент. Така изнесените данни, които се ползват само като контролни факти, в принципен план не са в състояния да опровергаят заявеното в обясненията на самия подсъдим (а за тях и не може да се отрече, че са устойчиви в тази си насока), че А. няма спомен за началото на самия пътен инцидент във фиксирания от него времеви отрязък. Действително, при споделеното от самия подсъдим, че всъщност за първи път у него се зародило съмнение за недиагностицирана болест, когато проучвал материали в интернет и бил „посъветван“ от разпитващия го по делегация дознател във •, да си направи конкретно изследване (в този смисъл са обясненията на подсъдимия, съдържащи се на л. 81 от делото на ОС, както и показанията на свид. С. Т. – л. 87 гръб от делото на ОС). При внимателна преценка на така стеклите се обстоятелства, настоящият съд съзира субективизъм в част от показанията на свид. С. Т., координирани с обясненията на подсъдимия А. по отношение на въпроса наблюдавала ли е тя сипмптоматика, която е характерна за заболяване в сферата на медицината на съня, за което да е алармирала подсъдимия. От една страна, фактическите съпрузи дават противоречиви сведения в този аспект. От друга, няма и логическо обяснение за това С. Т., която претендира за загриженост по отношение на здравето на своя съпруг, да е забелязвала спиране на неговото дишане по време на сън в продължение на години преди случая и да не се вземат каквито и да е мерки подсъдимият да потърси адекватна медицинска помощ или да се допита до медицинско лице. Наред с това, заключението по приетата и ползвана от първия съд най-актуална четвърта по ред съдебно-медицинска експертиза на А., изготвена от тесни специалисти в областта на сомнологията, не е установила в нито едно от проведените високоспециализирани изследвания с достатъчно информативна стойност до момента, при него да се установяват пълни спирания на дишането по време на сън. При изследванията са били регистрирани единствено хипнонеи (намаляване на обема на дишането), като не е била регистрирана нито една апнея (спиране на дишането). В този смисъл, регистрираните от последната полисомнография дихателни нарушения са по-леки като степен на стесняване на дихателните пътища и като ефект върху дишането като цяло (в смисъл, че не водят до спадане на кислородната сатурация). При предходните изследвания най-висок е бил индексът на хипопнеите, като общият АХИ/RDI e бил сходен. Важно уточнение на експертите е това, че при RERA и хипопнея отстрани се вижда, че пациентът диша равномерно, поради което споделеното от С. Т., че години преди инцидента е имала възприятия от спиране на дишането на подсъдимия по време на сън, не може да бъде кредитирано и следва да бъде преценено като версия, която неуспешно съгласува с подсъдимия с цел да се внуши по-сериозна засегнатост на А. от евентуално негово заболяване, като няма спор за това, че месец след инцидента за първи път е била потърсена специализирана консултация, след като е била търсена целенасочено информация за симптоматиката на подобно заболяване, което би могло да облекчи процесуалното положение на А.. Вещите лица са направили това уточнение във връзка с показанията на съпругата на А., която твърди, че той спира да диша, докато спи. Във всички проведени изследвания с достатъчно висока информативна стойност до момента при А. не се установили пълни спирания на дишането по време на сън (в този смисъл т. 4 от експертизата, л. 334 от делото на ОС). Във връзка с последното показанията на С. Т. не звучат логично и не се подкрепят от експертното знание на вещите лица по коментираната експертиза. Още по-малко коментираната по-горе честота на инцидентите за час изследване в амбулаторни условия, която е на границата с нормата, оправдава подобни апокалиптични картини, представени от фактическата съпруга на подсъдимия за времето преди инцидента и то години преди него. От друга страна, стремежът на С. Т. да подаде информация за „спиране“ на дишането на фактическия си съпруг по време на сън, добре съответства на версията, която се следва на даден етап от развитие на разследването, чрез която се цели пълно оневиняване на подсъдимия за инцидента и смекчаване на неговото процесуално поведение. В подкрепа на така посоченото се явяват и данните от обясненията на самия подсъдим, в които се установяват известни противоречия и непоследователност, както и изявен субективизъм в неуспешен опит да смекчи процесуалното си положение, заявявайки за „споделени му“ от С. Т. „впечатления“ са спиране на дишането му по време на сън и то с давност 2-3 години преди инцидента. Подобни преувеличени сведения не могат да са приемат за сигурна основа по отношение на това да се каже кога е бил дебютът на болестта при подсъдимия нито по експертен път ретроспективно би могло да се установи със сигурност кога е започнало заболяването, макар вещите лица, с висока степен на вероятност да могат да предположат, че е страдал от сънна апнея и към момента на инцидента в лека форма. Тук ще бъде изяснено и още едно обстоятелство, свързано с настоящото делото. За установяване на възникнало противоречие също така са били проведени очни ставки помежду подсъдимия и свид. С. Т. от една страна и свид. М. Д. - от друга. При тях е подлежало на установяване обстоятелството кой е извел детето Д. от катастрофиралия автомобил. От една страна свид. Д. устойчиво твърди, че когато приближил превозното средство, за да окаже помощ, водачът и пътничката до него са били още по местата си вътре в автомобила. Самата С. Т. сочи, че е направила опит да отвори вратата си, но безуспешно, което подкрепя казаното от Д. по един косвен начин, че се е нуждаела от помощ, за да напусне превозното средство. Свидетелят Д. по един устойчив, последователен, обективен и детайлен начин споделя подробности от начина, по който е дал указания на пострадалата двойка да не се опитва да откопчава пострадалото дете в автомобила и начина, по който е обърнал плачещия Д., така че да не гледа ситуацията с починалото си братче. Свидетелят е твърде конкретен за възприятията си, че именно той е извел по-малкото дете от автомобила по щадящ неговата психика начин, като малолетният се е бил вкопчил във врата му и благодарял за помощта. Действително подсъдимият и свид. С. Т. претендират, че лично те са извели детето от автомобила, като първо Т.. го подала на подсъдимия през липсващата врата, след която самата тя напуснала автомобила също оттам. Като оставим настрана обстоятелството как е могла С. Т. да се извърти през облегалките на автомобила или през процепа между тях, за да откопчава и взема малолетното дете, най-малкото подобни операция чрез обръщане на тялото и усукване от предната седалка на автомобила изисква необичайна гъвкавост, поради което за достоверна се приема версията, която излага именно свид. Д.. От друга страна, обясним е и стремежът на фактическите съпрузи, на които са поверени малолетните им племенници, да демонстрират, че са преодолели собствения си стрес и паника, за да се погрижат за низходящите на своите близки. Проведената очна ставка между свид. Д. и свид. С. Т. не е дала никакъв резултат при изясняване на това по какъв начин и от кого е бил изнесен от автомобила Д., като противоречието се е задълбочило още повече с твърденията на С. Т., че не е виждала свид. Д. на местопроизшествието. Настоящият съд намира за установено, че детето е изнесено така, както е заявил свид. Д., като за извода си взема предвид вътрешната последователност и съответствието на показанията му с други материали по делото, включително и с посоченото по-горе, че е бил на мястото на инцидента, тъй като е подал сигнал на спешен телефон 112 пръв с конкретна информация за инцидента и съобщение, че е помогнал за изваждането на оцелелите в автомобила. В подкрепа на заявеното от Д. се явява и споделеното от Д. пред първия съд, че С. Т. е треперела. Също така и свид. Д. сочи, че е била в шок, а шофьорът неадекватен, с което настоящият съд намира, че подсъдимият и неговата фактическа съпруга са непоследователни и объркани по отношение на тези детайли от оказване на помощ след инцидента, което е извинително и поради стресовата ситуация, в която са се намирали. Логично е двамата да са станали свидетели на действията, които лицата, които са им се притекли на помощ са осъществили по изваждането на оцелелите от автомобила, но не са фиксирали в паметта си детайли за конкретното участие на Д., като е напълно възможно дори да припознават като своя лична деятелност. В подкрепа на заявеното от свид. Д. се явява и по опосреден начин и казаното от свид. К. (л. 282 от делото на ОС), който сочи, че е възприел жена да вади дете от дясната страна на колата, което много плачело. Това само по себе си не отговаря на възможностите, за които сочат дори самият А. и свид. С. Т., както и самият Д., тъй като няма спор за заявеното от тях, че вратата вдясно на пътника до шофьора не е можела да се отвори, а и столчето е пречело, детето Д. да бъде изваден през дясната врата на автомобила. Свид. Д. е първият, който се отзовава на мястото на инцидента, поради което, предвид заявената от него служебна подготовка, е напълно нормално да е действал най-хладнокръвно и да е бил подготвен да реагира най-адекватно при възникналата ситуация по посочения от него начин. В крайна сметка, обаче, е без значение кой и как е извел оцелелите от процесния автомобил или те сами са успели да излязат от него. Свидетелят С. Т. (на л. 88 гръб от делото на ОС) е посочила, че С. й е казал, че няма спомен как е станал инцидента, както и самата тя е обявила същото пред свидетели от спрелите автомобили и пред полицейските служители, изпратени на мястото на инцидента. Следна да се обърне дължимото внимание и на това, което сочи, че й споделил нейният фактически съпруг след разпита си по делегация в полицията, че когато говорил с разпитващия, той му е „подсказал“ да си направи изследване за сънна апнея и така се стигнало до изследването за болестта, което не е било сторено един предходен момент, за който по-горе стана въпрос, че С. Т. претендира, че била виждала съпругът й да спира да диша. Последното, както се посочи, не намира подкрепа в изяснените от вещите лица експертни постановки за липсата на апнеи при подсъдимия, за каквито Т. сочи, че е възприемала. Важно е да се отбележи, че се кредитира заявеното от С. Т. пред първия съд, че съпругът й никога не е заспивал докато е управлява автомобила, нито преди, нито след инцидента, при все нощем да хърка, даже да я събужда, като не се е оплаквал, че му се доспива нито по време на шофиране, нито в принципен план през деня да страда от сънливост, което е от значение във връзка с проведените изследвания от ползваната от първия съд СМЕ. Това напълно кореспондира с обясненията на самия подсъдим, поради което се кредитира и от настоящата инстанция като явяващо се от значение за делото. Тя сочи, че й правело впечатление, че му спирал въздуха, докато не го бутне, за да се обърне на другата страна. Това твърди, че го забелязала 2-3 години преди инцидента. Но от друга страна заявеното „спиране“ на дъха от Т. предполага по продължителен времеви отрязък с бутане и обръщане на съпруга й, докато вещите лица сочат, че епизодите на араузъл, с който се активират съответните нерви с кратковременно събуждане и изобщо не отнема толкова продължително време, поради което по-горе вече бе отхвърлена достоверността на заявеното от С. Т. в посочената по-горе насока по посочения вече пункт, споделеното в обясненията на подсъдимия и показанията на неговата фактическа съпруга да се възприема като съответно на резултатите от експертната дейност на вещите лица от кредитираната СМЕ. В крайна сметка, единствените спорни въпроси по делото, които са относими към същността на настоящото наказателно производство и съставомерните признаци на инкриминираното деяние, са дали към 08.09.2019 г. подсъдимият А. е страдал от обструктивна сънна апнея (без да знае за това) и ако е страдал от това заболяване – то ли е причина за заспиването му на волана или става дума за т. нар. „обикновено” заспиване по време на шофиране, което не е обусловено от болестно състояние. Както е посочил първият съд, според заключението на повторната тройна съдебномедицинската експертиза вх. № 8148/28.06.2023 г., изготвена доц. д-р М. М., д-р Д. Т. и д-р П. Ч. (л. 328 л. 355 от делото на ОС), към настоящия момент подсъдимият А. страда от средно-тежка форма на обструктивна сънна апнея, тъй като при многократно измерване на дихателните нарушения през нощта се установява, че те са над 15 обструктивни събития на час от направените записи или на час от съня. На база ретроспективния анализ на проведените след инцидента с ПТП на 08.09.2019 г. изследвания на дишането по време на сън (на 08.10.2019 г. с АХИ 7/час, на 07.01.2020 г. с АХИ – 15/час, на 27.07.2020 г. с АХИ 22/час) и на съня като цяло (амбулаторна полисомнография на 30.01.2023 с АХИ 18.8/час, лабораторна полисомнорафия на 10.06.2023 г. с RDI – 16.5/час), и на база характера на болестта обструктивна сънна апнея, експертите твърдят, че е възможно и вероятно подсъдимият А. да е страдал от тази болест и към момента на инцидента на 08.09.2019 г. Спекулации (в смисъл на разсъждения, умозрителни заключения) относно тежестта й и ефекта й върху качеството на съня и тонуса на подсъдимия А. през деня, според експертите, не могат да се правят с висока степен на вероятност, предвид разликата в две важни за сънната апнея обстоятелства – възрастта и теглото, които са се променили от 08.09.2019 г. до сега. В заключението на повторната тройна съдебномедицинската експертиза вх. № 8148/28.06.2023 г. подробно е обяснено, че сънната апнея като болест тенденциозно се влошава с напредване на възрастта и с наддаването на тегло. За подсъдимия А. по отношение и на двата фактора има риск от влошаване, тъй като към 2019 г. той е бил на 47 години и е тежал приблизително 82 кг. (по данни от полиграфското му изследване от 07.01.2020 г.), а през 2023 г. е на 50 години и тежи 94 кг. Експертите са единодушни, че тази промяна, по-скоро, говори в полза на по-лека апнея и по-добро качество на съня, свързано с тази апнея – към момента на инцидента, спрямо тези, които са установени с изследванията към настоящия момент. Според доц. д-р М. М., д-р Д. Т. и д-р П. Ч., предвид серията от изследвания, проведени при подсъдимия А. след ПТП, може да се твърди с голяма степен на вероятност, че към 08.09.2019 г. той е страдал от сънна апнея. Тъй като не съществуват изследвания за това, давността на болестта преди тази дата не може да се определи. Предвид на това, че подсъдимият А. е имал вариации в теглото с тенденция към напълняване и е хъркал (според свидетелката С. Т., която твърди и че го е виждала да спира да диша докато спи), експертите стигат до извода, че подсъдимият А. е страдал от сънна апнея и преди инцидента. Хроничният, бавен ход на развитие на обструктивната сънна апнея не позволява да се определи кога болестта дебютира и в какъв период се влошава. В медицината няма тестове и изследвания, които могат да покажат с точност давността на обструктивната сънна апнея. Анализът на проведените изследвания на подсъдимия А. и данните за липса на ежедневна висока дневна сънливост към периода около инцидента подкрепят извода на експертите, че подсъдимият А. към тогавашния момент (първите му изследвания са от м. 10.2019 г.) е имал лека степен на сънна апнея. Въз основа на изложеното по-горе, първоинстнационният съд е приел, че към 08.09.2019 г. подсъдимият А. е страдал от лека степен на обструктивна сънна апнея, без да знае за това. Според заключението на повторната тройна съдебномедицинската експертиза вх. № 8148/28.06.2023 г., изготвена от доц. д-р М. М., д-р Д. Т. и д-р П. Ч. (л. 328 – л. 355 от делото та ОС), обструктивната сънна апнея е хронична болест, която се изявява основно по време на сън. Тя представлява повтарящи се периоди на отпускане и колабиране на мускулите на горните дихателни пътища, което води до тяхното частично („хипопнея“) или пълно запушване („апнея“). Всеки период на апнея или хипопнея се прекратява от кратко микросъбуждане на мозъка, наречено араузъл, за което болният не си спомня на сутринта. Това микросъбуждане обичайно се провокира от спадове в нивата на кислорода в кръвта, което се дължи на нарушеното дишане в контекста на тези събития. Араузълът в мозъчната активност често връща съня в по-повърхностните му стадии, т. нар. NREM 1 и 2 стадии. Когато болният от обструктивна сънна апнея спи, честите дихателни паузи водят до чести микросъбуждания и от там – до промени в цикличната структура на съня, който става непълноценен и неосвежаващ. Поради това болният от тази болест може да има промени в поведението, свързани е висока дневна сънливост, нарушена концентрация, проблеми с паметта, потиснато настроение, раздразнителност и т. н. Чести нощни симптоми на обструктивната сънна апнея са хъркането, епизодите на спиране на дишането по време на сън, обилно потене и ставането по малка нужда през нощта. Симптомите на обструктивната сънна апнея много често са неосезаеми за болния. Той не усеща, че хърка и че спира да диша докато спи за това най- често свидетелстват близките му и хората, които са го наблюдавали докато спи. Често болният неглижира тези симптоми в продължение на години по ред причини, поради което от изявата на симптомите до поставянето на диагнозата най-често минават години. Ексцесивната дневна сънливост е един от най-честите и най-тежки симптоми на обструктивната сънна апнея. Тя води до намалена работоспособност и повишава 3 до 5 пъти риска от заспиване зад волана и пътнотранспортни произшествия с летален изход. Сънливостта при болните от обструктивна сънна апнея се развива бавно. Болният често се адаптира към нея, не я чувства толкова тежка, колкото е в действителност и вследствие на това я неглижира. Като симптом тя може да достигне степен, в която води до внезапни пристъпи на сънливост („сънна атака”), внезапни заспивания, микросън (периоди с продължителност 3-15 секунди, в които мозъчната активност наподобява тази по време на сън) и резки спадове във вниманието. Въпреки че е характерна за обструктивната сънна апнея, ексцесивната дневна сънливост не е специфичен симптом за тази болест, т. е. тя може да се наблюдава и при други болести и състояния (при продължително недоспиване и нередовен режим на сън и бодърстване). По делото е безспорно, че на 08.09.2019 г., в землището на общ. •, обл.•, на ПП-I-6, км.341+500, подсъдимият А. заспал и поради това загубил контрол над системите за управление на лек автомобил марка „•“, с рег. №•, както и че това е причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие, при което загинал К. В.. Подсъдимият А. е поддържал пред първия съд тезата, че тъй като е заспал вследствие на заболяването си обструктивна сънна апнея, не е налице негово виновно поведение, с което да е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Същата теза със същите доводи се поддържа и пред Апелативния съд в Пловдив. Счита, че поради това настъпилото пътнотранспортно произшествие е случайно деяние по чл. 15 от НК и не следва да носи наказателна отговорност за него. По въпроса за причината за заспиването на подсъдимия А. на волана първият съд е анализирал подробно обясненията на подсъдимия, становището на експертите, изготвили повторната тройна съдебномедицинската експертиза вх. № 8148/28.06.2023 г. Подсъдимият А. заявява: „След • завихме в посока •. Това, което си спомням, тъй като се движих доста дълго време зад една кола „•“ (ако не ме лъжат спомените), е че в един момент усетих нещо странно и реално съм се събудил след удара...Нямам спомен как се е случило това. Единствените ми спомени, след като пътувахме по пътя и след удара, са вече когато с жената до мен – С., се спогледахме, защото и тя също беше заспала” (л. 80, стр. 2 – долу, от делото на ОС). Според подсъдимия А., преди да тръгнат на път със свидетелката С. Т.а и децата К. и Д. В. на 08.09.2019 г. (неделя), той бил добре отпочинал. Спирали по пътя – в гр. • (да заредят газ), а в гр. • – за кафе и сладолед (за децата), след което спътниците му заспали някъде по средата на прохода (л. 82, стр.1 – горе, от делото на ОС). Било около 15.30 ч. Радиото в колата било пуснато, времето било слънчево и топло и климатикът работел на 24-25 градуса. В тази обстановка подсъдимият А. заспал: „Последният ми спомен, преди да се опомня след удара, беше, че пътувахме в посока•. Пред мен е този •, от който бях на дистанция 20-30 м. И някъде там, не мога да кажа точно кога, имаше някакъв ляв завой... И повече не си спомням” (л. 82, стр. 1 – горе, от делото на ОС). Подсъдимият А. е категоричен, че никога преди и никога след инцидента на 08.09.2019 г. не е заспивал на волана. Т. е. заспиването му по време на шофиране на 08.09.2019 г. е единствен и изолиран случай в дългогодишната му шофьорска практика от 1990 г., от когато подсъдимият А. е правоспособен водач на МПС, категория „В“ (л. 103 – л. 104, т. 1 от досъд. пр.). Видно от заключението на повторната тройна съдебномедицинската експертиза вх. № 8148/28.06.2023 г., изготвена от доц. д-р М. М., д-р Д. Т. и д-р П. Ч. (л. 328 – л. 355 от настоящото дело), на подсъдимия А. са направени следните изследвания: 1. Едноседмична актиграфия с попълване на дневник на съня. 2. Консултация и преглед с попълване на въпросници за субективна оценка на сънливостта. 3. Оценка на данните от предоставен СРАР-апарат за лечение на сънна апнея. 4. Целонощна полисомнография в лабораторни условия под видео наблюдение. 5. Тест за оценка на способността за поддържане на будното състояние (тест за ниво на будност). За всяко едно от тези изследвания експертите описали в какво се състои и каква е целта му. Резултатите от изброените по-горе изследвания на подсъдимия А. са подробно анализирани от експертите, като сънливостта и нивото му на будност са основен предмет на две от тях. Те са посочени в т. 2 и т. 5. Целта на изследването „Консултация и преглед с попълване па въпросници за субективна оценка на сънливостта” е да оцени моментното състояние на подсъдимия и да се събере информация, с оглед ретроспективно уточняване на обстоятелствата по време на настъпилото ПТП, доколкото това е възможно. Освен снемане на анамнеза и физикален преглед, горното изследване включва и попълване на два въпросника, с които се измерва субективната сънливост на пациента. Скалата Karolinska е десетстепенна скала, в която човек оценява степента си на сънливост с една от десет степени, като най-ниската стенен е „Чувствам се в най-будното си и бодро състояние“, а най-високата „Толкова съм сънлив/а, че не мога да остана буден“. Резултатите на подсъдимия А. по Скала за сънливост Karolinska са точка 6 – „усещам признаци на сънливост“. Скалата Epworth представя на пациента 8 ситуации, в които той оценява каква е вероятността да заспи с 0 – „никога няма да задремя“, 1 „малко вероятно е да задремя“, 2 – „средно вероятно е да задремя“, 3 – „много вероятно е да задремя“. Резултатите на подсъдимия А. по Скала за оценка на сънливостта Epworth са 11 точки – ексцесивна субективна дневна сънливост. Резултат над 11 точки се приема за патологична дневна сънливост. Експертите са отбелязали, че прави впечатление (вероятно с отношение по делото), че подсъдимият А. не съобщава да чувства висока сънливост през деня ежедневно и дори не съобщава да усеща такава периодично, но въпреки това дава високи стойности на предоставените му въпросници за субективна оценка на сънливостта. Целта на изследването „Тест за оценка на способността за поддържане на будното състояние (тест за ниво на будност)” е измерване способността на човек да се задържи буден в условия, които го предразполагат да заспи за определен период от време. Това изследване е базирано на схващането, че по-важна е способността да се задържиш буден, когато си сънлив, отколкото склонността да заспиш, което се измерва с други тестове. Според теста за ниво на будност са регистрирани нормално ниво на будност и липса на сънливост, като тези резултати са след 4 нощи на редовен режим на сън и бодърствапе, без използване на СРАР. По време на четирите опита не са наблюдавани периоди на микросън. При 3-ти и 4-ти опит подсъдимият А. е проявил поведенчески признаци на сънливост (прозява се) и сигнализира за чувство на сънливост, но не се регистрират ЕЕГ признаци на такава и не се наблюдава заспиване, което предполага добра перцепция на сънливостта. Не са регистрирани внезапни заспивания по време на изследването. Изводът на експертите, според резултатите от този тест, е че подсъдимият А. има капацитета да се съпротивлява на степента на сънливост, която при него е ниска, и да не заспи в условия на монотонност, които го предразполагат за това. Той има добра перцепция за сънливост и би следвало да може да усети, когато му се доспива. Експертите уточняват, че т.нар. „сънна атака“ е внезапна поява на висока сънливост, на която болният не може да се съпротивлява и заспива. При лоша перцепция на сънливостта, т. е. поява на електроенцефалографски признаци за сънливост или сън, за които пациентът не сигнализира по време на изследването за ниво на будност, такива внезапни заспивания могат да настъпят без пациентът да усети преди това, че му се доспива. С оглед максимално обективното интерпретиране на получените резултати, експертите са уточнили, че тези резултати са получени в по-късен период и при различни обстоятелства от тези, при които е настъпил инцидентът и не отразяват на 100 % идентична ситуация с тази по време на шофиране, макар че са получени чрез стандартизиран метод. Независимо от това, те касаят важни аспекти от здравословното състояние на подсъдимия А., които следват определена медицинска логика, последователна във времето. Видно от заключението на повторната тройна съдебномедицинската експертиза вх. № 8148/28.06.2023 г., сънливостта като симптом на обструктивната сънна апнея не се проявява в правопропорционална зависимост от тежестта й, т. е. може да има лека апнея с тежка сънливост и тежка апнея с лека сънливост. В този смисъл предположението, че сънната апнея към 08.09.2019 г. при А. е била по-лека заради това, че е бил помлад и по-лек, не означава директно, че той е бил тогава по-малко сънлив във връзка с предполагаемата си сънна апнея тогава. Въпреки това, е по-вероятно той да е бил по-малко сънлив и по-бдителен тогава спрямо сега поради по-леката си апнея тогава спрямо сега. Съответно, тестът му за ниво на будност, който към настояща дата показва ниска сънливост и високо ниво на бдителност и будност при една средно-тежка апнея, е по-вероятно да е бил поне с такова ниво на сънливост, бдителност и будност и тогава, ако не дори и по-добре, макар че А. дава средна латенция на съня 40 минути от теста си за ниво на будност към настоящия момент, което на практика е максималния възможен резултат и не е възможно да е можел да постигне дори по-висок тогава. При едно нормално ниво на будност и липса на сънливост сънните атаки като феномен при обструктивната сънна апнея са възможни, но са малко вероятни. Според експертите, „сънната атака“ трябва да се разглежда не директно като следствие от сънната апнея и/или като „функция“ (или „дисфункция“) на нейната тежест (на сънната апнея) и ефект върху качеството на съня, а по-скоро като следствие или функция/дисфункция на сънливостта, доколкото можем да я установим и измерим обективно. С друга думи, колкото по-сънлив е един човек, толкова по-вероятно е той да получи „сънна атака“ или да заспи внезапно без продроми (предшестващи усещания за настъпване на състоянието) и обратното – колкото по-малко е сънлив, толкова по-малко е вероятно такова събитие да настъпи. На база проведените му изследвания за периода 06.06.2023 г. - 11.06.2023 г. експертите са установили, че подсъдимият А. страда от средно-тежка форма на обструктивна сънна апнея с влошено качество на съня, но с добро ниво на будност и бдителност, без наличие на обективна регистрация на патологична дневна сънливост и с добра перцепция (сетивно възприятие) на сънливостта. В смисъла на предположението, че инцидентът с ПТП на 08.09.2019 г. е настъпил заради внезапно настъпване на сънна атака, то тогава подсъдимият не би могъл да контролира волево своите действия и да възприема адекватно околната среда, още повече на фона на високата скорост и краткото време, за което са се случили събитията. Тази хипотетична причина за настъпването на инцидента е възможна, но е малко вероятна според резултатите от проведените изследвания на А. към днешна дата. В деня на инцидента подсъдимият А. се е качил да шофира отпочинал (по негови данни), като преди и след този инцидент той не е имал повторно такива случаи, въпреки че продължава да шофира. Макар че при обструктивна сънна апнея, независимо от нейната тежест, сънни атаки са възможни, при подсъдимия А. те са малко вероятни по причините, изтъкнати по-горе в заключението на повторната тройна съдебномедицинска експертиза вх. № 8148/28.06.2023 г. – направено е обективно изследване за ниво на будност и сънливост в рамките на нормата, което не показва наличие на патологична дневна сънливост при А., той има добра перцепция за сънливост и би следвало да усети, когато му се доспива, подсъдимият не съобщава за прояви на висока дневна сънливост преди и след инцидента, включително по време на шофиране. До изготвянето на посочената експертиза подсъдимият А. не е провеждал обективни изследвания на дневната сънливост, поради което тя не може да се анализира в динамика обективно, а само субективно – по данни от подсъдимия и неговата съжителка, които на места се разминават или не са много категорични по отношение на това дали преди 08.09.2019 г. А. е бил сънлив ежедневно или не. Тежестта на този симптом, според експертите, е определящ за оценката на вероятността за това пътнотранспортното произшествие с участието на подсъдимия А. да се е случил заради внезапна поява на „сънна атака“ и заспиване зад волана. При липса на ежедневна висока дневна сънливост към периода около инцидента вероятността за поява на сънна атака е ниска, макар че такава е възможна, доколкото експертите предполагат, че подсъдимият е имал към тогавашния момент обструктивна сънна апнея, макар и в лека форма. Резултатът от проведения понастоящем тест за ниво на будност показва нормално ниво на будност и бдителност при липса на висока дневна сънливост, с добра перцепция на сънливостта. Това заключение при наличие на средно-тежка форма на сънна апнея към 06.2023 г. и лека форма на сънна апнея към 10.2019 г. дава основание да се предполага, че вероятно бдителността и сънливостта на подсъдимия А. към момента на инцидента на 08.09.2019 г. би трябвало да са били най-малко на същото ниво, ако не и по-добре, макар че много други фактори влияят на тези прояви и експертите не могат да бъдат сигурни какви са били тези фактори тогава, за да ги симулират в настоящия момент. Експертите са единодушни в становището си, че с оглед вида и степента апнея, от която страда подсъдимият А., не отхвърлят възможността той да заспи внезапно в определени ситуации, но това е малко вероятно. Този извод е на база резултатите от всички проведени изследвания, подробно описани в заключението. Правилно първият съд е приел изложените по-горе фактически обстоятелства и въз основа частично на обясненията на подсъдимия С. А., частично от показанията на свидетелите С. Т., от показанията на свид М. Д. на съдебното и досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им, тези на свид. И. М. на съдебното и досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им, Д. И. - показанията му, дадени в хода на досъдебното производство и пред окръжния съд, И. Т. и Г. В., като тези на последните двама са били вкючени в съвкупния доказателствен материал чрез прочитането им от подготвителната фаза със съгласие на страните, от показанията на свид. М. К., Р. Д., В. Й., С. Й. и Г. Т. К., разпитани в хода на съдебното следствие, заключенията на експертите д-р Е. Б., инж. П. Н., доц. д- р М. М., д-р Д. Т. и д-р П. Ч., както и приложените към делото писмени доказателства., за които е имал основание да посочи, че са без съществени противоречия по основните пунктове от значение за делото и са подкрепени от писмените доказателства и заключенията на автотехническата, съдебномедицинската и химически експертизи. Правилно и законосъобразно първата инстанция се е позовала на експертното знание на вещите лица, депозирали посочените по-горе писмени заключения, тъй като са били изготвени компетентно от експерти със съответния професионален ценз. Протоколът за оглед на местопроизшествието, който е годно доказателствено средство по смисъла на чл. 131 НПК, тъй като е бил съставен по реда и при условията на НПК, ведно с фотоалбума и свидетелството за съдимост на подсъдимия, съставения АУАН и справката за нарушител с основание са били ползвани от първия съд. Чрез посочената съвкупност от доказателствени материали, фактите преди, по време и след произшествието са били безспорно установени. За събиране на характеристични данни за подсъдимото лице са били разпитани и доведените от подсъдимия свидетели – негови колеги и познати, които наред с приложените характеристични справки за подсъдимия го портретуват в положителна светлина. Показанията на същите – В. Й., С. Й. и Г. К. се явяват от значение единствено за положителната характеристика на лицето в семейната и професионалната сфера, изводима от респекта, уважението с които се ползва и грижата, която има към своите близки. Въз основа на всичко, изложено по-горе, с основание първият съд е счел, че заспиването на подсъдимия А. по време на шофиране на 08.09.2019 г. не е обусловено от болестно състояние – обструктивна сънна апнея, лека степен, от която той е страдал към онзи момент, без да знае за това. Още повече, че в лекия автомобил, управляван от подсъдимия А., е имало редица предразполагащи заспиването на водача фактори - прав и равен пътен участък; -слънчев и топъл следобед – било около 15.30 ч. и климатикът в автомобила работел на около 24-25 градуса; лекият автомобил марка „•“ с рег.№ • бил с автоматична скоростна кутия, което предполага по-малко усилия от страна на водача при управлението му; всички в лекия автомобил спели – свидетелката С. Т., която била до подсъдимия А., и децата К. и Д., които били на задната седалка; радиото било пуснато; движението не било натоварено. Всичко това е създавало монотонност при пътуването и е предразполагало към отпускане и заспиване. От друга страна, с основание първият съд е отбелязал, че обструктивната сънна апнея е хронична болест, която се изявява основно по време на сън. Ексцесивната дневна сънливост, характерна за обструктивната сънна апнея, е един от най-честите и най-тежки симптоми на това заболяване, но не е специфичен симптом за тази болест. Тя може да се наблюдава и при други болести и състояния (при продължително недоспиване и нередовен режим на сън и бодърстване). В периода около 08.09.2019 г. не е установено подсъдимият А. да е бил с ежедневна висока дневна сънливост. При липса на висока дневна сънливост, с нормално ниво на будност и бдителност, с добра перцепция на сънливостта и като се има предвид, че обсъжданото заспиване на волана е единствено в цялата му над 30-годишна шофьорска практика до днес (А. е правоспособен водач на МПС от 1990 г.), това заспиване не може да се свърже по категоричен начин със заболяването на подсъдимия А. – обструктивна сънна апнея, лека степен. Правилно първият съд е акцентирал върху това, че самият подсъдим е твърдял, че не е чувствал сънливост и е бил бодър по пътя. За този извод на окръжния съд са допринесли и данните от повторната тройна съдебномедицинската експертиза вх. № 8148/28.06.2023 г., че няма категорични данни от подсъдимия А. и неговата съжителка дали преди 08.09.2019 г. А. е бил сънлив ежедневно или не – т. е. липсва ежедневна висока дневна сънливост към периода около инцидента. Резултатите на подсъдимия А. от въпросниците, с които се измерва субективната сънливост на пациента са, както следва: по Скала за сънливост Karolinska са точка 6 – „усещам признаци на сънливост“; по Скала за оценка на сънливостта Epworth са 11 точки ексцесивна субективна дневна сънливост. А резултат над 11 точки се приема за патологична дневна сънливост. С основание окръжният съд е обърнал внимание на забележката на експертите, че прави впечатление (вероятно с отношение по делото), че подсъдимият А. не съобщава да чувства висока сънливост през деня ежедневно и дори не съобщава да усеща такава периодично, но въпреки това дава високи стойности на предоставените му въпросници за субективна оценка на сънливостта. При провеждането на изследването „Тест за оценка на способността за поддържане на будното състояние (тест за ниво на будност)” са регистрирани нормално ниво на будност и липса на сънливост при подсъдимия А., като тези резултати са след 4 нощи на редовен режим на сън и бодърстване, без използване на СРАР. По време на четирите опита не са наблюдавани периоди на микросън, нито внезапни заспивания. При 3-ти и 4-ти опит подсъдимият А. е проявил поведенчески признаци на сънливост (прозява се) и сигнализира за чувство на сънливост, но не се регистрират ЕЕГ признаци на такава и не се наблюдава заспиване, което предполага добра перцепция на сънливостта. Предвид всичко изложено, правилно първият съд не е възприел за основателно твърдението на защитата, че подсъдимият А. е заспал внезапно и неконтролируемо, вследствие заболяването обструктивна сънна апнея, както и че механизмът на ПТП е доказателство за това. Както беше посочено по- горе, тъй като в случая произшествието е настъпило самостоятелно и по субективни причини, с основание окръжният съд е приел, че от техническа гледна точка подсъдимият А. е имал възможност да предотврати неговото настъпване. Според експерта инж. Н., на около 107 м. преди мястото на удара, както е посочено на л. 9 от заключението, автомобилът е започнал да променя траекторията си от северна лента, като се е насочил през южната лента до мястото на първия удар. Така автомобилът плавно е променил траекторията на движението си, като изминал тези 107 м. (39 м. по южния банкет) под много малък ъгъл, за около 4-5 секунди. Когато подсъдимият А. е отпуснал газта, автомобилът е намалил скоростта си посредством двигателя и е продължил движението си равнозакъснително и така от 89 км/ч. е стигнал до първата колона, в която се е ударил със скорост от 72, 4 км/ч. Експертът инж. Н. е бил категоричен, че от техническа гледна точка и от описаното в протокола за оглед на местопроизшествие няма данни за рязка промяна на траекторията на движение на автомобила чрез задействане на кормилната му система или на спирачната му система. Този извод се подкрепя и от следите, наслоени от автомобила при напускането на платното за движение и навлизането в южния банкет, както и от характера на първоначалния удар, който не е централен, в предната част, а е страничен и приплъзващ. По делото е безспорно, че от техническа гледна точка причината за ПТП е загубата на контрол върху автомобила, излизане в южния пътен банкет и последвалия първичен удар. На л. 11 от заключението си експертът инж. Н. е посочил какви биха могли да са причините за това, сред които е и заспиване на водача. В случая, причината загубата на контрол върху автомобила е именно заспиването на подсъдимия А., което подробно беше обсъдено по-горе. С това, което е било подробно изложено от първия съд, настоящата инстанция също счита, че не може да бъде споделена тезата на защитата на подсъдимия А., че в случая става дума за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Случайно деяние е налице, ако въпреки че деецът е направил всичко необходимо за избягване на опасността, нейното настъпване е било неизбежно, независимо от волята му. В настоящия казус твърдението на А., че е получил „сънна атака” (неконтролируемо заспиване, предизвикано от заболяването обструктивна сънна апнея) не намира опора в събраните по делото материали. Така изтъкнатата от подсъдимия хипотетична причина за настъпването на инцидента е малко вероятна, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства и от резултатите от проведените специализирани изследвания в посочения по-горе смисъл. С оглед доказателствената съвкупност по делото и гореописаната фактическа обстановка, мотивирано окръжният съд е приел, че причината за загубата на контрол върху управлявания от подсъдимия автомобил е обстоятелството, че А. е заспал зад волана. Това заспиване не е обусловено от болестно състояние и поради това не изключва виновното поведение на подсъдимия А.. Според чл. 20, ал. 1 ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. С това правилно първият съд е приел, че на 08.09.2019 г. подсъдимият А. не е контролирал непрекъснато лекия автомобил марка „•“, с рег. № •, който е управлявал, тъй като е заспал по време на шофирането, като това заспиване не може да се приеме като неконролируема последица от заболяване – сънна атака вследствие на заболяването обструктивна сънна апнея, лека форма, от която подсъдимият А. е страдал към 08.09.2019 г., без да знае за това. Правилно първият съд е посочил, че основно значение за преценката на съставомерността на извършеното от подсъдимия има попълването на бланкетната норма на състава с конкретните нарушения на правилата за движение по пътищата. Приел е нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, задължаващ водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Подсъдимият загубил контрола над управлявания от него лек автомобил, тъй като заспал и загубил контрол над системите за управление на автомобила, в резултат на което без обективна причина, превозното средство плавно променило траекторията си на движението, напуснало северната лента (по която се движело), минало през южната лента и южния банкет, движейки се равнозакъснително, като достигнало до железобетонните колони на железопътния надлез, които се намирали от двете страни на пътя, до банкета, където бил реализиран първият удар на лекия автомобил – неговата лява средна странична част, когато настъпили несъвместими с живота травматични увреждания на К. В., като след първоначалния удар, под въздействието на резултатните сили и моменти, автомобилът ротирал около вертикалната ос на масовия си център в посока обратна на часовниковата стрелка, поради което настъпил вторичен удар между предната лява част на лекия автомобил и североизточната страна на третата железобетонна колона на надлеза, след което автомобилът продължил да се движи транслационно- ротационно в източна посока и спрял напречно на пътното платно. Първият съд е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между посоченото нарушение на визираното правило за движение по пътищата и настъпилия вредоносен резултат, тъй като се явява необходима предпоставка, без която съставомерният резултат би бил невъзможен. Прието било още, че от субективна страна А. е извършил деянието при форма на вината небрежност, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици (смъртта на 12 годишния племенник на фактическата си съпруга), но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, допускайки нарушение на правилата за движение по пътищата. Настоящата инстанция намира, че първият съд правилно е приел, че с оглед установените по делото фактически положения, подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, задължаващ водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като заспиването на водача е довело до промяна на траекторията на движение на управлявания автомобил и удара му в крайпътни железобетонни колони на железопътен надлез. Проверявайки присъдата в осъдителната й част спрямо подсъдимия и съобразявайки установените по делото факти, въззивният съд намира, че изводите на първия съд за нарушението на правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 ЗДвП като стоящо в пряка причинна връзка с произшествието и съставомерните последици - смъртта на пострадалия се споделят от настоящият съдебен състав. Т. е. касае се за нарушение на правилото за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП. За промяната на посоката на движение, с описаното по-горе отклонение на траекторията на автомобила e без значение дали се е случило с превишена, несъобразена или друга скорост при положение, че скоростта на моторното превозно средство към момента на произшествието не е била превишена. При тези данни загубата на контрол над автомобила от страна на водача поради заспиване е довела до напускането на платното за движение и последвалия удар в крайпътна метална колона, което е непосредствената причина за съставомерния резултат поради нарушение на правило за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП. При това положение, скоростта избрана от подсъдимия като стойностно изражение, не се е оказала причина за промяната на посоката на движение чрез отклоняване на траекторията на движение на автомобила, поради което не може да бъде поставена в причинно-следствения процес на възникналия транспортен инцидент и да запълни бланкетната диспозиция на чл. 343 НК. Непосредствената причина за възникване на инцидента е загубата на контрол над лекия автомобил. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО: За извършеното престъпно деяние от подсъдимия по чл. 343 ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, правилно първият съд е посочил, че законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от две до шест години. В случая е приложима и разпоредбата на чл. 343г от НК за лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и възможност да се постанови лишаване от права по т. 6 на същата разпоредба. За извършеното от подсъдимия С. Д. А. престъпление, първият съд му е наложил наказание при пълен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства на законоустановения минимум от две години лишаване от свобода. Като смекчаващи отговорността обстоятелства първият съд е отчел добрите характеристични данни на подсъдимия с социалната и трудовата сфера, както и чистото му съдебно минало, които обаче се неутрализират от характеристиката му като водач на МПС, тъй като същият е бил многократно наказван за множество и разнообразни нарушения на ЗДвП при управление на МПС, а в крайна сметка е подсъдим за престъпление по транспорта. Така първият съд, отчитайки всички обстоятелства, влияещи върху отговорността на подсъдимия А., изводите за неговата лична степен на обществена опасност и степента на обществена опасност на деянието, преценена като висока поради тежкия вредоносен резултат (причинена е смърт на невръстно дете), е мотивирал изводите си за превес на смекчаващите обстоятелства. Въззивният съд намира, че наказанието на подсъдимия правилно е било определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл. 54 от НК на законоустановения минимум при все отчетената по-горе неутрализация на отчетените добри характеристични данни, тъй като тези с сферата на транспорта никак не са добри като показатели, но следва да се посочи още от апелативния съд, че от значение за санкциониране на виновния водач се явява и по-леката форма на непредпазливата вина при която е било реализирано произшествието. Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки и високата степента на обществена опасност на конкретното престъпление, с оглед тежестта на настъпилия вредоносен резултат, настоящият съд намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 НК, а не в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, както моли защитата. Настоящият съд намира, че с така наложеното на подсъдимия наказание на законоустановения минимум от две години ще бъдат постигнати в пълнота целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Не могат да бъдат споделени аргументите на защитата пред настоящата инстанция, че в случая са налице основания наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Същото е било мотивирано с неразумна продължителност на наказателното производство. Прегледът на движението на делото, обаче, предвид неговата специфика, не сочи на сериозни отклонения в продължителността на наказателиня процес. В хода на досъдебното и съдебното производство пред първата инстанция са били събирани и проверявани множество доказателства, както по почин на обвинението, така и по искане на подсъдимия и неговата защита. Същите без съмнение са били необходими за разкриване на обективната истина при случай с повишена сложност, при който е било необходимо да се осъществи разширен обем доказателствена дейност, за да се постанови законосъобразен съдебен акт по същество. Поради изложеното искането на защитата не може да бъде уважено. Отделно от това, следва да се каже, че в случая не е налице и условието и най-лекото предвидено в закона наказание от две гадини лишаване от свобода да се оказва несъразмерно тежко, поради което липсват основания за налагане на наказанието при условията на чл. 55 НК. Така определеното от първия съд наказание от две години е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл. 36 от НК да поправи и превъзпита подсъдимия към спазване законите и добрите нрави, както и да въздейства предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Казаното се отнася и до кумулативно предвиденото по чл. 343 г НК наказание лишаване от правоуправление за срок от две години, което също е било отмерено законосъобразно и справедливо. Правилна е преценката на първия съд, че за постигане целите на наказанието не е наложително същият да изтърпи така наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно. Ето, защо законосъобразно първият съд е отложил неговото изтърпяване с изпитателен срок от три години при условията на чл. 66, ал. 1 НК, след влизане на присъдата в законна сила. С постановената присъда съдът правилно е осъдил подсъдимия да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на ОД на МВР - • направените по досъдебното производство разноски В съответствие с данните по делото го е осъдил за заплати по сметка на Окръжен съд – Стара Загора направените в хода на съдебното производство разноски по делото. Коректно е и разпореждането на първата инстанция с веществените доказателства по делото. При осъществения, в предмета и пределите по чл. 313 и чл. 314 от НПК въззивен контрол, не се констатираха допуснати от органите на разследването и съда съществени процесуални нарушения, които по смисъла на чл. 335 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НПК, да предпоставят отмяна на присъдата на процесуално основание, поради което искането на защитата в подобна насока, не може да бъде уважено. Изложените съображения мотивираха настоящият състав на Апелативния съд да потвърди изцяло проверяваната присъда на Старозагорския окръжен съд. Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд, ІI наказателен състав