Решение № 23730 от 29.12.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 53698/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на ищеца Т. Д. П., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.София, ж.к. ••••••0, с която е предявен срещу ответника Т. Н. Т-М., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. София, ••••, осъдителен иск с правно основание чл. 216, ал. 3, пр. 1 ЗМВР вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от действия и бездействия на ответницата в качеството й на служител на МВР, работила по пр.пр. 48216/2018 г. по описа на СРП. В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск, като оспорва последния. Постъпила е молба с вх. № 334464/14.10.2025 г. от ищеца Т. Д. П., с която същият е направил изявление за намаляване размера на исковата претенция от 5000 лв. на 4000 лв. Доколкото ищецът не е направил изявление дали оттегля или се отказва от предявения иск за размера над 4000 лв. до първоначално предявения от 5000 лв., на същия са дадени указания с Разпореждане № 162189/20.10.2025 г. да посочи дали оттегля или се отказва от предявения иск за сумата над 4000 лв. Указанията не са изпълнени от ищеца в посочения срок, нито в по-късен момент. Съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено, поради което и съдът не е допуснал изменение на иска. С оглед изложеното претенцията следва да бъде разгледана в първоначално предявения размер от 5 000 лв. Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че същият подал сигнал срещу Началника на 8 РУ на МВР и неговите подчинени, за това че покровителстват местен бандит и прикриват деянията му, въз основа на който била образувана пр.пр. № 48216/2018 г. по описа на СРП. Сочи, че ответницата, като служител на ДВС била определена да работи по преписката и прокурорът дал съответни указания ищецът и всички, имащи отношение по случая да бъдат разпитани. В тази връзка ответницата се обадила на ищеца и му обяснила, че трябва да му снеме показанията, но тогава ищецът бил в чужбина и казал, че се прибира след месец. Ищецът предложил като се върне от чужбина да се обади на ответницата или, ако бърза, да му изпрати въпросите на имейл, но тя отказала. Поддържа, че написал имейл, в който отново изложил твърденията от сигнала, както и че в тази връзка трябва даде показания. Сочи, че когато се върнал от чужбина се обадил на ответницата, за да даде показания, но тя му снела показанията, тъй като била заета. Именно поради това поведение на ответницата ищецът подал сигнал срещу нея. Сочи, че призоваването му не било редовно, тъй като не било извършено с призовка и това било причина за непровеждането на разпита. Поддържа, че тези действия и бездействия на ответника представляват противоправно поведение, във връзка с което сочи, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални изживявания, шок, сриване на вярата в справедливостта и законността, недоверие в институциите, внушение, че ищецът е несериозен човек, които вреди същият оценява на 5000 лв. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Сочи, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 216, ал. 3 ЗМВР, доколкото ищецът не сочи вредите да са настъпили в резултат на извършено от ответника престъпление, да са причинени умишлено, или да са причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения. Счита, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ЗМВР, която изключва отговорността на държавните служители на МВР. Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба. Потвърждава, че ищецът е подал сигнал до СРП във връзка с неправомерни действия на служител на 08 РУ – СДВР, въз основа на който била образувана пр.пр. 48616/2018 г. по описа на СРП, а предварителната проверка била възложена на ответницата. В изпълнение на задължителните указания, дадени с Постановление на прокурор при СРП, ответницата установила контакт с ищеца на 11.12.2018 г. с оглед неговото призоваване за снемане на допълнително сведение по случая, като в разговора ищецът заявил, че е извън страната и дал допълнителни сведения във връзка със сигнала. Твърди, че в разговора ищецът, използвайки нецензурни думи изразил отношението си към служители на 08 РУ – СДВР и отказал да изложи причини за отношението си. В проведения разговор отказал да отговори на въпроси, поставяни от ответницита, както и да окаже съдействие при извършването на предварителната проверка. Поддържа, че на 24.01.2019 г. отново провела телефонен разговор с ищеца и при опит да се уговори ден и част за снемане на сведения, ищецът прекъснал разговора. Сочи, че е изпълнила всички указания по пр.пр. 84216/18 г. по описа на СРП. При тези възражения моли за отхвърляне на предявения иск. След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното: По делото е постъпило писмо от Министерство на вътрешните работи, дирекция „Вътрешна сигурност“ от 13.03.2025 г. /л.157/, в което е посочено, че със заповед с рег. № 7855з-278/05.10.2015 г. на директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, инспектор Т. Н. М. е назначена за разузнавач V степен в сектор 01 към отдел 01 при ДВС – МВР, считано от 20.10.2015 г. до 14.05.2019 г., както и че със заповед № 1266з- 1072/25.04.2019 г. на директора на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, инспектор Т. Н. М., е преназначена за разузнавач IV степен в сектор 03 „Фалшификации“ на отдел 06 „Митнически режим, парична, данъчна и осигурителна система“ към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ – МВР, считано от 15.05.2019 г. По делото е постъпило писмо от Софийска районна прокуратура от 31.03.2025 г. /л.159/, към което са приложени заверени копия на справка по преписки с № 513000- 9494/21.02.2019 г. и № 513000-15287/23.03.2019 г. на СДВР, както и докладна записка № 513р-24472/22.03.2019 г. на СДВР. Видно от съдържанието на справка по преписки с вх. № 513000-9494/21.02.2019 г. и вх. № 513000-15287/23.03.2019 г. на СДВР /л.160/, с постановление от 18.02.2019 г. на СРП е образувана пр.пр. № 7234/20.02.2019 г. въз основа на подаден от Т. Д. П., сигнал срещу служител на МВР – Т. Т, в който са били изложени твърдения, че същата е извършвала мнимо разследване по негов сигнал и отказала да го призове като свидетел за изясняване на подробности около сигнала. Описани за извършените действия по проверката и е предложено изпращане на материалите на СРП за произнасяне. Видно от съдържанието на докладната записка /л.161/, във връзка с възложена проверка по преписки 513000-7011/11.02.2019 г.; 513000-7014/11.02.2019 г. и 513000- 9494/21.02.2019 г., Т. Д. П. е бил призован да се яви на 15.03.2019 г. за да даде допълнителни писмени сведения във връзка с подадените от него жалби. На посочената дата, лицето се явило, като по време на срещата, е посочено, че се е държал изключително арогантно и не е пожелал да даде сведения, а е заявил, че ще ги изготви вкъщи и изпрати по пощата. По делото е постъпило заверено копие от пр.пр. № 6046/2019 г.; М-33/2019 г. /л.165 и сл./. От приложените документи се установява, че същата е образувана въз основа на подадени 3 бр. сигнали от страна на Т. Д. П., два от които срещу Георги Дулев, а третият срещу началника на 08 РУ-СДВР и други служители на управлението. С постановление от 06.02.2019 г. на СРП е възложено извършването на предварителна проверка. Видно от справка за извършена проверка по преписка 513000- 7011/11.02.2019 г. (пр.пр. 6046/2019 г.) са извършени действия по проверката. С постановление от 17.05.2019 г. е отказано образуването на наказателно производство по преписка № 6046/2019 г.; М-33/2019 г. Ищецът Т. Д. П., е представил по делото Постановление за възлагане на предварителна проверка от 14.11.2018 г. по пр.пр. 48216/2018 г. (М-319/2018 г.) по описа на СРП /л.207/; докладна записка, изготвена от Т. М. /л.209/ и доклад относно извършена проверка по преписка с вх. № 785500-5032/18 г. по описа на ДВС-МВР (пр.пр. 48216/2018 г.), също изготвен от Т. М. /л.210/. Ищецът е представил удостоверения, издадени от СО, район Искър, видно от които същият е управител на сграда в режим на ЕС, с адрес гр. София, ж.к. „Дружба“, ул. „Тирана“ вх. А и Б /л.222 и сл./. По делото от страна на МВР, дирекция „Вътрешна сигурност“ са представени заверени копия на Инструкция за провеждане на предварителни проверки № Iз- 673/16.03.2011 г., както и Инструкция за отмяна на Инструкция за провеждане на предварителни проверки Iз-191/10.02.2014 г. /л.231/. От страна на СРП са представени заверени копия на 3 бр. пр.пр.: № 31176/2019 г.; № 7234/2019 г. и № 42816/2018 г. /л.232 и сл./ Първите две прокурорски преписки са образувани по сигнали на ищеца подадени срещу ответницата. Последната преписка е образувана по подаден сигнал от ищеца срещу началника на 08 РУ-СДВР, по която са налице данни, че ответницата е извършвала действия във връзка с възложена предварителна проверка от СРП по реда на чл. 145 ЗСВ. От документите по пр.пр. № 31176/2019 г. се установява, че ищецът е подал сигнал срещу служител на МВР Т. Т, в който е изложено, че лицето Т. Т извършва мнимо разследване по отношение на ищеца във връзка с подаден от него сигнал срещу началника на 08 РУ-СДВР, че отказала да му зададе въпроси и да комуникира с него по телефона, както и да го призове като свидетел, а също и да му даде номер на преписката. С постановление на СРП за възлагане на проверка от 09.07.2019 г. е възложено на СДВР да извърши предварителна проверка. Прокурорската преписка е заведена в СДВР с вх. № 513000-36123/16.07.2019 г. и на 22.07.2019 г. е възложена за извършване на проверка на инсп. Р. Н.. Изготвена е справка от извършената проверка, в която е посочено, че идентичен сигнал вече е подаден, по повод на който била образувана пр.пр. 7234/2019 г. Снето е писмено сведение от Т. Н. М., в което същата посочила, че е извършвала проверка по преписка по сигнал на Т. П. докато е била служител в дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР, както и че не си спомня подробности по казуса. С постановление на СРП от 24.09.2019 г. е отказано образуването на досъдебно производство, потвърдено с постановление от 18.11.2019 г. на СГП. От документите по пр.пр. № 7234/2019 г. се установява, че ищецът е подал сигнал срещу служител на МВР Т. Т, в който е изложено, че лицето Т. Т извършва мнимо разследване по отношение на ищеца във връзка с подаден от него сигнал срещу началника на 08 РУ-СДВР, че отказала да му зададе въпроси и да комуникира с него по телефона, както и да го призове като свидетел. С постановление от 18.02.2019 г. е възложено на СДВР да извърши проверка по реда на чл. 145 ЗСВ. Прокурорската преписка е заведена в СДВР с вх. № 51300-9494/21.02.2019 г. Изготвена е справка от извършената проверка, в която е посочено, че Т. П. е бил призован за снемане на допълнителни сведения, че са снети писмените му сведения, че при осъщественият прием си е служел с цинични изрази, че същият е депозирал допълнителни писмени изложения, както и че са снети сведенията на Т. Н.-М.. Последната е изложила в писмените сведения, че е работила по сигнал на Т. П., както и че го е призовавала да се яви в сградата на МВР, но същият отказал да предостави конкретизираща информация. С постановление от 10.06.2019 г. на СРП е отказано образуването на досъдебно производство, потвърдено с постановление от 09.10.2019 г. на СГП. От документите по пр.пр. № 48216/2018 г. се установява, че същата е образувана по сигнал на Т. Д. П., съдържащ твърдения, че началникът на 08 РУ-СДВР прикрива престъпления, извършени от Александър Йосифов. В подадения на 08.11.2018 г. сигнал ищецът е посочил телефон, имейл и адрес. С постановления от 14.11.2018 г. и от 23.11.2018 г., на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР е възложено извършването на предварителна проверка. Направено е искане за удължаване на срока на проверката, считано от 16.01.2019 г. Видно от докладна записка от 24.01.2019 г., изготвена от инспектор Т. М. на 24.01.2019 г. в 15: 45 ч. е получила телефонно обаждане от Т. П., ползващ мобилен номер 0895045417. В началото на разговора на висок тон П. настоял да разбере имената на служителя, работещ по депозираната жалба, като споделил, че имената са му необходими, за да бъдат използвани пред други институции, в които възнамерява да депозира сигнали и жалби, свързани със служителя. Посочено е, че след предоставяне на исканата информация, е осъществен опит за договаряне на среща във връзка с извършващата се проверка, при което П. прекъснал разговора. На 12.02.2019 г. е изготвен доклад от Т. М. относно резултатите от извършената проверка, с извод, че сигналът е неоснователен и предложение за изпращане на събраните материали на СРП. В доклада е посочено, че в изпълнение на указанията, дадени от СРП, на 11.12.2018 г. е установен контакт с Т. П. с оглед неговото призоваване и снемане на допълнително сведение по случая. Посочено е, че при проведения разговор П. заявил, че е извън територията на Република България, без да посочи за какъв период, което обстоятелство се потвърдило от служебно извършена справка, според която той е напуснал страната на 11.12.2018 г. през ГКПП Аерогара София. В докладната записка е посочено, че при разговора П. изразил недоволството си от началника на 08 РУ на СДВР, както и от подчинените му служители за бездействието им при изпълнение на служебните им задължения; изложил твърдения, че началникът на 08 РУ на СДВР покровителствал лице, което според П. пребивало нелегално в жилище в ж.к. „Дружба“, без да посочи в какво се изразява покровителството; отказал да окаже съдействие, използвал нецензурни думи по отношение на служителите на 08 РУ на СДВР, за да изрази разочарованието си, отказал да изложи конкретна причина, както и да отговори на зададените му въпроси. На 13.02.2019 г. е изготвен доклад от старши комисар Румен Ганев, в който е посочено, че от събрана информация не са налице данни за проявено корупционно поведение или извършено дисциплинарно нарушение от служители на 08РУ-СДВР и предложение за изпращане на събраните материали на СРП. С постановление от 18.02.2019 г. на СРП е отказано образуването на досъдебно производство, потвърдено с постановление от 21.05.2019 г. на СГП. С постановление от 25.10.2019 г. на САП, са отменени двете постановления на СРП и СГП, и е указано на СРП извършването на допълнителна проверка. Подадено е възражение срещу постановление на САП, но след извършен служебен контрол, е установено, че не са налице основания за отмяна или изменение на постановлението на САП. С постановление на СРП от 10.04.2020 г. е възложено на СДВР извършването на допълнителна проверка със срок от един месец. На 12.05.2020 г. са снети обясненията на Т. П., в които посочва, че е подал през м. Декември 2016 г. жалба относно кражба на ток от Александър Йосифов и относно това, че началникът на 08РУ СДВР прикрива престъпления. Изготвена е докладна записка относно извършената проверка от 03.06.2020 г. с мнение за отказ от образуване на досъдебно производство. На 15.06.2020 г. са изпратени резултатите от проверката на СРП. С постановление от 25.06.2020 г. на СРП материалите по пр.пр. са върнати на СДВР за допълнителна проверка, като срокът за проверка е удължен с 1 месец. Направено искане за продължаване на срока по чл. 145, ал. 2 ЗСВ, считано от 25.07.2020 г. Извършена е проверка по преписката, за което е изготвена докладна записка от инспектор Калофер Русев, като резултатите с мнение за отказ от образуване на досъдебно производство, са изпратени на СРП на 27.08.2020 г. С постановление от 02.09.2020 г. на СРП е отказано образуването на досъдебно производство, потвърдено с постановление от 26.02.2021 г. на СГП. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, проведен в о.с.з. от 01.12.2025 г. Свидетелката Б. М. М., изнася данни, че с ответницата са работили заедно в Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР в периода 2016 г. – 2018 г. Спомня си за случая с ищеца Т. П., за който изнася данни, че било постъпило искане в дирекцията от СРП във връзка с негов сигнал – жалба срещу служители на 8-мо РУ и по – конкретно началника на 8-мо РУ. Посочва, че доколкото си спомня в сигнала ищецът е визирал бездействие от страна на служители на 8-мо РУ и покровителство от тяхна страна на трети лица от ж.к. „Дружба“. Споделя, че при такива сигнали осъществяват контакт с потърпевшото лице с цел допълнително снемане на сведения. По този повод ответницата Т. М. е опитала да се свърже с ищеца, на когото имало оставен телефон за връзка. След проведен телефонен разговор ищецът уведомил ответницата, че се намира извън територията на страната и няма да може да направи среща, за което Т. изготвила докладна записка. Имало още един случай, в който ищецът се обадил на ответницата и пожелал тя да се представи, да каже имената си, за да може да депозира срещу нея допълнителни сигнали и жалби, заради това че не си върши работата. Свидетелката и ответницата били в една стая и същата присъствала на разговора. Ищецът категорично заявил, че няма да дойде и няма да предостави допълнителни факти и обстоятелства. Доколкото си спомня след извършената проверка от страна на Т., са обобщени материалите, изготвена е справка, изпратена по компетентност на съответната прокуратура. След това не си спомня дали е имало допълнително постановление за допълнителни действия или не. В допълнение посочва, че законът позволява призоваването по телефон. Посочва и че когато става въпрос за тъжител или пострадало лице, винаги се свързват по мобилен телефон с лицето, след което лицето се явява и снемат допълнителни сведения. По делото са изслушани показанията на Р. В. Н., която посочва, че е страна по други дела с ищеца. Твърди, че е виждала ответницата Т.. Излага, че първата жалба, която е получила от Т. П. е била срещу Т. Т. Доколкото си спомня жалбата била подадена, защото Т. Т не му вдигала телефона. Споделя, че ответницата е работила във Вътрешна сигурност, както и че е разпитвала същата. Всички жалби (четири или пет) били изпратени към Прокуратурата, като свидетелката не констатирала нищо нередно. Споделя, че в момента е по майчинство, но последно преди 2 години, когато правели справка за ищеца, било установено, че същият е подал над 180 жалби срещу нейни колеги. Излага, че ищецът подава жалба срещу всеки, който е работил по негова жалба. На последно място посочва, че е честа практика да звънят по телефона, за да призовават граждани. Съдът кредитира показанията на свидетелите, намира ги за достоверни, житейски логични и вътрешно непротиворечиви. При оценка на свидетелските показания съдът отчита евентуална заинтересованост на свидетеля Р. В. Н. по реда на чл. 172 ГПК, като взе предвид наличието на други дела с ищеца. Въпреки по- внимателната и задълбочена преценка за достоверност на нейните показания, обаче, не се променя изводът на съда за достоверността им. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: На първо място следва да се посочи, че въпросът за допустимостта на предявения иск е разрешен с Определение № 1622/28.01.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 14361/2024 г. по описа на СГС, което като резултат от инстанционна проверка е задължително за първоинстанционния съд. Следователно предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 216, ал. 3, пр. 1 ЗМВР вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е служител на МВР, че същата в това си качество е предприела умишлени действия, от които той е претърпял вреди, вида и размера на претърпените вреди. Между страните няма спор, а и от представените доказателства се установява, че в периода от 20.10.2015 г. до 14.05.2019 г., ответницата е била назначена за разузнавач V степен в сектор 01 към отдел 01 при ДВС – МВР. От представените доказателства се установява, че на 08.11.2018 г. ищецът е подал сигнал срещу началника на 08 РУ-СДВР, по повод на който е образувана пр.пр. № 48216/2018 г. и възложена предварителна проверка по смисъла на чл. 145 ЗСВ на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР. Част от действията по предварителната проверка са извършени именно от ответницата Т. Н. Т-М.. В подадената искова молба, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди вследствие противоправни бездействия и действия на ответницата по пр.пр. 48216/2018 г., а именно: 1/ отказ да го призове с призовка; 2/ отказ да го призове по телефона; 3/ отказ да снеме показанията му; 4/ отказ да снеме показания на останалите лица, които имат отношение към преписката; 5/ даване на невярна информация на прокуратурата, че ищецът отказва да се яви за снемане на показания; 6/ даване на невярна информация на прокуратурата и разследващите, че ищецът е отказал да даде допълнителна информация, поради което се провалило разследването. Съдът намира за недоказани твърдените бездействия на ответницата във връзка с призоваването и снемането на сведения от ищеца. По делото се установи, че ответницата, в качеството на инспектор в Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, двукратно е осъществявала контакт с ищеца по телефона с оглед снемането на сведения във връзка с депозирания от него сигнал, въз основа на който е образувана пр. пр. № 48216/2018 г. по описа на СРП. Съгласно на чл. 69, ал. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗМВР предвижда, че полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването, като в съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване. Според ал. 3 на същата разпоредба в неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон или факс, като призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило. С оглед на тази нормативна уредба, следва да се направи извод, че служителите на МВР имат оперативна самостоятелност относно начина за призоваване на граждани за снемане на сведения. В конкретния случай ответницата, при изпълнение на служебните си задължения, е направила опит да призове ищеца, което обстоятелство се установява от изготвената по преписката докладна записка от 24.01.2019 г. Въпреки липсата на отделна докладна записка, данни за осъществен от нея предходен контакт с ищеца се съдържат в доклада от 12.02.2019 г., от който се установява, че през декември 2018 г. ответницата се е свързала с ищеца с оглед неговото призоваване. Видно от посоченото в доклада от 12.02.2019 г. въпреки осъществения контакт с ищеца, същият при опит за уговаряне на среща за снемане на обяснения, е прекъснал телефонния разговор. Така описаното се установява и от свидетелските показания на Б. М. М., която е работила в една стая с ответницата и е присъствала на разговора. Недоказано е и твърдението на ищеца за наличието на отказ за снемане на сведенията му. Дори напротив, от изложеното в доклада от 12.02.2019 г. и от свидетелските показания, се установява, че сведения не са снети поради поведението на самия ищец. В случая не е налице и отказ от снемане на обяснения на други лица. Видно от доклада, изготвен от ответницата от 12.02.2019 г., са извършени множество действия в хода на предварителната проверка, но поради отказа на ищеца да съдейства в предоставянето на допълнителна информация, не може да се извърши всеобхватна проверка. Отново поради поведението на самия ищец, изразяващо се в неоказване на съдействие, не са установени лица, от които евентуално да бъдат снети сведения. С оглед гореизложеното, информацията предоставена от ответницата на прокуратурата, под формата на доклад относно извършената проверка не представлява „невярна информация“. Както бе посочено и по-горе, от документите по пр.пр. 48216/2018 г., се установи, че ищецът при провеждане на телефонен разговор и при опит за уговаряне на среща за снемане на сведения, е прекъснал телефонния разговор. Липсват данни същият да е предоставил допълнителна информация по случая (конкретно във връзка с проверката, извършвана от ответницата). Поради, което и посоченото в доклада, изпратен на СРП, не може да се третира като невярна информация. При преценка на обсъдените доказателства съдът намира, че не се установява поведение от страна на ответника при или по повод изпълнение на служебните му задължения, което да осъществява признаците на противоправно умишлено деяние, поради което остава безпредметно обсъждането на твърденията на ищеца за претърпени в причинна връзка с такова деяние вреди, но единствено за пълнота съдът намира за необходимо да посочи и че ищецът не е доказал да е претърпял конкретни вреди в резултат на поведението на ответника. По изложените съображения предявеният иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. По разноските: При този изход на спора право на разноски има ответникът. Последният претендира такива за адвокатско възнаграждение в размер на 650, 00 лв. и представя доказателства за сторени разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 650, 00 лв. Мотивиран от горното, съдът