Решение № 1795 от 27.12.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 384/2024 г.

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /чл.145 и следв./ от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, във вр. с чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/. Образувано е по жалба, подадена от А. А. Х., [ЕГН], с посочен адрес: [населено място], [жк], община [община], [област], против Заповед №1143 от 20.09.2024 год., издадена от кмета на община Черноочене, с която, на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 и във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж: „Ограда”, находящ се извън имотната граница на поземлен имот с пл.сн. №[номер] по плана на [населено място], [община] - собственост на А. А. Х., с адрес: [населено място], [жк], [адрес] и с която е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение на премахването, считано от влизането на заповедта в сила. Жалбоподателят А. Х. заявява в жалбата, че е собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот с пл.№[номер] по Кадастралния план на [населено място], [община], [област], одобрен със Заповед №38/1993 год., с площ по нотариален акт от 2500 кв.м., ведно с построените в имота: Двуетажна полумасивна жилищна сграда на 71 кв.м., полумасивна стопанска сграда на 60 кв.м., полумасивна стопанска сграда на 25 кв.м. и масивна стопанска сграда на 40 кв.м., при граници: изток - улица и общински незастроен терен, запад - улица, север - ПИ с пл.№[номер] и юг - поземлен имот с пл.№[номер]. Заявява, че получил горната заповед, с която се нарежда да бъде премахнат незаконен строеж „Ограда”, находяща се в собствения му имот и че намира горната заповед за незаконосъобразна, поради което и депозирам настоящата жалба в срок. Излага съображенията за това, като твърди, че на първо и основно място, горната „Ограда” била построена от баща му през 1983 год. и изцяло тангирала по имотната граница на собствения му имот по плана на [населено място], [община], по плана, одобрен със Заповед №38/1993 год. Твърди, че при съставянето на Констативен акт №3/05.08.2024 год. не било взето предвид, че действителната имотна граница изцяло тангира по тази му имотна граница и контролните органи не били взели това предвид, а приели, че част от оградата попада в имот - общинска собственост, както и че горното се потвърждавало от приета по адм.дело №275/2022 год. по описа на Административен съд - Кърджали съдебно-техническа експертиза. Жалбоподателят счита, че въз основа на неправилна и незаконосъобразна констатация, кметът на община Черноочене е издал и една незаконосъобразна заповед и нещо повече - ако и оградата да била построена без строителни книжа, то последната представлявала търпим строеж и не подлежала на премахване. Предвид горното, жалбоподателят моли в жалбата, съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна, както и да му присъди сторените съдебно-деловодни разноски. Редовно призован за съдебното заседание, жалбоподателят А. А. Х., с адрес – [населено място], [жк], [адрес], не се явява и не се представлява. Ответникът по жалбата – кметът на община Черноочене, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – юрк. С. М. К., която оспорва жалбата и намира същата за неоснователна. Намира, че възраженията, които са изложени в жалбата, са неоснователни, като счита, че процесната заповед е издадена по законоустановения ред и при наличие на материалноправните предпоставки за това. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на А. А. Х., като неоснователна. Моли също, в полза на община Черноочене да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер. Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното: По допустимостта на жалбата: Съгласно разпоредбата на чл.215, ал.1, предл.1/първо/ от ЗУТ, индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот, като съгласно разпоредбата на чл.215, ал.4, изр.1/първо/, предл.1/първо/ от ЗУТ, жалбите или протестите по този закон се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването на акта. В същия смисъл е и общата разпоредба на чл.149, ал.1 от АПК, съгласно която административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Видно от изисканото от съда и представено известие за доставяне с баркод ••• на „Български пощи“ ЕАД ПС – [община] /л.28/, екземпляр от оспорената Заповед №1143 от 20.09.2024 год., издадена от кмета на община Черноочене, е изпратена с препоръчана пощенска пратка и е получена, лично и срещу подпис, от жалбоподателя А. А. Х., на датата 26.09.2024 год., в 12: 30 часа, които обстоятелства са удостоверени в посоченото известие за доставяне /л.34/. Жалбата против заповедта е подадена чрез кмета на община Черноочене, до Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодството на общината с Вх.№94-00-1956 на 30.09.2024 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел /л.4/. От горното следва, че жалбата е подадена още на 4-ия/четвъртия/ ден след получаването й, т.е. спазен е предвидения в чл.215, ал.4, изр.1/първо/, предл.1/първо/ от ЗУТ, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на заповедта, по установения ред и от лице, посочено в нея като възложител и извършител на незаконния строеж и което лице е пряк адресат на оспорената заповед, с която се засягат негови права и законни интереси. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок и по предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма и изискуемото се съдържание, от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването. Административният съд, след като взе анализира и прецени, поотделно и в тяхната съвкупност, представените и приобщени по делото писмени доказателства и съобрази становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното: Производството по издаване на обжалваната заповед е започнало въз основа на Констативен акт №3 от 05.08.2024 год., съставен от служители за контрол по строителство в община Черноочене, с правомощия по чл.223, ал.2 от ЗУТ /л.35-л.37/, за извършена проверка на строеж: Ограда, в поземлен имот пл.сн.№[номер] по КП на [населено място], [община], одобрен със Заповед №38/20.03.1993 год. В констативния акт е отразено, че имотът е собственост на А. А. Х., съгласно [нотариален акт]/[дата], Peг.№[номер], дело №[номер] от [дата], както и че строежът е собственост на А. А. Х. от [населено място], [жк], община [община], [ЕГН]. В констативния акт е отразено, че проверката е извършена в отсъствието на А. А. Х., както и е вписано, че възложител и строител е А. А. Х. и че строежът е изпълнен от него. В констативния акт е посочено също така, че за строежа няма одобрен проект, няма съгласувани и одобрени части на проекта, няма съгласуване с контролни органи, няма разрешение за строеж, няма протокол за откриване на строителна площадка, няма протокол за определяне на строителна линия и ниво и няма и заповедта книга. В констативния акт строежът е описан като „Изпълнена ограда с цокъл от каменна зидария, с височина 0.65 м. и ажурно нагоре, с обща височина 2.05 метра и дължина 16.30 метра. В констативния акт са налични и чертеж - силует на така описаната ограда, с нанесени размери на каменната зидария и ажурната част, както и извадка от КП на [населено място], с отразена граница на [ПИ] и нанесена ограда по цялото й протежение, с посочена дължина в метри. Като установени нарушения в акта е посочено, че оградата е изпълнена без разрешение за строеж и че за строежа на оградата не е съставен протокол за определяне на строителна линия и ниво, а като нарушени са посочени разпоредбите на чл.137, ал.3, 148, ал.1, чл.157, ал.1 и чл.182 от ЗУТ, както и е отразено, че за обекта няма друга налична документация. Предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, в констативния акт е вписано, че актът е основание за започване на производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, за премахване на строежа и че възражения по констативния акт могат да бъдат подавани до Община Черноочене, [улица], в 7/седем/-дневен срок, считано oт 05.08.2024 година. Констативният акт, тъй като е съставен в отсъствието на извършителя на строежа, е подписан и от двама свидетели: С. М. С. от [населено място], [община] и Ф. С. М. от [населено място], [община], като накрая в същия е отразено, че екземпляр от акта е поставен на 05.08.2024 год., в 16: 10 часа, чрез залепване на строежа – ограда и на таблото за обяви в община Черноочене. Този Констативен акт №3 от 05.08.2024 год., съставен от служители за контрол по строителство в община Черноочене, е бил изпратен на А. А. Х. с препоръчана пощенска пратка, като видно от представено и прието като доказателство известие за доставяне с баркод ••• на „Български пощи“ ЕАД ПС – [община] /л.38/, екземпляр от този констативен акт е получен, лично и срещу подпис, от жалбоподателя А. А. Х., на датата 08.08.2024 год., в 13: 30 часа, които обстоятелства са удостоверени в посоченото известие за доставяне. Срещу съставения и връчен Констативен акт №3 от 05.08.2024 год. не е било подадено възражение в 7-дневния срок и по реда на чл.225а, ал.2, изр.2/второ/ от ЗУТ, т.е. в срок до 15.08.2024 год. вкл./присъствен ден – четвъртък/, за което е съставен и е подписан Констативен протокол от 16.08.2025 год., от трима служители от Общинска администрация – Черноочене /л.34/. Въз основа на така съставения и връчен Констативен акт №3 от 05.08.2024 год. и на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е издадена и процесната Заповед №1143 от 20.09.2024 год. на кмета на община Черноочене - предмет на оспорване в настоящото производство /л.5-л.6, л.26-л.27/. С тази заповед, с т.1 от същата е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Ограда”, находящ се извън имотната граница на поземлен имот с пл.сн.№[номер] по плана на [населено място], [община], собственост на А. А. Х., живущ на адрес: [населено място], [жк] [адрес]. С т.2 от заповедта е определен 14/четиринадесет/-дневен срок от влизане в сила на заповедта, за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като в този срок собственикът на незаконния строеж го премахне и извози строителните отпадъци на място, определено от кмета на общ. Черноочене, а с т.3 от заповедта е разпоредено, при неспазване на срока за доброволно изпълнение по т.2 от същата, да се извърши принудително премахване на незаконния строеж по реда на чл.225а, ал.3 от ЗУТ и Наредбата за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи, за сметка на собственика на строежа. В мотивите към заповедта е описано, че при извършена проверка от служители за контрол по строителството в община Черноочене е съставен Констативен акт №3 от 05.08.2024 год., с който е установен незаконен строеж „Ограда”, по източната част на поземлен имот с пл.сн.№[номер] по Кадастралния план на [населено място], [община], [област], одобрен със Заповед №38 от 20.03.1993 год. Описано е, че в хода на административното производство, в резултат на извършената проверка на място, направено геодезическо заснемане и от събраните по образуваната административна преписка документи е установено следното: Неурегулиран поземлен имот с пл.сн.№[номер] по Кадастралния план на [населено място], около и в който е извършен незаконния строеж, е собственост на А. А. Х., [ЕГН], с постоянен адрес - [населено място], [жк], [адрес], съгласно документ за собственост - [нотариален акт] от [дата], рег.№[номер], дело №[номер] от [година] и че възложител и извършител на незаконния строеж е А. А. Х.. Описано е, че оградата е изпълнена с плътен цокъл до 65 см. и нагоре ажурна, с обща височина 2.05 метра и дължина 16.3 метра. Посочено е, че изпълнената ограда не отговаря на характеристиките на „лека ограда”, с което е нарушен чл.48, ал.8 от ЗУТ и че тя представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, който строеж, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, е шеста категория. В мотивите към заповедта е описано, че видно от съставения Констативен акт №3 от 05.08.2024 год., оградата е изградена без строителни книжа, в чужд имот - терен, намиращ се между поземлени имоти с пл.сн.№№[номера] и поземлени имоти с пл.сн.№№[номера] по Кадастралния план на [населено място], собственост на община Черноочене до 2022 год., с което е нарушен чл.58, ал.1 от ЗУТ, както и чл.246, ал.2 от ППЗТСУ/отменен/ и че местоположението на изпълнената ограда не е по източната имотна граница на ПИ с пл.сн.№[номер] по плана на [населено място], [община] от 1993 год. Посочено е също, че съгласно данните от Констативен акт №3 от 05.08.2024 год. и останалите събрани доказателства, оградата е изпълнена в отклонение от имотната граница, в чужд имот/собственост на община Черноочене до м.май 2022 год./, без отстъпено право на строеж, в нарушение на чл.180 от ЗУТ и в нарушение на чл.48, ал.9 и чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ. Прието е, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбите на чл.137, ал.3 от ЗУТ и че е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В мотивите към заповедта е отразено, че Констативен акт №3 от 05.08.2024 год. за незаконен строеж „Ограда” по източната част на поземлен имот с пл.сн.№[номер] по Кадастралния план на [населено място], [община], [област], одобрен със Заповед №38 от 20.03.1993 год., е съставен в отсъствието на собственика на имота и че срещу този Констативен акт №3 от 05.08.2024 год., в законоустановения седемдневен срок не е постъпило възражение, видно от констативен протокол от 16.08.2024 год., съставен от служител [длъжност] при община Черноочене. Така, в крайна сметка, предвид безспорните констатации за наличие на незаконен строеж по смисъла не чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено премахването на този строеж. Към жалбата против заповедта за премахване на незаконен строеж е приложен и приет като доказателство [нотариален акт] от [дата] за покупко-продажба на недвижим имот, том ••, рег.№[номер], дело №[номер] от ••• на помощник - нотариус по заместване на К. Д. – нотариус с район на действие РС - [населено място], вписан под №[номер] в регистъра на Нотариалната камара /л.8/. От същия е видно, че А. Х. Р. от [населено място], [жк], [адрес], с [ЕГН], е продал на жалбоподателя А. А. Х. от [населено място], [жк], [адрес], с [ЕГН], недвижим имот, представляващ: Поземлен имот с пл.сн.№[номер]/•••/ по Кадастралния план на [населено място], [община], одобрен със Заповед №38/20.03.1993 год., представляващ застроено дворно място, с площ 2500/две хиляди и петстотин/ кв.м., ведно с построените в него: двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 71/седемдесет и един/ кв.м., състояща се от две стаи, баня и коридор на първи етаж и две стаи и коридор на втори етаж, обслужван с външно стълбище; полумасивна стопанска сграда/плевня/, със застроена площ 60/шестдесет/ кв.м.; полумасивна стопанска сграда/обор/, със застроена площ 25/двадесет и пет/ кв.м. и масивна стопанска сграда/плевня/, със застроена площ 40/четиридесет/ кв.м., при граници на целия имот: изток - улица и общински незастроен терен; запад - улица; север - поземлен имот с пл.сн.№[номер] и юг - поземлен имот с пл.сн.№[номер], за сумата от •••/•••/ лева. От описанието на недвижимия имот, направено в този нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот е видно, че в него не фигурира, като предмет на сделката, ограда с описаните в констативния акт и в заповедта параметри и характеристики. По административната преписка е представена и е приета като доказателство Заповед №695 от 26.06.2024 год. на кмета на община Черноочене /л.43-л.44/, с която, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и §4, ал.1 и ал.2, във връзка с ал.5, т.2 и т.5 от ПЗР на Наредба №РД 02-20-5 от 15.12.2016 год. на МРРБ, е наредено да се актуализира Кадастралния план на [населено място], одобрен със Заповед №38 от 20.03.1993 год., със законосъобразно настъпили промени в недвижимите имоти в [населено място], [община], като за целта, с т.I от заповедта е наредено да се направи геодезическо заснемане на терена, намиращ се между поземлени имоти с пл.сн.№№[номера] и поземлени имоти с пл.сн.№№[номера], включително улицата между тях; улицата между поземлени имоти с пл.сн.№[номер] и пл.сн.№[номер]; улицата между поземлен имоти с пл.сн.№[номер] и пл.сн.№[номер]; улицата между поземлени имоти с пл.сн.№№[номера] и поземлени имоти с сл.сн.№№[номера]; улицата между поземлени имоти с пл.сн.№№[номера] и поземлени имоти с пл.сн.№[номера]. По преписката е представено и направеното в изпълнение на тази заповед Геодезическо заснемане, за обект: „Геодезическо заснемане на съществуващото положение на асфалтов път, съществуващи огради и терен между поземлени имоти с пл.сн.№[номера] по Кадастралния план на [населено място], [ЕКАТТЕ], [община]“, с изпълнител: „•••“ ЕООД [населено място] и възложител: община Черноочене /л.45-л.59/., в т.ч. и графична част: извадка от Кадастралния план на [населено място], в частта му, в която попадат посочените в Заповед №695 от 26.06.2024 год. на кмета на община Черноочене поземлени имоти /л.59/, геодезическо заснемане с отразени подробно координатни точки /л.58/ и комбинирана скица, М 1: 500, в която са отразени границите на поземлените имоти по геодезическото заснемане, имотните им граници от Кадастралния план/КП/ и границите им по документи за собственост /л.57/. По преписката е представено и заверено копие от Заповед №38 от 20.03.1993 год., издадена от кмета на община Черноочене /л.40/, с която, на основание чл.75 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство, са одобрени Кадастралните планове на селата Ябълчене, Железник, Бели вир, Бърза река, Яворово, Черна нива, Каблешково, Патица, Каняк, Даскалово, Вождово, Божурци, Стражица, Петелово, Незабравка, Драганово, Лясково, Габрово и Безводно, община Черноочене, област Хасковска. Представена е и скица №255 от 11.10.2024 год. на община Черноочене, М 1: 1000, представляваща извадка от Кадастралния план на [населено място], одобрен със Заповед №38 от 20.03.1993 год. на кмета на община Черноочене, за неурегулиран поземлен [имот номер], записан на А. А. Х. /л.39/, в която скица са отразени и съществуващите в имота постройки, както и изградената на източната граница на имота ограда. Към преписката е представен и Констативен протокол от 21.08.2024 год. от заседание на Комисията, назначена със Заповед №945 от 12.08.2024 год. на кмета на община Черноочене /л.32-л.33/, в посочения поименен състав и задача: Приемане на изработените материали във връзка с възложената със Заповед №695/26.06.2024 год. на кмета на община Черноочене, актуализация в Кадастралния план на [населено място], [община], одобрен със Заповед №38 от 20.03.1993 год., в присъствието на инж. Ю. Д. Д. - представител на „•••” ЕООД [населено място] - изпълнител на геодезическите дейности /л.29-л.31/. По т.1 от този констативен протокол, Комисията е приела геодезическото заснемане на терена, намиращ се между поземлени имоти с пл.сн.№№[номера] и поземлени имоти с пл.сн.№№[номера], включително улицата между тях, по плана на [населено място], [община]. По т.2. от констативния протокол, Комисията е констатирала, че по представената комбинирана скица - съвместяване на данните от геодезическото заснемане с данните от действащия Кадастрален план на [населено място] от 1993 год. и границите на имотите по документите за собственост, че: - източната граница на имот с пл.сн.№[номер] по плана на [населено място], собственост на А. А. Х., в геодезическото заснемане се различава от източната граница на имота в Кадастралния план на [населено място] и че до момента в община Черноочене не е постъпвало искане от бившия собственик А. Х. Р., както и от настоящия собственик А. А. Х., с приложени документи и материали, за изменение в границите на имот с пл.сн.№[номер] по плана на [населено място], както и че няма издадена заповед за одобрение на изменение в Кадастралния план на [населено място] от 1993 год., касаещо имот с пл.сн.№[номер] по плана. В т.3 от протокола е отразено, че анализирайки комбинираната скица, изготвена от изпълнителя „•••” ЕООД [населено място], Комисията приема проекта за изменение и поправка/допълване в действащия Кадастрален план на [населено място], [община], с който: източната граница на имот с пл.сн.№[номер] по плана на [населено място], собственост на А. А. Х., остава така, както е била в одобрения със Заповед №38 от 20.03.1993 год. Кадастрален план на [населено място]. Така, при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, в изпълнение на чл.168 от АПК, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира следното: По отношение компетентността на административния орган, издал оспорената заповед, съдът намира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган. Съобразно разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, за строежите от четвърта, пета и шеста категория, кметът на общината/района или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Идентична е и регламентацията, дадена с разпоредбата на чл.225а, ал.1, предл.1/първо/ от ЗУТ, съгласно която, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 или на части от тях, като в настоящия случай, заповедта е издадена от кмета на община Черноочене – А. Ю. А.. На следващо място, с процесната заповед се постановява премахване на строеж – „Ограда”, находяща се извън имотната граница на поземлен имот с пл.сн. №[номер] по Кадастралния план на [населено място], [община]“, с описаните в констативния акт и в заповедта параметри – дължина 16.3 метра, височина на плътния цокъл от каменна зидария – 0.65 и ажурна част над нея, с обща височина 2.05 метра, установен като незаконен, на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като в оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е посочено, че строежът, предмет на разпореденото премахване, е шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Посочената норма - чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ регламентира, че шеста категория са строежите по чл.54, ал.1 и 4 и чл.147. Съответно, в чл.147, ал.1, т.7 като такива строежи са посочени плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0.60 м. до 2.20 м., с изключение на случаите по чл.48, ал.9. С оглед описанието на строежа и най-вече предвид височината на плътния цокъл от каменна зидария на оградата – 0.65 м. е ясно, че тя попада именно в обхвата на чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ и като такава се явява строеж от шеста категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Оградата не попада в изключенията по чл.48, ал.9 от ЗУТ, която регламентира, че строителството на огради в отклонение от изискванията по ал.5 и 7 се разрешава от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект съобразно предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряването на архитектурно единство, доколкото в конкретния случай, за тази ограда няма никакви строителни книжа, най-малкото индивидуален архитектурен проект. Така, предвид категорията на констатирания като незаконен строеж и с оглед неговото местонахождение – в [населено място], [община], извън имотната граница на поземлен имот с пл.сн.№[номер] по Кадастралния план на същото село, то съдът намира, че оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е издадена от материално и териториално компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Оспорената заповед, на следващо място, е издадена при спазване на изискуемата се от закона писмена форма и при спазване на изискванията за нейното съдържание, като същата съдържа всички изискуеми се реквизити, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК - наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, дата на издаване и подпис на административния орган. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че в оспорената заповед ясно е посочено, коя е материалноправната норма, въз основа на която установеният строеж е квалифициран като незаконен, а именно - тази на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, която регламентира, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Освен това, за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен по смисъла на горецитираната норма, в мотивите на заповедта са изложени и съответните релевантни факти и обстоятелства, както и обосновано е прието, че описаната в заповедта ограда представлява строеж по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадено в нормата на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. На следващо място, съдът намира, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани в специалния ЗУТ и в АПК и не се констатира в хода на административното производство да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на заповедта само на това основание. Административният орган е следвал установените административнопроизводствени правила по ЗУТ – въз основа на извършена проверка от длъжностни лица - служители за контрол по строителството в администрацията на община Кърджали, в съответствие с правомощията им по чл.223, ал.2 от ЗУТ, е съставен Констативен акт №3 от 05.08.2024 год., в съответствие с изискването на чл.225а, ал.2, предл.I/първо/ от ЗУТ. В този констативен акт са посочени всички факти и обстоятелства, установени при проверката, детайлно е описан самият строеж, посочено е точното му местонахождение, посочен е извършителят на строежа, чия собственост е той, както и нарушените законови разпоредби, вкл. в същия са налице и относително прецизно изчертана схема на описаната ограда, съответно схема с разположението й в поземления имот с пл.сн №[номер] по КП на [населено място], с нанесени размери на височините на плътната и ажурната й част, както и на дължината й. Констативният акт е съставен в отсъствие на соченото за извършител на строежа лице – жалбоподателя А. А. Х., но в присъствие на двама свидетели, които са се подписали в констативния акт и чиито имена и адреси са вписани в него. Констативният акт е бил залепен на посочената в него дата и част на строежа, както на таблото за обяви в община Черноочене, като е бил изпратен на жалбоподателя с препоръчана пощенска пратка и съответно получен лично от него, на датата 08.08.2024 год., което е надлежно удостоверено в анализираното по-горе известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД ПС - [община]. В указания 7-дневен срок от връчването на констативния акт, жалбоподателят Х. не е упражнил правото си на възражение против него, като при липсата на такова възражение е издадена и оспорената заповед за премахване на констатирания незаконен строеж. На следващо място, съдът в настоящия състав намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона. Оспорената заповед е издадена на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ. Както бе посочено и по-горе, съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, като за строежи от четвърта, пета и шеста категория, кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на съставен констативен акт, издава заповед за премахването на такъв незаконен строеж или части от него. Материалноправните предпоставки, т.е. релевантните факти, които обуславят издаването на административен акт, на основание чл.223, ал.1, т.8, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, т.е. заповед за премахване на незаконен строеж са: 1. строежът или част от него да е извършен или да се извършва без одобрени инвестиционни проекти или без разрешение за строеж или без двете, т.е. и без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж и 2. строежът да е от четвърта, пета и шеста категория. Съдът намира, че в настоящия случай, всички тези правнорелеватни факти са налице, т.е. налице са материалноправните предпоставки за издаването на такава заповед за премахване на незаконен строеж. Съдът намира най-напред за безспорно установено по делото, че извършеното строителство поземлен [имот номер] по Кадастрален план на [населено място], [община], представлява „строеж” по смисъла на легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като „оградите“ изрично са посочени в направеното в тази разпоредба изброяване на обектите, които представляват „строеж“. Това обстоятелство всъщност не се оспорва от жалбоподателя, а и дори това да беше така, събраните и приети по делото доказателства, безспорно сочат на извода, че извършеното строителство представлява „строеж” по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. На следващо място, безспорно е че строежът - ограда, предмет на оспорената заповед, е бил завършен към деня на проверката и съответно, на съставянето на Констативния акт №3 от 05.08.2024 год., което обстоятелство не се оспорва. Строежът е бил констатиран като незаконен, т.е. като извършен без наличието на одобрени строителни книжа, в т.ч. без одобрен проект и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Съгласно посочената като нарушена норма на чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон, а според другата, посочена като нарушена разпоредба на чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като според втората алинея на същия текст, разрешението се издава от главния архитект на общината. Тук обаче, следва да се посочи, че съгласно чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0.60 м до 2.20 м, с изключение на случаите по чл.48, ал.9, като съгласно чл.147, ал.2, изр.1/първо/, предл.1/първо/ от ЗУТ, за строежите по ал.1, т.1, 3, 4, 5, 6, 7 - плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0.60 м до 2.20 м и 17, се представя проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението им. Анализът на тези разпоредби сочи, че за издаването на строеж за такива плътни огради не се изисква наличието на одобрен инвестиционен проект, а само проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението на строежа. В конкретния случай обаче, за процесната ограда въобще няма издадено разрешение за строеж, като от страна на жалбоподателя въобще не се твърди някога да е било изработено и да е налице проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението на строежа, още повече, че в жалбата се съдържа изявление, че „ако и оградата да е построена без строителни книжа, тя представлявала търпим строеж и не подлежала на премахване.“. Изводът, който се безспорно се налага е, че строежът е изпълнен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, която норма ясно повелява, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а строежът – предмет на оспорената заповед за премахване, категорично не е строеж, разрешен съгласно ЗУТ. Съдът намира за недоказан и неоснователен доводът в жалбата, че процесната ограда представлявала търпим строеж, който не подлежи на премахване. В жалбата по никакъв начин не е обосновано, защо жалбоподателят Х. счита, че процесната ограда представлява търпим строеж и не подлежи на премахване. По делото не е представено удостоверение за търпимост на този строеж, което да е издадено от компетентния за това орган – главния архитект на община Черноочене. В тази връзка следва отново да се посочи, че по делото, от страна на жалбоподателя А. Х. не са представени никакви други доказателства, а няма направени дори и твърдения в насока, за този строеж да са налице някакви одобрени строителни книжа или да е налице издадено разрешение за строеж от компетентния за това орган, а няма твърдение дори да е направено искане за узаконяване на строежа в съответните срокове или дори да е направено искане за издаване на удостоверение за търпимост на строежа в някоя от хипотезите на §16 от ПЗР на ЗУТ. Следва да се отбележи също така, че този строеж – плътна ограда с дължина 16.3 метра, не е описан и в нотариалния акт №[номер] от [дата] за покупко-продажба на недвижим имот, с който жалбоподателят Х. е придобил собствеността върху поземления имот с пл.сн.№[номер] по КП на [населено място], [община], ведно с изградените в имота обекти, т.е. налага се извод, че този обект към датата на покупко-продажбата не е съществувал в този поземлен имот, а и изграден впоследствие. При това положение, липсват предпоставките за прилагане на разпоредбата на §127, ал.1 (Обн., ДВ, бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, за забрана за премахване на незаконен строеж, което е основание за приемане на строежа като нетърпим и подлежащ на премахване. Отделно от всичко изложено по-горе съдът намира, че в конкретния случай следва да се има предвид и разпоредбата на чл.48, ал.8 от ЗУТ, съгласно която, извън границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места се допуска поземлените имоти да се ограждат само с леки огради, съобразени с изискванията по ал.2/на същия текст/. Не е спорно, че собствения на жалбоподателя Х. поземлен [имот номер] по Кадастралния план на [населено място], както и всички съседни нему поземлени имоти, са неурегулирани, т.е. касае се за неурегулирана част на населеното място, като по делото всъщност няма данни, за това населено – [населено място], [община], въобще да има приет подробен устройствен план – план за регулация, като е налице само действащ кадастрален план, одобрен с посочената по-горе Заповед №38 от 20.03.1993 год. на кмета на община Черноочене. Предвид това, следва да се спазва изискването на посочената по-горе разпоредба, а именно – поземлените имоти да се ограждат само с леки огради, докато в конкретния случай, оградата – предмет на оспорената заповед за премахване, е плътна, с височина на плътната част – цокъл от каменна зидария – 0.65 метра, което обстоятелство също не се оспорва от жалбоподателя. Така изпълнената ограда не отговаря на характеристиките на „лека ограда” или изводът е, че тази ограда е изградена в нарушение и на нормата на чл.48, ал.8 от ЗУТ, както между впрочем, правилно е прието и в мотивите на оспорената заповед. Отделно от това следва да се има предвид, че след като за това населено място – [населено място], [община], няма изработен и приет регулационен план, нито предходни такива, то следователно в случая е приложима е и нормата на чл.58 от ЗУТ, според която, в неурегулирани малки населени места и в части от тях застрояване се допуска въз основа на скица-копие от кадастрална карта (кадастрален план) или ситуационна скица, съставена от проектанта, които трябва да съдържат и данни за наличните сгради и съоръжения в съседните имоти, както и необходимите коти, като строителството се разрешава по установения ред, при съобразяване с нормите на наредбата по чл.13, ал.1/Наредба №7 от 22.12.2003 год. за ПНУОВТУЗ/, като оградите се строят по съществуващи имотни граници, без да се дава строителна линия за тях. В разглеждания случай тези изисквания на чл.58 от ЗУТ не са изпълнени и както бе посочено и по-горе, за процесната ограда разрешение за строеж не е издадено и следователно, и на това основание тя представлява незаконен строеж в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, който подлежи на премахване. Съдът намира също така, че от приложените по преписката доказателства и най-вече от приетото геодезическо заснемане, за обект: „Геодезическо заснемане на съществуващото положение на асфалтов път, съществуващи огради и терен между поземлени имоти с пл.сн.№[номера] по Кадастралния план на [населено място], [ЕКАТТЕ], [община]“, с изпълнител: „•••“ ЕООД [населено място] и най-вече от графичните части към него, се установява, че оградата е изпълнена в отклонение от имотната граница на поземлен имот с пл.сн.№[номер], т.е. че местоположението на изпълнената ограда не е по източната имотна граница на ПИ с пл.сн.№[номер] по действащия кадастрален план на [населено място], [община], одобрен през 1993 год., а същата е изградена в чужд имот – в терен, намиращ се между поземлени имоти с пл.сн.№№[номера] и поземлени имоти с пл.сн.№№[номера] по Кадастралния план на [населено място], за който терен се сочи, че е собственост на община Черноочене до 2022 год., без обаче за изграждането й да е било отстъпено право на строеж. По изложените по-горе съображения съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед за премахване на незаконен строеж е издадена в съответствие и с приложимите разпоредби на материалния закон, при наличието на изискуемите се материалноправни предпоставки за издаването й. Най-сетне съдът намира, че е налице и съответствие на оспорената заповед с целта на закона. За да се приеме противното, т.е. че е налице такова несъответствие, би трябвало административният орган да е упражнил предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона това публично право, или да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на оспорения акт. В конкретния случай, административният орган е действал в условията на обвързана компетентност, с оглед императивния характер на нормата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. След като административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона възможност и е приложил правилно материалния закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, провъзгласен в чл.6 от АПК, съответно, оспорената заповед са явява издадена в съответствие с целта на закона. Ето защо, предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че при наличието на всички тези предпоставки, строежът - предмет на процесната заповед, се явява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а жалбоподателят А. А. Х. е собственик на този незаконен строеж и същевременно е посочен като извършител на същия към момента на съставяне на констативния акт, като обстоятелството че е собственик на този строеж не се оспорва и от самия него и като такъв собственик, същият правилно е посочен като адресат на заповедта, съответно и като носител на задължението, след влизането в сила на същата, да премахне доброволно незаконния строеж в указания в нея срок. Така, с оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт – Заповед №1143 от 20.09.2024 год. на кмета на община Черноочене, е издаден от материално и териториално компетентен орган, при спазване на установената от закона форма и изискуемо се съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, като при това положение актът се явява издаден и в съответствие с целта на закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената срещу административния акт жалба от А. А. Х. от [населено място], [жк], [адрес], за неоснователна и недоказана, поради което и с решението по делото, същата следва да бъде отхвърлена като такава. С оглед изхода на спора, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника, за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което същото следва да бъде уважено. Предвид това, на основание чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено такова юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00/сто/ лева, тъй като делото не разкрива голяма фактическа или правна сложност, а и не е проявена някаква извънредна активност от процесуалния представител на ответника, която да обоснове възнаграждение в по-висок размер от минималния предвидения такъв в разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Деловодните разноски следва да бъдат присъдени в полза на община Черноочене, която съгласно чл.14 от ЗМСМА, е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК и във вр. с чл.219, ал.1 от ЗУТ, Административният съд