Решение № 2160 от 14.11.2024 г. на Административен съд - Добрич по дело № 496/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на „ЛЕДИ“ЕООД с ЕИК 124057886, седалище и адрес на управление гр. Добрич, [улица], представлявано от управителя Н. М. П., чрез процесуалния представител адвокат И. С. с адрес за призоваване гр. Добрич, [улица], ет.3, офис 3, срещу Ревизионен акт №Р-03000822005357-091-001/05.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №145/03.08.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и се иска същият да бъде отменен. Посочени са и допуснати нарушения на процесуалните правила. Основните възражения се свързват с липсата на материалноправните предпоставки за извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството; неправилно отчитане на бракуването при годишното счетоводно приключване за 2018 г., като се настоява, че данъчното събитие по ЗДДС е настъпило през месец март 2019 г. Излагат се твърдения за извършена неправилна оценка на събраните в ревизионната преписка доказателства, довела до неправилно приложение на закона. Ревизираното лице е осъществявало търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки в различни търговски обекти; през 2018 г. са отписани стоки на стойност от 235169.36 лева на основание на актове за бракуване, като за част от тези актове за бракуване на стоки в размер на 142367.39 лева е начислен данък върху добавената стойност през месец март 2019 г., а за останалите не е извършвана корекция на приспаднатия данъчен кредит поради изтичането на 5-годишния срок по чл.80 ал.1 т.4 от ЗДДС; в тази връзка в счетоводството на жалбоподателя е извършена следната счетоводна операция – Стопанска операция Дт сметка 117 - Други резерви/Кт Сметка 304 - Стоки 235169.36 лева; за установяването на релевантните обстоятелства от дружеството са представени писмени обяснения, в които е посочена конкретната причина за счетоводното отразяване на бракуваните стоки по сметка 117 - Други резерви; при тази фактическа обстановка е прието, че е налице нарушение на счетоводното законодателство и процесните бракувани стоки е следвало да бъдат отчетени като разходи на дружеството, след което финансовият резултат да бъде преобразуван в посока увеличение със същата сума; данъчните органи са решили, че с дебитирането на сметка 117 - Допълнителни резерви на практика е извършено отписване на дължими суми към едноличния собственик на капитала, т.е. отписване на задължения, което представлява приход на дружеството; резервите са формирани от вноски на едноличния собственик, което се потвърждавало от взетите решения на 31.12.2018 г. и резолюцията върху актовете за брак загубата да се отнесе за сметка на собственика; затова органите по приходите са сметнали, че на практика собственикът – кредитор е опростил задължение по смисъла на чл.108 от Закона за задълженията и договорите, а дружеството ще получи икономически ползи в резултат на отписано задължение и са налице предпоставките за признаването на приход в отчетния период; в резултат на изложеното е направен извод за наличието на извънреден приход в размер на 235169.36 лева, с който на основание на чл.78 от Закона за корпоративното подоходно облагане е увеличен декларираният финансов резултат за 2018 г.; за стоките, за които са изминали 5 години към датата на бракуването им, е счетено, че са установени основания за корекция на данъчен кредит по реда на чл.79 ал.1 от ЗДДС поради липсата на инвентаризационни описи към 31 декември на ревизираните периоди, а в представените актове за брак, подписани от управителя, не са били уточнени причините за бракуване; за стоки, за които се твърди, че са придобити преди повече от 5 години, не са установени документи, които да обосноват отписването на същите, с изключение на справка „Сума стоки на данъчна основа при равни количества 2013 – 2018“ общо за 92801.95 лева; относно същите стоки липсвали безспорни доказателства да са придобити през или преди 2013 г., което е водещ мотив за отписването им и основание за начисляването на данък върху добавената стойност; вследствие на горното при ревизията е направен извод за дължимост на данък върху добавената стойност и в тази връзка е извършена корекция на приспаднат данъчен кредит в размер на 18560.39 лева, съответен на стоките в описаната справка. Посочените изводи са възприети изцяло от директора на Дирекция „ОДОП“, който е счел, че е налице опрощаване на задължение по смисъла на чл.108 от ЗЗД и следователно за дружеството е възникнал приход в размер, съответен на стойността на констатирания брак; мотивирал се е с извлечени данни от публикуваните в Търговския регистър данни за увеличаването на резервите на дружеството през повечето отчетни периоди и е направил заключение, че операцията по намалението на тези резерви води до извод за опрощаване на вземането на едноличния собственик на капитала; по отношение на извършеното с ревизионния акт определяне на данък върху добавената стойност върху стойността на брак в частта му, в която дружеството не е определило такъв поради изтичането на регламентирания в ЗДДС 5-годишен срок, се заявява, че то неправилно се позовава на изтекла давност, доколкото не представя съответните документи. Според жалбоподателя липсва законово основание за извършеното увеличение на финансовия резултат за 2018 година със сумата, представляваща стойността на бракуваните стоки, тъй като съгласно чл.28 ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси; за да възникне основание за увеличаване на финансовия резултат, следва първо да е отчетен разход в счетоводната отчетност на дадено задължено лице, какъвто в случая липсва; безспорно намалението на счетоводната сметка, отчитаща стоките, е в кореспонденция със счетоводна сметка 117 - Допълнителни резерви и следователно не формира счетоводен разход, бил той данъчно признат или непризнат; затова не възниква задължение за увеличаване на декларирания резултат с такава сума, доколкото тя не е елемент от разходите на дружеството; неоснователно е извършеното увеличение на резултата със сумата от 235169.36 лева, приета като опрощаване на задължението към собственика на капитала – няма сключен между длъжника и кредитора договор за опрощаване, а извършеното намаление на сметката, отчитаща резервите на дружеството, включително финансовите резултати от предходните години със стойността на бракуваните стоки, е направено с определена цел, а именно избягването на формирането на голяма загуба в текущия резултат, без това счетоводно отразяване да е еднозначно на опрощаване на задължения; жалбоподателят не е получил икономически ползи от отписването на задължения, а правният ефект е намалението на резервите, които са част от собствения капитал на предприятието; логиката на сторените счетоводни записвания е настъпилото извънредно събитие бракуване на стоки да не повлияе на текущия финансов резултат, а единствено на капитала на дружеството. Незаконосъобразен е ревизионният акт и в останалата част на определянето на допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., в които дружеството е упражнило правото си на приспадане на загуби от предходни години; констатациите за тези години са свързани с непризнаването на това право вследствие на формирането на корпоративен данък в голям размер за 2018 година и приспадане на цялата загуба от последните 5 данъчни периода през тази година. Жалбоподателят възразява срещу определения данък върху добавената стойност върху стойността на бракуваните стоки в размер на 92801.95 лева; органите по приходите са приели относно актовете за бракуване на стоки, за които не е извършена корекция от страна на дружеството, че не са налице предпоставките, водещи до липсата на основание за корекция на приспаднат данъчен кредит; действително съгласно чл.79 ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване на независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит; същевременно съгласно чл.80 ал.1 т.4 от ЗДДС корекции по чл.79 от ЗДДС не се извършват за различни от недвижими имоти стоки или услуги, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, а според ал.5 на същия член не се извършва корекция при бракуване поради изтичането на срока на годност, определен в нормативен акт; в конкретния случай в актовете за бракуване са включени именно такива стоки, за които освен че трайността им според нормативните актове е изтекла, са изминали и 5 години от периода на упражняване на данъчен кредит за тях, заради което корекция не следва да се извършва; ревизионният акт е незаконосъобразен и на друго основание – в ревизионното производство е определен данък върху добавената стойност за данъчен период месец декември 2018 г., тъй като счетоводното отписване било направено през 2018 г.; поради същата причина определеният през месец март 2019 г. данък от дружеството, представляващ корекция на приспаднат данъчен кредит за стоки, за които не са минали 5 години от придобиването им към датата на брака, е прехвърлен в данъчен период месец декември 2019 г.; същевременно самото бракуване е извършено през месец март 2019 г. и това е периодът на възникването на задължението, а не месец декември 2018 г.; обстоятелството, че счетоводните статии, отразяващи това бракуване, са взети при годишното счетоводно приключване за 2018 г. не променя този факт и е свързано със задължението за отразяване на известни събития, случили се в периода след изтичането на отчетния период, но преди годишното счетоводно приключване; към момента на съставянето на годишния финансов отчет е налице яснота, че стоките са били унищожени и посочването им във финансовия отчет като налични би представлявало нарушение на Закона за счетоводството; затова законосъобразно посочените суми са отразени в края на 2018 г. в отчетите, но данъчното събитие по ЗДДС е настъпило през месец март 2019 г. В конкретния случай органите по приходите не са кредитирали представените доказателства за наличието на обективни предпоставки за възникването на бракуване на стоки и са приели, че с извършеното осчетоводяване на бракуването е извършено погасяване на изискуеми задължения към собственика на капитала и следователно е възникнал извънреден приход, поради което са достигнали до неправилни изводи; настоява за отмяна на обжалвания акт и за присъждането на сторените по делото разноски. В законния срок не е постъпил отговор на жалбата от страна на административния орган. В последното съдебно заседание и писмената си защита жалбоподателят заявява, че в конкретния случай относно ревизионния акт по ЗДДС първият важен момент е доколко данъчното събитие е възникнало през месец декември 2018 г., когато органите по приходите са извършили облагането по ЗДДС; документът, въз основа на който е извършена корекцията в данъчния кредит, съставен от жалбоподателя, датира от месец март 2019 г.; органите по приходите мотивират данъчното изместване към края на 2018 г. с мотив, че следва да се извърши корекция тогава, когато са възникнали съответните обстоятелства и стигат дотам, но правната норма продължава - когато са възникнали съответните обстоятелства и това е удостоверено със съответен надлежен документ; в цялото ревизионно производство, както и в решението на висшестоящия административен орган не е спорен фактът, че такова изписване на стоки е извършено; фактически всички констатации са свързани с тези документи, с които са изписани стоките от счетоводството; поради това, след като не е оспорен документът като такъв, като форма и като съдържание, а само се измества данъчното събитие в един по-ранен данъчен период, което е извършено целенасочено за целите на ЗКПО, тезата на органите по приходите е недоказана относно данъчното събитие като възникване; правилното определяне на момента на настъпването на данъчното събитие по ЗДДС е основополагащ фактор за вярното и обективно установяване на задълженията по закона, но в случая такова не е налице; като са определили данъчното събитие по ЗДДС за период, различен от действителния, органите по приходите са нарушили основните разпоредби на ЗДДС; по отношение на процесната корекция пряко приложение намира Решение на СЕС по дело С-127/22 от 04.05.2023 г., свързано с корекцията на приспаданията на платения по получени доставки данък върху добавената стойност за бракувани стоки – според него чл.185 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на националното право, които предвиждат корекция на приспаднат данък върху добавената стойност по получени доставки във връзка с придобиването на стока, когато тя е била бракувана, тъй като данъчнозадълженото лице е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност, и впоследствие или е била предмет на облагаема с данък върху добавената стойност продажба, или е била унищожена или изхвърлена по начин, който конкретно води до нейното необратимо изчезване, стига унищожаването да е надлежно доказано или потвърдено и вече обективно да няма никаква полза от стоката за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице; предмет на спора е именно корекция на данъчен кредит за стоки, които са били негодни за ползване или унищожени, поради което решението на СЕС намира пряко приложение, дори да не бяха изпълнени условията на чл.80 ал.2 от ЗДДС, които в хода на производството също са доказани; сходен на настоящия казус е разгледан по административно дело №5433/2012 г. по описа на ВАС, където е прието, че за да е налице опрощаване, то следва да бъде обективирано в договор между страните, а такъв не е налице; след като са приели, че е налице опрощаване на базата на взетите счетоводни записвания за сумата от 235169.36 лева, органите по приходите са извели една необоснована презумпция; трябва да се разгледа заключението на вещото лице с всички резерви, които са изразени по отношение на воденето на счетоводството дотолкова, доколкото жалбоподателят, макар и извън счетоводната програма, в допълнителен складов продукт, е водил стоките аналитично и оттам се установяват същите стоки по фактури, които са заведени в сметка 304 – стоки; макар формално да няма обвързване на двата продукта, фактически вещото лице е обяснило, че тези фактури повторно се въвеждат в сметка 304 в счетоводството, което означава, че съвкупната преценка на двата продукта дава възможност да се установи кога са придобити тези стоки и кога съответно е ползван данъчният кредит, което е направено репрезентативно от вещото лице предвид огромния обем стоки; твърденията на жалбоподателя следва да се кредитират по отношение на това, че стоките, които са изписани, са придобити в период повече от пет години преди датата, на която е извършена корекцията в данъчния кредит; вещото лице е намерило фактури за придобиването на 5 броя стоки от 2013 година, а за всички останали попаднали в извадката са налице документи за придобиването в по – ранни период; фактически е върнато данъчното събитие през месец декември 2018 г. с цел в този период, когато се увеличи финансовият резултат на ревизираното лице, относно загубите, които той е приспадал в следващите години, да се получи така, че той да не е на загуба, а на печалба; това е целенасочено извършено, без да има документална обоснованост от органите по приходите; настоява за отмяна на ревизионния акт и за присъждането на разноски по справедливост. Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП чрез своя процесуален представител в последното съдебно заседание и в писмената си защита е посочил, че в хода на ревизионното и на съдебното производство са събрани убедителни доказателства, които потвърждават констатациите на органите по приходите; в този смисъл е и заключението по изготвената експертиза; основният спор в настоящото производство се свежда до това правилно ли органите по приходите са приели, че налице хипотезата на чл.78 от Закона за корпоративното подоходно облагане за преобразуване на счетоводния финансов резултат на „ЛЕДИ“ЕООД – гр. Добрич за 2018 г. със сумата от 235169.36 лева и трябвало ли е дружеството да отчете като приход тази сума съгласно изискванията на Националните счетоводни стандарти и при стриктното спазване на Закона за счетоводството; жалбоподателят не е представил регистри за съставените стопански операции по дебита и кредита на счетоводна сметка 117 - „Други резерви“ преди 01.01.2017 г. и правилно органите по приходите са извършили анализ на публикуваните в Търговския регистър годишни счетоводни отчети, от които се установява, че кредитното салдо на сметката към 01.01.2017 г. съдържа внесени в дружеството парични вноски от собственика на капитала; затова обосновано може да се приеме, че в нарушение на счетоводното законодателство са прикрити задължения на дружеството към собственика на капитала му; така внесените парични вноски е следвало да бъдат отразени в раздел В „Задължения“ от пасива на баланса му чрез използване на разчетната сметка от група 49 „Разни кредитори“, доколкото представляват привлечен капитал, а не допълнителен резерв; характерът на счетоводна сметка 117 - „Допълнителни резерви“ е форма на собствен капитал на дружеството, който се образува посредством отчисления от печалбата след нейното облагане или от неразпределената печалба от минали години; в случая не е извършено увеличение на основния капитал на дружеството; другите основни спорни въпроси са дали с направеното през 2018 г. счетоводно записване Дебит счетоводна сметка 117 „Други резерви“ – Кредит счетоводна сметка 304 „Стоки“ със сумата от 235169.36 лева на практика са отписани задължения на дружеството към едноличния собственик на капитала му, налице ли е валидно сключен по смисъла на чл.108 от ЗЗД договор по този повод и в крайна сметка реализирало ли е дружеството приход, подлежащ на облагане с корпоративен данък; като причина за процесния счетоводен запис ревизираното лице е посочило, че са бракувани стоки и целта на контирането е да не се формира загуба за финансовата година с оглед на представянето на отчетите пред обслужващата банка; относно факта на бракуване на стоково – материалните запаси са представени актове за бракуване, в които изрично е отбелязано „загубата да се отнесе за сметка на собственика“ – те са подписани от управителя и едноличен собственик на капитала (негов кредитор), поради което могат да бъдат приети като волеизявление за опрощаване на задължение по смисъла на чл.108 от ЗЗД; чрез изваждането на процесната сума от пасивите на фирмата фактически внесените парични вноски от собственика на капитала са редуцирани и окончателно са напуснали патримониума му, т.е. няма как да бъдат възстановени впоследствие; взетото решение за отписване на наличните в дружеството стоково – материални чрез намаление на формираните в него други резерви има за последица отказ от вземането на собственика – кредитор; налице е икономическа изгода, което е предпоставка за признаването на приход, който не е бил отчетен и е налице хипотезата на чл.78 от Закона за корпоративното подоходно облагане за преобразуване на финансовия резултат на дружеството с процесната сума; спорът между страните е не относно самото отписване на стоките от сметка 304 – стоки, а касае отписването на сумите от счетоводна сметка 117 – резерви, за които е установено, че не са резерви, а задължения към кредиторите и следва да се осчетоводят в счетоводна сметка 499; по този начин с направената счетоводна операция дебит сметка 117/кредит сметка 304 на практика са отписани задължения на дружеството към кредиторите, а не са отписани стоки срещу резерви; затова извършеното от органите по приходите преобразуване на счетоводния финансов резултат на жалбоподателя за 2018 г. в посока на неговото увеличаване по реда на чл.78 от Закона за корпоративното подоходно облагане е законосъобразно; след като при извършеното данъчно преобразуване се формира положителен финансов резултат, са изследвани декларираните от жалбоподателя финансови резултати в предходните 5 календарни години и установените данъчни загуби за пренасяне с оспорения ревизионен акт по правилата на чл.70 – чл.72 от Закона за корпоративното подоходно облагане са приспаднати в пълен размер; вследствие на това за календарната 2018 г. е определена данъчна печалба за облагане в размер на 133617.94 лева, а за следващите години извършените намаления със загубите за предходните години са приети за данъчни основи за облагане, тъй като са били приспаднати през 2018 г.; като краен резултат са били установени посочените в ревизионния акт суми за внасяне за периода 2018 г. – 2019 г., както и законните лихви върху тях; в частта относно ЗДДС спорът между страните не касае предпоставките по чл.79 ал.1 от ЗДДС за еднократни корекции при брак на стоки, а приложимостта на въведеното с чл.80 ал.1 т.4 буква а) от ЗДДС ограничение, съгласно което корекции по чл.79 от същия закон не се извършват за стоки или услуги, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит; не се спори, че „ЛЕДИ“ЕООД – гр. Добрич е прекратило извършваната от него дейност търговия на дребно и на 31.12.2018 г. по счетоводна сметка 304 – стоки са отписани стоково – материални запаси на стойност от 235169.36 лева в кореспонденция със счетоводна сметка 117 – други резерви; процесната стопанска операция е обоснована с представени в хода на ревизията 7 броя актове за бракуване, както и със справка „Сума стоки на данъчната основа при равни количества 2013 – 2018“ на стойност от 92801.95 лева; по оформените актове за бракуване на обща стойност от 142367.39 лева на основание на чл.79 ал.1 от ЗДДС дружеството е начислило данък върху добавената стойност в размер на приспаднатия за стоките данъчен кредит от 28473.48 лева през месец март 2019 г.; за стоките, отразени в справката и на обща стойност от 92801.95 лева дружеството е посочило, че същите са придобити преди повече от 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит и не е извършило корекция на ползвания за тях данъчен кредит на основание на чл.80 ал.1 т.4 от ЗДДС, като доказателства за придобиването на стоките не са били представени; не са представени първични документи за закупената стока – фактури, хронологични регистри на счетоводна сметка 304 – стоки, инвентаризационни описи, доказателства за съхранението на стоките до момента на бракуването; такива доказателства не са представени и в хода на съдебното производство, включително на вещото лице; според експертизата хронологичният регистър на сметка 304 – стоки се води стойностно по способа на двустранното счетоводно записване, като при придобиване на стоките по фактури същите се записват по дебита на сметка 304 срещу кредита на сметки 401 – доставчици и 4531 – начислен данък върху добавената стойност, а при продажба се записват по дебита на сметка 702 – продажби/кредита на 304 – стоки; при това счетоводно записване вещото лице не е установило фактури за придобиване на стоки от 2013 г., които да са бракувани през 2019 г. и за които да не е начислен данък върху добавената стойност поради изтичането на 5 – годишна давност; констатираната липса на аналитично и хронологично счетоводно записване на стоките при тяхното придобиване в счетоводна сметка 304 – стоки, както и липсата на инвентаризация на наличните стоки към 31.12. на всяка година не дават отговор на въпроса изтекли ли са повече от 5 години от закупуването на стоките, за които лицето е ползвало правото на данъчен кредит и иска да приложи разпоредбата на чл.80 ал.1 т.4 във връзка с чл.79 ал.1 от ЗДДС; установените от вещото лице записвания в програма „Д. Тонеган - склад" не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството и Търговския закон, поради което не могат да служат като доказателство за отразените в тях обстоятелства; правилно с ревизионния акт задължението за данък върху добавената стойност е установено за месец декември 2018 г. на основание на чл.79 ал.1 от ЗДДС във връзка с бракуването на стоково – материални запаси на стойност от 92801.95 лева; тази разпоредба предвижда дължимостта на косвения данък в размер на ползвания данъчен кредит при наличието на регистрация по ЗДДС, ползван данъчен кредит за закупени стоки и тези стоки да са бракувани; според чл.79 ал.4 от ЗДДС корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставянето на протокол за определянето на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажби и справката – декларация за този период; в случая от счетоводните регистри е видно, че стоките са изписани през месец декември 2018 г., което се потвърждава и от обясненията на ревизираното лице; ревизираното лице е трябвало да състави протокол, с който да определи дължимия данък и да го отрази в дневника за продажби за същия месец; за доказването на изключението по чл.80 ал.1 т.4 буква а) от ЗДДС жалбоподателят не е представил доказателства, че за бракуваната стока, посочена в справка „Сума стоки на данъчната основа при равни количества 2013 – 2018“ на стойност от 92801.95 лева, регламентираният законов 5- годишен срок е изтекъл; затова правилно органите по приходите са извършили корекция на приспаднатия от жалбоподателя данъчен кредит във връзка с бракуваните стоки, като са начислили дължим данък върху добавената стойност в размер на 18560.39 лева за месец декември 2018 г.; с оглед на разпоредбата на чл.79 ал.4 от ЗДДС законосъобразно данъчните органи са начислили дължим данък върху добавената стойност за месец декември 2018 г. в размер на 28473.48 лева за бракуваните стоки на стойност от 142367.39 лева и са извършили корекция (намаление) на начисления от дружеството данък върху добавената стойност за месец март 2019 г. за същите стоки; след като бракуваните стоки са отписани по счетоводни данни към 31.12.2018 г., то данъчният период е този на възникването на обстоятелството; жалбоподателят настоява корекцията по чл.79 ал.1 от ЗДДС да се извърши през месец март 2019 г., позовавайки се на съставените тогава протоколи за брак, но те не се ползват с материална доказателствена стойност относно датата на съставянето им и следва да се съпоставят със счетоводните записвания по сметка 304, според които стоките на обща стойност от 235169.36 лева са отписани от патримониума на предприятието през месец декември 2018 г. и не са били налични към датите на съставянето на протоколите за брак; настоява за отхвърлянето на жалбата и за присъждането на ответника на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4814.03 лева. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване ревизионен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на обжалване в настоящото производство е издаденият ревизионен акт в цялост. При извършването на задължителната проверка по чл.160 ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в определения срок и от компетентни органи по чл.119 ал.2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Заповедта за възлагане на ревизия, ревизионният доклад и ревизионният акт са подписани от издалите ги органи на приходите с квалифицирани електронни подписи, което се удостоверява чрез представените по делото доказателства относно доставчиците на съответните услуги. Ревизионният акт е издаден при спазването на процесуалните правила и основните принципи на данъчното производство, посочени в чл.3, чл.5 и чл.6 от ДОПК. От приобщените по делото доказателства се установява, че органите по приходите са уведомили жалбоподателя за образуваното производство; изискани са документи и писмени обяснения от ревизираното лице и от трети лица, които са приобщени по съответния ред; извършени са анализи на всички доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализи на относимите за лицето обстоятелства. Ревизираният субект е упражнил надлежно правото си на защита в хода на административното обжалване, с оглед на което не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на обжалвания ревизионен акт на това основание. Въз основа на изяснените факти и обстоятелства органите по приходите са приложили правилно материалния закон относно установените задължения за данък върху добавената стойност и корпоративен данък, както и дължимите лихви за тях. В хода на ревизията безспорно е установено, че жалбоподателят през процесния период е осъществявал търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с хранителни стоки, както и отдаване под наем на собствени недвижими имоти. За ревизирания период относно календарната 2018 г. в счетоводството на дружеството е регистрирана счетоводна операция Дебит счетоводна сметка 117 – други резерви/Кредит счетоводна сметка 304 – стоки за сумата от 235169.34 лева. Като причина на отписването на тази сума ревизираното лице е посочило, че са бракувани стоки и целта на операцията е да не се формира загуба за финансовата година с оглед на представянето на отчетите пред обслужващата банка. Представени са актове за бракуване от 29.03.2019 г. и от 05.04.2019 г. на тези значителни количества стоки. Изрично в депозираните актове за бракуване е отбелязано „загубата да се отнесе за сметка на собственика“. В писмени обяснения жалбоподателят е отбелязал, че не съхранява инвентаризационните описи от 2017 г., както и фактурите за придобитите стоки през 2013 г. и преди това. След извършен анализ и на публикуваните в Търговския регистър финансови отчети данъчните органи са достигнали до законосъобразния извод, че с направеното през 2018 г. счетоводно записване Дебит счетоводна сметка 117 – други резерви/Кредит счетоводна сметка 304 – стоки със сумата от 235169.36 лева са отписани задължения на дружеството към едноличния собственик на капитала му. Действително е налице сключен по реда на чл.108 от Закона за задълженията и договорите договор за опрощаване – в актовете за брак на стоки (на лист 308 – 331 от приложената административна преписка) Н. М. П. едновременно като управител (представляващ) дружеството - длъжник и като негов кредитор в лично качество (като едноличен собственик на капитала му от финансовите отчети се установява, че в миналото той е предоставил финансиране на дружеството в значителен размер) е отбелязал, че отнася загубата за сметка на собственика. Налице е опрощаване, за което може да се съди и от всички останали събрани в административното и настоящото производство доказателства. Затова с процесната счетоводна операция е извършено отписване на задължения на дружеството към неговия едноличен собственик, което безспорно представлява приход, който следва да бъде обложен по реда на чл.78 от ЗКПО. Правилно след изясняването на това обстоятелство данъчните органи са изследвали декларираните финансови резултати през предходните години, като по реда на чл.70 – чл.72 от ЗКПО са приспаднали данъчните резултати (загуби) през предходните 5 години (от 2013 г. до 2017 г.), като за 2018 г. са определили подлежаща на облагане данъчна печалба в размер на 133617.94 лева; за следващите години извършените намаления със загубите за предходните години са приети за данъчни основи за облагане, тъй като са били приспаднати през 2018 г.; като краен резултат са били установени посочените в ревизионния акт суми за внасяне за периода 2018 г. – 2021 г., както и законните лихви върху тях. По тези причини обжалваният ревизионен акт в частта на установените задължения за корпоративен данък и лихви върху него е правилен и жалбата трябва да бъде отхвърлена. Неоснователна е жалбата и в останалата част относно установените задължения за данък върху добавената стойност. В края на изслушването му в последното съдебно заседание на 14.10.2024 г. вещото лице изрично е посочило, че за данъчни цели трябва да се преобразува финансовият резултат и да се обложи с данък. Спорът е за стоките на обща стойност от 92801.95 лева (които заедно с тези на стойност от 142367.39 лева, за които не е имало спор, че следва да се върне приспаднатият данъчен кредит, правят горния общ сбор), за които възраженията на жалбоподателя са, че са придобити преди повече от 5 години и на основание на чл.80 ал.1 т.4 от ЗДДС не трябва да се извършва корекция на вече ползвания данъчен кредит. Действително за тях „ЛЕДИ“ЕООД - гр. Добрич не е представило убедителни доказателства, че регламентираният 5 - годишен срок е изтекъл. Не са представени първични документи за закупената стока – фактури, хронологични регистри на счетоводна сметка 304 – стоки, инвентаризационни описи, доказателства за съхранението точно на тези стоки до момента на тяхното бракуване. В изготвеното заключение вещото е отбелязало, че от проверката на записванията в предоставения от счетоводството на жалбоподателя хронологичен регистър от сметка 304 – стоки експертизата не може да установи налице ли са фактури за придобиване на стоки от 2013 г. или преди 2013 г., които са бракувани през 2018 г., и за които не е начислен ДДС поради изтичане на 5 – годишната давност; такива стоки са установени като записани в системата на складовия продукт „Диана – Тонеган – склад“, който обаче няма връзка със счетоводната програма и записвания, където се осчетоводяват фактурите. Затова законосъобразно органите по приходите са извършили корекция на приспаднатия от жалбоподателя данъчен кредит във връзка с бракуваните стоки на стойност от 92801.95 лева, като са начислили дължим данък върху добавената стойност в размер на 18560.39 лева в данъчния период месец декември 2018 г. Неоснователно е и другото възражение на „ЛЕДИ“ЕООД – гр. Добрич, че неправилно корекцията е отнесена за месец декември 2018 година вместо за месец март 2019 година, когато са съставени актовете за бракуване – след като бракуваните стоково – материални запаси са отписани по счетоводни данни от самия жалбоподател към 31.12.2018 г., то по-късното изпълнение на задължението за съставяне на актове за бракуване не се отразява на законосъобразността на извършената от органите въз основа на останалите записвания корекция. С оглед на изложеното оспореният акт е съобразен с материалния закон, поради което подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Заради изхода от спора и на основание на чл.161 ал.1 от ДОПК на ответника трябва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 4814.03 лева (определено по реда на чл.161 ал.1 от ДОПК във връзка с чл.8 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Водим от горното и на основание на чл.160 от ДОПК, Добричкият административен съд