РЕШЕНИЕ

№ 11

гр., 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20221860100585 по описа за 2022 година Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал.1 от СК и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, вр. чл. 53, чл. 56, чл. 59, чл. 143 и чл.149 от СК.

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск за развод поради разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, предявен от Е. А. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. ••••••• срещу Д. Д. С., с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. •••••••••, по който ищецът моли гражданският брак между страните да бъде прекратен без съда да се произнася по въпроса за брачната вина. С иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени: иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода, за определяне на мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между детето и родителите, иск за издръжка на дете от родител с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК и за минало време по чл. 149 СК, иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 25.07.1998г. с ответницата са сключили граждански брак. Твърди, че имат три деца- Е.Е.С., ЕГН •••••••••• и Д.Е.С., ЕГН••••••••••, които понастоящем са пълнолетни и Е.Е.С., роден на •••••••••., с ЕГН ••••••••••, който понастоящем е малолетен. Твърди, че преди повече от 5 години проблемите в семейството им са се задълбочили. Между тях е настъпило отчуждение. Изчезнало е уважението, разбирателството и привързаността им един към друг. Това се е отразило зле и негативно на брачната им връзка. Напълно охладнели един към друг и е невъзможно да намерят точния и правилен подход, чрез който да преодолеят различията си и да общуват пълноценно помежду си като личности и съпрузи. Страните живеят разделени вече повече от три години, като тази продължителна раздяла допринесла за пълното им отчуждаване. Общността между тях като съпрузи е напълно унищожена. Разкъсани са всички духовни и физически връзки между тях. Не могат да се възстановят брачните им взаимоотношения и бракът им да бъде заздравен. Бракът им е без всякакво съдържание и съществува само формално, като продължаването му е безсмислено и неоправдано. Този брак е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което в интерес и на двама им е да бъде прекратен. Ищецът твърди, че съпругата му е напуснала дома им, като изоставила децата им при него в гр. Златица. Грижи за тях полагал само той, както и към момента за малолетния им син, т.к. момичетата вече са пълнолетни. Синът им понастоящем е ученик в 6-ти клас в СУ „•••••, където е създал своя социална среда, има много приятели, занимава се и със спорт- тренира борба. Той е силно привързан към баща си, помежду им е установена стабилна духовна и емоционална връзка. Чувства се щастлив и спокоен в дома им, в който е отраснал и където са налице всички условия за неговото правилно отглеждане и възпитание. От страна на майката е налице изоставяне на детето, без тя да присъства активно в живота и развитието му през годините, налице е родителско бездействие и неглижиране интересите на детето, доколкото майката не откликва на потребностите и нуждите на сина си, а самото й поведение води до изчезване на привързаността между майка и син. Майката не се интересува от детето Е., нито от неговото обучение, здравословно състояние, интереси. Не е предоставяла в този продължителен период от време, след изоставяне на детето, никакви средства за неговата издръжка. Ищецът твърди, че той е добър, грижовен и всеотдаен родител и полага необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на сина си. Има родителски познания, в съответствие с индивидуалните и възрастови потребности на детето и възможност за отглеждането му. Нещо повече, с отглеждането на Е. можел да се справя и сам, т.к. е пенсионер, но винаги може да разчита и на помощ от неговите сестри, към които той е силно привързан. Отговорен родител е, загрижен е за нуждите на детето в техния пълен аспект, поради което в негов интерес е упражняването на родителските права да се предоставят на него. Той единствено е в състояние да осигурява за сина си подходящи условия за нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Ищецът моли съда да постанови решение, с което: да прекрати брака му с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен; да възложи упражняването на родителските права относно малолетното дете Е.Е.С., ЕГН •••••••••• на бащата Е. А. С., ЕГН••••••••••, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието му; да определи за местоживеене на ненавършилото пълнолетие дете Е.Е.С., ЕГН ••••••••••, следният адрес: гр. •••••••, който е и настоящ адрес на бащата Е. А. С., ЕГН••••••••••; да определи режим на лични отношения и контакти между майката Д. Д. С., ЕГН•••••••••• и малолетното дете Е.Е.С., ЕГН ••••••••••, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа; да осъди майката Д. Д. С., ЕГН•••••••••• да заплаща месечна издръжка на детето Е.Е.С., ЕГН •••••••••• чрез неговия баща и законен представител Е. А. С., ЕГН•••••••••• в размер на 250лв. /двеста и петдесет лева/, платима до 5-то число на съответния месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й плащане, считано от датата на депозиране на исковата молба; да осъди майката Д. Д. С., ЕГН•••••••••• да заплати месечна издръжка на малолетното дете Е.Е.С., ЕГН чрез неговия баща и законен представител Е. А. С., ЕГН•••••••••• за минал период от време, а именно от 01.11.2021г до датата на депозиране на исковата молба сума в размер на 3000.00лв/ три хиляди лева/, явяваща се равностойността на издръжка за 12 месеца по 250 лв. /двеста и петдесет лева/ месечно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба; да постанови семейното жилище, а именно: жилищна сграда, находяща се в гр. •••••••, собственост на съпруга Е. А. С., ЕГН•••••••••• да остане за ползване и обитаване от него.

В дадения от съда срок ответникът Д. Д. С. е дала писмен отговор, не е представила писмени доказателства и е направила доказателствено искане за допускане на трима свидетели. Ответницата оспорва, че ищеца иска делото да приключи без определяне на вина. Твърди, че това няма как да стане, тъй като тя е напуснала семейството им заради системно домашно насилие, извършвано върху нея. Твърди, че през периода от три години ищецът е правел така, че тя да няма никакъв контакт с децата си.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно е от представеното удостоверение за сключен граждански брак №•••••• от 25.07.1998г. на Община Златица, че страните са сключили граждански брак на 25.07.1998г. в гр. Златица. От брака си съпрузите имат три деца: Е.Е.С., ЕГН •••••••••• и Д.Е.С., ЕГН••••••••••, които понастоящем са пълнолетни и Е.Е.С., роден на •••••••••., с ЕГН ••••••••••, който понастоящем е малолетен, които обстоятелства се установяват от приетите по делото доказателства: Удостоверение за раждане, издадено по акт за раждане №•••••••г на община Столична, р-н „Младост" гр. София; Удостоверение за раждане, издадено по акт за раждане №•••••••г на община Столична, р-н „Младост" гр. София; Удостоверение за раждане, издадено по акт за раждане №••••••г на община Карлово. От Служебна бележка изх. №68/28.10.2022г на СУ „••••• се установява, че малолетното дете Е.Е.С. е ученик в съответното училище. От представеното удостоверение и трудов договор от ответницата се установяват трудовата ангажираност и доходите й около 1800лв.

От гласните доказателства- показанията на свидетелката: В.А.Д.- сестра на ищеца, се установява, че страните по делото не живеят заедно от почти 5 години. От 2019г. януари месец са разделени, като ответницата напуснала за пореден път дома си и повече не се върнала. Преди също е напускала дома им и след определено време се прибирала, но това било последното й напускане, след което не се прибрала повече в общия им дом в гр.Златица. Имат три деца и те останали при баща си, където са били винаги. Когато Д. напуснала дома им, най-голямото момиче Е. била пълнолетна, Д. непълнолетна, още ученичка, а малкият Е. бил във втори клас. Майката е говорила по телефона с децата, но да се е връща, да ги търси, не знае. Споделя, че не е давала никакви средства за детето Е., т.к. били много близки помежду си и той би споделил с тях, ако майка му е давала нещо. Заявява, че като тяхна леля им е помагала с каквото може, винаги е била насреща, непрекъснато са заедно и се виждат. Баща му полага грижи за него, той пере, готви и чисти.

При посещенията намирала един нормален дом, в който бащата и сина си живеят. Детето изглежда много добре, ходи на училище, спортист е и тренира борба, печели медали и се чувства много добре, той е едно нормално дете. Бащата Е. е строг и всеотдаен баща, не е насилник, нито педофил. Гледал е също така децата на Е.- неговите внуци, той ги отгледал и тях. До септември месец на миналата година и дъщерята Д. също живела при тях, но се преместила и живее с приятеля си и не посещавала дома му. Тя не гледа своя брат.

Св. С.Д. заявява, че познава страните и знае, че живеят от почти 5 години разделени. Бил техен зет, преди да се разведе с дъщеря им Е.. Присъствал в дома им, когато Д. си тръгнала последния път. Тя си тръгнала и те с дъщеря им Е. обикаляли гр.Златица да я търсят. Открили я в Златица, под гарата до един контейнер в нетрезво състояние. Виждал Д. и друг път в такова положение, в което я намерили. Нямало семейство, в което да няма караници, но не е присъствал на сцени. Прибрал я в неговия дом в Пирдоп и там престояла три-четири дни. След това казала, че отива при братовчедка в гр.София и от тогава не се върнала. Е. си живеела при него, а другата им дъщеря Дима и малкия Е. останали при баща им, като малкият до ден днешен живее при баща си. Той все още поддържа отношения и връзки с Е. и ги посещава. Малкия Е. учи, тренира и е добро дете. Когато отивал у тях, той винаги е добре и не се е оплаквал от нищо. Само и единствено Е. се грижел за малкия. Той е взимал с него в гр. Пирдоп малкия Е. и не му е споделял да има някакъв проблем с баща си. Свидетелят споделя, че оставял и неговите деца - момиче и момче, да ги гледа дядо им Е. и никога не е имал притеснения. Те до ден днешен си го искат и все питат за дядо си. Не знае Д. да е давала пари на дъщеря си или поне не е споделяно с него.

Св. Е.Е.С. споделя, че родителите й не са показвали любов едни към друг никога. Имало много често обиди, крясъци и физически удари. Не са живели в нормално семейство, имало много побои и към тях също - вербална и физическа агресия. В последствие майка й решила да избяга, правила го няколко пъти, но се връщала и последния път си тръгнала и се установила в гр.София. Това се случило заради несходство, неразбирателство, побоища и ограничаване на личното пространство от страна на баща й. Било й забранявано да ходи на кафе, до магазина. Имало силно изявена агресия. Майка й си тръгвала и се връщала, като един от пътите живяла при нейната майка около 6-7 месеца и в името на това да създадат семейство се опитали отново за бъдат заедно, като резултата бил същия. Била свидетел на доста чести пошляпвания, дори с пръчка, ритници и обиди - всичко това го видяла с очите си. През 2018г. напуснала дома на баща й. Живяла в Пирдоп и доста време от живота си прекарвала при тях, като помагала в домакинските задължения. Водела и децата си там доста често. Оставяла й своите деца при баща си, който се е грижел за тях, не ги е бил. Посетила дома на баща си последно, когато отишла с полиция да си вземе децата от там, тъй като отказвал да й ги даде, понеже искала развод с бащата на децата й. Малкият Е. бил уплашен, защото не знаел какво става, но здравословно винаги е бил добре. Към началото на 2019г. търсили майка й със С. като я намерили в Златица до един магазин и била в нетрезво състояние. Случвало се майка й да употребява алкохол, но не смята, че за това били проблемите в семейството им. Баща й не се карал на майка й за алкохола. След като напуснала дома си, майка й доста често пращала на малкия дрехи, обувки, игра му била купила за плейстейшън, която баща й го накарал да я изхвърли. По нея лично е изпращала много неща и му казвала, че са от нея. Давала й пари и тя ги давала на Е.. Не знае какво е обяснил на баща му, дали му 300лв. лятото миналата година, август месец скришно от баща им. Били на Копривщица, дали му ги и му обяснили, че са от мама, но му казали да обясни на баща си каквото иска. Били двете му сестри и тогава му показали, че майка му не го е оставила, но него го било доста страх от реакцията на баща им. Доста пъти когато брат й бил при нея в Пирдоп си е говорил с майка си на видеочат, но го било страх да го каже пред баща му. Е. посещавал училище, имала инсталиран на телефона си електронен дневник, в който следяла какво се случва, но не поддържала връзка с него, защото не искал да я чува. Сестра й е водила брат си на лекар. Заявява, че баща й е педофил. Не е писала жалба в прокуратурата по този случай, не знае кой е писал, не е викана в прокуратурата. Е. не дал да бъде прегледан от лекарката. Завели го при друга лекарка, защото личната лекарка нямала свободни часове. По това време майка й била вече извън семейството. Е. не й е споделил да има проблем. Е. е свито, уплашено и страхливо дете. Тренира борба, знае, че наскоро също е ходил на състезания и печели първи места.

От социален доклад на ОЗД при ДСП-Люлин се установява, че съпрузите са разделени от три години, като детето Е. се отглежда от своя баща в гр. Златица. Майката демонстрира добър родителски капацитет, може да осигурява всичко необходимо за правилното отглеждане и възпитание на детето, има сигурен доход, подслон и безопасна среда за Е., има помощта и подкрепата на своя партньор, с който съжителстват от три години на семейни начала.

От приетия по делото социален доклад от ДСП Пирдоп, се установява, че към момента малолетното дете Евгим Е.ов С. се отглежда от своя баща Е. А. С.. По време на брачното им съжителство с ответницата са родени трите им деца- Е.Е.С., Д.Е.С. и Е.Е.С.. След раздялата им Е. и двете му сестри, които понастоящем са пълнолетни, останали в семейното жилище на грижите на бащата. Към момента бащата полага грижи само за малолетния Е., тъй като пълнолетните му дъщери вече живеят самостоятелно. Взаимоотношенията на двете дъщери с бащата не са добри. Отдел "Закрила на детето" при ДСП-Пирдоп работи с малолетния Е. С. и семейството му от 21.02.2023 г. след постъпил от д-р Л.А. устен сигнал, че детето е заведено в кабинета й за преглед от сестра си Д. С.. Същата изразила опасения, че брат й е жертва на сексуално насилие от страна на баща им Е. А. С.. В хода на проучването и оценката на сигнала не са събрани категорични данни за упражнено сексуално насилие върху детето Е. С. от страна на бащата. И детето и бащата категорично отричат наличието на такова. Подаден е сигнал от ДСП в Районна прокуратура Елин Пелин, ТО Пирдоп за извършване на проверка за наличие на данни за извършено престъпление от страна на бащата, като с постановление на Районна прокуратура Елин Пелин, ТО Пирдоп от 03.04.2023г. по подадения сигнал е постановен отказ за образуване на досъдебно производство. На 06.03.2023 г. бащата и детето са насочени за ползване на социални услуги в общността. На 11.05.2023 г. в отдел "Закрила на детето" при ДСП-Пирдоп е постъпил от Център за обществена подкрепа гр. Пирдоп доклад за оценка на родителския капацитет на бащата. Видно от него родителят "е необходимо да бъде подкрепен за по-голяма ангажираност по отношение образователното развитие на момчето - не е критичен към подготовката му и не поставя изисквания. Момчето помага в домакинските задължения и в грижите за животните. Г-н С. е отговорен и загрижен родител. Има необходимия капацитет да отглежда и възпитава малолетния Е.. Той не ограничава сина си в контактите с майката, но отказва да го задължава за такива, при положение, че самото дете категорично отказва и не желае да вижда другия си родител. Необходимо е потребителят да бъде подкрепен за насърчаване на връзката майка-дете и да съдейства за осъщсствяване на такава". На 05.09.2023 г. е постъпил краен доклад за предоставената социална услуга. Видно от него поради постигнати добри резултати работата с детето и родителя няма да продължи.

Видно е от социалния доклад, че в проведена с бащата среща, същият заявява, че желае да продължи и в бъдеще да полага грижи за малолетния си син. Твърди, че не ограничава контактите на детето с майка му, но няма да го принуждава да се среща с нея ако то не желае. В хода на срещата малолетното дете е спокойно, добре облечено и с добра хигиена. Сподели, че се чувства добре при баща си и желае да продължи да живее с него в бъдеще. Твърди, че не желае да се среща с майка си и сестрите си, тъй като непосредствено след раздялата на родителите му майката многократно го е лъгала, че ще дойде да го види, а не е идвала. Взаимоотношенията му с двете му сестри са влошени след възникване на конфликт между тях и баща му, в който те са го въвлекли. Чувства се предаден от тях. След подадения от Д.Е.С. сигнал на 21.02.2023 г. основните грижи за детето са поети изцяло от бащата. В проведен разговор с личния лекар на детето д-р В.В., същата съобщи, че Е. няма установени заболявания. Има поставени всички задължителни за възрастта му ваксини. По нейни данни, до момента не е установявала следи от упражнявано насилие върху детето. В заключение в социалния доклад е отбелязано, че С. е отговорен и загрижен родител. Има необходимия капацитет да отглежда и възпитава малолетния Е.. Той не ограничава сина си в контактите с майката, но отказва да го задължава за такива, при положение, че самото дете категорично отказва и не желае да вижда другия си родител. Същият е осигурил подходящи битови условия, възможност за образование и здравеопазване на детето. Желае и в бъдеще да продължи да се грижи за сина си. Детето също желае да продължи да живее с баща си. След раздялата на родителите липсват контакти между него и майката. Малолетното дете Е.Е.С. е изслушано от социален работник в отдел "Закрила на детето". В хода на срещата детето споделило, че се чувства добре при баща си и желае да продължи да живее при него. Заяви, че не желае да се среща с майка си и сестрите си, тъй като се чувства предаден и излъган от тях. Майката е информирана за предвидените възможности за осъществяване на контакти между нея и детето, но до момента не е търсила контакт с него, не го е посещавала и не е търсила съдействие за осъществяване на такъв.

В писмо от ДСП Пирдоп, изх. №ПР/Д-СО-ПП/26.004/30.10.2023г. е заявено становище предвид влошените взаимоотношения между родителите и наличния между тях спор за упражняване на родителските права по отношение на детето, присъствието на малолетния Е. С. в съдебната зала заедно с родителите си не е в негов интерес. Същото крие риск от въвличането му в конфликта между родителите и поставянето му в конфликт на лоялност.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства. Изложените свидетелски показания съдът обсъди с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, но и като съобрази обстоятелството, че по настоящото дело се събират данни за личния живот на двамата съпрузи и тези данни биха могли да бъдат изнесени от най – тесен кръг от хора, каквито са родители, братя, сестри и близки роднини. Всички доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност помежду им и най–вече с данните от социалните доклади, позволяват да се изведат вече изложените факти.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал.1 от СК и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53, чл. 56, чл. 59, чл. 143 и чл. 149 от СК.

Предявеният иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и доказан и следва да се уважи.

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.1 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла и изобщо нямат контакти помежду си в продължителния период от време, говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.

По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. В настоящото производство, от събраните писмени доказателства и свидетелски показания се установи, че ответницата с поведението си – неполагане на грижи за децата си и семейството, злоупотреба с алкохол, напускане на семейното жилище, брачна изневяра и заживяване и по времетраенето на брака й с друг партньор, са допринесли за разстройството на брачните отношения. Съдът счита за необходимо да отбележи, че кредитира като обективни, последователни и взаимно непротиворечиви показанията на всички водени свидетели. С оглед изложеното съдът приема, че се доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на ответницата.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:

Водещ критерий при решаване на въпроса за предоставянето на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете е интереса на детето, преценен след изследване на съответните обстоятелства, изброени в чл. 59, ал. 4 СК- полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. В контекста на изложеното, съдът кредитира изготвените социални доклади. Взе предвид полът на детето и възрастта му, обуславяща необходимост от значителна ангажираност при отглеждането му, както финансово, така и чрез полагане на непосредствени грижи. По изложените съображения, съдът в контекста на конкретния казус счита, че упражняването на родителските права следва да бъдат предоставени на бащата, при който определя местоживеенето на детето Е.. Предвид изложеното, възрастта на детето, необходимостта от възстановяване и поддържане на връзката между майката и детето, следва да бъде определен режим на лични контакти на майката с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, както и 20 дни през лятото, като майката се задължава да взема и връща детето от дома на бащата.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143 ОТ СК:

Като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставят на бащата, като детето ще продължи да живее с него, съдът намира, че следва да се определи размера на издръжката в полза на детето, която следва да се заплаща от майката. По отношение на дължимата издръжка, съдът се съобрази с възрастта на детето, нуждата му от храна и облекло, както и с възможностите на родителите. Майката реализира доходи в размер на около 1800.00 лв. месечно. Не се събраха доказателства към настоящия момент за получаваните доходи на бащата, който е пенсионер при условията на ранно пенсиониране и допълва доходите си, занимавайки се с животновъдство, поради което съдът приема за база на неговите доходи да са около минималната работна заплата за страната на месец или около 900лв. Няма данни родителите да са нетрудоспособни, както и няма данни да издържат други непълнолетни деца. Предвид установените доходи от родителите и необходимите средства за издръжка, съобразени с възрастта и нуждите на детето, съдът счита, че следва да бъде опредЕ. месечна издръжка за детето в размер на 400.00 лв., от които 150.00 лв. да се заплаща от бащата, който полага и непосредствените грижи по отглеждането на детето и 250.00 лв. от майката, която следва да бъде осъдена да заплаща посочения размер, считано от подаване на исковата молба в съда – 14.11.2022г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като се заплаща на детето чрез неговия баща.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 149 ОТ СК:

Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най- много за една година назад от предявяването на иска. По делото не се установи, майката да е заплащала издръжка за минал период. Даваните средства от майката чрез сестрите на малолетното дете, чрез подаръци или друг единичен случай на средства от 300лв. не са средства за издръжка. Предвид установеното по делото, че майката от момента на раздялата между родителите не е предоставяла средства за издръжка на детето, следва да се присъди издръжка и за минало време, считано от 14.11.2021г. до 14.11.2022г., включително. Относно размера й съдът намира, че същата следва да бъде в размер на 170.00 лв. месечно /като съобрази ПМС № ПМС № 331/26.11.2020 г за определяне на минималната работна заплата за страната за 2021г. и ПМС № 37/24.03.2022 г. за определяне на минималната работна заплата за страната за 2022г./ или общо в размер на 2040.00 лв. Искът за издръжка за минало време следва да бъде отхвърлен в останалата му част до пълният предявен размер от 3000.000лв, като неоснователен.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК Поради напускането на семейното жилище от ответницата, съдът намира, че ползването на семейното жилище в гр.••••••, след прекратяване на брака следва да бъде предоставено на съпруга, като констатира, че съпругата го е напуснала и се е установила да живее на семейни начала с друг партьор в гр. София от преди три години.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:

Предвид направеното от съпругата искане, както и че е била с фамилно име Р. преди брака, съдът намира, че следва за в бъдеще да носи предбрачното си фамилно име Р.. Предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавната такса за образуване на делото в размер на 25.00 лв. Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът намира, че следва да бъде опредЕ. окончателна държавна такса за водене на делото в размер на 50.00 лева, от които предварително от ищеца са внесени 25.00 лева, разликата от 25.00 лева подлежи на доплащане от ответницата. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по иска за издръжка по чл. 143 от СК в размер на 360.00 лв. и по чл.149 от СК в размер на 81.60лв. или в общ размер на 441.60 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът