Решение № 260222 от 12.10.2020 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 598/2020 г.

производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по чл. 435 – чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Защита по този ред получават лицата, чиито права са засегнати от незаконните действия или откази на съдебен изпълнител – взискателят, длъжникът, присъединените кредитори, участващите в изпълнението лица – наддавач, купувач, трето задължено лице, пазач, трети лица. Производството се образува по жалба на посочените лица, подадена чрез съдебния изпълнител, чието действие или отказ се атакува до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи –от деня на съобщението, като за третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Съгласно чл. 437, ал. 1 ГПК, когато жалбата е подадена от страна по изпълнителното дело, разглеждането й се провежда в закрито заседание /освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица/, а когато жалбата е подадена от трето лице, се разглежда в открито заседание с призоваване на жалбоподателя и страните по изпълнителното дело. Производството е двустранно, спорно, правораздавателно по характера си /в този смисъл са разрешенията, приети с ТР No 3 от 12.07.2005 г. по т. дело No 3/2005 г. на ОСГКТК на ВКС/, чийто предмет е валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или исканото от жалбоподателя негово задължение. Правомощията на окръжния съд са контролно – отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. Същото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В този случай предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право. Когато материалното право е засегнато от изпълнението, защитата на лицето, което претендира, че е негов носител се осъществява чрез установителен иск, чрез който ищецът може да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника /чл. 440 ГПК/. Решението по чл. 437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право. Съдебният акт има за предмет съответното изпълнително действие, а дори то да засяга секвестируемостта на имота, въпросът за секвестируемостта е въпроспо изпълнението, респективно за правилността на изпълнителното действие и с разрешаването му не се формира сила на пресъдено нещо по материално право. С разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК – дали съществува правото да се иска унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган или съответно, дали съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши исканото действие, се разрешава процесуалния въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител. Приетото от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове – то не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск на увредения за присъждане на обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител по чл. 45 ЗЗД, а по чл. 49 ЗЗД от държавен съдебен изпълнител. Съдът сезиран с посочените искове подлага на самостоятелна преценка законосъобразността на действията или бездействията на изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл. 436 ГПК. Решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос.“ По изложените съображения всички цитирани по-горе в настоящото изложение решения на Бургаския окръжен съд, включително това, с което действително между страните е решен спора относно секвестируемостта на гаража към датата на постановяването на това решение / решение № VI- 417 от 26.04.2016г. по гр.д.№616/2016г. на Бургаския окръжен съд/ не са задължителни за съдилищата, които са сезирани с последващи жалби с предмет обжалване действията на ЧСИ Бъчваров по изпълнително дело №381/19г. /с предишен номер 454/2015г./, по въпроса дали съответния имот е секвестируем или не. При всяка допустима от гледна точка на ограниченията по чл.436 ГПК жалба /на длъжника или на взискателя/ сезираният с нея съд следва да прецени дали към съответния момент имотът е секвестируем. Следователно, възражението на длъжника Н. за наличието на сила на пресъдено нещо по въпроса дали гаражът е несеквестируем е несъстоятелно. Процесният гараж, ведно със сервизното помещение към него представлява самостоятелен обект на право на собственост /същото има самостоятелен идентификатор по КККР на гр.Бургас- 07079.608.222.1.7, докато този на апартамента е 07079.608.222.1.1/ и не е принадлежност към жилището на длъжника и неговата съпруга. Длъжникът не е ангажирал доказателства, нито твърди обратното както в настоящото производство, така и в останалите съдебни производства във връзка с обжалване действията на ЧСИ Бъчваров, цитирани по-горе. Няма съмнение, че апартамента на ул.“Болярска“ №16 в гр.Бургас, който е съсобствен на Е.Н. и съпругата му, представлява несеквестируемо жилище по смисъла на чл.444, т.7 ГПК. Но това не се отнася за гаража и прилежащото към него сервизно помещение. Гаражът може да бъде собственост на лице, което не притежава жилище в същата сграда и съответно- може да бъде самостоятелен предмет на прехвърлителни сделки, респективно- да бъде самостоятелен обект на принудително изпълнение. Затова защитното действие на разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК не се разпростира и върху гаража. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалвания отказ на ЧСИ Бъчваров да насрочи публична продан върху процесните идеални части от гаража и сервизното помещение към него, собствени на длъжника Н. е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд