Решение № 4690 от 16.10.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1046/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. В. З. с адрес: [населено място], област Благоевград, [улица], вх. Б, подадена чрез адвокат Р. О. от Адвокатска колегия - Благоевград, със служебен адрес: [населено място], област Благоевград, [улица], срещу Решение № 95/02.04.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 255/2024 г. по описа на Районен съд – Сандански. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Оспорва се възприетата от районния съд фактическа обстановка досежно авторството на нарушението и времето на извършване на същото. В тази връзка се твърди, че въз основа на неправилна квалификация на фактите и в противоречие със закона, районният съд е направил извод, че безспорно е установено и доказано извършването на нарушение по повдигнатото административно-наказателно обвинение. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който процесното наказателно постановление бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се и присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Касационната жалба се поддържа с депозирани по делото писмени бележки. Ответникът по касационната жалба – Заместник-министърът на земеделието и храните, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Административен съд - Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения: С обжалваното решение Районен съд – Сандански е изменил Наказателно постановление /НП/ № НП-399/27.09.2023 г. на Заместник-министъра на земеделието и храните, с което на Б. В. З. за извършено административно нарушение по чл. 3 във вр. с чл. 14, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, на основание чл. 41, ал. 1, т. 4 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/, в частта относно приложението на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ, като съдът е изключил посочената разпоредба от квалификацията на санкционираното нарушение и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част. За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание и сроковете за съставянето им. Установил е, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество, позовавайки се на подробно изложените в решението мотиви по отношение на приложимия закон в съответствие с установената в хода на проведеното съдебно следствие фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че е налице съответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. Предвид безспорната установеност на нарушението и при липса на изменение във фактите и обстоятелствата, при които същото е извършено и които са безспорно установени от административно-наказващия орган и описани в съдържанието на АУАН и НП, районният съд е приел, че направеното препращане към нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ е неотносимо към установеното нарушение. Решението е правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени по безспорен начин от първоинстанционния съд, доказателствата относно тях са обсъдени в съвкупност, а решаващите правни изводи на първоинстанционния съд са съответни на материалния закон. Както правилно е установил Районен съд – Сандански, безспорно е установен нарушителят, извършеното от него административно нарушение и неговата вина, поради което деянието е съставомерно от обективна и субективна страна. По делото безспорно е установено от фактическа страна, че на 31.07.2023 г., е извършена проверка от длъжностни лица при Общинска служба „Земеделие“- Сандански, на поземлен имот с идентификатор 57176.61.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Поленица, община Сандански, област Благоевград, представляващ земеделска земя от шеста категория, 60 бонитетен бал, поливна, с площ от 1 453 кв.м., при която е установено, че имотът е с изнесен хумусен слой в резултат на дълбоки изкопни работи. Във връзка с констатациите при проверката, е съставен Констативен протокол от 31.07.2023 г. /на л. 36 от първоинстанционното дело/, към който длъжностните лица от ОСЗ - Сандански са приложили и снимков материал. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗОЗЗ, собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества. При неизпълнението на посочените задължения е предвидена санкция съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗОЗЗ, като т. 4 на същата разпоредба предвижда, че с глоба се наказва физическо лице, което унищожава хумусния пласт – от 500 до 5000 лв. В случая, по аргумент на чл. 3 от ЗОЗЗ, Б. В. З. правилно е определен като субект на задължението за изпълнение на гореописаните законови задължения, респективно като субект на отговорността, доколкото именно той е собственик на поземлен имот с идентификатор 57176.61.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Поленица, община Сандански, област Благоевград. По категоричен начин се установява също така, че процесното законово задължение не е било изпълнено, от което следва, че е налице съставомерно бездействие, чрез което е осъществен санкционният състав на чл. 41, ал. 1, т. 4 от ЗОЗЗ, противно на тезата на касатора. По делото не са представени каквито и да било доказателства за активно поведение на задължения субект, които да оборват обвинителната теза. Нарушението на чл. 3 от ЗОЗЗ се осъществява посредством активно поведение - чрез действие, а не чрез бездействие, което да създава трайно противоправно положение. Неизпълнението на процесното задължение е констатирано на 31.07.2023 г. /видно от констативен протокол от 31.07.2023 г./. Именно на тази дата, след посещението на място, е установено, че задълженият субект по чл. 3 от ЗОЗЗ не е опазил собствената му земеделска земя от увреждане, унищожавайки хумусния пласт чрез извършване на дълбоки изкопни дейности. Следователно това е моментът, към който за контролните органи е станало известно, че собствената на З. земеделска земя е увредена, респ. нарушителят се счита за „открит“ от този момент. „Откриването“ изисква извършване на проверка на място, след която може да се преценява дали е налице нарушение. При това положение, началният момент, от който следва да бъде съблюдаван срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е денят, в който овластеният да състави АУАН орган е открил нарушението и неговия нарушител, а именно - 31.07.2023 г. Районният съд надлежно и законосъобразно е упражнил правомощието си, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, да изключил разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ от квалификацията на санкционираното нарушение. Ето защо, като е изменил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. При този изход от спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените в производството разноски, е неоснователна. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Благоевград