Решение № 3728 от 19.9.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 485/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.73, ал.4, във връзка с чл.27, ал.1 от ЗУСЕФСУ. Образувано е по жалба на Сдружение „Бизнес център-[община]“, [населено място], насочена срещу Решение № РД-02-14-591 от 30.04.2024г. на Ръководителя на Националния орган по програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция България 2014-2020г. и Директор на дирекция “Управление на териториалното сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с което на оспорващото сдружение е определена финансова корекция. В жалбата се твърди, че решението е нищожно, тъй като липсвал подпис на издателя му. Правят се възражения срещу авторството и титуляра на електронния подпис. Заявява се, че на оспорващото сдружение не било връчено електронно подписано решение, а единствено копие на хартиен носител. Последното не съдържало саморъчен подпис на лицето посочено като негов издател, а единствено отбелязването „Формат на електронен подпис.p7s.“ Не било спазено изискването за форма и липсвало правнообвързващо изявление от страна на административния орган. Ангажират се и доводи, че липсва правно основание за прилагане на ЗУСЕФСУ. Осъществена била недопустима процедура, която не била регулирана от закона при издаване на конкретния акт, както и не било налице правно основание за определяне на финансова корекция. Твърди се, че НО въвеждал твърдение за наличие на ситуация на конфликт на интереси, поради директно възлагане от бенефициера на дейност по проекта - чрез сключване на договор за услуга с член на управителния съвет на сдружението – г-жа Р. Й. на 03.04.2023г. за изпълнение на услугата от 18.08.2023г. с предмет ”Разработване на рекламни материали за представяне на EU2BIO на национални и международни изложения“ на стойност 3320.00 лева. Твърди се, че процесния граждански договор не е сключен нито по реда на ЗОП нито по реда на ЗУСЕФСУ. След като ЗУСЕФСУ не се прилагал по отношение на реда за избор на бенефициер, нямало правно основание да се прилага и чл. 70, ал.1 от ЗУСЕФСУ във връзка с отмяната на безвъзмездната финансова помощ, релирана към съответния избор на изпълнител. Липсвала материална компетентност произтичаща от ЗУСЕФСУ за националния орган да се произнася, като определя финансова корекция в настоящата хипотеза и издаденият акт бил вследствие недопустимо проведена процедура. Наред с това се твърди, че съгласно Ръководството за работа на „Бизнес център – [община]” във връзка с чл. 41 ал.4 от ЗЮЛНЦ сдружението не можело да сключва сделки с лица от състава на органите на управление и техните съпрузи, роднини по определена линия и до определена степен, освен при наличие на очевидна полза за организацията или ако тези сделки са сключени при общи публично обявени условия. Съгласно ръководството при сключване на подобни сделки било необходимо мотивирано решение, взето от върховния орган на организацията с мнозинство 2/3 от всички негови членове. Спазвайки този конкретен текст от ръководството върховният орган на сдружението - общо събрание, на свое заседание и в съответствие с устава приел решение да се подпише конкретния договор. Решението е било валидно прието, при наличие на кворум и мнозинство. Наредбата за посочване на нередности и Регламент/ЕС/2018/1046 трябвало да се тълкуват по начин позволяващ разумни изключения и упражняване на организационна автономност. Тези разпоредби не правели автоматично всеки договор включващ член на управителния съвет недопустим. Недоказано било и че г-жа Р. Й. е имала твърдения от органа икономически интерес. Наред с това на интернет страницата на МРРБ, по трансграничните програми били публикувани указания по отношение българските бенефициери относно наетите от тях лица, както на трудов договор така и на граждански договор във връзка с допустимостта на разходите. В тези указания съответно била предвидена възможност със служители на организацията назначени по трудово или служебно правоотношение да може да бъде сключен договор по Закона за задълженията и договорите само за дейности предвидени в бюджета на бюджетна категория „Външна експертиза и услуги”, като се спазва законодателството в областта на обществените поръчки и правилата на програмата. Възложените дейности по договора по ЗЗД не следвало да се припокриват с тези по основното правоотношение на служителя, като експерт получаващ и отчитащ възнаграждението си по бюджетна категория „Разходи за персонал” не можел да бъде наеман на работа по проекта в качеството си на външен експерт. Г-жа Й. била служител на организацията и в този смисъл с нея можело да бъде сключен граждански договор. В допълнение на посоченото се цитират и разпоредбите на чл.3, т.1 б.iii от Делегиран регламент /ЕС/ № 481/2014г. на комисията от 04.03.2014г. за допълнение на регламент /ЕС/ № 1299/2013г. на Европейския парламент и на съвета и чл. 49, ал.3 от ЗУСЕФСУ. Следователно законосъобразно било лица работещи за бенефициера да изпълняват определени дейности и да получават възнаграждения за това без да се нарушават регулациите свързани с конфликт на интереси. В конкретната хипотеза спорният договор бил сключен в съответствие с приложимото българско законодателство, в съответствие с правилата на програмата за допустими разходи, в рамките на нарочния бюджет и в съответствие с изискванията на приложимия регламент. Излагат се и доводи за липса на засегнати разходи от твърдяната нередност, както и че не е налице нанесена или потенциална вреда за бюджета на ЕС от твърдяното нарушение. Оспорват се правните квалификации на твърдяното от органа нарушение по чл. 61 от Регламент /ЕС, Евроатом/ 2018/1046 и чл.2, ал.2 от ЗУСЕФСУ. Излага се и че в своето решение РНО посочвал физическо лице по отношение, което било налице конфликт на интереси, а в случая бенефициент бил юридическо лице. По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение. Ответникът – Ръководител на националния орган по програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V - А Гърция България 2014-2020г. и Директор на дирекция “Управление на териториалното сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството ангажира подробно становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност за заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: По силата на договор за субсидия № В6.3а.02(л.61) сключен между Управляващия орган на Оперативните програми по цел ”Европейско териториално сътрудничество” към Министерство на развитието и инвестициите, в Република Гърция действащ като Управляващ орган по Програмата за сътрудничество „Interreg V-A Гърция – България”, действащ в качеството му на възложител от една страна и от друга Сдружение „Бизнес център-[община]” водещ бенефициер по проект с наименование EURO bio REGION MARITZA EVROS-EU 2 BIO- Инвестиционен приоритет - 3а, на водещия бенефициер се предоставя субсидия за изпълнение на проекта с ЕФРР принос 114 717.70 евро, и национален принос 20 244.30 евро. С Договор РД-02-29-105 от 13.05.2021г.(л.69) сключен между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, [населено място] – договарящ орган и Сдружение „Бизнес център-[община]” - водещ бенефициер по проект с наименование EURO bio REGION MARITZA EVROS-EU 2 BIO, по силата на който договарящия орган е предоставил на водещия партньор за изпълнение на проекта национално съфинансиране за изпълнение на процесния проект в размер на 20 244.30 евро/39 593.80 лева/. С Решение по т.4 от заседание на Общото събрание на сдружение “Бизнес център-[община]“ проведено на 27.01.2023г. (л.114) е прието да бъде възложено с граждански договор и съгласно всички нормативни изисквания и такива на финансиращата програмаq на Р. Й. да работи по дейностите за създаване на рекламни материали за представяне на EU2BIO на национални и международни форуми. На 18.08.2023г. между Сдружение“Бизнес център-[община]“ [населено място] в качеството на възложител и Р. Г. Й. в качеството на служител, е сключен граждански договор по силата, на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да предостави срещу заплащане в размер на 3320 лева, услуги по „Разработване на рекламни материали за предоставяне на EU2BIO на национални и международни изложения” по проект EURO bio REGION MARITZA EVROS(акроним EU 2 BIO) финансиран по Програмата за сътрудничество Interreg V-А Гърция България съгласно договор за БФП № В6.3а.02/13.01.2021г. (л.77). Сумите по гражданския договор са изплатени г-жа Р. Й. на 30.08.2023г.(л.109-л.111), като няма спор между страните, че заплатените по договора суми са отчетени в Бюджетна линия Външна експертиза и услуги. На 06.02.2024г. от контрольор в звено за осъществяване на първо ниво на контрол към Дирекция“УТС“ е предоставена на Ръководителя на УО информация за съмнение за нередност по посочения договор за субсидия(л.58), свързано със сключване на посочения граждански договор с Р. Г. Й. и изразяващо се в конфликт на интереси. С писмо № 99-00-3-15 от 05.04.2024г.(л.46-л.55)ответникът уведомил жалбоподателя за постъпилото уведомление за съмнение за нередност регистрирано в МРРБ под вх. № УТС-287/06.02.2024г., като му указал възможността в двуседмичен срок от датата на уведомлението да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възраженията си срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. Писмото е връчено на сдружението на 9.04.2024г. с известие за доставяне (л.56). Срещу писмото са депозирани възражения от Сдружение “Бизнес център-[община](л.39-л.40), към които била приложена автобиография на Р. Й.. С Решение № РД-02-14-591/30.04.2024г. (л.25-л.36) ръководителя на националния орган по програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V- А Гърция България 2014-2020г. и Директор на дирекция “Управление на териториалното сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството определил финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по граждански договор от 18.08.2023г. сключен с г-жа Р. Г. Й. на стойност 3 320.00 лева. Решенето е връчено на жалбоподателя на 07.05.2024г. с известие за доставяне (л.37). Жалбата срещу решението е депозирана чрез куриерска служба с товарителница № 5300576501303, която видно от публично достъпната информация на електронната страница на куриера е приета на 16.05.2024г. и е регистрирана при административният орган с рег. № 99-00-3-15(4)от 17.05.2024г. Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства съдържащи се в административната преписка. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, от легитимирано лице – адресат на акта и в законоустановения срок, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Програмата Интеррег е програма за междурегионално сътрудничество, финансирана от Европейския фонд за регионално развитие, но осъществявана не на национално равнище чрез оперативните програми, а на регионално ниво в Европейския съюз. Съгласно § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕ ФСУ, законът се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество при извършване на финансови корекции, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях право на Европейския съюз и сключените междудържавни договори, като извършването на плащанията към бенефициентите, верификацията и счетоводното отчитане на разходи, възстановяването и отписването на неправомерни разходи и осчетоводяването на програмите се определят с акта по чл. 7, ал. 4, т. 4. Съгласно чл.5, ал.1, т.11 от Устройственият правилник на МРРБ, Министърът организира, координира и контролира дейността на управляващия орган на програмите за трансгранично сътрудничество по програмите за териториално сътрудничество с участието на Република България, вкл. програма ИНТЕРРЕГ V-A Република Гърция – Република България 2014 – 2020. В чл. 29, ал.1, т.4 от същия устройствен правилник изрично е предвидено, че Дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" изпълнява функцията на национален орган по програмите за трансгранично сътрудничество 2014-2020г. България – Гърция. Съгласно пар. § 5, т.4 от ДР на ЗУСЕФСУ доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество, като органите за управление и Националните органи осъществяват правомощия по администрирането на нередности и извършването на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III; при извършване на финансови корекции органите за управление и Националните органи прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2; По делото е представена Заповед № РД-02-14-564 от 29.04.2024г. на Министъра на Регионалното развитие и благоустройството, с т. 1“б.“ от която на г-н: М.. О.– Директор на дирекция“УТС“ е възложено да ръководи и организира дейността на националния партниращ орган по програмата ИНТЕРРЕГ V-А Гърция България 2014-2020г., а с т.3 и да издава всички индивидуални административни актове по смисъла на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление(л.4-л.5). Следователно, процесното писмо е издадено от компетентен орган. Оспореният акт е издаден, като електронен документ и е подписан от издателя си с валиден към датата на полагането му на посочения документ, [жк], съобразно представените от ответника по делото доказателства за това (л.166-л.167). По определението на чл.13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 - т.е. данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. КЕП, съгласно чл.3, т.12 от цитирания регламент е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи и именно той има значението на саморъчен подпис. За да е налице КЕП, следователно е необходимо той трябва да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за КЕП, отговарящо на изискванията на чл. 25. Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава удостоверение по писмено искане на автора посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията - чл. 25, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕДЕУУ. Следователно доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. От данните по делото е видно, че оспореното писмо е издадено като електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Същия е представен по делото като електронен документ на съответен електронен носител, както и като възпроизведен на хартиен носител препис, което е процесуално допустимо съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Не се споделя твърдението на жалбоподателя, че оспореното писмо не отговаря на изискването на чл.59, ал.2, т.8 от АПК, тъй като не е подписано и в тази връзка е нищожно. Това твърдение се обосновава с довода, че административният акт е издаден като електронен документ, а е връчен на хартиен носител. Начинът на връчване на решението не обосновава извод за нищожността му, тъй като по отношение на връчения акт е упражнено правото на жалба и същото в случая не е преклудирано. Ето защо решението е издадено от компетентен орган, в необходимата писмена форма и е надлежно подписано издателя си. Решението е издадено при спазване на административно-производствените правила. Производството е образувано по сигнал от контрольор, в съответствие с чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и преди издаването на решението управляващият орган е осигурил възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не е бил по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Възраженията на бенефициера са обсъдени в мотивите на оспорения административен акт – видно от съдържанието на решението и възражението е взето предвид. От съдържанието на решението става ясно, че УО е възприел допуснато нарушение свързано с нарушение на правилото на чл. 61 от Регламент 2018/1046. Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли е възприетото от Ръководителя на управителния орган по програмата основание за налагането й, съответно правилно ли е определен размера на финансовата корекция. От изложените в оспореното решение мотиви става ясно, че според административния орган е налице допуснато от оспорващото сдружение нарушение на чл. 61 от Регламент 2018/1046 на Европейският парламент и на Съвета при изпълнение на проект EURO bio REGION Maritza EVROS-EU 2 BIO финансиран по програмата трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V- А Гърция България 2014-2020г., във връзка със сключване на граждански договор от 18.08.2024г. с Р. Г. Й., която към момента на подписване на договора е председател на управителния съвет на сдружението – бенефициер. Нарушението е прието за нередност попадаща в т.1 от Приложение № 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ(по нататък наричана Наредбата за посочване на нередности), вр. с чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 71 от ЗУСЕФ СУ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа(безвъзмездна финансова помощ) със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Основанията заопределяне на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФ СУ. Съгласно чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕФСУ финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Дефиницията за "нередност" се съдържа в чл. 2