Решение № 940 от 4.3.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 17743/2022 г.

Производството е образувано по искова молба от Е. В. Г., ЕГН ••••••••••, в качеството му на •••• •••••, против Т. Г. В., ЕГН ••••••••••, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 87, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 000 лв. получена на отпаднало основание - договор за покупко- продажба на рулонна балопреса, марка „••• ••••“, модел ••••, който договор е развален едностранно от ищеца, ведно със законна лихва от дата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 01.08.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по отношение на която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Определение № 4019/01.04.2024 год., постановени по ч.гр.дело 12390/2022 год. по описа на РС П.. В исковата молба и уточненията към нея, включително и това от •••• г., се излагат твърдения, че ищецът, като •••• ••••, е имал необходимост от закупуване на балопреса, като чрез свой колега се е свързал със ••• •••• Т. Г. В., тъй като разбрал, че последният е собственик на балопресата, която подлежала на ремонт, балопресата да бъде закупена от ищеца за сумата от 19 000 лв. Уговорили са се до 11.03.2022 г. ищецът да преведе авансово сумата от 10 000 лв. на ответника по посочена от него банкова сметка, а ответникът следвало да ремонтира балопресата и да я предаде на ищеца в срок до 01.05.2022 г. Остатъкът от продажната цена в размер на 9 000 лв., следвало да бъде изплатена от ищеца на ответника в срок до края на месец март 2023 г. Излагат се твърдения, че на 11.03.2022 г. ищецът е заплатил на ответника договорената авансова сума от 10 000 лв., както и че на 01.05.2022 г. ищецът е отишъл до с. С. за да получи от ответника процесната вещ. Твърди се, че тъй като тогава продавачът – ответник, е заявил, че не може да му предаде вещта, понеже е продадена на друг, ищецът му е заявил, че разваля сключения между тях договор, поради неизпълнение на задължението на продавача да му предаде вещта до 01.05.2022 г., тъй като машината била необходима на ищеца на момента с оглед нуждите му, свързани с дейността му като ••• •••• - за балиране на окосената вече люцерна, необходима му за животните, които отглежда. Ищецът поканил ответника да му предаде дадената авансовата сума от 10 000 лв., но последният му отговорил, че ще му я върне, когато новият купувач плати балопресата. Твърди се, че до настоящия момент сумата не била върната на ищеца, като ответникът му предлагал да му предаде машината, която му била върната от новия купувач, но след като ищецът заплати остатъка от уговорената за нея цена. Излагат се съображения, че ищецът вече няма интерес от закупуването на балопресата. В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, допълнен с молба от 04.04.2024 г. В постъпилия отговор и допълнението към него не се оспорва, че между страните е сключен устен договор за покупко- продажба на процесната рулонна балопреса, както и че ответникът е получил въз основа на уговорката между страните сумата от 10 000 лв. от ищеца на 11.03.2022 г. Оспорва се обаче, че страните са постигнали договореност до 01.05.2022 г. балопресата да бъде предадена на ищеца, а се твърди, че до тази дата е следвало да бъде извършен единствено нейният ремонт. Излагат се също твърдения, че до 01.05.2022 г. ответникът е уведомил ищеца, че ремонтът е извършен, както и че може да получи процесната вещ, като едновременно с това обаче следва да плати остатъка от продажната цена, а именно 9 000 лв, но ищецът е заявил, че не разполага с тази сума. Била постигната уговорка между страните след като ищецът се снабди със сумата да заплати цената, за което вещта ще му бъде предадена. Оспорва се да е било правено волеизявление от страна на ищеца, че е развалил договора, както и се сочи, че не са налице основанията за това, тъй като не е предоставен срок за изпълнение. Предлага се ищецът да заплати остатъка от продажната цена от 9 000 лв., за което ще му бъде предадена балопресата. Моли съда да отхвърли предявения иск, като се претендират и разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: По допустимостта на предявения иск: Видно от приложеното ч.гр.д. № 12390 по описа за 2022 г. на Районен съд П., образувано по депозирано от Е. В. Г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 7285/20.10.2022 г., по отношение на която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Определение № 4019/01.04.2024 год., постановено по ч.гр.дело 12390/2022 год. по описа на РС П.. Срещу издадената Заповед за изпълнение е депозирано възражение от длъжника, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е подадена настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими. За пълнота следва да се отбележи, че фактът, че заявител по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е физическото лице Е. В. Г., а по настоящото производство ищец е Е. В. Г., в качеството му на •••• ••••, не води до недопустимост на исковата претенция, тъй като регистрирането на едно физическо лице като ••• ••••• не води до възникването на нов правен субект, различен от самото физическо лице. /в този смисъл Определение № 440/25.07.2018 год., постановено по ч.т.дело 1149/2018 год. по описа на ВКС, второ търг.отд./ По основателността на предявения иск: Предпоставките за валидно упражняване на правото за разваляне на двустранен договор, на каквото се позовава ищцовата страна, търсейки връщане на заплатената по процесния договор сума от 10 000 лева, като такава дадена на отпаднало основание, са кумулативни, а именно: да е налице неизпълнение на договорно задължение от една от страните, неизпълнението да е виновно и страната, която иска развалянето да е изправна. Предвид изложените твърдения в исковата молба, че машината е била необходима на ищеца на момента -за балиране на окосената вече люцерна, ищцовата страна следва да докаже и че изпълнението е следвало да бъде извършено непременно в уговореното време. С Протоколно определение, постановено по настоящото производство в открито съдебно заседание от 07.05.2024 год., съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо от доказване между страните, че през 2022 год. между тях е сключен устен договор за продажба на рулонна балопреса, марка „•••• ••••“, модел ••••, •••• на цвят, както и че в изпълнение на договореното на 11.03.2022 г. ищецът е превел по банкова сметка на ответника сумата от 10 000 лв., представляваща част от продажната цена, цялата в размер на 19 000 лв. След анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, съдът счита, че ищецът не успя да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е изправната страна по възникналото между страните облигаторно правоотношение, както и че е налице виновно неизпълнение от страна на ответната страна, за да се възползва от процесуалната възможност да развали сключения между страните договор и като последица да търси даденото по него на отпаднало основание. Безспорно се установи по делото, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 10000 лева – представляваща авансово плащане за закупуване на процесната балопреса, безспорно се установи и че това е станало на уговорената между страните дата – 11.03.2022 год. /видно от преводно нареждане от 11.04.2022 год. – л.4/ Ищецът обаче, не успя да проведе успешно доказване на твърдението си, че предаването на процесната машина е следвало да бъде изпълнено до 01.05.2022 год., както и твърденията си относно срока, до който е следвало да бъде заплатена пълната цена на балопресата – в края на месец март 2023 год. Напротив, видно от показанията на св. Н. К. /л.95/ и И. К. /л.105, 106/ -последният пряк св. очевидец на срещата между Г. и В. на 01.05.2022 год., чиито показания съдът цени, отчитайки факта, че същите са икономически зависими от ответника, уговорката между страните е била към момента на предаването ва вещта да бъде заплатена и пълната й продажна цена. И двамата св. твърдят, че машината не е била продавана на друг купувач и ответникът е имал готовност да я предаде на ищеца, но е следвало при предаването ищецът да му плати остатъка от продажната цена. Показанията на св. са взаимно свързани и взаимно допълващи се, и не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. Воденият от ищцовата страна св. – Я. Д., от друга страна, в показанията си относно срока за предаване на вещта /л.96/, сочи, че ищецът му е обяснил, че това следва да стане на 01.05.2022 год., след като бъде отремонтирана от ответника. В показанията си св. заявява, че след като продължително време Е. Г. не е успял да се свърже с ответника, на 01.05.2022 г. двамата с Г. са отишли при ответника, до село, находящо се в •••• район, за да вземат машината. Св. заявява, че е присъствал на срещата между Г. и В., като е чул как В. е казал на Г., че не може да му предаде машина, тъй като я е продал на друг купувач, като ще му върне парите, които Г. му е дал, след като другият купувач му плати вещта. Съдът не дава вяра на показания на св. Д., относно пресъздадения разговор между Г. и В., тъй като от една страна казаното от него противоречи на показанията на св. К. и К., че машината не е продавана на друг и че В. е имал готовност да я предаде, след като му бъде доплатена продажната цена, а от друга страна противоречат на показанията на другия свидетел, воден от ищеца – Н. С.. В показанията на С. /л.89/, които съдът няма причина да не кредитира, тъй като се подкрепят от останалия доказателствен материал, св. заявява, че Г. му се е обадил пролетта или лятото на 2022 год., за да търси съдействие от него, балопресата да му бъде предадена от В.. Липсва житейска логика, ако машината действително е била продадена на друг купувач, така както твърди ищецът и в показанията си св. Д., след като Г. е узнал това и след като както твърди, е поискал да му бъде върната заплатената цена от 10 000 лева, да е търсил съдействие от С. не да му бъде върната платената до момента цена, а от ответника да му бъде предадена вещ, която вече не се намира в неговия патримониум. Показанията на св. Д. относно обстоятелството, че ответникът е заявил на ищеца, че не разполага с машината и за това не би могъл да му я предаде, противоречат и на съдържанието на вайбър кореспонденцията, представена от ищеца /л.101/. В хода на процеса, ищецът не успя да докаже, че текстовите съобщения, изпратени чрез платформата „вайбър“ са отправени именно до ответника. Не става ясно от съдържанието на представената кореспонденция телефонния номер, до който са отправени съобщенията, както и че това е телефонен номер, използван именно от ответника В./. Съдържанието обаче на първото съобщение – от м. юни 2022 год., като удостоверяващо неизгодни за издателя си факти, би могло да бъде кредитирано като писмено доказателство, като същото, доколкото съдържа искане за предаване на процесната вещ, оборва показанията на св. Д., че при срещата с В., последният е съобщил на Г., че вещта не се намира у ответника и че последният е заявил, че ще върне дадените му пари от ищеца. Ако, както бе посочено по-горе, ищецът е знаел, че вещта е продадена и не се намира у ответника, то не би следвало да търси връщане на вещта. Установения от кредитираните доказателства факт, че ищецът е търсил предаване на вещта, противоречи и опровергава твърдяното от него в исковата молба и допълненията към нея, че при срещата им на 01.05.2022 год. е отправил волеизявление за разваляне на сключения между страните договор и е поискал от ответника да му се върне платената част от продажната цена на вещта. На следващо място, установеното, както от показанията на св. Д., така и от показанията на св. К., че Г. е отишъл до селскостопанския двор на В. с л. а., не кореспондира със заявената цел на посещението от св. Д. – да се вземе процесната балопреса. Това е така, тъй като машината представлява извънгабаритен товар, същата не би могла да бъде задвижена, както и теглена от л. а.. От показанията на св. К. се установява, че същата се текли с трактор. Превозването й следва да се извърши със специализиран превоз, платформа. Обстоятелството, че ищецът е отишъл до селскостопанския двор на 01.05.2022 год. с л. а., също опровергана твърдяното от ищцовата страна, че страните са имали уговорка балопресата да му бъде предадена на 01.05.2022 год. Съдът намира за необходимо да отбележи, че освен, че не се установи в хода на производството, че ищецът е изправна страна, както и наличие на виновно неизпълнение от страна на ответника, то не се установиха и предпоставките на чл. 87, ал.2 ЗЗД. Въпреки разпределената доказателствена тежест, ищецът не успя да докаже, че задължението на продавача е следвало да бъде изпълнено непременно в уговореното време, тоест, че е налице т.нар фикс сделка, за да са налице предпоставките развалянето на договора между страните да бъде извършено без да е необходимо предоставяне на срок за изпълнение от изправната страна. Ищецът не успя да докаже твърденията си, че балопресата му е била необходима за балиране на събрана от него към дата 01.05.2022 год. люцерна. В тази насока доказателства не бяха събрани. Действително, няма пречка развалянето на договора да бъде извършено от ищеца и с исковата молба, като не е необходимо нарочно изявление, обективирано в нея в този смисъл, така както се възразява от ответната страна /в този смисъл Решение № 186 от 15.06.2014 год., постановено по гр. дело № 6836/2013 по описа на ВКС, трето гражд.отд./ Както също е посочено в цитираното решение, развалянето на договора с исковата молба може да се реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства срок. Видно от депозираните отговор на искова молба /л.47-гръб/ и молба вх. № 37158 от 04.04.2024 год. /л.84/ ответникът е изразил готовност да изпълни задължението си по договора и да предаде процесната балопреса срещу заплащане от страна на ищеца на остатъка от продажната цена. От ищцовата страна, видно от становище вх. № 78774/30.08.2023 год. /л.62, 63 /и становище вх. № 54398 от 21.05.2024 год. /л.92, 93/, отправеното предложение за изпълнение не е прието. Отказът за приемане на изпълнение, мотивиран с амортизиране на процесната вещ и несъответствието й поради това с продажната цена, съдът счита за неоснователен, тъй като от една страна предмет на продажбата не е нова вещ, а употребявана такава, в чиято продажна цена са взети предвид амортизационните процеси, не се установи същата да е била използвана след сключване на договора за продажбата й, а и не се установи към момента на предлагане на изпълнение, вещта да е негодна за употреба по обичайното й предназначение. С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че ищецът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е неизправна страна по договора и виновно не е изпълнил задълженията си по него. Следователно, не са налице предпоставките за разваляне на договора, поради което и предявената искова претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ЗЗД, следва ищецът да заплати сторените от ответника разноски. В настоящото исково производство ответникът е сторил такива в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение, видно от представен Договор за правна защита и съдействие /л. 61-гръб/. В заповедното производство, не се доказаха сторени от ответника разноски, поради което такива не му се следват. Мотивиран от горното, съдът