Решение № 125 от 17.6.2024 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 1221/2021 г.

Производството по настоящо дело е инициирано въз основа на предявен иск от Е. И. В., ЕГН ••••••••••, с адрес: САЩ, •, •, • роуд • и съдебен адрес: гр. • бул. • № 30, ет. 2, действаща чрез процесуалния си представител адвокат С. М., против ответниците А. Д. С., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. •, ул. „•“ № • и И. Б. Д., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. •, ул. „•“ № 83. С исковата молба се сочи, че ответниците и ищцата са съсобственици на следните недвижими имоти: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) № XVI-103 (шестнадесети за имот с планоснимачен номер сто и три), от квартал 11 (единадесети), по плана на град •, община •, област •, с площ от 1166 кв.м. (хиляда сто шестдесет и шест квадратни метра) при съседи от север УПИ XV-103, от изток река •, от юг УПИ XVII (общ.), от запад улица, ведно с построената в имота ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със сутерен и долепен гараж, с разгъната застроена площ от 302, 60 кв.м. (триста и два цяло и шестдесет стотни квадратни метра) и площ на допълващото застрояване (гараж) от 78, 70 кв.м. (седемдесет и осем цяло и седемдесет стотни квадратни метра), с площ на първо ниво 116, 32 кв.м. (сто и шестнадесет цяло и тридесет и две стотни квадратни метра), състоящо се от предверие, трапезария, дневна и кухненски бокс, с площ на второто ниво 112, 32 кв.м. (сто и дванадесет цяло и тридесет и две стотни квадратни метра), състоящо се от етажна баня и тоалетна, две спални и голяма спалня с гардеробно помещение и санитарен възел, с площ на сутерена 73, 96 кв.м. (седемдесет и три цяло и деветдесет и шест стотни квадратни метра), състоящ се от баварска стая (тип механа), помещение с електрическо котле и бойлер, както и помещение, съдържащо сауна, душ и малък басейн; ДВОРНО МЯСТО с пространство от 660 кв.м. (шестстотин и шестдесет квадратни метра), съставляващо парцел XIV-273 (четиринадесети за имот с планоснимачен номер двеста седемдесет и три), в квартал 28 (двадесет и осми) по плана на с. •, Варненска област, ведно с построените в него ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и стопанска постройка при граници на дворното място: улица, парцели пл. №№ XIII-273, IV-274, II-274 и I-272. Ищцата твърди, че с ответниците са собственици на процесните недвижими имоти на основание наследствено правоприемство от • Д.. Сочи се, че активно легитимираната страна е съпруга на • Д., а пасивно легитимираните страни /ответиците/ са негови деца. Навеждат се доводи, че двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ № XVI-103 по плана на гр. •, представлява приращение на земята, същата е изградена според ищцата през 2002 г., поради което определена идеална част от нея е придобита в режим на съпружеска имуществена общност от • Д. и Е. В., а останалата идеална част от • С.ова • – майка на • Д., която към момента на построяването й е била жива. В исковата молба са изложени твърдения, че наследодателят • Д. е имал последно обичайно местопребиваване в САЩ, което обстоятелство според ищцовата страна обуславя приложението на наследственото и семейно право на Съединените американски щати и по конкретно на щата •, досежно квотите в съсобствеността на основание чл. 21, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година. В срок А. Д. С., чрез адвокат Н. О., депозира писмен отговор, с който оспорва част от твърденията в исковата молба - периода на изграждане на двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр. •, както и последното обичайно местопребиваване на наследодателя • Д., като се твърди, че същото е било в България. Не се оспорва твръдението, че страните са съсобственици на описаните по-горе вещи и че е налице основание за допускането им до делба. Твърди се, обаче, че в случая не намира приложение правото на щата •, а българското материално право, което обстоятелство рефлектира върху делбените квоти. Ответникът И. Б. Д. е получил препис от исковата молба чрез адвокат М. К., като отговор от този съделител не е постъпил по делото. В хода на исковото производство и по-конкретно в първото открито съдебно заседание ответникът А. Д. С., чрез своите процесуални представители /адвокат К. и преупълномощения адвокат П./ заявяват, че желаят до делба да бъдат допуснати и имоти, находящи се в гр. •. С Определение № 53 от 30.01.2023 г. до делба са допуснати и: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XI-1050 (единадесети за имот с планоснимачен номер хиляда и петдесет), от квартал 14 (четиринадесети), по плана на град •, община •, област Видин, с площ от 10515 /десет хиляди петстотин и петнадесет/ кв.м., ведно с построените в него Административна сграда с разгъната застроена площ от 120 /сто и двадесет/ кв.м., Производствен ПУЦ с разгъната застроена площ от 858 /осемстотин петдесет и осем/ кв.м. и склад за метали с разгъната застроена площ от 468 /четиристотин шестдесет и осем/ кв.м. Исковата молба е предявена по реда на чл. 341 и следващите от ГПК. В последното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е представил тестовете на приложимото право на щата •, ведно с прево да български език, като същите тези текстове не са оспорени от процесуалните представители на ответната страна. В последното открито съдебно заседание ищцата, посредством своя процедсуален представител, настоява делбата да бъде допусната при квотите, посочени от нея, като в писмена защита развива подробни съображения за това. Отново в последното открито съдебно заседание ответницата А. Д. С. също завява, чрез процесуалните си представители, че недвижимите вещи подлежат на делба, но посочва други квоти, като представя и писмени бележки. Районен съд – Ихтиман, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, намира, че депозираната искова молба е допустима. Допустима е и молбата на ответницата, с която е поискано подялба на имоти и в гр. •. За да се произнесе по съществото на делото /основателността на исканията/, съдът съобрази следното: Относно оспорването на документи по реда на чл. 193 от ГПК. С отговора на исковата молба ответникът А. Д. С. е оспорила част от документи, представени от ищеца. Във връзка с представени нови писмени доказателства в първото съдебно заседание, същата ответница е оспорила и част от тях. С Определение № 53 от 30.01.2023 г. е открито производство по чл. 193 и чл. 194 от ГПК по оспорване на авторството на официални документи, придружени с превод на български език, описани от т. 11.11.41 до т. 1.11.53 от исковата молба /1.11.41. Съобщение по преписка № 0000637875 на съда във •, окръг •; 1.11.42. Протокол от 23.10.2014 г. по преписка № FHJ0000637875 на съда във •, окръг •, •; 1.11.43. Съобщение по дело № TR-15-002025 на съда на окръг •, 1.11.44. Документ за платена гаранция за явяване по дело № TR-15-002025 на съда на окръг •, •; 1.11.45. Протокол по дело № TR-15-002025 на съда на окръг •, •; 1.11.46. Съобщение по дело № S0128628 на съда на окръг •, •; 1.11.47. Документ за платена гаранция за явяване по дело № S0128628 на съда на окръг •, •; 1.11.48. Съобщение от 08.06.2015 г. по дело № 7-15- TR-379191 на съда на окръг •, •; 1.11.49. Документ за платена гаранция за явяване по дело № 7-15-TR-379191 на съда на окръг •, •; 1.11.50; Протокол от 21.09.2015 г. по дело № 7-15- TR-379191 на съда на окръг •, •; 1.11.51. Съобщение по дело № TR-15-035460 на съда на окръг •, •; 1.11.52. Документ за платена гаранция за явяване по дело № TR-15-035460 на съда на окръг •, •; 1.11.53. Протокол от 21.03.2016 г. по дело № TR-15-035460 на съда на окръг •, •/. Открито е производство и по оспорване авторството на документи, описани в молба, представена в съдебно заседание на 30.11.2022 г., посочени под номера т. 2.3 /Документи, свързани с участието на • Д. в избори в САЩ, както следва: 2.3.1. пощенски илик с официална бюлетина за гласуване по пощата, изпратен от службата на САЩ за гласуване по пощата, и официална бюлетина за президентските избори в САЩ, състояли се на 6 ноември 2012 г. (изпратен на адреса на постоянното местопребиваване на • Д. в САЩ) и 2.3.2. Регистрационна карта на • Д. от 21.03.2016 г. за регистрацията му като избирател на първичните избори в САЩ/ и под номер т. 2.6 /Справка за дължими данъци за недвижими имоти, издадена от Ковчежника на Община • за 2016-2017 г.; за 2014-2015 г., за 2012 г. - 2013 г., за 2010-2011 г., придружени със заверен от страната превод на български език, както и Извлечение от електронна справка от официалния сайт на Щата • (от електронен адрес: Homeowners' Exemption (ca.gov), с информация за условията, при които собственици на жилища, които обитават постоянно през годината, ползват данъчно облекчение в размер па 7 000 долара на година, придружено с превод на български език/. С посоченото по-горе определение на ответницата е указано, че е нейна тежестта за доказване на твърдението й, че оспорените официални документи са неистински. В хода на съдебното производство от страна на ответната страна не бяха ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че документите са неистински и така остана недоказано оспорването на тяхното авторство. Поради тези съображения и на основание чл. 194, ал. 3, във вр. ал. 2 от ГПК следва да се постанови диспозитив, с който да се посочи, че оспорването е останало недоказано. Относно обичайното местопребиваване на наследодателя и приложимото право. Преди да бъдат разгледани въпросите относно това допустима ли е делба спрямо посочените делбени имоти, между кои лица следва да се допусне делбата, ако се установи наличие на съсобственост и при какви квоти, съдът следва да се занимае с въпроса, касаещ приложимото материално право, тъй като особеностите на казуса налага това. На първо място трябва да се посочи, че съгласно чл. 12, ал. 1 от КМЧП делата по чл. 109 от ГПК относно намиращи се в Република България недвижими вещи, делата за изпълнение или обезпечение върху такива вещи, както и делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху тях са изключително подведомствени на българските съдилища и други органи. Според чл. 109 от ГПК исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. Именно предвид посочените по-горе разпоредби, компетентен да разгледа исковите претенции за делба е българският съд. Тъй като част от имотите, включени от страните в делбената маса, се намират в гр. • /попадаща в териториалния обхват на Районен съд – Ихтиман/, по аргумент от чл. 116 от ГПК компетентен да разгледа делото е и Районен съд – Ихтиман. В случая делбата е обусловена от наследство, оставено от • Д., за който се сочи, че е починал на 24.12.2016 г. По отношение на същия са наведени аргументи, че е живял с Съединените американски щати и че има американско гражданство. Ответницата С. оспорва обстоятелството, че • Д. е имал последно обичайно местопребиваване извън България. Съгласно текста на чл. 21, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство / Регламент (ЕС) № 650/2012/, освен ако в регламента не е предвидено друго, приложимото право по въпросите, свързани с наследяването като цяло, е правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му. Спорен по делото е въпросът къде е било обичайното местопребиваване на починалото лице, като отговорът на този въпрос ще даде и отговор на въпроса кое право ще е приложимо относно наследствените отношения. По делото са представени значителен брой преписи от писмени доказателства, в това число: документ за пребиваващ чужденец /зелена карта/, сертификат за натурализация на • Д., два броя преписи от паспорти на • Д. – единият от 2003 г., издаден от Паспортна служба на Сан Франциско, САЩ, а другият от 2013 г., издаден от Държавния департамент на САЩ, пет броя свидетелства за управления на МПС от 1990 г, 1997 г., 2002 г., 2007 г. и 2012 г., справка на социално осигурителна сметка, издадена от социалноосигурителната администрация на САЩ, съобщение от 2017 г. за полагащо се социалноосигурително плащане в полза на съпругата на починалия • Д., издадено от социалноосигурителната администрация на САЩ, съобщение от 2019 г. за полагаща се ежемесечна вдовишка издръжка, издадено от социалноосигурителната администрация на САЩ, призовки за явяване като жури, адресирани до • Д., електронна справка за изпълнено задължение за явяване като жури, сметки за мобилен телефон, протоколи по преписки /дела/ на съдилища •, документи за платени гаранции. В последствие, в първото съдебно заседание, са представени и допълнителни преписи от писмени доказателства, а именно: заверени копия на документи, за гласуване на избори в САЩ, извлечения от банкови карти, извлечения от сметки за водоснабдяване за 2016 г. и сметки за употребена енергия /газ и електричество/ за 2016 г. По делото са представени и препис от самолетни билети и извлечения от информация за полети, от които е видно, че през 2016 г. • • на няколко пъти е пътувал между Съединените американски щати и България, като всеки път е идвал с полет от Сан Франциско, през трета държава, до • и обратно. Посочените по-горе доказателства дават основание на съда да приеме, че исер • Д. се е установил да живее в Съединените американски щати, впоследствие е придобил американско гражданство, живеел е и е работил в САЩ. Разпитаните по делото свидетели също дават информация, посредством своите показания, че • Д. е живеел в Съединените американски щати. Свидетелят Ч. Б. сочи, че е познавал • Д. от 2014 г., като заявява, че са имали приятелски отношения. Твърди, че когато • Д. е бил в България, двамата са контактували по 1-2 месечно. Свидетелят допълва, че според него • Д. предимно е живеел в България, а по повод празници е пътувал за Америка. Сочи, че е прекарвал времето си в България, защото бизнесът му го е налагал. Ч. Б. обяснява, че често пъти е бил наеман от • Д. за извършване на дребни ремонти в имотите на последния. Описва случай, при който • Д., по повод негов имот в •, в който се е извършвал ремонт, е завил „Това ще е къщата и тук ще си изкарам старините, тук искам да живея“, след което свидетелят допълва „определено той искаше да се върне в България, да работи в България и да живее в тази къща“. Пояснява, че е виждал българската лична карта на • Д., но и че знае, че той е и американки гражданин. В края на показанията си свидетелят посочва, че с ответницата А. С. живеят на съпружески начала. Свидетелят • твърди, че се е запознал с • • през 1978 г., като пояснява, че през 1990 г. • Д. е заминал за Америка, където е направил „така нареченият стартъп“, а така също и че двамата са работили заедно определен период от време в Америка. Твърди, че е пътувал непрекъснато, не само до България, но и до други държави. Свидетелят заявява, че • Д. се е опитал да направи фирма в България, но не е успял поради различни причини, като впоследствие е разбрал, че е имал още 5-6 фирми. Допълва, че през последните години са се чували с • Д. само по телефона, независимо дали последният е бил в Америка или в България. От показанията на свидетелите може също да се установи, че • Д. е заминал да живее в Съединените американски щати, където се е установил. Става ясно и че последният е пътувал често до България, каквато информация съдържат и част от писмените доказателства /в това число самолетните билети/. Внимателно трябва да се подходи към показанията на свидетеля Б. в частта, в която той сочи, че според него Д. живее предимно в България. Този свидетел сам посочва, че живее на съпружески начала с ответницата А. С. /която в отговора на исковата молба оспорва факта, че наследодателят към момента на смъртта си е имал обичайно местопребиваване в САЩ/, което обстоятелство предполага неговата известна заинтересованост от изхода на делото. Сама по себе си тази заинтересованост не може да обори показанията на свидетеля, но в същото време по делото не са събрани каквито и да било други доказателства, даващи основание да се направи извод, че последното обичайно местопребиваване на • • е било в България. Напротив, представените писмени доказателства /преписи от официални и части документи, с превод на български език/ дават солидна основа на тезата, че действително последното обичайно местопребиваване на наследодателя е било в САЩ. Действително, доказателствата по делото потвърждават, че Д. често е посещавал България, а така също и че той, въпреки придобитото американско гражданство, винаги е имал и българско такова. В същото време, обаче, обичайното му местопребиваване се свързва със Съединените американски щати – щата •. Именно там той се е осигурявал и е заплащал данъци, притежавал е американски документи за самоличност и свидетелства за управление на моторно превозно средство /които регулярно е подновявал/, плащал е комунални услуги. По делото са представени и доказателства, от които е видно, че през последните години на живота си • Д. е бил ангажиран и по различни съдебни производства в САЩ като жури или по повод извършени от него нарушения на територията на тази държава при управление на превозно средство. Действително, от информацията в Търговския регистър /информацията в който е общодостъпна/ е видно, че • Д. е участвал /като управител или съдружник/ в различни български търговски дружества (това обстоятелство не се оспорва и от двете страни, но всяка от тях по различен начин тълкува участието на лицето в тези дружества). Качеството управител и/или съдружник в търговско дружество, обаче, не е достатъчно да обоснове извод, че обичайното местопребиваване на същия е в страната, в която са учредени тези юридически лица. Всичко изложено дотук налага извод, че • Д. към момента на смъртта си е имал обичайното местопребиваване в Съединените американски щати – щата •. Въпреки обичайното местопребиваване на починалия в САЩ, в конкретния случай намира приложение нормата на чл. 21, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 650/2012, където е разписано, че когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по- тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по параграф 1, за приложимо към наследяването право се приема правото на тази друга държава. Това е така, поради следните съображения: Починалото лице е било български граждани роден в България и живял продължителен период от време в България след раждането си, , през 1977 г. е сключил граждански брак с българската гражданка Е. И. В. /видно от удостоверението за сключен граждански брак на л. 22 от делото/, наследници на починалия са съпругата му Е. И. В. и децата му А. Д. С. и И. Б. Д., децата на подсъдимия също се индивидуализират с единни граждански номера, което на основание чл. 11, ал. 1, във вр. чл. 3, ал. 2 от ЗГР означава, че и те са или български граждани, или имат разрешение за дългосрочно/постоянно пребиваване в България, или са получили хуманитарен статут/убежище/статут на бежанец в България, което означава, че и те имат трайно връзка с България. В същото време, както бе посочено и по-горе, • Д. многократно е посещавал родината си, включително и през последните години на своя живот. От ищеца са представени доказателства /самолетни билети/, от които е видно, че само през 2016 г. преди да почине в България на 24.12.2016 г., той е посетил родината си пет пъти, като престойте му в страната за тази 2016 г. са продължавали от две седмици до един месец. Също така от материалите по делото е видно, че • Д. е имал имущество в България, като дори и след установяването му в Съединените американски щати е продължил да поддържа имотите си и да придобива такива в България. Налага се извод, че въпреки американското си гражданство и обичайното си местопребиваване в САЩ, • • по никакъв начин не е преустановил връзката с родината си, а неговите наследници също имат връзка с България. Предвид горепосоченото, съдът намира, че посочените обстоятелства обосновават извод, че към момента на смъртта си починалият е бил явно по-тясно свързан с държавата по своя произход – България. От значение е и това, че починалият се е опитвал да развива и стопанска дейност на територията на България. Именно поради тези съображения спрямо наследствените отношения, настъпили след смъртта на • Д., съдът намира, че приложимо ще е българското право. Относно допускането до делба на посочените от страните имоти. Относно имотите в гр. •: От събраните доказателства и най-вече от препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 141, том 1, дело № 281 от 1970 г. /лист 12 и 13 от делото/ е видно, че на 13.06.2970 г. • Д. • е придобил, посредством продажба, празно дворно място от 950 кв.м в курорта •, окръг •, працел XVI-103 в квартал 11. По отношение на този имот е представена скица от община • /лист 191 от делото/. От съдържанието на препис от личен регистрационен картон на • Д. • /лист 485 и 507/ е видно, че той е бил в граждански брак с • С.ова • от 31.01.61 г. Съгласно чл. 13, ал. 1 от СК /от 1968 г., действал към 1970 г./, недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Това означава, че придобитият през 1970 г. имот е бил съпружеска имуществена общност. След смъртта на • Д. • на 12.02.1999 г., той е оставил за свой наследници • С.ова • – съпруга и • Д. – син, в този смисъл е удостоверение за наследници /лист 482-484 и лист 504- 506 от делото/. Така след смъртта на • Д. • неговата съпруга е притежавала ¾ идеални части от имота, а синът му – ¼ идеална част, която ¼ е придобита изцяло по наследство. От материалите по делото е видно, че през 2002 г. върху имота е построена процесната жилищна сграда и гараж върху, които също са предмет на делбеното дело, което означава, че по силата на приращение /и при липса на учредено право на ползване от един съсобственик на друг, тъй като по делото не се твърди такова право да е учредявано, нито пък са представени доказателства в тази насока/ • С.ова • и • Д. придобиват от постройките съответно ¾ идеални части за първата и 1/4 идеална част за втория. От материалите по делото /акт за узаконяване – лист 15-16, документи за узаконяване – лист 17-21, лист 534- 558/ се установява, че въпросната къща е била изградена през 2002 г., а не по-рано, както се твърди от ответницата. Действително, по делото се съдържат данни, че през 1970 г. на същото място е била изградена сграда, като на стр. 5 от комплексния доклад /лист 535 и следващите/ изрично е отразено, че сградата е строена през 1970 г. Подобна информация се съдържа и в обяснителната записка на лист 19 от делото, където е отразено, че видът на сградата е резултат от пристройка и надстройка на съществуваща къща. От строителната записка, комплексния доклад и останалите строителни книжа, обаче, е видно, че всъщност спрямо съществуващата къща е извършено значително подобрение, изразяващо се и в пристрояване и надстрояване. В комплексния доклад подробно е описано от какви етажи и помещения се състои сградата, като на стр. 5 подробно е записано, че през 2002 г. е направено частично разширяване на сградата, но без да се засяга сутерена, а разширяването е върху ивична основа, в която са насадени три нови ст.б.колони, новата част на етажната плоча е захваната за съществуващата, а дървената покривна конструкция е изцяло нова. В същото време от съдържанието на Декларация за издаване на акт за узаконяване на строеж /лист 21 от делото/ е видно, че А. Д. С., както и още две лица, са декларирани, че във вилната зона на гр. • в имот с площ от 1166 кв.м, кв. 11, парцел УПИ XVI-103 през лятото на 2002 г. е построена еднофамилна жилищна сграда със ЗП първо ниво 116.32 кв.м, ЗП второ ниво 112 кв.м, ЗП Сутерен 73.96 кв.м и допълнително застрояване /гараж/ 78.70 кв.м. Предвид изложеното, включително и отчитайки посочената декларация, подписана и от ответницата, съдебният състав приема, че действително преди 2002 г. в имота е имало изградена сграда. В същото време, обаче, така посоченото пристрояване и надстрояване и било от такова естество, че като краен резултат се е стигнало до изграждане на изцяло нова постройка. Това обстоятелство се потвърждава и от цитираната по-горе декларация. С оглед на това, че строителството на новата сграда е завършено по време на брака на • Д. със съпругата му Е. И. В. /удостоверение за сключен граждански брак на лист 22 от делото, от което е видно, че бракът е сключен на 11.09.1977 г./, то притежаваната от • Д. ¼ идеална част от къщата и гаража е била в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата му. В тази връзка следва да се посочи решението, дадено с Тълкувателно решение № 4 от 14.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 4/2019 г., ОСГК, според което при извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, се придобива в режим на съпружеска имуществена общност. От съдържанието на саморъчно завещание на • С.ова •, обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 28.04.2006 г., се установява, че починалата е завещала на • Д. притежавани от нея недвижими имоти, включително идеални части от недвижимите имоти в гр. • /протокол за обявяване на завещание и саморъчно завещание на л. 23-25 от делото/. По отношение на това обстоятелство страните и не спорят. От удостоверенията за наследници /лист 482-484 и лист 504-506 от делото/ е видно, че • С.ова • е починала на 20.03.2006 г., което обстоятелство е отразено и в изготвения от нотариус протокол за обявяване на саморъчно завещание /лист 23-24/. От изложеното дотук се налага извод, че към 2007 г. • Д. е бил собственик на дворното място от 950 кв.м в курорта •, окръг •, працел XVI-103 в квартал 11 /придобито по наследство, включително и по завещание/ и на ¾ идеални части от къщата /вилата/ и гаража, построени в него, а ¼ идеална част от къщата и гаража /вилата/ са били в режим на съпружеска имуществена общност на • Д. и съпругата му Е. И. В.. По силата на Договор за продажба на общинска земя за уреждане на сметки по регулация от 29.05.2007 г. /лист 28-29 от делото/ Община • е продала на • Д., във връзка с уреждане на границите на УПИ XVI-103, кв. 11 по действащия план на курорт •, площ от 216 кв.м, за която площ е посочено, че се явява придаваема площ. Отразено е, че договорът е сключен на основание чл. 15, ал. 5 от ЗУТ. В края на договора е посочено, че е заплатена сумата от 1192.32 лева. След придобИ.ето нето на тези 216 кв.м придаваема площ, процесният УПИ XVI-103, кв. 11 е бил с нова площ от 1166 кв.м /950 + 216/. През 2007 г., когато е сключен горепосоченият договор за продажба на придаваема площ, • Д. е бил в брак с Е. И. В.. Въпреки наличието на брачна връзка, придаваемата площ е станала лична собственост на • Д.. Това е така, понеже тази придаваемата площ е закупена от общината с цел уреждане граници на поземлен имот, лична собственост на купувача. По този начин придобитите 216 кв.м не представляват самостоятелна недвижима вещ, а се присъединяват към главната вещ УПИ XVI-103, кв. 11. В горния смисъл са част от мотивите към Определение № 1874 от 17.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3403/2023 г., където е посочено, че придаваемите части не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, а „принадлежност към главната вещ по смисъла на чл. 97 и 98 от ЗС и не влияят върху правото на собственост върху главната вещ, тъй като същите стават собственост на собственика, на който тя (главната вещ) принадлежи (т. е. те не стават и съпружеска имуществена общност при придаване на части от съседен имот към имот в индивидуална собственост на единия съпруг)“. Мотивите към Решение № 283 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 390/2009 г., I г. о., ГК също посочват, че фактът, че имотът след урегулиране е бил упълномерен с придаване на площ, не рефлектира върху правото на собственост върху него, тъй като придаваемите площи стават собственост на собственика на имота, към който се придават по силата на регулацията. Предвид всичко изложено, установява се, че след договора за продажба на придаваема част • Д. е бил собственик на целия УПИ XVI-103, кв. 11, с площ от 1166 кв.м и на ¾ идеални части от къщата /вилата/ и гаража, а останалата ¼ идеална част от къщата /вилата/ и гаража се е намирала в режим на съпружеска имуществена общност на • Д. и съпругата му Е. И. В.. След смъртта на • Д., същият е оставил трима наследници: съпругата си Е. И. В. и две деца – А. Д. С. и И. Б. Д. /удостоверение за наследници на лист 31 от делото/. Всеки един от тримата е получил по наследство по 1/3 идеална част от УПИ XVI-103, кв. 11, с площ от 1166 кв.м, като и по 1/3 идеална част то ¾ идеални части от притежаваните от • Д. части от къщата /вилата/ и гаража, които ¾ идеални части са били лична негова собственост, тоест – всеки наследник е получил и по ¼ идеална част (равняваща се на 6/24 идеални части) от къщата /вилата/ и гаража. Останалата ¼ идеална част от къщата /вилата/ и гаража, която е била в режим на съпружеска имуществена общност, се е разпределила след смъртта на съпруга, на основание чл. 28 от СК и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, по следния начин: половината от нея или 3/24 идеални части е останала в собственост на съпругата, а останалите 3/24 идеални части са наследени поравно от съпругата и двете деца или всеки от тях е получил по наследство по 1/24 идеална част. От всичко изложено дотук се налага извод, че УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) № XVI-103 (шестнадесети за имот с планоснимачен номер сто и три), от квартал 11 (единадесети), по плана на град •, община •, област •, с площ от 1166 кв.м. (хиляда сто шестдесет и шест квадратни метра) при съседи от север УПИ XV-103, от изток река •, от юг УПИ XVII (общ.), от запад улица е съсобственост на Е. И. В., А. Д. С., и И. Б. Д. и следва да се допусне до делба при следните квоти: 1/3 идеална част за Е. И. В., 1/3 идеална част на А. Д. С. и 1/3 идеална част за И. Б. Д.. Построената в имота ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със сутерен и долепен гараж, с разгъната застроена площ от 302, 60 кв.м. (триста и два цяло и шестдесет стотни квадратни метра) и площ на допълващото застрояване (гараж) от 78, 70 кв.м. (седемдесет и осем цяло и седемдесет стотни квадратни метра), с площ на първо ниво 116, 32 кв.м. (сто и шестнадесет цяло и тридесет и две стотни квадратни метра), състоящо се от предверие, трапезария, дневна и кухненски бокс, с площ на второто ниво 112, 32 кв.м. (сто и дванадесет цяло и тридесет и две стотни квадратни метра), състоящо се от етажна баня и тоалетна, две спални и голяма спалня с гардеробно помещение и санитарен възел, с площ на сутерена 73, 96 кв.м. (седемдесет и три цяло и деветдесет и шест стотни квадратни метра), състоящ се от баварска стая (тип механа), помещение с електрическо котле и бойлер, както и помещение, съдържащо сауна, душ и малък басейн са съсобственост на Е. И. В., А. Д. С., и И. Б. Д. и следва да се допусне до делба при следните квоти: 10/24 идеална част за Е. И. В., 7/24 идеална част на А. Д. С. и 7/24 идеална част за И. Б. Д.. Относно имотите в с. •, Варненска област: По силата на Нотариален акт № 112, том XXVI, дело № 8359/1991 г. /лист 120-121 от делото/ • И.ов • е придобила посредством дарение от • И. ДВОРНО МЯСТО с пространство от 660 кв.м. (шестстотин и шестдесет квадратни метра), съставляващо парцел XIV-273 (четиринадесети за имот с планоснимачен номер двеста седемдесет и три), в квартал 28 (двадесет и осми) по плана на с. •, Варненска област, ведно с построените в него ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и стопанска постройка при граници на дворното място: улица, парцели пл. №№ XIII-273, IV-274, II-274 и I-272. По отношение на този имот е представена скица от Община Аксаково /лист 192 от делото/, като според скицата съседите на имота УПИ-та са: XIII-273, XVIII-274, XVII-274, II-271 и XV-272. След смъртта на • И.ов •, починала на 26.10.2000 г. /удостоверение за наследници на лист. 122 от делото/, същата е оставила за свои наследници • Д. - син и • - син. По делото е представено удостоверение от Районен съд – Варна /лист 508 и лист 481 от делото/, в което е отразено, че съгласно определение от 26.03.2003 г. е вписан в особената книга при съда за отричане на наследство на • от наследството, останало след смъртта на • И. •. Отразено е, че отказът е вписан под № 13/2003 г. Предвид извършения отказ от наследство и на основание чл. 53, във вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН • Д. е получил като наследство в цялост посочените по-горе имоти, а именно: ДВОРНО МЯСТО с пространство от 660 кв.м. в с. •, Варненска област, ведно с построените в него ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и стопанска постройка. След смъртта на • Д. неговите наследници - Е. И. В., А. Д. С., и И. Б. Д., на основание чл. 5, а. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, са получили по 1/3 идеална част от тези недвижими вещи, като делбата на същите следва да се допусне именно при такива квоти. Относно имота в гр. •: Посредством Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том XVI, рег. № 3987, дело № 2070 от 2007 г. /лист 583-584 от делото/ „Бел тел телефонен завод“ ЕАД продава на • Д. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XI-1050 (единадесети за имот с планоснимачен номер хиляда и петдесет), от квартал 14 (четиринадесети), по плана на град •, с площ от 10515 /десет хиляди петстотин и петнадесет/ кв.м., ведно с построените в него Административна сграда с разгъната застроена площ от 120 /сто и двадесет/ кв.м., Производствен ПУЦ с разгъната застроена площ от 858 /осемстотин петдесет и осем/ кв.м. и склад за метали с разгъната застроена площ от 468 /четиристотин шестдесет и осем/ кв.м. Този имот е придобит по време на брака на купувача със съпругата му Е. И. В., поради което представлява съпружеска имуществена общност съгласно чл. 19 от действащия към онзи момент СК /отм. 2009 г./. След смъртта на • Д. през 2016 г. и на основание чл. 28 от СК съпругата Е. И. В. е получила 3/6 идеални части като неин личен дял от имотите в •, а съпругата и двете деца на починалия са получили като наследство по 1/6 идеална част от тези имоти. Предвид горното, налага се извод, че към момента имотите в • са съсобственост на Е. И. В., А. Д. С., и И. Б. Д. при следните квоти: 4/6 идеални части за Е. И. В., 1/6 идеална част за А. Д. С. и 1/6 идеална част за И. Б. Д., като именно при тези квоти следва да се допусне делбата относно тези недвижими вещи. Съгласно мотивите към т. 17 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС „Съдебната делба има за предмет право, което е с определен имуществен интерес. Производството е особено и протича в две фази. С решението, с което се допуска делба, се подготвя окончателната подялба на имуществото. Към този момент то няма парична оценка. Стойността на имуществото се определя от съда при извършване на делбата и въз основа на приетата оценка се изчислява и стойността на дяловете. В чл. 8 ТДТГПК е уреден размерът на държавната такса по делото за делба, която предвид изложената характеристика на съдебното производство, се определя и събира при ликвидиране на съсобствеността, което е и целта на производството.“ Предвид това, в първата фаза на делбата /в каквато фаза се намира и настоящото дело към момента, тъй като се постановява решение за допускане на делбата/ разноски не се разпределят между страните. Мотивиран от горното и на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК, съдът