Решение № 558 от 19.9.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 717/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274 – 279 от ГПК. Образувано е по жалба от 8.08.2024 г. на заявителя К. С. Г. в качеството на прокурист на „Кюкюес – България“ ЕООД срещу решението от 23.07.2024 г. по т.д. № 1489/2024 г. на Софийския градски съд, VІ-16 състав, с което е потвърден отказ № 20240708155300/10.07.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20240708155300. В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел за законосъобразен обжалвания отказ. Твърди се, че неправилно е прието, че прекратяването от прокуриста на договора за прокура не водело до прекратяване и на представителната му власт спрямо дружеството, тъй като в чл. 25 ТЗ не се предвиждало право на едностранен отказ на прокуриста от упълномощаването, а не била приложима общата норма на чл. 41, ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че прекратяването на мандатния договор води и до прекратяване на представителството, доколкото прокуристът не можел да бъде заставен да изпълнява функции, които не желае. Твърди се, че съдът формално е тълкувал изискванията на чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ по отношение на легитимирания заявител. Сочи се, че жалбоподателят бил легитимиран, тъй като към датата на подаване на процесното заявление е имала качеството прокурист на дружеството, по чиято партида са заявени промените, а и по аргумент от чл. 141, ал. 5, изр. 3 ТЗ. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и отказа на длъжностното лице по регистрацията. Агенцията по вписванията в писмен отговор оспорва жалбата. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от К. С. Г. в качеството на прокурист на „Кюкюес – България“ ЕООД с жалба от 15.07.2024 г. срещу отказ № 20240708155300/10.07.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20240708155300, с което е поискано заличаване на заявителя като прокурист във „Кюкюес – България“ ЕООД с ЕИК – 113572358, поради едностранно прекратяване на договора за прокура. Жалбата е оспорена с отговор от 17.07.2024 г., подаден от Агенцията по вписванията. От служебно извършената от въззивния съд справка в електронния Търговски регистър се установи, че „Кюкюес – България“ ЕООД е регистрирано с решение от 23.06.2005 г. по ф.д. № 353/2005 г. на Окръжен съд – Перник с капитал от 5 000 лв. и едноличен собственик на капитала – И. К. К., който е и негов представител. Дружеството е пререгистрирано без промяна по реда на ЗТР на 8.02.2020 г. На 11.01.2020 г. е вписано прехвърляне на всички дялове на К. Г. П. – А., която е вписана и за управител на дружеството. На 22.02.2021 г. за прокурист е вписан К. С. Г., вкл. и със специалните права да отчуждава и обременява с тежести недвижими имоти на търговеца. С процесното заявлението с вх. № 20240708155300, подадено от прокуриста К. С. Г., е поискано неговото заличаване като такъв. Към заявлението са приложени: 1) договор от 15.02.2021 г. по чл. 23 ТЗ, сключен между дружеството и прокуриста, с който е възложено изпълнението на функциите на прокурист при уговорено месечно нетно възнаграждение от 1 650 лв., платимо до 15-то число на месеца, като според чл. 8 договорът може да бъде прекратен от прокуриста с едноседмично писмено предизвестие, ако търговецът забави изплащането на възнаграждението, като с отправяне на предизвестието прокуристът се отказва от пълномощното си; 2) известие за прекратяване, отправено до дружеството, съдържащо предизвестие за прекратяване на договора за прокура поради неплащане на месечното възнаграждение, както и отказ от пълномощията на прокурист; 3) протокол от 27.06.2024 г. на помощник ЧСИ при ЧСИ М. Б. и приложена към него разписка от 10.06.2024 г., според които при посещение на адреса не е открит служител на дружеството, поради което е залепено уведомление по чл. 50, ал. 4 ГПК, като до изтичане на 2-седмичния срок не се е явил представител за получаване на предизвестието; 4) декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ от 8.07.2024 г. от заявителя. С атакувания отказ от 10.07.2024 г. е прието, че не се установява настъпване на основание за прекратяване на упълномощаването на прокуриста по чл. 25, ал. 1 ТЗ и по-конкретно – оттегляне на прокурата от търговеца, като не била предвидена възможност за едностранно прекратяване от прокуриста. Прието е, че е неприложима разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ, а и напускащият прокурист няма качеството на заявител по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, а подобна промяна следвало да бъде заявена от търговеца чрез управителя. В обжалваното решение от 23.07.2024 г. СГС е споделил доводите на ДЛР. Приел е за неприложима към прекратяването на прокурата възможността по чл. 41, ал. 1 ЗЗД за едностранен отказ на пълномощника, предвид специалната норма на чл. 25 ТЗ, а разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ не следвало да се прилага по аналогия. При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното: Жалбата е подадена срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е допустима. Разгледана по същество тя е основателна. За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. В конкретния случай е поискано заличаване вписването като прокурист на заявителя поради едностранен отказ от прокурата, като са спорни въпросите дали това е прекратително основание и кое лице може да заяви за вписване подобна промяна. По тези въпроси въззивният съд намира следното: Принципно несподелима е тезата, че волята на прокуриста е ирелевантна за учредяването или прекратяването на прокурата, а още по-малко – за нейното вписване или заличаване. Вярно е, че самото упълномощаване е едностранна сделка, която сама по себе си е достатъчна за учредяване на представителна власт, но не е вярно, че е достатъчна за възникване на представителство, което е комплекс от правоотношения. Такова възниква една когато упълномощеното лице извърши реално правно действие от името на принципала, което предполага то предварително да се е съгласило на това, с което поема и задължение към принципала да извършва действията в обхвата на упълномощаването, което пък предполага съществуването на мандатно отношение между тях, т.е. договор. Прекратяването на мандатното отношение по повод упълномощаването по правило води и до прекратяване на упълномощаването, тъй като в отношения между упълномощител и упълномощен представителната власт и мандатното отношение обичайно са едно цяло. Това важи за всяка форма на представителство в частното право, но спрямо прокурата намира и формален израз. За вписването на прокура е нужно както волеизявление на принципала, така и волеизявление на прокуриста. Това ясно следва от чл. 21, ал. 1, изр. 3 ТЗ, изискващ при заявяване за вписване в ТР да се представи освен упълномощаване с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, но и образец от подписа на прокуриста, а последното представлява имплицитно изявяване на воля за поемане на функциите като такъв. Всяка от страните по мандатното отношение разполага с правото да го прекрати /чл. 287 ЗЗД/, вкл. ако е свързано и с упълномощаване – в последния случай пълномощника не може да бъде лишен от право на едностранен отказ, т.е. не може да бъде уговорено друго /чл. 38, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 ЗЗД/. При положение, че за вписване на прокура е нужно съгласие на прокуриста /чрез изискването за образец от подписа му/, то е нелогично оттеглянето на това съгласие да не води до прекратяване на прокурата, а до това да води само оттеглянето от упълномощителя /търговеца/, както буквално сочи чл. 25, ал. 1 ТЗ. Поради това в правна теория[1] е безспорно, че разпоредбата на чл. 25 ТЗ следва да се тълкува корективно и не съдържа изчерпателно изброяване на прекратителните основания на прокурата, а към тях следва да се добавят и общите по чл. 38, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 ЗЗД с модификацията по ал. 2 на чл. 25 ТЗ, измежду които и едностранния отказ на прокуриста. Изявлението за отказ се нуждае от получаване от упълномощителя, за да породи действие, като то по правило прекратява както действието на упълномощаването, така и мандатния договор за прокура, тъй като обичайно те представляват житейско и стопанско единство в отношенията между търговеца и прокуриста. В настоящия случай е доказано, че прокуристът К. Г. е отправил писмено изявление за прекратяване на договора за прокура, в което се съдържа и изричен отказ от упълномощаването. Доказано е, че това изявление е връчено надлежно по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК на дружеството, което е упълномощителят – видно от представената разписка от 10.06.2024 г. и протокол от 27.06.2024 г., като връчването е извършено чрез ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ. Що се отнася до легитимацията на заявителя, то въззивният съд намира, че такава е налице. Заявлението е подадено от лицето, вписано за прокурист към момента на подаване на същото. Прокуристът по принцип е легитимиран съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ, макар и да действа от името на търговеца в регистърното производство. Вярно е, че неговото мандатно правоотношение е било прекратено, но той все още не е заличен. Съобразно чл. 24 и чл. 25 ТЗ упълномощаването и прекратяването на прокурата има действие по отношение на трети лица след вписването, докогато той се счита за представител на търговеца. Трети лица са всички външни за дружеството лица, които не са знаели за прекратеното правоотношение на прокуриста, а са се доверили на вписването съобразно неговото действие по чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. В тази категория влизат и публичните власти – държавата и нейните органи и учреждения. По тази причина спрямо Агенцията по вписванията и длъжностните лица към нея отпадането на качеството „прокурист“ на заявителя настъпва от момента на заличаването. До този момент той се счита за представител на дружеството спрямо всички трети лица, вкл. и спрямо публичната власт. Неприложима в казуса е разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща, че при промяна в органите или в представителството заявяването се извършва от новоизбрания орган или представител по реда на ал. 1 и 5. Видно от текста, тя касае само хипотезите на смяна на един представител с друг, а не и случая, когато липсва нов посочен представител, който да заяви. В тази хипотеза правото на заявяване остава за все още незаличения представител, дори ако към този момент той да не е единствения вписан представител на дружеството, доколкото подобно ограничение не може да се извлече от чл. 15, ал. 6. Следователно, процесното заявление е подадено от легитимирано лице. Ето защо обжалваният отказ се явява незаконосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение се явява неправилно и следва да се отмени, като се отмени и обжалваният отказ на АВ с указания да бъде извършено вписване на процесното заявление. Така мотивиран, Софийският апелативен съд, [1] вж. О. Герджиков, Коментар на ТЗ, книга първа, изд. 2007 г., стр. 164; К. Кацаров, Систематичен курс по българско търговско право, изд. 1990 г., стр. 132; К. Таков, Доброволно представителство, изд. 2008 г., стр. 405.