Решение № 349 от 24.9.2019 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 299/2019 г.

Производството по делото е образувано по молба на М Н Н, ЕГН ••••••••••, в качеството му на управител на „Николов, Ковачева и Сие“ СД, ЕИК 205268698, със седалище и адрес на управление: гр. Б, ж.к. „З“, бл.•, вх.•, ет.• за откриване на производство по несъстоятелност на „Николов, Ковачева и Сие“ СД, със законните последици на чл.630, ал.2 ТЗ. Молителят твърди, че дружеството не е в състояние да изпълни свое парично задължение, отнасящо се до търговска сделка, т.с., че е неплатежоспосбно, както и че е в състояние на свръхзадълженост. Прилага и ангажира доказателства. Отправено е искане за постановяване на решение по чл.630 ТЗ, с което да се констатира неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността на молителя „Николов, Ковачева и Сие“ СД, да бъде определена началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност, като бъде обявено дружеството в несъстоятелност и прекратена дейността му. Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Предявеният иск е допустим. Длъжникът е търговец, тъй като извършва по занятие сделки по чл.1 ал.1 ТЗ и e вписан в търговския регистър, а активната легитимация на молителя се обосновава от изричната разпоредба на чл. 625 ТЗ, според която длъжникът е оправомощен да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност. От служебна справка в електронния търговски регистър се констатира, че длъжникът е вписан като търговец в електронния търговски регистър, воден от Агенция по вписванията на 07.09.2008г., неограничено отговорни съдружници са Г И К и М Н Н. От събраните по делото доказателства и в частност заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза се установява, че от момента на вписване на дружеството в ТР до 15.02.2019г., когато фирмата престава да извършва търговска дейност, дружеството за осъществяване на своята дейност е ползвало заемни средства, предоставени от Н.Е.Е. в размер на 9000 лв., със срок на погасяване -12.01.2019г., удължен до 14.05.2019г. с анекс към договора за паричен заем. Към 15.02.2019г., дружеството е разполагало с ликвидни средства в размер на 7941, 85 лв., с които е можело да погасява осигурителните си задължения към НАП, както и 87, 73 % от предоставения паричен заем. В периода след 15.02.2019г., когато е подадена декларация пред ТД на НАП-Бургас от управителя на дружеството, с която се спира дейността на фирмата, дружеството не реализира приходи, разходва наличните парични средства, в резултат на което генерира загуба в размер на 6399, 60 лв. за 2019г. Вещото лице в своето заключение е посочило, че към 30.06.2019г., дружеството има задължения в размер на 9000 лв., които представляват непогасения паричен заем от кредитора Н.Е.. Същото не притежава дълготрайни активи и материални запаси. Активът на дружеството към тази дата е 2230, 24 лв. Следва да бъде уточнено, че в молбата до съда е посочено обстоятелството, че на 20.05.2019г., наличната към този момент сума в касата на дружеството, а именно 2300 лв., е върната на заемодателя Н.Е. срещу разписка, която е представена по делото. В тази връзка вещото лице е посочило, че въпросната разписка, която по своята същност не е първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството и съответно не е осчетоводена, не е взета под внимание при изготвяне на експертизата. Поради изложеното и предвид счетоводните данни, сумата от 2230 лв. следва да бъде налична в касата на дружеството, без обаче дружеството-молител да е предоставил документи, които да доказват този факт. Последната издадена фактура от дружеството е от 09.01.2019г., като след тази дата приходи от стопанска дейност не са реализирани, дружеството няма и вземания от други лица. При изчисляване коефициентите за ликвидност вещото лице е посочило, че може да бъде изчислен единствено този за абсолютна ликвидност поради това, че активът на дружеството е съставен само от парични средства и същият има следните стойности: към 31.12.2018г. – 0, 9616; към 15.02.2019г. – 0, 8779 и към 30.06.2019г. – 0, 2478. Резултатът за последния период, който е много под референтните стойности, които са в границите от 0, 8 до 1, потвърждават направения от вещото лице и изцяло възприеман от съда извод, че длъжникът не разполага с достатъчно ликвидни активи, които да обслужат текущите му задължения и същият се намира в състояние на неплатежоспособност към 30.06.2019г. В подкрепа на горното се явява и изчисления коефициент за финансова автономност, който в случая е отрицателна величина и е индиция за невъзможност за погасяване задълженията към кредитора. Анализът на информацията, съдържаща се в представените и приети справки, мотивира извод, че дружеството отчело като финансов резултат загуба в размер на 6769, 76 лв. и е изпаднало в трайна невъзможност да обслужва задълженията си към 30.06.2019г. Съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, т.е. при наличието на една от трите, предвидени в цитираната правна норма възможности длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят изтъква, че има задължения към един кредитор, които поради липса на парични средства и други краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че молителят има задължения към кредитора Н.Е. по сключения договор за заем, които няма как да бъдат погасени поради липсата на краткотрайни активи на дружеството, поради и което търговецът – молител е в състояние на неплатежоспособност. Тук е мястото да се отбележи, че процесният договор за заем има характера на търговска сделка, предвид факта, че една от страните по него е търговец. В този случай релевантна е преценката, дали сделката е сключена с оглед упражняване стопанската дейност на дружеството. В настоящия казус паричните средства по договора са предоставени за финансиране дейността на търговското дружество, налице е презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ, която не е оборена. Вещото лице в своето заключение също посочило, че заемните средства са ползвани за закупуването на материали, заплащане на външни услуги, както и на дължимите осигурителни вноски. Спирането на плащанията е установено като обективно състояние, поради което и следва да се приеме, че е налице презумпцията на чл.608 ал.3 от Търговския закон. Настъпването на н еплатежоспособността като последици се свежда до невъзможност на длъжника да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе три категории задължения. Спирането на плащанията е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. В конкретния казус от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че търговското дружество е спряло плащанията си, същото не е обслужвало предоставения му паричен заем, на 07.06.2019г., е последното извършено такова, а именно сумата от 90 лв. – дължим авансов данък по чл.44 ЗДДФЛ. Спирането на плащанията се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя и липса на възможност за плащане, включително на налични парични средства. Установява се, че на 09.01.2019г. дружеството е издало фактура № 3/09.0 1.2019г., като след тази дата, приходи от осъществяваната дейност не са реализирани. Считано от 15.02.2019г., дружеството не извършва стопанска дейност, от която същото би могло да реализира приходи и печалба, с които да посреща текущите си задължения. Към този момент обаче (15.02.2019г.), същото е разполагало с ликвидни средства в размер на 7941, 85 лв., с които е можело да погасява осигурителните си задължения към НАП, както и 87, 73 % от предоставения паричен заем, поради и което коефициентът за абсолютна ликвидност към тази дата е 0, 8779, което е рамките на приемливите граници. Принципно началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл.608 ал.1 ТЗ, с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността. Трайно и непротиворечиво се възприема разрешението, че релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на длъжника. След 15.02.2019г. обаче, както бе споменато по-горе приходи от осъществена дейност не са реализирани, а последното извършено от длъжника плащане е на 07.06.2019г. Следва да се приеме, че още преди датата на последното плащане, което е за дължими осигурителни вноски, дружеството е изпаднало в трайни икономически затруднения, тъй като не е реализирало печалба, а в същото време е извършвало разходи за материали и външни услуги, както и е продължило да заплаща наемна цена за ползването на склад за строителни материали по сключен договор за наем с лицето Пламен Христов. Дружеството е достигнало до загуба като финансов резултат в размер на минус 6769, 76 лв. В конкретния случай при съобразяване на всички, приложени към молбата и събрани по делото доказателства като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 01.06.2019 година, тъй като към този момент дружеството е имало натрупани задължения към основния си кредитор – заемодателя по договора за заем. Независимо от наличието на извършени плащания към 06.07.2019г., то още към 01.06.2019г., са настъпили сериозните финансови затруднения на дружеството и невъзможността да обслужва предоставения паричен заем, както и да посреща текущите си задължения. Съдът не следва да се произнася по въведеното второ основание за откриване на производство по несъстоятелност - свръхзадлъжнялост, което е посочено от молителя в искането му по чл.625 от ТЗ и уточнено с допълнителна молба, т.с. заявено второ основание в условията на кумулативност, ведно с неплатежоспособността. Следва да се посочи, че свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност и същото е приложимо само по отношение на капиталовите търговски дружества – чл.607а, ал.2 от ТЗ. Молителят в процесния случай е събирателно дружество или персонално такова, поради и което горецитираната норма не е приложима. Съдът намира, че трябва да постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ, тъй като търговецът не разполага с парични средства, нито с друго, бързоликвидно имущество, посредством което да могат да се осигурят средства за разноски при откриване на производство по несъстоятелност, дори и за шест месеца напред, а същевременно с това разноските не са били предплатени по реда на чл.629б ТЗ. Кредиторът Н.Е.Е. е поканен да предплати необходимата сума за покриване на началните разноски за откриване на производството по несъстоятелност, но същият не е проявил интерес към тази процедура и не е внесъл указаната от съда сума. При съобразяване на събраните по делото доказателства съдът следва да постанови решение по чл.632 ал.1 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, да постанови прекратяване дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството. На основание чл. 610 от ТЗ производство по несъстоятелност следва да бъде открито и по отношение на неограничено отговорните съдружници: Г И К, с адрес: гр. Б, ул.•• No • и • Н• Н• с адрес: гр. Б, ж.к. З, бл•, вх•, ет•, ап. •. Сходни обезпечителни мерки съдът следва да допусне и досежно имуществото на всеки от съдружниците, което се включва в масата на несъстоятелността, но се дължи отделно по силата на чл. 743 от ТЗ. С настоящото решение, съдът следва да осъди длъжника да заплати сумата от 250 лв. по сметка на Окръжен съд – Бургас, представляваща държавна такса за водене на производството по настоящото дело. В съответствие с чл.624 ал.1 от Търговския закон препис от настоящото решение следва да бъде изпратено за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството. Мотивиран от горното и на основание чл.632 ал.1 във връзка с чл.607а от Търговския закон, Бургаският окръжен съд