Решение № 205 от 20.11.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 282/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на област Шумен К.Ив., и подадена въззивна жалба от „Форс кредит“ООД, гр.Шумен, представлявано от управителя Р. С. Ст., чрез процесуалния представител адв.П.Д., двете жалби против решение №44/10.03.2025г., постановено по гр.д. №434/24г. по описа на РОС, с което: 1 / е прието за установено по иска, предявен от С. М. Л./допусната е в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка при посочване фамилията на страната, като действителната такава е Л./, на осн. чл.239, ал.2 от ДОПК по отношение на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и „Форс кредит“ООД, представлявано от Р. С. Ст., че Държавата не е била собственик на апартамент, продаден на публичната продан с тайно наддаване №17/2020/Вн на „Форс кредит“ООД/преди „Форъс“ООД/, а именно - ап.11 в гр.Шумен, ул.„• •“№•, ет.•, с идентификатор на имота № 83510.660.164.4.11 по КККР на гр.Шумен, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на изп.директор на АГКК; 2/ е осъдена Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на С. М. Л. разноски по делото: 1 350лв. - разноски по гр.д. №12/22г. по описа на РОС, 100лв. за заплатена държавна такса по гр.д. №80/24г. по описа на ВКС и 1 200лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство. В жалбата си Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на област Шумен К.Ив., твърди, че решението е недопустимо на осн. чл.299, ал.1 от ГПК, като се претендира да бъде обезсилено и производствата по делата прекратени.В условие на евентуалност твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.Претендира разноски.В жалбата си „Форс кредит“ООД твърди, че решението е недопустимо, защото в хода на производството ищецът не е предявявал иск против него и неправилно ВКС е задължил съда дружеството да бъде конституирано като страна.Претендира решението да бъде обезсилено и производствата по делата по отношение на него прекратено.В условие на евентуалност, твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в жалбата подробни съображения.Претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Въззиваемата страна С. М. Л. в депозирания общ отговор по въззивните жалби в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Д.С., поддържа становище за тяхната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски. За да се произнесе, съдът взе предвид следното: В исковата си молба и уточняващите молби към нея, съответно от 27.05.2020г., 24.11.2020г., 19.08.2021г., 05.10.2021г., 27.01.2022г., 10.03.2022г. и 11.05.2022г., депозирани след давани съответни указания от първоинстанционния съд по отстраняване нередовностите на исковата молба и при съобразяване на настъпили след датата на подаване на исковата молба - 13.03.2020г. правно релевантни факти/вкл. в съответствие със задължителните указания до първоинстанционния съд по уточняване на обстоятелствената част и петитума, дадени с определение №60109/29.07.2021г., постановено по ч.гр.д.№1416/21г. по описа на ВКС, І гр.о./, ищецът С. М. Л., излага, че е наследник по закон на своята майка М. Н. Ст., б.ж. на гр.Шумен, поч. на •г.Последната е била собственик на недвижим имот с адм.адрес гр.Шумен, ул. „• •“№•, вх.•, ет.•, ап.•, с идентификатор 83510.660.164.4.11 по КККР на гр.Шумен, одобрени 2005г., придобит от нея с договор от 01.11.1983г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ.Сключеният от наследодателката М.Ст. като продавач с Ив. Б. Й. като купувач договор за покупко-продажба на посочения имот, обективиран в н.а. №144/20.11.2020г., е бил прогласен за нищожен на осн. чл.152 от ЗЗД с решение №927/25.02.2008г., постановено по гр.д.№1605/07г. по описа на ШРС, исковата молба по което е била вписана през 2007г.Предвид нищожността на този договор, сключеният впоследствие от Ив. Б. Й. като продавач с Д. Ил. Р. по време на брака й с Р. Ат. Р. договор за покупко-продажба на същия имот, обективиран в н.а.№40/26.01.2001г., не е имал вещно-транслативен ефект, съответно Р. не са придобили собственост.През 2008г. против Р. е бил предявен иск от КУИППД по тогава действащия ЗОПДИППД/отм./, по който е образувано гр.д.№108/08г. по описа на ШОС.По последното е постановено решение, влязло в сила, за отнемане на недвижимия имот в полза на Държавата.Тъй като Р. не са били собственици на недвижимия имот, Държавата също не е придобила собственост по силата на постановеното решение.До смъртта на майка му последната е владеела недвижимия имот, а след това и към датата на исковата молба го владее той.Узнал, че Държавата, чрез ТД на НАП-Варна, провежда публична продан с тайно наддаване №17/2020/Вн на собствения му по наследяване недвижим имот за периода 02.03.2020г.-06.03.2020г.За купувач е обявено дружеството „Форъс“ООД/понастоящем с наименование „Форс кредит“ООД/, на което недвижимият имот е възложен в хода на производството с постановление за възлагане №61/11.09.2020г.Въз основа на последното ищецът е бил принудително отстранен от имота м.12.2020г. от публичния изпълнител и в него въведен купувачът.Държавата не е била собственик на процесния недвижим имот към момента на публичната продан, предвид което и дружеството купувач не е придобило собственост с постановлението за възлагане.Предвид изложеното, претендира да бъде прието за установено по отношение на Държавата и „Форс кредит“ООД, че Държавата не е била собственик на процесния недвижим имот, продаден на публична продан с тайно наддаване №17/2020/Вн по описа на ТД на НАП-Варна, на „Форс кредит“ООД. Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на област Шумен, в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Излага, че с решение №279/20.11.2009г., постановено по гр.д.№108/08г. по описа на ШОС, влязло в сила на 13.01.2012г., имащо конститутивен характер, процесният недвижим имот е бил отнет в полза на Държавата по реда на ЗОПДИППД/отм./.Предвид горното и Държавата е придобила собственост върху същия.Със Заповед №Д- 314/18.02.2020г. на директора на ТД на НАП-Варна на осн. чл.3, ал.1, т.13 и ал.4 и чл.10, ал.1, т.16 от ЗНАП и чл.243, чл.246 и чл.251, ал.1 от ДОПК е обявена публична продажба чрез търг с тайно наддаване №17/2020/Вн по реда на чл.251-254 от ДОПК на недвижими имоти, отнети в полза на Държавата, част от които е и процесният имот, последният продаден на обявеното за купувач дружество Форъс“ООД/понастоящем с наименование „Форс кредит“ООД/. Ответникът „Форс кредит“ООД, редовно уведомен, не е депозирал отговор по исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. След отводи на ШОС, през 2022г. първоинстанционното дело е изпратено по реда на чл.23, ал.3 от ГПК и разглеждано от РОС. Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с пр. осн. чл.239, ал.2 от ДОПК. Ищецът С. М. Л. е единствен наследник по закон, низходящ, на М. Н. Ст., б.ж. на гр.Шумен, поч. на •г.С договор от 01.11.1983г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, М.Ст. е закупила жилище, представляващо апартамент №11 с площ от 37, 64 кв.м., находящо се в гр.Шумен, ул.“•.•“№•, ет.•. С н.а.№158/15.04.1999г. М. Н. Ст. е учредила договорна ипотека върху посочения недвижим имот в полза на Ив. Б. Й. за обезпечаване на даден й от него заем в размер на левовата равностойност на 3 800 германски марки с падеж 15.10.1999г.С пълномощно с нотариално заверен подпис от 15.04.1999г. М.Ст. е упълномощила И.Й. да продаде недвижимия имот при условия, каквито намери за добре, вкл. и на себе си, да получи парите от продажбата и да разполага с получената сума, както намери да добре.С договор за покупко- продажба, обективиран в н.а.№144/20.11.2000г., М.Ст., действаща чрез пълномощника си И.Й., е продала на И.Й./по време на брака му с Й. К. Й./ горепосочения недвижим имот за сумата от 3 500лв., която, съгласно н.а., продавачката, чрез пълномощника си, е получила напълно в брой от купувача.С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№40/26.01.2001г., Ив. Б. Й. и Й. К. Й. са продали недвижимия имот на Д. Ил. Р./по време на брака й с Р. Ат. Р./. С подадена на 13.06.2007г. и вписана в СВ-Шумен на 31.08.2007г. искова молба, по която е образувано гр.д.№1605/07г. по описа на ШРС, М. Н. Ст. е предявила против Ив. Б. Й./впоследствие конституирана в производството като ответник, негов необходим другар, съпругата му Й. К. Й./ искове с пр.осн. чл.152 от ЗЗД, по които с решение №927/25.02.2008г., постановено по гр.д. №1605/07г. по описа на ШРС, влязло в сила на 01.08.2010г., е прогласена нищожността на горецитираното пълномощно от 15.04.1999г., както и на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№144/20.11.2000г., като е прието, че последният е сключен като обезпечение на сключения между М.Ст. и И.Й. договор за заем от 15.04.1999г., поради което е налице хипотезата на чл. 152 от ЗЗД, т.к. съставлява съглашение, с което предварително е уговорен начин, различен от предвидения в закона, за удовлетворяване на заемодателя И.Й.. Предвид нищожността на договора, обективиран в н.а.№144/2000г., Й.и не са придобили собственост, поради което и договорът, сключен между Й.и и Д. Р., по време на брака й с Р. Р., макар и действителен, не е произвел вещно- транслативен ефект. По внесено от КУИППД против Р. Ат. Р. и Д. Ил. Р. през 2008г. искане по чл.28 от ЗОДИППД/обн.2005г., отм.2012г./, е образувано гр.д.№108/08г. по описа на ШОС, по което с решение №279/20.11.2009г., влязло в сила на 13.01.2012г., процесният недвижим имот е отнет от Р. в полза на Държавата.Обезпечение на бъдещата претенция на КУИППД, впоследствие предявена 2008г., е поискано въз основа на взето от комисията решение №258/03.10.2007г., т.е. след вписване на исковата молба по гр.д.№1605/07г. по описа на ШРС. Със Заповед №Д-314/18.02.2020г. на директора на ТД на НАП-Варна на осн. чл.3, ал.1, т.13 и ал.4 и чл.10, ал.1, т.16 от ЗНАП/НАП е орган, който приема, съхранява, управлява и продава всички конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества, с изключение на случаите, предвидени в закон/ и чл.243, чл.246 и чл.251, ал.1 от ДОПК е обявена публична продажба чрез търг с тайно наддаване №17/2020/Вн по реда на чл.251-254 от ДОПК на недвижими имоти, отнети в полза на Държавата.На проведен търг на 11.03.2020г. процесният имот е продаден на „Форъс“ООД за сумата от 34 127лв.След плащане на цената, с приспадане на внесения депозит, имотът му е възложен с постановление за възлагане №61/11.09.2020г.С протокол за въвод във владение №4/17.12.2020г. на осн. чл.246, ал.10 от ДОПК купувачът „Форъс“ООД е въведен във владение на имота от публичния изпълнител.Според протокол от 03.12.2020г. на ТД на НАП Варна насроченият за 03.12.2020г. въвод е бил отложен за 17.12.2020г., т.к. към 03.12.2020г. намиращия се в имота С. Л. няма готовност да го освободи. Решението по ЗОДИППД/отм./ за отнемане на недвижим имот има конститутивен характер, но доколкото ответниците Р. не са били собственици на процесния недвижим имот, то и Държавата не е могла да придобие собственост с влизането му в сила, съответно и купувачът от проданта с издаване на постановлението за възлагане от 11.09.2020г.Това, че решението по ЗОДИППД/отм./ има конститутивен характер не означава, че съставлява вид оригинерно придобивно основание, т.е. независимо от обстоятелството дали ответникът по искането е бил собственик или не е бил собственик на недвижимия имот, то след постановяване на отнемането му в полза на Държавата, тя да придобива собственост.Подобен ефект следва да бъде изрично предвиден от законодателя/така напр. в чл.239, ал.2 от ДОПК/.В уредбата по ЗОПДИППД/отм./ подобно действие на решението не е предвидено. Както е посочено в решение №652/04.11.2024г., постановено по гр.д. №80/24г. по описа на ВКС, І гр.о., с което е било обезсилено предходно въззивно решение по спора/постановеното по в.гр.д.№266/23г. по описа на ВАпС решение, с което е прието, че предявеният иск е недопустим, т.к. защитата е можела да се осъществи единствено по реда на чл.29 от ЗОПДИППД/отм.// и делото върнато от ВКС на първоинстанционния съд за конституиране на купувача от проданта като необходим другар, в разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗОПДИПП /отм./ е предвидено, че след като бъде образувано производство по този закон за отнемане на имущество, което е придобито от престъпна дейност, съответният окръжен съд обнародва в „Държавен вестник“ обявление, съдържащо: номера на делото, данни за постъпилото искане, опис на имуществото, указание за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят своите претенции върху имуществото.Третите лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, могат да встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция/чл.29 от с.з./.Ако спорът е за титулярството на правото на собственост върху недвижим имот, главно встъпилото лице ще предяви положителен установителен иск срещу Комисията, с искане да се признае, че то е собственик на имота, чието отнемане се иска, а срещу ответника установителен/положителен или отрицателен/ или ревандикационен иск, което зависи от естеството на накърненото право и обема на защита, която третото лице иска.Пропускът му да встъпи главно в този процес няма правопогасяващо правото му на иск действие, тъй като това е една възможност за правоимащия, която той не е длъжен да използва.На общо основание е допустима защита на накърненото му право срещу страните по делото, която може да се осъществи чрез предявяването на самостоятелни искове в последващ процес.Поради изложеното следва да се приеме, че ищецът разполага с право на иск за защита правото си на собственост върху недвижимия имот, който е придобил по наследяване от своята майка. В тази връзка и предвид дадените задължителни указания от ВКС, следва да се приемат за неоснователни твърденията на Държавата в първоинстанционното производство, че ищецът не разполага с право на иск, защото е следвало защитата на правата да се осъществи по реда на чл.29 от ЗОПДИПД/отм./.Неоснователно е и оплакването, че искът е недопустим на осн. чл.299, ал.1 от ГПК.Между страните, съответно и наследодателката на ищеца, не е било постановявано влязло в сила решение с предмет собствеността върху процесния недвижим имот.Обстоятелството, че същата е предявявала против Държавата през 2012г. и 2014г. установителни искове за собственост, производствата по които е било прекратявано, като недопустимо с влезли в сила определения/крайни актове, съответно по ч.гр.д.№1449/14г. и по ч.гр.д.№3197/15г., двете по описа на ВКС/ по съображения, че е следвало да защити правата си по реда на чл.29 от ЗОПДНППИ/отм./ не може да доведе до приложение на чл.299 от ГПК.Относно допустимостта на настоящия иск съдът е обвързан от постановеното горецитирано решение на ВКС.Във връзка с горното и е неоснователно оплакването на другия ответник, доколкото неговото конституиране в производството е в изпълнение също на задължителни указания с цитираното решение, като участието му е започнало надлежно с връчване на препис от исковата молба за отговор.Същият е необходим другар на Държавата по предявения отрицателен установителен иск с пр.осн. чл.239 ал.2 от ДОПК/с уточнен петитум в съответствие с указанията по ч.гр.д.№1416/21г. по описа на ВКС, І гр.о./ и е следвало да участва в производството. По изложените съображения съдът приема, че Държавата не е била собственик на продадения по проведената от НАП по реда на ДОПК публична продан недвижим имот, приключила с издаденото в хода на производството постановление за възлагане от 11.09.2020г., предвид което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Във въззивната жалба е посочено, че в допълнение се релевира довод за изтекла в полза на Р. придобивна давност, които са били добросъвестни владелци по силата на договора, обективиран в н.а.№40/01г., като са владели необезпокоявано имота и са го придобили в собственост допреди влизане в сила на решението на ШРС по предявения иск с пр.осн. чл.152 от ЗЗД, а следователно и Държавата е станала негов собственик с отнемането му по реда на ЗОПДИППД/отм./.Подобно възражение ответникът не е направил в преклузивния срок за това - срока за подаване на отговор на исковата молба и в тази връзка същото е преклудирано, но за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да беше направено в срок, то същото би било неоснователно, защото в производството няма данни Р. да са владели процесния имот в какъвто и да било период, напротив от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Х.Хр., С.М. и К.П., неопровергани от останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че от закупуване на имота през 1983г. до 2020г. той е бил във владение, съответно първо на майката на ищеца, а след смъртта й е владян от ищеца, като същият е изведен принудително от него на 17.12.2020г. Предвид достигане до идентични крайни правни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемия, ищец по предявения иск, следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски в размер на 1 200лв., представляващи заплатено в брой адв.възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 19.05.2025г., които въззивниците следва да понесат поравно. Водим от горното, съдът