Решение № 3381 от 30.4.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2172/2023 г.

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК. Образувано е по жалба от „АРМС“ ЕООД в несъстоятелност с [ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], общ.М.Търново, обл.Бургас, заявена от управителя А. В. П. срещу Решение № ПИ-350/02.11.2023г. на директора на ТД на НАП-София, с което е оставена без уважение жалба с вх.№ ВХК-7112/19.10.2023г. срещу Протокол за опис на движими/недвижими вещи с изх.№ [рег. номер]-028-0002442/08.08.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-София по изп.дело № 22150045813/2015г. по описа на ТД на НАП-София. С жалбата се иска отмяна на оспореното решение като нищожно, неправилно и незаконосъобразно. На първо място счита, че е нищожно тъй като е постановено от некомпетентен орган, в нарушение на правилата на местната компетентност, регламентирани в чл.8, вр. чл.266 от ДОПК, доколкото към момента на произнасянето му жалбоподателят и длъжник по изпълнителното производство е бил със седалище в [населено място], общ.М.Търново, обл.Бургас. На второ място счита, че е незаконосъобразно, тъй като не е уведомен жалбоподателя за насрочения опис; имотът не е бил посетен от публичен изпълнител, не е бил назначен пазач на имота. Ответникът по жалбата - директорът на ТД на НАП – София е депозирал становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка и допълнителни доказателства. В с.з. представител на жалбоподателя, редовно уведомен не се явява. Процесуалният представител на ответната страна, поддържа изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на оспореното решение като правилно и законосъобразно. становище След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа страна следното: Жалбоподателят „АРМС“ ЕООД в несъстоятелност е длъжник по образувано изпълнително дело №22150045813/2015 г. по описа на ТД на НАП София, за събиране на установени и изискуеми публични вземания. С Решение №70/26.05.2023 г. на Окръжен съд - Плевен по търг. дело № 20/2023 г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 26.05.2023г. е открито производство по несъстоятелност на „АРМС” ЕООД, като същото е спряно на основание чл. 632, ал. 1 от Търговския закон/л.70-75/. На основание чл.221 от ДОПК е издадено Съобщение за доброволно изпълнение (СДИ) с изх. № 045813/2015/000001 от 05.08.2015г., връчено по електронен път на 04.07.2022г., видно от доказателствата, приложени към административната преписка/л.81, 82/. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0090498/01.12.2021г. е наложена възбрана върху собствен на жалбоподателя недвижим имот, представляващ ап.№ 5, на 3-ти жилищен етаж, със застроена площ 124, 87 кв.м., ведно с Мазе № 12, находящо се на сутеренния етаж на сградата, с площ от 4, 17кв.м., като имотът е с административен адрес в [населено място], Столична община, район и Възраждане", в жилищна сграда на [улица]/л.79, 78/. Възбраненият имот по изпълнителното производство е придобит от жалбоподателя по силата на покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 9, том I, рег. № 0424, дело № 9 от 2013г. на нотариус с рег.№ 292 на НК/л.76 по дело/. В полза на „Обединена българска банка“ АД продавачът и предходен собственик на имота Д. Л. Ж. е учредил договорна ипотека върху гореописания недвижим имот, съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 199, том II, per. № 5812, дело № 353/2007 г. на нотариус с peг. № 348 на НК. Твърди се в жалбата, че след продажбата предходния собственик е продължил да обитава апартамента, не бил предал владението на длъжника-купувач, като първия е бил уведомен по телефона от публичния изпълнител за насрочения опис на 08.08.2023г.. С. С. за насрочване на опис изх. № [рег. номер]-110-0003378/19.07.2023г./л.53/ по изпълнителното дело е насрочен опис на имота. На 08.08.2023г. са извършени действия по опис на имота, обективирани в тук обжалвания Протокол за опис с изх. №230022-028- 0002442/08.08, 2023г. от публичния изпълнител, като на основание чл. 233 от ДОПК, с определена временна оценка в размер на 400 000 лв./л.42-52/. Видно от съдържанието на протокола за опис, представител на длъжника-редовно уведомен по реда на чл.32 от ДОПК не е присъствал, описът е извършен в присъствието на един свидетел-П. П. П. на длъжност ГПИ, а достъп до имота не е бил осигурен, поради което е описано установимото по обекта от външна страна. С протокола на осн.чл.234, ал.5 от ДОПК недвижимия имот се оставя във владение на длъжника до извършването на проданта, като за управител на описания имот е назначена А. В. П., в качеството й на управител на длъжника „Армс“ ЕООД. По изпълнителното дело от органа по принудително изпълнение е издадено Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх. №[рег. номер]-104-0001411/12.10.2023г. в размер на 380 000 лв.. От служебно приложена справка от ТР/л.115-117/, дружеството жалбоподател е извършвало следните промени на седалището и адреса си на управление - от 03.12.2010г. в [населено място] р-н Витоша, [улица]; считано от 06.06.2011г. в [населено място], р-н Лозенец, [улица]; считано от 15.11.2021г. в [населено място], р-н Лозенец, [улица]; считано от 29.07.2022г. в [населено място], обл.Плевен, [улица]; считано от 21.03.2023г. в [населено място], [улица], общ.Драгоман, обл.София; считано от 09.08.2023г. в [населено място], [улица], общ.Свиленград, обл.Хасково; считано от 12.10.2023г. в [населено място], [улица], общ.М.Търново, обл.Бургас. П. П. за опис с изх. №[рег. номер]-028-0002442/08.08.2023 г., издаден от М. Х. - публичен изпълнител при ТД на НАП София е депозирана жалба с вх. №ВХК- 7112/19.10.2023 г. по регистъра на офис Хасково, ТД на НАП Пловдив, и вх. №66-22- 1817/20.10.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, препратена до ТД на НАП София, заведена с вх. №74-00-1016/25.10.2023 г. по регистъра на ТД на НАП София, подадена от „АРМС“ ЕООД - в несъстоятелност, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в обл. Бургас, общ. Малко Търново, [населено място], п.к. 8168, [улица], деклариран електронен адрес: [електронна поща]; представлявано от управителя А. В. П.. С решение № ПИ-350/02.11.2023г. директор на ТД на НАП-София, съгласно заповед № 804/08.06.2023г. на изпълнителния директор на НАП/л.13/ e отхвърлена жалбата на „Армс“ ЕООД против Протокол за опис на движими/недвижими вещи с изх.№ [рег. номер]-028-0002442/08.08.2023г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-София по изп.дело № 22150045813/2015г. по описа на ТД на НАП-София. Видно от решаващите мотиви на решението при обсъждане на възраженията по жалбата и приложенията в преписката, органът е преценил, че е налице хипотезата на чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, като е приел че органът по принудителното изпълнение е извършил всички изпълнителни действия в съответствие с разпоредбата на чл. 233 от ДОПК и съобразно правомощията му по чл. 12, ал. 4, т. 1 от ДОПК и чл. 167 от ДОПК. По отношение на местната компетнтност на е извършено позоваване на разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК, като е прието, че промяната на обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал. По отношение възражението на длъжника, че не е бил уведомен за насрочения опис, в решението е посочено, че същият е уведомен със съобщение за насрочване на опис № [рег. номер]-110-0003378/19.07.2023г., но е отбелязано, че същото има само уведомителен характер относно намерение на публичния изпълнител да пристъпи към опис, но не представлява действие на органа по принудителното изпълнение по смисъла на чл.266, ал.1 от ДОПК. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в преклузивния срок, от лице което съгласно разпоредбата на чл. 268, ал. 1 има право да обжалва, тъй като е длъжник по изпълнително дело, образувано от публичен изпълнител, изпълнителните действия по което са насочени за удовлетворяване на вземането към имот именно на длъжника, за което са представени доказателства по делото – нот.акт за продажба на недвижим имот /л.76/. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: Съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по ДОПК се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Правилата за определяне на компетентната териториална дирекция се съдържат в разпоредбата на чл. 8 от ДОПК, където са посочени критериите, с оглед на субектите. В случая приложимата разпоредба е чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК, когато производството е срещу местно юридическо лице, компетентната териториална дирекция на НАП, освен ако не е предвидено друго, е териториалната дирекция по седалището му. В случая от значение за преценката на компетентния орган е седалището на "Армс" ЕООД към момента на образуване на изпълнителното дело изпълнително дело №22150045813/2015 г., която съгласно справката от Търговски регистър е била в [населено място]. Независимо от множеството последвали промени на седалището на дружеството –длъжник, компетентна остава ТД на НАП-София. Този извод се обосновава с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК, според която при промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е образувал. В разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК законодателят е използвал израза " производството се довършва ", а не "действието се довършва", поради което при промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност (каквото обстоятелство се явява промяната на седалището на оспорващото дружество), изпълнителното производство следва да се довърши от органа, който го е образувал – в случая публичният изпълнител при ТД на НАП -София. Т. е. обстоятелството, свързано с промяна на седалището на дружеството, не е от значение и не променя териториалната компетентност на публичния изпълнител и на решаващия орган, поради което в случая компетентен да се произнесе по жалбата е директорът на ТД на НАП -София и публичен изпълнител от ТД на НАП-София. При промяна на седалището на местно юридическо лице или на адреса на физическо лице след образуването на ревизионното производство компетентната ТД на НАП и компетентният решаващ орган са тези по седалището на юридическото лице или адреса на физическото лице към момента на първото действие във връзка с образуване на ревизионното производство и съответно връчването на акта, което разрешение е трайно в практиката на ВАС по отношение на ревизионното производство. Разпоредбата на чл. 7 от ДОПК е в Дял първи "Общи правила", поради което е приложима както за ревизионното, така и за изпълнителното производство. В Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. по тълк. д. № 8/2019 г. на Върховен административен съд е направено разграничение между употребените понятия в в ДОПК глава ХХV – "Принудително изпълнение", раздел ІV "Действия": "образуване на изпълнително дело"; "изпълнително производство" и "действия по принудителното изпълнение". Посочена е разпоредбата на чл. 220, ал. 1 ДОПК, където е предвидено: "Когато публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнителното производство се образува въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател" и е направен извод, че образуването на изпълнителното дело е първото действие, по силата на което се инициира производство по принудително изпълнение срещу длъжника. В контекста на изложеното отново се налага извода, че правно значимия момент е образуването на изпълнителното производство, а не последващите действия по принудително изпълнение, които от своя страна са част от изпълнителното производство. С оглед на гореизложеното компетентният орган да извърши действието е публичен изпълнител от ТД на НАП-София, а компетентен да се произнесе по жалбата е директорът на ТД на НАП-София, поради което е неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на компетентност, което обосновава извод за нищожност на действията по принудително изпълнение и оспореното решение, с което са потвърдени. В допълнение може да се посочи и че действията на публичния изпълнител, предмет на разглеждане в настоящото производство, не са извършени в нарушение на териториалната му компетентност съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК, доколкото поредната от промените на седалището и адреса на управление на публичния длъжник от обл. София, общ. Драгоман, [населено място], на обл. Хасково, общ. Свиленград, [населено място] е вписана в ТРРЮЛНЦ на 09.08.2023 г., а действията по принудително изпълнение са започнали на 19.07.2023 г. с издаването на Съобщение за насрочване на опис изх. №[рег. номер]-110-0003378/19.07.2023 г. по чл. 233, ал. 1 от ДОПК, а протоколът за опис е съставен на 08.08.2023 г.. В конкретния случай обжалваното действие по принудителното изпълнение е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.233 ДОПК, доколкото е извършено от компетентен орган по публичното изпълнение, в кръга от правомощията му по образуваното изпълнително производство, обективирано е в протокол за опис, който е съставен в писмена форма и съдържа изискуемите по чл.233 ДОПК реквизити. С протокола е отразен опис на недвижим имот, за който е безспорно установено, че към датата на това изпълнително действие принадлежи на длъжника срещу когото е образувано и водено изпълнителното производство, имотът е индивидуализиран по местонахождение, площ, граници, като е определен управител на имота и временна оценка съобразно разпоредбата на чл.233, ал.5 ДОПК. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че оспореният опис е незаконосъобразен, тъй като се твърди, че публичния изпълнител не е посещавал имота за извършения опис. Представения по делото протокол за опис, както се установи по-горе в мотивите е редовен от външна страна и съставен от компетентен орган на публичното изпълнение. Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ДОПК гласи, че публичният изпълнител е орган на принудителното изпълнение. Съгласно чл. 50 от ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му е доказателство за извършените от него действия и изявления съответно за установените факти и обстоятелства т.е., същият има обвързваща доказателствена сила. Що се отнася до наведените в жалбата твърдения във връзка с владението върху имота, чиито опис е извършен от публичния държавен изпълнител и оспорен в настоящото производство, следва да се посочи, че в рамките на производство по обжалване действията по изпълнителното производство, нито публичният изпълнител, нито съдът разполагат с правомощия да изследват материалноправни въпроси свързани с изтичането на придобивна или погасителна давност, като такива въпроси биха могли да бъдат предмет на разглеждане по общия гражданскоправен ред. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне. Воден от горното, А. съд -Бургас