Решение № 980 от 14.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 2103/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 485, ал. 2 от ТЗ за признаване за установено, че към 26.10.2018 г. Н. К. В. и В. Н. М. дължат при условията на солидарна отговорност на „ИНВЕСТБАНК” АД сумата 200 000 лв. - главница, ведно със законна лихва, считано от 26.10.2018 г. - част от цялото вземане по записа на заповед, възлизащо на 2 000 000 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 28.06.2018 г. от „АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД и авалиран от Н. К. В. и В. Н. М., за която сума на 20.11.2018 г. по ч.гр.д. № 69095/2018 г. на СРС, 56-ти с-в са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че е сключен Договор за банкова гаранция № БГ-1686/2016 - А от 20.07.2016 г. и Анекси №1, №2, №3, №4 и №5 към него между „ИНВЕСТБАНК” АД и „АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД. Предмет на предоговаряне с анексите е удължаване на срока на банковата гаранция. С Анекс №5/28.06.2018 г. освен горната клауза е предоговорено, че ангажиментът на Банката по гаранцията е намален на 1 595 000 лв., а крайният срок на валидност на банковата гаранция е удължен до 29.07.2018 г. Заедно с изложеното, в чл. 4 от него страните са се договорили „АРКАДИЯ СЪРВИС, , АД да учреди в срок до 23.07.2018 г. в полза на ищеца „ИНВЕСТБАНК“ АД особен залог върху цялото си търговско предприятие, включващо имоти и вземания. В клаузата на чл. 5 от същия анекс е предвидено, че дружеството се задължава в срок до 23.07.2018г. да представи на Банката удостоверения от АВ и от ЦРОЗ, от които да е видно, че Банката е четвърти по ред обезпечен кредитор за обезпечението по чл. 4, т.1 и т.2 и първи по ред за това по чл. 4, т.3 от анекса. Не е спорно, че в изпълнение на договореното в чл. 6 от Анекс № 5 на 28.06.2018 г. е издаден запис на заповед от „АРКАДИЯ СЪРВИС, , АД в полза на Банката за обезпечаване размера по гаранцията със срок на предявяване - 29.10.2018 г., авалиран от двамата ответници - Н. К. В. и В. Н. М.. Последните двама не оспорват, че върху лицевата страна на ЗЗ, като авалисти са се подписали В. М. и Н. В., както и че ЗЗ е предявен за плащане чрез връчване на препис от него, както на издателя му, така и на двамата авалисти и това е осъществено на 12.09.2018г., а също и че той е издаден като обезпечение по Договор за банкова гаранция № БГ-1686/2016 - А от 20.07.2016 г. и Анекси № 1, №2, №3, №4 и №5 към него. Не е спорно и че не е учреден особеният залог, в изпълнение на чл. 4 от Анекс № 5 от 28.06.2018 г. Видно е от електронната кореспонденция между страните по договора за банкова гаранция, че Кредиторът е изискал от кредитополучателя информация за недвижими имоти, включени в предриятието на търговеца. Доказано е със заключенията на основна, повторна и тройна съдебно – графически експертизи, че подписът за получател в разписка №145 от 12.09.2028г. за предявяване за плащане на процесния ЗЗ е положен от В. Н. М., както и че той е изписал ръкописния текст „В. Н. М.“. Със заключение на СЧЕ е установено, че по процесния договор за банкова гаранция са усвоени три суми, а именно 405 000лв. на 26.10.2018г.; 469 698, 82лв. на 12.07.2018г. и 1 125 301, 18лв. на 26.07.2018г. като плащанията са извършени по искания за плащане съответно от 21.06.2018г.; 12.07.2018г. и 23.07.2018г. отправени от АЕЦ“Козлодуй“ ЕАД до „Инвестбанк“ АД. Експертът е установил, че няма погасени суми от „Аркадия сървис“АД, съгласно договора за издаване на Банкова гаранция от 20.07.2016г. и анексите към него, формиран по активирани при условията на същия като стендбай кредити 21.06.2018г.; 12.07.2018г. и 23.07.2018г. Предвид това е изчислил, че към 25.10.2018г. - датата на завеждане на процесното заявление за издаване на ЗИ по чл. 417 от ГПК, задължението по договора за издаване на Банкова гаранция от 20.07.2016г. и анексите към него, формиран по активирани при условията на същия стендбай кредити, включва усвоена главница в размер на 2 000 000лв; 13 673, 76лв. възнаградителна лихва; 18 923, 89лв. лихви за забава; 29 784, 32лв. комисионни за управление на кредитни задължения; 38 129, 17лв. законова лихва върху главницата и 8 346, 81лв. комисионна за издаване на банкова гаранция. Видно е от Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.11.2018г., че е уважено заявлението на „Инвестбанк“ АД и е разпоредено длъжниците Н. В. и В. М. да заплатят солидарно на заявителя сумата от 500 000лв., представляваща част от задължението по ЗЗ, издаден на 28.06.2018г., възлизащо на 2 000 000лв., ведно със законна лихва от 26.10.2018г. и 10 050лв. разноски по делото. За същите суми е издаден и ИЛ. На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 485, ал.1 от ТЗ и чл. 538, ал.1 от ТЗ и чл. 513, ал.1 от ТЗ. Същият е предявен в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК и след депозиране на възражения от длъжниците в заповедното производство. В казуса искът е предявен срещу авалисти за вземането по процесния запис на заповед, като отговорността им е ангажирана от приносителя на ЗЗ солидарно. Съгласно чл. 485, ал.1 от ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал, поради което следва да се установи действителността на задължението по процесната менителница. Въззивният състав констатира, че представеният в делото запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички реквизити по чл. 535, ал.1 от ТЗ, което не е спорно. За пълнота на изложението обаче, следва да се посочи, че той съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж(срок за плащане при предявяване); място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя. В случая Записът на заповед от 28.06.2018 г. е издаден с падеж "на предявяване", като издателят е определил срок за предявяването му за плащане до 29.10.2018 г. Безспорно се установиява, че той е предявен за плащане на 12.09.2018 г. едновременно на издателя и на авалистите, от който момент е настъпил и падежът му. Същественото от правна страна е, че ответниците, в качеството им на авалисти, разполагат с две групи възражения, първата от които за нарушена форма на записа на заповед на основание чл. 485, ал.2 от ТЗ, каквито не са направили и втора група при твърдения за съществуващо каузално правоотношение такива, че не съществува задължението по каузалното правоотношение, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на ефекта или е злоупотребил с право. В делото са заявени втората група възражения от ответниците – авалисти. В този контекст следва да се посочи, че съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да му противопостави издателя на ефекта: както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение възражението за недостатък във формата му), така и личните му, относителни възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Тъй като в казуса е доказано наличието на каузално правоотношение, обуславящо издаването на записа на заповед, който е издаден от „Аркадия сървис“ АД с обезпечителна цел, т.е. задължението на дружеството по този запис на заповед има акцесорен характер, то неговата действителност е обусловена от действителността на основното /обезпеченото/ вземане. С оглед на това в хода на делото Банката - ищец доказа наличието на валидно и изискуемо задължение на издателя по каузалното правоотношение, учредено с договор за издаване на банкова гаранция от 20.07.2016г. Както беше обсъдено във фактическата обстановка, Банката е изпълнила задължението си по този договор като е платила задължения на „Аркадия сървис“ АД към АЕЦ“Козлодуй“ ЕАД в размер на общо 2 000 000лв. Видно е от изводите на вещото лице изпълнило СЧЕ е, че дружеството кредитополучател по договора за издаване на банкова гаранция към 25.10.2018г. и към дата на изготвяне на заключението не погасило изискуемото си задължение към банката кредитор, въпреки получената покана за изпълнение. С оглед на горното настоящият състав прави извод, че ищецът като кредитор е доказал фактите и обстоятелствата по каузалното правоотношение, от който произтича вземането му, както и кой е задължения субект по това правоотношение, а именно издателят на процесния запис на заповед, който не е изпълнил своето задължение да плати преведените от нея суми на бенефициента АЕЦ“Козлодуй“ ЕАД. Предвид горните изводи за съществуването на ликвидно и изискуемо задължение по каузалното правоотношение, изпълнението на което е обезпечено с процесния запис на заповед, следва да се разгледа и възражението на ответниците. Въззивният състав не споделя извода на СГС, че не е учреден договор за залог на предприетието на кредитополучателя по вина на ищеца, защото не е поканил издателя на ЗЗ да изпълни задължението си по чл. 4 от Анекс №5 до 23.07.2028г. да стори това, поради което Банката е недобросъвестна и е злоупотребила с право. Недобросъвестност или злоупотреба с право е налице при знание на поемателя по запис на заповед, за наличие на относителни възражения: правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи на издателя на ефекта, като длъжник по каузално правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, по което каузално правоотношение поемателят се явява кредитор ( в този смисъл решение № 2 по т. д. № 984/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №40 по т. д. № 148/2011 г. на І т. о. на ВКС, решение №230 по т. д. № 383/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС и др.). В конкретния случай, въззивната инстанция приема, че от страна на поемателя по записа на заповед не е налице злоупотреба с права, поради което не са допустими възраженията на авалистите, касаещи каузалното провоотношение. Това е така, защото наведените фактически твърдения от ответниците касаят недобросъвестност свързана с изпълнение на задължение, което е имал не поемателят на записа на заповед, а издателят му. Както беше обсъдено в мотивите, кредитополучателят по каузалното правоотношение не е изпълнил задължението си за обезпечаване на изпълнението по договора за банкова гаранция чрез учредяване на залог на предприятието си, а не кредиторът. В Анекс №5 е бил определен и срокът за изпълнение на това задължение от „Аркадия сървис“АД, поради което „Инвестбанк“ АД не е имала задължение да кани дружеството да изпълни поетото задължение. Заедно с това, възражението за необезпечаване с определено обезпечение на задължението на кредитополучателя не е възражение, което има отношение към съществуването и/или изпълнението на задълженията на страните по основния предмет на каузалното правоотношение. Последното не е и унищожаемо с оглед твърдението на ответниците, че кредиторът ги е въвел в заблуждение в качеството им на авалисти, че е налице договорно основание между страните по каузалното правоотношение за поемане на менителнично поръчителство. Това възражение има характер на правоунищожаващо, тъй като кореспондира с основанието за унищожаемост на договор по чл. 27 от ЗЗД. Според трайната практика на ВКС сделката е сключена под измама, ако сключващият е подведен умишлено от другата страна в заблуждение и сделката, в случая авалирането на ЗЗ е извършено, поради заблуждението. В подкрепа на това възражение не са представи никакви доказателства и с оглед на това е неоснователно. Нещо повече, първият авалист – В. М. е изпълнителен директор на кредитополучателя по каузалното правоотношение, поради което той е имал обективни данни за статута на това правоотношение и задълженията на страните. Вторият авалист – Н. В. е бил член на СД – управляващ орган на дружеството с функции да влияе върху управлението, състоянието и развитието на дружеството, и също е знаел за съществуването на каузалния договор и какви са клаузите му. По изложените съображения, Софийският апелативен съд приема, че предявеният частичен установителен иск за съществуване на вземането по процесния ЗЗ е основателен. Различните правни изводи на настоящата съдебна инстанция обосновава отмяна на обжалваното решение на СГС и постановяване на ново по същество, с което исковете да бъдат уважени. С оглед изхода от въззивната проверка, на „Инвестбанк“ АД следва да бъдат присъдени разноските за първоинстанционното производство в размер на общо 5 000лв., съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК и за настоящата инстанция в размер на 4 300лв.- 4 000лв. платена държавна такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното, съдът