Решение № 9040 от 18.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2314/2024 г.

Административен съд - София-град18.06.2024 г.докладчик Анастасия Хитова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Експертно решение № 42 от заседание № 13 от 26.01.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия. ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия да заплати на Д. Б. П. сумата от 10 лева разноски по делото производство. ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия да заплати да заплати на адвокат Г. В. сумата от 400 /четиристотин / лева за оказаната от него адвокатска защита по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд София град пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 АПК. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/. Образувано е по жалба от Д. Б. П., подадена чрез адв. В., срещу Експертно решение /ЕР/ № 42 от заседание № 13 от 26.01.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради противоречие с материалния закон. Иска се ЕР да бъде отменено. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. В.. Поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски. Ответникът- Национална експертна лекарска комисия, чрез юрк. А., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Претендира разноски. Депозира писмени бележки. Заинтересованата страна- „Топлофикация София“ ЕАД, в депозиран на 07.05.2024 г. отговор чрез юрк. М. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание заинтересованата страна „Топлофикация София“ ЕАД се представлява от юрк. М., която поддържа оспорването на жалбата и искането за разноски. Заинтересованите страни Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ С. град, РД „СП“ С. град, ТЕЛК УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД и Д. X. „София“ ЕООД не вземат участие в производството. Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно уведомена, не взема участие в производството по делото и не дава заключение за законосъобразността на оспорения административен акт. Административен съд София град, като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 вр. с чл. 146 АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна: На 03.07.2023 г. на жалбоподателката Д. Б. П. е издаден Болничен лист /БЛ/ № Е20231189482 от ЛКК при Д. X. „София“ ЕООД /л. 18 от МЕД/, с който са ѝ определени 30 календарни дни отпуск от 27.06.2023 г. до 26.07.2023 г. за придружаване и гледане на болен член на семейството- нейната майка Ц. Н. Т., диагностицирана със злокачествено новообразувание на триъгълник на пикочния мехур. Във връзка с Писмо вх. № 5001-21-501/20.07.2023 г. на изп. директор и на председателя на УС на „Топлофикация София“ ЕАД /л. 1 от МЕД/ издаденият БЛ е обжалван от директора на ТП на НОИ С. град на 25.07.2023 г. /л. 2 от МЕД/. Жалбата е разгледана от ТЕЛК УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, която се произнася с Решение 240 от заседание № 94 от 20.10.2023 г. /л. 19 от МЕД/. Посочено е, че Ц. Н. Т. е освидетелствана с Решение № 1602/14.05.2020 г. на ТЕЛК II-ри състав към I-ва МБАЛ [населено място] със 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ с пожизнен срок. Прието е, че обжалваният БЛ е издаден в нарушение на чл. 12, т. 5 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, поради което ТЕЛК отменя БЛ. Решението на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК от Д. Б. П. на 08.11.2023 г. /л. 20 от МЕД/. По оспорването е постановено обжалваното пред съда ЕР на НЕЛК, с което ЕР на ТЕЛК е потвърдено. НЕЛК е приела, че Ц. Н. Т. е с доказано от 2010 г. злокачествено образувание на пикочния мехур. Извършена е трансуретралната резекция на тумор на пикочния мехур. Впоследствие, поради рецидиви на процеса, до 2019 г. са осъществени няколкократни операции, лъчелечение и интравезикална профилактика. През 2019 г. е установена патологична фрактура в областта на пубисната кост, налице са ПЕТ/КТ /позитронно-емисионна томография и компютърна томография/ данни за белодробни мета. Проведена е химиотерапия. За това заболяване с Решение № 1602/14.05.2020 г. на ТЕЛК II-ри състав към I-ва МБАЛ [населено място] е определена 100 % степен на увреждане с чужда помощ с пожизнен срок /л. 7 от МЕД/. В обжалваното решение на НЕЛК е посочено още, че през месец януари 2023 г. общото състояние на Ц. Н. Т. се е влошило, лекувана е неколкократно стационарно. По този повод на дъщеря ѝ- Д. Б. П., за гледане на болен член от семейството са издавани болнични листове, последният от които е обжалван. НЕЛК е приела, че е правилен изводът на ТЕЛК за издаване на БЛ в нарушение на чл. 12, т. 5 от НМЕ, поради което е потвърдила ЕР на ТЕЛК, с което е отменен БЛ № Е20231189482. При така приетото за установено от фактическа страна, съдът обуславя следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване-чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето, от лице с правен интерес от оспорването /чл.147, ал.1 АПК. Спазен е преклузивният 14-дневен срок по чл.149, ал. 1 АПК- ЕР на НЕЛК е съобщено на оспорващата на 09.02.2024 г. /л. 18/, а жалбата срещу него е подадена в деловодството на НЕЛК на 22.02.2024 г. /л. 5/. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Оспореното ЕР е постановено от компетентен орган- НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания- арг. чл. 49, ал.1 Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на формата за адм. акт и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. ЕР е в писмена форма, като съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити- посочени са издателят и адресата на акта, изложени са мотивите за издаването на акта, което позволява упражняването на съдебен контрол за законосъобразността му и обезпечава възможността на адресата да упражни ефективно правото си на защита. Обжалваното решение е издадено в противоречие с материалния закон. Неправилно ТЕЛК, а в последствие и НЕЛК, считат, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 12, т. 5 от НМЕ. Според нея не се издава болничен лист за гледане на лице с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, на което е определена чужда помощ, с изключение на децата до 16-годишна възраст с определени вид и степен на увреждане. Експертните комисии не са съобразили, че за случая е относима разпоредбата на чл. 12, т. 4 от НМЕ. Съгласно същата, не се издава болничен лист за гледане на хронично болен освен в случаите, когато се прибавя ново заболяване, което утежнява състоянието и налага гледане на болния, при обективизирано изостряне на заболяването или в терминалния стадий. Ноторно известно е, че хроничното заболяване е дългосрочно, персистиращо заболяване, което може да бъде контролирано, но не и напълно излекувано. Според публично достъпна информация на сайта на Световната здравна организация, хронични заболявания са сърдечно-съдовите болести, диабетът, хроничните респираторни болести (като астма и хронична обструктивна белодробна болест) и всички видове рак. Безспорно е, че майката на жалбоподателката страда от онкологично заболяване, което я квалифицира като хронично болна. Самият ответник в обжалвания акт приема, че от месец януари 2023 г. състоянието на Ц. Н. Т. се е влошило и се е наложило неколкократно стационарно лечение. Видно от представената по делото епикриза /л. 53/, през юни 2023 г. на Ц. Н. Т. е извършена фиксация на DJ стент в дясно, а за периода, за който е издаден обжалваният БЛ, на 13.07.2023 г. на майката на жалбоподателката е извършено трансуретрално почистване на пикочния мехур. Извършването на ежемесечни оперативни интервенции във връзка с онкологичното заболяване на пациентката представлява обостряне на заболяването ѝ. Видно от Решение № 1602/14.05.2020 г. на ТЕЛК II-ри състав към I-ва МБАЛ [населено място], общото състояние на Ц. Н. Т. е увредено и същата е на легло. Поради това са били налице всички предпоставки за приложение на чл. 12, т. 4 от НМЕ и издаване на БЛ на Д. Б. П. за гледане на болната ѝ майка. Оспореното решение на НЕЛК е издадено и при несъответствие с целта на закона. Незаконосъобразната отмяна на болничния лист представлява нарушение на гарантираната социалната закрила на осигурените лица при настъпване на съответния осигурен социален риск. Изложените съображения мотивират отмяната на оспореното решение на НЕЛК, поради противоречието му с приложимите материалноправни норми и целта на закона - чл.146, т. 4 и т. 5 АПК. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 10 лева. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., са налице предпоставките да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 400 лева на адвокат Г. В., оказал безплатна правна помощ Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд София град, ІІ отделение, 24 състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Експертно решение № 42 от заседание № 13 от 26.01.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия. ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия да заплати на Д. Б. П. сумата от 10 лева разноски по делото производство. ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия да заплати да заплати на адвокат Г. В. сумата от 400 /четиристотин / лева за оказаната от него адвокатска защита по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд София град пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 АПК. СЪДИЯ: Р Е Ш И:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/. Образувано е по жалба от Д. Б. П., подадена чрез адв. В., срещу Експертно решение /ЕР/ № 42 от заседание № 13 от 26.01.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради противоречие с материалния закон. Иска се ЕР да бъде отменено. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. В.. Поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски. Ответникът- Национална експертна лекарска комисия, чрез юрк. А., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Претендира разноски. Депозира писмени бележки. Заинтересованата страна- „Топлофикация София“ ЕАД, в депозиран на 07.05.2024 г. отговор чрез юрк. М. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание заинтересованата страна „Топлофикация София“ ЕАД се представлява от юрк. М., която поддържа оспорването на жалбата и искането за разноски. Заинтересованите страни Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ С. град, РД „СП“ С. град, ТЕЛК УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД и Д. X. „София“ ЕООД не вземат участие в производството. Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно уведомена, не взема участие в производството по делото и не дава заключение за законосъобразността на оспорения административен акт. Административен съд София град, като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 вр. с чл. 146 АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна: На 03.07.2023 г. на жалбоподателката Д. Б. П. е издаден Болничен лист /БЛ/ № Е20231189482 от ЛКК при Д. X. „София“ ЕООД /л. 18 от МЕД/, с който са ѝ определени 30 календарни дни отпуск от 27.06.2023 г. до 26.07.2023 г. за придружаване и гледане на болен член на семейството- нейната майка Ц. Н. Т., диагностицирана със злокачествено новообразувание на триъгълник на пикочния мехур. Във връзка с Писмо вх. № 5001-21-501/20.07.2023 г. на изп. директор и на председателя на УС на „Топлофикация София“ ЕАД /л. 1 от МЕД/ издаденият БЛ е обжалван от директора на ТП на НОИ С. град на 25.07.2023 г. /л. 2 от МЕД/. Жалбата е разгледана от ТЕЛК УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, която се произнася с Решение 240 от заседание № 94 от 20.10.2023 г. /л. 19 от МЕД/. Посочено е, че Ц. Н. Т. е освидетелствана с Решение № 1602/14.05.2020 г. на ТЕЛК II-ри състав към I-ва МБАЛ [населено място] със 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ с пожизнен срок. Прието е, че обжалваният БЛ е издаден в нарушение на чл. 12, т. 5 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, поради което ТЕЛК отменя БЛ. Решението на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК от Д. Б. П. на 08.11.2023 г. /л. 20 от МЕД/. По оспорването е постановено обжалваното пред съда ЕР на НЕЛК, с което ЕР на ТЕЛК е потвърдено. НЕЛК е приела, че Ц. Н. Т. е с доказано от 2010 г. злокачествено образувание на пикочния мехур. Извършена е трансуретралната резекция на тумор на пикочния мехур. Впоследствие, поради рецидиви на процеса, до 2019 г. са осъществени няколкократни операции, лъчелечение и интравезикална профилактика. През 2019 г. е установена патологична фрактура в областта на пубисната кост, налице са ПЕТ/КТ /позитронно-емисионна томография и компютърна томография/ данни за белодробни мета. Проведена е химиотерапия. За това заболяване с Решение № 1602/14.05.2020 г. на ТЕЛК II-ри състав към I-ва МБАЛ [населено място] е определена 100 % степен на увреждане с чужда помощ с пожизнен срок /л. 7 от МЕД/. В обжалваното решение на НЕЛК е посочено още, че през месец януари 2023 г. общото състояние на Ц. Н. Т. се е влошило, лекувана е неколкократно стационарно. По този повод на дъщеря ѝ- Д. Б. П., за гледане на болен член от семейството са издавани болнични листове, последният от които е обжалван. НЕЛК е приела, че е правилен изводът на ТЕЛК за издаване на БЛ в нарушение на чл. 12, т. 5 от НМЕ, поради което е потвърдила ЕР на ТЕЛК, с което е отменен БЛ № Е20231189482. При така приетото за установено от фактическа страна, съдът обуславя следните правни изводи: Жалбата е допустима. Подадена е срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване-чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето, от лице с правен интерес от оспорването /чл.147, ал.1 АПК. Спазен е преклузивният 14-дневен срок по чл.149, ал. 1 АПК- ЕР на НЕЛК е съобщено на оспорващата на 09.02.2024 г. /л. 18/, а жалбата срещу него е подадена в деловодството на НЕЛК на 22.02.2024 г. /л. 5/. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Оспореното ЕР е постановено от компетентен орган- НЕЛК, специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания- арг. чл. 49, ал.1 Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на формата за адм. акт и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. ЕР е в писмена форма, като съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити- посочени са издателят и адресата на акта, изложени са мотивите за издаването на акта, което позволява упражняването на съдебен контрол за законосъобразността му и обезпечава възможността на адресата да упражни ефективно правото си на защита. Обжалваното решение е издадено в противоречие с материалния закон. Неправилно ТЕЛК, а в последствие и НЕЛК, считат, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 12, т. 5 от НМЕ. Според нея не се издава болничен лист за гледане на лице с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, на което е определена чужда помощ, с изключение на децата до 16-годишна възраст с определени вид и степен на увреждане. Експертните комисии не са съобразили, че за случая е относима разпоредбата на чл. 12, т. 4 от НМЕ. Съгласно същата, не се издава болничен лист за гледане на хронично болен освен в случаите, когато се прибавя ново заболяване, което утежнява състоянието и налага гледане на болния, при обективизирано изостряне на заболяването или в терминалния стадий. Ноторно известно е, че хроничното заболяване е дългосрочно, персистиращо заболяване, което може да бъде контролирано, но не и напълно излекувано. Според публично достъпна информация на сайта на Световната здравна организация, хронични заболявания са сърдечно-съдовите болести, диабетът, хроничните респираторни болести (като астма и хронична обструктивна белодробна болест) и всички видове рак. Безспорно е, че майката на жалбоподателката страда от онкологично заболяване, което я квалифицира като хронично болна. Самият ответник в обжалвания акт приема, че от месец януари 2023 г. състоянието на Ц. Н. Т. се е влошило и се е наложило неколкократно стационарно лечение. Видно от представената по делото епикриза /л. 53/, през юни 2023 г. на Ц. Н. Т. е извършена фиксация на DJ стент в дясно, а за периода, за който е издаден обжалваният БЛ, на 13.07.2023 г. на майката на жалбоподателката е извършено трансуретрално почистване на пикочния мехур. Извършването на ежемесечни оперативни интервенции във връзка с онкологичното заболяване на пациентката представлява обостряне на заболяването ѝ. Видно от Решение № 1602/14.05.2020 г. на ТЕЛК II-ри състав към I-ва МБАЛ [населено място], общото състояние на Ц. Н. Т. е увредено и същата е на легло. Поради това са били налице всички предпоставки за приложение на чл. 12, т. 4 от НМЕ и издаване на БЛ на Д. Б. П. за гледане на болната ѝ майка. Оспореното решение на НЕЛК е издадено и при несъответствие с целта на закона. Незаконосъобразната отмяна на болничния лист представлява нарушение на гарантираната социалната закрила на осигурените лица при настъпване на съответния осигурен социален риск. Изложените съображения мотивират отмяната на оспореното решение на НЕЛК, поради противоречието му с приложимите материалноправни норми и целта на закона - чл.146, т. 4 и т. 5 АПК. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 10 лева. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., са налице предпоставките да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 400 лева на адвокат Г. В., оказал безплатна правна помощ Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд София град, ІІ отделение, 24 състав

Цитирани разпоредби

19