Решение № 1247 от 5.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2848/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С решение № 223 от 05.01.2023г. по гр.д. № 39245/2022г. на Софийски районен съд, 128 състав, е •••• за установено, че „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ••••, дължи на „К.“ ЕООД, ЕИК ••••, сумата 250, 00 евро, представляваща обезщетение на основание регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение с пет часа на полет № BGH7702 от 18.10.2021г. по направление Невшехир-София, в който пътник е Д.Ю.Й.-Д., която е прехвърлила това свое вземане на ищеца с договор за цесия от 02.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането. Със същото решение „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ••••, е осъден да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК ••••, сумата в размер на 770.00 лв., представляващи направени от ищеца разноски в исковото производство и по ч.гр.д. № 22009/2022 г. по описа на СРС, 128 състав. Производството по настоящото дело е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 26427/31.01.2023г., подадена от ответника „Б.Е.Е.“ ООД, с която е обжалвал решението на районния съд в цялост. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материални закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Въззивникът счита, че е останало недоказано обстоятелството цедентът да е имал потвърдена резервация за полета, като това обстоятелство било задължителна предпоставка за уважаването на предявения иск. Недоказано било и наличието на облигационно правоотношение между цедента и ответника-превозвач, по което последният да се е задължил да извърши полет № BGH7702. В подкрепа на твърденията на ищеца била представена единствено частна кореспонденция с туристическата агенция, която потвърждавала единствено, че други две лица са били част от екскурзията. Номерът на цитирания в исковата молба полет не бил посочен нито в представения договор за туристически услуги, нито в представената бордна карта, а освен това никъде не се споменавал превозвача „Б.Е.Е.“ ООД. Не се установили датата, часа на излитане и кацане и мястото на излитане и кацане на полет BGH7702, като за доказването на тези факти не била достатъчна единствено кореспонденцията между ищеца и туристическата агенция. Допълнил е още, че от представения договор за туристически пакет, сключен между цедента и туристическата агенция, се установявало, че е уговорено мултимодално пътуване, в който случай се прилагала Директива 2015/2302. Това било изрично предвидено в т.2.2.5 от Тълкувателните насоки на Регламент (ЕО) № 261/2004 и това изключвало приложението на регламента в настоящия случай. Жалбоподателят поддържа, че не бил надлежно уведомен за извършената цесия. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за да породи действие спрямо длъжника, цесиятата трябвало да му бъде съобщена от цедента /стария кредитор/. Твърди също, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не се прилага специалното рекламационно производство по ЗГВ. Рекламационното производство било необходима предпоставка за възникване право на иск, като едва след пълното или частично отхвърляне на рекламацията ответникът имал право да предяви иск. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения установителен иск. Претендира разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „К.“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна. Счита, за неоснователно твърдението на въззивника за недоказаност на сключен договор между пътника и превозвача, тъй като Регламент № 261/2004г. не въвеждал подобно изискване. Единствено било нужно да се установи потвърдена резервация за съответния полет – чл.3, ал.2, б. „а“. В този смисъл се е позовал на решение на СРС по дело С-146/20. Неоснователно било и оплакването за недоказаност на потвърдена резервация, като това обстоятелство се установявало от представената имейл кореспонденция с туристическата агенция, а освен това ответникът заявил, че не оспорва закъснението на полета. Оспорил е твърдението за наличие на мултимодално пътуване. Тълкувателните насоки за Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейската комисия – т. 2.2.5 не разпределяли по какъвто и да е начин доказателствена тежест на пътника за установяване наличието на мултимодално пътуване, а освен това т.2.2.6 от насоките разграничавали мултимодалното пътуване и пакетната туристическа услуга. В чл. 3, пар.6 и съображение 16 от регламента било посочено, че той се прилага за полети в рамките на пакетна екскурзия, освен когато тя се отменя по причини, различни от отмяната на полета. Съответно пътниците имали права както във връзка с организатора на пакетното пътуване, така и във връзка с опериращия въздушен превозвач съгласно регламента. Налице бил сключен договор за цесия за процесното вземане, за което ответникът бил уведомен, а рекламационното производство по ЗГВ не било приложимо в настоящия случай. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира и разноски. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 152511/21.07.2022г. на ищеца „К.“ ЕООД, с която е предявил срещу ответника „Б.Е.Е.“ ООД установителен иск с правно основание основание чл. 422 от ГПК, вр.чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 261/2004г. за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 250, 00 евро, представляваща обезщетение за закъснение с пет часа на полет № BGH7702 от 18.10.2021г. по направление Невшехир-София, в който пътник е била Д.Ю.Й.-Д., която е прехвърлила това свое вземане на ищеца с договор за цесия от 02.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по заповедно дело № 22009/2022г. по описа на СРС, 128 с-в. Ищецът твърди, че между ответника „Б.Е.Е.“ ООД и Д.Ю.Й. е бил сключен договор за въздушен превоз за полет № BGH7702 по направление Невшехир-София на дата 18.10.2021г. Полетът следвало да пристигне до крайната дестинация на 18.01.2021г. в 18: 40 часа, но поради закъснение от 5 часа пътникът достигнал крайната дестинация на 18.01.2021г. в 23: 40 часа. Твърди, че на 02.11.2021г. Д.Ю.Й.-Д. изпратила съобщение до „Б.Е.Е.“ ЕООД, с което поискала да й бъде заплатено обезщетение. Допълнено е, че между ищеца „К.“ ЕООД и Д.Ю.Й.-Д. бил сключен договор за цесия на 02.03.2022г., с който пътникът прехвърлил вземането си срещу ответника на ищеца и упълномощила цесионера да съобщи за извършеното прехвърляне ответника. На 06.04.2022г. ищецът уведомил ответника за цесията и му дал 7 дневен срок за доброволно изпълнение, но плащане не постъпило. Разстоянието между Невшехир и София било по-малко от 1500 километра, поради което дължимото обезщетение било 250 евро. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Б.Е.Е.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, като оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Твърди, че не е представен договор между цедента и авиокомпанията, като представеният договор с туроператора „Б.“ ООД не представлявал доказателство за наличие на облигационно правоотношение. Този договор не представлявал и самолетен билет. Предпоставка за уважаване на иска било валидно правоотношение между превозвача и пътника. От представения договор за туристически пакет се установявало, че туристическата агенция е потвърдила резервация в хотел, както и трансферен превоз с автобус от летището до хотела. По този начин пътуването с няколко вида транспорт представлявало мултимодално пътуване и не се обхващало от разпоредбите на регламента. Отвеникът е навел твърдения, че е чартърна авиокомпания, която не издава резервации, не комуникира с пътници, не поддържа резервационни системи и не е издал резервация за полета. Не било доказано и закъснението на полета. Освен това нямало доказателства, че пътникът е имал потвърдена резервация за конкретния полет. В договора с туристическия оператор нямало информация за превозвача, а в бордната карта не били посочени полет и дата. Допълнил е, че е следвало да се проведе рекламационно производство като необходима предпоставка за възникване право на иск, като едва след пълното или частично отхвърляне на рекламацията ответникът имал право да предяви иск. Поддържа, че не бил надлежно уведомен за извършената цесия. По делото е приложено заповедно дело № 22009/2022г. по описа на СРС, 128 състав, съгласно което по заявление вх. № 82765/26.04.2022г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ••••, да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК ••••, сумата от 250, 00 евро, представляваща обезщетение за закъснение с пет часа на полет № BGH7702 от 18.10.2021г. по направление Невшехир-София, в който пътник е Д.Ю.Й.-Д., която е прехвърлила това свое вземане на ищеца с договор за цесия от 02.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 385 лева за разноски. На 25.05.2022г. длъжникът е уведомен за заповедта и на 26.05.2022г. същият е подал възражение срещу издадената заповед. Заявителят е уведомен на 29.06.2022г. за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива са представени на 21.07.2022г. По делото е приета имейл кореспонденция между туристическата агенция „Б.“ ООД и Ю.Й., съгласно която агенцията е потвърдила, че цедентът Д.Й.Д. е била участник в екскурзия „Кападокия със самолет!“ за периода 15.10.2021г.-18.10.2021г., при която полетът на връщане от Невшехир до София е излетял със закъснение. В съобщение, изпратено по електронен път от „Б.“ ООД, е приложено разписание на полет № BGH7702, съгласно което полетът е следвало да излети на 18.10.2021г. в 17: 00 часа и да кацне в 18: 40 часа. Като писмено доказателство е приет и договор № 5000277209 за туристически пакет по резервация № 905967173971, сключен на 09.09.2021г. между "Б." ООД, като туроператор и Ю.Ц.Й., като възложител. Установява се от този договор, че възложителят е уговорил от свое име и от името на още две лица, сред които и Д.Ю.Й.-Д., провеждането на екскурзия по програма „Кападокия със самолет“ за периода от 15.10.2021г. до 18.10.2021г. От програмата на пътуването е видно, че същото започва с отпътуване от летище София с директен полет до Невшехир в 10: 00ч. и кацане в 11: 45ч. и приключва с директен полет от Невшехир до София на 18.10.2021 г. в 16: 00ч. с пристигане в 17: 45ч. Приета е и резервация № 905967173971 за пътуването с туристи Ю.Ц.Й., Д.Ю.Й.-Д. и Н.Н.Й., в която е посочено, че самолетните билети са издадени на 15.09.2021г. Представена са и бордна карта, в която е посочено името на пътника - Д.Й. и мястото й в самолета, както и справка от онлайн калкулатор за разстоянието между Невшехир и София. На 02.03.2022г. е бил сключен договор за цесия между Д.Ю.Й.-Д. – цедент и „К.“ ЕООД - цесионер, съгласно който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си към „Б.Е.Е.“ ЕООД за обезщетение за закъснял полет № BGH7702 НЕВШЕХИР-СОФИЯ с планирано кацане на 18.10.2021г. в 18: 40 часа в размер на 250 евро. Представено е и пълномощно, с което Д.Ю.Й.-Д. е упълномощила „К.“ ЕООД да уведоми Б.Е.Е.“ ЕООД за извършената цесия. Видно от приобщеното уведомително писмо, изпратено по електронен път, „К.“ ЕООД е уведомил на 06.04.2022г. „Б.Е.Е.“ ЕООД за извършената цесия. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема, че в решението на Софийски районен съд е правилно. Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.чл. 7, т. 1 буква „а” от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. За основателността на предявения иск с правно основание чл.7, § 1, б.“а“ от визирания регламент, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение между цедента Д.Ю.Й.-Д. и ответника по договор за въздушен превоз, за който цедентът има потвърдена резервация; че в качеството на пътник цедентът заминава от летище, съотв. до летище в държава-членка по смисъла на чл.3 от Регламента; че ответникът е въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл.2 от Регламента; превозът е изпълнен със закъснение от три или повече часа и размера на дължимото обезщетение с оглед разстоянието между отправната и крайна точка на полета. Не се спори между страните, че разстоянието на полета между Невшехир и София е до 1500 километра, както и че в действителност полетът е закъснял, като последното обстоятелство е изрично заявено от ответника в отрито съдебно заседание от 06.12.2022г. Неоснователно е оплакването на въззивника, че по делото не е установено наличието на потвърдена резервация за полет BGH7702 за цедента Д.Ю.Й.-Д.. Съгласно чл. 3, пар. 2, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, Регламентът се прилага за пътници, които имат потвърдена резервация за съответния полет и освен в случая с отмяната, посочен в член 5, се явят на гишето за регистрация, в посочен от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент час, или ако такъв не е посочен - не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. С оглед изложеното, задължителна предпоставка за възникване на правото на обезщетение при закъснение на полет е наличието на потвърдена резервация. В своята практика СЕС е имал повод да уточни, че пътникът разполага с „потвърдена резервация“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква „а“, когато туроператорът предава на този пътник, с когото е договорно обвързан, „друго доказателство“ по смисъла на член 2, буква „ж“ от този регламент, което съдържа обещание за превоза му с конкретен полет, индивидуализиран чрез посочени място и часове на излитане и пристигане и номер на полет, дори ако туроператорът не е получил потвърждение от съответния въздушен превозвач за часовете на излитане и пристигане на този полет - решение 21.12.2021г. по съединени дела C‑146/20, C‑188/20, C‑196/20 и C‑270/20. Посоченото „друго доказателство“ съгласно чл.2, б.„ж“ от Регламента следва да показва, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач или туроператор. В настоящия случай полетът на цедента Д.Ю.Й.-Д. е бил част от организирано туристическо пътуване по договор № 5000277209 за туристически пакет по резервация № 905967173971, сключен на 09.09.2021г., проведено от туроператор „Б.“ ООД. В него е уговорено връщането от Невшехир да се извърши с полет, излитащ на 18.10.2021г. в 16: 00 часа и кацащ в София в 17: 45 часа. От представената резервация № 905967173971 се установява, че самолетният билет на цедента е бил издаден на 15.09.2021г. С оглед на това, договорът за туристически пакет се явява „друго доказателство“ по смисъла на член 2, буква „ж“ от регламента за потвърдена резервация, доколкото от него и от резервацията към него се установява, че туроператорът е приел и регистрирал заявката на пътника. Независимо че в посочения договор не е посочен номер на полета, това обстоятелство може да бъде установено от полетното разписание, което е ищецът е получил от туроператора, видно от което полет № BGH7702 от Невшехир до София от 18.10.2021г. е следвало да излети в 17: 00 часа и да кацне в 18: 40 часа. Съдът счита, че именно това е било окончателното разписание на полета, тъй като туроператорът е посочил, че именно то е било изпратено на пътниците към програмата преди отпътуването. Това доказателство, обсъдено заедно с договора за туристически пакет и резервация, несъмнено сочи, че пътникът Д.Ю.Й.-Д. е имала потвърдена резервация за полет № BGH7702. Следва да се добави, че в посоченото по-горе решение на СЕС е изтъкнато, че от пътника не може да се изисква да се снабди с информация за отношенията между туроператора и въздушния превозвач. На цедента е издадена и поименна бордна карта, която удостоверява правото на Д.Ю.Й.-Д. да се качи на борда на самолета и издаването й по необходимост е предпоставено от проверка на правата й да пътува с полета. Въззиваемият е посочил, че в бордната карта не е вписан номерът на полета, но беше обсъдено по-горе, че това обстоятелство е установено от останалите доказателства. Освен това, следва да се посочи, че ищецът не носи доказателствената тежест да установи, че неговият праводател-пътник реално е пътувал с полета. По този въпрос отново се е произнасял СЕС в Определение от 24.10.2019 г. по дело С-756/18, с което е прието, че чл. 3, пар.2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по - конкретно чрез бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери. От така гореизложеното следва извод, че за уважаване на исковете по регламента е достатъчно пътникът да притежава потвърдена резервация, като не следва да доказва, че се е регистрирал за съответния полет и в този смисъл, че е пътувал с него, като тези обстоятелства се презюмират. В тежест на превозвача, в условията на обратно доказване е да докаже, че пътникът не е бил част от полета. В настоящия случай, в тежест на ответника е било да установи, че Д.Ю.Й.-Д. не е пътувала с полета, но доказателства в тази насока не са ангажирани. Нещо повече-в електронното съобщение от 12.07.2022г. на туроператора „Б.“ ООД е посочено, че Д.Й. е била участник в екскурзията по договор № 5000277209 и полетът от Невшехир до София е излетял със закъснение. Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че по делото е установено, че цедента Д.Ю.Й.-Д. е имала потвърдена резервация за полет № BGH7702 от Невшехир до София. Неоснователно е и възражението, поддържано с въззивната жалба, за наличие на мултимодално пътуване, в който случай регламентът не се прилагал. С решение от 26.03.2020 г. на СЕС по дело C‑215/18 е дадено задължително тълкуване, че Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание на членове 6 и 7 от този регламент срещу опериращия въздушен превозвач, дори ако между пътника и този въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки. Освен това, в т. 2.2.6. от Тълкувателни насоки на Регламент (ЕО) № 261/2004 във връзка с Директивата за пакетните туристически пътувания е посочено изрично, че в чл. 3, пар.6 и съображение 16 от регламента е посочено, че той се прилага за полети в рамките на пакетна екскурзия, освен когато тя се отменя по причини, различни от отмяната на полета. Пътниците, които ползват пакетна услуга, имат по принцип права както във връзка с организатора на пакетното пътуване съгласно посочената директива, така и във връзка с опериращия въздушен превозвач съгласно регламента. В член 14, пар.5 от Директива (ЕС) 2015/2302 относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги е предвидено, че всяко право на обезщетение или на намаление на цената съгласно директивата не засяга правата на пътуващите съгласно регламента, но обезщетението или намалението на цената, предоставени съгласно регламентите относно правата на пътниците и съгласно директивата, се приспадат едно от друго, за да се избегне свръхобезщетяване. Твърдение, че пътникът може и да е бил обезщетен от туроператора е въведено в делото едва с въззивната жалба и същото се явява преклудирано. Следва да се посочи, че в случая в тежест на ответника е било да докаже, че цедентът е получил такова обезщетение, а не ищецът да доказва, че пътникът не е получил, доколкото последното представлява отрицателен факт. Не може да се сподели и доводът на въззивника за ненадлежното му уведомяване за извършената цесия между Д.Ю.Й.-Д. и „К.“ ЕООД. Не се оспорва самото прехвърляне на вземането, като това се установява и от представения договор за цесия от 02.03.2022г. Съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/, но няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Самият жалбоподател във въззивната си жалба е посочил, че е получил по електронен път на 06.04.2022г. уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, извършено от цесионера. Последният е бил упълномощен от цедента да извърши съобщаването, като пълномощното е прието по делото. Константна е и практиката на ВКС, че получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235 ал.3 ГПК / в този смисъл решение №123 от 24.06.2009 г. по т.д. №12/2009 г., ІІ ТО, решение №137 от 02.06.2015 г. по гр.д. №5759/2014 г., ІІІ ГО, решение №156 от 30.11.2015 г. по т.д. №2639/2014 г., ІІ ТО, решение №78 от 09.07.2014 г. по т.д. №2352/2013 г., ІІ ТО и др./. В настоящия случай уведомлението за прехвърляне на процесното вземане е приложено към исковата молба, препис от която е бил връчен на „Б.Е.Е.“ ООД на 15.09.2022г. Предвид изложеното, съдът счита, че цесията е породила действие спрямо ответника. Неоснователен е доводът на въззивника за необходимостта от предварително провеждане на рекламационно производство по ЗГВ, което да е предпоставка за упражняване правото на иск. Съгласно чл.134 от ЗГВ иск срещу превозвача може да се предяви само когато последният напълно или частично е отхвърлил рекламацията или когато рекламантът не е получил отговор в срока, предвиден в чл. 133. В кои случаи се предявява рекламация е предвидено в разпоредбата на чл.127 от ЗГВ, съгласно която за липси и повреди пътникът, изпращачът, получателят или техните законни представители или упълномощени лица предявяват пред превозвача рекламация в писмена форма не по-късно от седем дни от деня на получаване на багажа и четиринадесет дни от деня на получаване на товара, а при пълна липса - от деня, в който е трябвало да стане тяхното получаване. При закъснение рекламацията се предявява не по-късно от двадесет и един дни от деня на предаването на багажа или товара на правоимащия. Следователно, приложното поле на рекламационното производство и задължението на пътника да предяви рекламация, предвидено в чл.134 от ЗГВ, е ограничено единствено до исковете за ангажиране отговорността на превозвача при липси и повреди на багаж и товари. По своят характер тези липси и повреди представляват имуществени вреди. В мотивите към решение от 23.10.2012 година по съединени дела C-581/10 и C-629/10 СЕС е посочил, че мярката за обезщетение, предвидена в чл.5-чл.7 от Регламент № 261/2004г. е такава за обезщетение на загубата на време. Според съда самата загуба на време представлява неудобство, подобно на други неудобства, присъщи за случаите на отказан достъп на борда, на отмяна на полет и на голямо закъснение и съпътстващи тези случаи, каквито са липсата на удобства или временното лишаване от обичайно достъпните средства за комуникация. По своят характер тази загуба на време, представляваща неудобство, е от категорията на неимуществените вреди. Следователно чл.5-7 от Регламента уреждат въпроса са обезщетяване именно на неимуществените вреди, претърпени в резултат на закъснението, а разпоредбата на чл.134 от ЗГВ урежда рекламационното производство, като предпоставка за ангажиране на отговорността на превозвача при претърпени имуществени вреди. Тези два нормативни акта уреждат различни хипотези на обезщетяване на вреди, поради което следва да се прилагат самостоятелно. Освен това в самия Регламент № 261/2004г. не е предвидено в тежест на пътника да пристъпи към рекламация пред превозвача, за да получи обезщетение. Твърдението на въззивника, че т.7.1 от Тълкувателните насоки била транспонирана в българското законодателство не може да бъде споделена, тъй като съгласно чл.288 от ДФЕС регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки без да е необходимо по отношение на него да бъде проведена процедура по негово транспониране, за разлика от директивата. Предвид изложените съображения, съдът счита, че рекламационното произвдоство не е задължителна предпоставка за допустимост на иска за обезщетение за закъснял полет по Регламент (ЕО) № 261/2004. С оглед гореизложеното, съдът счита, че ищецът се легитимира като кредитор на претендираното вземане по чл.7 пар.1 б. „а“ Регламента в размер на сумата от 250, 00 евро, което води до извод за основателност на предявения иск. Предвид липсата на други оплаквания във въззивната жалба и с оглед съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции, съдът счита, че решението на районния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът счита, че разноските следва да се поставят в тежест на въззивника „Б.Е.Е.“ ООД. Въззиваемата страна „К.“ ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, видно от представената по делото разписка, поради което „Б.Е.Е.“ ООД следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да ги заплати. Водим от горното, съдът