Решение № 785 от 29.1.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1522/2023 г.
Административен съд - БургасАдминистративно29.01.2024 г.докладчик ЙОРДАНКА МАЙСКА
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на „КУШ ГРУП“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет.3, представляван от управителя А. Н. К., Ревизионен акт /РА/ № Р-29002922004243-091-001/24.04.2023г. издаден от началник на отдел, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“-София, потвърден в обжалваната част с Решение № 928/06.07.2023г., издадено от Е.П.-директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-София при ЦУ на НАП, в частта с която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък: за данъчен период 2017 г. – данък в размер на 85.16 лева, ведно със съответната лихва за забава в размер на 44.13 лева; за данъчен период 2018 г. – данък в размер на 427.00 лева, ведно със съответната лихва за забава в размер на 178.07 лева; за данъчен период 2019 г. – данък в размер на 2 060.00 лева; и за данъчен период 2020 г. – данък в размер на 4 374.89 лева, ведно със съответната лихва за забава в размер на 825.42 лева, като ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част като неоснователна. ОСЪЖДА „КУШ ГРУП“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет.3, представляван от управителя А. Н. К. да заплати на Национална агенция по приходите - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 392.40 лева. ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - София да заплати на „КУШ ГРУП“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет.3, представляван от управителя А. Н. К., разноски по делото в размер на 503.24 лева. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му от страните пред ВАС. Решението да се съобщи на страните. А. С.: Съдия:
Мотиви
Производство е по реда на чл.156-161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „КУШ ГРУП“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет.3, представляван от управителя А. Н. К., заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Д. Р. от АК-Бургас с посочен съдебен адрес в [населено място], [улица] против Ревизионен акт /РА/ № Р-29002922004243-091-001/24.04.2023г. издаден от М. Х..Среброва на длъжност началник на отдел-орган, възложил ревизията и Ц. Г.-ръководител на ревизията при ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“-София, в частта, с която е установен корпоративен данък за периодите 01.01.2017г. до 31.12.2020г. в размер на 228 914, 82лв., в т.ч. главница от 156 900, 61лв. и лихви от 72 014, 21лв., потвърден в обжалваната част с Решение № 928/06.07.2023г., издадено от Е.П.-директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-София при ЦУ на НАП. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда, в частта с която на дружеството е определено допълнително задължение за корпоративен данък за довнасяне в размер на 156 900.61 лева и съответните лихви в размер на 72 014.21 лева, в резултат на извършени от органите по приходите корекции за ревизираните периоди от 2017 г. до 2020 г., включително. По същество се оспорват констатациите на приходните органи, довели до определяне на посочените задължения за корпоративен данък. Изложени са съображения, че неправилно и в противоречие с влязла в сила заповед на Българска агенция за инвестиции по отношение на жалбоподателя е прието, че няма право на преотстъпване на корпоративен данък за 2017 г. В тази връзка се сочи, че приходните органи са превишили правомощията си, като са ревизирали влязлата в сила заповед на БАИ и извън възложената им компетентност са взели решение дружеството има или не право на преотстъпване на данък за посочения период. Изложено е още, че с действията си приходните органи са нарушили принципите на правна сигурност, на добра администрация и на защита на оправданите правни очаквания. Навеждат се също така доводи, че дружеството правомерно и в изпълнение на влязъл в сила административен акт, както и след извършени проверки от страна на НАП, с които е потвърдено правото му на възстановяване на корпоративен данък, се е ползвало от правото на преотстъпване на този данък през 2017 г., поради което на същото не следва да се вменява отговорност за задължения за лихви за невнесен срок данък, определен като дължим с оспорения ревизионен акт. На следващо място, с жалбата се оспорва и извършеното от приходните органи преобразуване на финансовия резултат за 2018 г. – 2020 г., въз основа на който е определен данъкът за преотстъпване, като е прието, че в декларирания финансов резултат за подпомаганата дейност не следва да се отразяват приходите и разходите от реализираните митнически услуги. Според дружеството митническите услуги са част от комплексна услуга, предоставяна на основание сключен рамков договор от 2018 г., като същите участват при определяне себестойността на продукцията, съответно същите са неразделна част от подпомаганата дейност. В тази връзка са изложени съображения, че приходните органи неправилно тълкуват понятието „производство на ишлеме“, което от своя страна е довело и до незаконосъобразни констатации при определяне финансовия резултат за подпомаганата дейност. На последно място, ревизионният акт се оспорва и по отношение констатациите на приходните органи във връзка с увеличението на финансовия резултат за периода от 2017 г. – 2020 г. с дължими лихви по договори за предоставени заеми. Твърди се, че лихвите по засегнатите договори за периода 2017 г. – 2020 г., в размер на 3.5% годишно, са били начислени през 2022 г. въз основа на сключени анекси между контрагентите. Изложени са съображения, че не съществува законодателна разпоредба, която да задължава дружеството да определи лихвите при отпускане на заема и съответно да начислява същите година по-година, като в този случай са приложими принципите на свобода на договарянето. Прави се заключение, че в случая се явяват неприложими разпоредбите на чл. 16, ал. 2, т. 3 и чл. 15 от ЗКПО. В съдебното заседание - „КУШ ГРУП“ ЕООД, чрез адв. Ройдева, поддържа оспорването. Ангажира допълнителни доказателства. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ София при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител излага в с.з. становище, че жалбата е неоснователна. Представя административната преписка. В писмена молба по делото прави уточнение, че с решението на Директора на Д"ОДОП" е потвърден частично РА, а именно относно частта касаеща установените задължения за корпоративен данък за периода 2017 г. – 2020 г., тъй като в останалата част от обхвата на ревизията с оспорения РА не са определени задължения на жалбоподателя, поради което за него не е възникнал правен интерес от оспорване, както и в сезиращата горестоящия орган жалба не са били изложени съображения във връзка с констатациите на РА, в частта, която не е разгледана от Директора на Д"ОДОП". Подробни съображения относно неоснователността на жалбата са изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Ревизионното производство е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-29002922004243-020-001/18.08.2022г. (л.32), като производството е спряно със Заповед № Р-29002922004243-023-001/31.10.2022г. (л.34) и в последствие възобновено със Заповед № Р-29002922004243-143-001/02.02.2023г. (л.36). Видно от заповедта за възлагане, ревизията на „К. груп“ ЕООД обхваща следните видове задължения за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2020 г.: корпоративен данък; данък върху представителните разходи; данък върху социалните разходи по ЗКПО, предоставяни в натура; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически лица; данък върху доходите на чуждестранни юридически лица; данък върху разходите в натура, обвързани с лично ползване по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО. Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-29002922004243-092-001/13.03.2023г. (л.38). Срещу издадения ревизионен доклад, в законоустановения срок по чл.117, ал.5 от ДОПК, е постъпило възражение от „К. груп“ ЕООД. Ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт № Р-29002922004243-091-001/24.04.2023г. (л.71), с който по отношение на дружеството-жалбоподател са определени задължения за корпоративен данък в общ размер на 228 914.82 лв., в т.ч. главница от 156 900.61 лв. и лихви от 72 014.21 лв., за периодите 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. С ревизионния акт не са установени други задължения в обхвата на ревизията. В него са разгледани подробно подадените от „К. груп“ ЕООД възражения срещу изготвения ревизионен доклад, като същите са приети за неоснователни. Издаденият ревизионен акт, в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, е оспорен пред Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София. Последният с Решение № 928/06.07.2023 г. (л.21) е потвърдил оспорения ревизионен акт в частта, с която по отношение на „К. груп“ ЕООД са определени задължения за корпоративен данък за периода 2017 г. – 2020 г., като във връзка с това са изложени конкретни съображения на органа. Решаващият орган е приел, че ревизионният акт е оспорен единствено в частта относно задълженията за корпоративен данък, доколкото в сезиращата го жалба са били изложени съображения единствено в тази част, както и предвид обстоятелството, че с ревизионния акт не са били установени други задължения за ревизираното лице. Съдът приема, че решаващият орган правилно и законосъобразно е определил обхвата на проведеното пред него оспорване, съответно определящ и обхвата на съдебното производство, независимо от обстоятелството, че в жалбата пред горестоящия орган е посочено, че актът се оспорва изцяло. Последното следва от това, че с неразгледаната от решаващия орган част от ревизионения акт за жалбоподателя не са били установени задължения или други факти и обстоятелства, които да са обременяващи за него, т.е. да създават права и задължения за същия. По делото няма спор относно издаването на РА от надлежно овластени за това органи по приходите и при спазени административно производствени правила, което се установява и след служебната проверка от състава на съда, като предвид липсата на спор между страните относно тези обстоятелства, не се налага излагането на подробни съображения. В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят „К. груп“ ЕООД е регистриран търговец от 2002 г., като е вписан в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 27.11.2008 г. Дружеството е регистрирано по ДОПК през 2002 г., и пререгистрирано на 01.01.2018 г. Същото е регистрирано по ЗДДС от 16.09.2002 г. Собственик на капитала на дружеството е Ф. А. К.. През ревизирания период „К. груп“ ЕООД осъществява следната търговска дейност – товарен автомобилен транспорт; сглобяване на автомобилни кабелни системи; даване под наем на собствени недвижими имоти. Дейността си дружеството осъществява в кабелна фабрика в [населено място], общ. Руен (собствен имот) и в офис под наем в [населено място]. За ревизирания период, дружеството декларира следните свързани лица: „К. Логистик“ ЕООД; „К. ойл“; К. пропъртис девелъпмънт“; „К. мода“; „Нова инвест-1“ ЕООД; „Нова инвест-2“ ЕООД и „К. агро груп“ ООД. За установяване на относими за обхвата на ревизията факти и обстоятелства от приходните органи са събрани, в това число представени и от жалбоподателя, писмени доказателства и писмени обяснения. В тази връзка до жалбоподателя са изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения № Р-29002922004243-040-001/30.08.2022 г.; № Р-29002922004243-040-002/28.10.2022 г.; № Р-29002922004243-040-003/08.02.2023 г., като от страна на дружеството са представени всички изискуеми документи и обяснения. Към преписката в хода на ревизията са присъединени и документи от други производства с протоколи № Р-29002922004243-ППД-001/27.02.2023 г.; № Р-29002922004243-ППД-002/27.02.2023 г.; № Р-29002922004243-ППД-003/27.02.2023 г. Въз основа на събраните доказателства и писмени обяснения, приходните органи са формирали изводите си в изготвения ревизионен доклад. За ревизирания период от „К. груп“ ЕООД са подадени ГДО по чл. 92 от ЗКПО, с които дружеството е декларирало следните финансови резултати: за 2017 г.: облагаема печалба в размер на 2 634 909.27 лева, дължим корпоративен данък в размер на 263 490.93 лева, преотстъпен корпоративен данък в размер на 117 430.34 лева, и внесен данък след преотстъпването – в размер на 146 060.59 лева; за 2018 г.: облагаема печалба в размер на 4 118 254.27 лева, дължим корпоративен данък в размер на 411 825.43 лева, преотстъпен корпоративен данък в размер на 411 825.43 лева, и внесен данък след преотстъпването – в размер на 0.00 лева; за 2019 г.: облагаема печалба в размер на 4 174 008.44 лева, дължим корпоративен данък в размер на 417 400.84 лева, преотстъпен корпоративен данък в размер на 417 400.84 лева, и внесен данък след преотстъпването – в размер на 0.00 лева; за 2020 г.: облагаема печалба в размер на 2 336 854.77 лева, дължим корпоративен данък в размер на 233 685.48 лева, преотстъпен корпоративен данък в размер на 233 685.48 лева, и внесен данък след преотстъпването – в размер на 0.00 лева. Ревизията в частта относно спазване разпоредбите на ЗКПО е възложена във връзка с писмо-указание на ЦУ на НАП с изх. № 20-00-111/18.07.2022 г. относно осъществяване на контролни действия спрямо задължени лица, декларирали преотстъпен корпоративен данък на основание чл. 184, във връзка с чл. 189 от ЗКПО. Проверката по отношение на „К. груп“ ЕООД е по повод приключил проект за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. Във връзка с наличието на обстоятелства, даващи право на преотстъпване на корпоративен данък за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са извършени три проверки от служители на НАП, завършили с протоколи № П-29002918128106-073-001/12.10.2018 г., № П-29002919117127-073-001/28.04.2020 г. и № П-29002920127306-073-001/23.07.2021 г., като събраните в хода на проверките доказателства са присъединени по преписката към ревизията с протоколи за присъединяване № Р-29002922004243-ППД-001/27.02.2023 г. (л.684), № Р-29002922004243-ППД-002/27.02.2023 г. (л.772) и № Р-29002922004243-ППД-003/27.02.2023 г. (л.939). В хода на ревизията е извършена проверка на условията за предоставяне на държавна помощ под формата на преотстъпване на корпоративен данък. От данните по делото се установява, че по отношение на „К. груп“ ЕООД е издадена заповед № БАИ-ЗКПО-2/14.03.2018 г. (л.379) на Българска агенция за инвестиции (БАИ). Заповедта е издадена на основание чл. 189, т. 1, б. „б“, във вр. с чл. 184 от ЗКПО и подаден от дружеството Формуляр по чл. 189, т. 1, б. „а“ от ЗКПО за кандидатстване за държавна помощ за регионално развитие чрез преотстъпване на корпоративен данък Държавна помощ SA.39869 (2014/N)-България с вх. № БАИ-ЗКПО-6/05.05.2017 г. Със заповедта е определено, че на заявителя се преотстъпва корпоративен данък за данъчните години 2017 г., 2018 г., 2019 г., и 2020 г. Преотстъпеният корпоративен данък е в размер на 1 315 000 лева, като на основание чл. 189, т. 1, б. „в“ от ЗКПО е посочено, че интензитетът на държавната помощ за регионално развитие чрез преотстъпване на корпоративен данък е в размер на 50% от приемливите разходи. Посочено е още в заповедта, че държавната помощ има необходимия стимулиращ ефект и не поражда явните отрицателни ефекти във връзка с чл. 189, т. 1, б. „а“ от ЗКПО, както и, че „К. груп“ ЕООД отговаря на условията за допустимост. Установява се също, че изпълнението на проекта, т.е. първият правнообразуващ ангажимент за поръчка на материални или нематериални активи и други ангажименти е сключен договор между „К. груп“ ЕООД и „Металстрой Бургас“ ЕООД. Същият е сключен на 03.07.2017 г. с предмет – извършване на ремонтно-монтажни работи, в това число „рампа за товаро-разтоварна дейност“, която представлява част от заявения проект и е включен в инвестиционната програма за 2017 г. Инвестициите извършени от „К. груп“ ЕООД, представляващи разходи и активи за заявения за подпомагане проект, са в общ размер на 2 548 962.57 лева, извършени по години, както следва: 2017 г. – рампа за товаро-разтоварна дейност – разход в размер на 295 720.74 лева; 2018 г. – производствено хале № 9 – разход в размер на 740 222.05 лева; 2018 г. – производствено хале № 3 – разход в размер на 416 213.28 лева; 2018 г. – склад за материали – разход в размер на 69 478.04 лева; 2018 г. – склад за готова продукция – разход в размер на 154 419.39 лева; 2018 г. – земя за нови производствени площи – разход в размер на 31 141.07 лева; 2019 г. – производствено хале № 4 – разход в размер на 814 628.86 лева; 2018 г. – земя за нови производствени площи – разход в размер на 26 139.14 лева. Установените разходи и дейности по инвестиционния проект, описани по-горе, са приети от приходните органи за отговарящи на условията на чл. 184 от ЗКПО. Въпреки това от приходните органи е прието, съгласно изложеното в ревизионния доклад и в ревизионния акт, че за периода 2017 г. са нарушени общите условия за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие под формата на преотстъпен данък и съответно за този период не е допустимо ползване на заявеното данъчно облекчение. За да формират този извод, приходните органи са се позовали на §1, т. 73 от ДР на ЗКПО, който предвижда, че датата на предоставяне на помощта по чл. 184, във вр. с чл. 189 от ЗКПО е датата на издаване на заповедта по чл. 189, т. 1, б. „б“ от ЗКПО, която се издава от БАИ, като схемата за държавна помощ не допуска преотстъпване на данък за данъчна година, предхождаща годината, в която се предоставя помощта. Приходните органи са се позовали и на нормата на чл. 91, ал. 2 от ЗКПО съгласно която за годината, в която е получена заповед по чл. 189, т. 1, б. „б“, преотстъпването на съответната част от определените авансови вноски се извършва от месеца/тримесечието, следващо месеца на издаване на заповедта. Направен е извод, че преотстъпването на авансови вноски започва след получаване на заповедта на БАИ, като до този момент такова не се позволява дори за годината на получаване на заповедта, а преотстъпването на корпоративния данък за цялата година на получаване на заповедта на БАИ се извършва в цялост едва в годината на подаване на годишната данъчна декларация, т.е. до 31.03 на следващата година. Констатирано е в настоящия случай, че заповедта на БАИ за преотстъпване на корпоративен данък е издадена на 14.03.2018 г., като въз основа на цитираните разпоредби е прието, че на тази датата е предоставена помощта. При тези съображения, независимо, че със заповедта на БАИ е предоставено право на данъчно облекчение и за 2017 г., приходните органи са приели, че за 2017 г. предоставянето на данъчно облекчение под формата на преотстъпване на корпоративен данък е недопустимо, доколкото посоченият период предхожда годината, в която е издадена заповедта на БАИ. В ревизионния акт, по повод направени от „К. груп“ ЕООД възражения, е изложено, че на НАП е възложен контрола върху прилагането на данъчното законодателство и върху практическото изпълнение на схемата, поради което същата проверява и при констатирани отклонения коригира размера на подлежащия на преотстъпване данък. Посочено е още, че БАИ е компетентния орган в частта от производството, касаеща потвърждаването на условията и издаване на заповед по чл. 189, т. 1, б. „б“ от ЗКПО. При извършената проверка не са констатирани други нарушения на Общите условия за ползване на данъчно облекчение по чл. 184, във вр. с чл. 189 от ЗКПО, както и такива относно условията, които оказват влияние върху интензитета на помощта и условията, свързани с приемливите разходи, първоначалната инвестиция и активите, които са част от нея. Несъответствия са установени при извършената проверка относно правилното определяне размера на преотстъпения данък. През ревизирания период дружеството е реализирало приходи от осъществяваните от него дейности - товарен автомобилен транспорт; сглобяване на автомобилни кабелни системи; даване под наем на собствени недвижими имоти, въз основа на които е определян и съответния финансов резултат за всеки отчетен период. Приходните органи са приели, че подлежаща на подпомагане по реда на чл. 184, във вр. чл. 189 от ЗКПО е именно дейността по сглобяване на автомобилни кабелни системи. За тази дейност дружеството е заявило подпомагане с подадения формуляр за участие за отпускане на държавна помощ. Наред с това, приходните органи са посочили, че на основание чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗКПО основната дейност на дружеството, свързана с осъществяване на международен автомобилен транспорт, е изключена от приложното поле на помощта, с което условие дружеството се е съобразило при деклариране на данните за определяне данъкът, подлежащ на преотстъпване. „К. груп“ ЕООД е осъществявало дейност „сглобяване на автомобилни кабелни системи“ въз основа на сключени договори с „Нурсан отомотив“ ЕООД - възложител. Установено е в хода на ревизията, че „Нурсан отомотив“ ЕООД е с основна дейност – производство на автомобилни кабелни системи в [населено място], общ. Руен. През периода 2017 г. правоотношенията между двете дружества са се регламентирали въз основа на сключен договор за изработка от 01.10.2004 г., договор за наем от 2007 г. и 2014 г., и договор за митнически услуги от 2012 г., а от 01.01.2018 г. е в сила рамков договор от същата дата (л.349) и анекси към него, както следва: анекс № 1/18.01.2018 г.; анекс № 2/01.06.2018 г.; анекс № 3/02.01.2019 г.; анекс № 4/02.01.2020 г.; и анекс № 5/01.07.2020 г. (л.396 и л. 401). От приходните органи е констатирано, че за периода 2017 г. „К. груп“ ЕООД е формирало финансовия резултат за периода, въз основа на който е определен размера на преотстъпения данък за периода, само при отчитане на приходите и разходите от договора за изработка от 01.10.2004 г. Приходите от митнически услуги и наем са осчетоводявани отделно от дейността по сглобяване на автомобилни кабелни системи по упоменатия договор, и съответно не са взели участие при формиране на данъчната основа при определяне на полагащия се данък за преотстъпване. Предмет на сключения Рамков договор от 01.01.2018 г. между „К. груп“ ЕООД – изпълнител и „Нурсан отомотив“ ЕООД- възложител, е „комплексна услуга“, която съгласно чл. 1 от договора включва: сглобяване, изработване, монтаж, окачествяване, тестване и пакетиране на кабелни системи/снопове, всички необходими документи по получаване на суровини и производствени материали, експедиране на готова продукция (кабелни системи/снопове) до клиент и управление и организиране на административната, представителната, логистичната и координационната дейност в предприятието на възложителя, срещу заплащането на месечно възнаграждение, определено по правилата на договора. В чл. 6 от Рамковия договор е уговорено, че отчитането и приемането на извършената работа се извършва всеки календарен месец. Възнаграждението се определя въз основа на сключен между страните двустранен протокол, като съгласно ал. 2 и ал. 3 от чл. 6 от договора месечното възнаграждение включва извършените митнически дейности по внос на суровини и материали и по експедиране на готовата продукция, а съгласно ал. 4 – месечното възнаграждение включва съвместно ползване на производствените сгради. Видно от подписаните между контрагентите двустранни протоколи за извършени дейности през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. общото месечно възнаграждение по рамковия договор от 01.01.2018 г. и анексите към него включва индивидуално определени стойности за следните услуги: 1) по сглобяване на кабелни системи; 2) извършени митнически дейност; 3) съвместно ползване на производствени сгради, а издадените фактури отразяват общата стойност на комплексната услуга за съответния месец. При определяне на финансовия резултат за формиране на основата за определяне на данъка за преотстъпване за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. дружеството е включило общата стойност на приходите от сключения Рамков договор от 01.01.2018 г. с „Нурсан отомотив“ ЕООД. При анализ на данните за формиране на финансовия резултат за 2017 г., във връзка с формиране основата за определяне размера на данъка за преотстъпване, приходните органи не са установили несъответствия по отношение на декларираните приходи и разходи -по видове приходи и разходи, вид включени дейности, размер. При анализа на декларираните данни за периода 2018 г. – 2020 г. приходните органи са констатирали, че при формиране на финансовия резултат, във връзка с формиране основата за определяне размера на данъка за преотстъпване, дружеството неправомерно е включило и приходи, реализирани в изпълнение на предоставени митнически услуги по рамков договор от 01.01.2018 г. В тази връзка приходните органи са приели, че на преотстъпване подлежи само данък, формиран в резултат на извършена производствена дейност по смисала на §1, т. 28 от ДР на ЗКПО, в т.ч. производство на ишлеме. Посочено е, че „производство на ишлеме“ в общоприетия смисъл представлява изработване на нещо с материали на клиента и заплащане на парче. Приходните органи са направили извод, че само част от комплексната услуга, предоставяна на основание сключения рамков договор от 01.01.2018 г., отговаря на изискванията за предоставяне на държавната помощ, а именно частта относно дейността по „сглобяване, изработване, монтаж, окачествяване, тестване и пакетиране на кабелни системи/снопове“. Прието е, че следва да се направи разграничение между приходите и разходите по посочената дейност и дейността по предоставяне на митнически услуги, включена в комплексната услуга по рамковия договор, като втората не следва да намира отражение при формиране на основата за определяне размера на данъка за преотстъпване. В тази връзка, от приходните органи е формиран нов финансов резултат за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. като от общите приходи, получени от сключения рамков договор са изключени приходите от митнически услуги. В резултат е получено нов счетоводен финансов резултат от ишлеме, който да бъде отразен при формиране на данъчния резултат за определяне размера на дължимия корпоративен данък, съответно данъкът подлежащ на преотстъпване, както следва: за 2018 г. при общ приход 6 237 811.76 лева, от който приход от ишлеме – 5 849 011.76 лева и от митнически услуги – 388 800.00 лева, и установени разходи в общ размер на 1 888 228.41 лева, е определен нов счетоводен финансов резултат в размер на 3 960 783.35 лева; за 2019 г. при общ приход 7 172 677.52 лева, от който приход от ишлеме – 6 552 557.52 лева и от митнически услуги – 620 120.00 лева, и установени разходи в общ размер на 2 084 906.53 лева, е определен нов счетоводен финансов резултат в размер на 4 467 650.99 лева; за 2020 г. при общ приход 5 873 999.48 лева, от който приход от ишлеме – 5 298 714.48 лева и от митнически услуги – 578 285.00 лева, и установени разходи в общ размер на 3 150 220.94 лева, е определен нов счетоводен финансов резултат в размер на 2 148 493.54 лева. Въз основа на така определения счетоводен финансов резултат, формиран само при отчитане на приходите от ишлеме, приходните органи са определили и размера на подлежащия на преотстъпване корпоративен данък за всеки от периодите, а именно: за 2018 г. – 396 078.34 лева; за 2019 г. – 419 461.81 лева; за 2020 г. – 214 849.35 лева. При анализа на събраните в хода на ревизията доказателства, приходните органи са установили, че през ревизирания период от „К. груп“ ЕООД са предоставяни парични заеми на три дружества „Нурсан отомотив“ ЕООД, „Профит икономикс“ ЕООД и „К. агро груп“ ООД. С „Нурсан отомотив“ ЕООД са сключени общо девет договора за заем, както следва: договор от 20.01.2017 г. на стойност 1 050 000.00 евро; договор от 27.01.2017 г. на стойност 499 777.44 щ.долара; договор от 02.01.2018 г. на стойност 1 000 000.00 евро; договор от 22.10.2018 г. на стойност 1 000 000.00 евро; договор от 02.01.2019 г. на стойност 1 500 000.00 евро; договор от 07.01.2019 г. на стойност 1 500 000.00 евро; договор от 03.04.2020 г. на стойност 1 000 000.00 евро; договор от 04.05.2020 г. на стойност 500 000.00 евро; и договор от 08.09.2020 г. на стойност 1 500 000.00 евро. Съгласно сключените договори между страните е уговорено възнаграждение под формата на годишна лихва в размер на 3.5%. Съгласно счетоводните данни на „К. груп“ ЕООД лихвата по посочените заеми е отразена в счетоводството на дружеството като приход към съответния период, за който се дължи. С „Профит икономикс“ ЕООД са сключени общо девет договора за заем, както следва: договор от 05.10.2017 г. на стойност 18 000.00 лева; договор от 20.10.2017 г. на стойност 100 000.00 лева; договор от 08.08.2018 г. на стойност 10 000.00 лева; договор от 18.02.2019 г. на стойност 400 000.00 лева; договор от 18.04.2019 г. на стойност 40 000.00 лева; договор от 10.05.2019 г. на стойност 10 000.00 лева; договор от 04.06.2019 г. на стойност 10 000.00 лева; договор от 03.11.2020 г. на стойност 162 000.00 лева; и договор от 09.11.2020 г. на стойност 210 000.00 лева. С „К. агро груп“ ООД са сключени общо осемнадесет договора за заем, както следва: договор от 02.10.2018 г. на стойност 442 000.00 лева; договор от 04.03.2020 г. на стойност 250 000.00 лева; договор от 11.03.2020 г. на стойност 300 908.43 лева; договор от 20.03.2020 г. на стойност 23 000.00 лева; договор от 18.05.2020 г. на стойност 15 500.00 лева; договор от 06.07.2020 г. на стойност 12 000.00 лева; договор от 08.07.2020 г. на стойност 10 000.00 лева; договор от 20.07.2020 г. на стойност 52 000.00 лева; договор от 24.07.2020 г. на стойност 2 000.00 лева; договор от 03.08.2020 г. на стойност 10 000.00 лева; договор от 10.08.2020 г. на стойност 31 000.00 лева; договор от 20.08.2020 г. на стойност 2 700.00 лева; договор от 31.08.2020 г. на стойност 10 000.00 лева; договор от 02.09.2020 г. на стойност 1 000.00 лева; договор от 23.09.2020 г. на стойност 2 000.00 лева; договор от 01.10.2020 г. на стойност 4 200.00 лева; договор от 06.10.2020 г. на стойност 3 000.00 лева; и договор от 07.10.2020 г. на стойност 17 000.00 лева. Съгласно описаните договори страните са се уговорили заемодателят „К. груп“ ЕООД да получава възнаграждение под формата на годишен лихвен процент в размер на 0.1%. Установено е, че за периода 2017 г. – 2020 г. в счетоводството на ревизираното лице не са начислявани приходи от отпуснатите заеми на „Профит икономикс“ ЕООД и „К. агро груп“ ООД, съответно такива приходи не са посочени и в увеличенията на финансовия резултат по реда на чл. 78 от ЗКПО. Приходните органи са констатирали, че „К. груп“ ЕООД и „Профит икономикс“ ЕООД и „К. агро груп“ ООД са свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ДОПК. Установено е, че уговорената годишна лихва по договорите за заем с тези две дружества (0.1%) се различава значително с уговорената лихва по договорите сключени с „Нурсан отомотив“ ЕООД в същия период (3.5%). Приходните органи са извършили справка в БНБ по отношение на нивата на лихвените проценти при кредити със сходни характеристики по размер, валута на предоставените средства и срок на предоставянето им, при което е установено, че статистическите данни за договаряните лихвени проценти се доближават до лихвения процент, уговорен с „Нурсан отомотив“ ЕООД. При тези съображения, приходните органи са приели, че обичайно договаряната лихва от дружеството е 3.5% и същата не се отклонява от пазарното ниво. На основание чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО е прието, че договорената лихва в размер на 0.1% между „К. груп“ ЕООД и „Профит икономикс“ ЕООД и „К. агро груп“ ООД се явява отклонение от данъчно облагане, поради което по отношение и на договорите с тези две дружества следва да се приложи обичайната лихва при несвързани лица, а именно 3.5%. Прието е, че лихвата по така предоставените заеми е следвало да се начислява за всяка години. При извършени изчисления е установено, че лихвата по договорите за заеми със свързаните лица, е както следва: за 2017 г. – 851.89 лева; за 2018 г. – 4 270.00 лева; за 2019 г. – 20 609.64 лева; и за 2020 г. – 43 748.92 лева. На основание чл. 78 от ЗКПО приходните органи са приели, че декларирания данъчен финансов резултат за ревизираните периоди следва да се увеличи със сумите на неначислените през съответния период лихви по договори за заеми, сключени с „Профит икономикс“ ЕООД и „К. агро груп“ ООД, при което декларираните данъчни финансови резултати приемат следния вид: за 2017 г. - 2 635 760.86 лева; за 2018 г. – 4 122 524.27 лева; за 2019 г. – 4 194 618.08 лева; и за 2020 г. – 2 380 603.69 лева. В хода на ревизията и от представените доказателства от ревизираното лице, приходните органи са установили, че между „К. груп“ ЕООД и „Профит икономикс“ ЕООД и „К. агро груп“ ООД са сключени анекси от 04.01.2022 г. към всеки един от договорите за заем между дружествата, сключени през периода 2017 г. – 2020 г. С анексите е определена лихва за предоставените заеми в размер на 3.5%, като е договорено същата да се начисли като приход в счетоводството на заемодателя към датата на сключване на анексите. Съгласно счетоводните документи, приложени от ревизираното лице, така договорената лихва е начислена именно към дата 04.01.2022 г. В мотивите на ревизионния акт е посочено, че наличието на тези анекси и последващото осчетоводяване на приходите от предоставени заеми не променя направените изводи, че финансовият резултат следва да се увеличи с размера на съответната лихва за всяка една година от ревизирания период. В тази връзка приходните органи са посочили, че лихвата се дължи въз основа на сключените първоначални договори, като нейното начисляване и отразяването и в счетоводството на дружеството не влияе на нейната дължимост. Според приходните органи, независимо от договореното в анексите, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч предприятията изготвят финансовите си отчети на база на принципа на начисляването – ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаване на плащането, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Във връзка с направените констатации и изложените съображения, приходните органи са направили следните изменения на данъчния финансов резултат, като във връзка с това са определили нов размер на задълженията за корпоративен данък, като са приложили ставка 10%, както и съобразно новата определена данъчна основа по чл. 189 от ЗКПО е определен и нов размер на подлежащия на преотстъпване корпоративен данък, в резултат на което са определени нови задължения за корпоративен данък, определени след отчитане на внесения данък от задълженото лице, както и за новоопределените задължения е начислена лихва за забава, както следва: за 2017 г.: определен нов данъчен финансов резултат (печалба) в размер на 2 635 760.86 лева и определен корпоративен данък в размер на 263 576.09 лева, данък за преотстъпване след ревизията - 0.00 лева, дължим корпоративен данък след преотстъпването и внесения от дружеството данък при деклариране (146 060.59 лева) – 117 515.50 лева и лихва за забава в размер на 59 324.34 лева; за 2018 г.: определен нов данъчен финансов резултат (печалба) в размер на 4 122 524.27 лева и определен корпоративен данък в размер на 412 252.43 лева, данък за преотстъпване след ревизията – 396 078.34 лева (определен при данъчна основа 3 960 783.35 лева), дължим корпоративен данък след преотстъпването и внесения от дружеството данък при деклариране (0.00 лева) – 16 174.09 лева и лихва за забава в размер на 6 529.52 лева; за 2019 г.: определен нов данъчен финансов резултат (печалба) в размер на 4 194 618.08 лева и определен корпоративен данък в размер на 419 461.81 лева, данък за преотстъпване след ревизията – 419 461.81 лева (определен при данъчна основа 4 467 650.99 лева), дължим корпоративен данък след преотстъпването и внесения от дружеството данък при деклариране (0.00 лева) – 0.00 лева; за 2020 г.: определен нов данъчен финансов резултат (печалба) в размер на 2 380 603.69 лева и определен корпоративен данък в размер на 238 060.37 лева, данък за преотстъпване след ревизията – 214 849.35 лева (определен при данъчна основа 2 149 493.54 лева), дължим корпоративен данък след преотстъпването и внесения от дружеството данък при деклариране (0.00 лева) – 23 211.02 лева и лихва за забава в размер на 4 070.07 лева. С издадения ревизионен акт като неоснователно е прието възражението на „К. груп“ ЕООД относно начислените лихви за забавено плащане на задължението за корпоративен данък за 2017 г. Според задълженото лице на основание чл. 17, ал. 3 от ДОПК за незаплатения в срок корпоративен данък за 2017 г. не следва да се начисляват лихви. Според приходните органи цитираната разпоредба е неприложима в настоящия случай, тъй като извършените текущи проверки на дружеството за установяване на факти и обстоятелства, приключили с протоколи № П-29002918128106-073-001/12.10.2018 г., № П-29002919117127-073-001/28.04.2020 г. и № П-29002920127306-073-001/23.07.2021 г. не се приравняват на писмени указания на орган по приходите по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, тъй като в тях се установяват факти и обстоятелства, и същите не съдържат предписания за конкретни действия, отговор на въпроси или каквито и да е указания към проверяваното лице. В хода на съдебното производство, по искане на „К. груп“ ЕООД, е изготвено и прието заключение по съдебна финансово-счетоводна експертиза. Вещото лице дава заключение, че уговорената между „К. груп“ ЕООД и „К. агро груп“ ООД и „Профит икономикс“ ЕООД в сключените договори за заеми е в размер на 3.5%, която влиза в сила от 04.01.2022 г., съобразно сключените анекси към договорите за заем от същата дата. Експертът е установил, че приходът от лихвите, съобразно сключените анекси, е начислен в счетоводните регистри на жалбоподателя за целия ревизиран период със счетоводни статии от 04.01.2022 г. и е намерил отражение в данъчното облагане за 2022 г. Вещото лице дава заключение, че митническите дейности са включени в себестойността на готовата продукция, но не водят до намаляване на печалбата, предмет на преотстъпване на корпоративен данък, и съответно изваждането на митническите дейности от себестойността също не намалява печалбата на дружеството, предмет на преотстъпване. В констативно-съобразителната част от заключението експертът е посочил механизма за определяне на печалбата от „К. груп“ ЕООД по сключения рамков договор от 01.01.2018 г. „Нурсан Отомотив“ ЕООД. При анализа си вещото лице е отбелязало, че жалбоподателят включва митническите разходи в себестойността на продукцията, като по този начин я увеличават. Посочено е, че стойността на себестойността на продукцията има отношение към нормата на печалба на единица изделие, която е част от общата печалба на дружеството, като поради това конкретното завишаване на себестойността не води до намаляване на финансовия резултат. С дадения пример вещото лице изчислява нормата на печалбата като от получените приходи извади основните производствени разходи, а печалбата на дружеството изчислява като разлика между получения приход и сбора от основните производствени разходи и разходите за организация и управление. Прави уточнение, че ако разходите за митнически услуги се извадят от себестойността, т.е. основните производствени разходи, то същите се включват в разходите за организация и управление, поради което като краен резултат се получава същия размер печалба, а се променя единствено нормата печалба. Гореустановената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: По отношение на допустимостта на жалбата: Жалбата е депозирана от легитимирана страна – адресат на акта, неблагоприятно засегната от постановения акт, и след изчерпване на задължителното оспорване по административен ред, в преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК, поради което съдът намира, че е допустима. По отношение на законосъобразността на оспорения акт: При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК и с оглед представените в хода на съдебното производство доказателства на електронен и хартиен носител, съдът намира, че ревизията е възложена от компетентен орган, а ревизионният акт е издаден от лицата по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК - органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. Ревизията е приключила в определения за извършването и срок, като ревизионният доклад е издаден в предвидения в чл. 117, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок от приключване на ревизията. Ревизионният доклад има и предписаното в чл. 117, ал. 2 от ДОПК съдържание. Същият е връчен на задълженото лице електронно на 13.03.2023 г. (л.70), като е изпълнено и изискването на чл. 117, ал. 5 от ДОПК и на задълженото лице е предоставена възможност да депозира писмено възражение. Срокът за предоставяне на възражение е надлежно удължен, съгласно приложено уведомление от 23.03.2023 г. (л.140), като ревизираното лице е упражнило правото си и е депозирало възражение в допълнително предоставения му срок. Ревизионният акт е издаден в предвидения в чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, а именно 14-т дни след депозиране на възражението срещу ревизионния доклад. Процесният РА e издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по закон реквизити съгласно чл. 120, ал. 2, изр. първо от ДОПК, в това число и разпоредителна част в табличен вид, в която са посочени конкретно определените задължения на „К. груп“ ЕООД. Видно от съдържанието на оспорения РА, същият съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, като препраща към РД, който е неразделна негова част. Изложени са и мотиви относно формирания извод на ревизиращите органи за неоснователност на възраженията на задълженото лице. Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентни органи с надлежно делегирани правомощия, властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма, постановено е в рамките на преклузивния срок по чл.109 ДОПК. При издаване на ревизионния акт, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК, като не се установяват съществени нарушения на административно производствените правила във връзка с издаването на оспорения РА. Ревизионният акт, в оспорената част е издаден и при съобразяване на материалноправните разпоредби, поради следните съображения: Между страните не е налице спор относно установените в хода на ревизията факти и обстоятелства. Спорът в настоящото производство е правен и се свежда до правилното приложение на материалния закон при определяне на задълженията за корпоративен данък на „К. груп“ ЕООД. В случая, за да постановят крайния резултат, приходните органи са приели, че са налице следните основания: жалбоподателят няма право на преотстъпване на корпоративен данък за 2017 г., тъй като към този момент не е имало издадена заповед на БАИ по чл. 189, т. 1, б. „б“; приходите от митнически услуги не следва да се включват при определяне данъчната основа, въз основа на която се формира размера на корпоративния данък, подлежащ на преотстъпване за периодите 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и техния размер е приспаднат от декларираните приходи и съответно е определен нов размер на данъчна основа от производство на ишлеме; жалбоподателят е следвало да начисли лихва в размер на 3.5% по сключени договори, по които същият се явява заемодател, и така реализираните приходи да бъдат отчетени за съответните периоди – 2017 г. – 2020 г., за който приход, тъй като не е бил отчетен през посочените периоди, на основание чл. 78, във вр. с чл. 16 от ЗКПО е прието, че следва да увеличи декларираната данъчна основа за определяне на дължимия корпоративен данък. Преотстъпването на корпоративен данък под формата на данъчно облекчение в случаите на държавна помощ за регионално развитие е регламентирано в чл. 184, т. 1, б. „б“ от ЗКОП. Съгласно цитираната норма корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато извършват производствена дейност в изпълнение на проект за първоначална инвестиция единствено в общини, в които за предходната година преди годината, в която се подава формуляр за кандидатстване за помощ, има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период. В т. 2, 3 и 4 от посочената разпоредба са въведени общи условия за ползване на данъчно облекчение, като съгласно т. 4, б. „б“ за получаване на данъчното облекчение следва да са изпълнени условията на чл. 189 от ЗКПО. Разпоредбата на чл. 189 от ЗКПО регламентира условията за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие под формата на преотстъпване на корпоративен данък. В т. 1 са разписани общите условия за предоставяне на помощта: 1) подаден формуляр до изпълнителния директор на БАИ за кандидатстване за помощ за регионално развитие и 2) получаване на заповед, издадена от БАИ, в която за проекта за подпомагане е потвърдено, че помощта има необходимия стимулиращ ефект, отговарящ на един от сценариите, описан в т. 59 от Насоките за регионална държавна помощ (2021/C 153/01) (ОВ, С 153/1 от 29 април 2021 г.), помощта не поражда явните отрицателни ефекти, описани в т. 111 – 118 от Насоките за регионална държавна помощ (2021/C 153/01), както и че са спазени всички други условия за допустимост, както и са вписани максималният размер, интензитетът и срокът на помощта. В настоящия случай, по отношение на заявения проект за подпомагане „К. груп“ ЕООД разполага с издадена заповед на БАИ по чл. 189, т. 1, б. „б“ от ЗКПО, в която е посочено цитираното по-горе съдържание, а именно заповед № БАИ-ЗКПО-2/14.03.2018 г., която е влязла в сила. Спорът в случая се свежда до това дали НАП има правомощие да не се съобрази с посочените в заповедта на БАИ условия, както и моментът от който започва преотстъпването на корпоративен данък, които обстоятелства влияят върху това дали жалбоподателят е имал право или не да се ползва от данъчно облекчение по чл. 184 от ЗКПО за 2017 г. Съдът намира изводите на приходните органи в тази насока за законосъобразни, поради следните съображения: Компетентността на различните институции, ангажирани в производството по предоставяне на данъчни облекчения под формата на държавна помощ, в случая преотстъпване на корпоративен данък, е регламентирана в чл. 189в от ЗКПО. Съгласно цитираната разпоредба изпълнението Решението на Европейската комисия за държавна помощ за регионално развитие по чл. 189 (Решение на Европейската комисия по чл. 184 във връзка с чл. 189 от ЗКПО: № C
6174 от 14.09.2015 г. относно Държавна помощ SA.39869 (2014/N) – България Схема за освобождаване от корпоративен данък съгласно чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане) се осигурява от Българската агенция за инвестиции, Националната агенция за приходите и Министерството на финансите, съобразно разпределената между тях компетентността, а именно: Българската агенция за инвестиции има компетентност по отношение потвърждаване на условията и издаване на заповедта по чл. 189, т. 1, буква „б“; Националната агенция за приходите има компетентност по отношение на контрола, докладването и прозрачността на схемата; и Министерството на финансите има компетентност по отношение на управлението на схемата и уведомяване на Европейската комисия за всички планове за изменение на схемата, по реда на Закона за държавните помощи. Посочените компетенции пресъздават §21 от цитираното по-горе Решение на ЕК, според който схемата за отпускане на държавна помощ се управлява от Министерство на финансите, като БАИ извършва оценка на заявленията за помощ, проверява дали са спазени всички условия, определени в ЗКПО, и издава актове за отпускане на помощ, а НАП извършва контрол върху прилагането на данъчното законодателство и върху практическото изпълнение на схемата. Съобразно така предвиденото разпределение на правомощията следва, че БАИ издава заповедта по чл. 189, т. 1, б. „б“ от ЗКПО, след извършена оценка на заявленията за помощ и преценка, че данъчно задълженото лице отговаря на условията за допустимост. От своя страна НАП извършва контрол по смисъла на чл. 110 от ДОПК чрез извършване на ревизии и проверки, при които също следва да се установят наличието или липсата на изпълнение на всички условия, залегнали в разпоредбите по чл. 167, чл. 182, чл. 184, чл. 189 и чл. 190 от ЗКПО. Когато се установи, че не е спазен хронологичният ред, разписан в глава двадесет и втора на ЗКПО за ползване на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, следва, че условията не са изпълнени. Следователно проведената процедура по издаване на заповедта и осъщественият тогава предварителен контрол от БАИ не ограничават органите по приходите от възможността за извършване на последващ контрол чрез извършването на ревизия. Този последващ контрол има задача да установи дали се спазват условията, въз основа на които изпълнителният директор на БАИ е потвърдил допустимост на помощта и доколкото заповедта на БАИ е издадена в съответствие с правилата на данъчния закон, както и дали дружеството изпълнява всички останали изисквания, предвидени в ЗКПО за преотстъпване на данък при условията на държавна помощ за регионално развитие. Тук следва да се посочи също, че заповедта на БАИ подлежи на обжалване единствено от страна на заявителя, доколкото именно той и агенцията са участващите в производството страни. Изложеното води до извод, че независимо, че заповедта на БАИ е влязла в сила, с оглед предоставените на НАП правомощия за осъществяване на последващ контрол за изпълнение на условията за предоставяне на помощта, в това число и общите условия, то при установяване на несъответствие с тези условия, НАП се явява компетентна институция, която да постанови недопустимо предоставяне на данъчно облекчение. За определяне законосъобразното предоставяне на помощ, в това число условия и размер, е необходимо да се изследва началният момент, в който заявителят може или е придобил правото да получи данъчно облекчение. Съгласно §1, т. 73 от ДР на ЗКПО „дата на предоставяне на помощта“ за целите на чл. 188 и чл. 189б е 31 декември на годината, за която се преотстъпва корпоративен данък, а за целите на чл. 189 е датата на заповедта по чл. 189, т. 1, буква „б“. Цитираната разпоредба въвежда началния момент, от който заявителят на помощта може да се възползва от нея. За разлика от помощта по чл. 188 и чл. 189б от ЗКПО, предоставянето на помощта по чл. 189 от ЗКПО е обвързано с дата на издаване на заповедта на БАИ. Заповедта на БАИ е първоначалния акт, който дава право за ползване на държавна помощ. Основният принцип при предоставяне на държавна помощ е, че същата се предоставя занапред, т.е. от момента, в който е дадено разрешение за ползване на такава помощ, каквото в случая се дава със заповедта на БАИ. В противен случай, законодателят би въвел възможност дата на предоставяне на помощта да е обвързана с датата на подаване на формуляра за кандидатстване или който и да било друг момент, предшестващ издаването на заповедта на БАИ, каквото не е сторено. Следва също така да се има предвид, че в закона не са предвидени обстоятелства, при наличието на които помощта по чл. 189 от ЗКПО да се предоставя за по-ранен момент от определената дата за предоставяне на помощта. В подкрепа на изложеното е предвиденото в §15 от ПЗР на ЗИД към ЗКПО изключение за преотстъпване на корпоративен данък за 2015 г. Съгласно цитираната разпоредба корпоративният данък за 2015 г. се преотстъпва, в случай че е подаден формуляр за кандидатстване в срок от 1 януари 2016 г. до 29 февруари 2016 г. и е налице одобрение от страна на Българската агенция за инвестиции до 31 март 2016 г., като преотстъпване на авансови вноски за 2015 г. не се допуска. Следователно за корпоративния данък за 2015 г. е предвидено преотстъпване и при издадена заповед през следващата година – 2016 г., но такова изключение не е предвидено за преотстъпване на данък за други години, или като общо условие. Аргумент в подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че се допуска преотстъпване на авансови вноски едва от месеца/тримесечието, следващо месеца на издаване на заповедта на БАИ (чл. 91, ал. 2 от ЗКПО). Наред с това, съгласно §5 от Решението на ЕК съгласно чл. 189 от ЗКПО преотстъпеният данък трябва да бъде инвестиран в материални и нематериални активи, които са част от проект за първоначална инвестиция, като първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в определените общини в срок до четири години (считано от годината, през която е издаден актът за отпускането на помощта), т.е. налице е още едно обвързване на предоставянето на право на преотстъпване на корпоративен данък с акта за отпускане на помощта, а именно заповедта на БАИ. В подкрепа на горното е и нормата на чл. 173, ал. 4 от ЗКПО, според която правото на преотстъпване по чл. 184, във вр. с чл. 189 не възниква в случаите, в които не са изпълнени всички условия на тази глава за прилагане на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие. Доколкото заповедта на БАИ, издадена на основание чл. 189, т. 1, б. „б“ от ЗКПО е част от общите условия за предоставяне на помощта, то за периода, в който такава заповед не е била издадена, не е било налице и право на преотстъпване на корпоративен данък. Последното важи и в случаите, когато със заповедта на БАИ е посочен срок за предоставяне на помощта преди нейното издаване, доколкото датата на предоставяне на помощта е именно датата на издаване на заповедта на БАИ, която действа занапред, доколкото липсва законова разпоредба, която да дава друга възможност. По същество заповедта на БАИ представлява резултата от извършена предварителна проверка за наличие на условията за допустимост на помощта. Тези условия могат, а и следва да са налични преди издаване на самата заповед, но доколкото помощта не е обвързана с началния момент на изпълнение на проекта или друго, то същата се дължи след издаване на акта, с който се дава право на ползване на такава помощ, а именно заповедта на БАИ. В обобщение на изложеното, съдът приема, че правото на помощ под формата на преотстъпване на корпоративен данък на основание чл. 184, във вр. с чл. 189 от ЗКПО възниква от датата на издаване на заповед от БАИ на основание чл. 189, т. 1, б. „б“ от ЗКПО, и съответно от този момент заявителят има право да се ползва от помощта (в този смисъл Решение № 5406 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11201/2020 г., VIII о., докладчик председателят С. П. и Решение № 5103 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11182/2020 г., VIII о., докладчик съдията С. Д.). В настоящия случай, от данните по делото, които не са спорни между страните, заповедта на БАИ, въз основа на която жалбоподателят се ползва от право на преотстъпване на корпоративен данък е издадена на 14.03.2018 г. Следователно право на данъчно облекчение за „К. груп“ ЕООД е възникнало на 14.03.2018 г., когато е и датата на предоставяне на помощта и съответно право на преотстъпване на корпоративен данък е допустимо едва след този момент, т.е. най-рано за 2018 г. В този случай, преотстъпването на данък, деклариран за 2017 г. е недопустимо, тъй като за този период за дружеството не е било възникнало право на преотстъпване, както и не са били изпълнени всички общи условия, доколкото за този период не е имало действаща и влязла в сила заповед по чл. 189, т. 1, б. „б“ от ЗКПО. При тези съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно с оспорения РА е отказано право на преотстъпване на корпоративен данък за 2017 г. и съответно преотстъпеният данък в размер на 117 430.34 лева правилно е определен за внасяне. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че по отношение на установените лихви за забава, произтичащи от неправомерното преотстъпване на корпоративен данък за 2017 г., се явява приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. Цитираният законов текст освобождава задължените лица от начислени лихви, когато начисляването им се дължи на извършени действия съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни. В случая, не са налице изискваните от нормата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК писмени указания на посочените в нея органи, които да са незаконосъобразни, и вследствие на които се е достигнало до начисляване на лихви. Заповедта на БАИ, въз основа на която „К. груп“ ЕООД е ползвало право на преотстъпване на корпоративен данък през 2017 г. не е издадена от органите посочени в чл. 17, ал. 3 от ДОПК, както и не е констатирана нейната незаконосъобразност от съответните органи (т.е. със съдебно решение). На следващо място жалбоподателят се позова на извършени през годините проверки от НАП за спазване условията на помощта, резултатите от които били обективирани в протоколи № П-29002918128106-073-001/12.10.2018 г., № П-29002919117127-073-001/28.04.2020 г. и № П-29002920127306-073-001/23.07.2021 г. Съгласно чл. 110, ал. 3 от ДОПК проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство, като с проверката се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, но не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. От друга страна, установяването на тези задължения, съответно правилното приложение на закона, се извършва с ревизия по чл. 110, ал. 2 от ДОПК. Следователно единствено в ревизионното производство приходните органи имат правомощие да определят дали преотстъпването на данък е извършено съобразно законовите изисквания, но не и в хода на извършени проверки. Още по-малко в хода на извършени проверки приходните органи имат възможност да констатират дали заповедта на БАИ е правилна или не. От изложеното следва извод, че проверката за установяване на факти и обстоятелства, няма характеристиките на указания на орган по приходите по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК. При тези съображения, съдът приема, че в случая чл. 17, ал. 3 от ДОПК се явява неприложим по отношение начислените лихви върху определения за внасяне данък за 2017 г., за който е установено, че неправомерно е бил преотстъпен от дружеството. Следващият спорен въпрос е свързан с определянето на данъчната основа, въз основа на която се определя размера на данъка, подлежащ на преотстъпване за периодите 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Съгласно нормата на чл. 184 от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме. Следователно данъчната основа за формиране размера на преотстъпения данък не се определя от цялата данъчна печалба на дружеството през съответната година, а единствено от данъчната печалба, реализирана от производствената му дейност, в това число и производството на ишлеме, за която е заявено ползване на държавна помощ. В случая, не е спорно, че дейността извършвана във връзка със „сглобяване, изработване, монтаж, окачествяване, тестване и пакетиране на кабелни системи/снопове“, която е част от комплексната услуга по Рамков договор от 01.01.2018 г. представлява производствена дейност – производство на ишлеме, т.е. производство на готов продукт с материали на възложителя. Спорът в случая е дали в печалбата за подпомаганата през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. производствена дейност, следва да се включат и приходите от митнически услуги, които ревизираното лице е предоставяло на „Нурсан отомотив“ ЕООД въз основа на сключения Рамков договор, и които приходи е включило при определяне на относимия данъчен финансов резултат за предоставяне на държавната помощ по чл. 184 от ЗКПО. Съгласно §1, т. 28 от ДР на ЗКПО "производствена дейност" за целите на чл. 184 е процесът на създаване на нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване (обработка или преработка) на суровини и материали с цел последваща реализация, както и биологична трансформация на живи животни или растения. Не е производствена дейност създаването на нов продукт в енергийния и авиационния сектор, включително изграждане на летища, летищна инфраструктура и съпътстващи дейности, в случаите на държавна помощ за регионално развитие. При производството на ишлеме, съобразно всеобщото разбиране, изпълнителят изработва готов продукт с материали на собственика-възложител, който продукт е изготвен съобразно конкретно дадени указания, като в този случай собствеността върху изработените стоки не се прехвърля на възложителя от изпълнителя. Следователно производството на ишлеме представлява предоставяне на услуга (изработване на готов продукт), което по същество представлява производствена дейност. При този вид производство възложителят предоставя материали на изпълнителя и в последствие, след изработване на готовия продукт, последният се предоставя на възложителя, с което се изчерпва предмета на услугата „производство на ишлеме. В този случай, изпълнителят не осъществява дейност по закупуване на материали, а предоставените му материали не преминават в негова собственост, както и изпълнителят няма ангажимент за осъществяване на реализацията на изготвения продукт на крайния клиент (т.е. клиент различен от възложителя), а единствено предоставянето му на възложителя. Следователно услугата за производство на ишлеме се ограничава между получаването на материалите от изпълнителя и предаването на готовата продукция на възложителя. Последното отличава производството на ишлеме от производството на собствен на предприятието продукт. Когато предприятието осъществява производствена дейност, в общия смисъл, то е натоварено с дейностите по закупуване на материали, преработването им, както и реализацията на готовия продукт, все дейности, които се включват в производствената дейност и обуславят нейната цялост от началния момент до реализацията. В този случай, предприятието генерира разходи за доставки, проучване, евентуално търговски представители и др., които разходи са свързани пряко с производствената дейност, доколкото касаят елементи от същата, и без които няма да има производство или същото няма да бъде реализирано. Изложеното води до извод, че при производство на ишлеме, дори между страните да има уговорено предоставяне на услуги, свързани с доставки, търговско представителство или др., в това число митнически услуги, то тези услуги са извън предмета на услугата за ишлеме, тъй като касаят етапи от реализацията на продукцията, които не са включени основната услуга. От данните по делото се установява, че „К. груп“ ЕООД изработва готов продукт за възложителя „Нурсан отомотив“ ЕООД, с материали, предоставени от възложителя, и което изработване включва „сглобяване, изработване, монтаж, окачествяване, тестване и пакетиране на кабелни системи/снопове“. Тази дейност се извършва съобразно предоставени от възложителя параметри и схеми на кабелните системи, като готовата продукция се проверява от възложителя. Готовата продукция се предава на „Нурсан отомотив“ ЕООД, което дружество я реализира на пазара чрез продажба на свои клиенти. Така описан производственият процес по изработване на кабелни системи от жалбоподателя за „Нурсан отомотив“ ЕООД, който не е спорен по делото, съответства на понятието - производство на ишлеме. Действително сключеният Рамков договор от 01.01.2018 г. между „К. груп“ ЕООД и „Нурсан отомотив“ ЕООД касае предоставяне на комплексна услуга, в която освен производството на ишлеме, описано по-горе, са включени и услуги по осъществяване на митническа дейност за вноса на материали за производството и износа на готова продукция към крайния клиент. Съдът споделя доводите на приходните органи, че така договорените митнически услуги не са част от предмета на предоставяната производствена услуга. Тези услуги са съпътстващи услуги на доставката на материали и съответно реализацията на продукцията (избор на доставчик, на клиент, доставки и др.), които дейности не са в обхвата на производството на ишлеме. Този извод не се променя от обстоятелството, че митническите услуги са включени в комплексната услуга по сключения Рамков договор. Самите страни по договора са намерили за нужно услугите да бъдат разграничени една от друга и съответно за всяка една да се определя различно заплащане, съобразно извършените дейности. Включването на различни по характер услуги в един договор, независимо, че са обединени под комплексна услуга, не може да обоснове тяхната обвързаност за целите на преотстъпване на корпоративен данък. Последното следва от обстоятелството, че законодателят е предвидил преотстъпването на корпоративен данък по чл. 184 от ЗКПО да се осъществява само върху част от дейността на дружеството, а именно в случая производство на ишлеме. При тези съображения, съдът намира, че правилно приходните органи са определили нов финансовия резултат на дружеството за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., като от декларирания финансов резултат са извадили декларираните приходи, получени по предоставените митнически услуги. В резултат на така извършените действия, при отчитане на приходи от производство на ишлеме и декларираните разходи за дейността от производство, приходните органи определили и подлежащия на преотстъпване данък, които действия съдът приема за законосъобразни и правилни. Следва да се посочи, че по делото няма спор относно конкретно установените суми, формиращи финансовия резултат, както и същите съответстват на данните по делото. Тук следва да се уточни, че в случая изменението на финансовия резултата за определяне на данъка за преотстъпване касае единствено приходната част. Финансовият резултат най-общо представлява разликата между приходите и разходите за изработване. Разходите за изработване от своя страна формират себестойността на продукцията. Следователно себестойността на продукцията има отношение към печалбата от дадена дейност. В случая обаче, приходните органи не са извършили изменение в разходната част (т.е. в себестойността на продукцията и разходите за производство), а единствено са отчели, че на подпомагане чрез преотстъпване на корпоративен данък подлежи единствено производствена дейност на ишлеме и съответно единствено приходите от тази дейност следва да бъдат включени при формиране на относимия финансов резултат. В тази връзка не следва да се кредитира изготвено заключение по съдебната счетоводно-финансова експертиза, в частта относно дадените отговори на въпрос 3 и 4. Последните са принципно верни, но същите разглеждат определянето на финансовия резултата единствено по отношение на разходната част, и изместването на видовите разходи, каквото изменение в случая не е извършено, но не държат сметка относно приходната част, каквото именно изменение е осъществена в настоящия случай. На следващо място, приходните органи са увеличили декларирания финансов резултат на основание чл. 78 от ЗКПО с размера на установени на основание чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО лихви по договори за заеми, предоставени на „Профит икономикс“ ЕООД и „К. агро груп“ ООД за периода от 2017 г. до 2020 г., включително. Съгласно чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. Тук следва да се посочи, че съдът намира за принципно правилни доводите на приходните органи, че дружеството е следвало да начислява лихва за всяка година от сключените договори за заем, като по този начин отчита приходи от лихви за съответния период. С нормата на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч е въведен принципът на начисляването, според който предприятието изготвя финансовите си отчети, като ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. А съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗСч предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред. Уговарянето, съответно получаването, на годишна лихва по предоставени заеми категорично влияе върху финансовия резултат на дружеството и съответно дружеството дължи тяхното начисляване така както е договорен. В случая не е спорно, че „К. груп“ ЕООД е сключило договори за предоставяне на заеми на „Профит икономикс“ ЕООД и „К. агро груп“ ООД за периода от 2017 г. до 2020 г., както и не е спорно, че заемните суми са предоставени на заемополучателите и съответните операции са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя. Не е спорно също така и, че в сключените договори е уговорено заплащане под формата на лихва върху предоставената сума, която лихва е определено да се изчислява на годишна база и не е уговорено отложено плащане. Следователно за дружеството е възникнало задължение да отчита лихви по предоставените заеми за всеки отчетен период от годината на сключване на договорите (предоставяне на заемната сума) до връщането на заемните суми. Въпреки изложеното, в случая, финансовия резултат на дружеството е изменен на основание установено отклонение от данъчно облагане по отношение на договорените лихви между жалбоподателя и „Профит икономикс“ ЕООД и „К. агро груп“ ООД за периода от 2017 г. до 2020 г. и съответно определящи за законосъобразността на това изменение са и разпоредбите, касаещи отклонения от данъчно облагане. В нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО е предвидено, че когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Съгласно ал. 2, т. 3, предл. 1 на чл. 16 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката. Пазарната лихва като понятие е дефинирана в §1, т. 32 от ДР на ЗКПО, според която това е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани, като същата се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата. Следователно за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗКПО следва да се обоснове категоричен извод, че към датата на сключване на договора уговорената лихва не съответства на пазарната лихва в подобни случаи. По аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК, във вр. с §2 от ДОПК в тежест на приходната администрация е да установи по несъмнен начин осъществяването на фактическите основания за издаване на акта, съответно приложението на чл. 16, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗКПО, което задължение не е изпълнено. Пазарната лихва по същество представлява пазарна цена на предоставената услуга по заемните отношения. Съгласно §1, т. 8 от ДОПК пазарната цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарните цени са посочени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, а редът и начините за прилагането им са регламентирани с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Начинът на определяне на пазарна цена се явява приложим и по отношение на пазарната лихва. Правилното определяне на пазарната лихва има значение както по отношение извода за наличие на отклонение от данъчно облагане, така и по отношение на определянето размера на данъчната основа, подлежаща на облагане с корпоративен данък. За да се приеме, че са налице предпоставките за отклонение от данъчно облагане и каква е действителната лихва по спорните договори, съобразно приложимия ред се изисква назначаване на оценъчна експертиза по реда на чл. 60 ДОПК, като това задължение в хода на ревизионното производство е на приходните органи. За да обосноват наличието на предпоставките на чл. 16, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗКПО приходните органи са се позовали на обстоятелството, че през един и същ период жалбоподателят е сключил договори за заем, освен с „Профит икономикс“ ЕООД и „К. агро груп“ ООД, и с „Нурсан отомотив“ ЕООД, като договорената лихва с първите две дружества (0.1%) значително се разминава с договорената лихва с третото дружество (3.5%). Позовали са се още на извършена справка в БНБ за средните стойности на лихвените проценти по кредити, при която било установено, че лихвата от 3.5% е приблизителна на пазарната лихва за ревизирания период. Така извършеното сравнение е достатъчно единствено и само да доведе до съмнения за отклонението от данъчно облагане, но не покрива изискванията за определяне на пазарна лихва и установяване на коректни данъчни основи дори при условията на облагане по аналог. Последното следва и от обстоятелство, че при така формално извършеното сравнение от страна органите не може да се приеме, че са отчетени всички елементи за определяне на пазарната лихва, посочени в §1, т. 32 от ДР на ЗКПО, които сами по себе си и съобразно условията на сключените договори могат да доведат и до извод, че уговорената лихва при сключване на договорите за заем не е в отклонение от данъчното облагане. Недостатъчно да обоснове съответната пазарна лихва е и обстоятелството, че през 2022 г. страните са договорили лихвата по договорите за заем за периода 1017 г. – 2020 г. да е в размер на 3.5%. Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО изисква отклонението да е към момента на сключване на сделката и съответно пазарната лихва следва да се определи към този момент, а не значителен период след това. Наред с това, след констатирано наличие на отклонение от данъчно облагане, съответната пазарна цена (пазарна лихва) следва да се определи по установения нормативен ред, а не въз основа на допълнителни договорки между страните. В настоящия случай, нито в хода на ревизията, нито при извършения административен контрол не е определена „пазарна лихва“ по реда и при условията на приложимата нормативна уредба. Доказателства относно размера на пазарната лихва не са ангажирани и в хода на съдебното производство от ответника, който носи доказателствената тежест. При изложените съображения следва, че приходните органи не са доказали по категоричен и безспорен начин, че лихвите по договорите за заем между „К. груп“ ЕООД и „Профит икономикс“ ЕООД и „К. агро груп“ ООД са в отклонение на данъчното облагане. Поради това съдът приема, че не е установено наличието на предпоставките на чл. 16 от ЗКПО и извършеното на основание чл. 78 от ЗКПО преобразуване на финансовия резултат се явява незаконосъобразно, съответно незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения за корпоративен данък на посоченото основание. В тази връзка, с оглед акцесорния характер на дължимите лихви за забавено плащане на установения с ревизионния акт данък, същите също се явяват незаконосъобразно определени. Само за пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че по отношение на лихвите, дължими по процесните договори за заеми, не може да се приеме и като приложима разпоредбата на чл. 15 от ЗКПО. В тази връзка изложените по-горе доводи относно определянето на пазарната лихва са изцяло приложими и при приложение на цитираната норма. От друга страна, същата изисква и наличие на свързаност между контрагентите по сключените сделки. В случая обаче, приходните органи не са посочили конкретна хипотеза въз основа на която се приема, че ревизираното дружество и заемополучателите са свързани лица, както и липсват фактически установявания в тази посока. Действително от данните по делото се установява, че от страна на „К. груп“ ЕООД е декларирано, че е свързано лице с „К. агро груп“ ООД, тъй като в управлението и на двете дружества участва едно и също лице. При извършена служебна проверка от съда в Търговския регистър по партидата на двете дружества действително се установи, че управител на същите е А. Н. К.. Установената връзка между дружествата сочи, че същите са свързани лица по смисъла на §1, т. 3, б. „д“ от ДР на ДОПК. Посочената хипотеза за свързаност на лицата обаче не е коментирана от приходните органи, напротив същите са се изчерпали единствено с това да посочат че дружествата са свързани лица на основание §1 от ДР на ДОПК. Същият подход приходните органи са приложили и по отношение на дружеството „Профит икономикс“ ЕООД. По отношение на това дружество обаче, при извършена от съда служебна справка в Търговския регистър се установи, че управител и едноличен собственик на капитала е З. Н. К., която в нито един момент не е била в управителен орган или съдружник в „К. груп“ ЕООД. С оглед еднаквите фамилии на управителите на „Куш груп“ ЕООД и „Профит икономикс“ ЕООД би могло да се направи предположение, че между същите има роднинска връзка. В случая обаче, приходните органи не са извели подобни констатации, както и констатации относно приложението на която и да било хипотеза от визираните в §1, т. 3 от ДР на ДОПК. При изложените съображения, съдът намира, че приходните органи, в чиято тежест е да докажат наличието на предпоставките на чл. 15 от ЗКПО, не е обосновал и доказал извода си, че заемополучателите по разглежданите договори за заем са свързани лица с жалбоподателя. Действително настоящата съдебна инстанция е инстанция по същество при оспорване на ревизионния актове. Това обаче не дерогира задължението на приходните органи да докажат констатациите, въз основа на които правят своите правни изводи, а в случая дори в съдебното производство не са ангажирани каквито и да било доказателства обосноваващи извод за свързаност на посочените лица. В обобщение на изложеното и с оглед формираните спорни въпроси по делото, съдът приема следното:
С оспорения ревизионен акт законосъобразно е прието, че жалбоподателят няма право на преотстъпване на корпоративен данък за 2017 г., тъй като към този момент не е имало издадена заповед на БАИ по чл. 189, т. 1, б. „б“ и съответно преотстъпеният данък в размер на 117 430.34 лева подлежи на внасяне ведно с акцесорното задължение за лихви за забавено плащане; правилно и законосъобразно е изменена данъчната основа, въз основа на която се формира размера на корпоративния данък, подлежащ на преотстъпване за периодите 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и съответно правилно е определен размера на корпоративния данък, който подлежи на преотстъпване за посочените периоди, като разликата от преотстъпения данък и определения данък за преотстъпване подлежи на внасяне, ведно с акцесорното задължение за лихви за забавено плащане, и съответно жалбата в тази част следва да се отхвърли като неоснователна.
Незаконосъобразно с ревизионния акт на основание чл. 78, във вр. с чл. 16, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗКПО е увеличен декларирания финансов резултат на дружеството, както следва: за 2017 г. – с 851.89 лева; за 2018 г. – 4 270.00 лева; за 2019 г. – 20 609.64 лева и за 2019 г. – 43 748.92 лева. Съответно незаконосъобразно върху посочените суми е определено допълнително задължение за корпоративен данък за посочените периоди и същият е определен за внасяне. С оглед незаконосъобразното определяне на корпоративен данък в тази част, следва че и акцесорното задължение за лихви за същия се явява незаконосъобразно. Следователно в тази част жалбата се явява основателна, а ревизионният акт следва да бъде отменен.
При изложените съображения, относно установените с оспорения ревизионен акт конкретни задължения, съдът приема следното:
За 2017 г. с ревизионния акт са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 117 515.50 лева, ведно с лихва за забава в размер на 60 889.93 лева, като в тази част ревизионния акт следва да се отмени за задълженията за корпоративен данък в размер на 85.16 лева, ведно с определената лихва за забава в размер на 44.13 лева, като за разликата до установените задължения за корпоративен данък и лихви ревизионният акт следва да се потвърди.
За 2018 г. с ревизионния акт са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 16 174.09 лева, ведно с лихва за забава в размер на 6 744.99 лева, като в тази част ревизионния акт следва да се отмени за задълженията за корпоративен данък в размер на 427.00 лева, ведно с определената лихва за забава в размер на 178.07 лева, като за разликата до установените задължения за корпоративен данък и лихви ревизионният акт следва да се потвърди.
За 2019 г. с ревизионния акт не са установени задължения за корпоративен данък. Съобразно изложените по-горе изводи, определеният с акта корпоративен данък в размер на 419 461.81 лева, следва да се коригира със сумата от 2 060.00 лева, представляващи определен корпоративен данък, вследствие на незаконосъобразно изменение на финансовия резултат за периода, вследствие на незаконосъобразно определени лихви по договори за заеми. При този резултат дължимият за годината корпоративен данък е в размер на 417 400.84 лева, който данък е преотстъпен през съответния период. Подлежащия за периода данък за преотстъпване, съобразно новоопределената данъчна основа е в размер на 446 765.10 лева, поради което за периода жалбоподателя има право на преотстъпване на данък в размер на корпоративния данък за годината – 417 400.84 лева, който вече е бил преотстъпен. При тези съображения установения данък за 2019 г. не търпи промяна и съответно за жалбоподателя не се формира задължение за внасяне, а единствено се коригира размера на подлежащия на преотстъпване данък.
За 2020 г. с ревизионния акт са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 23 211.02 лева, ведно с лихва за забава в размер на 4 379.29 лева, като в тази част ревизионния акт следва да се отмени за задълженията за корпоративен данък в размер на 4 374.89 лева, ведно с определената лихва за забава в размер на 825.42 лева, като за разликата до установените задължения за корпоративен данък и лихви ревизионният акт следва да се потвърди.
В обобщение следва, че оспореният ревизионен акт, в частта предмет на разглеждане в настоящото производство, следва да се отмени за допълнително установените задължения за корпоративен данък в размер на 4 972.21 лева, ведно с определената за тези задължения лихва – 1 047.62 лева, и в частта на установения корпоративен данък до сумата от 2 060.00 лева за данъчен период 2019 г. (което не дава отражение на формираните задължения за плащане, а на размера на подлежащия не преотстъпване данък за периода), и съответно да се потвърди в останалата част, а именно за допълнително установените задължения за корпоративен данък в размер на 152 013.55 лева, ведно с определената за тези задължения лихва – 70 966.59 лева.
Предвид изхода от спора и своевременно направените искания, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и двете страни имат право на разноски по делото съобразно съответно уважената и отхвърлената част от жалбата. Жалбоподателят претендира присъждане на разноски в общ размер на 14 378.40 лева, съобразно представен списък с разноски. Уважената част от жалбата касае материален интерес в размер на 5 934.67 лева от установения за внасяне корпоративен данък и лихва към него. Съдът приема, към посочения материален интерес следва да се включи и сумата от 2 060.00 лева, представляваща част от корпоративния данък определен за 2020 г., която също е отменена, но не се формират конкретни задължения. При тези съображения, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 503.24 лева. Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно общия материален интерес по делото възлиза на 13 806.60 лева, изчислен на основание чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочената сума след преобразуване съобразно отхвърлената част от жалбата възлиза на 13 392.40 лева, която именно следва да се присъди на ответната страна.
Цитирани разпоредби
50- чл. 189 ЗКПО
- чл. 1
- чл. 189
- чл. 117, ал. 5 ДОПК
- чл. 184 ЗКПО
- чл. 184
- чл. 6
- чл. 170, ал. 1 АПК
- чл. 109 ДОПК
- чл. 110 ДОПК
- чл. 110, ал. 3 ДОПК
- чл. 110, ал. 2 ДОПК
- чл. 117, ал. 2 ДОПК
- чл. 117, ал. 1 ДОПК
- чл. 119, ал. 2 ДОПК
- чл. 152, ал. 1 ДОПК
- чл. 156, ал. 1 ДОПК
- чл. 160, ал. 2 ДОПК
- чл. 161, ал. 1 ДОПК
- чл. 17, ал. 3 ДОПК
- чл. 2 ДОПК
- чл. 60 ДОПК
- чл. 15 ЗКПО
- чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО
- чл. 16, ал. 1 ЗКПО
- чл. 16 ЗКПО
- чл. 173, ал. 4 ЗКПО
- чл. 182, ал. 1, т. 1 ЗКПО
- чл. 190 ЗКПО
- чл. 204, ал. 1, т. 4 ЗКПО
- чл. 78 ЗКПО
- чл. 91, ал. 2 ЗКПО
- чл. 92 ЗКПО
- чл. 120, ал. 2
- чл. 15
- чл. 156
- чл. 16, ал. 2, т. 3
- чл. 16, ал. 1
- чл. 167
- чл. 182
- чл. 184, т. 1
- чл. 188
- чл. 189, т. 1
- чл. 21
- чл. 26, ал. 1, т. 4
- чл. 3, ал. 2
- чл. 5
- чл. 7, ал. 2, т. 5
- чл. 78
- чл. 8, ал. 1