Решение № 602 от 3.7.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 2595/2018 г.

Производството е по реда на чл.414 НПК. СГС, VI въззивен състав се е произнесъл с решение, постановено по ВНОХД № 2595/2018г. по описа на СГС. С разпореждане на съдията-докладчик по НОХД № 11972/2016г. делото е изпратено по компетентност на СГС за образуване на производство по реда на чл.414 от НПК. В същото е посочено, че е налице неяснота по отношение на датата, на която е постановено от VI въззивен състав решението по ВНОХД № 2595/2018г., с което е потвърдена присъда от 06.11.2017г., постановена по НОХД № 11972/2016г. В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав представителят на СГП заявява, че разпореждането е основателно и следва да бъде уважено. Подсъдимият и неговият защитни заявяват, че разпореждането е правилно и законосъобразно. Въззивният съдебен състав, след проверка на постановеното по ВНОХД № 2595/2018г. по описа на СГС, VI въззивен състав, намира за установено следното: Производството по ВНОХД № 2595/2018г. по описа на СГС, VI въззивен състав е било образувано по протест на СРП, с който е била протестирана присъда от 06.11.2017г., постановена по НОХД № 11972/2016г. по описа на СРС, 1 състав. По образуваното въззивно производство VI въззивен състав, НО, се е произнесъл с решение, с което е потвърдил протестираната присъда. Видно от данните по делото и вписването на съдебния акт в електронната система на СГС, решението на въззивния съд по ВНОХД № 2595/2018г. е постановено на 03.04.2019г., но в същото погрешно е посочено, че е постановено на 03.03.2019г. Предвид това съдът намира, че следва да постанови тълкуване на решението, постановено по ВНОХД № 2595/2018г., VI въззивен състав, СГС. По изложените съображения и на основание чл.414, ал.1 т.1 НПК, съдът