Решение № 277 от 15.5.2009 г. на Административен съд - Плевен по дело № 295/2009 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 75, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/. Образувано е по жалба на В.Ц.Ф. •••, подадена чрез пълномощника й И.И.Ф.- съпруг против ЗАПОВЕД № 608/05.03.2009г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, с която на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 3 от ЗБДС – заповядано е да не се разреши напускане на страната, а паспорти и заместващи ги документи да не се издават до отпадане на основанието, поради това, че на лицето е наложена забрана за напускане пределите на РБългария на осн. чл. 68, ал. 6 от НПК. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като определението на съда, с което е наложена забрана по чл. 68, ал. 6 от НПК не е било влязло в сила към момента на издаването й. Навежда се довод, че изпращането на определението на съда в ОД на МВР преди то да е влязло в сила е неправилно и не може да бъде основание за издаване на оспорваната заповед. Жалбоподателят моли да бъде отменена. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Г.А. от АК- Плевен поддържа наведените в жалбата доводи. Ответната страна-Директорът на Областна дирекция на МВР-Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Ф. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна. Навежда довод, че при издаването й са съобразени процесуалните правила. Счита, че обжалването на определението на Районния съд, с което е наложена забрана по чл. 68 от НПК не спира изпълнението на определението на съда и целта на закона е когато е повдигнато обвинение срещу едно лице и е налице искане от съдебен орган, такава мярка незабавно да бъде налагана от органите на МВР с превантивна цел. Моли да бъде потвърдена обжалваната заповед и присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е основателна. Счита, че определението не е влязло в сила, няма допуснато предварително изпълнение на същото и не е било налице основание за издаване на обжалваната заповед. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, чрез редовно упълномощен с пълномощно № 2506/2005г. представител- съпруг на жалбоподателката, и е процесуално допустима. Преценена по същество е основателна. От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа страна: С протоколно определение от 13.02.2009г., постановено по НОХД № 2977/2008г. Плевенският районен съд, на осн. чл. 68, ал. 6 от НПК е наложил забрана за напускане пределите на Република България на подсъдимата по делото В.Ц.Ф. с ЕГН ••••••••••. С писмо от 16.02.2009г. Районният съд- Плевен е изпратил на ОД на МВР-Плевен препис от протокола, съдържащ горното определение за сведение и изпълнение. От Удостоверение № ВЧНД 228/2009 от 24.04.2009г. на Окръжен съд- Плевен е видно, че на 09.03.2009г. е образувано ВЧНД № 228/09г. по описа на Плевенски окръжен съд по частна жалба на В.Ц.Ф. срещу определение от 13.02.2009г., постановено по НОХД № 2977/08г. на РС-Плевен и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.05.2009г. С писмо изх. № НОХД 2977/08 от 12.03.2009г. Районният съд- Плевен е изпратил до Директора на ОД на МВР-Плевен молбата на адв. Г. А. - пълномощник на В.Ф. в наказателното дело пред Районния съд, с която процесуалният представител прави искане да бъде уведомена ОД на МВР-Плевен, че на 17.02.2009г. срещу определението е подадена частна жалба, то не е влязло в законна сила и делото не е решено от Окръжния съд. Със ЗАПОВЕД № 608/05.03.2009г. Директорът на ОД на МВР-Плевен, е наложил на В.Ц.Ф. принудителна административна мярка по чл. 75, т. 3 от ЗБДС, обжалвана в настоящето производство. Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 75, т. 3 от ЗБДС не се разрешава напускане на страната, а паспортите и заместващите ги документи не се издават, или издадените се отнемат на лицата, на които е наложена забрана по чл. 68 от НПК, както и на осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 от НК. Нормата на чл. 75, т. 3 от ЗБДС е императивна и овластява административния орган да приложи мярката във всички случаи, когато е налице наложена по отношение на лицето мярка по чл. 68 от НПК, или наложено наказание лишаване от свобода, до изтърпяването му. В тази хипотеза директорът на ОД на МВР-Плевен действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка. Предпоставка за налагането й е наличие на някое от предвидените в чл. 75, т. 3 от ЗБДС обстоятелства. От мотивите на оспорваната заповед следва извод, че основанието за налагане на оспорваната ПАМ е наложена от Районния съд – Плевен забрана по чл. 68 от НПК. Безспорно между страните е, че с определение на РС-Плевен по НАХД № 2977/08г. от 13.02.2009г. на жалбоподателката е наложена забрана за напускане пределите на РБългария на осн. чл. 68, ал. 6 от НПК. Не се спори и по обстоятелството, че към момента на постановяване на оспорваната заповед- 05.03.2009г. определението на Районния съд не е било в законна сила. Това обстоятелство се установява и от приложеното удостоверение от Окръжен съд- Плевен, от което е видно, че производството по делото относно определението е висящо, а също така и от факта, че изпратеният в ОД на МВР-Плевен препис от протоколното определение не съдържа заверка на същото като влязло в сила, а само “вярно с оригинала”. Спорно между страните е от кой момент следва да бъде приведено в изпълнение определението на съда за налагане на мярката по чл. 68, ал. 6 от НПК, респ. от кой момент възниква задължението на ответника да издаде заповед в изпълнение на наложената забрана. Съгласно чл. 412, ал. 1 от НПК присъдите, решенията, определенията и разпорежданията на съда се привеждат в изпълнение след влизането им в сила. Разпоредбата на чл. 412, ал. 2 от НПК конкретизира момента на влизане в сила на горните актове. Това е: 1. Моментът на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест; 2. Моментът на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена; 3. След изтичане на срока за обжалването им, когато не е подадена жалба или протест. В конкретната хипотеза е постановено подлежащо на обжалване определение / чл. 68, ал. 6, предл. второ/, срещу което е подадена частна жалба, производството за проверката на законосъобразността на което е образувано пред Окръжния съд, и е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.05.2009г. От така установените факти следва извод, че по отношение на определението на Районния съд, с което е наложена забрана по чл. 68, ал. 6 от НПК, към момента на постановяване на оспорваната заповед- 05.03.2009г. не са налице условия за привеждане в изпълнение поради това, че не е влязло в сила. От това следва изводът, че Директорът на ОД на МВР-Плевен е издал оспорваната заповед, с която фактически се привежда в изпълнение определението без да е налице някое от предвидените в чл. 412, ал. 2 от НПК условия. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника относно възможността за изпълнение на определението на наказателния съд преди влизането му в сила. НПК не допуска предварително изпълнение на съдебните актове. Наведените от ответника съображения за приложение на чл. 79, ал. 3 от ЗБДС регламентиращ незабавното изпълнение на заповедта, с която е наложена принудителната административна мярка не се приемат от съда, тъй като тази разпоредба е неотносима към хипотезата относно изпълнението на определението на наказателния съд по чл.- 68 от НПК, което, и както бе посочено вече може да бъде извършено само при наличието на предвидените в чл. 412, ал. 2 от НПК предпоставки. Едва след влизане в сила на определението по чл. 68 от НК и издаване на заповед за налагане на ПАМ, последната подлежи на незабавно изпълнение по силата на чл. 79, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗБДС. Съдът не споделя доводите на ответника за това, че административният орган е обвързан от направеното искане от съда за налагане на ПАМ. Фактическият състав на чл. 75, т.3 предполага “наложена забрана по чл. 68 от НПК”, а не “поискана забрана”- каквато е хипотезата на т. 5 от чл. 75 от ЗБДС. Административният орган е задължен да упражни правото си да наложи ПАМ след като се увери, че е наложена /което означава “влязла в сила”/ забрана от съда за напускане пределите на страната, и не е обвързан от направеното искане, ако то е неоснователно предвид липсата на влязъл в сила съдебен акт по чл. 68, ал. 6 НПК, което административният орган е следвало да установи предвид липсата на удостоверяване за влязъл в сила съдебен акт върху изпратения му препис от протоколното определение на съда. По изложените съображения съдът намира, че оспорваният административен акт- Заповед № 608/05.03.2009г. на Директора на ОД на МВР-Плевен е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 75, т. и следва да бъде отменен. Така мотивиран съдът