Решение № 3587 от 6.10.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 3967/2025 г.

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано по жалба на ••••• ••• срещу Наказателно постановление (НП) № •••••, издадено от Председател на Комисията за регулиране на съобщенията за нарушение на чл.37, ал.1, вр.чл.36, ал.1 от Функционалните спецификации, му е наложено административно наказание на основание чл.326а ЗЕС имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди лева) лв. С жалбата се твърди, че с обжалваното НП неправилно е ангажирана отговорността на дружеството, тъй като не е извършило нарушение. Сочи се наличие на съществени процесуални нарушения по чл.42 и чл. 57 ЗАНН. Излагат се и доводи за липса на мотиви в издаденото НП. Моли КРС да прекрати административно наказателното производство. В съдебно заседание жалбоподател не се явява, не сочи уважителни причини за отсъствието си. Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител -юрк. Х., оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Намира, че нарушението е безспорно доказано, моли за присъждане на възнаграждение. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна: В Комисията за регулиране на съобщенията постъпила жалба от абонат на ••••• •••. По случая била извършена проверка от длъжностни лица при КРС, като били изискани документи от мобилния оператор. Установено е, че на 01.03.202024г. абонат на ••••• •••- Е. У. е подала в магазин на ••••• заявление за пренос на телефонен номер. На 05.03.2024г. жалбоподател е отказало пренос на фиксиран номер с код „•••“, с което е прекратил и процедурата по пренос. Договорът за фиксиран номер ••• е бил прекратен от жалбоподател на 05.03.2024г., а телефонни пост е бил закрит. Тел.пост е бил закрит преди изтичане на 30 дневното предизвестие от дата 05.03.2024г. Въз основа на констатациите от проверката, началник в в Главна дирекция "Мониторинг и контрол на съобщенията" при КРС, в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и на упълномощено от дружеството-жалбоподател лице, съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № С-028/29.11.2024г. Прието е за нарушена разпоредбата на чл. 37, ал. 1, вр.чл.36, ал.1 от ФС. Актът бил предявен и връчен на упълномощен представител на дружеството, който го подписал и вписал възражения, че ще представи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН, при идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, било издадено НП № 3/13.02.2025 г. Съдът кредитира с нужното доверие показанията на разпитан в хода на проведено съдебно дирене св.Б., като намира, че същите са вътрешно непротиворечиви и допълващи се с останал събран по делото доказателствен материал. Подкрепа на показанията на този свидетел се съдържат както в съставен Констативен протокол, така и в съставен в последствие АУАН. В случая по делото е установено, че жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 326а от ЗЕС, вр. с чл. 37, ал. 1, вр.чл.36, ал.1 от ФС. Това обстоятелство намера подкрепа и в писмо изпратено от страна на жалбоподател до наказващ орган, в което не отрича, че заявлението за пренос е върнат код ••• за отказ, като твърди, че се касае за техническа грешка. Съдът намира, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Законосъобразното издаване на НП изисква същото да отговаря на изискванията за форма и съдържание, като съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа датата и мястото, където е извършено нарушението, както и описание на същото. Неоснователни са доводите изложени в жалбата относно искането съдържащо се в нея, а именно КРС да прекрати административно наказателното производство, тъй като в това производство такова искане е недопустимо. При това положение, следва категоричният извод, че процесното НП съдържа конкретно, точно и ясно описание на нарушението, както и дата на нарушението, като е дадена и съответната точна правна квалификация на деянието. АУАН е съставен от компетентен орган съобразно изискванията на ЗАНН и ЗЕС. Направените в него констатации не са опровергани от доказателствата по делото. Нарушените законови разпоредби са посочени точно и съответстват на описанието на нарушението. Налице е пълно фактическо и правно единство по отношение на отразените в АУАН и НП факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението. За нарушителя не е настъпило объркване по отношение на обстоятелството, какво точно нарушение му е вменено, че това да се отрази на ефективното упражняване на правото му на защита. Безспорно установено по делото е и авторството на деянието. Наказващият орган правилно е приложил относимата санкционна норма. Определеното наказание за извършеното деяние е съобразено по вид с предвиденото в санкционната норма, а размерът на наказанието е в установения минимум. Наказателното постановление е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, включително относно определеното наказание, което е в предвидения по закон минимален размер, под който нито наказващият орган, нито съдът могат да определят наказания. Определените от законодателя минимални размери са преценени като пропорционални на преследваните от чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказване. Съгласно чл. 326а, ал. 2 ЗЕС, на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, което наруши функционалните спецификации за преносимост на номерата, приети от комисията, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 60 000 лв. Субект на нарушението по чл. 326а от ЗЕС е предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, каквото несъмнено е жалбоподателя. В съотв. с чл.37, ал.1 ФС, в случай че не са налице основанията за отказ по чл. 36, ал. 1 и 2, доставчиците/вторичните доставчици осъществяват процеса по пренасяне на номерата. След като нарушението е доказано по несъмнен начин, както и участието на нарушителя в него, то съвсем законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподател и е наложил санкция по реда на чл. 326а, ал. 2 от ЗЕС и е наложил санкция в предвидения от закона минимален размер 5 000 лева. Настоящият съдебен състав не намира извършеното нарушение за маловажно. В ТР № 1 от 12.12.2007 Г. по тълк. н. д. № 1/2007 Г., ОСНК на ВКС е посочено, че в чл. 28 ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредоносен резултат, във връзка с което то не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност, за да бъде квалифицирано, като "маловажен случай". Жалбоподателя не е ангажирала никакви други доказателства, които да обосноват извода, че отразената в АУАН и издадено НП фактическа обстановка не отговаря на действителната. В жалба са наведени оплаквания, които не могат да доведат до промяна нито на установените факти, нито в направените правни изводи. Не са представени доказателства, оборващи направените от АНО констатации. Спрямо действащата към момента на извършване на нарушението разпоредби на ЗЕС и в съответствие с чл. 27 ЗАНН, административният орган правилно и законосъобразно е определил размера на административното наказание, ориентирано към неговия минимум. С оглед гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено, като са налице основания за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваема страна, тъй като по делото е изразено становище от процесуален представител на въззиваема страна в писмени бележки, като съдът счете, че следва да осъди жалбоподател да заплати в полза на ••••• 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът