Решение № 7505 от 4.7.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 958/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник-кмета на Община – Варна, чрез ст.юр. А. Р., срещу Решение № 334/13.03.2025г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД №3650/2024г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление № СК-854/14.08.2024г., с което за нарушение на чл.15, ал.1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, на основание чл.33, т.4 ЗУЧК и чл.23а, ал.1 на И. В. К. [ЕГН] от [населено място], общ.Белослав, обл. Варна, е наложена глоба, в размер на 1000, 00лв. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на обжалваното решение с доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В т.1 и т.2 от нея са интерпретирани установяванията на въззивния съд от фактическа страна, както и са цитирани дословно някои от правните изводи в решението. По-напред касаторът приема, че тъй като в конкретния случай се касае за строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, който е втора категория и за който е издадено Разрешение за строеж №43/28.03.2022г., то не кореспондира с това установяване изводът на съда, че нарушителят е извършвал основен ремонт на съществуваща сграда. Касае се за вид строителна дейност, като е без значение дали тя е свързана с шум или не. След като този строеж се извършва без да е приложен Планът за безопасност и здраве, ответникът по касация съзнателно е извършил нарушението, тоест не са налице смекчаващи вината обстоятелства. На подробно изложени доводи приема, че се констатират предпоставки за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Р., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. Представя писмени бележки, които в своето съдържание повтарят дословно твърденията, изложени в касационната жалба. В съдебно заседание ответникът по касация - И. В. К., чрез представител по пълномощие адв. М. Ц., оспорва касационната жалба. Представя писмени възражения, в които излага твърдения за правилност на въззивното решение. Според него се касае за изпълнение на неправомерна служебна заповед, а в хода на административнонаказателното производство, АНО не е събрал доказателства, обосноваващи извод, че именно наказаното лице е извършител на строежа. Контролните органи изобщо не са установили кой е работодателят на това лице, кой е възложител на строежа, или кой е възложил извършването на тези дейности, т.к. при всички случаи се касае за изпълнение на ангажименти по трудово правоотношение. Отделно счита, че от съдържанието на АУАН не могат да се изведат конкретни признаци от състава на административно нарушение, защото като нарушена е посочена разпоредбата на чл.15 ЗУЧК, която има четири алинеи и поради това повдигнатото обвинение е неясно. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съобразно представения пред ВРС договор за осъществяване на безплатна правна помощ, който важи за всички съдебни инстанции. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата касационни основания, доказателствата, събрани във въззивната инстанция, и при служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 02.07.2024 г. около 13: 00 часа жалбоподателят извършвал строително – монтажни работи на територията на хотел „Грифид Ноа“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“, изразяващи се в монтаж (чрез заваряване) на предпазни парапети. След получен сигнал за извършването на строително – монтажни дейности при влязла в сила забрана за извършване на строителна дейност в националните курорти по черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври, на място в хотел „Грифид Ноа“ пристигнал екип на отдел „Строителен контрол“, дирекция „УСКОР“ към община Варна. Служител от екипа констатирал, че И..К. извършвал строително – монтажни работи на територията на хотел „Грифид Ноа“, изразяващи се в монтаж (чрез заваряване) на предпазни парапети, като преценил, че с това свое действие той нарушил разпоредбата на чл. 15 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, поради което и на същата дата 02.07.2024 г. му съставил акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение на посочената нормативна разпоредба. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административнонаказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 14.08.2024 г. Зам. Кметът на община Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното наказателно постановление. С него на осн. чл. 23а, ал. 1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие. От правна страна ВРС е приел, че фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, се установява такава, каквато е описана от актосъставителя и административнонаказващия орган. При преценката по същество ВРС е съобразил, че с т.1 от Решение на Министерски съвет № 153/24.02.2012г., на основание чл.76 от Закона за здравето чрез обнародване в ДВ, бр.18/02.03.2012г. е обявен „Списък на курортите в Република България и определяне на техните граници“, като [населено място] (от Златни пясъци до нос Галата включително), община Варна, изрично е включен в списъка на климатичните морски курорти от национално значение. Процесният обект се намира на територията на к.к. „Златни пясъци“ и следователно за него се е отнасяла забраната по чл.15, ал.1 ЗУЧК. По арг. от § 2 ДР ЗУЧК са съобразени дефинициите в § 5, т.38 и т.40 ДР ЗУТ – съответно за „строеж“ и за „строителни и монтажни“ работи. От РС № 43/28.03.2024г. е установено, че процесният обект представлява сграда, по отношение на която се извършва ремонт, реконструкция, преустройство и пристрояване, поради което извършваните от наказаното лице действия безспорно се явяват СМР по смисъла на § 5, т.40 ДР ЗУТ. Няма основания да се смята, а и с жалбата не са наведени твърдения, че се касае за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности. Доколкото дейностите са осъществявани на дата, попадаща в забраната по чл.15, ал.1 ЗУЧК, тази разпоредба безспорно се явява нарушена. Независимо от изложеното, за да отмени НП, ВРС е приел, че не е справедливо административнонаказателната отговорност да бъде поета от работник на строежа. Касае се за изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена му от негов работодател или от лице, непритежаващо това качество, но което му е възложило извършването на процесната дейност срещу заплащане. За да носи нарушителят административнонаказателна отговорност в подобен случай е необходимо заповедта да е съдържала очевидно за него нарушение. Категоричен извод в тази насока обаче в случая не може да бъде направен. Процесното нарушение не е обичайно и широко известно на всяко физическо лице, а е свързано най – вече с дейността на търговски дружества – възложители на строежи и стопанисващи търговски обекти на територията на морски курорти от национално значение. При тези установявания, въззивният съд приема, че не се констатират основания да се смята, че нарушението е било очевидно за санкционираното лице. Поради това и като съобразил разпоредбата на чл.25 ЗАНН възприел извод, че санкционираното лица не следва да носи административнонаказателна отговорност. Така постановеното решение е правилно, но при изложените тук допълнителни мотиви. С АУАН № 25/02.07.2024г. на И. В. К. е повдигнато обвинение за нарушение на разпоредбата на чл.15 ЗУЧК, която има четири алинеи, като в първите три са регламентирани различни хипотези на забрана за извършване на строителни и монтажни работи, а в последната са регламентирани изключенията от въведените забрани. В хипотезите по чл.15, ал.1 и ал.3 забраната действа по силата на закона, а в хипотезата на ал.2 – след решение на общинския съвет, взето по предложение на кмета на общината. С ал.1 на чл.15 ЗУЧК е въведена забрана за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври. Извън случаите по ал.1, периодът и териториите по Черноморското крайбрежие, в които се забранява извършването на строителни и монтажни работи, се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Решенията на общинския съвет се приемат ежегодно не по-късно от 1 март на съответната година и се обявяват на интернет страницата на общината – чл.15, ал.2 ЗУЧК. Според ал.3 на чл.15 ЗУЧК, в случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал.1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври. Изключение от забраните по ал.1, 2 и 3 се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности – чл.15, ал.4 ЗУЧК. В АУАН не е посочено коя от хипотезите на забрана се приема за нарушена, съответно не са посочени никакви факти и обстоятелства, от които е възможно недвусмислено да се извърши такава преценка, което е достатъчно да се приеме, че повдигнатото на лицето обвинение е неясно и води до съществено ограничаване на правото му на защита. Това е така, защото за да се счита за действаща забраната по ЗУЧК за съответния период, всяка от хипотезите по чл.15, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗУЧК, изисква изпълнението на определени условия – по ал.1 – курортът да е национален и дейностите да са извършени в периода от 15 май до 1 октомври; по ал.2 – извън хипотезите на ал.1, периодът и териториите, за които се отнася забраната, да се определени с акт на Общинския съвет; по ал.3 – в случай че общинският съвет не вземе решение в срока по ал.1, дейностите да са извършени в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие, в периода от 15 май до 1 октомври. Съответно, различните условия, при които действа забраната по ЗУЧК, предполагат и различна защита, например – по ал.1 – че курортът не е национален; по ал.2 – че не е прието решение от общинския съвет, респ. не е спазена процедурата по приемането му; че дейностите не са извършени в периода, определен от общинския съвет или че не са извършени в територия, сред изброените по ал.3; по ал.3 – че е взето решение на общинския съвет в срока по ал.1 или дейностите не са извършени в курортна територия на населеното място, курорт, курортен комплекс, ваканционно селище, къмпинг. Действително, описанието на нарушението, дадено в акта, не позволява извеждането на еднозначен извод, че е извършено нарушение на чл.15, ал.1 ЗУЧК. Фактът – че обектът хотел „Графид Ноа“ се намира в к.к. Златни пясъци не е достатъчен, т.к. и двете забрани – по чл.15, ал.1 и ал.3 ЗУЧК, се отнасят за курортни комплекси по Черноморското крайбрежие, но забраната по чл.15, ал.1 ЗУЧК се отнася само за националните курорти по Черноморското крайбрежие. Лаконичното посочване в АУАН на фактите и обстоятелствата по извършване на нарушението – само с описание на дейностите и на обекта, на който се извършват, и бланкетното цитиране на чл.15 ЗУЧК, не позволяват извеждането на еднозначен извод за нарушаване забраната именно по чл.15, ал.1 ЗУЧК – както АНО е посочил правната квалификация на нарушението при издаване на наказателното постановление, т.к. липсва обосновка и не е посочено на какво основание се приема, че к.к. Златни пясъци е национален курорт по Черноморското крайбрежие. Общоизвестен факт е, че к.к. Златни пясъци е черноморски курорт, но не и че е национален курорт по смисъла на чл.15, ал.1 ЗУЧК. Преценката дали се касае именно за такъв курорт, изисква анализ и тълкуване на специфична нормативна уредба, какъвто не е направен в АУАН и НП, а както следва от различните хипотези по чл.15, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗУЧК, квалифицирането на един курорт като национален, е от значение за определяне на съответната хипотеза на забрана. Разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗУЧК действа в редакцията, съгласно изм. ДВ, бр.40/2014г. Съгласно § 1, т.16 ДР от Закона за туризма, в редакцията към ДВ, бр.30/26.03.2013г. (преди изменението с ДВ, бр.17/2020г. и приемането на чл.56а ЗТ), „национален курорт“ е селищно образувание с национално значение, определено за такова с решение на Министерския съвет, което задоволява възникнали курортни нужди с национално значение, и може да е разположен на територията на една или повече общини. В АУАН и НП не е посочено въз основа на какъв акт се приема, че к.к. Златни пясъци се определя именно като национален курорт по Черноморското крайбрежие. Безспорно това е съобразеното от ВРС Решение № 153/24.02.2012г. на Министерския съвет, Обн. ДВ, бр.18/02.03.2012г., с което на основание чл.76, ал.2 от Закона за здравето, е обявен списък на курортите в Република България с определяне на техните граници. В същия, под № 5, в раздел „Климатични морски курорти от национално значение“ от Приложение №1 към решението, е включен [населено място] /от „Златни пясъци“ до нос „Галата“ включително/, Община Варна. В контекста на регламентираните в чл.15 ЗУЧК различни хипотези на забрана за извършване на строителни и монтажни работи, изпълнението на императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.4 и 5 ЗАНН, и на чл.57, ал.1, т.5 и 6 ЗАНН, чиято цел е да гарантират в пълен обем правото на защита на нарушителя, изисква в съдържанието на АУАН и НП да са посочени онези факти, обстоятелства и актове на съответните компетентни органи (респ. липсата на такива актове в хипотезата на чл.15, ал.3 ЗУЧК), от които недвусмислено се извличат съставомерните признаци на нарушението от обективна и субективна страна, и които позволяват неговата правилна правна квалификация. Дори и определени обстоятелства да са общоизвестни, те следва да бъдат посочени в АУАН и в НП, а не да бъдат предполагани. Така, при обвинение за нарушение на чл.15, ал.1 ЗУЧК, следва в АУАН освен дейностите, [жк], и периода, в който същите се извършват, да са изложени и онези факти и обстоятелства, от които се извежда извод, че тези дейности се извършват в национален курорт по Черноморското крайбрежие. В АУАН не е посочена ал.1 на чл.15 ЗУЧК, а Решение № 153 от 24.02.2012г. на Министерския съвет не е цитирано нито в АУАН, нито в НП, което обосновава извод за неяснота на повдигнатото обвинение и за допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, което препятства приложението на чл.53, ал.2 ЗАНН. На практика опит за отстраняване допуснатия в АУАН порок, е направен от АНО, а впоследствие и от съда, което е недопустимо. От друга страна, от даденото в НП описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото се приема за извършено – че дейностите се извършват при „влязла в сила забрана“ за извършването на строителна дейност, не може да се разбере недвусмислено волята на АНО - дали наказва лицето за нарушение на въведената със закона забрана за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие, или за нарушаване на друга „влязла в сила забрана“. Отделно, Заповед № 1486/26.04.2024г. е приложена по делото, но е неотносима към случая, т.к. се отнася за к.к. „Чайка“, а не за к.к. „Златни пясъци“. В периода, в който е установено нарушението, е действала Заповед № 1484/26.04.2024г. на кмета на Община – Варна, публикувана на сайта на Община – Варна - file: ///C: /Users/Dell/Downloads/[интернет адрес], с която на основание чл.44, ал.1 и ал.2 ЗМСМ, вр. чл.15 ЗУЧК, и за нормалното протичане на „Лято – 2024г.“, в периода считано от 15.05.2024г. до 01.10.2024г. е забранено извършването на всички видове строителни и монтажни работи на територията на к.к. Златни пясъци, както и достъпа на тежка строителна механизация и на всякакви превозни средства, доставящи строителни материали в комплекса, при изключенията по чл.15, ал.4 ЗУЧК. Тази заповед е общ административен акт по смисъла на чл.65 АПК и макар в същата да не е посочено конкретно правомощие по чл.44, ал.1 ЗМСМСА въз основа на което същата се издава, от съдържанието й недвусмислено следва, че целта й е да организира изпълнението на забраните по чл.15 ЗУЧК и опазването на обществения ред в тази връзка. Така в т.2 от същата изрично е предвидено задължение за възложителите и строителите на незавършените строежи на територията на комплекса, в срок до 14.05.2024г. да предприемат съответните действия по ограждане и обезопасяване на строителните обекти, да демонтират временно поставените/монтирани обслужващи обекти, разположени извън границите на строителната площадка, както и да почистят и възстановят нарушените в резултат на извършваните СМР или транспортни дейности тротоарни и пътни настилки около строежите. В т.3 от заповедта изрично е посочено, че за нейното нарушаване, на основание чл.23а, вр. чл.15 ЗУЧК, физическите и юридическите лица се наказват/санкционират с посочените глоби и имуществени санкции. При наличието на действащ нормативен акт по смисъла на чл.3, ал.1 ЗНА – ЗУЧК, който регламентира различни хипотези на забрана за извършване на строителни и монтажни дейности на територията на курортните комплекси, и на общ административен акт по смисъла на чл.65 АПК - Заповед на кмета на Община – Варна № 1484/26.04.2024г., в който също не се сочи в коя конкретно хипотеза на чл.15 ЗУЧК се издава, но изрично препраща към тази разпоредба и към наказанията по чл.23а ЗУЧК, липсата на конкретизация в АУАН коя конкретно алинея на чл.15 ЗУЧК се приема за нарушена, както и на обосновка, че е нарушена законовата забрана за извършване на СМР в национален курорт по смисъла на чл.15, ал.1 ЗУЧК, се обосновава извод за допуснато в производството съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на наказателното постановление. Правилно ВРС е приел, че установеният при проверката нарушител – наказаното лице И. К., е действал в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, както и че тази заповед не е съдържала очевидно за него нарушение, поради което административнонаказателната му отговорност е ангажирана в нарушение на чл.25 ЗАНН. За наличие на хипотезата на чл.25 ЗАНН не е необходимо заповедта непременно да е писмена, а е достатъчно от установените по случая факти да се обосновава извод, че лицето не е действало по своя инициатива и за своя сметка, както и че с оглед на конкретната ситуация, нарушаването на законовите разпоредби не е очевидно. В случая условията за приложение на чл.25 ЗАНН са изпълнени, поради което правилно ВРС е приел, че наказаното лице не следва да носи административнонаказателна отговорност. Безспорно установените при проверката дейности по монтаж на предпазен парапет, посредством заваръчен процес е „монтажна“ по смисъла на § 5, т.40 ДР ЗУТ. Вярно е, че от разпоредбата на чл.23а, ал.1 ЗУЧК принципно може да се формира извод, че същата предвижда налагане на глоба и имуществена санкция за всеки, който наруши разпоредбите на чл.15 ЗУЧК, но в контекста на забраната за извършване на строителни и монтажни работи, и на дефинициите по § 5, т.38 и т.40 ЗУТ, при преценката за административнонаказателно отговорните лица, следва да се държи сметка кои са лицата, които изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват строежите. Съгласно чл.160, ал.1 ЗУТ, участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. По арг. от чл.161, ал.1 и чл.163, ал.1 ЗУТ, изпълнението на условията по чл.148, ал.9, т.2 ЗУТ, свързани със започването и изпълнението на строежа, е задължение, съответно на възложителя и на строителя, като в случая, в т.14 от условията по РС № 43/28.03.2024г., изрично е посочено, че на основание чл.15 ЗУЧК се забранява извършването на строителни и монтажни работи на територията на к.к. „Златни пясъци“ в периода от 15.05. до 01.10. на текущата година. При тази правна уредба правилно ВРС е приел, че процесното нарушение не е осъществено по инициатива на наказаното лице, а е резултат от дейността на възложителя или на изпълнителя на строежа, поради което лицето, което фактически е извършало дейностите, не следва да бъде санкционирано на основание чл.23а ЗУЧК. В контекста на съставомерните признаци и специфичния характер на нарушението по чл.15, ал.1 ЗУЧК и личността на нарушителя, правилно ВРС е приел и че за него извършването на нарушение не е било очевидно. По изложените съображения обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на спора, в полза на адв. М. Ц. следва да се определи възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Видно от представения пред ВРС договор за правна защита и съдействие от 19.11.2024г., сключен между И. В. К. и адв. М. Д. Ц., адв. Ц. е поела задължение да окаже правна помощ и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по АНД № 3650/2024г. на ВРС - пред всички инстанции. На основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 (роднини, близки или на друг юрист) от Закона за адвокатурата, е договорено предоставената правна защита да бъде безплатна. С оглед изложеното и на основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр.14 от 2025г.), на адв. Ц. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 400, 00лв. (четиристотин лева) за касационната инстанция. По присъждане на възнаграждението за въззивната инстанция, ВРС се е произнесъл в оспореното тук решение. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд - Варна, I-ви тричленен състав