Решение № 4827 от 14.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9714/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20090633 от 15.05.2023 г. по гр.д. № 26918/2020 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от К. С. Ш. искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата и човека и основните, както следва:

• срещу Прокуратура на Република България - за сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство през периода от 09.12.2013 г. до 26.01.2015 г.;

• срещу Върховния касационен съд – за сумата 400 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на съдебното производство през периода от 06.08.2019 г. до 11.12.2019 г.;

• срещу Районен съд Гоце Делчев – за сумата 2200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на съдебното производство през периода от 26.01.2015 г. до 06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба на 25.06.2020 г. до окончателното им изплащане.

Решението е обжалвано от ищеца К. С. Ш. като незаконосъобразно и необосновано, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат изцяло предявените искове. В жалбата се излага възражение, че първоинсанционният съд не се произнесъл по заявените в исковата молба нарушения на процесуалните правила, извършени от тримата ответници, като необосновано е приел, че не налице забава във воденото срещу ищеца наказателно производство.

Отговор на въззивната жалба е подаден от ответника Върховен касационен съд, с който оспорва същата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 26918/2020 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на К. С. Ш., насочена срещу Прокуратура на Република България, Върховен касационен съд и Районен съд-Гоце Делчев. Ищецът твърди, че на 09.12.2013 г. е било образувано ДП № 743/2013 г. на РУП-Гоце Делчев, пр.пр. № 1940/13 г. на РП-Гоце Делчев, а на 09.10.2014 г. същият е бил привлечен като обвиняем по посоченото производство. Сочи, че независимо от липсата на компетентност било проведено разследване и водено съдебно производство, приключило с осъдителна присъда по НОХД № 108/2015 г. на РС-Гоце Делчев. След подадена срещу присъдата въззивна жалба на 19.05.2017 г. производството било прекратено и материалите изпратени на Военно-окръжна прокуратура по компетентност. На 29.12.2017 г. било образувано НОХД № 1/2018 г. на Софийски военен съд, приключило с оправдателна присъда, потвърдена с решение на ВКС от 11.12.2019 г. Ищецът твърди, че подал заявление чрез ИВСС до Министъра на правосъдието с оплаквания за продължителността на наказателното производство извън разумните срокове, по което заявление бил постановен отказ за изплащане на обезщетение. Ищецът твърди, че общата забава на воденото срещу него наказателно производство е минимум 41 месеца, разпределени между ответниците, както следва: Прокуратура на Република България – 15 месеца, Върховен касационен съд – 4 месеца и Районен съд – Гоце Делчев – 22 месеца. Поддържа се, че производството е протекло е извън разумните срокове, определени в НПК и посочени в чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, в резултат на което ищецът бил претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в: стрес и притеснения, очаквайки в много дълъг период окончателния резултат от повдигнатото срещу него обвинение; загуба на вяра в справедливостта на съдебния процес и резултатите от него; поради неполучаването дълго време на правна сигурност и защита на законните му права и интереси, станал нервен, избухлив, раздразнителен, разваляйки съня и ежедневието; разваляне и ограничаване на контактите му с приятели и накърняване на самочувствието му; изостряне на отношенията му в семейството, които неимуществени вреди ищецът оценява на 4100 лева. Въз основа на тези твърдения ищецът е отправил искане за осъждане всеки от ответниците да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от забавяне на съответното производство в рамките на наказателния процес извън разумните срокове, както следва: Прокуратура на Република България - сумата 1500 лв.; Върховен касационен съд – сумата 400 лв. и Районен съд – Гоце Делчев – сумата 2200 лв., ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор са подали ответниците Върховен касационен съд и Прокуратура на Република България.

В отговора си ответникът Върховен касационен съд излага становище, че предявеният срещу него иск е допустим, но неоснователен. Поддържа, че продължителността на производството пред касационната инстанция не е прекомерна.

В отговора си ответникът Прокуратура на Република България е въвел възражение за недопустимост на предявения срещу него иск поради наличието на подадена от ищеца искова молба по чл. 2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от същото наказателно производство, по която молба е образувано гр. дело № 15184/2020 г., приключило с решение от 24.09.2020 г. Въз основа на това е отправено искане за връщане на исковата молба и прекратяване на настоящото производство по отношение на този ответник. Алтернативно са изложени и доводи за неоснователност на исковата претенция.

Софийски градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от КЗПЧОС – за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат на неразумната продължителност на воденото срещу него наказателно производство, приключило с окончателен съдебен акт по наказателно дело № 476/2019 г. на ВКС, с което същият е оправдан по повдигнатото му обвинение. Предявените срещу всеки от тримата ответници отделни претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди поради нарушаване правото на ищеца по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС са основани на твърдения за прекомерна продължителност на воденото срещу него наказателно производство в отделните фази на производството, а именно: в досъдебното производство и в съдебното производството в посочените съдебни инстанции - първоинстанционното производство пред РС-Гоце Делчев и касационното производство.

Нормата на чл. 2б от ЗОДОВ е вътрешноправно средство за защита, предвиждаща самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6§ 1 от ЕКЗПЧОС. В разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ е предвидена абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 – изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а” от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

В случая, предявените искове по реда на чл. 2б от ЗОДОВ са допустими предвид представените доказателства за проведена по заявление на ищеца процедура по глава трета „а” от ЗСВ с предмет обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване на наказателното производство, приключило с решението от 11.12.2019 г. по н.д. № 476/2019 г. на ВКС, което заявление е било отхвърлено като неоснователно на основание чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ.

От представената искова молба, по която е образувано по гр.д. № 15184/2020 г. на Софийски районен съд, и постановеното по него решение № 20206504/24.09.2020 г. се установява, че преди образуване на настоящото дело ищецът К. С. Ш. е предявил срещу Прокуратурата на РП иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди от незаконно повдигнатото обвинение в извършването на престъпление, по което е бил оправдан с окончателен съдебен акт, а именно решение от 11.12.2019 г. по н.д. № 476/2019 г. на ВКС, с което е потвърдено решение от 18.03.2019 г. по ВНОХД № 70/2018 г. на Военно-апелативния съд, потвърждаващо оправдателната присъда, постановена по НОХД № 1/2018 г на Софийския военен съд. Следователно, същият претендира по настоящото дело неимуществени вреди от бавното правосъдие в рамките на наказателното производство, по което същият е оправдан с влязъл в сила съдебен акт по повдигнатото му в това производство обвинение.

С посоченото решение № 20206504/24.09.2020 г., постановено по гр.д. № 15184/2020 г. на СРС, предявеният от К. С. Ш. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е частично уважен - Прокуратурата на Република България е осъдена да му заплати сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на наказателно преследване, приключило с влязла в сила на 11.12.2019 г. оправдателна присъда по н.о.х.д. № 1/2018 г. по описа на Софийски военен съд, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба на 30.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен така предявения иск за разликата над уважения размер от 5000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв. За да определи размера на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнатото и подържано срещу ищеца обвинение, първоинстанционният съд е отчел критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, а именно общата продължителност и предмета на наказателното производство, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните представители в процеса.

След извършена служебна справка са установява, че горепосоченото решение № 20206504/24.09.2020 г. по гр.д. № 15184/2020 г. на СРС е потвърдено изцяло с решение от 10.06.2021 г. по в.гр.д. № 12471/2020 г. на Софийски градски съд, което е влязло в сила. В мотивите си въззивният съд е съобразил продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство като е направил извод, че същото не надвишава рамките на „разумния срок” по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК.

Въззивният съд намира, че след като ищецът е предявил претенция за обезщетение за неимуществените вреди, причинени му в резултат на обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан, която е предмет на отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, той не може да претендира отделно обезщетение за вредите от нарушаване на правото за разглеждане на наказателното производство в разумен срок по чл. 2б от ЗОДОВ. Това е така, защото продължителността на воденото наказателно производство е сред обстоятелствата от значение за преценката за размера на обезщетението, дължимо на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, доколкото е част от комплекса от критерии за търпените от ищеца негативни емоционални изживявания в резултат на неоснователното обвинение, въз основа на което образувано и водено наказателното производство. Отговорността на държавата за неразумната продължителност на наказателното производство след изменението на чл. 2б от ЗОДОВ /ДВ, бр. 98/2012 г./ е самостоятелно основание за компенсация, независимо от незаконността на обвинението, а когато обвинението е незаконно, се увеличават вредите за обвиняемия и този факт е от значение за глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ. Така в обезщетението за незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ се включват и вредите от неразумния срок на наказателното производство, след като се преценят предпоставките на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ /фактическа и правна сложност на делото, поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие. Този извод е съобразен със задължителните разяснения, дадени с т.1 на ТР от 27.11.2023 г. по тълк. дело № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно т. 1 от посоченото ТР № 1/2022 г. обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал.1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ, се определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В мотивите на ТР, след анализ на приложното поле на регламентираните в чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 2б от ЗОДОВ възможности за защита на субективни права, е прието, че когато неоснователната принуда спрямо лицето, по отношение на което са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е осъществена извън разумния срок за прилагането й, тя нарушава и правото по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ще включва и накърняване на това право. Посочено е, че когато едновременно е реализиран правопораждащият фактически състав на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ, в първия случай твърдението за „неразумен срок“ се включва в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Това е обстоятелство, което утежнява отговорността и води до по - голям размер на глобалното обезщетение. За да се приеме, че с иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е дадена защита и на правото по чл.6, §1 ЕКЗПЧ, в мотивите на съдебното решение, постановено по иска по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, следва да са обсъдени и преценени конкретно критериите за бавно правосъдие по чл.2б, ал.2 ЗОДОВ (фактическа и правна сложност на делото, поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие). Когато съдът е определил глобално обезщетение по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, като в него е включил и обезщетение за бавно правосъдие, след като е обсъдил и преценил наличието на предпоставките по чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ (фактическа и правна сложност на делото, поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие), то по- късно предявеният иск по чл. 2б ЗОДОВ ще бъде неоснователен, поради забраната за неоснователно обогатяване.

В настоящия случай, както бе посочено по-горе, с влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 15184/2020 г. на СРС /образувано преди настоящото дело/ по предявен от ищеца иск по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ с предмет обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, по което е бил оправдан с окончателен съдебен акт по н.д. № 476/2019 г. на ВКС, са обсъдени и преценени предпоставките на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ и тази преценка е част от комплекса критерии, въз основа на които съдът е определил размера на обезщетението. Имущественият интерес на ищеца по отношение на нарушеното му право на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство е удовлетворен с влязлото в сила решени по предявения от него иск по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, постановено по гр.д. № 15184/2020 г. на СРС. С оглед на това и съобразно с ТР от 27.11.2023 г. по тълк. дело № 1/2022 г. на ОСГК, предявените от ищеца в настоящото производство искове по чл. 2б от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за неразумна продължителност на посочените производства, включени във воденото срещу ищеца наказателното производство, приключило с оправдателна присъда с окончателен съдебен акт по н.д. № 476/2019 г. на ВКС, са изцяло неоснователни.

С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответника по жалбата Върховен касационен съд искане, въззивникът следва на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното, Софийски градски съд