Решение № 1301 от 12.7.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 243/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. Ж., подадена чрез адв. М. П.- Бочукова, против Решение № 59/ 01.03.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 857/2022 г. по описа на Районен съд – [община], с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 42-0002650/ 01.09.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ [област]. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, тъй като районният съд не е изпълнил задължението си да събере всички необходими за изясняване на спора доказателства. Сочи се още, че вследствие допуснатата непълнота на доказателствения материал, районният съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи за доказаност на процесното нарушение, поради което същите се оспорват. По тези съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде отменено. Изложените в жалбата доводи са доразвити в представено по делото писмено становище от процесуалния представител на касатора. Претендира се присъждане на разноските, извършени в първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – [област], в приложено по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Окръжна прокуратура – [област] изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, предвид липсата на сочените в нея касационни основания, поради което счита, че оспорваното решение следва да бъде оставено в сила. Административен съд – [област] намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – П.е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 42-0002650/ 01.09.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ [област], с което на „М.” ЕООД, за нарушение на чл. 100 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, на основание същата законова разпоредба, е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на касатора. Решението е правилно. В конкретния случай, имуществената отговорност на „М.” ЕООД е ангажирана за това, че дружеството–касатор, в качеството си на превозвач е допуснало МПС, което е вписано в списъка към притежавания от дружеството лиценз на Общността № 12163/ 24.06.2019 г., да бъде използвано за умишлено препречване на свободното движение на ППС по първокласен път I Е79 в зоната на ГКПП „К.“ в посока [населено място]. Правото на гражданите да се събират мирно на събрания и манифестации е гарантирано конституционно право на всеки гражданин. Редът и условията на провеждането на същите са установени в Закона за събранията, митингите и манифестациите /ЗСММ/. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗСММ, организаторите на манифестация уведомяват писмено кмета на общината за целта, времето и пътя на движението на манифестацията най- малко 72 часа преди провеждането й, а в неотложни случаи- най- малко два дни. По аргумент на ал. 2 на същата разпоредба, кметът на общината, както и организаторите вземат необходимите мерки за спазване на реда за провеждане на манифестацията и за безопасността на движението. Именно на Кмета, Закона за събранията, митингите и манифестациите дава право и да забрани провеждането на събрания и манифестации (арг. чл.12, ал. 2 ЗСММ), както и да промени времето и мястото на събранието, респ. митинга, или пътят на движение на последните (арг. чл. 12, ал. 1 ЗСММ). В настоящия случай, видно от писмо изх. № 92-00-1179-001 от 09.05.2022 г. /л. 11 от първоинстанционното дело/, Кметът на О. П. е уведомил координатора на „Съюз на международните превозвачи“, РПУ- П.и РСПЗН- [община], за съгласието си да бъде проведен протест на 10.05.2022 г. от 08, 00 часа до 22, 00 часа и на 11.05.2022 г. от 08, 00 часа до 22, 00 часа с тежкотоварни превозни средства (над 20 тежкотоварни автомобила), отбелязвайки че с провеждането на тези действия не следва да се пречи на свободното придвижване на гражданите и другите автомобили. Съгласно чл. 100 от Закона за автомобилните превози, превозвач, допуснал да бъдат използвани превозните му средства за умишлено препречване на свободното движение по улиците, площадите и пътищата, се наказва с имуществена санкция 3000 лева и с отнемане на лиценза за срок от една година. От събраните в първоинстанционното производство доказателства безспорно е установено, че при участието си в протестните действия, МПС с рег. № [рег. номер] умишлено препречило лентата за движение за движещите се ППС от Република Гърция за Република България, като по този начин напълно възпрепятствало движението. Установява се и че цитираното МПС е вписано в списъка към притежавания от „М.” ЕООД лиценз на Общността № 12163/ 24.06.2019 г., с оглед на което правилно районният съд е приел, че дружеството- превозвач следва да понесе имуществена отговорност за допуснатото препречване на свободното движение по пътищата. Правилни са и изводите на районния съд, че както АУАН, така и НП съдържат подробно и ясно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и мястото на установяването му, правилно е приложена и санкционната разпоредба. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, както неоснователно се твърди в жалбата. Ето защо, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – [област],