Решение № 290 от 10.1.2022 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 10280/2021 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН. Касаторът „ Ъдванст Сълюшън Нолидж “ ЕООД – Велико Търново, чрез процесуалния си представител •••П. от ВТАК, е обжалвал решение № 491 от 11. 10.2021 година, постановено по АНД №827 по описа на Великотърновският районен съд за 2021 година като неправилно. Оплакването е за неправилно приложен закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Всъщност касаторът намира, че неправилно съдът приема осъществяване на посредническа дейност с оглед пан липсата на каквито и да било доказателства в тази насока. Договорът с оператора Manpower Group бил само проект за такъв, обективиращ единствено преддоговорни отношения, като другите доказателства не установяват обратното. Нищожни били задължителните предписания, дадени в протокола за проверка, понеже касаторът нямал качеството на посредник и не е осъществявал такава посредническа дейност. Липсва фактическият състав по чл.79 от ЗНЗ, а и касаторът не е имал задължението да изпълнява подобно предписание, защото издаденото удостоверение за наличието на такава дейност не означава, че тя е реализирана, съответно поддържа се и, че дружеството не боже да е субект на претендираното нарушение. Сочи се и, че неправилно съдът установил формалната законосъобразност на процесното пред него НП, с оглед липса на съществени реквизити. Иска се отмяната на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. Всички оплаквания се поддържат от процесуалния представител на касатора в открито съдебно заседание. Ответникът по касация, в писмения отговор на касационната жалба и в допълнително представено писмено становище по делото, отрича основателността на оплакванията на касатора. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да се остави в сила. Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №04-001319 от 21.05.2021 година на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, с което на основание чл.79, ал.1 от ЗНЗ във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от ЗНЗ на касатора е наложена имуществена санкция от 500 лв. и последният е осъден да заплати разноски в размер от 80 лв. За да постанови този правен резултат съдът, след обсъждане на събраните в хода на диренето доказателства, вкл.и тези, които представляват представената му преписка е приел, че и АУАН и НП са процесуално законосъобразни, като не са допуснати нарушения на чл.40 и чл.42 от ЗАНН. Постановлението е издадено от компетентен административно-наказващ орган, а формата му отговаря на изискванията по чл.57 от ЗАНН. Отхвърлено е възражението на настоящият касатор, което се поддържа и понастоящем и което е в смисъл, че той не е упражнявал посредническа дейност. Съдът е изтъкнал, че в саморъчно подписана от управителя на касатора декларация е вписано, че екземпляра от договора /именуван рамков договор за сътрудничество/ е подписан, респ. сключен на 5.10.2019 година, като от същественото му съдържание се установява, че всъщност е посреднически договор, сключен между чешкият оператор „ Manpower Group “ и касатора, за дейност, която се вписва в изискването на чл.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Като неоснователно е отхвърлено и възражението на настоящият касатор, което е било в смисъл, че не са посочени датата и мястото на твърдяното административно нарушение. В тази връзка съдът е констатирал, че става въпрос за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като мястото на извършването на нарушението е и място на бездействие, като е следвало да се предвиди допълнително съдържание на посредническият договор, за което да се уведоми далия предписанието орган. Аргументирано е и, че всъщност от 11. 11.2020 година до момента на съставянето на АУАН не са предприети действия от страна на дружеството – посредник за изпълнение на предписание №3, дадено в протокол за извършена проверка №2026124 от 20.10.2020 година на дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, като при това правилно е прието, че датата на нарушението е 12.11.2020 година, както е приел и АНО. Извън горното съдът е намерил и, че АНО е дал правилна материално-правна квалификация на описаното неизпълнение на задължение от страна на касатора. След като дружеството е бездействало във връзка с предвиденото задължение за изпълнение на задължителното предписание на контролните органи при изпълнението на функциите им, което предписание е по чл.78, ал.1, т.1 от ЗНЗ, то правилно АНО прилага санкционната разпоредба на чл.79, ал.1 от ЗНЗ. Най – сетне, съдът е приел, че не следва да намери приложение института на чл.28 от ЗАНН, доколкото не е налице малозначителност или маловажност, а става въпрос за типично нарушение от същия вид. Решението е правилно по следните съображения: С поред разпоредбата на чл.79, ал.1, от ЗНЗ, на която разпоредба е основано наказателното постановление „На физически и/или юридически лица, които не изпълнят задължително предписание по чл. 78, ал. 1, т. 1 на контролните органи, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 3000 лв.“. Съставът изисква единствено наличие на задължително предписание, издадено на основание чл.78, ал.1, т.1 от същият закон, чийто адресат е субекта на нарушението, което да е задължително за него и да не е изпълнено. Това предписание по аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ЗНЗ е предварително изпълнимо, като за реализиране на административно-наказателната отговорност е необходимо допуснатото по закон предварително изпълнение на последиците на такова предписание да не е спряно по реда на чл.166 от АПК. В случая от събраните по делото писмени доказателства се установява, че дружеството касатор е адресат на следната принудителна административна мярка, която му е наложена с разпоредително изявление, вписано в т.3 от протокол за извършена проверка №2026124 от 20.10.2020 година, а именно: „На основаноие чл.30, ал.3, т.3 във връзка с чл.30, ал.1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа посредническият договор, сключен с работодателя „ Manpower Group s.r.o. “ – Чехия да се приведе в съответствие със законовите изисквания към съдържанието му, като в същият се включат данни за длъжностите, на които ще бъдат наемани лицата, срока на наемането, работното време, почивките, отпуските, трудовото възнаграждение, битовите условия, здравното осигуряване, обезщетението при злополука, временна и трайна неработоспособност, смърт, предсрочно прекратяване на трудовия договор, транспортните разходи на устроените на работа лица до работното място при пристигането им, ползването на годишен отпуск и при окончателното им завръщане в България, включително и при предсрочно прекратяване на трудовия договор. Визираните данни да се включват и занапред при сключване на посреднически договор с чужд работодател“. Поставен е срок11.11.2020 година и занапред. Няма спор, че това предписание е стабилизирано от една страна, като съдът не е спрял предварителното му изпълнение, и от друга страна, не е изпълнено от адресата си към момента на съставянето на акта за установяване на нарушението - 23.02.2021 година. При това положение правилно и съдът и административно – наказващият орган са приели, че е налице съставът на нарушението, посочено в разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗНЗ. В случая единствено релевантно е неизпълнението на даденото предписание от субекта, който е адресат на същото. Развитите от касатора съображения представляват изложена защитна теза срещу самото предписание в качеството му на административен акт, като в настоящото производство неговата законосъобразност не подлежи на косвен съдебен контрол, както не подлежи и на косвен съдебен контрол за валидност по смисъла на чл.17, ал.2 от ГПК от страна на районният съд, доколкото производството пред него се развива по правилата на ЗАНН и на НПК. Следва решението да се остави в сила, като на ответника по касация с оглед представеното писмено становище по делото и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК следва да се присъдят разноски в размер от 80 лв. Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав