Решение № 1140 от 19.6.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 153/2025 г.

Производството е по чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на „Про Нюз Добрич“ ЕООД ЕИК 204800657, със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“България“, № 2, ет. 5, офис 2, представлявано от С. Г. К., подадена чрез адв. Ф. Ш. – АК Добрич, редовно упълномощена, срещу отказ за предоставяне на достъп до информация по ЗДОИ, обективиран в Решение с рег. № 357004-10/03.04.2025 г. на директора на Областна дирекция на МВР- Добрич. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, поради липса на мотиви и неправилно прилагане на материалния закон при постановяването му. Жалбоподателят счита и че решението е постановено в несъответствие с целта на закона. Заявява, че исканата информация не съдържа лични данни, които било видно от съдържанието на въпросите - за броя на регистрираните в ОД на МВР Добрич автомобили от определени марки, както и за стойността на най-скъпия регистриран автомобил. Счита, че ОД на МВР е задължен субект по смисъла на ЗДОИ, понеже исканата информация е служебна и се обработва от ОД на МВР на основание чл. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрирани пътни превозни средства. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, адв.Ш., заявява, че поддържа жалбата. Ответникът, директорът на ОД на МВР-Добрич, чрез главен юрисконсулт М. Ж., изразява становище за законосъобразност на оспореното решение и за неоснователност на жалбата. Счита, че исканата информация по отношение на автомобил с марка и модел MERCEDES AMG GT 63 S ще доведе до разкриването на личните данни на определен човек. Моли жалбата да се отхвърли и в полза на ответника да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Общоизвестно е обстоятелството, че жалбоподателят „Про Нюз Добрич“ ЕООД е обществена медия, развиваща журналистическа дейност чрез публикуване на съдържание онлайн. С. З. с вх. № 57-08-1/28.02.2025 г., отправено до Община [населено място], подадено на електронната поща на общината, управителят на „Про Нюз Добрич“ ЕООД С. Г. К., от имено на представляваното дружество е поискала предоставяне на информация от общинската власт по множество въпроси, вкл. и на спорното по делото искане: „Колко са леките автомобили, регистрирани в Добрич, с марките Ягуар, Порше, Бентли и Мазерати, MERCEDES AMG GT 63 S". На каква стойност е най-скъпият регистриран автомобил?“ Кметът на общината е преценил, че компетентен да отговори на тези два въпроса е началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич, поради което и в изпълнение на задължението си по чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, е препратил въпросите в тази им част с писмо с изх. № 65-15-6/14.03.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич. По делото се установява, че по отношение на останалите отправени въпроси кметът на общината е предоставил на заявителя исканата обществена информация с писмо с рег. № 57-08-1-2/25.03.2025 г. С това писмо кметът на общината е уведомил обществената медия, че въпросите за регистрираните автомобили, означени като въпрос 7, са изпратени по компетентност на КАТ Добрич в качеството му на администратор на първични данни за регистрация на превозните средства. Пояснено е също, че информационната система АИС „МАТЕУС“, с която Община [населено място] администрира местните данъци и такси, не разполага с функционалност, позволяваща извличане на информация за декларираните превозни средства по марка и модел. С оспореното в настоящото производство решение с рег. № 357004-10 от 03.04.2025 г. директорът на ОД на МВР-Добрич е отказал предоставянето на поисканата информация, след като е преценил че искането е допустимо и е в неговата материална компетентност. Отказът е мотивиран със следните съображения: въпросите не били свързани с достъп до обществена информация, тъй като от отговорите не можело да се направи преценка за работата на областната дирекция на МВР; въпросите били свързани с лични данни на граждани, тъй като се отнасяли до определени луксозни автомобили и тяхната стойност. По този начин можело да се идентифицира пряко или косвено едно или друго лице – физическо или юридическо, както и кой е собственикът/наемателят. От прана страна отказът е мотивиран с чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ и чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Исканата информация не отговаряла и на целта на закона. Ответникът не представя доказателства за начина и датата на съобщаване на оспореното решение на заявителя. При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, предвид липсата на данни за датата на съобщаване на решението. Жалбата е срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, предвид нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореното решение е незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон и неговата цел. Нормите на чл. 42, ал. 2, чл. 43, ал. 1 и ал. 3, т. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи, определят директора на областната дирекция на МВР като задължен субект от системата на държавните органи и техните поделения по места за предоставяне на обществена информация по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Не е спорно по делото, че препратеното запитване на „Про Нюз Добрич“ ЕООД касае данни за регистрация на пътни превозни средства – дейност, която е възложена на областните структури на МВР, видно от нормите на чл. 140, ал. 1 – ал. 8 от Закона за движението по пътищата и наредбата по чл. 140, ал. 2 от ЗДвП. В този смисъл оспореното решение е издадено от компетентен орган, тъй като областните дирекции на МВР се представляват от директора чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗМВР. Решението е оформено в изискуемата се по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена форма и отговаря на общите изисквания по чл. 59, ал. 2 от АПК. Решението съдържа фактически и правни основания При произнасянето си административният орган по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ се е съобразил процесуалните правила на специалния ЗДОИ. Разгледал е искането, което му е било препратено по реда на чл. 32, от ЗДОИ. Нормата определя, че когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. Ответникът се е произнесъл по искането в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Съдът не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по предоставяне на обществена информация. Решението е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материалния закон и неговата цел. Материалният закон е приложен неправилно, поради неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 2, ал.1 - 5 от ЗДОИ, видно от мотивите в оспореното решение. На първо място ответникът е приел, че исканата информация не била обществена, понеже от нея не можело да се направи преценка за работата на дирекцията, т.е. на служителите на ОД на МВР-Добрич, извършващи регистрацията на превозните средства. Съдът не споделя това становище поради следното: Легалната дефиниция на понятието „обществена информация“ е дадена в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и според нея „обществена информация“ по смисъла на ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. От своя страна обществената информация може да е официална и служебна, според чл. 9-11 от ЗДОИ, като настоящият случай касае предоставянето на служебна информация, тъй като данните за регистрираните превозни средства се събират, създават и съхраняват във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Търсената в случая информация е свързана регистрацията на превозни средства в [населено място] – дейност, извършвана от служители към ОД на МВР, възложена им със закон. Затова във всички случаи търсещият информацията може да си състави мнение за дейността на задължените субекти. Самото искане за броя на регистрираните в [населено място] леки автомобили от определени луксозни марки е свързана с обществения живот в областта, тъй като определя покупателните възможности на гражданите- информация сама по себе си представляваща обществен интерес. Данните за броя на леките автомобили от определени луксозни марки са от естество да дадат възможност на журналистите от обществената медия, каквато е жалбоподателя, да си съставят собствено мнение и за дейността на службата за регистрация. В самия отказ не се отрича обстоятелството, че съответната служба към ОД на МВР-Добрич разполага с исканата информация. В запитването не е посочен периодът, за който се търси информацията, но дори и това да създаде затруднение на задължения субект, същият е бил длъжен да уведоми заявителя да прецизира искането си. Липсата на посочване на период, за който се търси информацията не представлява нередовност на заявлението. В този случай задълженият субект следва да представи цялата налична търсена информация, която съхранява или да поиска конкретизация на искането. Неправилно е позоваването на органа на нормата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, послужила като основание за постановяване на оспорения отказ. Цитираната разпоредба определя, че този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Легална дефиниция за понятието лични данни е точно тази, което е цитирана в мотивите на оспореното решение и която е дадена в чл. 4