Решение № 123 от 11.11.2024 г. на Районен съд - Пирдоп по дело № 104/2024 г.

Предявен е иск с основание чл. 49, ал.1 от СК. В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск за развод поради разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, предявен от М. Т. М. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с.••••••••, чрез пълномощника си адв.Л. Б. от ПАК, със съдебен адрес: гр. ••••••••••, срещу М. Р. Ч., роден на ••••••••••г., с неизвестен към настоящия момент адрес. Ищцата твърди в исковата молба, че на дата ••••••••• г. в с. Лесичово, община Лесичово, обл. Пазарджик сключила граждански брак с ответника М. Р. Ч., който е първи и за двама им, като от брака нямат родени деца. С ответника М. Р. Ч. никога не са живеели заедно, защото същият изчезнал веднага след сключване на брака и от тогава ищцата не е поддържала връзка с него. В резултат на това, повече от 8 години между тях липсва духовната и физическа близост, каквато би следвало да има между съпрузи. В тази хипотеза бракът им е лишен от съдържанието, което му предписва законът и морала, и като такъв е социално неоправдан. Ищцата твърди в исковата молба, че ответникът М. Р. Ч. към момента на раздялата им не е бил български гражданин и че ответникът М. Р. Ч. говори и разбира български език. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака по обективни причини - продължителна фактическа раздяла, без да се произнася по въпроса за вината. В дадения от съда срок ответникът М. Р. Ч. чрез определен особен представител адв.Т. И. от САК, е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания. В писменият отговор особеният представител твърди, че искът е предявен съобразно правилата за родовата и местна подсъдност въведени с нормата на чл. 531, ал. 2 ГПК, доколкото постоянният адрес на ищцата попада в съдебният район на Районен съд-гр.Пирдоп. Отделно от това искането до настоящия съд е направено от заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 ГПК, който е сезирал съда с писмена молба и поради това предявеният иск е допустим. В писменият отговор особеният представител твърди, че за да възникне правото за прекратяване на брак по исков ред следва да са налице предпоставки, които законът изисква. А именно-бракът да е дълбоко и непоправимо разстроен. От исковата молба се налага изводът, че процесният случай касае фиктивен брак сключен по всяка вероятност между ищцата и доверителя му М. Р. Ч. с цел узаконяване на престоя му в страната или по други подбуди различни от традиционно приетите за влизане в легитимен брачен съюз. Аргумент в тази насока е факта, че съпрузите никога не са живеели заедно (нито преди, нито след сключване на брака). Съпругата М. не знае основни индивидуализиращи данни за съпруга, като държава на произход, ЕГН или ЛНЧ и т.н. Освен това същият е изчезнал почти веднага след сключването му и от тогава ищцата не поддържа никакви контакти с него, което е нелогично, ако бракът е бил сключен поради действителна близост и любов между съпрузите. Дори да се приеме, че бракът на М. Т. М. и М. Р. Ч. не е сключен формално, а е бил действителен и в резултат на искрено желание за семеен живот (което при анализ на представеният от самата ищца данни е малко вероятно), то все пак може да се направи категоричен извод за неговото дълбоко и непоправимо разстройство. В писменият отговор особеният представител твърди, че аргумент в тази насока е факта, че съпрузите нямат връзка един с друг от години, не съжителстват заедно, като ищцата няма никаква информация за местонахождението на съпруга си. Тези обстоятелства намират опора във факта, че М. е във фактическа невъзможност да посочи актуален адрес на пребиваване на съпруга си, което именно е наложило определянето на негов процесуален представител за целите на настоящето съдебно производство. В писменият отговор особеният представител моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения на •••••••••г. граждански брак между ищцата и чуждият гражданин М. Р. Ч., без да се произнася по въпросите за вината. Съдът, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Видно от представени и приети по делото Удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/ от 08.02.2024 г. на община Лесичово, с.Лесичово, обл.Пазарджик; Удостоверение за семейно положение съпруг/а и деца с изх.№••••••••••/08.02.2024г.; Декларация за семейно и имотно състояние и сведение за съпрузите, страните М. Т. М. с ЕГН •••••••••• и М. Р. Ч., роден на ••••••••••г., са сключили граждански брак на ••••••••• г. в с.Лесичово, община Лесичово, обл.Пазарджик, за което е съставен акт за граждански брак № 1/••••••••• г. на същата община, като съпругата ще носи фамилното име М.. Не се установи от брака си съпрузите да имат родени деца, както и придобити по време на брака си движими и недвижими вещи. От приложени справки от НБД „Население“, Дирекция „Миграция“-МВР, се установява че на територията на РБ не са регистрирани данни за наличие на статут на пребиваване, както и настоящ, или постоянен адрес на лицето М. Р. Ч., роден на ••••••••••г. От разпита на свидетеля А.Ч., чиито показания настоящия съдебен състав цени като безпротиворечиви, пряко възприети и коредпондиращи изцяло с установената фактическа обстановка по делото, се установява дословно следното: „Познавам М. от 2015г. и знам, че е омъжена от 2016г. Знам, че не живее заедно със съпруга си и не поддържат връзка. Не знам дали някога са живеели заедно. Аз познавам М. преди да сключи брак. Не знам как се е запознала с ответника. Разбрах, че е сключила брак от нейните роднини. Запознали са се с ответника и така са били заедно, доколкото знам. Не знам дали са имали интимни отношения. Не знам дали са живеели заедно на един адрес. Не знам дали са поддържали връзка след сключване на брака. Не съм го виждала никога и тя не е споделяла нищо за него.“ Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: По иска с правно основане чл.49, ал. 1 от СК: Предявеният иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и доказан и следва да се уважи. Съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Не се установи помежду им да е съществувало взаимно доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.1 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла и нямат никакви контакти помежду си през продължителния период от 2016 г. до настоящия момент, говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Съществуващата при тези обстоятелства брачна връзка има само формален характер, а с оглед липсата на воля от страна и на двамата съпрузи за съвместно живеене, това й състояние не може да бъде преодоляно. Налице са при това положение предвидените в чл. 49, ал. 1 СК предпоставки за прекратяването на брака, като изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване. По въпроса за вината: Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, такова искане не е направено и съдът счита, че не дължи произнасяне. По иска по чл. 53 СК: На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. В случая ищеца е заявил такова искане, като ищцата следва да продължи да носи непромененото си по време на брака фамилно име-М.. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК „Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили”. При този изход на спора на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не се дължат с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Районен съд-Пирдоп определя окончателна държавна такса за развода в размер на 40, 00 лв. В този смисъл ищеца следва да доплати сумата от 15.00 лв., представляваща окончателна държавна такса. Воден от горното, Районен съд-Пирдоп, първи състав