Решение № 10333 от 16.12.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1711/2024 г.

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на РИОСВ - Бургас, чрез процесуален представител юрисконсулт против решение № 114 от 09.08.2024 г., постановено по АНД № 432/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 42/03.07.2023 година, издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което на „Джедар“ ЕООД за нарушение на т.5.2 от Заповед № РД-400/12.07.2016 г. на Министъра на околната среда и водите, вр. чл.12, ал.6 от Закона за биологичното разнообразие, на основание чл.124, ал.1 от ЗБР, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, като се сочи че съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице, съгласно което имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], общ. Несебър почти изцяло попада в Защитената зона. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, като са преповторят и аргументите, изложени при предходното обжалване на първоинстанционното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. По делото е представен отговор на касационната жалба, в който същата се оспорва, като се претендират и разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е депозирано становище, с което се поддържа подадената касационна жалба и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Джедар“ ЕООД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Преди съдебното заседание депозира молба, с която поддържа подадения отговор на касационната жалба и претендира разноски, съгласно представен списък и доказателства за извършването им. Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – Несебър е отменил наказателно постановление № 42/03.07.2023 година, издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което на „Джедар“ ЕООД за нарушение на т.5.2 от Заповед № РД-400/12.07.2016 г. на Министъра на околната среда и водите, вр. чл.12, ал.6 от Закона за биологичното разнообразие, на основание чл.124, ал.1 от ЗБР е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. РС – Несебър се е произнесъл след като с Решение № 3631 от 13.05.2024г. по КНАХД № 606/2024г. по описа на Административен съд – Бургас е било отменено предходно решение на РС-Несебър, постановено във връзка с оспорване на процесното наказателно постановление и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне при съобразяване с указаниятао в мотивите към решението. За да постанови оспореното съдебно решение и съобразявайки задължителните указания на Административен съд - Бургас по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Решение № 3631 от 13.05.2024г. по КНАХД № 606/2024г. по описа на Административен съд - Бургас, РС-Несебър е намерил, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като при издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. По същество, съдът е счел, че обжалваното НП е материално незаконосъобразно, базирайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която е била назначена с цел да се изясни дали констатираният изкоп на плаж „Равда-Олимпийски надежди“, обозначен с координатни точки в констативен протокол № 022827/ПД-20-30/06.03.2023г., попада в територията на картирани защитени зараждащи се подвижни дюни, чието увреждане и разкопаване е забранено с т.5.2 от Заповед № РД-400/12.07.2016г. на министъра на МОСВ в границите на защитена зона BG0000574 „Ахелой, Равда-Несебър. Отчитайки заключението на вещото лице, установяващо грешно (технически неправилно) посочени координати в констативния протокол, съдът е заключил, че нарушението е останало недоказано. Така постановеното съдебно решение настоящият съдебен състав намира за валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. В случая, при анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че действително, както е отбелязал и Административен съд – Бургас в своето Решение № 3631 от 13.05.2024г. по КНАХД № 606/2024г., от съществено значение, с оглед предмета на делото, е дали установеният чрез отразените в констативния протокол координатни точки изкоп попада в територията на защитените зараждащи се подвижни дюни, чието увреждане и разкопаване е забранено с т.5.2 от цитираната по-горе заповед на министъра на МОСВ. Именно за изясняването на това обстоятелство, след връщане на делото на РС-Несебър, е била назначена и приета съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е констатирало, че има допусната техническа грешка в координатите, описани в Констативния протокол, като така изписани координатите не могат да се трансформират и нанесат върху процесните имоти. Настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора, че съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице, тъй като видно от заключението, в същото е посочено, че описаните в Констативния протокол като засегнати от изкопа имоти [ПИ] по КККР на [населено място] и [ПИ] по КККР на [населено място] граничат един с друг, като [ПИ] не попада в границата на защитената територия, а [ПИ] попада почти изцяло. В постановения съдебен акт изрично е посочено, че е налице участък (очертан в скица на л. 2 от експертизата) от плажа, който не е част от защитената зона, като поради невъзможност да се извърши преценка и съпоставяне на посочените координати, нарушението остава недоказано. Така направения извод на РС-Несебър касационната инстанция намира за правилен и обоснован, с оглед заключението на вещото лице, като намира за нужно изрично да посочи, че с оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт. В НП, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, следва да бъде дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая, невъзможността да се установят координатите на изкопа е довело до невъзможност да се установи дали същият попада в частта от двата ПИ, която е защитена зона, съответно дали е извършено административно нарушение. С оглед горното, настоящият касационен състав приема, че изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни, а оспореното решение, като постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските по делото в размер на претендираните 400 лева адвокатско възнаграждение, за заплащането на което са представени и доказателства. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,