Решение № 960 от 30.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 369/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на „Хексала“ ООД срещу отказ №20250210165902-3/14.02.2025г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията по заявление вх. №20250210165902/10.02.2025г., подадено за вписване на промени по партидата на дружеството в търговския регистър, произтичащи от договор, сключен на 27.01.2025г. за прехвърляне на дружествения дял на съдружника М.К. на другия съдружник „ПП Билдинг“ ЕООД. Отказът е постановен при мотиви, че към заявлението, включително след указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, не са представени доказателства, от които да се установява учредена съгласно чл. 129, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 37 ЗЗД представителна власт на пълномощника на М.К., заявил от негово име воля за сключване на представения към заявлението договор за прехвърляне на дружествен дял, тъй като представеното от заявителя пълномощно съдържа нотариално удостоверяване само на подписа на упълномощителя, не и на съдържанието на изявлението. Възраженията в жалбата не касаят фактическите констатации на длъжностното лице по регистрацията (които се и установяват от доказателствата по делото, но и по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ), а са мотивирани със съображения, че представеното със заявлението пълномощно от името на прехвърлителя на дружествения дял е издадено и нотариално заверено в държава, чиито нормативни правила не предвиждат ред за нотариално удостоверяване на съдържанието на документ, поради което и съгласно чл. 61 КМЧП и чл. 98, ал. 5 КМЧП следва да се приеме, че това пълномощно е достатъчно да установи учредяване на представителна власт на пълномощника, чрез когото е сключен договорът за прехвърляне на дружествен дял. По въпроса относно приложението на цитираните в жалбата разпоредби на КМЧП и приложимостта им относно изискването за форма, предвидено в чл. 37 ЗЗД, вр. 129, ал. 2 ТЗ, по отношение на издадените в друга държава пълномощни за сключване на договор за прехвърляне на дружествен дял в ООД, регистрирано в Република България, действително е налице противоречива съдебна практика, част от която споделя правните съображения, изложени в жалбата. Настоящият съдебен състав споделя обратната съдебна практика (обективирана например в решение №316 от 27.07.2023г. по в.т.д. №398/2023г. на АС-Пловдив), според която приложението на общите правила на чл. 61 и чл. 98 КМЧП е изключено от специалните правила на чл. 56, ал. 1 и чл. 58 КМЧП спрямо правоотношенията по възникване, съществуване и прекратяване на юридически лица, регистрирани в Република България (в това число и членствените правоотношения в юридическите лица – чл. 58, т. 6 КМЧП), които съгласно цитираните разпоредби се регламентират именно от правото на държавата, в която е регистрирано юридическото лице, в това число от разпоредбите на чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл. 37 ЗЗД, а повелителният характер на тези разпоредби изключва възможността за дерогирането им с приложение на разпоредби на друга държава във връзка с регулираните от тях правоотношения и съгласно изричната норма на чл. 46, ал. 1 КМЧП. Представеното от заявителя пълномощно от съдружника М.К. не съдържа нотариално удостоверяване, което да изпълнява предвидената съгласно чл. 37 ЗЗД, вр. чл. 129, ал. 2 ТЗ форма за действителност на пълномощно за сключване на договор за прехвърляне на дружествен дял в ООД, регистрирано в Република България, поради което и по изложените съображения съдът прие, че обжалваният отказ е постановен в правилно приложение на чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а жалбата срещу него е неоснователна. Така мотивиран, Софийски градски съд