Решение № 1673 от 1.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1014/2024 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната на въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/. Образувано е по жалба на М. К. П., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], община Сандански, област Благоевград, [жк], [адрес], срещу Заповед № ЗРД-415/08.07.2024 г. на ВРИД Командир на 3 механизиран батальон [населено място] майор Б. В., с която на основание чл. 241, чл. 243, чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ППЗОВСРБ/, т. 8.2. от заповед № ОХ-672/15.08.2023 г. на Министъра на отбраната на Република България относно оправомощаване на длъжностни лица и т. 5.8.2 от Етичен кодекс за поведение на военнослужещите в изпълнение на т. 6 от заповед на министъра на отбраната № ОХ-743/12.08.2022 г., относно забрана на употреба на алкохол, наркотични вещества, техните аналози или други упойващи вещества от военнослужещите - за установено управление на лично МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда, установено от компетентните органи с Акт серия GA с № 1295219 и в последствие кръвна проба с отчетен резултат 0.58 на хиляда, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ от заеманата длъжност – шофьор химик в отделение за ядрена, химическа и биологическа защита на щабна рота във военно формирование 56040 – [област], със звание „редник 1-ви клас“ и на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ и т. 8.2. от заповед № ОХ-672/15.08.2023 г. на министъра на отбраната на Република България относно оправомощаване на длъжностни лица е прекратен договор за военна служба, освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса при налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“. Твърди се, че Заповедта е неправилна, незаконосъобразна и преждевременно издадена, в противоречие с материалноправните разпоредби. Посочва, че не е безспорно установено наличието на алкохол, тъй като резултатът от химическото изследване на кръвната му проба е много по-нисък от установеното с техническото средство – 0, 88 на хиляда, а именно – 0, 58 на хиляда. Освен това към момента на издаване на заповедта и подаване на жалбата все още е нямало издадено наказателно постановление, при което има право да поиска изследването на втората кръвна проба от друга независима лаборатория, при която резултатът е възможно да бъде под 0, 5 на хиляда. Моли за отмяна на оспорената заповед, както и да бъде възстановен на заеманата от него длъжност и присъждане на разноски по делото. В съдебното производство и в писмено становище отново се излагат съображения за недоказаност на нарушението, обосновани с това, че при изследването на втората кръвна проба, видно от Експертна справка № 24ТЛ-2395/26.08.2024 г. по описа на Медицински институт на МВР е установена концентрация на алкохол в кръвта 0, 36 на хиляда, поради което и издаденото наказателно постановление било отменено. Ответникът – ВРИД командир на военно формирование 56040 [област] майор Б. В., не се явява и не се представлява в последното с.з. по делото. В писмена защита, чрез главен юрисконсулт Д. Ч., моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, необоснована и недоказана и излага съображения за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Не претендира разноски по делото и не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Оспорващият М. П. към 14.05.2024 г. е работел като шофьор химик в отделение за ядрена, химическа и биологическа защита на щабна рота във военно формирование 56040 – [област], със звание „редник 1-ви клас“ На същата дата около 06.05 часа по ПП-1 Е 79, в района на км. 399.500 в [населено място], П. е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген пасат“, с рег. № [рег. номер], когато бил спрян за проверка от полицаи при ОДМВР – [област], сектор „Пътна полиция“. Полицейските служители извършили проверка на П. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARPL-0255, което отчело 0, 88 на хиляда в количеството издишан въздух в апарата от проба № 04494. На място му бил съставен АУАН серия GA с № 1295219, съгласно който П. е извършил нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като му бил издаден и талон за изследване № 140201, който същият подписал и посочил, че избира медицинско и химическо изследване. В указания в талона за изследване срок, жалбоподателят посетил съответното лечебно заведение, където пред доктор дал кръв за изследване, като съгласно протокол за химическа експертиза № 170 от 21.05.2024 г. е доказано наличие на етилов алкохол в кръвта на П. в количество 0, 58 на хиляда. Въз основа на АУАН на 26.07.2024 г. началник група в ОД МВР - [област], сектор "Пътна полиция" - [област], издал НП № 24-1116-003045, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП на П. е наложено административно наказание. Вследствие на повторно изследване на кръвната проба, съгласно експертна справка № 24/ТЛ-2395/26.08.2024 г. по описа на Медицински институт на МВР, съгласно постъпило писмо от СПП при ОДМВР - [област] по АНД № 543/2024 г. по описа на Районен съд – Сандански, е установена концентрация на алкохол в кръвта 0, 36 на хиляда. С Решение № 19/10.01.2025 г. по АНД № 543/2024 г. по описа на Районен съд – Сандански, влязло в сила на 29.01.2025 г., НП № 24-1116-003045/26.07.2024 г. на Началник група в ОД на МВР - [област], СПП - [област] е отменено /л.109-112/. Тази факти, преди направата на повторното химическо изследване, са дали основание на командир на 3 механизиран батальон [населено място] да образува дисциплинарно производство със Заповед № ЗРД-317/14.05.2024 г. срещу М. К. П., с която е назначил комисия по изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с нарушение на служебните задължения и заповед на министъра на отбраната на Република България с рег. № ОХ-743/12.08.2022 г., относно: Забрана на употребата на алкохол, наркотични вещества, техните аналози или други упойващи вещества от военнослужещи /л. 33-34/. На 16.05.2024 г., комисията назначена със Заповед № ЗРД-317/14.05.2024 г. на командир на 3 механизиран батальон [населено място], съставила протокол за резултатите от извършената служебна проверка, като предложила да бъде потърсена дисциплинарна отговорност, на основание заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната на Република България /л.15-16/, относно забрана на употребата на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, с която Заповед П. бил запознат на 01.09.2022 г. /л. 65/, на редник 1-ви клас М. К. П., с [ЕГН] – шофьор химик в отделение за ядрена, химическа и биологическа защита на щабна рота на 3 механизиран батальон, след получаване на съответните документи, удостоверяващи управлението на МПС след употреба на алкохол /л. 36-39/. На 20.06.2024 г. с жалбоподателят П., на основание чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ, в изпълнение на чл. 144 от ППЗОВСРБ, е извършена беседа във връзка с допуснатото от същия нарушение на военната дисциплина, даващо основание за налагане на дисциплинарно наказание, за което бил съставен протокол № ЗН-1117/20.06.2024 г., с който протокол П. е запознат на същата дата /л. 40-41/. На 08.07.2024 г. П. е дал писмени обяснения, в които потвърждава, че на 14.05.2024 г. около 06.00 часа е управлявал собствения си автомобил в района на [населено място], когато е бил спрян за контролна проверка от органите на КАТ, тестван с дрегер за алкохол, който е отчел 0, 88 на хиляда. Записал е в обясненията си, че от 13.05.2024 г. до 08.07.2024 г. е бил в отпуск по болест, като не е бил уведомен от органите на КАТ за резултатите от кръвната му проба или за издадено наказателно постановление /л. 43/. С писмо изх. № УРИ244-000-30328/16.07.2024 г. по описа на ОД на МВР – [област], директорът на ОД на МВР – [област] е изпратил на командира на Военно формирование 56040, за нуждите на извършващата се проверка – заверени копия на АУАН серия GA№ 1295219/14.05.2024 г., ЗППАМ № 24-1116-000204/14.05.2024 г., ЗППАМ № 24-1116-000203/14.05.2024 г., Талон за изследване № 140201/14.05.2024 г., ДЗ с рег. № 1116р-5043/20.05.2024 г., разпечатка от техническо средство А. Д. 7510 и Протокол за химическа експертиза № 170/21.05.2024 г. /л. 56-63/. На 08.07.2024 г. ВРИД Командирът на 3 механизиран батальон [населено място] - майор Б. В. е издал Заповед № ЗРД-415/08.07.2024 г., с която на основание чл. 241, чл. 243, чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), т. 8.2. от заповед № ОХ-672/15.08.2023 г. на Министъра на отбраната на Република България относно оправомощаване на длъжностни лица и т. 5.8.2 от Етичен кодекс за поведение на военнослужещите в изпълнение на т. 6 от заповед на министъра на отбраната № ОХ-743/12.08.2022 г., относно забрана на употреба на алкохол, наркотични вещества, техните аналози или други упойващи вещества от военнослужещите - за установено от М. К. П. управление на лично МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда, установено от компетентните органи с Акт серия GA с № 1295219 и в последствие кръвна проба с отчетен резултат 0.58 на хиляда, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ от заеманата длъжност – шофьор химик в отделение за ядрена, химическа и биологическа защита на щабна рота във военно формирование 56040 – [област], със звание „редник 1-ви клас“ и на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ и т. 8.2. от заповед № ОХ-672/15.08.2023 г. на министъра на отбраната на Република България относно оправомощаване на длъжностни лица е прекратен договор за военна служба, освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в запаса при налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ /л. 4-6; л. 26-29/. Заповедта е получена на от жалбоподателя на 08.07.2024 г., а жалбата е депозирана на 22.07.2024 г. /л. 96/, поради което е в срок. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доказателствата по делото, прецени доводите на страните и съобрази законосъобразността на оспорения административен акт, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна - адресат на оспорения административен акт, разполагаща с правен интерес, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 251 ЗОВСРБ. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се основава на чл. 241, чл. 243, чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), т. 8.2. от Заповед № ОХ-672/15.08.2023 г. на Министъра на отбраната на Република България относно оправомощаване на длъжностни лица и т. 5.8.2 от Етичен кодекс за поведение на военнослужещите /л. 74-86/, в изпълнение на т. 6 от заповед на министъра на отбраната № ОХ-743/12.08.2022 г., относно забрана на употреба на алкохол, наркотични вещества, техните аналози или други упойващи вещества от военнослужещите. Компетентността на дисциплинарно-наказващите органи в системата на МО са определени в нормите на чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ и т. 8.2. от Заповед № ОХ-672/15.08.2023 г. на министъра на отбраната на Република България относно оправомощаване на длъжностни лица /л. 17-25/. Не се спори по делото, че жалбоподателят П. към 14.05.2024 г. е работел като шофьор химик в отделение за ядрена, химическа и биологическа защита на щабна рота във военно формирование 56040 – [област], със звание „редник 1-ви клас“, а видно от Заповед на командира на сухопътните войски № ЗЛС-182 /л. 77/ е, че майор Б. В. – заместник-командир по логистиката на военно формирование 56040 – [област], за временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност „Командир на военно формирование 56040-[област], за срок не по-дълъг от една година или до назначаване на титуляр. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от материално компетентния дисциплинарно наказващ орган. Оспорената заповед е постановена при съблюдаване на императивните норми на ЗОВСРБ. Съгласно чл. 246, ал. 2 ЗОВСРБ когато на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание уволнение, съответният командир или началник назначава извършване на служебна проверка за събиране на доказателства за извършеното нарушение, изслушва нарушителя или приема писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган, а съгласно ал. 4 на цитираната разпоредба командирът или началникът е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Процедурата е спазена – командирът на 3 механизиран батальон е назначил извършване на служебна проверка за събиране на доказателства за извършеното нарушение със Заповед № ЗРД-317/14.05.2024 г., жалбоподателят е изслушан и са приети писмените му обяснения. Съгласно чл. 250, ал. 1 ЗОВСРБ заповедта за дисциплинарно наказание се връчва на военнослужещия срещу подпис и се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена лично на военнослужещия наказващият орган я изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка. Заповедта е връчена лично жалбоподателя на 08.07.2024 г. Съгласно чл. 250, ал. 2 ЗОВСРБ Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването и на военнослужещия или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Спазени са разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 ППСОВСРБ за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочените разпоредби определят, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. Оспорената в настоящото съдебно производство заповед съдържа всички изискуеми реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран М. П. е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа и от правна страна. Посочени са както разпоредбите, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 249, ал. 1 ЗОВСРБ, съгласно който дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Според чл. 249, ал. 3 ЗОВСРБ дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган, а съгласно чл. 249, ал. 4 ЗОВСРБ сроковете по ал. 1 спират да текат, докато военнослужещият е в отпуск, по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест или е отстранен от длъжност, както и до приключването на образувано производство за осъществяване на наказателна или административнонаказателна отговорност. В случая П. е бил в отпуск по болест от 13.05.2024 г. до 08.07.2024 г. Твърди се, че същият е извършил нарушението на военната дисцирлина на 14.05.2024 г., а заповедта за уволнението му е издадане на 08.07.2024 г., поради което следва да се приеме, че с издаването на оспорената заповед на 08.07.2024 г. е спазен срокът по чл. 249, ал. 1 ЗОВСРБ. Следователно, при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да имат за последица нарушаване на правото на защита на дисциплинарно отговорното лице. По материалната законосъобразност: По делото безспорно е установено, че на 14.05.2024 г. около 06.05 часа по ПП-1 Е 79, в района на км. 399.500 в [населено място], П. е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген пасат“, с рег. № [рег. номер], когато бил спрян за проверка от полицаи при ОДМВР – [област], сектор „Пътна полиция“. Полицейските служители извършили проверка на П. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARPL-0255, което отчело 0, 88 на хиляда в количеството издишан въздух в апарата от проба № 04494. На място му бил съставен АУАН серия GA с № 129519, съгласно който П. е извършил нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като му бил издаден и талон за изследване № 140201, който същият подписал и посочил, че избира медицинско и химическо изследване. В указания в талона за изследване срок, жалбоподателят посетил съответното лечебно заведение, където пред доктор дал кръв за изследване, като съгласно протокол за химическа експертиза № 170 от 21.05.2024 г. е доказано наличие на етилов алкохол в кръвта на П. в количество 0, 58 на хиляда. Въз основа на АУАН на 26.07.2024 г. началник група в ОД МВР - [област], сектор "Пътна полиция" - [област], издал НП № 24-1116-003045, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП на П. е наложено административно наказание. Вследствие на повторно изследване на кръвната проба, съгласно експертна справка № 24/ТЛ-2395/26.08.2024 г. по описа на Медицински институт на МВР, съгласно постъпило писмо от СПП при ОДМВР [област] по АНД № 543/2024 г. по описа на Районен съд – Сандански, е установена концентрация на алкохол в кръвта 0, 36 на хиляда. С Решение № 19/10.01.2025 г. по АНД № 543/2024 г. по описа на Районен съд – Сандански, влязло в сила на 29.01.2025 г., НП № 24-1116-003045/26.07.2024 г. на Началник група в ОД на МВР - [област], СПП - [област] е отменено /л.109-112/. Действително, дисциплинарната отговорност е различна от административнонаказателната отговорност на едно лице и доказателственото значение на негативния резултат от изследваната повторно кръвна проба от жалбоподателя чрез експертиза, не е било известно на административния орган към датата на налагане на дисциплинарното наказание, но е следвало да бъде съобразено от същия и не е следвало да бъдат пренебрегнати от административния орган разпоредбите на чл. 26, ал. 5 и чл. 27 от НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Следователно, и доколкото по нормативен ред и в съдебно решение влязло в законна сила, е призната по-висока степен на достоверност на резултата на повторното кръвното изследване спрямо резултатите от тестването с техническо средство и/или от изследването на първата проба, на база на които АНО, но преждевременно, е счел за доказано обстоятелство, то не може да се сподели изводът му, че по безспорен начин е установено изпълнителното деяние на посоченото нарушение, а именно – управлението на МПС от жалбоподателя на 14.05.2024 г., след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя над 0, 5 на хиляда. От гореизложените факти АНО неправилно е приложил материалния закон. Оспорващият е наказан за нарушение по чл. 242, т. 9 ЗОВСРБ (деяния, несъвместими с неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите) за което на основание чл. 245, ал. 2 ЗОВСРБ, му е наложено дисциплинарното наказание уволнение за друго тежко нарушение на военната дисциплина, като е прието, че е такова по чл. 5.8.2. от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите. Действително, преди повторното изследване на кръвната проба, АНО е установил нарушение на нормативно установените за задължително спазване от военнослужещ етични норми за поведение, съдържащи се в разпоредби от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите - т. 5.8.2., съгласно който военнослужещите независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на забраната да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. Нормата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВС предвижда дисциплинарно уволнение да бъде наложено и при друго тежко нарушение на военната дисциплина. Кое нарушение е тежко по смисъла на закона, се извлича по пътя на тълкуване на особеностите на всяко конкретно нарушение. В случая това е станало с предварителната преценка на министъра на отбраната, изразена в негова Заповед № ОХ-743/12.08.2022 г. /л. 15-16/. Не се въвежда ново и непредвидено в закона дисциплинарно нарушение, а се определя тежестта на посоченото поведение на военнослужещите. Многообразието на дисциплинарните нарушение не позволява те да бъдат лимитативно изброени. Именно по тази причина, след изброяването на тези от тях, които водят задължително до налагане на уволнение с чл. 245, ал. 1 от ЗОВСРБ, ал. 2 дава възможност за преценка на особеностите на всяко едно друго нарушение. Дисциплиниращият орган преценява тежестта на конкретното нарушение и в случая министърът е направил предварителната си преценка с негова заповед. Това е направено с оглед еднаквото тълкуване и прилагане на закона от дисциплинарно наказващите органи и в изпълнение на принципите на законност, съразмерност, последователност и предвидимост. Освен това след като с министерската заповед това нарушение е прието за тежко, то няма как конкретният наказващ орган да преценява неговата тежест, той следва да действа в условията на обвързана компетентност. Вярно е, че в разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ съществува глаголът "може", но при конкретните обстоятелства, принципът на единоначалие, наличието на министерската заповед и количеството алкохол /към момента на преценката/, правилно е преценил ответникът, че е задължен да наложи точно това наказание, като в този смисъл е налице персонализиране. Той има правомощието и е изпълнил задължението си да събере доказателства за авторството и наличието на деянието и да спази процедурата по запознаване на военнослужещия със събраните доказателства, установяващи неговото виновно поведение. След като фактът на управлението на МПС от жалбоподателя П. с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда не е безспорно доказан, то позоваването на такова деяние обаче като нарушение на посочените по-горе разпоредби относно неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, е незаконосъобразно. Ето защо, съдът прави извода, че обжалваната заповед е постановена при липса на материалните предпоставки за издаването й и е необоснована, поради което същата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Относно искането на жалбоподателя да бъде възстановен на заеманата от него длъжност, съдът намира следното: Съгласно чл. 98, ал. 3 ППЗОВСРБ длъжностното лице, имащо право да възстанови военнослужещия, издава заповед, с която обявява решението на съда и възстановява военнослужещия на длъжност считано от влизането в сила на съдебното решение. Военнослужещият, който в момента заема тази длъжност, се освобождава от нея и се назначава на друга подходяща длъжност или се взема в специален щат на министъра на отбраната до осигуряването на подходяща длъжност. Предвид цитираната разпоредба, съдът не е коемпетентен да се произнесе по искането за възстановяване на жалбоподателя, поради което това искане следва да бъде отправено до компетентния орган от жалбоподателя, след влизане в сила на настоящото решение, при благоприятен за него изход от спора. Предвид този изход на спора е основателно искането на оспорващия за присъждане на разноски. Такива се претендират в размер [рег. номер]. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса, съгласно представен списък с разноски /л. 113/, които са заплатени /л. 70 – адвокатското възнаграждение е заплатено в брой и л. 46 – платежно нареждане за заплащане на ДТ/. От страна на ответника не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което настоящата инстанция намира, че дължимите се в случая разноски на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, с оглед характера и обема на осъществената правна помощ при приложението на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и съобразяване Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., не следва да се редуцират. Изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност по делото, като процесуалният представител е присъствал на всички съдебни заседания, като е бил активен при събирането на доказателства, поради което не може да бъде определено и като прекомерно. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът