Решение № 140 от 9.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3497/2022 г.

Производството по вписване е строго формално и се извършва при спазване на императивните правила на ПВ и чл. 531 и сл. ГПК. Самото вписване като охранителен акт може да е засегнато от порок, и тъй като вписването пази права, с нормите на чл. 88 и чл. 90 ЗКИР / независимо, че в страната не е въведен все още имотен регистър в останалата си част ЗКИР действа/ законодателят е предвидил защита от вписване, което е недопустимо или нищожно. Недопустимост на действието по вписване като охранителен акт произтича например ако същото е заявено е от нелегитимирано лице или е било извършено без да е налице сезиране на съдията по вписванията и др. От друга страна, самото учредяване на законна ипотека е недействително при наличие на някое от посочените в чл. 170 от ЗЗД условия или поради липса на предвидено в закона основание за учредяването й. Предвид поддържаните в исковата молба и уточняващите молби две групи пороци и като съобрази мотивите на посоченото решение на ВКС, постановено в производство по чл.290 от ГПК, съдът намира следното: Предявени са в условията на обективно съединяване две групи искове. Първата група, основани на подробно описаните по-горе и обособени в първа група пороци на вписването на подновяването на процесната ипотека, следва да се квалифицират като искове за установяване на посочените обстоятелства с пр. осн. чл.90, вр. с чл.88 от ЗКИР. Това са исковете, с които ищецът се брани срещу извършеното подновяване като охранителен акт с твърдението, че е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство – подновяване на ипотеката върху целия имот, вместо само за ½ ид.част от него или че вписването е недопустимо, т.к. съдията по вписванията се е произнесъл, без да е бил сезиран за подновяване на ипотека върху целия имот, от нелегитимирано лице – т.к. банката не е имала правото да иска подновяване на ипотеката върху целия имот, или е вписано несъществуващо обстоятелство, т.к. към момента на подновяването посоченият ипотекарен длъжник вече не е бил собственик на имота. Втората група пороци - подробно описаните по-горе пороци в съдържанието на молбата за подновяване, при изготвянето на която са допуснати нарушения на материалния закон, с искане да бъде признато за установено несъществуването на ипотечното право и да се прогласи нищожността на ипотеката, поради извършеното недопустимо вписване на акта, въз основа на който същата се подновява, следва да бъдат квалифицирани по основание като установителен иск с пр. осн. чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 167 и чл. 170 ЗЗД. С оглед изявлението на ищцата, че за нея е без значение кой от исковете й ще бъде уважен, като преценката за това се предоставя на съда, съединяването следва да се определи като алтернативно, а поредността на разглеждане на исковете да се определи от съда. И двете групи предявени искове са допустими. На първо място, ищцата има интерес от тях, доколкото твърди да е собственик на имота, по отношение на който е извършено оспорваното подновяване на ипотека и предвид изрично предвидената за това възможност в закона – чл.88 ЗКИР, вр. с чл.537, ал.2 от ГПК, предоставяща защита от вписване, което само привидно създава права, а всъщност е нищожно или недопустимо. От друга страна, доколкото ипотеката е вещна тежест и признаването й за нищожна би освободило имота от тази тежест, собственикът на имота винаги има интерес и от установяване несъществуването на ипотечното право на кредитора по отношение на същия имот. Ето защо, съдът приема, че ищцата има правен интерес от водене на делото и исковете следва да бъдат разгледани по същество. За установяване на твърдените от страните факти и обстоятелства са ангажирани писмени доказателства, от които се установява следното: С Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот в завършен вид № 109, том III, peг. № 3829, дело № 461/2005г. на Нотариус И.Н., peг. № 040 на НК, с район на действие - Районен съд София, вписан като акт № 175, том 41, дело № 13279/2005г., вх. peг. № 18446/22.04.2005г. „Д.А.“ ЕООД е продало на Р.Ж. Б. следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 13 (тринадесет), находящ се в гр. София, СО, р-н "Младост", в ж.к. "••••••• (две)", в ••••••• (двеста четиридесет и две), вх. 3 (три), ет. 5 (пет), със застроена площ от 134.08 кв.м. На 28.09.2010г. върху имота е учредена ипотека с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 15, том № 2, peг. № 8040, дело № 92 от 28.09.2010 г. на Нотариус Л. Л., pe г. № 151 на НК, с район на действие - Районен съд София, вписан с вх. peг. № 42862, акт № 131, том № XXIV, дело № 24861 на АВп - гр. София в полза на „Б.П..Б." АД. На 04.02.2011г. Р.Ж. Б. дарява същия апартамент имота на В.Й. Б.а с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 24, том 1, per. № 943, дело № 9/2011 г. на Нотариус Л. Л., pe г. № 151 на НК, с район на действие - Районен съд София, вписан като акт № 1, том VIII, дело № 1419/2011 г., вх. pe г. № 3275/04.02.2011г. На 04.04.2011г. В.Й. Б.а от своя страна дарява по една втора идеална част от посочения имот на своите две деца В.А.А., ЕГН •••••••••• и Ц. А.А., ЕГН •••••••••• с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 73, т. I, peг. № 2488, дело № 29/2011г. на Нотариус Л. Л., pe г. № 151 на НК, с район на действие - Районен съд София, вписан като акт № 136, том XXX, дело № 6421 /2011 г. От приложеното по делото удостоверение от ЧСИ Бъзински с изх. №94943/19.12.2012г. е видно, че въз основа на изп. лист от 24.09.2012г., издаден по ч.гр..д. №36218/2012г. на СРС е образувано изпълнително производство срещу „В.П.“ ЕООД. „В.П.“ ЕООД, „Р. И.“ ЕООД, „Европаркет“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж. Б. по изп. дело №9252/2012г. Взискател по делото е „Б.П..Б.“ АД. От ангажираните писмени доказателства е видно, че при ЧСИ М.М. е било образувано изп. дело № 4036/2012г. с взискатели В. А. – ищцата и „Б.П..Б.“ АД, и длъжници – В. А. и Ц. А.а. В рамките на принудителното изпълнение по това дело и след проведена публична продан, с влязло в сила постановление за възлагане от 17.02.2015г., вписано в СвП на 13.03.2015г., на ищцата е възложена ½ ид. част от същия апартамент №13. Представено е и разпределение по реда на чл.495 от ГПК на сумата, постъпила от публичната продан между ищцата – взискател с право на предпочтително удовлетворяване, съгласно чл.136, ал.1, т.4, изр. 2 от ЗЗД преди ипотекарния кредитор и „Б.П..Б.“ АД – присъединен взискател първи по ред ипотекарен кредитор. В полза на ипотекарния кредитор е разпредлена сумата от 5 330, 15 лв. На 07.04.2015г. с вх. peг.№ 19014/07.04.2015г. в СвП - София е извършено отбелязване на молба на ЧСИ М.М. за частично заличаване на ипотеката в полза на „Б.П..Б.“, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 15, том № 2, peг. № 8040, дело № 92 от 28.09.2010 г. на Нотариус Л. Л., по отношение на ½ ид. част от имота, възложена на ищцата с посоченото по-горе постановление за възлагане. По делото е приет препис от молба с вх.№39198/12.07.2020г. от ответника „Юробанк България“ АД, правоприемник на „Б.П..Б.“ АД, за подновяване на ипотека на осн. чл.172, ал.3 от ЗЗД и чл.18 от ПВп – молбата е с нотариална заверка на подписа с рег. №503 на нотариус С.М.. В молбата е отправено искането да бъде подновено вписването на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан с акт № 131, том № XXIV, дело № 24861 на СВп - София в полза на „Б.П..Б." АД като обезпечение на част от кредит с размер на частта 70 000 евро, целият кредит в размер на 200 000 евро, предоставен на „В.П.“ ЕООД, съгласно договор за банков кредит№033/2007 от 16.01.2008г., Анекс А02-033 от 21.12.2009г., анекс А03 – 033/2010г. от 02.09.2010г., като подновяването на вписването на ипотеката е за сума в размер на 70 000 евро, представляваща част от главницата по кредита, заедно със съответната лихва, евентуална наказателна лихва, комисионни, такси и/или разноски, върху ½ /една втора/ идеална част от недвижимия имот, а именно – апартамент №13. От ангажираната по делото справка №193021/18.02.2021г. чрез отдалечен достъп по данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания по електронната партида на процесния апартамент №13 под №2 е посочено „подновяване/ новиране на договорна ипотека“, с номер от входящ регистър 39198/22.07.2020г., т.29, акт №134, номер от описната книга 1084/22.07.2020г. В секция „свързани актове“ от справката е посочено: „Тип на отношението: подновяване на ипотека. Тип на акта: учредяване на договорна ипотека, № от входящ рег. 43319, дата на входящ рег.28.09.2010г., двойно входящ номер: 42862, Дата: 28.09.2010г., том: 24, номер: 131“. В секция „страни“ като кредитор е посочен „Б.П..Б.“ и ипотекарен длъжник Р.Ж. Б.. От прието по делото платежно нареждане от 01.08.2022г. се установява, че на посочената дата ЧСИ М. е наредил в полза на ответника сумата от 5 330, 15 лв., съгласно разпределението по изп. дело №4036/2012г. Прието е и постановление от 14.10.2022г. за разпределение на суми, постъпили по изп. дело №9252/2012г. по описа на ЧСИ Бъзински, от което се установяват разпределени в полза на ответника суми от извършена публична продан на имущество на длъжника „Р. И.“ ЕООД. В същото сумата от 5 330, 15 лв. е отразена като получена от банката, посочено е, че със същата са погасени част от разноските по изп. лист от 13.03.2020г., издаден по т.д. №2424/2013г. От приетатата по делото преписка от АВп във връзка с процесното подновяване се установява следното: Върху молбата на нотариус С.М. с номер от входящ регистър 39198/22.07.2020г. за вписване на надлежно оформения от нея акт с рег. №503/22.07.2020г. /молбата за подновяване на договорна ипотека с нотарална заверка на подписа/ е поставена резолюция на съдията по вписванията – печат с текст – Днес, 22.07.2020г., на осн. чл.18 ПВ разпореждам ВПИСВАНЕ чрез подреждането в кн. по чл.33, б. В от ПВ – и подпис на съдията по вписванията. Върху подредения в регистрите нотариален акт за учредяване на договорната ипотека от 2010г. е извършено отбелязване от 07.04.2015г. на молбата на ЧСИ М. относно частично заличаване на ипотеката за ½ ид. част от имота. Отбелязано е ръкописно и че за останалата ½ ид. част от имота ипотеката е в сила. В горния край на акта е поставен печат „Подновена по молба вх.№39198/22.07.2020г.“. Останалите ангажирани от страните писмени доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора, поради което не ги обсъжда. При така установените факти, съдът намира всеки от предявените искове за неоснователен. Нито едно от твърдените от ищцовата страна обстоятелства, обуславящи недействителност/недопустимост на вписването, респ. нищожност на ипотеката поради извършеното недопустимо подновяване, не се установява от ангажираните доказателства. Установява се обратното – ответникът е спазил всички изисквания на закона и Правилника за вписванията при подновяването на процесната ипотека, касателно ½ ид. част от процесния апартамент №13. Същото е извършено с молба на ответника, която е с нотариално заверен подпис и в която се съдържат всички необходими, съгласно чл.18 от Правилника за вписванията, данни за първоначалното вписване, както и изричното искане на кредитора подновяването да бъде извършено за ½ ид.част от недвижимия имот. Не се установява твърдения от ищцовата страна порок, изразяващ се в подновяване на ипотеката върху имот, който не принадлежи на лицето, което я учредява. Ипотеката е вещна тежест, която следва имота. Ето защо, последващи учредяването й промени в собствеността, не се отразяват на нейната действителност, нито е необходимо същата да бъде по някакъв начин отново вписвана или отразявана по персоналните партиди на приобретателите. При подновяване на ипотеката, законът не изисква кредиторът да търси и сочи актуалния собственик на имота. Съгласно чл.18, ал.2 от ПВ единствено ако собственикът на ипотекирания имот е умрял, трябва да се посочат и наследниците му. В останалите случаи на преминаване на собствеността в патримониум на друго лице, различно от учредителя на ипотеката, няма изискване за неговото посочване, поради което твърденията на ищеца в този смисъл са неоснователни. В този смисъл - Решение № 75 от 12.05.2016 г. по гр. д. № 6307/2015 г., Г. К., І Г. О. НА ВКС „Подновяването на ипотеката се отбелязва по партидата на първоначалния ипотекарен длъжник дори да е имало след учредяването последващи разпореждания. Не се прави вписване на подновяването по партидата на новия собственик, защото ипотеката следва имота по силата на закона.“. Сумата, за която се подновява ипотеката, също е изрично посочена. Твърденията на ищеца, че същата е следвало да бъде намален с получената от проведената публична продан сума, не могат да бъдат споделени. От обсъдените по-горе доказателства се установява от една страна, че сумата от 5 330, 15 лв. е преведена на банката от ЧСИ едва през 2022г., а процесното подновяване е извършено през 2020г., а от друга – в ангажираното от ищцовата страна постановление от 14.10.2022г. за разпределение на суми, постъпили по изп. дело №9252/2012г. по описа на ЧСИ Бъзински, сумата от 5 330, 15 лв. е отразена като погасяване на част от разноските по изп. лист от 13.03.2020г., издаден по т.д. №2424/2013г., следователно няма основание да се приеме, че е погасила част от главницата от 70 000 евро, фиксирана в молбата за подновяване. Не могат да бъдат споделени съжденията на ищеца за липса на яснота по въпроса върху чия ½ ид. част от имота е извършено подновяването. Напълно неоснователни са опасенията му, че при евентуална последваща публична продан на тази ½ ид. част от имота, върху която ипотеката продължава да тежи, можело да се стигне до заличаване на същата за тази ½ ид. част и предвид вече извършеното през 2015г. заличаване на ипотеката за ½ ид. част, поради недопустимото подновяване щяла да остане да тежи ипотека върху „трета“ ½ идеална част от имота. На първо място, неправилно е възприето от ищцовата страна, че ипотеката е подновена върху целия имот. Това не отговаря на действителното положение. Съгласно чл. 18, ал.3 от ПВп подновяването на ипотеката се извършва чрез подреждане в съответната ипотечна книга на единия екземпляр от молбата, по реда, установен за първоначалното вписване. За извършеното подновяване съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на ипотечния акт, като посочва входящия номер на молбата за подновяване. Към датата на подновяването ипотеката вече е била заличена за ½ ид. част от имота още през 2015г. след проведената публична продан по изп. дело №4036/2012г. на ЧСИ М. и по този факт страните не спорят. Заличената ипотека няма как да бъде подновена. Тя може единствено да бъде вписана наново. За такова вписване по делото данни няма. Ето защо, не би могло, а и не е искано от кредитора, подновяването на ипотеката за целия имот. Чрез подреждането на молбата в съответната ипотечна книга е извършено подновяване на ипотеката в съответствие с посоченото в самата молба – за ½ ид. част от имота. Не е необходимо, защото няма такова изискване в закона и ПВп, в молбата да се уточнява за чия именно ½ ид. част от имота се извършва подновяването. Както съдът посочи по-горе, ипотеката следва имота и за чия именно ид. част се отнася извършеното подновяване е лесно установимо при проследяване на извършените вписвания и отразявания. Посочване на това обстоятелство обаче не е елемент от фактическия състав на подновяването, поради което и банката не е била длъжна да го направи. Въпросът дали при писмена справка или при издаване на удостоверение за тежести в графа „условие“ на процесното подновяване трябва да се отрази, че същото е извършено само за ½ ид. част от имота, е технически и не може по никакъв начин да се отрази нито на валидността и допустимостта на извършеното вписване, нито на валидността на самата ипотека и съществуването на ипотечното право. Липсват каквито и да било основания за твърдените от ищеца пороци на самото вписване на подновяването като охранителен акт. Същото е извършено по предвидения в ПВп ред – чрез подреждане на екземпляр от молбата в съответната ипотечна книга по разпореждане на съдията по вписванията, което се установява от подробно описания по-горе печат, поставен върху молбата на нотариус С.М. с номер от входящ регистър 39198/22.07.2020г. за вписване на надлежно оформения от нея акт с рег. №503/22.07.2020г. /нотариално заверената молба за подновяване на ипотеката върху ½ ид. част от имота/. Липсват каквито и да било данни за вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство, а именно – вписване на подновяване на ипотеката върху целия имот, произнасяне на съдията по вписванията свръх-петитум или без сезиране, или сезиране от нелегитимирано лице. Всеки от предявените установителни искове е неоснователен, поради изначално неправилното и неотговарящо на действителното правно положение убеждение на ищцовата страна, че процесната ипотека е била подновена за целия имот. Настоящият съдебен състав намира, че процесната ипотека е била подновена за ½ ид. част от имота, като подновяването не страда от никакви пороци и е извършено по правилата на закона и ПВп, като самото вписване е напълно валидно и допустимо. Исковете са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По разноските: При този изход на спора на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната банка сторените от нея разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото възлизат на сумата от 1 440 лв. – адвокатско възнаграждение. Възраженията на процесуалния представител на ищцовата страна за недоказаност на претендираните разноски, съдът намира за неоснователни – ангажирани са фактура от 31.10.2022г., издадена въз основа на договор за правна помощ и платежно нареждане за посочената сума, в което като основание е цитиран номера на същата фактура. Според съда доказателствата в достатъчна степен обсновават извод за заплащането на посочената сума като адвокатски хонорар от ответника. Така мотивиран, съдът