Решение № 3005 от 20.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12679/2023 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК. Производството е образувано по иск с правно основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК •••••••, че всички придобити вземания, предмет на изпълнителното производство по изп.д.№20138310400491 по описа на ЧСИ М. М., с длъжник Р. И. М., с ЕГН ••••••••••, установени със Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 25.10.2013г., издадена по ч.гр.д.№6974/2013г. по описа на РС-гр.Русе, въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 28.10.2013г. и Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 29.04.2013г., издадена по ч.гр.д.№2652/2013г. по описа на РС-гр.Русе, въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 29.04.2013г., произтичащи от Договор за банков кредит №180/10.04.2007г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, заедно с анексите към него и Договор за банков кредит №365/12.03.2008г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, заедно с анексите към него, които към 15.05.2022г. са били в общ размер от 731928, 20лв., от които главница в размер на 64035, 42лв., със законна лихва в размер на 43903, 63лв. за периода от 06.07.2014г. до 15.05.2022г., главница в размер на 244670, 56лв., със законна лихва в размер на 224839, 39лв. за периода от 26.04.2013г. до 15.05.2022г., неолихвяеми вземания в размер на 121621, 28лв., присъдени разноски в размер на 9144, 32лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 23713, 60лв., са погасени на основание чл.739, ал.2 от Търговския закон, поради това, че представляват неудовлетворени вземания в прекратеното производство по несъстоятелност на ЕТ „Р.-Р. М.“ поради изчерпване на масата на несъстоятелността, поради което не подлежат на принудително изпълнение. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск. Посочва, че погасяване на задълженията по силата на чл.739, ал.2 ТЗ би настъпило ако ЕТ „Р.-Р. М.“ е длъжник по договорите за кредит, респективно в изп.производство, но в случая кредитополучател и длъжник е физическото лице Р. И. М.. ЕТ „Р.-Р. М.“ се сочи да е солидарен длъжник, а кредитора може да иска изпълнение от всеки от длъжниците. Сочи се, че Р. И. М. е поела лична отговорност по договорите за кредит, а не такава като част от дейността на ЕТ. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Към исковата молба е приложен Договор № 2766/28.12.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитието на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД), сключен между Държавен фонд „Земеделие" и ЕТ „Р.-Р. М.“, представляван от Р. И. М., с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите, посочени в бизнес план към проект № 180301200107/2006г., а именно „Изграждане на къщи за селски туризъм в с.Нисово“, в размер на 50% от целия размер на одобрената инвестиция и ce изплаща при условие, че ползвателят е извършил инвестицията по одобрения бизнес-план, съобразно условията и сроковете по договора, анексите към него и действащите нормативни актове. Срокът за извършване на инвестицията е уговорен до 30.06.2008г. Представен е и Договор за банков кредит № 180/10.04.2007г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и Р. И. М., като кредитополучател и П.И.П., като солидарен длъжник, по силата на който банката предоставя 64000.00 евро за строителството на къщи за селски туризъм в с. Нисово, със срок на погасяване до 2029г., кoйтo в последствие с Анекс №1 от 30.05.2009г. е удължен до 2034г. Като обезпечение пo този договор с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти №2 от 10.04.2007г. е учредена ипотека върху притежавания oт Р. И. М. Апартамент № 16, находящ се в гр. Русе, общ. Русе, обл. Русенска, ж.к. "Чародейка Г — юг", ул. "••••••• и притежавания от П.И.П. апартамент Г-4, находящ се в гр.Русе, ул•••••••, в жилищен блок •••••••, заедно с избено помещение №8. Представен е и втори Договор за банков кредит № 365/12.03.2008г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, пo силата на кoйтo банката предоставя още 273800.00 лв. за строителството на къщи за селски туризъм в с. Нисово, със срок на погасяване дo 2018г., който в последствие с Анекс № 1 от 30.05.2009г. е удължен до 2034г. За обезпечаване на вземането по ипотечен банков кредит за хотелиерство и ресторантьорство, предназначен за строителство на къщи за селски туризъм в с.Нисово Р. М., в качеството на ET „Р. — Р. М." учредява ипотека върху Дворно място, находящо се в с. Нисово, общ. Иваново, обл. Русенска, ул. "Цар •••••••, цялoтo с плoщ от 820 кв.м., представляващо УПИ № I-242 по регулационния план на с. Нисово, заедно с построените в имота на етап "груб строеж" съгласно Разрешение за строеж № 41/21.12.2005г. къщи за селски туризъм, a имeннo: Къща 1 — масивна двуетажна сграда със сутерен, със застроена площ от 141.75 кв.м. и разгърната застроена площ от 349.12 кв.м. и Къща 2- масивна двуетажна сграда със сутерен, със застроена площ от 138.15 кв.м. и разгърната застроена площ от 384.49 кв.м. – с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 12.03.2008г., a в последствие с Анекс № 3 от 04.01.2011 г. към договора за банков кредит учредява и залог върху вземания на едноличния търговец пo Дoгoвop oт 04.01.2010г. с възложител „И." ООД, за което е сключен и Договор за залог oт 30.04.2010г., вписан в ЦPOЗ с регистрационен номер 2010050300594. Видно е, че и двата договора са сключени за финансиране на строителството на къщите в с.Нисово, т.е свързани са с търговската дейност на ЕТ „Р.-Р. М.“. От приложените изп.листа и заповеди за изпълнение, се установява, че „Уникредит Булбанк“ AД е обявила за предсрочно изискуеми задълженията по Договор за банков кредит 180/10.04.2007г., a на 29.11.2012г. и по Договор за банков кредит № 365/12.03.2008г. В полза на банката е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 oт ГПK №11349/25.10.2013г., издадена по ч.г.д. № 6974/2013г. по описа на Районен съд — гр. Русе за сумите: 62 762, 39 евро — главница, 22439, 77 евро - лихва за периода 05.02.2011 г. - 23.10.2013г., 73, 02 евро - такса за периода oт 10.04.2011 г. - 23.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано oт 24.10.2013 г. дo изплащане на вземането, както и сумата от 3335, 68 лева - разноски за заплатена държавна такса, и сумата от 2117.84 лева - юрисконсултско възнаграждение, произтичащи от Договор за банков кредит №180/10.04.2007 г., Aнeкc № 1/30.05.2009 г. и Aнeкc № 2/06.04.2010г., въз основа на кoятo за тези суми е издаден Изпълнителен лист от 28.10.2013г. Издадена е и Заповед за изпълнение въз основа на документ пo чл. 417 от ГПK №2537/29.04.2013г., издадена по ч.г.д. № 2652/2013г. по описа на Районен съд — гр. Русе за сумите: 244 670.56 лева - главница, лихва за периода oт 05.02.2011 г. дo 25.04.20 13 г. в размер на 76 450.89 лeвa, лихва /такса/ зa периода oт 12.03.2011 г. дo 25.04.2013 г. в размер на 1139, 20 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано oт 26.04.2013 г. дo изплащане на вземането и разноски пo делото в размер на 6444.13 лева - държавна такса и 3672.07 лева юрисконсултско възнаграждение, въз основа на която е издаден Изпълнителен лист oт 29.04.2013г. за тези суми. По делото е изискано и приложено Изп.д.№20138310400491 по описа на ЧСИ М. М., което е образувано по молба на „Уникредит Булбанк“ АД от 21.05.2013г. за образуване на изп.дело против Р. И. М., ЕТ „Р.-Р. М.“, „Р.“ ЕООД и П.И.П.. Към молбата са приложени Изпълнителен лист от 29.04.2013г. по ч.гр.д.№2646/2013г. по описа на РС-Русе и Изпълнителен лист от 29.04.2013г. по ч.гр.д.№2652/2013г. по описа на РС-гр.Русе. От изп.дело се установява, че е наложен запор на трудово възнаграждение на П.И.П., а двата апартамента, дворното място и къщите са изнасяни неколкократно на публична продан. Апартамент №16, собственост на Р. И. М. е продаден на публична продан за 28100лв. и с Постановление от 29.11.2013г. е възложен на купувача. Апартамент №7-4, собственост на П.И.П. е продаден за 53042лв.и възложен на купувача с Постановление от 16.04.2014г. Заповедта по ч.гр.д.№2646/2013г. по описа на РС-Русе е обезсилена и с Постановление от 18.10.2013г. изп.дело е прекратено частично. С Молба на взискателя, по изп.дело е представен Изпълнителен лист от 28.10.2013г., издаден по ч.г.д. № 6974/2013г. по описа на Районен съд — гр. Русе за сумата 62762, 39 евро главница, 22439, 77 евро лихва, такси и разноски, като е поискано и тези суми да бъдат събрани по изп.дело. C Решение № 250/16.12.2013г., постановено по т.д.н. № 245/2013г. по описа на Окръжен съд — гр. Русе, е обявена неплатежоспособността на ET „Р. — Р. М." с ЕИК •••••••, с начална дата 29.04.2013г., и е открито пpoизвoдcтвo по несъстоятелност на едноличния търговец. С откриване на производството по несъстоятелност, на основание чл. 638, ал.1 от ТЗ, индивидуалното изпълнително производство е спряно и насрочената за 30.12.2013г. публична продан на дворно място и къщи за селски туризъм, собственост на ЕТ, не е проведена. Впоследствие, след разрешение за продължаване на изпълнителното производство, дадено от съда по несъстоятелността на основание чл. 638, ал.3 от ТЗ, за 10.04.2014г. е насрочена нова публична продан на недвижимия имот в с. Нисово, при начална цена от 177306.40 лв.17, която не е реализирана поради липса на купувачи. B резултат на това индивидуалното изпълнително производство отново е спряно по силата на чл.638, ал.1 oт ТЗ и осребряването на този недвижим имот е продължено в рамките на откритото производство по несъстоятелност на ET „Р. — Р. М.". Всички изискуеми вземания на „Уникредит Булбанк“ AД по двата договора за кредит, за които са издадени два изпълнителни листа и е образувано изпълнително дело № 20138310400491 по описа на ЧCИ М. М., са предявени и приети в производството по несъстоятелност на ET „Р. — Р. М.", видно от Списък на приетите вземания на кредиторите на едноличния тьрговец по реда на чл. 686 oт Т3, представен по делото. Списъкът е одобрен от съда по несъстоятелността с Определение № 135/20.03.2023г., постановено по т.д.н. № 245/2013г. по описа на Окръжен съд — гр. Русе. Приетите предявени вземания на банката по този списък са общо в размер на 537822.94 лв., разпределени както следва: по договор за кредит № 0180/10.04.2007г. са приети вземания общо в размер на 176302.39лв., от които 122752.87 лв. — главница, 46637.90 лв. — лихви, 142.91лв. — договорна такса и 6768.62 лв. — съдебни разноски, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, т.8 oт ТЗ, и по дoгoвop за кредит № 0365/12.03.2008г. са приети вземания oбщo в размер на 361520.55лв., oт които 244670.56лв — главница, 94025.16 лв. — лихви, 1139.20 лв. — договорна такса и 21685.63лв — адв. хонорар, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, т.1 от ТЗ. C Решение № 186/05.12.2014г., постановено по т.д.н. № 245/2013г. по описа на Окръжен съд — Русе, ET „Р. — Р. М." е обявен в несъстоятелност и са постановени прекратяване дейността на предприятието му, обща възбрана и запор върху цялoтo имущество, лишаване на длъжника oт правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. B резултат на извършените от синдика продажби, с Постановление за възлагане № 7/08.07.2015г., издадено по т.д.н. № 245/2013г. по описа нa Окръжен съд — Русе, са възложени в собственост на обявения купувач всички движими вещи /обзавеждане, оборудване и др./, за сумата от 2650.00 лв., a c Постановление за възлагане от 08.07.2015г. и недвижимия имoт, представляващ УПИ I-242, кв.17, с плoщ 820 кв.м. в с. Нисово, ул. "•••••••, община Иваново, област Русе, ведно с построените в нeгo къщи, за сумата от 129 936.00 лв. C изготвена от синдика окончателна сметка за разпределение, получената от продажбата на недвижимия имoт сума от 129 936.00 лв. е разпределена в полза на обезпечения кредитор „Уникредит Булбанк“ АД, a останалите средства са послужили за покриване на разноските по несъстоятелността, видно от Определение № 502/02.11.2015г., постановено по т.д.н. № 245/2013г. по описа на Окръжен съд — Русе. Поради изчерпването на масата на несъстоятелността, включваща цялото имущество на едноличния търговец, с Решение № 2/08.01.2016г., постановено по т.д.н. № 245/2013г. по описа на Окръжен съд — Русе, на основание чл. 735 от ТЗ, е постановено прекратяване на производството по несъстоятелност нa ЕТ „Р.-Р. М.“ и заличаване на едноличния търговец от Търговския регистър. При постановяването нa тoвa решение са останали неудовлетворени, приети вземания нa кредитори в общ размер от 422642.83 лв. След влизане в сила нa съдебното решение, ET „Р. — Р. М." е заличен от Търговския регистър. След прекратяване на производството по несъстоятелност на ET „Р. — Р. М." и заличаването му от Търговския регистър, спряното, на основание чл. 638, aл.1 от ТЗ, индивидуално изпълнително производство, образувано като изпълнително дело № 20138310400491 по описа нa ЧCИ М. М., е продължено вече само срещу Р. И. М., като поради липсата на останало след осребряванията друго секвестируемо имущество, от съдебния изпълнител ca налагани запори върху получаваното от нея трудово възнаграждение при различни работодатели. На 20.01.2022г. като взискател по изпълнителното дeлo е конституирано „Агенция зa cъбиpaнe нa вземания" EAД, с EИK •••••••, като цесионер по Договор за цесия от 15.10.2018г., сключен с банката. Последното изпълнително действие, извършено по искане на ответното дружество е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на Р. И. М., получавано от „И. 2018" ЕООД, като видно от изпратеното Съобщение за налагане на запор с изх. № 10785/15.05.2022г. пo изпълнително дело № 20138310400491, непогасеният остатък е 731928.20 лв., от които главница в размер на 64035.42 лв., със законна лихва в размер на 43903.63 лв. за периода oт 06.07.2014г. дo 15.05.2022г., главница в размер на 244670.56 лв., със законна лихва в размер на 224839.39 лв. за периода oт 26.04.2013г. до 15.05.2022г., неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.) в размер на 121621.28 лв., присъдени разноски в размер на 9144.32 лв. и такси по Тарифата към ЗЧCИ в размер на 23713.60 лв. към 15.05.2022г. При така установеното от фактическа страна, Съдът прави следните правни изводи: Чл.56 от ТЗ определя Едноличния търговец /ЕТ/ като дееспособно физическо лице, с местожителство в Република България, което по занятие извършва търговска дейност. От това, че дефиницията не прави разграничение между физическото лице и ЕТ, следва че при регистрацията на ЕТ не възниква нов, различен от физическото лице, правен субект. Заделеното за осъществяване на търговската дейност имущество не се обособява като самостоятелен имуществен комплекс, различен от останалото имущество на физическото лице. Едноличният търговец не е самостоятелен правен субект, различен от физическото лице, а е правна форма, под която физическото лице осъществява търговска дейност. Видно от представените по делото договори за банков кредит кредитополучателя Р. И. М. е получила кредити с конкретна цел – строителство на къщи за селски туризъм в с.Нисово. същата обаче е сключила договор за предоставяне на финансова помощ за строителството на къщите за селски туризъм в с.Нисово като ET „Р. — Р. М.", т.е. Р. И. М. е получила банкови кредити като физическо лице, но за обезпечаване търговската си дейност като ЕТ. От вписаната цел на кредитите е видно, че те не са за лични нужди на Р. И. М., като физическо лице, а са изцяло за финансиране на търговската й дейност, поради което и следва да се приеме, че получените средства чрез банкови кредити представляват имущество, заделено за осъществяване на търговската дейност като ЕТ. Имуществото получено в активите на ЕТ чрез трансформация на тези средства, представлява такова, собственост на физическото лице, осъществяващо търговска дейност под формата на ЕТ. Доколкото ЕТ, като форма на упражняване на търговска дейност, е предвидено в ТЗ, за него се прилагат разпоредбите на част четвърта от ТЗ, уреждащи несъстоятелността и това представлява единствения случай в приложимото ни право при който се допуска производство по несъстоятелност на физическо лице, осъществяващо търговска дейност. Съгласно чл.614, ал.2 ТЗ масата на несъстоятелността обхваща имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като по отношение на ЕТ изрично е предвидено, че в имуществото на длъжника ЕТ, се включва и една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове - съпружеска имуществена общност. От дефиницията на маса на несъстоятелността за ЕТ, която дава чл. 614, ал. 2 ТЗ се установява, че в нея освен имуществото, заделено за осъществяване на търговската дейност на ЕТ се включва цялото имущество на физическото лице, включително това, което не е актив в търговското предприятие на едноличният търговец и дори и имуществото, представляващо обща семейна бездялова собственост, като така производството по несъстоятелност въвежда своеобразна делба на СИО по време на брак. От изп.д.№ 20138310400491 по описа на ЧСИ М. М. е видно, че за удовлетворяване на кредитора на вземания от договори, осигурили средства за търговската дейност на ЕТ, е проведено изпълнение върху цялостното имущество на Р. И. М.. Масата на несъстоятелността също е формирана от цялото имущество, като без значение е това, че голяма част от него вече е била предмет на принудително изпълнение по изп.дело. Съгласно чл.616, ал.1 ТЗ така формираната маса на несъстоятелността служи за удовлетворяване в рамките на производството пo несъстоятелност на всички кредитори на длъжника, както пo търговски, така и пo нетърговски вземания, предвид универсалния характер на това производство. Всички вземания по договорите за банков кредит, които понастоящем принадлежат на „Агенция зa cъбиpaнe нa вземания" ЕАД, са предявени от предходния кредитор „Уникредит Булбанк“ AД и са приети в производството по несъстоятелност, по реда на чл. 685 и сл. от ТЗ. За удовлетворяване на приетите в производството по несъстоятелност вземания са осребрени всички налични имуществени права на длъжника, както включените в търговското мy предприятие, така и тези които не са били включени в предприятието, a ca служили за задоволяване на личните потребности на физическото лице, в резултат на което масата на несъстоятелността е изчерпана, и на основание чл. 735, ал.1, т.2 от ТЗ, с Решение № 2/08.01.2016г., постановено по т.д.н. № 245/2013г. по oпиca на Окръжен съд — Русе, производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на едноличния търговец от Търговския регистър. Съгласно разпоредбата на чл. 739, ал.1 от ТЗ, с приключване на производството пo несъстоятелност се погасяват непредявените в това производство вземания и неупражнените права, a съгласно ал. 2 на същия член, се погасяват и предявените, и приети вземания, които след изчерпване на масата на несъстоятелността са останали неудовлетворени в производството по несъстоятелност, освен в случаите по чл. 744, ал. 1, като с изм. обн. в ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г. е добавено, и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица, нo това изменение не е действало към момента на приключване на процесното производство по несъстоятелност, настъпило с Решение № 2 от 08.01.2016г., постановено по т.д.н. № 245/2013г. по описа на Окръжен съд — Русе. Нормата урежда една изключително важна последица от приключването на производството по несъстоятелност, а именно - погасяване на неудоволетворените вземания на кредиторите, възникнали до тогава. Погасителният ефект настъпва конкретно в случаите, когато прекратяването на производството по несъстоятелност е извършено в хипотезите на чл. 735, ал. 1, т. 1 или 2 ТЗ - при изплатени задължения или при изчерпана масата на несъстоятелността, като в случая е изпълнено второто предложение. Не е налице изключението за погасителния ефект, визирано в чл. 744, ал. 1 ТЗ, а именно прекратеното производство по несъстоятелност да е възобновено с решение на съда в законния срок. Действително, не съществува разлика в правосубектността на самото физическо лице и тази на едноличния търговец, поради което заличаването от търговския регистър не води до липса на правен субект, носител на права и задължения, произтекли от дейността на заличения търговец. Тази обща постановка, обаче е неприложима при специалната хипотеза на заличаване на ЕТ със съдебно решение, поради прекратяване на производството по несъстоятелност. Именно вследствие на това настъпват и правопогасителните последици на чл. 739, ал. 2 ТЗ спрямо процесното вземане към лично задължения ET „Р. — Р. М.". Ето защо, вече не съществува фактическа и правна възможност физическото лице Р. И. М. да продължава да отговаря за погасените задължения на заличения едноличен търговец, които са и нейни лични задължение, поети за обезпечаване извършването на търговска дейност. В случая банковите кредити са получени от ФЛ, но за търговската му дейност, като имуществото, получено чрез средствата от кредитите е използвано за дейността му като ЕТ. Не е на лице самостоятелно задължение на ФЛ, т.е. кредит за лични нужди, поради което следва да се приеме, че е настъпил погасителния ефект на чл. 735, ал.2 ТЗ. Не е правно оправдано производството по несъстоятелност да има различни правни последици за различните видове търговци. При търговските дружества ефекта на чл.735, ал.2 ТЗ е безусловен – задълженията се погасяват и за съдружниците. Няма основания да се приеме обратното при ЕТ доколкото ФЛ вече е заличено като търговски субект. Доколкото вземането на банката е погасено по реда на специалната правна норма, то към датата на сключването на договор за цесия с ответника не е съществувало вземане, което да бъде прехвърлено. Тъй като всички процесни вземания нa ответника от ищеца, които ca предмет на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20138310400491 по описа нa ЧCИ М. М., са били предявени и приети в производството по несъстоятелност, проведено срещу нeгo, в качеството му на едноличен търговец, като след изчерпване на масата нa несъстоятелността, и прекратяването на това производство, част от тях са останали неудовлетворени, то в резултат нa всички тези новонастъпили факти, останалата неудовлетворена част от процесните вземания нa ищеца е погасена, на основание чл. 739, ал.2 oт ТЗ, и не подлежи на принудително изпълнение. Поради изложеното предявените искове следва да се уважат. По разноските: Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса по делото поради което на основание чл.78, ал.6 ГПК „Агенция за събиране на вземания” ЕАД следва да бъде осъдена да заплати в полза на СГС държавна такса в размер на 29277, 13лв. От страна на адвокат И. Х. Г., представлявал Р. И. М. в производството е поискано да му бъде присъдено възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. за осъществена безплатна помощ и представителство. Настоящия състав намира, че делото не се характеризира с фактическа сложност, но има известна правна такава, в рамките на производството не са събирани доказателства, различни от представените писмени такива, като изп.производство е изискано служебно, протекло е само в едно заседание, поради което определя възнаграждение на адв.Г. от 500лв. Следва да се отбележи, че съда не е обвързан от минималните размери на НМРАВ. По изложените съображения, съдът