Решение № 301 от 29.11.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 251/2022 г.

Производството по делото е с правно основание чл.414, ал.1, т.1 от НПК. Постъпило е искане от Окръжна прокуратура - Благоевград, с което, като са изложени съответни съображения, се иска от съда да се произнесе във връзка с твърдени затруднение и/или съмнение при тълкуване на постановено от ОС в рамките на настоящото дело решение в частта му относно неговото прилагане, касаещо зачитането и приспадането на положен от осъдения труд. Към искането са приложени писмени доказателства. В съдебно заседание представителят на ОП поддържа така направеното искане и моли съда да го уважи. Развити са допълнителни съображения. Защитникът, както и осъденият, намират, че са налице законовите предпоставки за тълкуване на съдебния акт. Молят съда да постанови П. да не се връща в затвора в гр.Б.д. за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. По делото са приети нови писмени доказателства. За да се произнесе, ОС взе предвид следното: С решение № 159/09.06.2023 г., постановено по ЧНД № 251/2022 г., влязло в сила на 06.07.2023 г., в производство по реда на чл.7 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/, Окръжен съд - Благоевград е приел за изпълнение решение № 413/22.10.2020 г., влязло в законна сила на 18.10.2021 г., на Тричленен апелативен съд тежки престъпления, Тракия- 2а степен, РГърция, с което на българския гражданин С. И. П., с ЕГН- ••••••••••, е наложено наказание „ лишаване от свобода“ за срок от 15 години за деяние, съставляващо престъпление по чл. 281, ал.2, т.1, пр.1 и т.5, във вр. с ал.1 от НК на Република България, приспособил е наложеното с решение № 413/22.10.2020 г., влязло в законна сила на 18.10.2021 г., на Тричленен апелативен съд тежки престъпления, Тракия- 2а степен, РГърция, наказание на С. И. П. съобразно предвиденото такова наказание в разпоредбата на чл. 281, ал.2, т.1, пр.1 и т.5, във вр. с ал.1 от НК на Република България, като определил за същото максималния размер от 6 години лишаване от свобода. Заедно с това приспаднал от така определеното наказание времето, през което българския гражданин С. И. П. е бил задържан под стража и е изтърпял частично лишаването от свобода в затвора в гр.Л., РГърция, считано от 15.11.2017 г. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС определил строг режим на изтърпяване на така приетото за изпълнение наказание „лишаване от свобода“. Производството по делото се е развило по реда на чл.7 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /по нататък- ЗПИИСАННЛСМВЛС или само Законът/ и е било образувано във връзка с получени в ОС-Благоевград писмо и молба от С. И. П. - български гражданин, към онзи момент изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвор в РГърция. След провеждане на консултации с компетентния орган на РГърция (подпомогната и от представител на Националното бюро на РБългария в Евроюс), са били изискани, респ. получени и приобщени към доказателствата по делото на множество документи, съдържащи информация относно съдебния акт, въз основа на който е било наложено наказанието „лишаване от свобода“ на С. П.; изтърпяната част от същото; справки за съдимост на лицето; удостоверение по чл.4 от РР 2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно признаване на присъди и решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, както и допълнителна информация по чл.10 и чл.12 от специалния закон. Видно от съдържанието на представеното удостоверение е, че в същото са налице данни за вида и срока на наложеното наказание – „лишаване от свобода“ за срок от 15 г. за извършено на територията на чуждата държава деяние - „Транспортиране от пътник на камион от чужбина за Гърция на чужденци, без право на влизане на гръцка територия, извършено по спекулация и по множество, квалифицирано като тежко престъпление по чл.30, пар.1а и б от Закон №4251/2014 г.“. Изрично е посочена и изтърпяната част от посоченото по-горе наказание към 10.05.2023 г., което е възлизало на 6 години, 10 месеца и 27 дни. С посоченото по-горе влязло в сила на 06.07.2023 г. решение № 159/09.06.2023 г., постановено по ЧНД № 251/2022 г., ОС-Благоевград е приел за изпълнение решение № 413/22.10.2020 г., влязло в законна сила на 18.10.2021 г., на Тричленен апелативен съд тежки престъпления, Тракия- 2а степен, РГърция. ОС не намира за необходимо да провежда анализ на новопостъпилите данни по делото. Процедурата по тълкуване на съдебен акт е строго специфична, като в същата не се предвижда произнасяне по направено искане в тази насока извън рамките на фактическите положения, приети за установени към момента на постановяване на съдебното решение. Единствено за пълнота на настоящото изложение следва да се посочи и обстоятелството, че по дела с международен елемент, каквото е и настоящото, съдебният състав е обвързан приоритетно със съдържанието на удостоверението по чл.4 от РР 2008/909/ПВР на Съвета, но не и с това на допълнителните материали от чуждата държава, именно за да се избегнат всякакви неясноти и необосновани интерпретации на определени факти и обстоятелства от правоприлагащите органи на изпълняващата държава. А видно от текста на решение № 159/09.06.2023 г., постановено по ЧНД № 251/2022 г., влязло в сила на 06.07.2023 г., ОС стриктно се е съобразил с посоченото в процесното удостоверение по чл.4 от РР 2008/909/ПВР на Съвета. В този смисъл и не намира за необходимо да излага свои съображения досежно отразеното в други документи, вкл. и в Таблица за отработени дни в затвора в РГърция от страна на С. П.. Поради изложеното и предложението на ОП в частта му досежно искане за зачитането и приспадането на положен от осъдения труд се явява неоснователно. При проверка съдържанието на постановения от него съдебен акт съдът констатира, че на стр. 3 като начална дата на задържане на С. П. в затвор в гр. Л., бл.В, РГърция, е посочена 01.11.2017 г. Същевременно на други места както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на решението е отразено, че същата се явява 15.11.2017 г. Освен това неточно е отразена и датата 10.05.2023 г.(относно месеца), към която е било прието, че от наложеното му наказание 15 год. лишаване от свобода, осъденото лице е изтърпяло фактически 6 години, 10 месеца и 27 дни. В диспозитива на съдебния си акт ОС не е посочил изрично и времето на задържането и на пребиваване в затвора в РГърция (като години, месеци и дни), което следва да се приспадне от размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Независимо от посоченото по-горе, съденият състав е приложил правилно закона по отношение на зачетеното и приспаднато от наказанието „лишаване от свобода“ време, през което българския гражданин С. И. П. е бил задържан под стража и е изтърпял частично същото в затвора в гр.Л., РГърция, считано от 15.11.2017 г. На практика в тази насока не е налице основание за приложение на чл.414 от НПК доколкото, както изрично се сочи и в искането, според отразеното и в мотивите (стр.5, абз.2) и в диспозитива, решението на ОС е категорично и ясно. Ето защо съдът намира, че горните обстоятелства условно са довели до създаване на затруднения при прилагане на влезлия в сила съдебен акт, поради което предложението на ОП се явява основателно и следва да бъде уважено частично. В тази насока, макар и под формата на тълкуване, следва да се допусне корекция на посочените по-горе данни - начало на срок на изтърпяване на наказанието в частта досежно посочената дата; тази, към която П. фактически е изтърпял 6 години, 10 месеца и 27 дни, от наложеното му наказание 15 год. лишаване от свобода от съда в РГърция, както и самия срок на задържане и на пребиваване на лицето в затвора в РГърция(като години, месеци и дни). В този смисъл и като приема, че е била допусната очевидна фактическа грешка при тяхното изписване, тези дати (посочени на стр.3) от съдебното решение следва да се четат съответно като 15.11.2017 г. и 10.03.2023 г. Що се отнася до изпълнението на влязъл в сила съдебен акт, то съобразно действащите правила в НПК ( чл.415, чл.416, ал.2 и др.) компетентна да стори това е съответната прокуратура. Ето защо и неоснователни се явяват претенциите на защитата и осъдения да бъде постановено от съда С. П. да не се връща в затвора в гр.Б.д. за доизтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“. Заедно с това и конкретно във връзка с въпроси относно приспадане на време, през което осъденият е бил задържан, следва да се има предвид и нормата на чл.417 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК, съдът