Решение № 776 от 9.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2185/2023 г.

Производството е по реда на чл. 12 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание „лишаване от свобода“ или на мерки, включващи „лишаване от свобода“ и Конвенцията за трансфер на осъдени лица. Същото е образувано по направено искане до СГС от българския гражданин Х. К., във връзка с което е изискано и съответно изпратено в СГС удостоверение по чл. 3 от Специалния закон от 29.06.2023 г. на Прокуратурата на Наказателния съд в Солун относно решаване на въпросите, свързани с изпълнение на Решение на тричленен Апелативен наказателен съд на Солун /Първа степен/ от 19.01.2023 г., влязло в сила на 29.06.2023 г., с което българският гражданин Х. С. К. е осъден за престъпления по чл. 26, § 1а, чл. 27 § 1, чл. 45, чл. 94, § 1 от НК на Република Гърция и чл. 30, § 1 от Закон 4251/14 на Република Гърция. На първо място се установява от изисканата справка от НБД „Население“, че българският гражданин К. има поС.ен адрес на територията на гр. София, което означава, че настоящият съд е компетентен да разгледа производството по смисъла на чл. 7, ал.1 от Закона. На следващо място съдът съобрази описанието на престъплението, съдържащо се в днес докладваното удостоверение от прокуратурата на Наказателния съд в Солун, а именно, че българският гражданин Х. К. в периода от месец юни 2019 г. до 20.07.2021 г. се е присъединил към структурирана и упорита престъпна група, състояща се от 96 други лица, с цел извършване на престъпления за незаконно транспортиране до Гърция на граждани на трети страни, които не са имали право да влизат на гръцка територия и е помогнал на своите съобвиняеми, членове на горепосочената престъпна организация, да осъществят най-малко 74 случая на транспортиране до Гърция на граждани на трети страни, влезли нелегално на гръцка територия, като им е предоставил за ползване превозните средства, с които е извършен превозът. Настоящият състав намери, че така описаните факти от страна на гръцките съдебни власти, които са единствено определящи за квалификацията на престъплението или престъпленията по българския НК, въпреки отразяването от страна на гръцките власти, че се касае за две деяния, напълно съответства на състава на престъпление, визиран в разпоредбата на чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК на Република България. Видно е от приетите за установени от страна на гръцките съдебни власти факти, че се касае за незаконно транспортиране до границите на Република Гърция на граждани на трети страни, което според българския НК е хипотеза, визирана в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от НК и съответно участието в ОПГ, която е създадена с цел да върши престъпления по чл. 280 от НК е квалифициращ признак, визиран в ал. 3 на чл. 321 от българския НК. В този смисъл и съдът, за разлика от страните, приема за приложима квалификация по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК на Република България. На следващо място, съдът прецени, че е налице условието по чл. 8 ал.1 от Специалния закон за двойна наказуемост на престъплението, макар че в случая да е налице хипотезата по чл. 8, ал. 1, точки 1 и 13 от Специалния закон, а именно участие в ОПГ и подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната, за които двойна наказуемост съответно не е изискуема. На следващо място съдът счете, че не са налице основанията за отлагане, визирани в чл. 14 от Специалния закон, нито основанията за отказ по чл. 15 от същия, поради което счете, че са налице основанията за признаване на решението на гръцките съдебни власти, като с оглед наказуемостта на деянието по чл. 321, ал. 3 по българския закон, а именно от 3 до 10 години „лишаване от свобода“, наложеното на българския гражданин К. от гръцките съдебни власти наказание от 20 години „лишаване от свобода“ следва да бъде редуцирано до максимално предвидения в българския закон срок на лишаването от свобода, а именно 10 години „лишаване от свобода“ на основание чл. 13, ал. 1 от Специалния закон. На следващо място, съдът намери, че следва да бъде зачетен и приспаднат периодът на задържане на българския гражданин К., който към датата на издаване на удостоверението, а именно 29.06.2023 г. е в размер на 706 дни, съгласно отбелязването в удостоверението, както и след тази дата до предаването на българския гражданин период от време. Наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 10 години следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1 т. 2 буква „а“ от ЗИНЗС. По изложените мотиви СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 23 състав